РЕШЕНИЕ
№ 273
гр. Бургас , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на втори август, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Детелина К. Димова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212100501177 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК, вр. чл.17 ЗЗДН. Образувано е по
въззивна жалба на П. Т. М. от *** - ответник в първоинстанционното производство,
срещу Решение №544/17.06.21г., постановено от Районен съд Бургас по гр.д.№3185 по
описа на съда за 2021г., в частта, с което са наложени мерки за защита на малолетните
деца Р. П. М. и К. М. М., чрез тяхната майка и законен представител С. Д. М., срещу
осъщественото срещу двете деца в телефонен разговор на 18.04.2021 год. от баща им П.
Т. М. емоционално домашно насилие, като въззивникът е задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие срещу двете си малолетни деца.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното решение и претендира
отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен.
Излагат се съображения, че в нарушение на конституционните права на въззивника по
чл.32, ал.2 от Конституцията на Република България, е извършен запис на телефонен
разговор, без негово знание и съгласие, поради което счита, че това доказателствено
средство не е годно да удостоверява фактите и обстоятелствата по делото. Според
въззивника, извършената СТЕ не установява датата на разговора, която според
експерта може да бъде променена, което също опровергава твърденията за датата на
провеждането му. Не е доказано и че записания глас е на ответника. Излагат се
съображения, с които въззивникът изразява несъгласие с изводите на съда в частта, с
които не са кретидирани показанията на св.Г. И., присъствал при провеждане на
разговора, който не е чул отправяне на обидни думи и квалификации. Според
въззивника от събраните гласни доказателства се опровергава доказателствената
стойност на декларацията по чл.9 ЗЗДН. Накрая въззивникът излага възражения, че
съдът не е посочил с кои думи и изрази, произнесени от него е осъществено
психическо и емоционално насилие спрямо децата.
Въззиваемата – ищец С. Д. М. – лично и като майка и законен представител на
малолетните деца Р. П. М. и К. М. М. представя в срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН писмен
1
отговор на въззивната жалба. С него излага подробни съображения за потвърждаване
на решението. Споделя изводите на съда, основани на събраните доказателства, в т.ч. и
декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, като излага подробни аргументи за доказателствената
й стойност, която ответникът не е оборил с представените от него доказателства.
Подробни аргументи въззиваемата излага и по досежно изводите на съда по отношение
на показанията на св.И. и извършва анализ на същите, за да се обоснове извод, че те са
противоречиви.
Подробни аргументи излага и досежно извършената СТЕ, в контекста и на
изявленията на ответника по фактите, за да обоснове извод, че разговорът е проведен и
съдържанието му е такова, каквото се установява от записа му. В отговора на жалбата
въззиваемата цитира част от съдържанието на решението и изразява съгласие с
изводите на съда. Накрая извършва анализ на целите на защитата срещу домашно
насилие, за да обоснове извод, че съдът е приложил закона и е направил обосновани
изводи.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред Районен съд Бургас е образувано по молба на С. Д. М., с
правно основание чл.8, т.1, вр. чл.18, ал.1 ЗЗДН, за защита от домашно насилие
извършено върху нея и малолетните й деца Р. П. М. и К. П. М. на 18.04.21г. и
09.05.21г. В молбата като извършител на домашно насилие е посочен П. Т. М. – бивш
съпруг на молителката, баща на децата Р. и К..
В молбата за защита, молителката излага твърдения за осъществен на 18.04.21г.
в 20.57 часа телефонен разговор между нея, децата и ответника, като през време на
разговора последният я заплашил пред децата с думите: „С мама утре ще си
поговориме… Качи на мама, че утре ще я намерят други хора и ще спре да работи
такси и всичко ще й приключи, дето се прави на много отворена. На майка ти й се пече
всичко на гъза. Утре, татинка, ще я намерят майка ти и това й беше силата. … Утре
през деня ще видиш моето момиче … Утре, утре, аз се бавих, но няма да те бавя повече.
От утре ще видиш какво ще ти се случва всеки изминал божи ден. Ще видиш кон боб
яде ли. Утре ще видиш кой ще ти се обади и какво ще ти се случва от утре нататък.
Момиченце, казах ти, че работата ще стане много сериозна. Дай ми да си видя децата,
защото колкото повече страдат те, толкова повече ще страдаш и ти, ама яко ще
страдаш. От утре започва да ти се пише много яко на гъза. Ти си една казанлъшка
поничка и там ще си отидеш там с твоя тъпкач. Ще те е страх да караш такси“. Тези
обстоятелства молителката е декларирала и в подадената едновременно с молбата за
защита декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.
Ответникът П. Т. М. не представя писмен отговор на молбата за защита. В
съдебно заседание оспорва заявените с нея твърдения – че е изрекъл посочените
заплахи в проведения на посочената дата разговор между страните.
За установяване на твърденията си, ответникът ангажира показанията на св. Г.
С. И.. Според свидетеля, на 18.04.2021 год., той и ответника от преди 20.00 ч. седнали
в едно заведение в гр. Созопол до около 21.30 или 22.00 ч. През този часови период
ответникът провел няколко телефонни разговора с ищцата и с децата, защото искал да
се чуе с децата си и да им пожелае лека нощ. В края на разговорите П. не бил добре
емоционално и споделил, че С. не му давала възможност за видеоразговор и не знае как
се чувстват децата. При тези им разговори свидетелят не чул заплахи от П., въпреки че
стоял до него и чух целия разговор – всички думи, които П. казал. Не чул тогава П. да е
повишавал тон и не помни да е използвал обидни думи, квалификации или епитети към
С.. След като затворил телефона, П. бил емоционално разстроен заради децата и
афектиран към С.. Свидетелят заявява, че не си спомня нищо конкретно от думите,
които П. казал на С. по телефона, т.к. разговорът им бил общ.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269, ал.1 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. След като взе пред вид становищата на страните и събраните по делото и
пред настоящата инстанция доказателства, намира, че същото в обжалваната част е
2
правилно и законосъобразно.
Съобразно нормата на чл.2, ал.1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена
връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство.
Според нормата на 13, ал.3 ЗЗДН, ако не са представени други доказателства,
декларацията за осъществено домашно насилие сама по себе си води до задължение за
съда да даде защита по реда на този закон. Тази презумпция за достоверност на
твърденията в декларацията се основава на житейския факт, че в повечето от случаите,
домашно насилие се осъществява в среда и обстановка, в която присъстват само
осъществяващият насилието и пострадалото лице, без присъствие на свидетели. Тогава
за постигане целите на закона, на твърденията на пострадалия се придава значението
на оборима презумпция. Декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН се кредитира безрезервно в
случаите, когато липсват други доказателства, установяващи обратното. Ако ответната
страна представи доказателства, оборващи твърдението на молителя, декларацията
следва да се преценява на база всички доказателства по делото.
В настоящия случай въззивната инстанция намира, че по делото се установява
упражнен от въззивника акт на домашно насилие чрез телефонен разговор, проведен на
18.04.21г., в 20.57 часа, спрямо децата К. и Р.. На първо място, решението на
първоинстанционния съд в частта, с която е прието че е осъществен акт на насилие
спрямо молителката, чрез отправяне на закани и обиди по телефона на 18.04.21г., е
влязло в сила. Следователно със стабилен съдебен акт основните факти, от които
произтича и факта на психическо насилие спрямо децата, са установени. Макар
заканите да са били насочени спрямо личността на майката, доколкото са отправени в
разговора с децата, същите съставляват емоционално и психическо насилие спрямо
децата. За всяко дете заканите, отправени чрез него към майката създават чувство на
тревога, на притеснение, на страх и безпокойство, което без съмнение съставлява
психическо и емоционално насилие.
Въззивната инстанция намира, че показанията на св.И. не разколебават
доказателствената стойност на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Твърденията на
свидетеля, че разговорът, проведен между П. и С. бил общ и в него не били отправени
заплахи, противоречат на изнесеното от него, че са били проведени няколко разговора,
след които П. „не беше добре емоционално“, защото „С. не му давала възможност за
видеоразговор … той беше емоционално разстроен заради децата, но беше афектиран
към С.“. Състоянието на ответника, което описва свидетеля подкрепя изложеното в
декларацията; по-вероятно е бивш съпруг, който е афектиран, да отправи закани и
обиди спрямо бившата си съпруга, отколкото да проведе нормален разговор на общи
теми, без да повишава тон.
Така въззивната инстанция намира, че от представената и необорена
декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, се установяват твърденията на молителя за осъществен
на 18.04.21г., в 20.57 часа, в телефонен разговор, акт на психическо насилие спрямо
децата К. и Р., което попада в приложното поле на легалната дефиниция на чл.2 ЗЗДН.
За пълнота следва да се каже, че дори опитът за такова насилие се санкционира от
нормите на Закона.
Ето защо въззивната инстанция намира, че молбата е основателна.
Първоинстанционното решение, с което е уважена е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.11, ал.3 ЗЗДН, въззиваемият следва да бъде осъдена да заплати
държавна такса за първоинстанционното производство, в размер на 25.00 лева, за
въззивно производство – в размер на 12.50 лева. В негова тежест следва да бъдат
възложени направените от въззивника съдебно – деловодни разноски, в размер на 400
лева – адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №544/17.06.21г., постановено от Районен съд
Бургас по гр.д.№3185 по описа на съда за 2021г.
ОСЪЖДА П. Т. М., ЕГН**********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд Бургас 25.00 лева – държавна такса.
ОСЪЖДА П. Т. М., ЕГН**********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Окръжен съд Бургас 12.50 лева – държавна такса.
ОСЪЖДА П. Т. М., ЕГН**********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. М.
ЕГН********** от ***, съдебно – деловодни разноски във въззивното производство, в
размер на 400.00 лева – адвокатско възнаграждение.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4