№ 12195
гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П. Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от П. Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110136291 по описа за 2022 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от С. И. С. срещу
Д. С. С., с която е предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС, вр. чл. 56, ал.1
ЗС, с искане ответникът да бъде осъден да предаде фактическата власт върху
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************ по КККР,
одобрени със Заповед № РД ********/06.03.09г. на изп. директор на АГКК, с
адрес на имота: /административен адрес/, находящ се в сграда, разположена в
поземлен имот с идентификатор **********, с предназначение на имота:
жилище, апартамент, с площ 65,72 кв.м., заедно с избено помещение № 17 с
площ 3,52 кв.м. и 3,879% ид.ч. от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж- имот с идентификатори -
**********.13.18, **********.13.19, под обекта-**********.13.14, над
обекта-**********.13.20, поради учредено вещно право на ползване в полза
на С. И. С..
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на процесния имот,
придобит чрез покупко-продажба с продавачи ищецът С. И. С.а и Е. С.а.
Продавачите си запазват безвъзмездно право на ползване до края на живота
си. С Решение № 217 от 07.11.1995г. бракът между С. И. С.а и Е. С.а е
прекратен. Поддържа, че ответникът възпрепятства правото му да ползва
процесния апартамент. Моли съда да важи иска. Пред съда процесуалният
представител на страната поддържа исковата молба и не претендира разноски,
като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба. Оспорва правото на ползване като погасено по давност. Поддържа, че
ползването е погасено с решението за прекратяване на брака от 1995г., като
1
ищецът е сключил втори брак. Поддържа, че е направил основен ремонт на
жилището. Сочи, че ищецът живее в гр. Средец и не се интересува от имота,
вкл. не е заплащал разноските, свързани с ползването. Моли съда да отхвърли
иска. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на
страната поддържа отговора на исковата молба претендира разноски, за което
представя списък по чл. 80 от ГПК.
На основание чл. 211, ал. 1 от ГПК е предявен насрещен иск от Д. С. С.
срещу С. И. С. с правно основание чл. 59, ал. 3, предл. 2 ЗС за погасяване
правото на ползване върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор
************ по КККР, одобрени със Заповед № РД ********/06.03.09г. на
изп. директор на АГКК, с адрес на имота: /административен адрес/, находящ
се в сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор **********, с
предназначение на имота: жилище, апартамент, с площ 65,72 кв.м., заедно с
избено помещение № 17 с площ 3,52 кв.м. и 3,879% ид.ч. от общите части на
сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж- имот с
идентификатори -**********.13.18, **********.13.19, под обекта-
**********.13.14, над обекта-**********.13.20, поради неупражняването му
в продължение на 5 години.
В условията на евентуалност е предявен иск от Д. С. С. срещу С. И. С. с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 107, ал. 5 СК /отм./ за
приемане за установено в отношенията между страните, че е прекратено
правото на ползване на С. И. С. предоставено му по силата на решение № 217
от 07.11.1995 г. постановено по гр. д. № 4893/1994 г. по описа на СРС, 85
състав върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************ по
КККР, одобрени със Заповед № РД ********/06.03.09г. на изп. директор на
АГКК, с адрес на имота: /административен адрес/, находящ се в сграда,
разположена в поземлен имот с идентификатор **********, с предназначение
на имота: жилище, апартамент, с площ 65,72 кв.м., заедно с избено
помещение № 17 с площ 3,52 кв.м. и 3,879% ид.ч. от общите части на
сградата, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж- имот с
идентификатори -**********.13.18, **********.13.19, под обекта-
**********.13.14, над обекта-**********.13.20, поради сключването на
последващ брак.
В насрещната искова молба се поддържа, че ответникът се е
дезинтересирал от имота, не е заплащал разходите за него по чл. 57 ЗС. Сочи,
че е направил ремонт в имота, като повече от 20 години ответникът живее в
собствено жилище в гр. Средец. Поддържа, че на основание чл. 107, ал.5 от
СК /отм./ правото на ползване е прекратено. Моли съда да уважи иска.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа исковата молба, претендира разноски, за което представя списък по
чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е депозиран отговор на насрещната искова
молба, с която оспорва предявените искове. Посочва, че бил упражнявал
добросъвестно правото на ползване, като бил заплащал всички разноски за
данъци и за ползването на вещта. Неоснователна се явява и предявената в
условията на евентуалност претенция. Пред съда процесуалният представител
2
на страната поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че с нотариален акт № 152, том LX, дело 11959/93г.
С. И.а С. и Е. Д. С.а продават на Д. С. С. процесния недвижим имот, като си
запазват право на ползване върху целия апартамент до края на живота си
безвъзмездно, че с решение № 217 от 07.11.1995г. на СРС, 85 състав бракът
между С. И.а С. и Е. Д. С.а е прекратен. Горното се установява и от
представеното решение № 217 от 07.11.1995 г., постановено по гр. д. №
4893/1994 г., по описа на СРС е прекратен бракът между С. И.а С. и Е. Д. С.а,
като е предоставено ползуването на семейното жилище, находящо се в
/административен адрес/ собствено на пълнолетния син на страните Д. И. С.,
на ищеца С. И.а С..
По делото е представен нотариален акт за покупка на недвижим имот №
152 от 21.05.1993 г., том LX, дело № 11959/93 г., съгласно който С. И.а С. и Е.
Д. С.а продават на сина си Д. С. С. следния свой собствен недвижим имот:
апартамент 17, на 6 етаж в жилищна сграда в блок /административен адрес/. В
нотариалния акт е посочено, че С. И.а С. и Е. Д. С.а си запазвали правото на
ползване върху целия апартамент до края на живота си безвъзмездно.
По делото е представена схема на самостоятелен обект № ****** от
17.01.2023 г. издадена от АГКК, по отношение на имот с идентификатор
************, с адрес на имота: /административен адрес/, находящ се в
сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор **********, с
предзначение жилищен апартамент.
Представени са седем броя квитанции издадени от Столична община от
17.01.2023 г., 11.04.2016 г., 28.08.2013 г., 26.02.2013 г., 30.08.2011 г.,
17.09.2007 г., както и от 13.01.2003 г. за заплатени данъци за имот в
/административен адрес/, както и девет броя разписки за периода от
12.06.2020 г. до 16.06.2020 г. за платени суми за топлинна и ел. енергия.
От представеното писмо от 14.03.2024 г. издадено от МРРБ се
установява, че С. И.а С. имал сключен граждански брак № 463/29.07.1973 г., в
/населено място/ с Е. Д. С.а, като бракът бил прекратен със съдебно решение
№ 4893 от 29.12.1995 г., като С. И.а С. има сключен втори граждански брак №
231/20.12.2002 г. в /населено място/ с Р.В. С.а, който бил прекратен със
съдебно решение № 641/02.12.2004 г. на РС- Бургас.
По делото е представена и извадка от комуникация по вайбър.
Разпитван е свидетелят К.И.И., който посочва, че познавал Д. С. от много
години, като същият има апартамент в /административен адрес/, като
свидетелят не се сещал за номера на блока, но апартаментът бил на 6 етаж,
като апартаментът се намирал в средата. Свидетелят посочва, че няколко
пъти бил правил ремонт на апартамента, тъй като се занимавал със
строителство. Посочва, че през 2010 г. правил част от банята, имало проблем
с тръбите и била изкъртена едната стена и я поправил. Ремонтът бил само в
3
банята в рамките на няколко дни, тогава трябвало да се изгради стена.
Вторият ремонт бил започнал някъде 2016 г. -2017 г., който продължил около
година, но свидетелят не бил ходил всеки ден, ходел когато имах възможност
поне по един път в седмицата. Вторият ремонт бил по-основем за шпакловка
на стени, боядисване, реновиране на банята, подмяна на кухненските
шкафове. Ремонтът протекъл на два етапа, в момента, когато стигнали до
банята, съседът от горе имал теч и доста време не го оправил и спрели с
ремонта. Продължил с ремонта през 2021 г., сложил окачени тавани,
осветителни тела. Посочва, че когато спрял с ремонта, стените били
шпакловани, но не били боядисани, банята била изкъртена, но всичко беше
готово за боя. След като си тръгнал от имота не го почистил, тъй като съседът
от горе обещал, че в кратки срокове щял да оправи проблема, като имотът не
можел да се ползва, бил строителна площадка, като нямал и баня. В
апартаментът нямало тоалетна, банята била гола, дори ВиК инсталация
нямало, банята била гола и нямало вода. Твърди, че когато отишъл в имота, за
да продължи ремонта на банята, имотът беше в съС.ието, в което го бяхте
оставили. Посочва, че в антрето имало гардероб, който свидетелят бил
реновирал, като не си спомнял да е имало други лични вещи в имота.
Посочва, че Д. С. ми бил дал ключ и докато ремонтирал не знаел някой друг
да бил имал ключ.
По делото е разпитван и свидетелят Д.В.а, която посочва, че познавала Д.
С. и знаела, че имал апартамент в /административен адрес/, на който дълго и
продължително бил правил ремонт, тъй като имал проблем със съседа от горе,
който го наводнил. Ремонтът продължил дълго, защото се спирал, после пак
започвал, като ремонтът започнал около 2017 година, след което спрял и
продължил през 2021 г. Посочва, че била ходила в апартамента, тъй като
искала да се запознае със свидетеля К.И., тъй като й трябвал майстор за баня.
Посочва, че посетила апартамента на Д. С.и преди около 2-3 години, като в
него се правел ремонт и банята тогава била леко разбита. Посочва, че в
апартамента всичко било в строителни материали и била влизала само в
банята и коридора, като не била забелязала да имало лични вещи в
апартамента и да се живее в него. Твърди, че за продължителността на
ремонта знаела от Д. С. и от К.И..
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 108
ЗС, вр. чл. 56, ал.1 ЗС е да докаже, че е титуляр на валидно учредено вещно
право на ползване върху процесния имот; че фактическата власт върху
последния се упражнява от ответника без наличие на правно основание за
това. С оглед направеното възражение за погасяване на правото на ползване
по давност ищецът следва да докаже упражняване на правото си без
прекъсване за повече от 5 години от учредяването му до завеждане на иска,
както и настъпване на обстоятелства, които са довели до спиране или
прекъсване на погасителната давност по отношение на учреденото му право.
Съгласно разпоредбата на чл. 56 ЗС ограниченото вещно право на
ползване на недвижим имот включва правото да се ползва вещта според
нейното предназначение и право да се получават добивите, без тя да се
променя съществено. Ограниченото вещно право на ползване е
4
противопоставимо като абсолютно субективно материално право на всеки,
включително и на собственика на имота, какъвто се явява настоящия случай.
Когато собственикът на един недвижим имот учреди в полза на друго лице
ограниченото вещно право на ползване по предвидения за това ред, той се
лишава от всяка възможност да ползва вещта. Запазеното право на ползване
изключва изцяло или отчасти възможността на новия собственик да
упражнява правомощието си да ползва собствеността и предполага от страна
на новия собственик/ съгласил се да сключи сделката при тези условия/
поведение, с което да се съобрази с онези форми на ползване на имота, който
не влизат в противоречие с закона и добрите нрави.
В случая по делото е безспорно установено, че по силата на нотариален
акт за покупка на недвижим имот № 152 от 21.05.1993 г., том LX, дело №
11959/93 г., С. И.а С. е запазил безвъзмездно правото на ползване до края на
живота си върху апартамент 17, на 6 етаж в жилищна сграда в блок
/административен адрес/. При съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, настоящият съдебен състав приема, че не се установи при
условията на пълно и главно доказване по делото, че след сключване на
договора за покупко продажба обективиран в нотариален акт за покупка на
недвижим имот № 152 от 21.05.1993 г., том LX, дело № 11959/93 г., ищецът
въобще да е упражнявал правото си на ползване върху процесния апартамент,
за което обстоятелства не са събрани доказателства. Нещо повече от
показанията на свидетеля Ивчев се установява дори, че процесния апартамент
не е бил годен за обитаване през един дълъг времеви период. Свидетелят
изрично посочва, че през 2010 г. правил част от банята, тъй като имало
проблем с тръбите и била изкъртена едната стена и я поправил, като правил и
втория ремонт, който продължил на два етапа започнал през 2016 г. -2017 г.
продължил около година и прекъснал, за да се поднови през 2021 г.
Свидетелят изрично посочва, че при възобновяването на ремонта същият бил
в съС.ието, в което го оставил и не бил годен за живеене, тъй като нямало
тоалетна, банята била гола, дори ВиК инсталация нямало и нямало вода, като
в имота нямало никакви лични вещи. В този смисъл са и показанията на
свидетелката Виткова, която била посетила имота преди 2-3 години, като в
него се правел ремонт и банята тогава била леко разбита, като в апартамента
всичко било в строителни материали и не била забелязала да имало лични
вещи в апартамента и да се живее в него.
Правото на ползване като вещно право може да бъде погасено, ако не е
упражнявано за период от пет години – арг. чл. 59, ал. 3, изр. 2 ЗС. В
конкретния случай се установи по безспорен начин, че ищецът не е
упражнявал никога това свое право и следователно са го загубили по давност.
Вещното право на ползване се определя като правомощие да се ползва вещта
според предназначението й. В случая това е жилищен имот и правото на
ползване се свързва с използването му за живеене, като дори евентуални
посещения на имота не представляват упражняване правото на ползване, още
повече че по делото не беше установено ищецът да е упражнявал своето
право на ползване. Тъкмо обратното от събраните по делото свидетелски
показания се установи, че процесния апартамент не е бил годен за обитаване
5
за период от 2010 г. до 2021 г., доколкото в същия през този период е нямало
дори функционираща баня и тоалетна, като и двамата свидетели не са
установи никакви лични вещи в имота, а свидетелят Ивчев е пребивавал в
имота продължително през дълги интервали от време. Обстоятелството, че
ищецът е погасявал задължения във връзка с имота не изпълват по никакъв
начин съдържанието на правото на ползване на апартамента, още повече, че
някой от разписките са с дата след завеждане на исковата молба.
Ето защо, доколкото по делото не се установи ищецът да е упражнявал
правото си на ползване върху процесния имот лично или чрез другиго, нито
се установи ползвателят да е осъществявал някаква форма на фактическо и
правно използване на имота – било то чрез поС.но или временно пребиваване
в процесния имот или апартаментът да му е служил за място за съхранение на
лични вещи, то настоящият съдебен състав намира, че ограниченото вещно
право на ползване се е погасило по давност, поради неупражняването му в
продължение на повече пет години, на основание чл. 59, ал. 3 ЗС, поради
което предявеният иск по чл. 108 от ЗС следва да се отхвърли.
По отношение на предявения насрещен иск от Д. С. С. срещу С. И. С. с
правно основание чл. 59, ал. 3, предл. 2 ЗС за погасяване правото на ползване
върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************ по КККР,
одобрени със Заповед № РД ********/06.03.09г. на изп. директор на АГКК, с
адрес на имота: /административен адрес/, находящ се в сграда, разположена в
поземлен имот с идентификатор **********, с предназначение на имота:
жилище, апартамент, с площ 65,72 кв.м., заедно с избено помещение № 17 с
площ 3,52 кв.м. и 3,879% ид.ч. от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж- имот с идентификатори -
**********.13.18, **********.13.19, под обекта-**********.13.14, над
обекта-**********.13.20, поради неупражняването му в продължение на 5
години, настоящият състав намира следното.
С оглед на гореизложеното, доколкото по делото се установи, че
учреденото право на ползване на С. И. С. учредено върху имот с
идентификатор ************, с адрес на имота: /административен адрес/, на
основание чл. 59, ал. 3 ЗС се е погасило по давност, поради неупражняването
му в продължение на повече пет години, то така предявения иск се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на ищеца С. И. С. не се дължат разноски. Д. С.
С. има право на разноски на както на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК поради
отхвърлянето на главния иск по чл. 108 от ЗС, така и на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК поради основателността на предявения насрещен иск. Д. С. С.
претендира сумата от 301.10 лв. заплатена държавна такса, 17 лв. такса за
съдебни удостоверения, както и 4500 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение. В случая по делото е представен договор за правна защита и
съдействие от 22.05.2023 г., с който е договорено възнаграждение в размер на
4500 лв. с предмет защита и съдействие по настоящото дело във връзка с
подадена срещу страната искова молба и подаване на отговора на исковата
6
молба, така и подаване на насрещни искова молба и осъществяване на
процесуално представителство. Доколкото възнаграждението е договорено
кат обща сума, то настоящият състав намира, че на Д. С. С. се дължи сума в
размер на 2250 лв. за адвокатско възнаграждение във връзка с предявения
срещу него иск по чл. 108 ЗС, както сумата от 2250 лв. за адвокатско
възнаграждение във връзка с предявения от него насрещен иск по с правно
основание чл. 59, ал. 3, предл. 2 ЗС. Настоящият състав намира за
неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 7, ал. 2,
т. 4 Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в
приложимата редакция/, фактическата и правна сложност на делото, както и
договорения размера на възнаграждението по веки един от предявените по
делото искове, същото следва да бъде оставено без уважение. С оглед изхода
на спора на Д. С. С. следва да се присъди сумата от 4818.10 лв.
Неоснователно се явява и възражението на ответника за липса на
доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение, доколкото по
делото е представено преводно нареждане от 22.05.2023 г. за сумата от 4500
лв., която сума е преведена по банковата сметка посочени в договора за
правна защита и съдействие от 22.05.2023 г.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. И. С., с ЕГН **********, със съдебен
адрес /административен адрес/, чрез адв. Я.С. срещу Д. С. С., с ЕГН
***********, със съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. П. П., иск
с правно основание чл. 108 ЗС, вр. чл. 56, ал.1 ЗС за осъждане на Д. С. С. да
предаде на С. И. С. фактическата власт върху самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ************ по КККР, одобрени със Заповед № РД
********/06.03.09г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота:
/административен адрес/, находящ се в сграда, разположена в поземлен имот
с идентификатор **********, с предназначение на имота: жилище,
апартамент, с площ 65,72 кв.м., заедно с избено помещение № 17 с площ 3,52
кв.м. и 3,879% ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж- имот с идентификатори -**********.13.18,
**********.13.19, под обекта-**********.13.14, над обекта-**********.13.20,
поради учредено вещно право на ползване в полза на С. И. С..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание
чл. 59, ал. 3, предл. 2 ЗС от Д. С. С., с ЕГН ***********, със съдебен адрес
/административен адрес/, чрез адв. П. П. срещу С. И. С., с ЕГН **********,
със съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. Я.С. в отношенията
между страните, че се е погасило правото на ползване на С. И. С. върху
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************ по КККР,
одобрени със Заповед № РД ********/06.03.09г. на изп. директор на АГКК, с
адрес на имота: /административен адрес/, находящ се в сграда, разположена в
7
поземлен имот с идентификатор **********, с предназначение на имота:
жилище, апартамент, с площ 65,72 кв.м., заедно с избено помещение № 17 с
площ 3,52 кв.м. и 3,879% ид.ч. от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж- имот с идентификатори -
**********.13.18, **********.13.19, под обекта-**********.13.14, над
обекта-**********.13.20, поради неупражняването му в продължение на 5
години.
ОСЪЖДА С. И. С., с ЕГН **********, със съдебен адрес
/административен адрес/, чрез адв. Я.С., да заплати на Д. С. С., с ЕГН
***********, със съдебен адрес /административен адрес/, чрез адв. П. П., на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК сумата от 4818.10 лв., разноски в
производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8