Р Е Ш Е Н И Е
№ 260025
гр.Варна, 01.03.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд , Първи състав на Наказателно отделение , в
публично съдебно заседание на първи март
две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА КОСТОВА
СВЕТОСЛАВА
КОЛЕВА
С участието на секретаря Соня Дичева
и в присъствието на
прокурор Владимир Чавдаров
изслуша докладваното
от съдия Янков вчнд №59/2021г. на ВАС
и за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.48 вр.
чл.44 ал.12 ЗЕЕЗА.
Предмет на настоящата проверка е решение
№34/15.02.2021г. по чнд №137/2021г. на Варненски окръжен съд, с което е прието
за изпълнение наказателно решение № 438/08.10.2018г. по дело № 7967/118/2017г.
на Районен съд Констанца, Република Румъния, изменено с решение № 57/Р/25.03.2019г.
на Апелативен съд Констанца, влязло в сила на 25.03.2019г., с което българският
гражданин Г.К.П., ЕГН: ********** бил признат за виновен в извършено
престъпление по чл.263, ал.1 и 2, б.а от НК на Република Румъния и му било
наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от две години, което да
изтърпи при първоначален общ режим. С решението деянието по чл.263, ал.1 и 2, б.А от НК на РРумъния е било
квалифицирано като деяние по чл.280, ал.2, т.З и 4 от НК на РБългария.
Приспаднато е и предварителното задържане на лицето. Не е прието за изпълнение допълнително наложеното наказание -
забрана за упражняване правата, предвидени в чл.66 букви „а“, „б“ и
"в" от НК на Р Румъния за срок от 1 година, конфискация и задължение
за заплащане на държавата съдебни разходи по делото.
Срещу така постановеното решение е
постъпила жалба от адв.В.П. в качеството му на защитник на Г.К.П., в която се
навежда довод за незаконосъобразност на съдебния акт. Отправя се към настоящата
инстанция искане за неговата отмяна и връщането му за ново разглеждане на
Варненски окръжен съд.
В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло.
Представителят на Апелативна
прокуратура намира жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без
уважение.
Варненският апелативен съд след като извърши
проверка правилността на атакуваното решение и като взе предвид подадената
жалба, както и становищата на страните, констатира:
Жалбата е неоснователна.
Процесуалната хронология по делото е следната :
С Решение № 128 от 06.10.2020 г. постановено по ЧНД № 1073/2020 г., влязло
в сила на 15.10.2020г., състав на Окръжен съд гр.Варна е отказал изпълнението на
Европейска заповед за арест № 10 от 28.05.2019г. на Окръжен съд Констанца, Р
Румъния с която е било искано задържане и предаване на българския гражданин Г.К.П.
на румънските съдебни власти за изпълнение на наказанието лишаване от свобода, наложено
с наказателно решение № 438/08.10.2018г. по дело № 7967/118/2017г. на Районен
съд Констанца, Република Румъния, изменено с решение № 57/Р/25.03.2019г. на
Апелативен съд Констанца, като е приел да приеме и приведе от Окръжна
прокуратура -Варна в изпълнение присъдата на румънския съд.
След като е бил сезиран с изпратеното му на основание чл.44 ал.10 от ЗЕЕЗА
Решение № 128/06.10.2020 г. на ВОС, в рамките на компетенциита си по чл.44
ал.11 от ЗЕЕЗА Окръжният прокурор на гр.Варна е депозирал предложение за
приемане за изпълнение на влязлата в сила присъда на съда в гр.Констанца и е
внесъл същото в Окръжен съд гр.Варна за разглеждане по реда на чл.457 ал.2 - 5
от НПК, съобразно препращането в нормата на специалния закон - чл. 44 ал.11 от ЗЕЕЗА. Въз основа на предложението на прокурора във Варненски окръжен съд било
образувано чнд №137/2021г. В рамките на това производство с решение
№34/15.02.2021г. било прието за изпълнение наказателно решение №
438/08.10.2018г. по дело № 7967/118/2017г. на Районен съд Констанца, Република
Румъния, изменено с решение № 57/Р/25.03.2019г. на Апелативен съд Констанца,
влязло в сила на 25.03.2019г., с което българският гражданин Г.К.П., ЕГН: **********
бил признат за виновен в извършено престъпление по чл.263, ал.1 и 2, б.а от НК
на Република Румъния и му било наложено наказание „Лишаване от свобода" за
срок от две години, което да изтърпи при първоначален общ режим. С решението деянието по чл.263, ал.1 и 2, б.А от НК на
РРумъния е било квалифицирано като деяние по чл.280, ал.2, т.З и 4 от НК на
РБългария. Приспаднато било и предварителното задържане на лицето в РРумъния и
в РБългария на основание
чл.457, ал.5 от НПК както следва : задържане под стража от 30.10.2017 г. до
22.12.2017 г., както и домашен арест от 23.12.17 г. до 26.04.18 г., задържането
по ЗЕЕЗА от 30.09.2020 г. до 02.10.2020 г., както и задържането под стража по
ЧНД 1071/2020 г. от 02.10.2020 г. до влизане в сила на обжалвания съдебен акт. Съдът отказал да приеме за изпълнение допълнително наложеното наказание - забрана за
упражняване правата, предвидени в чл.66 букви „а“, „б“ и "в" от НК на
Р Румъния за срок от 1 година, конфискация и задължение за заплащане на
държавата съдебни разходи по делото.
При изложеното твърди се от защитата незаконосъобразност на съдебния акт,
изразяваща се в неправилно приложение на закона. Според защитата производството
е следвало да се развие по реда на Закона за признаване, изпълнение и изпращане
на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки,
включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС/, а не както е приел съдът – по
чл.457 НПК. Поради това и се иска отмяна на решението и връщане делото за ново
разглеждане. На второ място се твърди, че съдът неправилно е определил срока на
предварителното задържане на лицето в Румъния, а също така и че не е приспаднал
задържането му в рамките на 3 дни в Амстердам, Кралство Нидерландия, по
изпратена от румънските власти ЕЗА.
Така направените възражения са несъстоятелни.
Процедурата по чл.44 ал.11 ЗЕЕЗА се явява диференцирана – тя намира
приложение в случаите, когато българският съд откаже изпълнение на ЕЗА за
предаване на български гражданин на молещата държава, и приеме той да изтърпи
наложеното му в тази държава наказание в България. Затова и този закон се
отнася към ЗПИИСАННЛСМВЛС като специален към общ, и в посочените хипотези
винаги ще намери приложение производството по чл.457 ал.2-5 НПК по препращане
от разпоредбата на чл.44 ал.11 ЗЕЕЗА. Че това е така се установява и от
разпоредбата на чл.29 ал.3 ЗПИИСАННЛСМВЛС, която на свой ред също препраща
именно към реда по чл.44 ал.8-13 ЗЕЕЗА. Поради което и съдът напълно
законосъобразно е приложил процедурата по чл.457 ал.2-5 НПК. В рамките пък на
това производство съдът правилно е съотнесъл приетите в присъдата на молещата
държава факти към състава на престъплението, визирано от текста на чл.280, ал.2, т.З и 4 от НК, тъй
като е превел през границата на страната отделни лица, или групи от хора без
разрешение на надлежните органи чрез МПС и преведеното лице не е български
гражданин. Неправилно е посочена предвидената санкция – съдът е приел, че тя е
от 1 до 6 години лишаване от свобода и глоба от 5000 до 20 000лв. Всъщност
това е предвиденото наказание в чл.280 ал.1 НК, докато предвиденото при квалифицираните
случаи на чл.280 ал.2 т.3 и 4 НК е лишаване от свобода
от една до десет години, глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева и
конфискация на част или на цялото имущество на дееца. Това обаче е без значение тъй като максималния срок и при двете наказания
е значително над този, определен за изтърпяване на лицето от румънските съдебни
власти, което не налага неговата корекция. В съответствие със закона е и
определения общ режим за изтърпяване на наказанието. Напълно се споделят и съображенията
на съда, поради които той е отказал да приеме за изпълнение и съпътстващите
наказания, наложени на П. с решенията на съдилищата в РРумъния.
Правилно и в съответствие с наличните за това доказателства е било зачетено
на основание чл.457 ал.5 НПК задържането на П. – както в РРумъния, така и в
РБългария. В тази връзка неоснователно е възражението на защитата, че съдът е
зачел по-малко време от посоченото в наказателното решение на съда в
гр.Констанца. Наистина в мотивите към акта съдът е допуснал грешка като е
посочил задържане на лицето в Румъния от 30.10.2017г. до 22.11.2017г. В диспозитива на съдебния акт обаче времето
на задържане на П. е правилно посочено – по начина в който е упоменато и в
акта, приет за изпълнение : задържане
под стража от 30.10.2017 г. до 22.12.2017 г., както и домашен арест от 23.12.17
г. до 26.04.18 г. Приспаднато е и задържането
в РБ : по ЗЕЕЗА от 30.09.2020 г. до
02.10.2020 г., както и задържането под стража по ЧНД 1071/2020 г. от 02.10.2020
г. до влизане в сила на обжалвания съдебен акт.
Що се касае за твърдението, че П. е бил задържан от 16.06. до 18.06.2019г. в
Амстердам по искане за предаване на лицето на румънските съдебни власти по
издадена ЕЗА за същото престъпление – за това липсват категорични
доказателства. Вярно е, че по чнд №1073/20г. на Варненски окръжен съд са
представени писмени доказателства от защитата, от които евентуално би могло да
се направи извод, че П. се е намирал в арест в гр.Амстердам. Не би могло обаче
по категоричен начин да се определи нито времето, през което е бил П. задържан,
нито дали това е станало по повод престъплението, предмет на настоящото
производство. Поради това и не следва това време да бъде зачитано като
предварително задържане, включително и поради факта, че не е посочено като
такова в приетия за изпълнение съдебен акт на Районен съд-Констанца. Следва все
пак да се обърне внимание, че при наличие на категорични доказателства в тази
насока, това време може и трябва да бъде зачетено от прокурора по реда и на
основание чл.66 ЗЕЕЗА вр. чл.417 НПК.
Поради изложеното в крайна сметка
следва да се заключи, че не са налице основания за отмяна на атакуваното
решение, поради което и Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 34/15.02.2021г. по чнд № 137/21 г. по описа на Варненски окръжен
съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател : Членове
: