Р Е Ш Е Н И Е №61
06.04.2020г., гр.Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено на пети март, през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:Ваня Богоева
Членове:Евгения Стамова
Веселина Джонева
С участието на секретаря:М. С., след като разгледа, докладваното от съдия Стамова в.гр.д.№41/2020г. и, за да се произнесе взе предвид:
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Т.И.П., чрез пълн-к адв.М. срещу решение №973/15.11.2019г. по гр.д.№891/2018г. по описа на Кюстендилския районен съд.
С посоченото решение е извършена делба на недвижим имот, като същият: двуетажна масивна жилищна сграда, построена въз основа на отстъпено право на строеж в урегулиран имот/ парцел УПИ –ІІ, с пл.№32 в кв.9 по плана на с.***, съгласно улична и дворищна регулация, утвърдени със заповед №4358/62г., целият с площ от 856 кв.м., при граници и съседи улици с о.т.22-23 и 23-17, упи ІІІ-32, упи ХV-32 и упи І-32, съсобственост между П.Т.И., ЕГН ********** и Т.И.П., ЕГН ********** е изнесен на публична продан, като е постановено, че получената при проданта сума следва да се разпредели между съделителите по ½, определена е държавна такса, която е разпределена между съделителите.
В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение.Изложени са доводи за неправилност на решението на съда да не приеме за разглеждане предявена претенция по сметки, поради неизпълнение указания на съда, дадени с разпореждане №4252/16.09.2019г.Сочи, че с молба от 11.10.2019г. са изпълнени указанията на съда, като е уточнено кога, как и от кого са извършени подобрения, с които е завишена общата стойност на делбения имот, на каква стойност е всяко от тях, общата стойност *** лева и са били посочени и доказателства за установяването им. Изложени са доводи и за неправилност на решението в частта му, за отхвърляне на претенция за възлагане на делбения имот на жалбоподателя.Поддържа, че е живял в наследствения имот повече от 40 години, на възраст е, с увредено здраве, ищецът от друга страна никога не е живял в жилището, не е полагал грижи за имота, който е посещавал само за да получи парични средства от жалбоподателя.Формулирано е искане за отмяна на решението, уважаване на претенцията за възлагане на жилището, както и за присъждане на подобренията в процесния имот, с които се е повишила стойността на имота в размер на *** лева.Претендират се и разноски.
Препис от жалбата е връчен на другата страна.В срок е подаден писмен отговор чрез адв.Г.Д., в който е отправено искане за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на обжалваното решение.Твърди, че указанията на съда във връзка с предявена претенция за подобрения е следвало да бъдат изпълнени до 25.10.2019г., че в с.з. въззивникът неможейки да формулира ясно искане е оттеглил претенцията си, че не е внесена държавна такса.Поддържа, че не били установени предвидените в закона условия за възлагане на имота, а реалното му разделяне с оглед заключение на вещо лице е невъзможно.Претендира разноски.
В отговора е обективирано и искане за изменение на обжалваното решение, в частта за разноските, по което съдът се е произнесъл с определение от 06.01.2020.,във връзка с което жалба не е постъпила.
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна в процеса и насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
В жалбата не се съдържат твърдения за това, че възприетата от районния съд за установена фактическа обстановка е следствие на погрешна преценка на доказателства, недопустими доказателства и доказателствени искания.Ето защо въззивният съд възприема установената от районния съд фактическа обстановка респ. относно следните осъществили се факти:наличие на съсобственост между страните относно описания по горе недвижим имот, с оглед влязло в сила решение за допускане на делбата,неговата пазарна стойност, установена въз основа на заключение на в.л. В. и невъзможност за разделянето му, прекратяване на СИО между жалбоподателя и майката на ответника, по силата на решение на КнРС по гр.д.№73/2015г., влязло в сила на 30.01.2015г., при отсъствие на възложено на Т.П. упражняване на родителски права(пълнолетие на синът им към този момент).
В отправеното до съда преди първото с.з. след допускане на молбата, обективирано в молба с вх.№19800/09.09.2019г. искане за възлагане на неподеляемо жилище въззивникът се е позовал на обстоятелствата, че не притежава друго жилище, има здравословни проблеми, пенсионер е и получава пенсия в размер на **** лева.Визирал е нормата на чл.349, ал.2 ГПК.В представените декларации за материално, семейно и имотно състояние е декларирал, като притежавана само идеална част от жилищна сграда и отстъпено право на строеж в с.***, общ.Кюстендил.Представен е нотариален акт №** том * н.д.№**/**г. удостоверяващ придобито от Т.П. в съсобственост с И. И.П. на основание договор за дарение право на собственост по отношение на неурегулиран парцел ХХVІІ- имот пл.№19, в кв.8-ми по плана на с.***, състоящ се от 557 кв.м., незастроен, при съседи: улица, В. С., собствен парцел ХХІІ- на дарителите и др, както и договор от 15.04.1982г. в който се сочи извършена делба на този парцел по гр.д№1635/81г., при която той е останал в собственост на И.И., относно платена на жалбоподателя сума съответстваща на дела му от този имот.
Произнасяне от районния съд по искане на жалбоподателя за заплащане на суми, претендирани, като дължимо обезщетение за извършени подобрения, в обжалвания съдебен акт липсва.Такова искане е обективирано в молба с вх.№19800/09.09.2019г., подадена преди първото с.з. след влизане в сила на решението за допускане на делбата.В тази молба са описани, като извършени от жалбоподателя СМР в делбения имот, със знанието и съгласието на наследодателката на ответника, бивша съпруга на ищеца СМР, като е заявено искане за заплащане на сумата **** лв.С определение от с.з. проведено на 11.09.2019г. съдът е приел заявените искания по сметки, а с определение от 16.09.2019г. е оставил искането без движение с оглед изясняване на основанието и правната им квалификация.В отговор на разпореждането от 16.09.2019г. жалбоподателят е подал молба вх.№22290/11.10.2019г. съдържаща допълнителни изявления, като период на извършване на подобрения са посочени 2013 2014г.,1990, 1993, 2006, 2010, 2007г. за извършени СМР респ. за период преди прекратяване на брака между жалбоподателя и майката на ответника, като са описани покривна конструкция на жилищната сграда, изграждане на бунар, парник, гаражна врата, входна метална врата, ограда от циментови колове и мрежа, казанджийница, скеле за лозници, подпорна стена и бетонова пътека, засадени овощни дръвчета, заплатено право на строеж, периода на извършване на трайни насаждения е преди прекратяване на брака, с изключение на няколко( за които е посочен периода на извършавнето им от 3 до 6 години).Подадени са отговори от насрещната страна.С определение от 25.10.2019г. съдът не приема за съвместно разглеждане в делбеното производство исканията по сметки на ответника Т.П., заявени с молба с вх.№19800/2019г., прецезирани с молба с вх.№22290/2019г. на обща стойност ** лева, както и стойността на правото на строеж за сумата от *** лева, указвайки за възможността исковете да бъдат предявени в отделно исково производство.В мотивите на акта си, съдът е посочил, че са заявени претенции некасаеещи делбения имот, липса на яснота относно начина на формиране на исковата сума и петитума на исковете.В определението не е указана възможност за обжалването му, не се твърди и не са представени доказателства да е обжалвано.
Въззивният съд счита, че като акт с който се прегражда възможността за жалбоподателя да получи защита на твърдяното нарушено право в рамките на делбеното производство, посоченото определение от 25.10.2019г. е подлежало на обжалване.Доколкото не е обжалвано, в рамките на настоящото производство по проверка валидността,допустимостта и правилността на решението, в което липсва произнасяне по този въпрос, съдът не може да се произнесе по дължимостта на сумите, нито да постанови разглеждането на претенцията от районния съд.Определението с което разпоредено връщане на молбата за приемане за съвместно разглеждане в делбеното производство на претенцията по сметки подлежи на обжалване с оглед определение № 143 от 16.03.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 643/2017 г., IV г. о.
Изнасянето на делбения имот на публична продан, районният съд е обосновал с неподеляемостта на същия и неоснователност на заявената от жалбоподателя претенция за възлагането му, поради това, че не са налицу есловята на чл.349, ал.1 и ал.2 ГПК.Въззивният съд споделя този извод.Изложените в жалбата обстоятелства – възрастта на жалбоподателя, увредено здраве,ниски доходи, факта, че към датата на откриване на наследството, преди това и след това, повече от 40 години е живял и живее в жилището не обосновават друг извод.При липса на оспорване на констатацията за неподеляемост на делбения имот, заявено с молба вх.№ 19800/09.09.2019г. т.е в законоустановения срок от жалбоподателя искане за възлагане на делбения имот, факта, че делбения имот отговаря на изискванията по чл.40 ЗУТ и параграф 5, т. 30 от ДР на ЗУТ, то за да бъде уважено следва да се прецени дали изложените от жалбоподателя обстоятелства обосновават наличие на предпоставките на чл.349 ал.1 или ал.2 ГПК, а изводът е, че условия за възлагане на имота в случая не са налице.
С влязло в сила решение е допуснато
извършване на съдебна делба между съделителите П.Т.П. и Т.И.П. при права по
½ ид.ч.С решение на КнРС от 30.01.2015г. е одобрено постигнато
споразумение между Т.И.П. и Е. П. за прекратява не брака им, като ползването на
придобития през време на брака недвижим имот – процесния е предоставено на
съпруга.На **** г. Е. П. е починала.
|
Съгласно чл.349, ал.1 ГПК - ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари. Искане за възлагане би било основателно ако имотът е СИО която е прекратена със смъртта на съпруга или в случай на прекратена с развод СИО, в зависимост от обстоятелството кому е предоставено упражняването на родителските права.В разглеждания случай категорично не е налице втората хипотеза.Съдът счита, че не е налице и първата доколкото СИО досежно жилището е прекратена поради прекратяване на брака, чрез развод, а не поради прекратяването му със смъртта на съпругата – чл.27, ал.1 СК вр. с чл.44 СК.Ищецът - преживял съпруг следва да доказва наличието на брачна връзка с починалия си съпруг до момента на смъртта му, както и факта на смъртта на починалия.Съгласно чл.54, ал.1 СК - след развода бившите съпрузи престават да бъдат законни наследници един на друг. Жалбоподателят няма качеството на наследник на починалата си съпруга.Настъпилата след прекратяване брака чрез развод смърт на съпругата не обосновава право на възлагане – към момента на настъпването й СИО е била прекратена.Използваните от законодателя понятия преживял съпруг и бивш съпруг изключват право на възлагане за бивш съпруг, извън хипотезата на предоставено му право на упражняване на родителски права.Както е посочено в т.7 от ТР №1/2004г. на ОСГК - със смъртта на едно лице се открива наследството му. Ако това лице е в брак, се прекратява както брачната връзка, така и съпружеската имуществена общност, включваща придобитите възмездно, в резултат на съвместния принос, вещи и/или права върху вещи от бившите съпрузи по време на брака им. Участващият в делбата преживял съпруг на неподеляемия недвижим жилищен имот - съпружеска имуществена общност, има двойното качество: на наследник и съсобственик. Наличието на предпоставките за възлагане на имота по чл. 288, ал. 2 ГПК (отм) съответстващ на чл.349, ал.1 ГПК изключва разглеждането на евентуалните претенции по чл. 288, ал. З ГПК (отм).Следователно за възлагане по чл.349, ал.1 ГПК е необходимо преживелият съпруг да има и качеството на наследник на починалия съпруг освен това на съсобственик на лично основание.Жалбоподателят в случая няма качеството на наследник на наследодателката на ответника, бивша съпруга на въззивника, чийто брак е прекратен преди смъртта и.В Тълкувателното решение е посочена и хипотеза при която би намерила приложение разпоредбата на чл. 288, ал. З ГПК (отм) съответстваща на чл.349, ал.2 ГПК а именно само доколкото не са налице условията за възлагане на основание чл. 288, ал. 2 ГПК (отм) - ако имотът, предмет на делбения процес, е лична собственост на покойния съпруг - наследодател, преживелият съпруг ще се ползва само от правата си на сънаследник по чл. 288, ал. З ГПК – каквато в случая също не е налице. |
|
|
|
Съгласно чл.349, ал.2 ГПК - ако
неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на
наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да
бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят
с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по
изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял,
предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.Възлагане в този случай е
допустимо само при възникнала в резултат на наследяване съсобственост, каквато
не е налице в случая.С оглед даденото в ТР № 1/2004
г. на ВКС, ОСГК, т. 8 разрешение – при прекратена съпружеска имуществена общност и наследяване
е налице комбинирана (смесена) съсобственост, възникнала в резултат на повече
от един юридически факт – в тези случаи е недопустимо извършването на делбата
по реда на чл.288, ал.3 ГПК(отм) съответстващ на чл.349, ал.2 от сега
действащия ГПК, а делбата следва да се извърши чрез изнасяне на имота на
публична продан. В този смисъл - решение №
225 от 7.04.2003 г. на ВКС по гр. д. № 766/2002 г., I г. о., докладчик съдията
Емануела Балевска,определение № 211 от
6.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4234/2016 г., I г. о., ГК, докладчик съдията
Владимир Йорданов
Предвид изложеното подадената жалба се явява неоснователна.Обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
С оглед неоснователността на жалбата, заявено в отговора искане и на основание чл.78, ал.2 ГПК и чл.38, ал.2 ЗА на адв.Г.Д. следва да се присъди възнаграждение в размер на 600 лева, на основание чл.7, ал.2 т.4 вр. с ал.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Относно приложимостта на разпоредбата на чл.78 ГПК в производство по обжалване на решение по извършване на делбата, при спор относно способа за извършването съдът има предвид т.9 от Постановление №7/73г. на Пленума на ВС.В този смисъл е определение № 4 от 6.01.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 542/2010 г., II г. о., Определение № 252 от 11.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2024/2014 г., I г. о. и др.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №973/15.11.2019г. по гр.д.№891/2018г. по описа на Кюстендилския районен съд.
ОСЪЖДА Т.И.П., ЕГН ********** *** да заплати на адв.Г.Д., процесуален представител на П.Т.П.,ЕГН ********** разноски за въззивното производство в размер на 600 лева.
Решението подлежи на обжалване от страните с касационна жалба пред ВКС в 1 – месечен срок от връчването му.
Председател:
Членове: