Решение по дело №10345/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 21.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и шести март, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                                             Съдия: Евгени Георгиев

 

и секретар Юлиана Шулева разгледа гр. д. № 10 345/2020 г., докладвано от съдия Георгиев и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА „А.” ЕООД да заплати на „С.С.1.” ООД:

-                19 209,02 лева на основание чл. 59 от ЗЗД обезщетение за ползването на 500,00 кв. м. от поземлен имот с идентификатор 03928.514.29 и на цялата сграда от 133,00 кв. м. с идентификатор 03928.514.29.2 в гр. Берковица от 22.04.2014 г. до 22.03.2017 г. плюс законната лихва върху сумата от 31.10.2018 г. до окончателното плащане;

-                160,08 лева на основание чл. 86, ал. 1 от ГПК обезщетение за забава върху 19 209,02 лева от 02.10.2018 г. до 31.10.2018 г.;

-                1 261,37 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ следните искове на „С.С.1.” ООД срещу „А.” ЕООД:

-                иска по чл. 59 от ЗЗД за разликата над 19 209,02 лева до търсения размер от 37 759,94 лева;

иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над 160,08 лева до търсения размер от 17 363,57 лева. „С.С.1.” ООД е с ЕИК********и със седалище и адрес на управление ***. „А.” ЕООД е с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление в гр. София, район ********ж.к. „********[3] ОСЪЖДА „С.С.1.” ООД да заплати следните суми:

1.           на „А.” ЕООД - 441,06 лева на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски по делото;

2.           на СГС - 694,54 лева държавна такса по иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на основание чл. 77 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако някоя от страните обжалва решението, с въззивната си жалба тя следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. По исковата молба на ищеца

      

[6] „С.С.1.” ООД (С.) заявява в искова молба от 31.10.2018 г., че той е собственик на дворно място от 995,00 кв. м. с идентификатор 03928.514.29 и на сграда от 133,00 кв. м. с идентификатор 03928.514.29.2 в гр. Берковица. През октомври 2012 г. С. е разрешил на ответника „А.” ЕООД (А.) да складира вещи в имотите му. А. обаче оставил и други вещи в имотите, освен тези, за които със С. са се били разбрали. Така А. е заел около 500,00 кв. м. от дворното място и цялата сграда.

 

[7] С. е поискал от А. да освободи имотите, но той не го е направил. Така С. не е можел да ползва имотите си. Затова той иска от съда да осъди А. да му заплати 37 759,94 лева обезщетение за ползването на имотите от 22.04.2014 г. до 22.03.2017 г. С. търси и обезщетение за забава от 22.04.2014 г. до окончателното плащане (исковата молба, л. 2-4 от делото на РС-Берковица; уточнителната молба, л. 6-7 и определението за допускане на изменение на цената на иска, л. 86 от делото на СРС).

 

2. По писмения отговор на ответника

 

[8] А. е оспорил предявения иск. Той твърди, че е имал уговорка със С. да закупи имотите му и е заплатил част от цената за тях. Затова А. е складирал свои вещи в дворното място и сградата. На 22.02.2013 г. обаче, С. се е оттеглил от преговорите за продажба на имота. След това А. е опитал да си прибере вещите, но управителят на С. му е пречел и не го е допускал в имота. Затова А. моли съда да отхвърли иска (отговор на искова молба, л. 75-80 от делото на РС Берковица).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

1.           Обстоятелства, които съдът установява

 

[9] На 31.05.2004 г. С. е закупил недвижим имот в гр. Берковица. Той представлява поземлен имот от 995,00 кв. м. с идентификатор 03928.514.29 и сграда в него от 133,00 кв. м. с идентификатор 03928.514.29.2 (нотариалните актове, л. 5-6 и скиците, л. 7-8 от делото на РС Берковица).

 

[10] С. и А. са водели преговори за продажба на идеални части от поземления имот и на цялата сграда от 133,00 кв. м. При тези преговори, А. е предал на С. 8 000,00 лева. Тъй като не се е стигнало до продажба на идеални части от имота, С. е бил осъден да заплати на А. 8 000,00 лева, предадени по неосъществения договор за покупко-продажба (протокол, л. 81; решения на РС Берковица, л. 82-88; решение на ВКС, л. 89-90 от делото на РС Берковица).

 

[11] В периода 16.07.2013 г. – 22.04.2014 г. А. е ползвал общо 500,00 кв. м. от поземления имот и цялата сграда с площ 133,00 кв. м. от процесния имот за складиране на свои вещи (решенията на РС Берковица, ОС Монтана и ВКС, л. 31-40 и л. 95-102 от делото на РС Берковица). През 2015 г. и 2016 г. вещите на А. са продължили да се намират в имота на С. и са заемали същата площ (заключенията на вещите лица, л. 42-48 от делото на РС Берковица, които съдът цени като частни свидетелстващи документи).

 

[12] На 02.10.2018 г. С. е поканил А. да му заплати 53 000,00 лева обезщетение за ползването на 390,00 кв. м. от поземления имот и на сградата от 133,00 кв. м. за периода 22.04.2014 г. - 22.09.2018 г. – по 1 000,00 лева за всеки месец (нотариална покана, л. 11-12 от делото на РС Берковица). На седми и 10-ти октомври 2018 г. А. е изнесъл негови материали от процесното място, за което страните са изготвили опис (протоколите, л. 22-27 от делото на РС Берковица и л. 39-43 от делото на СРС; жалбата, л. 109 от делото на РС Берковица; нотариална покана, л. 114-115 от делото на РС Берковица).

 

[13] На 05.11.2018 г. С. е предал два автомобила на А. (протокол, л. 44 от делото на СРС). Тогава А. окончателно е освободил имота на С. от вещите си (показанията на свидетелите И., Ф., И. и Г., л. 32-гръб – л. 38 от настоящото дело). От 22.04.2014 г. до 22.03.2017 г. наемът на 500,00 кв. м. открита площ и на 133,00 кв. м. покрита площ за складиране на вещи е 19 209,02 лева (заключението на вещото лице, л. 89-117 от делото на СРС[1]).

[14] С. е заплатил: 1 520,40 лева (840+680,40) държавна такса (л. 1 от делото на РС Берковица и л. 84а-84б от делото на СРС); 9,00 лева банкови такси за преводите на държавната такса (л. 1 от делото на РС Берковица и л. между л. 84 и 85 от делото на СРС); 400,00 лева вещи лица (л. 13 от делото на СРС) и 1 660,80 лева (300+1360,80) на адвокат (договор за правна помощ, л. 22 от делото на СРС и л. 13 от настоящото дело).

 

[15] А. е заплатил 680,00 лева на вещи лица (л. 65 от делото на СРС и л. 24 от настоящото дело). Той е бил представляван от адвокат, на когото се е задължил да заплати възнаграждение, но не е представил доказателства да го е платил (договори за правна помощ, л. 27 от делото на СРС и л. 17 от настоящото дело). Затова съдът приема, че А. не е направил разходи за адвокат.

 

2.           Спорни обстоятелства

 

[16] Спорно по делото е било, дали А. се е опитал да прибере вещите си от процесния имот, но С. не му е осигурил необходимото съдействие. От една страна свидетелят Ф. е заявил, че С. не е възпрепятствал А. да изнесе вещите си от имота. От друга страна свидетелите Г. и Г.а-И. са заявили, че С. е възпрепятствал А..

 

[17] Съдът приема, че С. не е възпрепятствал А. да изнесе вещите от имота. Съдът приема това, защото показанията на свидетелят Ф. се потвърждават от останалите обстоятелства по делото – а именно, че на 02.10.2018 г С. е връчил на А. нотариална покана, с която го е поканил да изнесе вещите си, и на 07.10.2018 г. и на 10.10.2018 г. А. го е направил, т. е. С. не е възпрепятствал А. да изнесе вещите си. Ако го е възпрепятствал, защо е следвало да го кани да ги изнесе и след това веднага да му осигури достъп. Същевременно, ако действително С. е възпрепятствал А. да си изнесе вещите, защо последният по никакъв начин не е реагирал, макар че вече е бил осъден да заплаща обезщетение на С. за това, че неоснователно ползва процесния имот. Ето защо съдът приема, че С. не е възпрепятствал А. да изнесе вещите си от имота.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[18] С. е предявил два иска – иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и иск по чл 86, ал. 1 от ЗЗД. Исковете са частично основателни.

 

1.           По иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД

 

[19] Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. А. да се е обогатил за сметка на С. ;

2. А. да не е върнал на С. това, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

 

[20] Съдът установи, че С. е собственик на процесния имот. Съдът също установи, че А. е ползвал 500,00 кв. м. от поземления имот и 133,00 кв. м. от сградата от 22.04.2014 г. до 22.03.2017 г. Съдът не установи А. да е ползвал имота по договор със С. или въз основа на друго основание. Следователно А. е ползвал имота без основание.

 

[21] Съдът установи, че от 22.04.2014 г. до 22.03.2017г. цената за ползването на имотите е 19 209,02 лева, а А. не е заплатил тази цена. По този начин А. се е обогатил с 19 209,02 лева.

 

[22] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът осъжда А. да заплати на С. 19 209,02 лева.

 

2.           По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД

 

[23] Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. ищецът да има парично вземане към ответника; 2. ответникът да е изпаднал в забава; 3. ответникът да не е изплатил обезщетение на ищеца.

 

[24] Съдът уважи главния иск за присъждане на обезщетение за неоснователно обогатяване. Затова е налице първата предпоставка за уважаване на иска.

 

[25] Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. (чл. 84, ал. 2 ЗЗД). Главният иск е за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване. Затова, за да изпадне ответникът в забава, е необходимо той да бъде поканен от ищеца да изпълни. По делото няма доказателства ищецът да е канил ответника да изпълни преди подаването на исковата молба. Затова съдът приема, че на 02.10.2018 г. С. е поканил А. да му заплати обезщетение за ползването на имотите му (нотариална покана, л. 11-12 от делото на РС Берковица). Затова лихва за забава се дължи от 02.10.2018 г. до 31.10.2018 г. и тя е 160,08 лева. Ето защо съдът уважава иска за 160,08 лева, а го отхвърля за разликата над тази сума до 17 363,57 (толкова е законната лихва върху 37 759,94 лева от 22.04.2014 г. до 31.10.2019 г.).

 

3.           По разноските

 

[27] С. търси разноски. Той е направил такива за 3 589,80 лева.

 

[28] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 19 369,10 лева при предявен размер от 55 123,51 лева. Затова съдът осъжда А. да заплати на С. 1 261,37 лева разноски по делото (3 589,80х19 369,10/55 123,51). На основание чл. 77 от ГПК съдът осъжда С. да заплати по сметка на СГС 694,54 лева държавна такса по иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

[29] А. също търси разноски. Той е направил такива за 680,00 лева.

[30] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 35 754,41 лева при предявен размер от 55 123,51 лева. Затова съдът осъжда С. да заплати на А. 441,06 разноски по делото (680,00х35 754,41/55 123,51).

 

Съдия: