Р Е Ш
Е Н И Е №
260017
11.10.2021 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд
На петнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година
В публичното заседание в
следния състав:
СЪДИЯ : Христина Жисова
Секретар: Павлина Николова
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдията Административно дело номер 60 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. §19 ал.1 от ПЗР към
ЗИДАПК.
Образувано е по повод жалба,
подадена от Я.П.П. против Заповед №
ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, с която е
одобрен плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на жилищен район „Кенана“ в землището на гр.Хасково, Община Хасково, за
обявяване на нищожност на административния акт в частта и относно поземлен имот
с идентификатор 77195.701.154, в ж.р.Кенана,
землището на гр.Хасково, с площ от 481 кв.м.
В жалбата се твърди, че Областният управител е излязъл
извън своята компетентност, тъй като наследодателят на жалбоподателя Я.П. Т. на
14.01.1972г. с предварителен договор за покупко
продажба закупил нива от 4.8 декара в местността Кенана
от наследниците на П.Д.Д.-М. Г. Д., З.П.Д. и А.П.М..
В последствие се снабдил с констативен нотариален акт №108, том 2.,1 дело №
630/1976г., а след това разделил тези 4.8 декара на своите деца, като през
2018г. дарил на жалбоподателя процесния имот който
бил част от тези 4.8 декара. Този имот никога не бил одържавяван, респ.
собствеността не била изгубвана никога. Планът на новообразуваните имоти се
изработвал въз основа на помощен план (в предишната редакция на закона наречен
"кадастрален план"). Помощният план трябвало да съдържа данни както
за имотите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, така и за имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС.
В плана на новообразуваните имоти се нанасяли имотите на три категории лица -1.
ползватели, на които по предвидения законов ред правото на ползване се е
трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез
заплащане цената на земята; 2. бивши собственици на имотите или техните
наследници, с признато или възстановено от поземлена комисия или от общинска
служба по земеделие и гори право на собственост върху земеделска земя, попадаща
в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. настоящи собственици, които се
легитимирали като такива с надлежен документ за собственост - било като преобретатели от първите две категории, било на
самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били
внасяни или включвани в ТКЗС,ДЗС и други, образувани въз основа на тях
селскостопански организации, тоест тези, които никога не са изгубвали своята
собственост. Жалбоподателят твърди, че при настъпила колизия между правата на
посочените три категории лица, всяко от които претендира на собствено основание
право на собственост върху един и същи имот, възникналият спор за материално право
се разрешавал по общия исков ред. В случая обаче, при изготвянето на плана,
административният орган не се съобразил със законовите изисквания и игнорирал
като собственици на имота жалбоподателя, респ. неговия праводател.
По този начин ги лишил от правото да бъдат уведомени като заинтересована
страна, засегната от плана и да обжалват неговата заповед. В производството по
§ 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ следвало да се провери дали е спазена процедурата
по одобряване на ПНИ и дали в регистъра са записани правилно легитимираните
като собственици лица, като ползвателите на имотите, придобили собствеността
върху тях са с предимство пред бившите собственици. Планът на новообразуваните
имоти се изработвал за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа
на актовете по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С този план на всеки правоимащ
по § 4а и §4б се определял имот в съответствие с изискванията на §4з от ПЗР на
ЗСПЗЗ . Жалбоподателят излага твърдения, че имот 77195.701.154 никога не е бил
одържавяван и така не попадал в хипотезата на пар.4
от ЗСПЗЗ, поради което и заповедта на Областния Управител била нищожна. С тези
аргументи се обосновава твърдението, че административният орган е излязъл извън
законните си правомощия и предоставената му компетентност, като бил постановил
нищожен административен акт, който следвало да се отмени като такъв. Сочи се
още, че недействителността на актовете можело да бъде степенувана, да бъде
по-малка или по-голяма в зависимост от характера на пороците, от които бил
засегнат конкретният акт. Нищожни били актове на администрацията, които поради
радикални, основни недостатъци, засягащи компетентността на органа, който ги
издава, поради формата, в която се издават или съдържанието, което трябва да
имат, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически
актове и се третирали от правото като несъществуващи. Те от гледна точка на
закона не можели да породят, изменят или погасят каквито и да било правни
последици. Актът бил нищожен, ако липсвал орган, който може да издаде административния
акт. Нищожност щяло да има и когато имало несъответствие с материалноправните
норми, а именно: Административният орган е действал при неспазване на
обвързаната компетентност - когато той е действал извън пределите на
обвързаната компетентност, както и при неправилно тълкуване на приложимата
материално правна норма. Претендират се и сторените по делото разноски.
Ответникът Областен управител на Област Хасково не се
представлява в открито съдебно заседание, не взема и писмено становище по
жалбата.
Заинтересованите страни: М.Й.А.,
Х.Й.Д., Г.Д.Д., Н.Т.М., Г.Т.Т.,
П.Я.П., М.Х.П., не се представляват в открито съдебно заседание и не вземат
писмено становище по жалбата. Заинтересованата страна В.Г.К. счита
жалбата за неоснователна, вкл. и твърдението на жалбоподателя, че процесният имот никога не е влизал в територия по § 4 и сл.
от ЗСПЗЗ, било недоказано, оттук и
неоснователно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Заповед № ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен управител
на Област Хасково се сочи за издадена, на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и
чл.32, ал.1 от Закона за администрацията и възснова
на представената документация, съгласно т.3.8 на Заповед № РД-46-494/22.08.2003г.
на МЗГ /Заповед № РД-02-14-454 от 22.08.2003г. на МРРБ/ за определяне на
технически изисквания и условия за контрол към плановете по §4к, ал.1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ. С нея е одобрен плана на новообразуваните имоти в М 1:1000 на жилищен
район /ж.р./ «Кенана»
в землището на гр.Хасково, Община Хасково, приет от Комисията по чл.28б, ал.2
от ППЗСПЗЗ. След изработване на ПНИ за ж.р. «Кенана»,
същият бил обнародван в ДВ, бр.55 от 12.07.2019г. Не се спори, че посочената
заповед е влязла в сила и не е обжалвана от страна на жалбоподателя. Безспорно
е също, че заинтересованите страни М.Й.А., Х.Й.Д., Г.Д.Д.,
Н.Т.М., Г.Т.Т., П.Я.П., М.Х.П., В.Г.К. са наследници
на Д. И. К..
По делото е прието като доказателство и Решение №
36103 от 02.12.1997г. на Поземлена комисия – гр.Хасково, за възстановяване
правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землищео на гр.Хасково, в което се посочва, че е издадено
на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ и протокол № 36-24 от 21.12.1994г. за определяне
категориите на земеделски земи по преписка № 51723 от 04.02.1992г. от Г.Д.К. и
с което е било възстановено право на собственост на наследниците на Д. Иванов
К., съгласно плана за земеразделяне в землището на гр.Хасково, както следва:
овощна градина от 6400 дка, четвърта категория, местността Дерекьой
Топра, имот № 119009 по плана за земеразделяне, при
граници (съседи): № 119010 овощна градина на наследниците на Д. Т. Джамбазова;
№ 119007 овощна градина на наследниците на карю П.В.;
№ 119003 овощна градина на на Т.С.А.; № 119006 овощна
градина на наследниците на Я. И.К.; № 000236 полски път на Община гр.Хасково.
От представената от ответника извадка от Регистъра на
новообразуваните имоти по §4 ПЗРЗСПЗЗ на ж.р.“Кенана“
за процесния имот като правоимащ
стар собственик или собственик към датата на приемане на помощния план са
посочени Я.П. Т. и Д. И. К., а също е отбелязан и НА
№ 108, 12.05.1976г.
Видно от нотариален акт за собственост на недвижим
имот по давност № 108, том 2, дело № 630 от 1976г., Я.П. Т. е признат за
собственик по давностно владение на нива от 5 ара в
местността „Кенана“, Хасковско землище при граници:
З.П., М.Н. и Х. П.. По делото е приет и Договор за продажба от 14.01.1972г.
сключен между наследниците на П.Д.Д. – К. Г. Д.,
З.П.Д., А.П.М. и купувач Я.П. Т., в който е посочено, че последният е закупил
нива от 4.8 ара в местността „Кенана“ в землището на
гр.Хасково при граници: З.П.Д. и М.Н. Найдева.
В Нотариален акт за дарение на недвижим
имот №81, том 3, рег.№13782, дело №462 от 04.12.2018г. на нотариус с рег. № 079
от НК, вписан в Агенция по вписвания с вх.рег.№8065, акт № 83, том 24, дело №
3847 от 04.12.2018г., е отбелязано, че Я.П. Т. и Н. П.а Т.а даряват поравно на внучката
си Д.П.П. – Т. и внука си Я.П. Т., следните свои
недвижими имоти, представляващи СИО, както следва: поземлен имот с
идентификатор № 77195.701.154, находящ се в
гр.Хасково, по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-63/05.10.2006г. на изпълнителния директор на АК Хасково, с адрес на
поземления имот гр.Х., ж.р.***** с площ от 438 кв.м. с трайно предназначение
Урбанизирана територия и начин на трайно ползване ниско застрояване/до 10 м./
със стар идентификатор:няма, номер по предходен план 115 и съседни ПИ: 77195.701.152, 77195.701.185, 77195.701.493,
77195.701.494, 77195.701.155, 77195.701.153, съгласно скица №
15-798193-31.10.2018г. на СГКК Хасково.
Сграда с идентификатор № 77195.701.154.2
със застроена площ от 25 кв. метра, находяща се на
адрес гр.*********, съгласно скица № 15-798203-31.10.2018г. на СГКК Хасково, с
брой етажи – 1 и предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, разположена в
поземлен имот с идентификатор № 77195.701.154 по кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на
изпълнителния директор на АК Хасково;
Сграда с идентификатор № 77195.701.154.1
със застроена площ от 12 кв. метра, находяща се на
адрес гр.***********, съгласно скица № 15-798200-31.10.2018г. на СГКК Хасково,
с брой етажи – 1 и предназначение: постройка на допълващото застрояване,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 77195.701.154 по кадастрална
карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на
изпълнителния директор на АК Хасково;
По делото съдът назначи и изслуша заключение на вещо
лице, което възприема като компетентно и обективно изготвено. От същото се
установява, че в нотариален акт №108, том 2, дело № 630 от 1976г. е описан
недвижим имот, представляващ нива от 5 ара в местността „Кенана“.
По отношение на кадастралния му статут се сочи местоположението – местност Кенана, землище гр.Хасково; извън строителните граници;
земеделски имот – с начин на трайно ползване нива, с площ 500 кв.м. (5 ара или
0,5 дка), частна собственост. Вещото лице посочва, че към 1976година, процесният имот не е бил внесен и не е бил включен в ТКЗС,
ДЗС и други сродни организации, тъй като към тази дата със земеделски земи,
включени в ТКЗС, ДЗС и други сродни организации не е могло да се изпършва разпореждане. По отношение на имота, описан в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №81, том 3, дело
№462 от 04.12.2018г. кадастралният статут бил следният: идентификатор 77195.710.154; местоположение гр.Хасково, ж.р.Кенана,
трайно предназанчение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване/до 10
м./, частна собственост, стар номер 115, площ 481 кв.м., администартивен
адрес: ***********. Имотът бил нанесен в КККР на гр.Хасково, одобрени със
Заповед на ИД на АГКК № № РД-18-63/05.10.2006г. като към тази дата не са
съществували ТКЗС, ДЗС или други сродни организации, респ. не бил внесен или
включен в тях. Според експертното заключение, описаният в нотариален акт №108, том 2, дело № 630
от 1976г. в ж.р. Кенана имот, представляващ нива с
площ 4.8 ара попада в контура на нива № 6 – вписана на наследниците на Д. И. К.
(с вх.№ 51723 по решение № 36-51 от 01.04.1998г. на Поземлена комисия Хасково)
– нанесена на помощния план и в регистъра на новообразуваните имоти. В протокола
от анкетирането било посочено, че процесния имот (с
пл. № 115 по плана за 1988г.) е част от нивата на наследниците на Д.И.К.
съобразно Решение № 36-51 от 01.04.1998г. на ОСЗГ.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че за
достигане до изводите си, се е позовал на проверка на документите в службата по
кадастъра, в областната управа и в Община Хасково. Сочи, че информация за това дали един имот е
бил внесен в ТКЗС може да бъде получена от няколко информационни източника -
документи за собственост, неналични в материалите по делото; декларация за
встъпване в ТКЗС, които са налични в Държавен архив или решенията на
поземлената комисия за признаване правото на собственост, във връзка с това, че
наследниците на К. са посочили по време на анкетиране, че този имот попада в
съвкупността от имоти, които са признати от поземлената комисия.
При така установената фактическа обстановка и след
проверка на оспорвания административен акт, съобразно чл.168, ал.2 и ал.3 от АПК, съдът достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за процесуално
допустима като подадена от надлежно активно легитимирани лица, имащи правен
интерес от оспорване на акта. Релевирани са
основания, касаещи нищожност на административния акт, поради което жалбата не е
ограничена във времето - аргумент от чл.
149, ал. 5 АПК. Следователно жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно § 4к, ал. 1 от ЗСПЗЗ, помощен план и план на
новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени на граждани въз
основа на актовете по § 4 от ЗСПЗЗ. Съгласно ал. 4 на същия, редът за тяхното
изработване, приемане и съобщаване се определят с ППЗСПЗЗ. В чл. 28, ал. 4 от
ППЗСПЗЗ отново е посочено, че с плана на новообразуваните имоти се установяват
границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива,
съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з
от ЗСПЗЗ. Следователно, с посочените планове се устройват териториите, върху
които са придобили собственост по реда на § 4а, 4б техните ползуватели.
Планът на новообразуваните имоти се изработва за земите, предоставени за
ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С този план
на всеки правоимащ по § 4а и 4б се определя имот в
съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. От анализа на тези
разпоредби се налага изводът, че правоимащо е лицето,
чието право на ползване се е трансформирало в право на собственост, чрез
заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5
от ПЗР на ППЗСПЗЗ (понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ППЗСПЗЗ
или по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като процедурата по придобиването на
собствеността върху предоставения за ползване въз основа на някой от актовете
по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ имот трябва да е приключила, а не висяща.
В закона не са формулирани изрично основанията за
нищожност на административните актове, като в теорията и съдебната практика
последователно се застъпва становището, че такива са посочените в чл. 146 АПК
основания за незаконосъобразност (когато е издаден от некомпетентен орган или
извън пределите на компетентността на надлежния орган, когато е издаден във
форма различна от нормативно определената или е издаден по несъответен ред).
Нарушенията обаче следва да са толкова съществени, че съществуването на
административния акт в правната действителност е нетърпимо. Преценката за
нищожност се извършва за всеки отделен случай в зависимост от степента на
допуснатото правонарушение. Нищожен е само този акт, който е засегнат от
толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не
поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна
привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът
следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност.
Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на
административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един
порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост.
Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта, но такава в
случая не е налице. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е
толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на
липса на волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението
и за да бъде налице необходимо и да е предписана от закона. Волеизявлението
може да бъде изразено писмено, устно или чрез конклудентни
действия. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на
административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост)
се определя от степента на порока. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за
нищожност също само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса
на волеизявление (например - поради липсва на кворум). Според правната теория
нарушението на административнопроизводствените
правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху
съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до
друго решение на поставения пред административния орган въпрос.
В конкретиката на настоящия
казус следва да се посочи, че нарушенията на материалния закон касаят правилността
на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил
на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора -
т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по
отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или
предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна
норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и
да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото
основание. Т.е. - нищожност на административния акт при наличие на материална
незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват материалноправните
предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна
норма; когато актът е лишен изцяло от законово основание; когато акт със същото
съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един
орган. Или административния акт е нищожен поради противоречие с материалния
закон тогава, когато разпоредените правни последици
са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната
норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при
описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на
административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост.
Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до
незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се
постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.
В конкретния случай, съдът намира, че оспорваният
административен акт не страда от такива съществени пороци, а относно доводите
на жалбоподателя, свързани с твърденията му за притежание на правото на
собственост върху процесния имот следва да се има
предвид, че в действителност се касае за спор за материалното право с лицата,
на които е възстановено правото на собственост по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
който е недопустим за разрешаване в настоящото производство и подлежи на
разглеждане по реда на исково такова.
По изложените съображения съдът счита, че оспорената Заповед № ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково,
с която е одобрен плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на жилищен район „Кенана“ в землището на гр.Хасково, Община Хасково в частта
относно поземлен имот с идентификатор 77195.701.154, в ж.р.Кенана,
землището на гр.Хасково, с площ от 481 кв.м. не е нищожна, а доводите на
жалбоподателя неоснователни, поради което направеното
оспорване следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на делото и липсата на искане от страна
на ответника и заинтересованите страни за разноски по реда на чл.143 АПК, то
такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.П.П., ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адв. Д.Н.,
против Заповед № ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен
управител на Област Хасково, с която е одобрен плана на новообразуваните
имоти /ПНИ/ на жилищен район „Кенана“ в землището на
гр.Хасково, Община Хасково в частта относно поземлен имот с идентификатор
77195.701.154.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез изпращане на
преписи от него по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ : /п/
не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.!