Решение по дело №706/2018 на Административен съд - Стара Загора

                          Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е                                

       

 

               № 220        27.06.2019г.      град Стара Загора

 

 

            В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                           

                    

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

 

при секретар  Пенка Маринова                                                                                    

и с участието на прокурор Константин Тачев                                като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 706 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

            Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК.  

Образувано е по жалба на „ИТМ ГРУП - 2015“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. ............. представлявано от И.М.М., против Ревизионен акт № Р-16002418001009-091-001/ 18.09.2018г., издаден от М.Й.Л.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и И. Д.У.на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, поправен с Ревизионен акт № П-16002418198916-003-001/ 13.11.2018г. за поправка на ревизионен акт, потвърден с Решение № 658 от 19.11.2018г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на Национална агенция за приходите. С оспорения ревизионен акт, на „ИТМ ГРУП - 2015“ ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 61 343.80 лева по фактури, издадени от „ИВА 1 – П. “ ЕООД и „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД, въз основа на което дружеството – жалбоподател се установяват задължения за данък върху добавената стойност в общ размер на 28 401.32лв с прилежащи лихви за просрочие към главниците към 13.11.2018г в размер на 5 392.40лв.

            В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, по съображения за издаването му в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Жалбоподателят оспорва като неправилни, незаконосъобразни, необосновани и противоречащи на събраните в хода на ревизионното производство доказателства съображенията на органите по приходите, мотивирали направения извод, че за дружеството не е налице право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „ИВА 1 – П. “ ЕООД и „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД. По отношение на доставките - предмет на фактура № 59 от 01.06.2016г. и фактура № 61/ 20.07.2017г., издадени от „ИВА 1 – П. “ ЕООД се твърди, че оборудването - предмет на фактурираните сделки, е предадено с приемо - предавателни протоколи от 01.06.2016г., съотв. от 20.07.2016г., като складът, в който е извършено приемо – предаването, е бил използван от „ИВА 1 – П. “ ЕООД и пренает от „ИТМ ГРУП – 2015“ ЕООД, а самото предаване на оборудването е станало с пренаемане на склада, в който същото е било съхранявано от доставчика, поради което за тези доставки липсвали транспортни документи. По тези съображения и такива, че „ИТМ ГРУП – 2015“ ЕООД притежава стоките - предмет на издадените от „ИВА 1 – П. “ ЕООД фактура № 59 от 01.06.2016г. и фактура № 61 от 20.07.2017г. и че стоките са били налични при извършената в хода на ревизията инвентаризация, приключила с протокол КД 73 № 1474111/ 19.07.2018г., се оспорва направения в ревизионен акт извод за липса на надлежни доказателства за реалността на осъществени доставки по посочените фактури и за фактическото получаване на стоките. Излага доводи, че неоткрИ.ето в хода на проведеното ревизионно производство на прекия доставчик – „ИВА 1 – П. “ ЕООД, е ирелевантно за правото на данъчен кредит на „ИТМ ГРУП – 2015“ ЕООД по посочените доставки, като се позовава на приетото от Съда на Европейския съюз в решения по дело С-324/11, съединени дела С-80/11 и С-142/11; дело С-277/14, дело С-18/13, дело С-285/11 и др., че данъчно задълженото лице не може да бъде държано отговорно за действия на преките си доставчици и въз основа на тях не може да бъде ограничавано правото му на приспадане на данъчен кредит, съответно и че данъчната администрация не може да изисква от данъчно задълженото лице, което иска да упражни право на приспадане на ДДС, да провери дали издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качество на данъчно задължено лице, разполагал ли е със стоките - предмет на доставката, бил ли е в състояние да ги достави и дали е изпълнил задълженията си за деклариране и внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или пък да разполага със съответни документи в това отношение. Основавайки се на практиката на СЕС относно разбирането на понятието „доставка на стоки“ по смисъла на чл.14, пар.1 от Директива 2006/112, както и на становището на СЕС, че при положение, че сделката по която е отказано право на данъчен кредит обективно е осъществена /налична е фактура, съдържаща данните, изисквани от Директива 2006/112/ и не са налице данни данъчно задълженото лице да е извършило неправомерни действия, са изпълнени предвидените в тази директива процесуални и материалноправни условия за възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит и че съотв. такова право може да бъде отказано само ако се установи от данъчната администрация, че данъчното задълженото лице, което е получило стоките и услугите, основание за правото на приспадане, е знаело или е трябвало да знае, че въпросната сделка е част от данъчна измама, извършена от доставчика или друг стопански субект нагоре по веригата / Решение по делото Kittel и Recolta Recycling/.  Счита, че в случая след като от страна на „ИВА 1 – П. “ ЕООД е предоставена възможността „ИТМ ГРУП – 2015“ ЕООД фактически да се разпореди с оборудването - предмет на фактура № 59 от 01.06.2016г. и фактура № 61/ 20.07.2017г., при безспорна установеност на фактическото му получаване и наличност към момента на извършената ревизия и при липса на каквито и да е било данни за извършена данъчна измама или знание за такава, възникването и съществуването на правото на дружеството – жалбоподател за приспадане на данъчен кредит, се явява доказано.

            По отношение на доставките с предмет наем на офис по издадени от „ИВА 1 – П. “ ЕООД фактури, за които също е отказано право на данъчен кредит, жалбоподателят изразява несъгласие с обуславящия отказа довод, че дружеството не е ползвало имота за дейността си. Твърди, че в периода 01.07.2016г. - 31.08.2017г. „ИТМ ГРУП – 2015“ ЕООД е ползвало за административни нужди на дружеството офис, находящ се в гр. София, ул. „......., нает от „ИВА 1 – П. “ ЕООД, като липсата на осчетоводени разходи за ел. енергия и ВиК се дължало на обстоятелството,  че партидите не били прехвърлени.

            Жалбоподателят оспорва като неправилни, незаконосъобразни, необосновани и противоречащи на събраните в хода на ревизионното производство доказателства съображенията на органите по приходите, мотивирали направения извод, че за дружеството не е налице право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени в ревизирания период от „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД. Поддържа, че представените по делото доказателства - приемо-предавателни протоколи, транспортни документи /удостоверяващи превоза на стоките - предмет на тези доставки/, Протокол КД 73 № 1474111/ 19.07.2018г. за извършената в хода на ревизията инвентаризация и др., по несъмнен начин установяват и доказват реалността на осъществените доставки от „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД и фактическото им получаване от „ИТМ ГРУП – 2015“ ЕООД и при липса на каквито и да е било данни за извършена данъчна измама или знание за такава, възникването и съществуването на правото на „ИТМ ГРУП – 2015“ ЕООД за приспадане на данъчен кредит по тези фактури се поддържа като доказано, поради което и неправомерно отречено от данъчната администрация с обжалвания ревизионен акт.

            По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане потвърденият с Решение № 658/ 19.11.2018г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив ревизионен акт, да бъде отменен, като незаконосъобразен.

 

             Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният ревизионен акт е правилен и законосъобразен.

 

Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна в производството на основание чл. 159, ал.1 от ДОПК, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение че жалбата е неоснователна, а оспореният ревизионен акт следва да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

 

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

            Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002418001009-020-001 от 21.02.2018г., издадена от В.И.Ина длъжност Началник сектор, в качеството й на заместник на М.Й.Л, заемаща същата длъжност, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД гр. Казанлък, с обхват: задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.05.2016 до 31.01.2018г  (л.947 по делото). Извършването на ревизията е възложено на екип в състав: И. Д.У.на длъжност Главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Д.А.Е- главен инспектор по приходите. Определено е ревизията да бъде извършена в срок от три месеца от връчване на ЗВР. Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002418001009-020-001 от 21.02.2018г. е връчена на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД по електронен път 01.03.2018г /л.946/. Срокът за извършване на ревизията е удължен със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16002418001009-020-002 от 23.05.2018г. и Заповед за изменение на ЗВР № Р-16002418001009-020-003 от 28.06.2018г., издадени и подписани от М.Й.Л, Началник сектор, като с последната заповед за изменение на ЗВР срокът за приключване на ревизията е определен като такъв до 01.08.2018г.  Заповедта за възлагане на ревизия и заповедите за изменение на ЗВР, са издадени в електронен вид и подписани с валиден към датата на полагането им квалифициран електронен подпис от длъжностното лице, посочено като издател в съответното длъжностно качество.

            В хода на ревизията са предприети действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото лице и от трети лица; съставени са протоколи за извършени насрещни проверки; протокол за присъединяване на документи, вкл.  от архив –  РД и РА за извършена ревизия на „ИВА 1 – П. “ ЕООД.

            Въз основа на извършената ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип - И. Д.У.- главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Д.А.Е- главен инспектор по приходите, е съставен и подписан Ревизионен доклад № Р-16002418001009-092-001/ 16.08.2018г., с който по отношение на ревизираното лице „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД гр. Казанлък се предлага установяване на задължения за ДДС и прилежащи лихви в общ размер 32 799.42лв. (л.19-34 по делото).

            Направени са констатации въз основа на които е прието, че се следва отказ на упражнено от ревизираното дружество право на данъчен кредит по конкретно посочени доставки в ревизирания период с доставчици „ИВА 1 – П. “ ЕООД и „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД, по които регистрираното лице „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД е получател, като съответно на тези изводи са направени корекции относно декларираните задължения за съответните данъчни периоди, в които правото на данъчен кредит по тези доставки, е било упражнено.        

            Прието е, че на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС във вр. с чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 и чл.6 от ЗДДС, следва да бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер 18 032.80лв. за доставките по фактура № 59/ 01.06.2016г. с данъчна основа 41 636.00лв. и ДДС 8 327.20лв. и по фактура № 61 /20.07.2016г. с данъчна основа 48 558.00лв. и ДДС 9 711.60лв., издадени от „ИВА 1 – П. “ ЕООД, с получател  „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД. Така приетото е обосновано със съображения, че не е доказано реалното извършване на доставки на стоките, какъвто е предмета на фактурираните доставки, съответно - че не е доказано възникнало данъчно събитие и право на приспадане на данъчен кредит съгласно чл.68 ал.2 от ЗДДС за ревизираното лице „ИТМ ГРУП – 2015“ ЕООД. Въз основа на извършената в хода на ревизията насрещна проверка на „ИВА 1 – П. “ ЕООД и на присъединените с Протокол КД 73/1474114 от 27.07.2018г. РД № 16002417002626-0091-001/ 23.10.2017г. и РА № Р-16002417002626-0091-001/ 22.12.2017г. от извършената на „ИВА 1 – П. “ ЕООД ревизия за задължения за ДДС и по ЗКПО, е направена констатация, че не са представени доказателства, че фактурираните с фактура № 59 от 01.06.2016г. и с фактура № 61/ 20.07.2017г. стоки са предоставени от доставчика „ИВА 1 – П. “ ЕООД, каквито са изискванията на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС и съотв. че посоченият доставчик е издал фактури без да са извършени съответните доставки и респ. е начислил ДДС неправомерно, поради което следва да бъде отказано право на данъчен кредит по тези фактури. С оглед на обстоятелствата, че „ИВА 1 – П. “ ЕООД не е представило документи за собствени или наети недвижими имоти, където биха могли да се съхраняват стоки и активи /извън документи за нает обект, преотдаван под наем на „Теленор България“ ЕАД/ и че в представените счетоводни документи и справки нямало отразени земи и сгради; че в дружеството – доставчик нямало назначени работници и изплатени суми по граждански договори; че управителят на ревизираното дружество „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД – И.М.М., е и пълномощник на управителя на „ИВА 1 – П. “ ЕООД;  че не са установени данни за ползвани от „ИВА 1 – П. “ ЕООД за дейността на дружеството обекти, вкл. и офис; че на декларирания адрес за кореспонденция на дружеството било установено че се намира двор и жилищна сграда, като фирма с наименование „ИВА 1 – П. “ ЕООД на този адрес се сочи за неизвестна; че въз основа на извършена проверка във ВАТ 14 и СУП е установено, че в периода м.06/2015г. – м.07.2016г. декларираните от „ИВА 1 – П. “ ЕООД резултати в СД по ЗДДС са за ДДС за внасяне, формирани от издадени фактури към „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД, като декларираният ДДС по СД не бил внесен и нямало отразени покупки на продадените на „ИВА 1 – П. “ ЕООД стоки, както и че в хода на ревизията не били представени както от „ИВА 1 – П. “ ЕООД, така и от „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД документи – приемно - предавателни протоколи, транспортни документи и др., е направен извод, че „ИВА 1 – П. “ ЕООД не е доставяло, нито е притежавало стоките, фактурирани с фактури № 59/ 01.06.2016г. и с фактура № 61/ 20.07.2016г., което е дало основание за извода, че доставките по тези две фактури са нереални.

