РЕШЕНИЕ
№………
гр.Радомир, 25.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Радомир - гражданска колегия, ІІІ
състав, в публичното заседание на дванадесет и трети ноември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Районен съдия : Татяна Т.
при секретаря: Илияна Стоева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 304 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по предявен иск от Б.В.А.
с ЕГН ********** *** против „К.И.И.Б.“ ЕАД с ЕИК …. със
седалище/адрес на управление:***, Бизнес център „Люлин 6“, ет.2, представлявано
от П.Р.Ш., П.А.П.и М.К.А..
В исковата молба се твърди, че
получил съобщение от 25.04.2018 г. от ЧСИ – А.В., към което било приложено
копие от изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 1757/2010 г. на РдРС. Сочи, че
със съобщението бил уведомен за образувано срещи ищеца, като длъжник
изпълнително дело с номер № 2483/2017 г. по описа на ЧСИ с взискател ответника,
с дължима сума н общ размер на 1974.76 лева, с начислена законна лихва върху
главницата към 25.04.2018 г. Твърди, че изпълнителният титул, въз основа на
който било образувано изпълнителното дело, бил изпълнителен лист, издаден от
РдРС на 05.01.2011 г. по ч.гр.д. № 1757/2010 г. на РдРС. Излага доводи, че по
силата на издадения изпълнителен лист, ищецът бил осъден да заплати на „БНП П.П.Ф“ ЕАД с ЕИК .. сумата в размер на 762.93 лева –
главница, 94.75 лева – мораторна лихва за периода от 30.07.2009 г. до
01.12.2010 г., законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 01.12.2010 г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата от
25.00 лева – представляваща държавна такса и 100.00 лева адвокатско
възнаграждение. Твърди, че на гърба на изпълнителния лист бил поставен печат,
върху който била отразена информация относно предходно образувано изпълнително
дело № 474/2011 г., което било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
с посочване на дата на последно валидно изпълнително действие - 23.10.2011 г.
Сочи, че за прехвърляне на вземания от страна на „БНП П.П.Ф“
ЕАД в полза на ищеца, ответника не е уведомяван. Твърди, че след издаване на
процесния изпълнителен лист на 05.01.2011 г. давността не е била прекъсвана по
смисъла на чл.116 от ЗЗД, като образуваното второ изпълнително дело № 2483/2017
г. също не е прекъснало давността, като сочи, че по него не са предприемани
никакви принудителни изпълнителни действия с ефекта по чл.116, б. „в“ от ЗЗД.
Искането към съда е да постанови
решение, с което да приеме за установено, че ищецът не дължи на „К.и.И.Б.“ ЕАД,
в качеството му на приобретател на вземания по договор за цесия с първоначален
кредитор „БНП П.П.Ф“ ЕАД на сумата в размер на
1558.72 лева, от които 763.93 лева – главница, 94.95 лева мораторна лихва за
периода от 30.07.2009 г. до 01.12.2010 г., законната лихва върху главницата в
размер на 576.04 лева към 25.04.2018 г., както и разноските по ч.гр.д. №
1757/2010 г. по описа на РдРС, издаден по ч.гр.д. № 1757/2010 г., като му се
присъдят направените по делото разноски. Поискал от съда да бъде обезсилен
издадения изпълнителен лист от 05.01.2011 г. на РдРС по ч.гр.д. № 1757/2010 г.
на РдРС.
В срока за отговор, ответника „К.и.И.Б.“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, в който е
оспорил предявения иск. В отговора твърди, че не е изтекла предвидената в
закона погасителна давност, като по образуваното изпълнително дело са
извършвани изпълнителни действия, които са довели до прекъсване на давността.
Молят съда да отхвърли предявения иск.
В
съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.
В
съдебно заседание ответника не се представлява. В депозирани по делото писмени
молби, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като
неоснователен и недоказан, като му се присъдят направените по делото разноски.
Съдът,
след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено следното:
Видно от приложения по делото изпълнителен лист от
05.01.2011 г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение №
1412/02.12.2010 г. по ч.г.д. № 1757/2010 г. на РдРС, ищецът е осъден да заплати
на „БНП П.П.Ф“ ЕАД на следните суми: сумата от 762.93
лева, сумата от 94.75 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
30.07.2009 г. до 01.12.2010 г., законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на заявлението 01.12.010 г. до окончателното плащане, както и сумата
от 125.00 лева, представляваща направени разноски в заповедното производство.
Видно
от отбелязванията върху обратната страна на изпълнителния лист и по аргумент от
разпоредбата на чл.121, т.1 от ПАС съдът намира, че по процесния изпълнителен
лист е имало образувано изп.д. № 474/2011 г. по описа на ЧСИ А.В., което е
прекратено с постановление, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. По същото
дело последното изпълнително действие е извършено на 26.10.2011 г., когато
съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до ЕТ “М. и Ц. – В.Ц.”, гр.
София. По така образуваното изпълнително дело няма постъпили и събрани суми в
полза на “БНП П.П.Ф” ЕАД, нито в полза на ответника.
След изпращане на запорното съобщение до едноличния търговец, по образуваното
изпълнително дело не са извършвани други действия, които да прекъсват
давността, независимо, че по същото на 27.07.2015 г. ответникът е депозирал
молба с искане да бъде конституиран по делото, с възлагане на действия по чл.18
от ЗЧСИ, по която няма произнасяне от страна на ЧСИ. С постановление на ЧСИ от
08.01.2017 г., на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното
производство е било прекратено.
Не се
спори че с Договор за цесия от 15.05.2015 г. „БНП П.П.Ф“
ЕАД е прехвърлил процесните вземания в полза на ответника.
Видно
от изп.д. № 2483/2017 г. на ЧСИ А.В., същото е образувано по молба на ответното
дружество от 08.12.2017 г., с която са посочени и изпълнителни способи.
С
разпореждания от 25.04.2018 г. на ЧСИ А. Василева са наложени запори върху
банкови сметки на длъжника. По изп.д. № 2483/2017 г. на ЧСИ няма извършени
други действия, с които да се прекъсва давността, нито пък има постъпили суми
по същото от страна на ищеца.
Горната
фактическа обстановка се установява от приетите и неоспорени от страните
писмени доказателства.
Радомирският
районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие
следното:
Въз
основа на изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът
квалифицира правно предявения иск по чл.439 вр.чл.124, ал.1 от ГПК.
Съобразно
разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да
оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, но възраженията му могат да
се основават на факти, настъпили след издаване на съдебния акт. По своята
правна природа, искът е отрицателен установителен, като с него се цели
установяване със сила на пресъдено нещо, че изпълняемото право на взискателя по
образуваното изпълнително дело е престанало да съществува.
В
настоящия случай искът е предявен от длъжника срещу взискателя по изпълнително
производство, образувано въз основа на издаден изпълнителен лист в полза на цедента “БНП П.П.Ф” ЕАД, който е
цедирал вземането в полза на ответника. Основателността на претенцията
предполага ищецът да установи възраженията си срещу вземането, т.е. фактите,
които изключват, унищожават или погасяват спорното право. Такъв факт може да
бъде и даването на издръжка в натура.
По
допустимостта:
Съдът
намира, че е предявен иск с правно основание чл.439 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, за
несъществуване правото на принудително изпълнение на вземанията, обективирани в
изпълнителен лист по ч.г.д. № 1757/2010 г. на РдРС, които са на обща стойност
982.68 лева, поради което и в тази част искът е допустим. Предмет на иска по
чл.439 от ГПК е само несъществуване на вземанията, обективирани в
изпълнителното основание, а не всички вземания по образувания въз основа на
последното изпълнителен процес, които имат акцесорен характер. Поради това и
съдът намира, че следва да прекрати като недопустимо производството по делото
за сумата от 576.04 лева (разликата между пълния предявен размер на иска от
1558.72 лева и допустимия размер на иска от 982.68 лева).
Съдът
намира, че установителният иск за сумата от 982.68 лева за вземанията по
изпълнителния лист е допустим, поради което и следва да се произнесе по
съществото на спора.
По
основателността:
В
настоящия случай ищецът оспорва дължимостта на вземания, породени от Договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-01270802
от 30.09.2008 г., сключен с “БНП П.П.Ф“ ЕАД, за които
е налице влязла в сила заповед за изпълнение от 02.12.2010 г. и издаден
изпълнителен лист от 05.01.2011 г. В тази връзка настоящият съдебен състав
намира, че задълженията по договор за кредит не са периодични престации по
смисъла на чл.111, б.„в“ от ЗЗД. При договора за заем е налице неделимо плащане
и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в
такъв за периодични плащания, а представлява частични плащания по договора и
приложим е общият 5-годишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД.
Наред с
изложеното, доколкото в случая е налице влязла в сила заповед за изпълнение, по
аргумент от чл.117, ал.2 от ЗЗД, установеното с нея вземане се погасява с
5-годишен давностен срок. Същата съставлява съдебно изпълнително основание
(арг. чл.404, т.1, предл.3 от ГПК), като правните й последици са аналогични на
влязлото в сила съдебно решение – установително и преклудиращо действие в
отношенията между страните. Установеното с нея вземане не подлежи на
пререшаване, освен чрез лимитативно очертаните извънредни способи на чл.423 от ГПК и чл.424 от ГПК, аналогични на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК, т.е.
атакуването й е ограничено от законодателя до степен, в каквато е ограничено и
атакуването на влезли в сила съдебни решения. Същевременно в редица свои актове
ВКС приема, че същата формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща
страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение (в този смисъл Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., Определение № 443 от 30.07.2015 г. на
ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015
г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК).
По
изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че погасителната
давност за вземането за главница и разноски е общата 5-годишна давност по арг.
от чл.117, ал.2 от ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.
По
силата на чл.116, б.”в” от ЗЗД и разясненията в т.10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК
на ВКС, давността се прекъсва при предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от взискателя
или предприето по инициатива на съдебния изпълнител, в частност – молбата за
извършване на изпълнителни действия, с посочване на определени изпълнителни
способи, налагането на запор, плащането от трето задължено лице и т.н. При
хронологичен преглед на последователността на действията по образувание
изпълнителни дела, съдът намира, че в процесния случай частично не е изтекла
изискуемата от закона погасителна давност.
Първоначално
давността за вземането по договора за кредит от 30.09.2008 г. е била прекъсната
с влизането в сила на заповедта за изпълнение. По издадения въз основа на нея
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 474/2011 г. при ЧСИ
А.Василева, по което с разпореждания от 26.10.2011 г. са наложени запори, с
което действие давността за вземането се прекъсва, съгласно разясненията в т.10
от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. По това изпълнително дело няма извършени
плащания. Производството е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действие (ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), т.е.
извършено преди да са били налице предпоставките по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Последното действие, годно да прекъсне давността за вземането, е наложените
запори от 26.11.2011 г. Към датата на образуване и съответно на прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК- 26.11.2013 г.
е действало ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което при висящност на
изпълнителния процес, прекъснатата вече давност се спира. Следователно с
прекратяване на изпълнителното производство е преустановено спирането на
давността и от този момент е започнала да тече нова погасителна давност.
Разрешенията, дадени с ТР № 1/2015 г. на ОСГТК се прилагат занапред спрямо
неприключилите съм момента на обявяването му изпълнителни производства, какъвто
не е настоящият случай. В същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г., по
гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС.
С
образуването на изпълнително дело № 474/2011 г. по описа на ЧСИ молбата е
прекъснала срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Тази молба е прекъснала и
погасителната давност съгласно чл.116, б.”в” от ЗЗД, като при висящност на
изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира, съгласно ППВС №
3/18.11.1980 г. (приложимо по отношение на висящите към този момент изп.
производства – до датата на обявяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г., по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл е както бе
посочено вече решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, VІ
г. о., решение № 51/21.02.2019 по дело № 2917/2018 на ВКС, ГК, IV г. о. и др.
).
Предпоставките
и действията за прекъсването на срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК не са
обусловени от тези за прекъсването и спирането на давностния срок и обратно, за
това срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е започнал да тече отново, считано от
следващия ден на молбата по чл.426, ал.2 от ГПК по горе цитираното
изпълнителното дело – 19.05.2011 г. От приложеното изпълнително дело се
установява, че в продължение на 2 години, считано от 26.10.2011 г. от
взискателя не са поискани „същински“ изпълнителни действия по см. на т.10 от
цитираното тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС (такъв характер няма проучването на имущественото състояние на
длъжника, както и поканата за доброволно изпълнение), поради което
изпълнителното производство е прекратено на 26.10.2013 г. на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК. Прекратяването е настъпило по силата на закона и без правно
значение за това е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване
на принудителното изпълнение и кога ще направи това, и не рефлектира върху
датата, от която се отчита началото на давностния срок за вземането.
Същевременно, доколкото процесуалният закон не е въвел, като предпоставка за
настъпване правните последици, произтичащи от прекратяване на изпълнителното
производство в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изискване за длъжника да е
подал изрична молба в тази насока, то липсата на такава в случая е правно
ирелевантна и не обосновава правен извод за отсъствие на настъпил прекратителен
ефект. Датата на прекратяването е преди постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г.
и обявяването за изгубило сила на ППВС № 3/1980 г., при което съгласно
посоченото по-горе решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС,
по отношение на погасителната давност е приложимо тълкуването, дадено с ППВС №
3/1980 г. Тъй като за разлика от чл.116, б.”б” от ЗЗД, в случаите на чл.116,
б.”в” от ЗЗД, действието на прекъсването на давността не се свързва с резултата
от предприетите изпълнителни действия, поради което новата давност започва да
тече от датата на прекратяване на изпълнителното производство – 26.10.2013 г.,
а не от последното поискано изпълнително действие, каквото е даденото тълкуване
с обявеното след прекратяването на изпълнителното дело тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. Прекратяването на изпълнителното производство на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК не води до погасяване на материалното право и
взискателят може да инициира по реда на чл.426 от ГПК наново изпълнително
производство, като се образува ново канцеларско дело, под нов номер въз основа
на същия изпълнителен лист, срещу същия длъжник, до изтичане на погасителната
давност, което ответникът е сторил с молба от 22.11.2017 г., депозирана при ЧСИ
А.Василева на 08.12.2017 г., по която е образувано изп.дело № 2483/2017 г. по
описа на ЧСИ.
След
перемирането на изпълнително дело № 474/2011 г., на 22.07.2015 г., по същото
изпълнително дело с молба от 30.06.2015 г. на „К.И.И.Б.”
ЕАД са направени конкретни искания за предприемане на изпълнителни действия и
възлагане по чл.18 от ЗЧСИ, по която няма произнасяне от страна на ЧСИ. Тази
молба обаче е подадена след като изпълнителното производство вече е било
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по силата на закона, което е
станало на 26.10.2013 г., т. е. не е било висящо и по него процесуални действия
както от страните, така и от съдебния изпълнител не би следвало да са
извършвани. Каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното
производство, последиците от това са недопустимост на извършените след това
изпълнителни действия и с отпадане на вече извършените изпълнителни действия.
Съобразно това депозираната по делото молба не може да бъде преценявана като
действие, прекъсващо давността, след като същата е депозирана по изпълнителното
дело в условията на прекратено изпълнително производство, настъпило на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по силата на закона. Действието е невалидно и не е
породило предвидения в чл.116, б.„в“ от ЗЗД ефект на прекъсване на давността. В
този смисъл е решение № 42 от 26.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1812/2015 г., IV
г. о., ГК, решение № 223 от 12.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 124/2010 г., II т.
о., ТК. По същата причина, без значение е и дали след перемцията на 26.10.2013
г. е било извършено друго действие, което е от вида да прекъсне давността за
вземането, тъй като то би било предприето след като изпълнителното производство
вече е било прекратено по право, а такива действия не могат да имат нито
процесуалноправни, нито материалноправни последици.
С
образуването на 08.12.2017 г. по молба на ответника при ЧСИ А.В. на изп.дело № 2483/2017 г., с това действие на ответника,
давността е прекъсната (в този смисъл т.10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г., по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС) и към датата на
образуване на изпълнителното дело не е изтекла предвидената в закона 5-годишна
давност. Искът е предявен на 05.04.2019 г., като и към тази дата новата
5-годишна давност не е изтекла.
Не се
спори между страните, че настоящото вземане произтича от договор за кредит, а
за вземания, произтичащи от такъв вид договор по чл.430 от ЗЗД (подобно на
заема по чл.240 от ЗЗД), се прилага общата петгодишна давност съгласно чл.110 и
чл.111 от ЗЗД, както бе посочено по-горе. Съгласно постоянната практика на ВКС
(Решение № 540 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 110/2011 г., IV г. о., ГК и Решение
№ 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., ІІІ г. о., ГК), при
договор за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на
погасителни вноски съобразно погасителния план, не превръща договора в такъв за
периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. За разлика от
периодичните плащания, при които отделните задължения имат характер на
самостоятелни задължения, при договора за банков кредит с уговорени анюитетни
вноски отделните плащания са начин на разсрочено погасяване на едно общо
задължение на отделни части. С оглед изложеното по-горе, доколкото се
претендират суми по договор за кредит, то срокът за погасяването им по давност
е пет години, считано от 26.10.2013 г. (настъпилата перемция по изп.д. № 474/2011
г. на ЧСИ). Новата 5-годишна погасителна давност е започнала да тече от
25.04.2018 г., когато по изп.д. № 2483/2017 г. на ЧСИ са наложени запори по
сметки на длъжника и към момента на подаване на исковата молба 05.04.2019 г. не
е била изтекла.
Независимо
от това съдът намира, че вземането по предявения иск за лихви е частично
погасено по давност, по следните съображения:
Срокът
на погасителна давност за лихви и разноски съвпада с давностния срок посочен в
чл.111, б.„б“ и б.„в“ от ЗЗД, който с оглед предмета на предявения иск по
чл.439 от ГПК е релевантен след перемиране на изпълнителното производство.
Предвид това, считано от 26.10.2013 г. 3-годишната давност за удостоверените в
изпълнителен лист от 05.01.2011 г. вземания изтича на 26.10.2016 г. Давността
за главницата и разноските е била прекъсната на 08.12.2017 г., когато е
образувано новото изпълнително дело при ЧСИ, но в случая от особена важност е
да се разграничи, че предявяването на отрицателен установителен иск няма за
последица предвиденото в чл. 116, б.„б“ от ЗЗД и чл. 115, б.„ж“ от ЗЗД действие
на прекъсване/спиране на давността. Противното означава, че с оспорване на
вземането от длъжника се прекъсва/спира течащата в негова полза погасителна
давност, какъвто не е смисълът на горепосочените разпоредби. Погасителната
давност се счита прекъсната/спряна с предявяването на иск, но от носителя на
спорното вземане – кредитора (в това число и насрещен иск) или с предприемане
на действия за принудително изпълнение - чл.116, б.„в“ от ЗЗД. Ето защо в случая,
като последица от изтеклия давностен срок, удостоверените в заповедта и
изпълнителния лист вземания на ищеца за лихви са се погасили по давност, а
оттам и са недължими, преди молбата на ищеца-длъжник на 05.04.2019 г. Ето защо,
съдът намира, че вземанията в размер на 94.75 лева – мораторна лихва за периода
от 30.07.2009 г. до 01.12.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 26.10.2013 г. до 27.12.2014 г. (три години назад от датата на
прекъсване на давността с образуване на изп.д. № 2483/2017 г. при ЧСИ), са
погасени по давност и предявеният иск по чл.439, ал.1 от ГПК в тази му част е
основателен.
Що се
отнася до възражението на ищеца, че същият не е уведомен за цесията, съдът
намира същото за неоснователно, тъй като по въпросите свързани с настъпилото
частно правоприемство в резултат на прехвърляне на притезанието след издаване
на изпълнителния лист и наличието на активна легитимация на частния
правоприемник като взискател, след доказване на цесията, липсва спор, както в
доктрината, така и в практиката. Нормата на чл.429, ал.1, предл.2 от ГПК, е
ясна и не поражда никакви съмнения. Касае се за законово предвидени хипотези на
приемство в изпълнителния лист, а не за приемство в изпълнителния процес.
Възникналата след влизане в сила на решението изпълнителна сила се разпростира
и спрямо правоприемниците на страните, в който смисъл е Определение
№451/01.07.2011 г. по т.д. №89/2011 г. на 2 т.о. на ВКС.
На следващо място, за да породи действие договора за цесия по отношение на длъжника, нормата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, задължава предишния кредитор да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. В процесния случай по делото е представено писмено уведомление изходящо от стария кредитор, адресирано до длъжника, както и обратна разписка, в която като подател и получател са вписани същите страни, за която няма доказателства по делото да е получено от ищеца. Независимо от това, следва да бъде посочено, че в практиката на ВКС се приема, че следва да бъде съобразен като факт от значение за спорното право настъпил след предявяване на иска уведомлението, изходящо от цедента, приложено към исковата молба от цесионера и достигнало до длъжника, което съставлява надлежно съобщаване на цесията и поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД, в който смисъл е Решение № 3/16.04.2014 г., по т.д. №1711/2013 г., 1 т.о. на ВКС и др. В този смисъл следва да бъде отчетено, че в настоящия казус е осъществен и този факт, предвид приложеното към отговора уведомление, оформено по надлежния ред, което безспорно е достигнало до длъжника.
По
разноските:
Предвид
изхода на делото на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, а на ответника следва да
бъдат присъдени такива по реда и условията на чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК. В
настоящето производство ищецът е направил разноски в размер на 386.30 лева. С
оглед изхода на делото и съразмерно с уважената част от исковете, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищец, сумата в размер на 23.51 лева,
представляваща разноски съразмерно с уважената част от исковете.
Ответника
е направил разноски по делото в размер на 24.00 лева. В полза на ответника
следва да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение, в размер, определен
от съда по реда на чл.37 от ЗПП вр. чл.25, ал.1 от НЗПП. Предвид фактическата и
правна сложност на делото и осъществените процесуални действия пред настоящата инстанция
– подаден мотивиран писмен отговор, и депозирани по делото писмени молби, без
явяване на представител в о.с.з., съдът определя справедлив размер на
юрисконсултското възнаграждение от 100.00 лева. При така направените от
ответника разноски, ищецът следва да бъде осъден да му заплати разноски в
размер на 116.45 лева, съразмерно с отхвърлената и прекратена част от исковете.
Воден
от горното Радомирският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.439, ал.1 вр. чл.124, ал.1
от ГПК, предявен от Б.В.А. с ЕГН ********** *** против
„К.И.И.Б.“ ЕАД
с ЕИК .. със седалище/адрес на управление:***, Бизнес център „Люлин 6“, ет.2,
представлявано от П.Р.Ш., П.А.П.и М.К.А., че ищецът не дължи вземанията
от 94.75 лева – мораторна лихва за периода от 30.07.2009 г. до
01.12.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.10.2013 г. до 27.12.2014 г., за които суми е издаден изпълнителен лист в
полза на „БНП П.П.Ф“ ЕАД по ч. гр. д. № 1757 по описа
на РдРС за 2010 г., въз основа на който изпълнителен лист срещу ищеца е
образувано изп.дело № 2483 по описа на ЧСИ А.В. за 2017 г. ПОРАДИ ПОГАСЯВАНЕ ПО
ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска,
предявен от Б.В.А. с ЕГН ********** *** против
„К.И.И.Б.“ ЕАД
с ЕИК .. със седалище/адрес на управление:***, Бизнес център „Люлин 6“, ет.2,
представлявано от П.Р.Ш., П.А.П.и М.К.А., с правно основание чл.439,
ал.1 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, с който ищецът иска да бъде признато за
установено, че не дължи на ответника, сумата от 763.93 лева – главница, както
и сумата в размер на 25.00 лева за разноски за държавна такса и 100.00
лева за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 1757/2010 г. на РдРС, за
която сума е издаден изпълнителен лист от 05.01.2011 г., по ч.гр.д. № 1757/2010
г. на РдРС, въз основа на който е образувано изп.д. № 2483/2017 г. на ЧСИ А.В.,
поради изтекла погасителна давност.
ПРЕКРАТЯВА
КАТО НЕДОПУСТИМО производството по гр.д. № 304/2019 г. на РдРС, в
частта, в която Б.В.А. с ЕГН ********** *** е предявил
иск против
„К.И.И.Б.“ ЕАД
с ЕИК ********* със седалище/адрес на управление:***, Бизнес център „Люлин 6“,
ет.2, представлявано от П.Р.Ш., П.А.П.и М.К.А., с искане да бъде
признато за установено, че ищеца не дължи на ответника и сумата от 576.04 лева, представляваща
законна лихва върху главницата от 762.93 лева към 25.04.2018 г., респ. разликата
между пълния предявен размер на иска от 1558.72 лева и допустимия размер на
иска от 982.68 лева.
ОСЪЖДА „К.И.И.Б.“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище/адрес на управление:***,
Бизнес център „Люлин 6“, ет.2, представлявано от П.Р.Ш., П.А.П.и М.К.А. да
заплати на Б.В.А. с ЕГН ********** *** сумата
от 23.51 (двадесет и три лева и петдесет
и една стотинки) лева, представляваща разноски по делото съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Б.В.А. с ЕГН ********** *** да
заплати на „К.И.И.Б.“ ЕАД
с ЕИК ********* със седалище/адрес на управление:***, Бизнес център „Люлин 6“,
ет.2, представлявано от П.Р.Ш., П.А.П.и М.К.А. сумата от 116.45 (сто и шестнадесет лева и четиридесет
и пет стотинки) лева, представляваща разноски по делото съразмерно с
отхвърлената и прекратена част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
вярно с оригинала,
СЕКРЕТАР:/И.С./