Р
Е Ш Е
Н И Е
№260076
гр. Пловдив, 26.08.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на първи юли, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при участието на секретаря Сийка
Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 781/2020г. по описа на ПРС,
ХХV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от В.М.С.,
ЕГН **********, против Електронен фиш серия К № 2291714 за налагане на глоба за
нарушение, установено с АТСС „ARH CAM S1“ № 11743са на ОДМВР П., с което на основание чл. 189, ал.4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
на жалбоподателя е наложено административно наказание - глоба в размер на 400
лв. /четиристотин лева/, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, по съображения,
изложени в жалбата и в допълнителни мотиви чрез процесуалния му представител, моли съда да отмени процесния електронен фиш
като неправилен и незаконосъобразен. Претендират се и разноските по делото,
представляващи адвокатско възнаграждение.
Редовно уведомен, жалбоподателят не се явява лично за съдебно заседание
и не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна не изпраща
представител в съдебно заседание, редовно призована. В писмо рег. № 103000-1666/31.01.2020г.
представя необходимата информация съобразно изискването на чл. 189, ал.8 от ЗДвП, както и допълно становище, в което се излагат доводи за потвърждаване на
обжалвания електронен фиш. Претендират се разноските по делото.
Съдът, като се запозна с
материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:
На 12.08.2018 г. в 11:28 часа в
гр. Пловдив, на бул. „С. П.“ срещу № 73, посока бул. „О.“, е извършено
нарушение за скорост, с лек автомобил „Ауди А 4“, с рег. № ****, установено и
заснето с АТСС „ARH CAM S1“ № 11743са, като при разрешена скорост от 50 км/ч в
населено място, е установена скорост от 90 км/ч, след отчитане на толеранс на
измерената скорост от минус 3 км/ч или превишение на разрешената скорост с 40
км/ч. По делото е установено, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик –
жалбоподателят В.М.С., ЕГН **********.
За така констатираното нарушение на чл. 21,
ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал.
4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, е наложена глоба от 400.00 лева.
Тази фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото, които съдът
възприема и кредитира, дотолкова, доколкото служат за установяване на
обективната действителност.
Горната фактическа обстановка
обосновава следните правни изводи:
По делото е налична разписка за
връчен електронен фиш на жалбоподателя от дата 15.01.2020г. Ето защо съдът
намира, че жалбата срещу процесния електронен фиш за подадена в
законоустановения срок по чл. 189, ал.8 от ЗДвП и подадена от процесуално
легитимиран субект, с изявен правен интерес, поради което същата е допустима. Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона
за движението по пътищата, при избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на
скоростта в kм/ч, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното
място е 50 км/ ч., извън населено място - 90 км/ ч., а по автомагистрала - 140
км. ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.
По силата на чл. 182, ал.1, т. 4 от ЗДвП, в редакцията й, относима към датата
на извършване на деянието, за превишаване на разрешената скорост в населено
място от 31 км/ч до 40 км/ч е предвидена глоба във фиксиран размер от 400 лв.
Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно
наказание е обявено от закона за наказуемо.
При извършената служебната проверка Съдът
констатира, че обжалваният ел. фиш съдържа реквизитите по чл. 189, ал. 4 ЗДвП - посочени са данните за
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният
номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. За по–голяма
прецизност е необходимо да се отбележи, че сред посочените реквизити по чл.189,
ал.4 от ЗДвП няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, длъжност и
подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да
се обжалва. С изпълване на съдържанието
на електронния фиш, съгласно предвидените изисквания за неговата форма, същият
вече е административен акт, годен да породи съответните правни последици.
На следващо място, Електронният
фиш правилно е издаден по отношение на жалбоподателя като собственик на
процесното МПС, доколкото от данните по делото не се установява последният да
се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП,
условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, каквато в случая се явява Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
По преписката е приложен
снимков материал с № 11743СА/0077857, от който се установяват точните дата,
място и посока на движение на автомобила, неговия регистрационен номер и
географските координати на разположение на техническото средство и на
регистриране на нарушението, измерената скорост на нарушителя. От същата се установява,че скоростта била отразена като
93 км/ч и бил отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на
водача, за което е прието, че последният се е движел с 90 км/ч., т.е. водачът е
превишил разрешената скорост в населено място с 40 км/ч от максимално
допустимите 50 км/ч. Следва да се отбележи и че съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДВП на
връчване на нарушителя подлежи само електронният фиш, не и снимковият материал
към него. За снимковия материал е достатъчно, че е приложен по административно
наказателната преписка, което позволява на съда да направи преценка за
законосъобразност на електронния фиш.
Видно от приложените по преписката
удостоверение № 17.09.5126, ведно с приложението към него, се установява и че
АТСС е от одобрен тип, както и че е
преминало първоначална проверка, съгласно представения от Български институт по
метрология, Протокол от проверка № 247-ИСИ/11.12.2017 г., валидно към датата на
нарушението.
Въпреки установеното съдът
намира, че в разглеждания случай са налице основания за отмяна на атакувания ЕФ
като незаконосъобразен, поради допуснати
в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила. Такова основание е установеното от съда неизпълнение на
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, касаещи
използването на мобилно АТСС, какъвто е настоящият случай. Съгласно
разпоредбата на чл.10, ал.1 от горепосочената Наредба за всяко използване на
мобилно АТСС се попълва протокол съгласно приложението на Наредбата, като в
ал.3 на чл.10 е установено задължение за попълване на протокол за всяко място
за контрол, съпроводен със снимка на
разположението на уреда, при работа с временно разположени на участък от пътя
АТСС. Нарушението в настоящия казус е установено с АТСС тип ARH-CAM S1, което
предвид легалното определение за АТСС и техните видове, посочено в §6, т.65 от
ДР на ЗДвП, се явява „мобилно“ по своя характер. Същото представлява преместваемо
устройство, което се разполага от контролния орган на пътното платно върху
т.нар. триножник, преносима поставка с три крака. Посоченото изключва същото да
е „прикрепено“ към земята, каквито са стационарните АТСС, а следва да се
приеме, че има характер на временно разположено на участък от пътя, т.е.
„мобилно“ АТСС. В този смисъл съставянето на протокол по чл.10, ал.1 от
горепосочената Наредба придружено със снимка на разположението на уреда е
задължително. Протоколът представлява официален свидетелстващ докумен със
строго определени реквизити. Същият е особено значим, тъй като точното и пълно
попълване на тези реквизити, е гаранция за законосъобразност и прозрачност на
процедурата по измерване скоростта на придвижване на водачите на МПС. В
процесния случай при тежест на доказване, лежаща върху административнонаказващия
орган, не са налични доказателства за съставян Протокол по чл.10 от Наредбата,
напротив изрично в съпроводителното писмо за случая е посочено, че не е наличен
такъв в сектор „Пътна полиция“. Наред с
горното по делото липсват данни и доказателства за изготвена снимка по чл.10,
ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за разположението на уреда, даваща
визуална представа къде е било поставено мобилното АТСС, за да се прецени, дали
това място отговаря на посоченото в протокола. Липсата на протокола лишава от
възможност да бъде установено лицето – служител който е оперирало с посоченото
АТСС, като по този начин не може да се установи и дали същото е преминало
обучение за работа с АТСС.
Предвид изложеното съдът
намира, че при установяване на нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДвП не са спазени
действащите изисквания на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., по чл.10, поради което обжалваният ЕФ, като незаконосъобразен,
следва да бъде отменен.
По
отношение на разноските, на основание на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право
на разноски. В тази връзка е направено
изрично искане от страна на представляващия жалбоподателя за присъждане на
разноски в размер на 300 лева, представляващи заплащане на адвокатско
възнаграждение. Предвид развоя на делото и доказаното извършване на разноски от
жалбоподателя в пълния претендиран размер, доколкото в приложения в жалбата
договор за правна защита и съдействие е удостоверено възнаграждението да е
заплатено в брой, съдът приема претенцията за основателна в пълния си размер.
Поради горните мотиви,
Пловдивският районен съд, ХХV н. с.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 2291714 за налагане на глоба за
нарушение, установено с АТСС „ARH CAM S1“ № 11743са на ОДМВР П., с което на
основание чл. 189, ал.4, вр. с чл. 182,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя В.М.С., ЕГН **********, е наложено
административно наказание - глоба в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, за
извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – П. да
заплати на В.М.С., ЕГН **********, сумата от 300 /триста/ лв. за разноските по
делото, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по
реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
вярно с оригинала,
М.Т.