РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. Ямбол, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николай Ив. Кирков
при участието на секретаря М. П. М.
като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Административно
наказателно дело № 20222330200619 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на Д. Т. Т. от гр.Ямбол,
ЕГН:**********, против Наказателно постановление №22-0813-000581/10.06.2022г.
издадено от Началник сектор към ОД на МВР-Ямбол, с което за две нарушения на
чл.174,ал.3 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 2000лв.
, лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца ,глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
С жалбата се иска ЯРС да отмени наказателното постановление.Сочи се ,че
наказващият орган неправилно е възприел описаната в акта за административно нарушение
и съответно в наказателното постановление фактическа обстановка, което е довело до
неправилните му съждения, като по този начин е съставен порочен акт.Според
жалбоподателя в обстоятелствената част на НП са описани признаците на две
алтернативни нарушения- отказа да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване на употребата на алкохол в кръвта и на наркотични вещества и неизпълнение
на предписанието за медицинско изследване за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта, без да е конкретизирано кое точно от тях е извършил той и за кое е санкциониран,
което водило до нарушаване правото му на защита.Сочи се ,че по този начин е допуснато и
нарушение на чл.18 от ЗАНН.Излага се ,че не ставало ясно по същество направеният от
жалбоподателя отказ за проверка на употреба на наркотични вещества и алкохол как е
1
изразен- дали чрез отказ да бъде изпробван с техническо средство или е направен отказ от
медицинско изследване.Твърди се ,че през целия престой, продължил над два часа на
улицата жалбоподателя не е получил и талони за медицинско изследване за да даде кръв за
извършване на необходимите изследвания , нито е придружен до медицинското
заведение.Твърди се ,че жалбоподателят не е извършил нарушенията ,за които му е съставен
акта и са наложени административните наказания.
В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя подържа жалбата
и пледира наказателното постановление да бъде отменено ,поради допуснати съществени
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила , довели до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя.Излага се ,че жалбоподателя не е имал възможност да
посети медицинско заведение , защото му е било наредено да изчака служители на Военна
полиция.Иска се и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна ,чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.Счита
издаденото наказателно постановление за законосъобразно, като в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения,
които да са ограничила правото на защита на наказаното лице .В тази връзка се иска
наказателното постановление да бъде потвърдено като се присъдят и разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в
жалба доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 29.05.2022г. в гр.Ямбол се провеждала специализирана полицейска операция, в
която участвали и свидетелите Ж. Г. и Д.К.- полицаи при РУ –Ямбол. Около 13.40 часа
свидетелите Г. и К. спрели за проверка л.а „ Джеп Чероки“ с рег. № .... движещ се по
ул.“Д.Б...“ в посока кръстовището с ул.“П...“.След представяне на документите от водача
установили ,че автомобила се управлява от жалбоподателя Т.. Същият бил виД. притеснен,
поради което свидетелите се усъмнили да не би да е употребил алкохол или наркотични
вещества и поискали съдействие от колеги от пътна полиция. На място пристигнали свид.
Р. , Т.Д. и Н.К. които предложили на жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство
за употреба на алкохол и наркотични вещества, но той отказал ,като обяснил ,че притеснява
да не му „покаже нещо“, тъй като предната вечер бил на в заведение и може някой да му е
сложил наркотик в чашата.След отказа му да бъде изпробван с технически средства за
алкохол и наркотични вещества ,свид.Р. и Кабаков издали на жалбоподателя два броя
талони за медицинско изследване, които той отказал да подпише и получи.
На място за нарушения на чл.174,ал.3 от ЗДвП бил съставен АУАН от свид.Р.,
връчен и подписан от жалбоподателя без възражения. В хода на проверката
жалбоподателят признал на полицейските служители ,че държи в автомобила си две цигари
с марихуана, които предал доброволно.Тъй като бил военнослужещ за случая била
уведомена военна полиция.
2
В последствие на 10.06.2022г. при идентично фактическо и юридическо описание на
нарушенията е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на
разпитаните по делото свидетели и от приложените и приобщени по делото писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по
ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна
по следните съображения:
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
издаването на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството. НП е издадено
от компетентен орган. Както в АУАН, така и в НП, нарушенията са описани прецизно, с
техните фактически признаци от обективна страна, установени в състава на чл.174,ал.3 от
ЗДвП. Нарушените правни норми са посочени точно и пълно, без да има противоречие
между фактическо и юридическо обвинение.Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Според съда ,установените в АУАН факти се потвърждават от показанията на
свидетелите Р. ,Г. и К., които следва да бъдат кредитирани изцяло защото са
непротиворечиви и допълващи се и по делото няма данни ,които да създават съмнения
относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличие на мотив да
набедят жалбоподателя за нарушение ,което не е извършил.От посочените гласни
доказателства безспорно се установи, че свидетелите Г. и К. в качеството си на контролни
органи са възприели, че жалбоподателя е управлявал МПС и е имал качеството на водач по
смисъла на параграф 6 т. 25 от ДРЗДвП. Безспорно от техните показания и тези на свид.Р. се
установява , че са разпоредили на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство
за употреба на алкохол и наркотични вещества, но той е отказал както да му бъде извършена
проверка ,така и да получи талони за медицинско изследване.Също така от показанията на
полицейските служители несъмнено се установява ,че след отказа на жалбоподателя да
бъда изпробван с технически средства са издадени два броя талони за изследване, в който
контролния орган е вписал час за явяване в медицинското заведение.От посочените гласни
доказателства категорично се установява ,че жалбоподателят е отказал да получи талоните
за изследване, който отказ е удостоверен от свид.К..
Твърдението на жалбоподателя ,че не са му връчили талони за медицински
изследване се опровергава и от съдържанието на АУАН.В случая в обстоятелствената му
3
част контролният орган е вписал часа и начина на извършване на проверката и номерата на
издадените талони за медицинско изследване, който акт е връчен и подписан от него без
възражение, от което може да се направи еднозначен извод относно отказа му да му бъде
извършена проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества с техническо средство
или с медицинско и химическо лабораторно изследване, като за целта даде кръвна
проба.Т.е. жалбоподателят е бил запознат от контролните органи с възможните два начина
за извършване на конкретната проверка, но въпреки това е отказал и двата. Именно този му
отказ е от съставомерно значение, а не отказите му да подпише и да получи талона за
изследване. Последните имат единствено доказателствена стойност във връзка със
съставомерния отказ, който обаче може и следва да се установява не само от съдържанието
на талона за изследване, а чрез съвкупната преценка на всички събрани по надлежния ред
доказателства, каквито са и фактите, изнесени от разпитаните свидетели. Нещо повече,дори
само отказът на жалбоподателя да получи талоните за изследване, удостоверен по
предвидения за това ред ,чрез подписа на един свидетел е достатъчно да се приеме, че той е
отказал да даде кръв за анализ, респективно - да бъде извършено медицинско и химическо
лабораторно изследване , тъй като без талон за изследване не би могъл да се яви в указаното
му медицинско заведение, а и да би се явил - би му било отказано вземането на кръвна проба
по реда на Наредба № 1/19.07.2017г.
Неоснователен е изложеният в жалбата довод ,че в обстоятелствената част на НП са
описани признаците на две алтернативни нарушения- отказите да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол и наркотични
вещества и неизпълнение на предписанието за медицинско изследване за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и употребата на наркотични вещества.
За нарушението по чл.174,ал.3 от ЗДвП водачът ще носи административно
наказателна отговорност не само когато е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за алкохол или наркотични вещества , но едновременно с това бъдат
изпълнени изискванията на Наредбата - дадено му е предписание за лабораторно изследване
и въпреки това проверката за алкохол или наркотично вещество не е осъществена по
причина, която може да му бъде вменена във вина.Тези два метода са предвидени
алтернативно и при отказ на водача ,чрез единия от тях е налице административно
нарушение.В случая безспорно е налице отказ от страна на водача да бъде изпробван с
техническо средство.Установено е и ,че на водача са издадени талони за медицинско
изследване, но той е отказал да ги подпише и получи,т.е. водача е отказал да даде
съдействие на контролните органи и чрез двата метода.
Съдът намира за несъстоятелен и довода на защитата ,че на жалбоподателя не му е
било позволено да напуска мястото повече от два часа до приключване на проверката и по
този начин е бил възпрепятстван да посети медицинското заведение.В случая по делото
безспорно се установи ,че жалбоподателят е отказал да получи талони за медицинско
изследване, а без тях не би могъл да даде кръв за анализ, тъй като според разпоредбата на
чл.15,ал.5 от Наредба№ 1/19.07.2017г.вземането на кръв и урина за изследване за
4
концентрация на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се
извършва в срока за явяване, определен в талона за изследване.Поради това и контролните
органи не са имали задължение да освободят веднага жалбоподателя ,с цел явяването му в
медицинско заведение за даване на кръвна проба.
С оглед на така събраните по делото доказателства съдът намира описаните в НП
нарушения и извършването им от жалбоподателя за доказани.Правилно и в съответствие с
Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. по Тълкувателно дело № 1/2021 г с на Общото
събрание на съдиите от I и II колегия на Върховния административен съд наказващият
орган е санкционирал жалбоподателя за две нарушения на чл.174,ал.3 от ЗДвП,съобразно
разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, налагайки две отделни административни наказания.
Досежно наложените наказания съдът констатира, че размерът на същите е
конкретно фиксиран в предвидената санкция по чл. 174,ал.3ДвП т.е. законодателят, предвид
спецификата по този род нарушения, не е оставил санкционирането им на преценка по реда
на чл. 27 от ЗАНН. Ето защо са налага извода, че административнонаказващият орган
правилно и законосъобразно е определил размера наложените наказания.
С оглед на изложеното и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК
вр. чл.63д, ал.4от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството
по делото продължи в две съдебни заседания,с разпит на трима свидетели, не е с фактическа
или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от
80лева.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2,т5, от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №***/10.06.2022г. издадено от Началник
сектор към ОД на МВР-Ямбол, с което на Д. Т. Т. от гр.Ямбол, ЕГН:**********, за две
нарушения на чл.174,ал.3 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в
размер на 2000лв. , лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца ,глоба в
размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
5
ОСЪЖДА Д. Т. Т. от гр.Ямбол, ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ НА на ОД на МВР-
Ямбол сумата от 80 лв. за представляваща юрисконсултско възнаграждение
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6