РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Харманли, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Т.Г.Ч.
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно
наказателно дело № 20225630200523 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано по жалба от М. И. Т., с ЕГН **********, с адрес с.
Узунджово ж.к. Гарадока, №10, ет.1, aп.1 срещу наказателно постановление
№ 22-0271-000716 от 20.07.2022г., издадено от ВПД Началник РУ –
Харманли към ОД на МВР- Хасково упълномощен с МЗ № 8121з-1632/
02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.
178, ал.1, т.2, предл.2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 лв., за нарушение на чл.
146, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на
атакуваното постановление, като се излагат подробни съображения в тази
насока. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Представят се писмени доказателства.
Жалбоподателят, редовно призован пред настоящия съд, се явява
лично и поддържа жалбата. като излага съображения и допълва изложените
доводи в жалбата. Представя писмени доказателства и прави искане за
събиране на гласни такива.
Административно- наказващият орган Началник група ОДМВР
Хасково РУ Харманли, редовно призовани, не изпраща представител и не се
1
представлява.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл.314 НПК вр. чл.84
ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
На 23.06.2022 г, около 14:00 часа, в гр. Симеоновград на
кръстовището, на ул. *** и ул. **** жалбоподателят като водач управлява лек
автомобил "Фолксваген Голф": с ДКН **** лична собственост като не спазва
установения ред и комплектова автомобила с основни агрегати (монтирани
газова уредба) за която не е представил удостоверение за първоначална
проверка на уредбата, е извършил: без да спазва установения ред,
комплектува с основни агрегати от различни модели или изменя
конструкцията на моторно превозно средство, с което виновно е нарушил/а
чл.146 ал. 1 от ЗДвП.
За установените нарушения младши полицейски инспектор В. В. Г.
съставил Акт за установяване на административно нарушение, като
последният бил съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетеля Ц. Б.
Г.. Св. Г. присъствал и на установяване на нарушението. Актът бил прочетен
и предявен на жалбоподателя, като същия го подписал и вписал в
графа”възражения” , че няма такива.
Въз основа на горепосочения АУАН е издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление от ВПД Началник РУ –
Харманли към ОД на МВР- Хасково упълномощен с МЗ № 8121з-1632/
02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с което на М. И. Т., с ЕГН
**********, с адрес с. Узунджово ж.к. **** на основание чл. 178, ал.1,т.2,
предл.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
2000 лв., за нарушение на чл. 146, ал.1 от ЗДвП.
Изложената дотук фактическа обстановка се установява от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитания в хода на делото
свидетели В. В. Г. и Ц. Б. Г., чийто показания съдът кредитира относно
обстоятелствата, изложени в АУАН и тези, свързани с неговото съставяне,
като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно
безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на
преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради
което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите
си изводи.
В АНП e приложена Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи за упълномощаването на началниците на
2
РУ в ОД МВР Хасково за издаване на наказателно постановление по ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, при условията на
чл.84 от ЗАНН, вр.чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от
надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния
срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащ на обжалване фиш. С
оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния и материалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това
означава, че съдът следва да провери законосъобразността на
постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107,
ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на
жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и
по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на
преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността
на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на разпоредбата на
чл.146, ал.1 от ЗДвП, която разпоредба предвижда, че изменение в
конструкцията на регистрираните пътни превозни средства (ППС) и
индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън
държавите-членки на ЕС, или друга държава-страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство (ЕИП),се извършват при условия и
по ред, определен с наредба от Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията. Настоящата съдебна инстанция счита, че
цитираната като нарушена законова разпоредба няма отношение към
процесното нарушение, тъй като същата се явява делегираща и бланкетна
разпоредба - тя предвижда издаването на подзаконов нормативен акт
(наредба) от министъра на ТИТС, в която да бъдат уредени правилата
(условията и реда) за извършването на изменение в конструкцията на
регистрираните ППС, но тази разпоредба не предвижда забрана да бъде
управлявано ППС с изменена конструкция, а нейният бланкетен характер
означава, че следва да бъде посочено и конкретното правило от подзаконовия
нормативен акт, което е било нарушено в случая.Единствената рестриктивна
3
мярка, която законът предвижда, се съдържа в разпоредбата на чл. 143, ал. 5,
т. 4 от ЗДвП - пътни превозни средства с изменения в конструкцията, които не
отговарят на изискванията на чл. 146, да не се регистрират. Отделно от това
следва да се посочи, че през 2013 г. МТИТС е издало наредбата по чл. 146,
ал. 1 от ЗДвП - Наредба № Н-3/27.02.2013 г. за изменение в конструкцията на
регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на
пътни превозни средства, регистрирани извън държавите-членки на ЕС, или
друга държава-страна по Споразумението за ЕИП (обн., ДВ, бр. 21 от 2013 г.,
в сила от 01.03.2013 г.). В допълнение следва да се посочи и това, че
санкционната разпоредба на чл. 178, ал. 1, т. 2, пр.2 от ЗДвП предвижда
налагането на съответно административно наказание за този, който, без да
спазва установения ред, комплектува с основни агрегати от различни модели
или изменя конструкцията на моторно превозно средство, т.е. наказва се
лицето, което изменя конструкцията на МПС без да спазва установения ред, а
не лицето, което управлява МПС с изменена конструкция, каквото е
фактическото описание на твърдяното нарушение.Това обуславя и извод, че
фактическото описание на нарушението не съответства на дадената му правна
квалификация, независимо от факта, че актосъставителят и наказващият
орган са отразили идентично словесната и цифровата квалификация на
процесното деяние, като изводът на съда е верен поради факта, че от
буквалното тълкуване на разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП се
установява, че тя не въвежда забрана за водачите на МПС да управляват
такива, които са с изменена конструкция, а поради нейния делегиращ
характер - тя предвижда издаването от МТИТС на подзаконов нормативен акт
с конкретни правила относно условията и реда, по който да бъде
осъществявано изменението в конструкцията на ППС, като такъв нормативен
акт е бил издаден към датата на нарушението. На следващо място може да се
направи извод, че санкционната разпоредба на чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗДвП се
отнася само до онези лица, които не спазват "установения ред" и изменят
конструкцията на ППС, а не до лицата, които управляват ППС "с изменена
конструкция".
Разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП не създава конкретно
задължение за водачите на МПС, за неговия собственик или за длъжностното
лице. Задължение за последните две лица се съдържа в разпоредба на чл. 179,
ал.1, т.3 от ЗДвП /"Наказва се с глоба от 50 до 150 лева собственик или
длъжностно лице, което допуска в движение по пътищата пътното превозно
средство, чиято конструкция е изменена без съответното за това разрешение"
- в редакцията към момента на констатираното нарушение/. Същевременно на
жалбоподателя е наложено наказание на основание чл. 178, ал.1, т.2 пр. 2 от
ЗДвП, който предвижда наказание с глоба от 2000 до 7000 лв. за този, който
измени конструкцията на моторно превозно средство. В настоящия случай,
нито от събраните по делото писмени доказателства, нито от показанията на
актосъставителя се доказва, че именно жалбоподателят е извършил това
изменение, нито, че е знаел, че не е извършено по установения ред. В тази
4
връзка неправилно на жалбоподателя му е било вменено нарушение и
наложено наказание, че самият той е изменил конструкцията на процесното
МПС, вместо това, че е допуснал управлението на такова, в качеството си на
негов собственик. По този начин се е стигнало и до неправилно определена
санкционна норма по чл. 178, ал.1, т.2 пр.2 от ЗДвП, въз основа, на която
наказващият орган е наложил глоба, в далеч по-голям размер от предвидения
по чл. 179, ал.1, т.3 от ЗДвП.
И не на последно място както в АУАН така и в НП липсва каквато и
да било конкретност кое точно правило относно "изменението в
конструкцията" е нарушил жалбоподателя Т. с оглед бланкетния характер на
нормата на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП. Това обуславя в обобщение изводи за
наличието на съществени процесуални нарушения, засегнали правото на
защита на наказаното лице, и неправилно прилагане на материалния закон с
ангажирането на неговата отговорност, като атакуваното наказателно
постановление следва да се отмени.
Страните имат право на разноски съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
като с оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя, но
доколкото не е направено искане за присъждане на разноски, както и не са
представени писмени доказателства за направени такива, съдът не дължи
произнасяне за разноски на жалбоподателя.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2,т.1,вр. ал.3, т.1 и
т.2 ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0271-000716 от
20.07.2022г., издадено от ВПД Началник РУ – Харманли към ОД на МВР-
Хасково упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра
на вътрешните работи, с което на М. И. Т., с ЕГН **********, с адрес с.
Узунджово ж.к. ***** на основание чл. 178, ал.1, т.2, предл.2 от ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв., за
нарушение на чл. 146, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
5