№ 2060
гр. С, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110146328 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес
ГР.С, УЛ.Я, №23Б срещу С. Б. Б. с ЕГН: ********** и адрес: **********, с която са
предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 45134/2022 г. по описа на СРС, 118 състав за сумата 946,03 лева (деветстотин четиридесет
и шест лева и 03 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ
се на адрес: гр. С, ЖК О 2, бл.275, вх.А, ет.12, ап.64, аб.№ 322553, ведно със законна лихва
от 19.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 238,62 лева (двеста тридесет и осем лева
и 62 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 01.08.2022 г.,
28,38 лева (двадесет и осем лева и 38 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва за период от 19.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 5,15 лева
(пет лева и 15 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 02.03.2020 г. до
01.08.2022 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответникът да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал.
1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
1
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която
се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от „ТС“ ЕООД. Поддържа, че съгласно
общите условия за ответника е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на
услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид
липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата,
представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника,
с който изразява становище, че не дължи търсените от ищеца вземания за общи части и
дялово разпределение . Твърди, че са свалени всички радиатори и от септември 2002 г. няма
парно.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ТС“ ЕООД не взема становище по
исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК по реда на чл. 422 ГПК са искове за
установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Установява се от ч.гр.д. № 45134/2022 г., че по депозирано на 19.08.2022 г. заявление на
„Т С“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
ответника в настоящото производство – длъжник в заповедното. В срока по чл. 414 ГПК е
депозирано възражение срещу заповедта, поради което съдът е указал на заявителя да
предяви установителни искове в едномесечен срок, което последният е сторил предявявайки
исковете, по които е образувано настоящото дело.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150
ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
Не се спори между страните, че ответникът е клиент на топлинна енергия, като същият
2
в отговора на исковата молба признава това свое качество, но възразява, че е свалил
радиаторите. По същество спорно е дали в полза на ищеца са възникнали вземания за
стойността на топлинна енергия за общите части и за дялово разпределение с оглед
възраженията на ответника, че не дължи същите, тъй като се отоплява с електрическа
енергия. Спорно е и дали са погасени чрез плащане вземанията за стойността на топлинна
енергия за подгряване на вода, с оглед възражението на ответника, че е заплащал ползваната
след 2018 г. топлинна енергия за подгряване на вода.
Неоснователни са възраженията на ответника, че тъй като радиаторите са „свалени“ не
дължи заплащане на топлинна енергия за общите части. С мотивите на Тълкувателно
решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСГК и Решение на
Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г., е прието, че топлоснабдяването
на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация,
която се явява обща част на сградата и нейното предназначението е да отоплява вътрешната
част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да
достига до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат
отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и
титуляри на вещни права. Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат
различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена, поради
което е възприет принципът "решава мнозинството". При доставката на централно
отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от
всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва
сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по
общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части.
Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху
отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно
отопление в тези обекти, но не може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на
Конституционния съд) заплащането на отдадената от сградната инсталация или от
отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в
сградата.
В случая ответникът не ангажира доказателства, от които да се опровергава
извършеното дялово разпределение и стойността на разпределената за процесния
апартамент топлинна енергия за сградна инсталация. Не са ангажирани и доказателства в
подкрепа на твърденията на ответника, че е заплащал стойността на топлинната енергия за
подгряване на вода. Не се установява и ответникът да е осигурил достъп за отчет на
водомерите за топла вода за отчетните периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., за които видно от представените от третото лице помагач
доказателства такъв не е осигурен за ап. 64 на датите, определение за отчет. Поради това и
предвид горепосоченото съдът приема, че в полза на ищеца са възникнали установените от
представените от третото лице помагач изравнителни сметки вземания за стойност на
топлинна енергия в размер на 674,59 лева /809,51 лева с ДДС/ за периода от 01.05.2018 г. до
3
30.04.2019 г., в размер на 572,71 лева /687,25 лева с ДДС/ за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020г. и в размер на 170,07 лева /204,08 лева с ДДС/ за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г. или общо за исковия период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. – 1700,84 лева с
ДДС. Следователно основателна е претенцията на ищцовото дружество за съществуване в
негова полза на вземане в по- нисък размер от доказания, а именно – за сумата 946,03 лева,
представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. О, бл.275, вх. А, ет.12,
ап.64, аб.№ 322553.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Спрямо процесния период
приложими са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т С”
EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят задълженията, а именно от 15–ти юни на съответната година
доколкото при съобразяване на чл. 5, т. 1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния
период, за който се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти
април. В случая изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди
издаването им потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от
извършеното дялово разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им
редакция се явяват неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът
изпада в забава след покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от
ищеца до ответника.
По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
По претенциите на ищеца за заплащане на услугата дялово разпределение и
обезщетение за забава в плащането на стойността й:
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от топлопреносното предприятие или от доставчика на
топлинна енергия - самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ
при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Установява се от
представените изравнителни сметки извършването на дяловото разпределение за процесния
период, поради което в полза на ищеца е възникнало вземане за извършената услуга, което
съдът на основание чл. 162 ГПК определя на сумата 23,38 лева
4
Претенцията в частта за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение е
неоснователна. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на това задължение,
поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде поканен от кредитора
– чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не е представена такава покана – за заплащане на дължимите
суми за дялово разпределение, поради което и претенцията в тази част също е
неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора, ищецът на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 99,88 лева от общо 125 лева
/25 лева – държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение/ и в размер на 59,93
лева от общо 75 лева /25 – д.т. и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение/ за заповедното
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че С. Б. Б. с ЕГН:
********** и адрес: **********, дължи на „Т С” ЕАД с ЕИК ****** на основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата 946,03 лева (деветстотин четиридесет и шест лева и 03
стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С,
ЖК О 2, бл.275, вх.А, ет.12, ап.64, аб.№ 322553, ведно със законна лихва от 19.08.2022 г. до
изплащане на вземането и сумата 28,38 лева (двадесет и осем лева и 38 стотинки),
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2020
г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 19.08.2022 г. до изплащане на
вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 45134/2022 г. по описа на СРС, 118 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете
с правно основание чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за сумата 238,62
лева (двеста тридесет и осем лева и 62 стотинки), представляваща мораторна лихва за
периода от 15.09.2019 г. до 01.08.2022 г. за забава плащането на главницата за стойност на
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. и за сумата 5,15 лева (пет лева
и 15 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 02.03.2020 г. до 01.08.2022 г.
за забава плащането на главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК С. Б. Б. с ЕГН: ********** и адрес:
********** да заплати на „Т С” ЕАД с ЕИК ******, сумата 99,88 лева – разноски за
исковото производство и 59,93 лева разноски за заповедното производство по ч. гр. д. №
45134/2022 г. на СРС, 118 –ти състав.
Решението е постановено при участието на „ТС“ ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
5
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6