            Отказът на право на приспадане на данъчен кредит в размер 9 675.00лв за доставки за наем по 15 бр. фактури, издадени от „ИВА 1 – П. “ ЕООД на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД в периода от м.06/2016г. до м.08/2017г., е  на основание чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС и по съображения, че обектите - предмет на договора за наем (Договор за наем от 01.06.2016г. с наемодател ИВА 1 – П. “ ЕООД, за обект - над партерен етаж на вход „В“ в сграда в гр. София, общ. Столична, район „Студентски“, ул. „....и паркоместа 12, 13 и 14),  не са ползвани за дейността на ревизираното дружество, тъй като „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД не било представило документи за платени консумативи и разходи във връзка с ползването на обектите.  

 

            Отказът на право на приспадане на данъчен по фактури, издадени от „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД за доставки с получател „ИТМ ГРУП -2015“ ЕООД, е на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС във вр. с чл.68, ал.1, т.1 и чл.69 ал.1 т.1 и чл.6 от ЗДДС и по съображения, че  „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД е издало фактури без да са извършени съответните доставки и е начислило ДДС неправомерно. Прието е, че дружеството не е могло да извърши доставките по посочените фактури, тъй като не е притежавало стоките по тях /по данни от обяснение, дадено от упълномощено лице на фирмата – С.Б./; не са представени платежни документи за извършени транспортни разходи за доставка на стоките; лицето, посочено в приемо-предавателните протоколи не било назначено на трудов договор в нито едно от дружествата – доставчик и получател, като нито „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД, нито „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД, разполагат със собствени или наети превозни средства, като представените доказателства не удостоверявали, че фактурираните стоки са предоставени, каквито са изискванията на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС.

             

            Ревизионният доклад е връчен по електронен път на ревизираното лице на 17.08.2018г. съгласно Уведомление за съставен ревизионен доклад № Р-16002418001009-115-001/ 16.08.2018г. и удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“.

            Въз основа на съставения Ревизионен доклад № Р-16002418001009-092-001/16.08.2018г. и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от М.Й.Л.на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и И. Д.У.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, е издаден Ревизионен акт № Р-16002418001009-091-001/18.09.2018г., с който на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД са установени задължения за данък върху добавената стойност в размер на 27 749.90лв. и лихви за просрочие към тях, изчислени към 18.09.2018г. в размер на 5 341.23лв. В РА е посочено, че мотивите за издаването му са събраните в хода на ревизията доказателства, направените констатации и изводи, фактическа и правна обосновка, подробно описани в РД № Р-16002418001009-092-001/ 16.08.2018г., неразделна част от ревизионния акт. Ревизионният акт е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и подписан с квалифицирани електронни подписи от М.Л.и от И. Узунова, като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото на оптичен носител. Ревизионният акт е връчен на  „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД на 01.10.2018г. по електронен път съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“.

            С Ревизионен акт № П-16002418198916-003-001/13.11.2018г. за поправка на ревизионен акт, издаден от М.Й.Л.на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и И. Д.У.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, на основание чл.133, ал.3 от ДОПК е извършена поправка на РА № Р-16002418001009-091-001  от 18.09.2018г.,  при установен размер на задълженията на „ИТМ ГРУП – 2015“ ЕООД  за данък върху добавената стойност 28 401.32лв. и лихви за просрочие към тях, изчислени към 13.11.2018г в размер на 5 392.40лв. Посочено е че направените корекции в ревизионния акт са обусловени от допуснати грешки при отразяване размера на отказания данъчен кредит, което е довело до отразен неправилен размер на дължимата главница, както и на дължимите лихви. Ревизионния акт за поправка на РА е издаден във вид на електронен документ и подписан с квалифициран електронни подписи от посочените като негови издатели длъжностни лица.  

            В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК, „ИТМ ГРУП – 2015“ ЕООД е обжалвало издадения ревизионен акт по административен ред с подадена до Директора на Дирекция „ОДОП” – гр. Пловдив жалба, регистрирана в ТД на НАП – Пловдив с вх.№ 70-00-11708/ 12.10.2018г. 

            С  Решение № 658/ 19.11.2018г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП, в производство по чл.152 от ДОПК и след разглеждане по същество на жалбата на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД, е потвърден РА № Р-16002418001009-091-001/18.09.2018г., поправен с РА № П-16002418198916-003-001/13.11.2018г. в обжалваната част – за установени задължения по ЗДДС в резултат на непризнат данъчен кредит на обща стойност 61 343.80 лева, ведно с начислените лихви в размер на 5 392.40лв. по фактури, издадени от доставчиците „ИВА 1 - П. “ ЕООД и „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД - отказано на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД право на приспадане на данъчен кредит в размер на 27 773.80лв по 17 бр. фактури, издадени в периода 01.06.2016-31.08.2017г. от доставчика „ИВА 1 – П. “ ЕООД и отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 33 570.00лв  по 21 бр. фактури, издадени от доставчика „СИСИ ХРИС 88“  ЕООД през периодите от 01.11.2017г. до 30.01.2018г.

            С решението на Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив са потвърдени констатациите относно наличието на основание да бъде отказано на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД правото на приспадане на данъчен кредит по фактури и доставчици, посочени в констативната част на съставения ревизионен доклад. Решаващия орган е приел, че е налице неправомерно начислен от доставчика „ИВА 1 - П. “ ЕООД косвен данък по фактура № 59/ 01.06.2016г. и по фактура № 61/ 20.07.2016г., който на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС не може да бъде приспаднат като данъчен кредит от оспорващото дружество. Така приетото се основава на съображения, че липсват годни доказателства, удостоверяващи реалното осъществяване на доставка на стоки по см. на чл.6 ал.1 от ЗДДС, като в случая се касае за фиктивно префактуриране между свързани по  см. на §1, т.3 от ДР на ДОПК лица, тъй като П.Я  - управител на дружеството – доставчик „ИВА 1 - П. “ ЕООД, е упълномощил с широк кръг правомощия И.М.М. - едноличен собственик на капитала на дружеството – получател „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД, вкл. да го представлява пред всички банкови институции. В тази връзка извършеното плащане по банков път на сумите по двете фактури е посочено, че не може да бъде преценено като доказателство, установяващо реалност на доставките.

            Относно фактурите, издадени от „ИВА 1 - П. “ ЕООД, касаещи наем на имот /офис и паркоместа/ в гр. София, са споделени изводите на ревизиращия екип за липса на доказателства, че имотът е използван от „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД за осъществяване на стопанската му дейност, респ. за наличието на облагаеми доставки. Прието е, че доколкото извършването на доставка е една от предпоставките за признаване на получателя на правото на приспадане на платения за доставката данък, т. нар данъчен кредит, недоказаността на реалното осъществяване на облагаемите доставки обуславяло и отказа да бъде признато на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД право на приспадане на данъчен кредит за тези доставки.         Относно отказаното право на данъчен кредит в размер на 33 570.00лв.  по 21 бр. фактури, издадени от доставчика „СИСИ ХРИС 88“  ЕООД през периодите от 01.11.2017г. до 30.01.2018г., решаващият орган е приел, че липсват представени като доказателства транспортни документи, удостоверяващи реално извършен превоза на стоките - предмет на фактурираните доставки. Това обстоятелство, както и дадените при извършената насрещна проверка на „СИСИ ХРИС 88“  ЕООД обяснения от упълномощен представител на управителя на дружеството /че артикулите – предмет на доставките, не са били притежавани от доставчика/, е обусловило извод, че не е доказано прехвърляне на собствеността на фактурираните количества стоки и реалното им транспортиране, съответно че не са налице реално осъществени доставки по фактурите, издадени от „СИСИ ХРИС 88“  ЕООД, поради което и отразеният във фактурите косвен данък се явява неправомерно начислен от стана на „СИСИ ХРИС 88“  ЕООД.  

            В заключение е прието, че като не са признали на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД правото на приспадане на данъчен кредит на обща стойност 61 343.80лв,  органите по приходите са установили дължима сума в съответния размер, като за несвоевременното разчитане с бюджета на определеното данъчно задължение на основание чл.175, ал.1 от ДОПК и чл.1 от ЗЛВДТДПДВ, правилно са начислени лихви в размер на 5 392.40лв. С оглед на което с Решение № 658/ 19.11.2018г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, е потвърден РА № Р-16002418001009-091-001  от 18.09.2018г., поправен с РА № П-16002418198916-003-001/ 13.11.2018г., издадени на  „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД за непризнат данъчен кредит на обща стойност 61 343.80лв., ведно с начислените лихви в размер на 5 392.40лв.

 

            Решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ е връчено „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД по електронен път на 21.11.2018г. /л.11/.

 

            По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията;  доказателства за валидността на електронните подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество  РА, РА за поправка на РА, ЗВР и ЗИЗВР, на оптичен носител, на който се съдържат и електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис. По делото са приети като доказателства и представените от жалбоподателя чрез процесуалния му представител документи във връзка с осъществен превоз на стоки - предмет доставки от „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД.  

            Допусната, назначена и изпълнена е съдебно-счетоводна експертиза, основното и допълнителното заключения по която, неоспорени от страните, съдът възприема като компетентни, обективни и обосновани. Според заключението на ССчЕ, счетоводната документация на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД за целия ревизиран период е заведена коректно, при спазване на принципите на счетоводното законодателство. В счетоводството на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД се сочат като  налични оригинални фактури за извършените доставки от „ИВА 1 - П. “ ЕООД и от „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД,  като фактурите за доставка на стоки са придружени от приемо-предавателни протоколи, подписани от представител на доставчика и на клиента. В счетоводството на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД закупените стоки са отчетени по дебита на с/ка 304 „стоки“, а получените услуги /наеми/ са отчетени по дебита на с/ка 602 „Разходи за външни услуги“. В табличен вид са представени фактурите, издадени от „ИВА 1 - П. “ ЕООД и от „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД, с посочване предмета на фактурираните доставки, датата и начина на плащане и платежния документ, удостоверяващ извършеното плащане, при отразяване на съпътстващите документи и извършеното осчетоводяване в счетоводството на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД. Начисленият ДДС се сочи отразен по с/ка 4531, а разплащането с доставчиците - по с/ки 501 „Каса“ и 503 „Разплащателна сметка“. Разплащането е извършвано в брой и по банков път. Експертизата не може да даде категоричен отговор относно отчитането на плащанията при доставчиците, поради невъзможност да установи контакт с представители на дружествата – доставчици. Съгласно заключението в хода на ревизията е извършена инвентаризация от служители на НАП на наличната стока в склада на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД, за която инвентаризация са съставените протоколи обр. КД 73 № 1474111 от 19.07.2018г. и обр. КД 73 № 1474113 от  20.07.2018г. Във връзка с изпълнението на експертизата на 22.03.2019г. вещото лице е извършило посещение на склад №2 в гр. Казанлък, кв. „Индустриален”, бивш Винпром, където се съхранява стоката. Сочи се, че складът е с площ 200 кв.м, нает е от фирма „Кронос – 23“ ЕООД въз основа на договор за наем от 01.12.2017г. Експертът не може да даде категоричен отговор дали намерените стоки отговарят на фактурираните, тъй като при продажбите оборудването -  предмет на сделките, не е подробно идентифицирано. Съгласно заключението „ИТМ ГРУП - 2015“ ЕООД не притежава собствени транспортни средства, като за доставките на стоки от „ИВА 1 - П. “ ЕООД не са налични документи за използван транспорт. Според дадено от И. М. - собственик и управител на „ИТМ ГРУП - 2015“ ЕООД обяснение, стоката се е съхранявала в склад №1, находящ се в гр. Казанлък, кв. Индустриален, бивш Винпром, стопанисван от „ИВА 1 - П. “ ЕООД, като при прехвърляне собствеността на стоките е сключен договор за наем на същия склад от 01.06.2016г. На експерта не са представени фактури за наем на този склад, а в представените счетоводни справки по партида „ИВА 1 - П. “ ЕООД не е отразено начисляването на разход по този договор, както и друго плащане по партидата на този доставчик, освен посочените в таблица 1 от ССчЕ. Относно доставките от „СИСИ ХРИС  88“ ЕООД,  съгласно заключението стоките, закупени по фактура 20/ 11.12.2017г., са били транспортирани от „Девиал“ ЕООД, ЕИК *********. Сочи се наличието на издадена фактура № 162/ 14.12.2017г. и товарителница за извършения превоз. Фактурата е осчетоводена по дебита на с/ка 602 „Разходи за външни услуги“. За доставките по останалите фактури се сочи сключен договор за услуга с Т.М. от 13.11.2017г. за транспорт на стоки от обекти на „СИСИ ХРИС  88“ ЕООД до базата на „ИТМ ГРУП - 2015“ ЕООД в гр. Казанлък. Договорът, на стойност 3000лв, е осчетоводен по с/ка 602 „Разходи за външни услуги“ през м.12.2018г и е изплатен на 08.02.2019г.

            Според заключението на допълнителната ССчЕ, вещото лице е извършило две посещения на вписаните в ТР адреси на управление на дружествата – доставчици – „ИВА 1 - П. “ ЕООД и „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД, на 30.04.2019г. и на 09.05.2019г. При посещението на адреса, обявен в ТР като адрес на управление на „ИВА 1 - П. “ ЕООД, е проведен разговор с живущо на адреса от 1997г. лице, а от 2007г. и собственик на имота, което е заявило, че не познава П.Я  – управител на фирмата и не е давало съгласие да бъде регистрирана фирма на неговия адрес. Относно извършеното на 09.05.2019г. посещение на регистрирания като адрес на управление на „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД адрес, се сочи проведен разговор с майката на С.Г.Х.-  управител на дружеството, а впоследствие и проведен разговор по телефон със С.Х., която дала телефон за връзка със счетоводителката С.Б. П.- счетоводител на дружеството през м.11.2017г., м.12.2017г. и м.01.2018г., изготвяла дневниците за покупки и продажби и справки –декларациите на „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД. Поради неплащане от страна на управителката на дружеството на извършваните счетоводни услуги, били прекратени взаимоотношенията, като са върнати всички счетоводни документи. Според бившия счетоводител на „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД, осчетоводяването на фактурите е било само за целите на ЗДДС – заведени са в дневниците за продажби по ЗДДС, като не са подавани годишни декларации по чл.92 от ЗКПО, не са изготвяни и годишни счетоводни отчети.  С оглед на получените данни изпълнилото ССчЕ експертиза не може да даде категоричен отговор какво счетоводно отражение са намерили процесните фактури в счетоводствата съотв. на „ИВА 1 - П. “ ЕООД и на „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД; надлежно ли са осчетоводени фактурите и по кои сметки са осчетоводени и има ли отчетени приходи при доставчиците по фактурите.

 

            По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата П.К.К., Т.М. и М.В.Д..             Свидетелят П. Кафедаров заявява, че познава г-н М. /управителя на „ИТМ ГРУП - 2015“ ЕООД/ само визуално, като не е запознат с дейността на фирмата. През м. декември 2017г бил нает да му  извърши транспортна услуга, превоз на палатка с оборудване от с. Любинец до Казанлък. М. го намерил на пиацата и го попитал дали може да направи превоз на палатката, тъй като сина му имал бус, но малък. Свидетелят отговорил утвърдително. На следващия ден с още едно момче отишли в с. Любеново, натоварили палатката, закарали я в гр. Казанлък и разтоварили в склад на  бившия Винпром. Палатката била обемиста, дълга, имало и друго оборудване –бенджамин, скари и др. неща. Свидетелят твърди че е извършил превоза с негов личен камион, Мерцедес. Свидетеля Т.М. - син на управителя на „ИТМ ГРУП -2015“ ЕООД, заявява, че баща му го извикал през 2016г .и му споделил една негова идея. Казал, че е закупил кетърингово оборудване и че ще започва бизнес. Свидетелят видял оборудването, харесала му идеята. В края на 2017г. баща му пак го извикал и му казал, че е намерил кетърингово оборудване на добра цена и предложил да отидат да го видят. Оборудването било в с. Любенец, до гр. Гълъбово, било старо, но качествено. Имало маси, столове, голяма палатка. Баща му говорил със собственичката, договорили се. Свидетелят твърди, че имал бус, баща му предложил поетапно да вземат нещата, като ги извозват на части. Свидетелят започнал да извозва по-малките части, като собственичката им издавала фактури, че са закупени частите от оборудването. Тя издавала фактури за масите, столовете и др. артикули, които свидетелят твърди, че взел. Не се е занимавал с плащането, само извозвал нещата. За по-големите конструкции трябвало да намерят транспорт - по-голям камион. Когато камионът превозил нещата, видели, че техният склад няма да стигне и бащата на свидетеля уговорил във Винпрома да вземат по-голямо помещение и наели по-голям склад. Лека полека прехвърлили конструкциите в склада. Свидетелят твърди, че в началото имали по-малък склад, после взели нов склад, по-голям и преместили нещата от първия във втория склад. Възнамеряват тази година лятото активно да се занимават с кетъринга.          Свидетелят М.Д., твърди, че преди време е бил в бизнес преговори с „ИТМ ГРУП - 2015“ ЕООД, но нещата не са се получили. Твърди, че се запознал с г-н М./управител на това дружество/ през лятото на 2016г., във връзка с продукти, които той тогава разпространявал. Чрез казанлъшка фирма, произвеждаща перилни и почистващи препарати, от неин служител, попадал на телефон на г-н М.. Твърди, че три пъти се срещали с него, в негов офис в гр. София, но не можали да стигнат до консенсус. Цените на продуктите, които предлагал, били високи за българския пазар. От разговорите разбрал, че той успешно ги продава в Германия. На една от срещите засякъл двама немски партньори на И. М.. Описва мястото на офиса – в гр. София, „Студентски град“ , зад магазин „Фантастико“, на първия етаж, който представлявал двойна врата, стая като хол, бюро и две канапета, стъклена маса и една съседна стая, оборудвана като кухня. Помещението било оборудвано като офис помещение. Имало мостри на крем за ръце, крем за лице, шампоан, боди лосион, които не представлявали интерес за свидетеля. Според свидетеля това било използваем офис.

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт № Р-16002418001009-091-001  от 18.09.2018г., поправен с Ревизионен акт № П-16002418198916-003-001/ 13.11.2018г. за поправка на ревизионен акт,  на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:

 

            Оспорването на РА № Р-16002418001009-091-001  от 18.09.2018г.,  поправен с РА № П-16002418198916-003-001/ 13.11.2018г., потвърдени с Решение № 658/ 19.11.2018г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив в обжалваната част за непризнат на  „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД данъчен кредит на обща стойност 61 343.80лв., ведно с начислените лихви в размер на 5 392.40лв., като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

                       

            Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

            Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-1/ 03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /л.43-л.45/. В случая Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002418001009-020-001 от 21.02.2018г., е издадена при условията на заместване от В.И.Ина длъжност Началник сектор в отдел „Ревизии”, в качеството й на заместник на М.Й.Л, заемаща същата длъжност, като издателят на заповедта за възлагане на ревизия, с оглед на заеманата длъжност, е сред органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Началник сектор в отдел „РевизииВ.И., в приложение №1 към Заповед № РД-09-1/ 03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, е определена да замества като изпълнява правомощията на Началник сектор в отдел „Ревизии” М.Й.Л. Следователно Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002418001009-020-001 от 21.02.2018г. и Заповеди за изменение на ЗВР № Р-16002418001009-020-002 от 23.05.2018г. и № Р-16002418001009-020-003 от 28.06.2018г.,  са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към датите на издаването им квалифициран електронен подпис на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив – М.Л., съответно на замествалата я В.И., заемаща същата длъжност.

            Възложената ревизия на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД е извършена от определените със ЗВР № Р-16002418001009-020-001 от 21.02.2018г. органи по приходите - И. Д.У.на длъжност главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Д.А.Е- главен инспектор по приходите, които длъжностни лица с оглед на заеманата от тях длъжност и определянето им за  ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад  № Р-16002418001009-092-001/ 16.08.2018г. /чл.117 ал.1 от ДОПК/.

            Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт № Р-16002418001009-091-001  от 18.09.2018г. е издаден от М.Л.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД /при условията на заместване от В.И.Ина длъжност Началник сектор в отдел „Ревизии”, определена със Заповед № РД-09-1/ 03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив да замества като изпълнява правомощията на Началник сектор в отдел „Ревизии” М.Й.Л/ и от И. Узунова на длъжност главен инспектор по приходите, определена за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизията.  

            Както Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002418001009-020-001 от 21.02.2018г., така и заповедите за изменението на ЗВР – Заповед № Р-16002418001009-020-002 от 23.05.2018г. и Заповед № Р-16002418001009-020-003 от 28.06.2018г., и издадените въз основа на ревизията РА № Р-16002418001009-091-001 от 18.09.2018г. и РА № П-16002418198916-003-001/ 13.11.2018г. за поправка на ревизионен акт, са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронни документи, подписани с електронни подписи Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител /приложения с административната преписка CD-R/. Съгласно чл. 13, ал. 4 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, респ. чл.25, т.2 от Регламент (ЕС) № 910/ 2014,  квалифицираният електронен подпис има значението на саморъчен подпис. В случая от представените електронни документи се установява, че подписалите ги лица са имали валидни електронни подписи. Ревизионен доклад № Р-16002418001009-092-001/ 16.08.2018г. е съставен в обикновена писмена форма и подписан от длъжностните лица, посочени като негови съставители. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели и съотв. не са налице основания да се считат за нищожни. 

            Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад, е неразделна част от него.

            Не се установяват при извършената служебна проверка допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК. РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Съответно спазен е и срока по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.

            Относно съответствието на оспорения ревизионен акт с материалния закон:

            С обжалвания РА № Р-16002418001009-091-001 от 18.09.2018г., поправен с РА № П-16002418198916-003-001/ 13.11.2018г., са установени задължения на  „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД за данък върху добавената стойност, произтичащи от отказано право/ непризнат данъчен кредит на обща стойност 61 343.80лв., по фактури, издадени от доставчиците „ИВА 1 - П. “ ЕООД и „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД, а именно отказано право на данъчен кредит за 27 773.80лв по 17 бр. фактури, издадени в периода 01.06.2016 - 31.08.2017г. от доставчика „ИВА 1 – П. “ ЕООД и отказано право на данъчен кредит за 33 570.00лв по 21 бр. фактури, издадени от доставчика „СИСИ ХРИС 88“  ЕООД през периодите от 01.11.2017г. до 30.01.2018г.

            С оспорения ревизионен акт, на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС във вр. с чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 и чл.6 от ЗДДС, е отказано право на данъчен кредит в размер 18 038.80лв. за доставките по фактура № 59/ 01.06.2016г. с данъчна основа 41 636.00лв. и ДДС 8 327.20лв. и по фактура № 61 /20.07.2016г. с данъчна основа 48 558.00лв. и ДДС 9 711.60лв., издадени от „ИВА 1 – П. “ ЕООД, с получател  „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД. Отказът е обоснован със съображения, че не е доказано реалното извършване на доставките на стоките, за които са издадени посочените фактури, съответно че не е доказано възникнало данъчно събитие и право на приспадане на данъчен кредит съгласно чл.68, ал.2 от ЗДДС за ревизираното лице „ИТМ ГРУП – 2015“ ЕООД.              

            Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал.1, т.1 ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Легална дефиниция за „доставка на стока“ по см. на ЗДДС се съдържа чл.6, ал.1 от ЗДДС, съгласно която норма доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Според чл. 12, ал.1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.  Данъчно събитие по см. на ЗДДС съгл. чл. 25, ал. 1 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобИ.е, както и вносът на стоки по чл. 16, което данъчно събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена (чл. 25, ал. 2 ЗДДС). В разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС е предвидено, че когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.

            Нормите на чл.68, ал.1, т.1 и чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС, регламентиращи, наред с чл.71 от ЗДДС, предпоставките, при наличието на които следва да се признае правото на приспадане на данък върху добавената стойност, транспонират разпоредбата на чл.168 б. „а“ от Директива 2006/112/ЕС, според която доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати, дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице.   

 

 

 

 

От така посочената регламентация следва извода, че наличието на действително осъществена доставка с предмет прехвърляне собствеността върху стока, респ. с предмет извършване на услуга, е условие /предпоставка/ за възникване на правото на данъчен кредит, като изпълнението на тази предпоставка следва да бъде проверено за извършването на преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. При липса на реално осъществена доставка на стока не е налице една от предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит по чл. 68, ал.1, т.1 във вр. с чл. 69, ал.1, т.1 във вр. с чл.6, ал.1 от ЗДДС респ. по чл.168 б. „а“ от Директива 2006/112/ЕС, съответно такова право не възниква по доставка, която съществува само документално, но не е реална. Основание за този извод следва и от практиката на СЕС. В т.31 и т.32 от Решение от 06.12.2012г на СЕС по дело С-285/11 („Боник" ЕООД) е прието, че за да се признае правото на приспадане, е необходимо съдът в съответствие с правилата на доказване, установени в националното законодателство, да провери дали доставките на стоки /услуги/ са реално осъществени и дали тези стоки са използвани от получателя за извършваните от него облагаеми сделки.

 

            Спорният в случая въпрос от гл. т наличието на възникнало за „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД право на данъчен кредит за доставките по фактура № 59/ 01.06.2016г. и по фактура № 61 /20.07.2016г., издадени от „ИВА 1 – П. “ ЕООД, с получател  „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД, се свежда именно до това, дали от соченото като доставчик дружество - „ИВА 1 – П. “ ЕООД, реално са осъществени доставки с предмет продажба на стоки по фактури № 59/ 01.06.2016г. и № 61 /20.07.2016г. и дали стоките – предмет на фактурираните доставки, действително са получени от „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД. По делото няма спор относно наличието на останалите предпоставки за упражняване на правото на данъчен кредит, регламентирани в чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС – доставчикът към датата на спорните доставки е регистрирано по ЗДДС лице, а жалбоподателят притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред.   Съображенията на ревизиращите органи, мотивирали направения извод, че доставките на стоки, обективирани в издадените фактури № 59/ 01.06.2016г. и № 61 /20.07.2016г., не са действително осъществени, се основават на доводи за липса доказателства, че доставчикът е притежавал и че е предоставил фактурираните стоки. Съответно възраженията на ревизираното дружество срещу така направения извод са обосновани с наличието на надлежни писмени доказателства за придобИ.ето на оборудването /стоките/ по фактурираните доставки, за тяхното фактическо предаване и приемане и за наличността им при извършената в хода на ревизионното производство инвентаризация.

 

              

 

 

 

За извършването на преценка дали е осъществена реална доставка на стока, е необходимо да се изследва дали е налице предвидения в чл. 6, ал. 1 ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост. Следва да се уточни, че доставка на стока според определението на чл. 14, § 1 Директива 2006/112, представлява „прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик“.  Съгласно постоянната практика на СЕС, понятието „доставка на стоки" не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик (т.37 от Определение на СЕС от 15 юли 2015г. по дело С-159/14 „Коела – Н“ЕООД, т.33 от Решение на СЕС от 18.07.2013г. по дело С-78-12 „Евита-К“ ЕООД и др.).

Именно фактът на извършена „доставка на стоки“, като елемент от фактическия състав за възникване на правото на данъчен кредит, регламентирано в чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, следва на първо място да бъде доказан.  Тежестта за установяване наличието на законово предвидените предпоставки за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит от гл.т проявлението на юридически факти по осъществяване на доставките (вкл. физическото съществуване на стоките като обекти на правото на разпореждане, тяхното транспортиране и фактическо предаване от доставчика в разпореждане на жалбоподателя, цената и начина на разплащане и начисления данък по доставката),     е на лицето, претендиращо признаване на материалното право на приспадане на данъчен кредит – в случая на жалбоподателя  „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД, съгласно общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, в какъвто смисъл са и дадените по делото изрични указания със съдебно разпореждане от 21.12.2018г.

 

            Процесните фактури – фактура № 59/ 01.06.2016г. и фактура № 61/ 20.07.2016г., издадени от „ИВА 1 – П. “ ЕООД /л.180 и л.183 по делото/, са първични счетоводни документи, отговарящи на изискванията на Закона за счетоводството, надлежно осчетоводени от дружеството - получател – „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД, които обстоятелства не са спорни по делото, а и се потвърждават от заключението на ССчЕ. Предмет на фактура № 59/ 01.06.2016г. е доставка на маси - 20бр.; палатки 200 кв.м - 1бр; фризер – 1бр.; газов фритюрник 40л, неръждавейка - 1бр.; бар плот неръждавейка - 2бр.; ел. табло с прилежаща инст. осветл. и ел. захранване - 1бр.; хладилник - 1бр. и пейки - 40бр., с посочена единична и обща цена на изброените артикули. Във фактура № 61/ 20.07.2016г., като предмет на доставка са описани пейки – 40бр; маси - 20бр; палатки 200 кв.м. - 1бр.; фризер - 1бр.; газов фритюрник 40л неръждавейка - 1бр.; бар плот неръждавейка - 2бр.; ел. табло с прилежаща инст. осветл. и ел. захранване - 1бр.; бенмари от неръждаваема стомана- 2бр. и фризер - 2бр., също с посочена единична и обща цена /л.183/.             Във фактурите стоките – предмет на доставките са посочени по наименование, брой, единична и обща цена, но без описание на присъщи техни индивидуализиращи ги белези, с оглед на което съдът приема, че фактурите обективират доставки с предмет продажба на стоки, определени по своя род.

За да се приеме наличието на конкретно осъществени доставки по посочените фактури, следва да се установи прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоките и заплащането на договорената цена. Съгласно чл. 24, ал.1 от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост или за учредяване, или за прехвърляне на други вещни права върху определена вещ, прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предаде вещта. Това е така нареченото вещноправно действие на продажбата. В чл. 24, ал. 2 от ЗЗД обаче е предвидено, че при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Изключението по чл.24, ал.2 от ЗЗД е приложимо  

 

 

 

и при търговските покупко-продажби, които имат за предмет вещи, определени по своя род /чл.288 от ТЗ/, какъвто е и предмета на процесните сделки. В тези случаи, според изричната норма на закона, собствеността не се прехвърля като непосредствена последица от сключването на договора, а щом вещите бъдат определени по съгласие на страните или при липса на такова, когато бъдат предадени.

 

 

 

 

В случая съдът приема за недоказано прехвърлянето от „ИВА 1 – П. “ ЕООД на правото на собственост върху стоките, посочени като предмет на доставки във Фактури № 59/ 01.06.2016г. и № 61 / 20.07.2016г., съответно не е доказано и придобИ.е от „ИТМ ГРУП 2015“ на правата на разпореждане върху стоките от посочения във фактурата доставчик. Както беше посочено, за да възникне право на данъчен кредит по доставка на стоки, е необходимо по безспорен начин да се установи, че претендиращото признаване на право на приспадане на данъчен кредит лице е получило стоката от лицето, посочено във фактурата като доставчик. Това установяване на първо място се свързва с доказването, че доставчикът е разполагал със съответното количество от посочения във фактурата вид стоки, които са били заведени по стоковите му сметки и съответно изписани след тяхната продажба. На следващо място се изисква да бъде установено къде са били съхранявани тези стоки от доставчика; по какъв начин, къде и от кого са били предадени на получателя или на негов представител и др. В случая такива установявания не могат да бъдат извършени, поради невъзможност за открИ.ето на доставчика - „ИВА 1 – П. “ ЕООД, което води и до невъзможност да се провери дали осъществяваната от „ИВА 1 – П. “ ЕООД стопанска дейността е намерила съответно отражение в счетоводството на доставчика, на база на което да се направят и изводи относно притежаването на вещите - предмет на спорните доставки, начина на тяхното осчетоводяване и изписване и т.н. Действително неоткрИ.ето на доставчика на адреса му на управление, само по себе си не е обстоятелство, относимо към реалното осъществяване на доставките /Определение на СЕС от 15 юли 2015г. по дело С-159/14, „Коела – Н“ЕООД, т. 48 и т. 53/. Но от наличните по делото доказателства не може да се направи извод, че „ИВА 1 – П. “ ЕООД е притежавало стоките, посочени като предмет на фактурираните доставки,  съответно че дружеството-доставчик е прехвърлило собствеността върху тези стоки по см. на чл.6, ал.1 от ЗДДС, респ. е прехвърлило на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД правата на разпореждане с тях като собственик по см. чл.14, на § 1 Директива 2006/112/ЕС.  В хода на ревизията, извършена на доставчика „ИВА 1 – П. “ ЕООД, дружеството е представило издадените от него фактури № 59/ 01.06.2016г. и № 61/20.07.2016г., без каквито и да било други придружаващи фактурите документи - не са били представени приемо-предавателни протоколи, документи за изписване стоките от склад, нито каквито и да е било други документи относно обстоятелства свързани с механизма на осъществяване на доставките.  Стоки с наименования, сходни със сочените като предмет на доставките по фактура № 59/ 01.06.2016г. и по фактура № 61/ 20.07.2016г., се водят счетоводно от „ИВА 1 – П. “ ЕООД, но през 2017г., а не към датите на доставките, съгласно обобщена оборотна ведомост на синтетични сметки с натрупване на  „ИВА 1 – П. “ ЕООД от 01.01.2017г. - 31.12.2017г. /л.682 по делото/.  Макар в хода на ревизията на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД, от „ИВА 1 – П. “ ЕООД да са представени към обяснение вх. № С-9738/ 02.05.2018г. (л.209 и сл.)  фактури № 59/ 01.06.2016г. и № 61/20.07.2016г. и приемо-предавателен протокол от 01.06.2016г., липсват изявления за механизма на осъществяването на фактурираните доставки, вкл. данни къде е съхранявало дружеството-доставчик стоките до тяхната продажба, съответно не са представени и счетоводни документи за завеждането на стоките към датите на продажбите и за извършените след издаването на фактурите счетоводни операции.

 Поддържа се от жалбоподателя „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД, че приемо-предаването на стоките по извършените от „ИВА 1 – П. “ ЕООД доставки по фактура № 59/ 01.06.2016г. и по фактура № 61/ 20.07.2016г., се е извършило чрез пренаемане от страна на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД на склада, в който дружеството – доставчик - „ИВА 1 – П. “ ЕООД, е съхранявало стоките – предмет на доставките, а именно склад №1 на територията на бившия „Винпром“ в гр. Казанлък. Доказателства в тази насока обаче не се представят, като съставените приемо-предавателните протоколи от дати, съвпадащи с датите, на които се сочат издадени фактурите, не доказват декларирания от „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД начин на приемо-предаване на стоките - чрез пренаемане на склада, в който са се съхранявали стоките. Видно от приемо-предавателен протокол от 01.06.2016г. /л.180/ и приемо-предавателен протокол от 20.07.2016г. /л.183/, подписани от П. , в качеството му на управител на дружеството – доставчик – „ИВА 1 – П. “ ЕООД /за предал стоките/ и от И. М., като управител на дружеството – получател - „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД /за приел стоките/, приемо-предаването на стоките – предмет на фактурираните доставки, се сочи извършено „на площадката пред склад 1 на бившия „Винпром“ гр. Казанлък“. Доколкото според посочените два приемо-предавателни протокола вещите са се намирали на място извън склада, то те не доказват твърдения от ревизираното лице механизъм, по който се извършило приемо-предаването - без вещите да бъдат фактически местени от склада, в който ги е съхранявал доставчика на територията на бивш „Винпром“ - Казанлък. От друга страна не се доказва и че дружеството – доставчик - „ИВА 1 – П. “ ЕООД, е разполагало или е ползвало под каквото и да е било форма склада, в който се твърди че са били съхранявани стоките до тяхната доставка и съотв. че са предадени на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД към момента на тяхната продажба. В съставения РД за извършена ревизия на „ИВА 1 – П. “ ЕООД липсват каквито и да е било данни ревизираното дружество към 01.06.2016г. да е ползвало склад №1 на територията на бивш „Винпром“ гр. Казанлък, в който евентуално да е съхранявало стоките - предмет на доставките, обективирани във фактури № 59/ 01.06.2016г. и № 61/ 20.07.2016г. Не се доказват и твърденията на жалбоподателя, че „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД е наело склада, ползван до 01.06.2016г. от „ИВА 1 – П. “ ЕООД. Съгласно заключението на изпълнената по делото ССчЕ,  нито са представени фактури за наем на този склад, нито в счетоводните справки по партида „ИВА 1 – П. “ ЕООД е отразено начисляване на разход по такъв договор, нито е извършено осчетоводяване на разход за наем или друго плащане /отчитане по дебита на сметка 602 „Разходи за външни услуги“ в счетоводството на дружеството/ във връзка с твърдяното наемане на склада от „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД.  От друга страна не са представени, не се твърди и да са съставяни документи, доказващи транспорт на стоките до посоченото в протоколите за приемо-предаване от 01.06.2016г. и от 20.07.2016г. място, съответно не се установява от кои лица и по какъв начин са били доставени стоките „пред склад № 1 на  бившия Винпром в гр. Казанлък.

 

С оглед гореизложеното съдът приема, че не е доказано дружеството – доставчик „ИВА 1 – П. “ ЕООД, да е притежавало стоките, посочени като предмет на доставките по издадените от него фактура № 59/ 01.06.2016г. и фактура № 61/ 20.07.2016г., за да се приеме, че е прехвърлило правата върху тях /правата за разпореждане със същите/ в полза на соченото като получател лице - „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД. Поради недоказване на обстоятелствата, относими към действителното осъществяване на продажбата на стоки на родово определени вещи - предмет на фактурираните доставки, извод за реалност на същите не може да се направи нито въз основа на счетоводното записване на стоките в счетоводството на оспорващото дружество „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД по дебита на  с/ка 304 „Стоки“, нито на база установените при инвентаризацията, извършена в хода на ревизията на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД, като налични вещи. В протокол обр. КД 73 № 1474111/ 19.07.2018г се сочи, че на 19.07.2018г. служителите на НАП, извършващи ревизията, са направили преброяване на стоковите наличности на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД в склад, находящ се гр. Казанлък, индустриална зона, бивш „Винпром“ склад, за което са съставили опис за налични на стоки към 19.07.2018г. /л.77 по делото/. Според изпълнилото съдебно-счетоводната експертиза вещо лице, не може да даде категоричен отговор дали намерените стоки отговарят на фактурираните, тъй като при продажбите оборудването – предмет на сделките, не е подробно идентифицирано. Ето защо поради липса на индивидуализация на стоките - предмет на фактурираните доставки, не може да се приеме за несъмнено установено, че тези стоки са били налични в склада на ревизираното дружество към момента на извършената в хода на ревизията инвентаризация.

Заплащането на сумите, посочени като цена на доставките по фактура № 59/ 01.06.2016г. и по фактура № 61/ 20.07.2016г., от получателя „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД на доставчика „ИВА 1 – П. “ ЕООД, не е достатъчно за да обуслови извод, че действително е прехвърлено правото на собственост върху стоките, тъй като плащането на цената на закупената стока е отделен, но не единствен елемент от фактическия състав на търговската продажба.

 

 Доколкото не    

 

може да се направи несъмнен извод, че процесните доставки по издадените от „ИВА 1 – П. “ ЕООД фактура № 59/ 01.06.2016г. и  фактура № 61/ 20.07.2016г., са осъществени, така както предвижда правилото на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, съответно чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕС, следва извода, че по тези фактури ДДС е неправомерно начислен и е налице хипотезата на чл.70, ал.5 от ЗДДС – за „ИТМ ГРУП – 2015“ ЕООД не е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит за доставките по фактура № 59/ 01.06.2016г. и  фактура № 61/ 20.07.2016г., в размер на 18 038.80 лв. С оглед на което жалбата на „ИТМ ГРУП – 2015“ ЕООД против РА № Р-16002418001009-091-001/ 18.09.2018г. в тази част му част се явява неоснователна.

 

 Отказът да бъде признато възникнало за „ИТМ ГРУП – 2015“ ЕООД право на приспадане на данъчен кредит в размер 9 675.00лв. по доставки за наем по 15 бр. фактури, издадени от „ИВА 1 – П. “ ЕООД в периода от м.06/2016г. -  м.08/2017г., е  на основание чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС и по съображения, че обектите, предмет на договора за наем (Договор за наем от 01.06.2016г. с наемодател ИВА 1 – П. “ ЕООД, за обект - над партерен етаж на вход „В“ в сграда в гр. София, общ. Столична, район „Студентски“, ул. „....и паркоместа 12, 13 и 14),  не са ползвани за дейността на ревизираното дружество, тъй като „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД не било представило документи за платени консумативи и разходи във връзка с ползването на обектите.  В тази насока са и мотивите в потвърждаващото ревизионния акт Решение на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив, с което се споделят напълно направените от ревизращите органи изводи за липса на доказателства, имащи пряко или косвено отношение към това, че недвижимият имот /офис и паркоместа/, е използван от „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД за осъществяване на стопанска дейност, респ. за изпълнение на облагаеми по см. на ЗДДС доставки. 

 

Както беше посочено съгласно разпоредба на чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. В случая нито се твърди, нито в РД, в РА или в потвърждаващото РА решение на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив, са посочени факти и обстоятелства, съответно са направени изводи, че „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД не е получило фактурираната доставка на услуга с предмет наем, а единствено че обектите - предмет на договора за наем, не са ползвани за дейността на ревизираното дружество. Според нормата на чл.69, ал.1 от ЗДДС, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки.  Съответно в разпоредбата на чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС е регламентирано, че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Въз основа на посочената нормативна уредба следва извода, че правото на данъчен кредит е обусловено не само  от осъществяването на доставката, а и от наличието на връзка на полученото с икономическата дейност на стопанския субект т.е връзката на полученото по доставката с икономическата дейност на лицето – получател, е материалноправна предпоставка за възникване и съществуване на правото на приспадане на данъчен кредит. Аргументи за това могат да се извлекат и от чл. 168 от Директива 2006/112/ЕО /т. 23 от Решение на СЕС по дело С-435/05 и т. 19 от Решението на СЕС по дело С-104/12 и др./ Право на приспадане на данъчен кредит в полза на данъчнозадълженото лице – получател по доставката съществува дори при липса на пряка и непосредствена връзка между определена получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане, когато разходите за въпросните услуги са част от общите разходи на това данъчнозадължено лице и като такива представляват елементи, формиращи цената на стоките или услугите, които то доставя /т. 20 от решението по дело С-104/12/. Практиката на СЕС по дело С-104/12 въвежда като критерий за съществуването на пряка и непосредствена връзка между дадена доставка на услуги и цялостната икономическа дейност, възприемането на икономическата дейност като единствена причина за доставката.

 

             В случая предмет на доставките по 15 бр. фактури, издадени от „ИВА 1 – П. “ ЕООД в периода от м.06/2016г. -  м.08/2017г., е услуга за наем,  за която се представя Договор за наем от 01.06.2016г., сключен между „ИВА 1 – П. “ ЕООД, в качеството на наемодател и „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД -  като наемател /л.195-л.196 по делото/. Според този договор (І, т.1.1) наемодателят предоставя на наемателя за временно възмездно ползване своите недвижими имоти, а именно: недвижим имот офис №2, разположен на първо надпартерен етаж в сграда в гр. София, общ. Столична, район „Студентски“, ул. „......., застроена площ 107.48 кв.м, състоящ се от предверие-офис, три офис помещения, едното от които кухненски бокс, две бани с тоалетни и тераса, срещу наемна цена 1 100.00лв без ДДС; паркомясто № 12, разположено в сутерена на вх. Б на сграда на същия адрес срещу наемна цена 715.00лв без ДДС; паркомясто №13, разположено в сутерена на вх.Б на сграда на същия адрес срещу наемна цена 715.00лв без ДДС и паркомясто №14, разположено в сутерена на вх.В на сграда на същия адрес срещу наемна цена 715.00лв без ДДС. Според договора наетият имот ще се ползва от наемателя за офис и паркоместа. Следователно по начин на описание и по предназначение обектът - предмет на наемните услуги, е „офис“, съответно на това е и договорения начин на ползването неговото ползване - за офис. Показанията на свидетеля Маринов потвърждават, че обектът на посочения адрес представлява офис.  

 

            Съдът приема за доказано, че посоченият по-горе обект е бил използван като офис от ревизираното дружество.  По делото не е спорно, а и е констатирано в ревизионния доклад, че през ревизирания период основната дейност на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД, е „търговия на едро с парфюмерийни и козметични стоки“ и отдаване под наем на недвижими имоти.  Дружеството развива търговска дейност и с чуждестранни контрагенти, за което обстоятелство също са направени констатации в ревизионния доклад. От показанията на разпитания в качеството на свидетел М.Д. /което лице заявява, че преди време е бил в бизнес преговори с управителя на „ИТМ ГРУП - 2015“ ЕООД/, се установява, че в този офис управителят на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД е провеждал преговори във връзка с търговската дейност на дружеството. Именно в този офис били проведени бизнес –срещи между свидетеля и управителя на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД И. М., като на една от срещите свидетелят засякъл двама немски партньори на И. М.. Свидетелят описва обектът оборудван като офис – помещения, в които имало мостри на крем за ръце, крем за лице, шампоан, боди лосион. Свидетелските показания кореспондират с декларираното от ревизираното лице в отговор на въпроса в ИПДПОЗЛ №Р-16002418001009-040-002/11.07.2018г. за какво са използвани наетите недвижими имоти по Договор за наем от 01.06.2016г., сключен с „ИВА 1 – П. “ ЕООД - че имотите са използвани от фирмата във връзка с дейността й, като там са се провеждали срещи и договаряли сделки с клиентите им от Германия, както и бъдещи сделки, проекти и възможности за нови партньори от страната и чужбина / обяснение вх. № 70-00-8000/30.07.2018г.,   л.530 по делото/.

            Следователно ползването от „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД в периода  м.06/2016г. -  м.08/2017г.  на обектите по Договор за наем от 01.06.2016г., сключен с „ИВА 1 – П. “ ЕООД, може да се обвърже с икономическата дейност на ревизираното дружество. Обстоятелството, че „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД е регистрирано на адрес на управление в гр. Казанлък, в което населено място е седалището и на други негови контрагенти, не опровергава възможността за ползване и на офис в различно от гр. Казанлък населено място във връзка с администриране на търговската му дейност. Липсва логика да се изключи наличието на връзка между доставките за наем и дейността на лицето по съображения, че не били представени доказателства за заплатени консумативи. Доколкото не е спорно осъществяването на облигационните отношения с предмет наем по Договор за наем от 01.06.2016г, сключен с „ИВА 1 – П. “ ЕООД и че разходите за наемни услуги са действително направени /в този смисъл е и заключението на ССчЕ/, същите като част от общите разходи на данъчнозадължено лице „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД представляват елементи, формиращи цената на стоките или услугите, които то съответно доставя. Следователно не може да се приеме, че в случая е налице нормативно регламентираното основание по чл.70, ал.1, т.2 от ДОПК да бъде отречено правото на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД за приспадане на данъчен кредит. Ето защо оспореният РА, в частта за установени задължения за ДДС, основаващи се на отказ на право на приспадане на данъчен кредит в размер 9 675.00лв. по доставки за наем по 15 бр. фактури, издадени от „ИВА 1 – П. “ ЕООД в периода от м.06/2016г. -  м.08/2017г., е издаден при неправилно приложение на материалния закон.

 

            С оспорения РА, отказът на право на приспадане на данъчен кредит  в размер на 33 570.00 лв. за доставки на стоки по фактури, издадени от „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД, с получател „ИТМ ГРУП - 2015“ ЕООД -  фактури №№ 15/ 20.11.2017г., № 16/ 23.11.2017г., № 17/ 27.11.2017г., № 18/ 30.11.2017г., № 19/ 04.12.2017г., № 21/ 11.12.2017г., № 32/ 10.01.2018г., № 33/ 11.01.2018г., № 34/ 12.01.2018г., № 35/ 14.01.2018г., № 36/ 15.01.2018г., № 37/ 16.01.2018г., № 38/ 17.01.2018г.,  № 39/ 18.01.2018г., № 40/ 19.01.2018г., № 41/ 21.01.2018г.,  № 42/ 22.01.2018г., № 43/ 23.01.2018г., № 44/ 24.01.2018г., № 45/ 27.01.2018г. и № 46/ 28.01.2018г., е на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС във вр. с чл.68, ал.1, т.1 и чл.69 ал.1 т.1 и чл.6 от ЗДДС и по съображения, че  „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД е издало фактури без да са извършени съответните доставки и е начислило ДДС неправомерно. Прието е, че дружеството не е могло да извърши доставките по посочените фактури, тъй като не е притежавало стоките по тях; не са представени платежни документи за извършени транспортни разходи за доставка на стоките; лицето, посочено в приемо-предавателните протоколи не било назначено на трудов договор в нито едно от дружествата – доставчик и получател, като нито „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД, нито „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД, разполагат със собствени или наети превозни средства, като представените доказателства не удостоверявали, че фактурираните стоки са предоставени, каквито са изискванията на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС.

            Констатациите на ревизиращите органи че дружеството – доставчик не е притежавало стоките – предмет на доставките по горепосочените фактури, се основават на обяснение, дадено от  С.Б. П.– счетоводител на „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД през м.11.2017г., м.12.2017г. и м.01.2018г., изготвяла дневниците за покупки и продажби и справки –декларациите на дружеството, в което обяснение се сочи, че й представили два кочана с фактури за извършени продажби на посуда и кухненски съоръжения, които според счетоводителя фирмата не притежава. На въпроса от къде са взети, било отговорено, че са закупени от физически лица, ще бъдат заведени, но не били представени договори за покупка от физически лица.

            Твърдението на оспорващото дружество за реалност на доставките се основава на издадените транспортни документи и съставените приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи превоза на стоките – предмет на доставките и предаването им от доставчика „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД на получателя „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД, както и на съображения за наличност на тези стоки в склада на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД при извършената в хода на ревизионното производство инвентаризация. Сочи се, че транспортът е извършен частично от Т.М. с превозно средство – товарен автомобил с рег. № СТ 5103ВТ, а оборудването, чийто размер не позволявал превозването му с „бус“, било транспортирано от транспортно дружество – „ДЕВИАЛ“ ЕООД.

             Спорният в случая въпрос от гл. т наличието на възникнало за „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД право на данъчен кредит за доставките по фактури №№ 15/ 20.11.2017г., № 16/ 23.11.2017г., № 17/ 27.11.2017г., № 18/ 30.11.2017г., № 19/ 04.12.2017г., № 21/ 11.12.2017г., № 32/ 10.01.2018г., № 33/ 11.01.2018г., № 34/ 12.01.2018г., № 35/ 14.01.2018г., № 36/ 15.01.2018г., № 37/ 16.01.2018г., № 38/ 17.01.2018г.,  № 39/ 18.01.2018г., № 40/ 19.01.2018г., № 41/ 21.01.2018г.,  № 42/ 22.01.2018г., № 43/ 23.01.2018г., № 44/ 24.01.2018г., № 45/ 27.01.2018г. и № 46/ 28.01.2018г., издадени от „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД, с получател  „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД, се свежда именно до това, дали от соченото като доставчик дружество - „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД, реално са осъществени доставки с предмет продажба на стоки по тези фактури и дали стоките – предмет на фактурираните доставки, действително са получени от „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД. 

 

 

 

 

 

 

 

 

Фактура № 15/ 20.11.2017г. /л. 478 по делото/ е за доставка с предмет: Бен мари със система за загряване – газова, от неръждавейка, 200/90 -2бр.; газов фритюрник +20 кошници по 20л от неръждавейка -1 бр.; ел.инсталация за осветление с двойни изводи 15м -1бр.; с посочена единична и обща цена на артикулите, ДО 8 090лв, ДДС 1 618 лв., сума за плащане 9 708лв. Към фактурата е приложен касов бон и приемо-предавателен протокол, подписан от С.Х.- управител на „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД и от И. М. – управител на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД, в който е посочено, че стоката е натоварена в гр. Гълъбово на 20.11.2017 с шофьор Т. , автомобил ........  

Фактура № 16/ 23.11.2017г. /л. 479 по делото/ е за доставка с предмет: Бен мари -2бр.; страници на палатка 10/ 2 - 2 бр. и страници за палатка 20/2 – 2бр., с посочена единична и обща цена на артикулите, ДО 8 200лв, ДДС 1 640 лв., сума за плащане 9 840лв. Към фактурата е приложен касов бон и приемо-предавателен протокол, подписан от С.Х.- управител на „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД и от И. М. – управител на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД, в който е посочено, че стоката е натоварена в гр. Гълъбово на 23.11.2017г. с шофьор Т. , автомобил………. 

Фактура № 17/ 27.11.2017г. /л. 480 по делото/ е за доставка с предмет: чадъри от алуминий 3/3 - 5бр. и палатка тип оме 5/6 – 30м от брезент - 1 бр., с посочена единична и обща цена на артикулите, ДО 8 200лв, ДДС 1 640 лв., сума за плащане 9 840лв. Към фактурата е приложен касов бон и приемо-предавателен протокол, подписан от С.Х.- управител на „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД и от И. М. – управител на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД, в който е посочено, че стоката е натоварена в гр. Гълъбово на 27.11.2017г. с шофьор Т. , автомобил ……... 

Фактура № 18/ 30.11.2017г. /л. 481 по делото/ е за доставка с предмет: електрическа инсталация /2бр./ + 2бр. ел. табла за трифазен и монофазен ток + кабели за свързване 105м и 1 бр. найлон за покрИ.е на палатка 250кв.м, с посочена единична и обща цена на артикулите, ДО 7 940лв, ДДС 1 588лв., сума за плащане 9 528лв. Към фактурата е приложен касов бон и приемо-предавателен протокол, подписан от С.Х.- управител на „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД и от И. М. – управител на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД, в който е посочено, че стоката е натоварена в гр. Гълъбово на 30.11.2017г. с шофьор Т. , автомобил …………. 

Стоките по фактури №№ 15/ 20.11.2017г., № 16/ 23.11.2017г., № 17/ 27.11.2017г., № 18/ 30.11.2017г., фигурират в описа на наличните стоки към 19.07.2018г. към Протокол обр. КД 73 № 11741111/ 19.07.2018г. /л. 77 по делото/, съответно под №№ 000032; № 000025; № 05000; № 02000; № 05001; № 24000; № 16001; № 18000 и № 14000.

 Фактура № 19/ 04.12.2017г. /л. 482 по делото/ е за доставка с предмет: Платнище резервно за покрИ.е за палатка ново 250 кв.м - 1бр., ДО 8 200лв., ДДС 1 640лв., сума за плащане 9 840лв. Към фактурата е приложен фискален бон и приемо-предавателен протокол от 04.12.2017г., подписан С.Х.- управител на „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД и от И. М. – управител на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД, в който е посочено, че стоката е била натоварена на 04.12.2017г. в гр. Гълъбово с шофьор Т.  товарен автомобил ........ Стоката фигурира в описа на наличните стоки към 19.07.2018г. към Протокол обр. КД 73 № 11741111/ 19.07.2018г. /л. 77 по делото/, с посочена единична цена 8 200 лв., под  № 16002.

Фактура № 21/ 11.12.2017г. /л.483 по делото/ е за доставка с предмет: фризери подвижни 3бр 3.00м; Щипки за печено от неръждавейка 4х5см -10бр.; плотове за маси еmgues сив ф90см – 5бр.; климатик мицубиши с два броя перки 20 киловата +6 решетки за изв. за мръсния въздух -1бр., с посочена единична и обща цена на артикулите, ДО 6 600лв., ДДС 1320лв., сума за плащане 7 920лв.  Към фактурата е приложен фискален бон и приемо-предавателен протокол от 11.12.2017г., подписан С.Х.- управител на „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД и от И. М. – управител на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД, в който е посочено, че стоката е била натоварена на 11.12.2017г. в гр. Гълъбово с шофьор Т.  товарен автомобил ........ Стоките фигурират в описа на наличните стоки към 19.07.2018г. към Протокол обр. КД 73 № 11741111/ 19.07.2018г. /л. 77 по делото/, съответно под №№ 21001, № 27001, № 16003 и  № 000034.

Фактура № 32/ 10.01.2018г. /л. 484 по делото/ е за доставка с предмет: палатка 5х5м с декоративни дървени подпори и чадър 5х5 м – 1 бр., ДО 8 300лв., ДДС 1 660лв., сума за плащане 9 960лв. Към фактурата е приложен фискален бон и приемо-предавателен протокол от 10.01.2018г., подписан С.Х.- управител на „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД и от И. М. – управител на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД, в който е посочено, че стоката е била натоварена на 10.01.2018г. в гр. Гълъбово с шофьор Т.  товарен автомобил………..  

Фактура № 33/ 11.01.2018г. /л. 485 по делото/ е за доставка с предмет: палатка 5х5м с декоративни дървени подпори и чадър 5х5 м – 1 бр., ДО 8 300лв., ДДС 1 660лв., сума за плащане 9 960лв. Към фактурата е приложен фискален бон и приемо-предавателен протокол от 11.01.2018г., подписан С.Х.- управител на „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД и от И. М. – управител на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД, в който е посочено, че стоката е била натоварена на 11.01.2018г. в гр. Гълъбово с шофьор Т.  товарен автомобил ……….  

Фактура № 34/ 12.01.2018г. /л. 486 по делото/ е за доставка с предмет: палатка 5х5м с декоративни дървени подпори и чадър 5х5 м – 1 бр., ДО 8 300лв., ДДС 1 660лв., сума за плащане 9 960лв. Към фактурата е приложен фискален бон и приемо-предавателен протокол от 12.01.2018г., подписан С.Х.- управител на „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД и от И. М. – управител на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД, в който е посочено, че стоката е била натоварена на 12.01.2018г. в гр. Гълъбово с шофьор Т.  товарен автомобил ……...   

Фактура № 35/ 14.01.2018г. /л. 487 по делото/ е за доставка с предмет: палатка 5х5м с декоративни дървени подпори и чадър 5х5 м – 1 бр., ДО 8 300лв., ДДС 1 660лв., сума за плащане 9 960лв. Към фактурата е приложен фискален бон и приемо-предавателен протокол от 14.01.2018г., подписан С.Х.- управител на „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД и от И. М. – управител на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД, в който е посочено, че стоката е била натоварена на 14.01.2018г. в гр. Гълъбово с шофьор Т.  товарен автомобил………..  

Стоките по фактури №№ 32/ 10.01.2018г., № 33/ 11.01.2018г., № 34/ 12.01.2018г. и № 35/ 14.01.2018г., фигурират в описа на наличните стоки към 19.07.2018г. към Протокол обр. КД 73 № 11741111/ 19.07.2018г. /л. 77 по делото/ под № 16004.

Фактура  № 36/ 15.01.2018г. /л.488 по делото/ е за доставка с предмет:  маси за кетъринг – дървени - 200х80х5см със сгъваеми крака -20бр., ДО 8 000лв., ДДС 1 600лв., сума за плащане 9 600лв. Към фактурата е приложен фискален бон и приемо-предавателен протокол от 15.01.2018г., подписан С.Х.- управител на „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД и от И. М. – управител на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД, в който е посочено, че стоката е била натоварена на 15.01.2018г. в гр. Гълъбово с шофьор Т.  товарен автомобил ........  

Фактура  №37/ 16.01.2018г. /л.489 по делото/ е за доставка с предмет: маси за кетъринг – дървени - 200х80х5см със сгъваеми крака -20бр, ДО 8 000лв., ДДС 1 600лв., сума за плащане 9 600лв. Към фактурата е приложен фискален бон.  

Фактура  № 38/ 17.01.2018г. /л. 489 по делото/ е за доставка с предмет:  пейки за кетъринг –дървени – 180х30х5см със сгъваеми крака - 30бр., ДО 7 800лв., ДДС 1 560лв., сума за плащане 7 800лв. Към фактурата е приложен касов бон.

За стоките по фактура № 37/ 16.01.2018г. и по фактура № 38/17.01.2018г. е съставен приемо-предавателен протокол от 17.01.2018г. /л.498 по делото/, подписан С.Х.- управител на „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД и от И. М. – управител на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД, в който е посочено, че стоките са били натоварени на 17.01.2018г. в гр. Гълъбово с шофьор Т.  товарен автомобил ........ 

Фактура  № 39/ 18.01.2018г. /л.490 по делото/ е за доставка с предмет: пейки за кетъринг – дървени – 180х30х5см със сгъваеми крака - 30бр., ДО 7 800лв., ДДС 1 560лв., сума за плащане 7 800лв. Към фактурата е приложен касов бон.

Фактура  № 40/ 19.01.2018г. /л. 491 по делото/ е за доставка с предмет:  пейки за кетъринг – дървени – 180х30х5м със сгъваеми крака -20бр. и скара за барбекю 200х180см- 1 бр., с посочена единична и обща цена на артикулите, ДО 7 050лв., ДДС 1410лв., сума за плащане 8 460лв.  Към фактурата е приложен касов бон.

За стоките по фактура № 39/ 18.01.2018г. и по фактура № 40/ 19.01.2018г. е съставен приемо-предавателен протокол от 19.01.2018г., подписан С.Х.- управител на „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД и от И. М. – управител на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД, в който е посочено, че стоките са били натоварени на 19.01.2018г. в с. Любенец с шофьор Т.  товарен автомобил ........ 

Стоките по фактури №№ 36/ 15.01.2018г., № 37/ 16.01.2018г., № 38/ 17.01.2018г., № 39/ 18.01.2018г. и № 40/ 19.01.2018г., фигурират в описа на наличните стоки към 19.07.2018г. към Протокол обр. КД 73 № 11741111/ 19.07.2018г. /л. 77 по делото/, съотв. под № 13000; № 16005 и № 18001. 

Фактура № 41/ 21.01.2018г. /л.492 по делото/ е за доставка с предмет: скари големи за барбекю 200х100см с подвижни крака - 3бр.; бидони – пластмасови 100л - 4бр.; решетки за климатик – декоративни - 6бр.; стълби железни, подсилени -  2бр. и рафтове-железни – 2бр., с посочена единична и обща цена на артикулите, ДО 8 270лв., ДДС 1 654лв., сума за плащане  9 924лв.  Към фактурата е приложен касов бон и приемо-предавателен протокол от 21.01.2018г., подписан С.Х.- управител на „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД и от И. М. – управител на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД, в който е посочено, че стоката е била натоварена на 21.01.2018г. в с. Любенец с шофьор Т.  товарен автомобил ........ Стоките фигурират в описа на наличните стоки към 19.07.2018г. към Протокол обр. КД 73 № 11741111/ 19.07.2018г. /л. 77 по делото/, съответно под №№ 18001; № 02001; № 17000 и № 17001.

           Фактура № 42/ 22.01.2018г. /л. 493 по делото/ е за доставка с предмет:  хладилен агрегат 5 кв, с комплект с хладилно шаси към него – 2бр., с посочена единична и обща цена, ДО 8 200лв., ДДС 1 640лв., сума за плащане  9 840лв.  Към фактурата е приложен касов бон.

Фактура № 43/ 23.01.2018г /л.494 по делото/ е за доставка с предмет: хладилен фургон 10 куб м с компресор - 1 бр., ДО 8 000лв., ДДС 1 600лв., сума за плащане  9 600лв.  Към фактурата е приложен касов бон.

Фактура № 44/ 24.01.2018г /л.495 по делото/ е за доставка с предмет: хладилен фургон 10 куб м с компресор - 1 бр., ДО 8 000лв., ДДС 1 600лв., сума за плащане  9 600лв.  Към фактурата е приложен касов бон.

За стоките по фактура № 42/ 22.01.2018г., по фактура № 43/ 23.01.2018г. и по фактура № 44/ 24.01.2018г. е съставен приемо-предавателен протокол от 24.01.2018г., подписан С.Х.- управител на „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД и от И. М. – управител на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД, в който е посочено, че стоките са били натоварени на 24.01.2018г. в с. Любенец с шофьор П.К., транспортно средство ....... Превозът е осъществен от превозвача „Девиал“ ЕООД, с транспортно средство ...... съгласно товарителница сер. № 827333/07.02.2018г. /л.1022 по делото/.

Фактура № 45/ 27.01.2018г /л.496 по делото/ е за доставка с предмет: витрина за топло и студено съхранение – неръждавейка - 2бр., с посочена единична и обща цена, ДО 8 200лв., ДДС 1 640лв., сума за плащане  9 840лв.  Към фактурата е приложен касов бон и приемо-предавателен протокол от 27.01.2018г., подписан С.Х.- управител на „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД и от И. М. – управител на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД, в който е посочено, че стоката е била натоварена на 27.01.2018г. в с. Любенец с шофьор Т.  товарен автомобил ........  

Фактура № 46/ 28.01.2018г. /л. 497 по делото/ е за доставка с предмет:    витрина за топло и студено съхранение – неръждавейка - 1бр.; витрина-кока кола -1бр. и тента – автоматична - 1бр., с посочена единична и обща цена, ДО 8 100лв., ДДС 1 620лв., сума за плащане  9 720лв. Към фактурата е приложен касов бон и приемо-предавателен протокол от 28.01.2018г., подписан С.Х.- управител на „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД и от И. М. – управител на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД, в който е посочено, че стоката е била натоварена на 28.01.2018г. в с. Любенец с шофьор Т.  товарен автомобил ........  

Стоките по фактури №№ 42/ 22.01.2018г., № 43/ 23.01.2018г., № 44/ 24.01.2018г., № 45/ 27.01.2018г. и № 46/ 28.01.2018г., фигурират в описа на наличните стоки към 19.07.2018г. към Протокол обр. КД 73 № 11741111/ 19.07.2018г. /л. 77 по делото/, съотв. под № 22000; № 22001; № 03000; №03001 и № 19000. 

 

            За извършването на преценка дали са осъществени реални доставки на стоки, е необходимо да се изследва дали е налице предвидения в чл. 6, ал. 1 ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост върху стоките, при проявлението на който факт възникват съответните правни последици. Посочените по-горе фактури обективират договори за продажба на стоки, като във фактурите стоките са подробно описани по вид, размери, някои от тях с посочване на модел, а други с присъща функционалност, брой, единична и обща цена. Индивидуализиращите белези на стоките, посочени във фактурите, съответстват на тези в приемо-предавателните протоколи, съставени към фактурите,  което сочи на извод за осъществено приемо-предаване на стоките по декларирания от ревизираното лице начин. Следователно фактурираните стоки са били индивидуализирани по съгласие на страните и предадени на датите или непосредствено след датите на издаването на фактурите и съответно е била прехвърлена собствеността върху стоките – предмет на обективираните във фактурите договори за продажба, съответно ревизираното дружество е придобило правата за разпореждане с тези стоки. Съставените приемо-предавателни протоколи, подписани от С.Х.- управител на „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД и от И. М. – управител на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД, удостоверяват предаването на стоките от представител на дружеството – продавач /доставчик/ - „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД и съотв. тяхното получаване от представител на дружеството – купувач /получател по доставките/ - „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД. Предаването на стоките се е осъществявало преимуществено на датите на съставяне на фактурите. Стоките са били транспортирани от мястото, където са се намирали към момента на продажбите – част от тях в гр. Гълъбово, а друга част в с. Любенец, с транспорт, осигурен от „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД, до склад на  същото дружество на територията на бившия „Винпром“ в гр. Казанлък. Обстоятелствата относно транспортирането на стоките на датите на извършването на доставките, се установяват еднозначно от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Свидетелят П.К. потвърди, че е бил нает от управителя на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД, съответно и извършил в негова полза транспортна услуга -  превоз на палатка с оборудване от с. Любенец до гр. Казанлък. Свидетелят подробно и детайлно описва мястото, от където са взели палатката и начина на товарене, съответно мястото на разтоварване и транспортното средство, с което е извършил превоза. Според свидетеля Т.М. - син на И. М. - управител на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД, в края на 2017г. с баща му отишли в с. Любимец, до гр. Гълъбово, да видят кетърингово  оборудване, което се продавало - маси, столове, голяма палатка и др. След като баща му се договорил със собственичката, поетапно започнали да вземат и извозват нещата на части с бус – собственост на свидетеля, като собственичката на фирмата – продавач издавала фактури за закупуваните части от оборудването. Транспортирането на оборудването извършител свидетеля с неговия бус, като за по-големите конструкции се наложило да наемат камион. Тъй като складът, който ползвали, се оказал недостатъчен като площ за съхраняване на закупеното кетърингово оборудване, се наложило баща му да наеме по-голям склад, пак на територията на бившия „Винпром“ в гр. Казанлък, в който впоследствие преместили и оборудването. Съдът кредитира с доверие свидетелските показания, като кореспондиращи със събрани по делото писмени доказателства /товарителница сер. № 827333/07.02.2018г. и приемо-предавателни протоколи/ относно начина на транспортиране на вещите - предмет на доставките по горепосочените фактури, вкл. от кои лица и с какви транспортни средства са били осъществени превозите.

Както от приложените към всяка една от фактурите фискални бонове, така и от заключението на ССчЕ, по несъмнен начин се установя, че цената на стоките – предмет на фактурираните доставки, е била платена в брой от купувача и получател по доставките -  „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД. В счетоводството на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД закупените стоки са отчетени по дебита на с/ка 304 „Стоки“ /л.536 по делото/, като по тази сметка стоките са заведени с номера, съответстващи с номерата на стоките, посочени в Описа на наличните стоки към 19.07.2018г. към Протокол обр. КД 73 № 11741111/ 19.07.2018г. /л. 77 по делото/, съставен от ревизиращите органи при извършената в хода на ревизията на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД инвентаризация. С оглед на което съдът приема за установено по несъмнен начин, че стоките – предмет на доставки по фактури №№ 15/ 20.11.2017г., № 16/ 23.11.2017г., № 17/ 27.11.2017г., № 18/ 30.11.2017г., № 19/ 04.12.2017г., № 21/ 11.12.2017г., № 32/ 10.01.2018г., № 33/ 11.01.2018г., № 34/ 12.01.2018г., № 35/ 14.01.2018г., № 36/ 15.01.2018г., № 37/ 16.01.2018г., № 38/ 17.01.2018г.,  № 39/ 18.01.2018г., № 40/ 19.01.2018г., № 41/ 21.01.2018г.,  № 42/ 22.01.2018г., № 43/ 23.01.2018г., № 44/ 24.01.2018г., № 45/ 27.01.2018г. и № 46/ 28.01.2018г., издадени от „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД, с получател  „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД, са получени от „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД и са налични към момента на извършване на ревизията при съхраняването им в склада, стопанисван от ревизиращото дружество.

Начисленият ДДС е отразен по с/ка 4531, а разплащането с доставчиците - по с/ки 501 и 503. Разходите за транспортирането на стоките са осчетоводени по дебита на с/ка 602 „Разходи за външни услуги“.

 

С оглед на гореизложеното съдът приема за опроверган направения от ревизиращите органи извод, че посочените по-горе фактури, издадени от „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД, с получател  „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД, обективират нереални доставки. При липсата на нормативна регламентация която да изисква наличието на конкретни по вид и съдържание документи за доказване на относимите факти и обстоятелства във връзка с осъществяването на реална доставка с предмет продажба на стоки /чл.6, ал.1 от ЗДДС и чл. 14, § 1 Директива 2006/112/ЕС/, определящо за преценката дали доставката е действително осъществена, е съвкупният анализ на всички данни и доказателства във връзка с нейното извършване. В случая дружеството - доставчик - „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД, е прехвърлило собствеността върху стоките - предмет на доставките по фактури №№ 15/ 20.11.2017г., № 16/ 23.11.2017г., № 17/ 27.11.2017г., № 18/ 30.11.2017г., № 19/ 04.12.2017г., № 21/ 11.12.2017г., № 32/ 10.01.2018г., № 33/ 11.01.2018г., № 34/ 12.01.2018г., № 35/ 14.01.2018г., № 36/ 15.01.2018г., № 37/ 16.01.2018г., № 38/ 17.01.2018г.,  № 39/ 18.01.2018г., № 40/ 19.01.2018г., № 41/ 21.01.2018г.,  № 42/ 22.01.2018г., № 43/ 23.01.2018г., № 44/ 24.01.2018г., № 45/ 27.01.2018г. и № 46/ 28.01.2018г., на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД, предвид наличието на непротиворечиви доказателства за подробно индивидуализиране на вещите - предмет на фактурираните доставки; за предаването на стоките - съответни по описание, количество и стойност като посочените във фактурите, на представител на дружеството – купувач /получател/, съгласно приемо-предавателните протоколи и документите за ангажиран от купувача превоз за негова сметка за транспортирането на стоките; за  надлежно фактуриране на доставките и начисляване на ДДС при редовно счетоводство на ревизираното дружество; за счетоводното завеждане от дружеството – получател на стоките – предмет на доставките; за заплащането на цените на стоките (удостоверено с фискален касов бон към всяка фактура) и не на последно място – за наличието на същите стоки /по вид, количество и стойност/, като фактурираните, в склада на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД към момента на направената инвентаризация в хода на извършваната ревизия, при съответствие на номерата, с които стоките са били заведени и отчетени по дебита на с/ка 304 „Стоки“ в счетоводството на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД, с посочените в съставения от ревизиращите органи Опис на наличните стоки към 19.07.2018г. към Протокол обр. КД 73 № 11741111/ 19.07.2018г.  Тази съвкупност от доказателства не може да бъде опровергана само от изявлението на С.Б. П., че „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД /дружеството - доставчик/, не е притежавало стоките, предмет на фактурите. Това изявление, вероятно основано на това, че на Б. - счетоводител на „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД през м.11.2017г., м.12.2017г. и м.01.2018г., не са били представени договори за закупуване на стоките, се явява изолирано спрямо посочените по-горе доказателства,  удостоверяващи прехвърлянето на собствеността върху стоките и тяхната наличност при ревизията.  Още повече че на посочения счетоводител е било възложено единствено изготвянето на дневниците за покупки и за продажби и справки – декларациите по ЗДДС на дружеството. Как са придобити от дружеството-доставчик стоките - предмет на доставките; съставяни ли са договори с предходни доставчици и дали и по какъв начин са били осчетоводени фактурите и отчетени приходите в счетоводството на дружеството - доставчик, в случая без значение за процесните доставки, след като е доказано по безспорен начин осъществяването от „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД на доставките - предмет на посочените по-горе фактури и наличността на тези стоки в ревизираното дружество, поради правото на приспадане на данъчен кредит по тези доставки не може да бъде отказано /в този смисъл т.33 от решението на СЕС от 6 декември 2012г. по дело С-285/11, Боник/. Това право би могло да бъде отречено, ако са предоставени данни от страна на приходната администрация за злоупотреба с правото на приспадане, осъществена от самия получател или от неговия доставчик /предходен доставчик по веригата/, за която той е знаел или е бил длъжен да знае /т. 38 и т. 40 от решението на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, Боник; т.47 от Решение на СЕС от 21 юни 2012 година по съединени дела C-80/11 и C-142/11 /. Наличието на такива данни нито се твърди, още по-малко са представени по делото доказателства в тази насока.

  

Ето защо оспорения ревизионен акт, в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит на „ИТМ ГРУП -2015“ ЕООД в размер на 33 570.00 лв. за доставки на стоки по фактури, издадени от „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД -  фактури №№ 15/ 20.11.2017г., № 16/ 23.11.2017г., № 17/ 27.11.2017г., № 18/ 30.11.2017г., № 19/ 04.12.2017г., № 21/ 11.12.2017г., № 32/ 10.01.2018г., № 33/ 11.01.2018г., № 34/ 12.01.2018г., № 35/ 14.01.2018г., № 36/ 15.01.2018г., № 37/ 16.01.2018г., № 38/ 17.01.2018г.,  № 39/ 18.01.2018г., № 40/ 19.01.2018г., № 41/ 21.01.2018г.,  № 42/ 22.01.2018г., № 43/ 23.01.2018г., № 44/ 24.01.2018г., № 45/ 27.01.2018г. и № 46/ 28.01.2018г., е издаден в нарушение и при неправилно приложение на чл.68, ал.1 във вр. с чл.69, ал.1, т.1 във вр. с чл.6 ал.1 от ЗДДС.

 

            С оглед на гореизложеното РА № Р-16002418001009-091-001/18.09.2018г., поправен с РА № П-16002418198916-003-001/13.11.2018г. в частта за установени задължения по ЗДДС в резултат на непризнат данъчен кредит в размер на 43 245 лева по фактури, издадени от доставчиците „ИВА 1 - П. “ ЕООД и „СИСИ ХРИС 88“ ЕООД, а именно отказано на „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД право на приспадане на данъчен кредит в размер на 9 675 лева по 15 броя фактури за доставки с предмет наем, издадени в периода 01.06.2016-31.08.2017г. от „ИВА 1 – П. “ ЕООД и отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 33 570.00лв по 21 броя фактури, издадени през периодите от 01.11.2017г. до 31.01.2018г. от доставчика „СИСИ ХРИС 88“  ЕООД, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. В останалата част – за отказано  право на данъчен кредит в размер на 18 038.80лв по фактури № 59/ 01.06.2016г. и № 61 / 20.07.2016г., издадени от „ИВА 1 – П. “ ЕООД, оспореният РА е правилен и законосъобразен, съответно жалбата в тази част е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При прилагането на чл.161, ал.1 от ДОПК исканията на страните за присъждане на направените по делото разноски следва да бъде уважено съразмерно на уважената, респ. на отхвърлената част на жалбата. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на договореното и заплатено от жалбоподателя „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 2 8880 лева, доколкото това възнаграждение е близко до минималния размер на възнаграждението по чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Неоснователно е и искането на ответника за прилагане на чл.161, ал.3 от ДОПК и за осъждането на жалбоподателя „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД да заплати изцяло разноските по делото независимо от неговия изход. Съдебната преценка за незаконосъобразност на оспорения РА в посочената по-горе част се основава на събраните в хода на ревизионното производство доказателства /фактури, приемо - предавателни протоколи, счетоводни документи, Опис на наличните стоки към 19.07.2018г. към Протокол обр. КД 73 № 11741111/ 19.07.2018г. от извършена от ревизиращите органи инвентаризация и др./, като назначаването на съдебно-счетоводна експертиза и събирането на гласни  доказателства е било с цел проверка на формираните от органите по приходите изводи.  С оглед на изложеното на жалбоподателя „ИТМ ГРУП 2015“ ЕООД се следва присъждане на разноски пропорционално на уважената част от жалбата в размер на 2 568 лева /от общо направените такива в размер на 3 668лв - за внесена държавна такса; за внесено възнаграждение за вещо лице за изпълнената ССчЕ и за заплатено адвокатско възнаграждение/, а на ответника се следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.8 ал.1 т.4 от Наредба №1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. с чл.161, ал.1, изр. трето от ДОПК, съразмерно на отхвърлената част на жалбата - в размер на 711 лева.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК,   Старозагорският административен съд 

 

   Р     Е     Ш     И     :

 

            ОТМЕНЯ по жалба на „ИТМ ГРУП - 2015“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. ............. представлявано от И.М.М., Ревизионен акт № Р-16002418001009-091-001/ 18.09.2018г., издаден от М.Й.Л.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и И. Д.У.на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, поправен с РА № П-16002418198916-003-001/13.11.2018г., потвърден с Решение № 658/ 19.11.2018г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив, в частта му за установените задължения за данък върху добавената стойност ведно с прилежащите лихви в резултат на непризнат данъчен кредит в общ размер на 43 245 лева, от които отказано право на приспадане на данъчен кредит по 15 броя фактури за доставки с предмет наем, издадени в периода 01.06.2016-31.08.2017г. от „ИВА 1 – П. “ ЕООД, в размер на 9 675 лева и отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури №№ 15/ 20.11.2017г., № 16/ 23.11.2017г., № 17/ 27.11.2017г., № 18/ 30.11.2017г., № 19/ 04.12.2017г., № 21/ 11.12.2017г., № 32/ 10.01.2018г., № 33/ 11.01.2018г., № 34/ 12.01.2018г., № 35/ 14.01.2018г., № 36/ 15.01.2018г., № 37/ 16.01.2018г., № 38/ 17.01.2018г.,  № 39/ 18.01.2018г., № 40/ 19.01.2018г., № 41/ 21.01.2018г.,  № 42/ 22.01.2018г., № 43/ 23.01.2018г., № 44/ 24.01.2018г., № 45/ 27.01.2018г. и № 46/ 28.01.2018г., издадени от „СИСИ ХРИС 88“  ЕООД, в размер на 33 570.00 лева, като незаконосъобразен.

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на „ИТМ ГРУП - 2015“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. ............. представлявано от И.М.М., в частта й, с която е оспорен Ревизионен акт № Р-16002418001009-091-001/ 18.09.2018г., издаден от М.Й.Л.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и И. Д.У.на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, поправен с РА № П-16002418198916-003-001/13.11.2018г., потвърден с Решение № 658/ 19.11.2018г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив, в частта относно установените задължения за данък върху добавената стойност ведно с прилежащите лихви в резултат на отказано  право на приспадане на данъчен кредит в размер на 18 038.80лв по фактури № 59/ 01.06.2016г. и № 61/ 20.07.2016г., издадени от „ИВА 1 – П. “ ЕООД, като неоснователна.

 

            ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на Националната агенция за приходите, да заплати на  „ИТМ ГРУП - 2015“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. ............. ЕИК *********, сумата от 2 568лв. /две хиляди петстотин шестдесет и осем лева/, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски съразмерно на уважената част от жалбата. 

            ОСЪЖДА  „ИТМ ГРУП - 2015“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. ............. ЕИК *********, за заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от 711лв. /седемстотин и единадесет лева/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от жалбата. 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                          СЪДИЯ: