Р Е Ш Е Н И Е
№ 300
гр. Русе, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: Спас
Спасов
при участието на секретаря Галина Кунчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 376 по описа за 2023
г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 118, ал. 1, вр. чл. 117,
ал. 1, т. 2, б. „ж“ от Кодекса за социално осигуряване (КСО), вр. с чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на А.М.С., чрез адв. С.,
срещу изричен отказ за изплащане на отпусната наследствена пенсия, обективиран
в писмо № 1013-17-53#1/14.06.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Русе.
В жалбата се сочи, че е формиран
незаконосъобразен отказ за изплащане на пълния размер на отпусната му наследствена
пенсия.
Твърди се, че по силата на разпореждане №
17225246623/ 30.09.2022 г. на ТП на НОИ - Русе, размерът на отпуснатата му
наследствена пенсия е преизчислен и считано от 01.10.2022 г. възлиза на 414.24
лева. Сочи се, че към момента на сезирането на съда жалбоподателят е действащ
студент, редовно обучение, в специалност „Финанси" в Икономически
университет - Варна, което се установявало от представеното в НОИ в края на
месец януари 2023 г. уверение № 2-30702/25.01.2023 г. на Икономически университет
– Варна.
След като на дата 07.06.2023 г. по банковата си
сметка не получил пенсията си за месец юни, извършил проверка по електронната
му партида в НОИ и установил, че няма изрично разпореждане за спиране на изплащането
на пенсията. Същият ден отправил до НОИ писмена покана
(вх.№1013-17-534/07.06.2023 г.) да бъде платена по банковата му сметка сумата,
представляваща отпуснатата му наследствена пенсия за месец юни 2023 г., а така
също и писмено да бъде информиран за причините, поради които своевременно не е
извършено плащането.
На следващия ден - 08.06.2023 г. получил по
банковата си сметка само сума в размер на 27.62 лева вместо определените по
разпореждането 414.24 лева. Шест дни по-късно на 16.06.2023 г. на електронната
си поща получил от ТП на НОИ - Русе писмен отговор, в който директорът на ТП на
НОИ – Русе обяснявал причините, поради които му се отказва да получи пълния
размер на пенсията за месец юни 2023 г.
Сочи за неправилен извода на АО, че за да бъде
направено плащането на пълния размер на отпуснатата му наследствена пенсия за
месец юни е необходимо да представи ново уверение в което да бъдат посочени
дата и протокол на държавен изпит на първа сесия, респ. ако не се дипломира
тогава - за втора сесия. Този извод според него не съответства на законовите
разпоредби и е направен при неправилно приложение на материалния закон - чл. 34
от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
Сочи, че въпреки че в хода на производството
претенцията за изплащане на наследствената пенсия да е била удовлетворена в
пълен размер е налице правен интерес от оспорване поради забавата на
изпълнението.
Иска се отмяна на административния акт.
Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата - ръководител на ТП на НОИ
Русе, чрез юрк. К. в писмен отговор изразява становище за недопустимост на
оспорването поради отпаднал правен интерес, алтернативно за неоснователност.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение
за прекомерност досежно претендираните от жалбоподателя разноски.
Сочи, че в хода на съдебното производство и след
издаване на обжалвания административен акт на 29.09.2023 г. дължимите суми за
периода от 03.06.2023 г. до 27.06.2023 г. са били преведени по банковата сметка
на жалбоподателя в претендирания размер. На 09.10.2023 г. е издадено ново
разпореждане № 2135-17-225 за възстановяване на наследствената пенсия на лицето
за инвалидност поради общо заболяване, считано от 18.09.2023 г. Представя
доказателства.
След
като съобрази оплакванията в жалбата, събраните по делото доказателства след
проверка законосъобразността на оспорения административен акт предвид
основанията по чл. 146 АПК, съдът приема за установено следното:
Жалбата е допустима. Подадена е в изискуемия
срок от лице-адресат на волеизявлението, който по естеството си представлява
изричен отказ да се удовлетворят законни и защитими от правото интереси на
жалбоподателя. Относно квалификацията на предмета на спора съдът съобразява и
постановеното определение № 8928/27.09.2023 г. по адм. д. № 8684/2023 г. на
ВАС, постановено във връзка с настоящото дело.
Относно твърдението за наличие на предпоставките
на чл. 159, т. 4 от АПК съдът съобразява, на осн. чл. 125, ал. 1 от КРБ
формираната относима практика на Върховния административен съд, който приема,
че разпорежданията, издадени след решението на директора на ТП на НОИ не са
нови факти от значение за делото по смисъла чл. 142, ал. 2 от АПК, тъй като не
установяват факти от значение за законосъобразността на оспорвания
административен акт, настъпили след издаването му, а са нови административни
актове, които подлежат на контрол за законосъобразност на собствено основание. Целеният
резултат не е постигнат въз основа на изрично произнасяне в този смисъл от
страна на директора на ТП на НОИ – Русе чрез оттегляне на издадения акт, а
именно неговото решение е предмет на съдебна проверка, поради което не може да
се приеме, че е отпаднал правният интерес на жалбоподателя от обжалването му (в
този смисъл определение № 3559/17.03.2021 г. по адм. д. № 2067/2021 г. на ВАС,
VI отд., определение № 12073/29.09.2020 г. по адм. д. № 9394/2020 г. на ВАС, VI
отд., определение № 6877/28.05.2018 г.
по адм. д. № 5585/2018 г. на ВАС – 5-членен състав на II колегия и др.)
От фактическа страна съдът приема, че с
разпореждане № 17225246623/30.09.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“
в ТП на НОИ – Русе на оспорващия е преизчислен размерът на отпусната му
наследствена пенсия – 414, 24 лв., считано от 01.10.2022 г.
С писмо вх. № 1013-17-534/07.06.2023 г. по описа
на ТП на НОИ – Русе С. е адресирал покана до НОИ – Русе за направата на плащане
на определената му наследствена пенсия поради констатирана забава. По делото
няма данни изплащането на пенсията да е било спирано с нарочен административен
акт.
С обжалваното писмо № 1013-17-53#1/14.06.2023 г.
директорът на ТП на НОИ - Русе уведомява С., че с разпоредбите на чл. 34, ал.
1, т. 2 от НПОС е регламентирано че лицата, независимо от формата и степента на
обучението им, приети и записани във висши учебни заведения, установяват това
обстоятелство в началото на всеки семестър, с документ от съответното висше
учебно училище.
В представеното уверение с вх. №3006-17-13 от
26.01.2023 г. от Икономически университет - Варна е вписано, че през 2022/2023
г. С. е в 4 курс, ликвидационна сесия - 02.06.2023 г. и следва да завърши през
м. юни 2023 г. По същото пенсията е изплатена до 02.06.2023 г.
Посочва, че съгласно чл. 34, ал. 8, т. 2 от НПОС
на лицата, обучаващи се във висши учебни заведения, пенсията се изплаща за
срока, вписан като начало и/или край на последната сесия за семестъра в
представения по ал. 1, т. 2 документ.
Лицата, завършващи последен курс на обучение, се
счита че учат до дипломирането си, но не по-късно от края на втората сесия за
дипломиране на курса, съгласно чл. 34, ал. 3 от НПОС.
В заключение се сочи, че за да бъде извършено
последващо плащане е необходимо С. да представи ново уверение, в което да са
посочени дата и протокол на държавен изпит за първа сесия. Ако не се дипломира
на първа сесия – да е посочена дата на втора сесия за випуска.
При
тези фактически констатации съдът намира жалбата за основателна.
Административният акт е издаден от некомпетентен
по степен и материя административен орган.
Съгл. чл. 10, ал. 1 от НПОС пенсиите и добавките
към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане на
длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното
осигуряване в териториалното поделение на НОИ или на други длъжностни лица,
определени от ръководителя на териториалното поделение на НОИ.
Със същото съдържание е и уредбата на чл. 98,
ал. 1, т. 1 от КСО, предвиждаща, че пенсиите и добавките към тях се отпускат,
изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с
разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството
на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния
осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
По арг. от чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „ж“ спирането
на изплащане на пенсия се обективира в разпореждане, което като предмет на административен
контрол пред ръководителя на ТП не следва да се постановява от последния.
От така очертания обхват на компетентността е
видно, че правомощието за отказ за изплащане законодателят предоставя само на
органа, който е отпуснал пенсията. Директорът на ТП на НОИ не попада в кръга на
оправомощените лица, тъй като това би осуетило провеждането на задължителната
фаза за оспорване по административен ред на разпорежданията за изплащане на
пенсии.
Видно и от съдържанието на отправената покана
същата е адресирана до НОИ, а не до ръководителя на териториалното поделение.
От съдържанието и от искането в поканата е видно, че не се обжалва конкретен
административен акт – разпореждане, пред горестоящия орган, издаден от орган по
пенсионното осигуряване, поради което издателят на акта се е произнесъл в
нарушение на чл. 117, ал. 1 т. 2 от КСО без да е сезиран с жалба срещу изрично
волеизявление, вместо да изпрати искането на компетентния орган – ръководител
„Пенсионно осигуряване“. А че последният е компетентен да издава актове от
категорията на процесния е видно и от представените по делото разпореждания за
възстановяване на наследствената пенсия за инвалидност и изплащане на дължимата
разлика.
Не са в противоречие с горните съображения
предвидените в чл. 117, ал. 3 КСО рамки на произнасяне от страна на
ръководителя на ТП на НОИ, тъй като видно от съдържанието на разпоредбата
същата има за предмет инстанционен контрол досежно оспорване на разпореждания,
каквото оспорване липсва в настоящия случай, а не се спори, че актовете на
директора на ТП подлежат на самостоятелен съдебен контрол на осн. чл. 118, ал.
1, изр. първо КСО, каквато е и формираната трайна практика на ВАС.
С оглед правомощията на административния съд по
чл. 168, ал. 2 АПК, констатираната липса на компетентност за административния
орган да постанови акта си сочи наличие на основание за обявяване на неговата
нищожност, вкл. без да има изрично такова формулирано искане в жалбата.
Предвид установените факти от значение за спора
относно удовлетворяване на претенцията преписката не следва да се изпраща на
компетентния орган за ново произнасяне с оглед разпоредбите на чл. 27, ал. 2,
т. 1 и 2 от АПК.
В полза на жалбоподателя се дължат разноски на
осн. чл. 143, ал. 1 от АПК. Упълномощеният адвокат К.П.С. е оказала безплатно
правна помощ на жалбоподателя като на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. първо
от Закона за адвокатурата и това е посочено в договора за правна защита и
съдействие (л. 7 от делото). Адвокатът е заявил своевременно искане ответникът
да бъде осъден да му плати дължимото за оказаната безплатна помощ
възнаграждение. Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от закона. За случая то възлиза на
500 лева на основание приложимата хипотеза на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
За пълнота на изложението съдът следва да
посочи, че и при прекратяване на делото жалбоподателят има право на разноски в
същия размер, включително и при отпаднал правен интерес в хода на делото,
предвид поведението на органа, станало по-рано причина за завеждането му (в
този смисъл виж определение № 8060/26.09.2022 г.по адм. д. № 8280/2022 г. на
ВАС, определение № 9333/06.10.2023 г. по адм. д. № 8459/2023 г. на ВАС,
определение № 5757/31.05.2023 г. по адм. д. № 4643/2023 г. на ВАС и др.).
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. първо от АПК, Административен съд – Русе, II-ри състав:
РЕШИ:
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТ на изричен отказ за
изплащане на отпусната наследствена пенсия, обективиран в писмо №
1013-17-53#1/14.06.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Русе
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт - гр. София
да заплати на адвокат К.П.С. с адрес ***, офис № 7Б, сумата 500 (петстотин)
лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на осн. чл. 119, вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „ж“ от Кодекса за
социално осигуряване.
СЪДИЯ: