Р
Е Ш Е Н И Е
№ 163 17.06.2020
година гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ХАСКОВО гражданско отделение, четвърти
състав
на ………………първи юни……………..… две хиляди и двадесета година
в публично съдебно заседание,
в следния състав :
СЪДИЯ : АННА
ПЕТКОВА
С участието на секретаря……Анна Петкова….……………………...…..….
И прокурора …………………Елеонора Иванова....………………….…...……
като разгледа докладваното от съдия Петкова….….…..…………….………..
гражданско дело …….№ 223 по
описа за 2020 година………………..……,
За да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, подадена от П.Д.С. ***, с която срещу Прокуратура на Република България се
предявяват обективно кумулативно съединени искове както следва: за сумата 24868,02
лева (предвид направеното изменение на иска в с.з. на 01.06.2020 година) -
обезщетение по ЗОДОВ за имуществени вреди и за сумата 30 000 лева –
обезщетение по същия закон за неимуществени вреди. И двете суми се претендират
ведно със законните лихви върху исковите главници, считано от 05.02.2017 година
до окончателното разплащане.
Ищецът
твърди, че на 28.02.2013 година бил привлечен в качеството на
обвиняем по ДП 34-П/2009 година на СО при СГП за това, че на 21.06.2010 година,
около 3.30 часа, на територията на МП „Капитан Андреево” - трасе входящи
товарни автомобили, в помещение за извършване на документална митническа
проверка, в качеството си на длъжностно лице-главен митнически инспектор в
Митница С., в съучастие с М. Н. Д., бил приел дар от А. А. А., който не му се
следвал, в размер на 10 щатски долара с левова равностойност 15.78 лева, за да
не извърши действията си по служба - своевременно да обработи представените
митнически и придружаващи ги документи и да не изпълни задължението по служба
-осъществяване на щателна митническа проверка - престъпление по чл. 301, ал. 1,
пр. 2, алт. 1, вр.чл.20, ал.2 от НК. На 02.12.2013 година бил внесен в съда
обвинителен акт против ищеца и още 8 обвиняеми лица и било образувано НОХД №
831/2013 година по описа на ОС-Хасково. По наказателното дело били проведени
голям брой съдебни заседания, на които ищецът присъствал и не той ставал
причина за отлагане на делото. С присъда № 2 от 29.01.2015 година, постановена
по НОХД № 831/2013 година по описа на ХОС, ищецът бил оправдан по повдигнатото
обвинение. Присъдата била влязла в законна сила на 13.02.2015 година, като не
била протестирана.
След привличането на ищеца като обвиняем в наказателното
производство, със Заповед № 3262/29.04.2013 година на директора на Агенция
„Митници”, връчена му на 29.04.2013 година, той бил отстранен временно от
работа в качеството му на държавен служител - главен инспектор, до приключване
на воденето срещу него наказателно производство, като било наредено – през
периода на отстраняването да не му се изплаща заплата. С последваща Заповед №
364 от 24.02.2015 година на директора на Агенция „Митници”, връчена на ищеца на
27.02.2015 година, заповедта за отстраняване била отменена и той бил допуснат
на работа в Митница-С.. В резултат на отстраняването, в периода от 29.04.2013
година - 27.02.2015 година ищецът не получавал заплата, която общо за този
период възлизала на 24 494 лева. Заплащал, обаче, здравните си осигурителни
вноски по сметка на Териториално митническо управление - С., които общо за
същия период били в размер на 374,02 лева.
Ищецът твърди, че вследствие на предприетото срещу него
наказателно преследване, с решение № П5 ЯС-314/28.10.2013 година, издадено от
началника на РУП-С., му било бе отнето разрешителното за носене и употреба на
ловно огнестрелно оръжие - № АЛ 046522 и разрешителното за съхраняване на
оръжие - № 71/01.06.2011 година, издадени от РУП-С.. Освен това, било му иззето
и притежаваното от него ловно оръжие.
Заявява, че от неоснователните действия на
Прокуратурата на РБ, бил понесъл значителни неимуществени вреди. След
привличането му като обвиняем изпаднал в стресово състояние, бил в постоянно
напрежение и страх до влизането в законна сила на оправдателната присъда.
Изпитвал голяма тревога от възможността да бъде осъден на лишаване от свобода и
на финансова санкция за престъплението, което не бил извършил. Безпокойството
му се усилвало след всяко следващо съдебно заседание, не можел да спи, да се
храни нормално и нямал желание да се среща и да общува с никого. Наказателното
производство било шумно разгласено и така той бил незаслужено дискредитиран
пред съгражданите му и пред семейния му и приятелски кръг. За всяко съдебно
заседание имало медийни публикации, в които се напомняло на обществеността за
воденото дело срещу ищеца и колегите му - подсъдими по обвинение за корупционни
престъпления. Публикациите били придружавани със снимков и видеоматериал, което
пораждало у ищеца чувство на неудобство и срам и се налагало непрекъснато да се
оправдава. За да избегне срама и злословията, ищецът се затворил в себе си,
престанал да посещава обществени места, а колегите и приятелите му също
започнали да го игнорират. Не можел да упражнява и заниманието, към което бил
пристрастен - да ловува, при това за продължителен период от време от отнемане
на оръжието му до влизане на оправдателната присъда в законна сила.
Отстраняването му от работа и невъзможността да работи поставило семейството му
и него самия в силно затруднено финансово положение. Не можел да участва в
издръжката на семейството си, а само с доходите на съпругата му едва покривали
нуждите на децата им, които били ученици. Родителите на ищеца били пенсионери и
също имали нужда от неговата финансова подкрепа, още повече, че през 2014
година баща му бил претърпял тежка сърдечна операция. Всичко това допълнително
го потискало, променил се характерът на ищеца, който от спокоен и уравновесен
човек станал мрачен и постоянно напрегнат, загубил оптимизма си и гледал с
тревога на бъдещото. Ищецът твърди, че дори и след оправдаването му не успял да
възвърне предишния си психически тонус, останал мнителен и недоверчив, с
ограничени контакти, като с колегите поддържал връзка само по повод работата
им. Друга неблагоприятна последица за ищеца било обстоятелството, че времето на
отстраняването му от длъжност не се зачитало за трудов стаж. Оценява претенцията
си за неимуществени вреди на сумата 30 000 лева, а за имуществени вреди – на
сумата 24 868,02 лева, от които 24 494 лева – неполученото от него
трудово възнаграждение за периода на временното му отстраняване от длъжност от
29.04.2013 година - 27.02.2015 година, 374,02 лева - заплатени от него вноски
за здравно осигуряване през същия период. Обяснява, че ако не бил отстранен от
работа, то тези вноски щели да бъдат за сметка на неговия работодател.
По тези и останалите, изложени в ИМ, съображения моли съда да постанови
решение, с което да уважи исковете и да му присъди обезщетенията, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 05.02.2017 година до окончателното
разплащане, както и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК
ответникът Прокуратурата на Република България, чрез ОП-Хасково, подава писмен
отговор, с който изразява становище за недоказаност на претенцията за
неимуществени вреди и несъобразяване с принципа за справедливо обезщетение по
чл. 52 ЗЗД. Акцентува върху липса на твърдения и ангажирани
доказателства за прилагана мярка за процесуална принуда. Наказателното
производство било приключило в разумен срок, оправдателната присъда не била
протестирана и това обстоятелство следвало да бъде отчетено при определяне
размера на обезщетението за търпените неимуществени вреди. Освен това,
обвиняеми/подсъдими по делото били още осем лица, чието процесуално поведение в
хода на наказателното производство било от значение за неговата
продължителност. А отнемането на разрешението за носене, употреба и съхранение
на ловно огнестрелно оръжие и изземването на такова от ищеца станало с решение
на началника РУП-С. от 28.10.2013 година, т.е на трето за спора лице, което
действало в условията на самостоятелна оперативност. Поради това Прокуратурата
на РБ не била отговорна за вреди от тези действия. Искът за имуществените вреди
също се оспорва, с твърдения за недоказаност, в т.ч. в частта на размера на
претърпените имуществени вреди.
Хасковския окръжен съд, като
съобрази становищата на страните и след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно
от материалите на ДП № 34-П/09 година по описа на СО-СГП, с постановление от
25.11.2009 година на прокурор при Софийска градска прокуратура е образувано
досъдебно производство срещу неизвестни длъжностни лица – служители при ГКПП
„Лесово”, РДГП „Елхово” и ГД „ГП” – София, - затова, че през 2009 година на
гранични контролно-пропусквателни пунктове в Бургаска област при условията на
продължавано престъпление, в съучастие искали и приемали парични суми в размер
около 20-50 щ.д. от отделните водачи на МПС (в зависимост от вида и
количеството на превозваната стока), които суми не им се следвали, за да не
извършат действия по служба – да не правят обстойни митнически проверки, като
подкупът е извършван чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното
положение – водачите на МПС трябвало да плащат, за да преминат безпроблемно
през ГКПП, - престъпление по чл. 302, т. 2 б. „а” вр. чл. 301 ал. 1 пр. 1-2 НК.
С
постановление от 28.02.2013 година (сл.д. т.13 л. 20),
като един от обвиняемите е бил привлечен П.Д.С. – по обвинение в престъпление
по чл. 301 ал. 1 пр. 2-ро ал. 1-ва, вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК,
формулирано както следва: на 21.06.2010 година, около 03.30 часа на територията
на митнически пункт „Капитан Андреево”, трасе входящи товарни автомобили в
Република България, в помещение за извършване на документна митническа проверка
в качеството си длъжностно лице главен митнически инспектор в митница С. е
приел дар в съучастие с М. Н. Д. от свидетеля А. А. А., който не му се следва –
сумата от 10 щатски долара с левова равностойност в размер на 15,78 лева, за да
извърши действията си по служба – своевременно да обработи представените
митнически и придружаващи ги документи и да не изпълни задължението си по
служба – осъществяване на щателна митническа проверка. С постановлението не е
взета мярка за неотклонение спрямо П.С.. Като цяло, до приключване на
наказателното производство, срещу П.С. не са прилагани мерки за процесуална
принуда.
На 05.12.2013 година делото е било внесено
за разглеждане в Хасковския окръжен съд с обвинителен акт. Повдигнатото на П.Д.С.
обвинение с ОА е за престъпление, квалифицирано по чл. 301 ал. 1 пр. 2-ро алт.
1-во вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 НК. Било е образувано НОХд № 831/2013 година по
описа на Окръжен съд - Хасково.
Съдебното производство пред ОС-Хасково е продължило до 29.01.2015 година,
като подсъдимият П.С. е взел участие във всичките осем проведени по делото
съдебни заседания. На 29.01.2015 година
ОС-Хасково е постановил присъда № 2, с която на основание чл. 304 НПК П.Д.С., а
и останалите седем подсъдими, са били
оправдани изцяло по предявените им обвинения. Присъдата не е била
атакувана от прокуратурата и е влязла в законна сила на 13.02.2015 година.
Видно от съдържащо се в материалите на
наказателното производство свидетелство за съдимост, ищецът е с чисто съдебно
минало - неосъждан.
По делото е представена и приета
заповед № 3262/29.04.2013 година, издадена от Директора на Агенция „Митници“.
Видно от заповедта, на основание чл. 100 ал. 2 от Закона за държавния служител
и във връзка с издаденото постановление за привличане на П.С. като обвиняем по
досъдебно производство № 34-П/2009 година по описа на СО при СГП, ищецът е
отстранен временно от работата си в качеството на държавен служител – главен
инспектор в Агенция „Митници“ в МП Капитан Андреево, Митница С., с ранг 111
младши. Отстраняването е считано от 29.04.2013 година. На основание чл. 100 ал.
3 от Закона за държавния служител е наредено за времето на отстраняването да не
се заплаща заплата. Тази заповед е отменена със заповед № 364/24.02.2015 година
на директора на Агенция „Митници“, като е наредено П.С. да бъде допуснат на
работа в Митница С..
В подкрепа на твърденията си за
заплатени здравни вноски, ищецът представя вносна бележка от 10.12.2013 година,
от която се установява, че П.Д.С. е превел по банков път в полза на ТМУ – С.
сумата 138,82 лева. Посоченото в бележката основание е „здравни вноски“.
В подкрепа на твърденията си за
ограниченията, които се е наложило да понесе във връзка с повдигнатото
обвинение срещу него, ищецът С. представя решение от 28.10.2013 година на
Началника на РУ „Полиция“ – С.. С този акт, на основание чл. 155 ал. 1
предложение първо, във връзка с чл. 58 ал. 1 т. 2 от ЗОБВВПИ и поради
привличането на С. като обвиняем с постановление на СГП от 28.02.2013 година е
отнето издаденото в полза на ищеца разрешение за носене и употреба на ловно
огнестрелно оръжие и разрешение за съхранение. Наредено е, също, да се изземе
от П.С. три броя ловно огнестрелно оръжие.
Към процесния период, а и до настоящия
момент, ищецът С. състои в граждански брак със З. Г. С. (удостоверение №
085731, издадено на 09.08.1997 година от Община – С.). От брака си има две деца
– дъщеря П. П. С., родена на *** година (удостоверение за раждане от *** ***– С.)
и син Д. П. С., роден на *** година
(удостоверение за раждане от *** ***– С.). Видно от удостоверение за завършен
начален етап на основно образование, през периода на висящността на
наказателното производство срещу ищеца, дъщеря му П. е била ученичка в 3 и 4
клас в средно общообразователно училище „П. ***. През същия период от време
синът на ищеца Д. е бил ученик във Френска езикова гимназия „Антоан дьо
Сент-Екзюпери – Пловдив (видно от представеното копие от диплома за средно
образование).
В подкрепа на твърденията си за
изпадане на семейството на ищеца в тежко финансово състояние във връзка с
отстраняването му от работа се представя копие от трудовата книжка на съпругата
му З. С.. Според записванията в трудовата книжка, през периода 08.07.2013
година – 01.02.2014 година съпругата на ищеца е работила на 4-часов работен ден
и е получавала трудово възнаграждение в размер на 170 лева. От служебно
извършената справка в ТР и представеното извлечение от партидата, на 23.01.2014
година съпругата на ищеца е взела решение за учредяване на ЕООД „Г. – Сю
консулт“ с ЕИК *********. Дружеството е било вписано в ТР на 05.02.2014 година,
с управител З. С..
По делото е назначена и
изслушана съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която съдът възприема
изцяло като пълно, обективно, компетентно и безпристрастно. Според вещото лице Б.,
за периода 29.04.2013 година до 27.02.2015 година ищецът е пропуснал да получи
възнаграждение в общ размер 24494 лева. При определяне на този размер вещото
лице е отчело заеманата от ищеца длъжност към момента на отстраняването му от
работа, ОРЗ по договор и нощния труд, т.е. онези суми, които имат постоянен
месечен характер. Освен това, според констатациите на вещото лице, ищецът е
заплатил вноски за здравно осигуряване през периода на отстраняването му от
работа, в размер на 374,02 лева. Страните не са направили възражения против
изводите на вещото лице.
По делото са събрани и гласни доказателства: Свидетелят
З. С. – съпругата на ищеца твърди, че още след първия му разпит по
наказателното производство, макар и в качеството на свидетел, за него и
семейството им започнали тревоги и неприятности. Това се дължало на факта, че в
призовката било вписано, че П.С. се призовава в качеството на обвиняем, за
разпит. Последвали още няколко разпита, като всеки път ищецът ставал неспокоен
3-4 дни преди пътуването за София, където се провеждало следствието. А след
като бил привлечен в качеството на обвиняем, П.С. рухнал психически. Налагало
се да пътува до София за разпити, а не бил в състояние да шофира и се налагало
св. С. да го кара до София. Дните и нощите преди това ставал особено неспокоен,
отказвал да се храни, не се чувствал добре и бил изнемощял. Всеки път, преди
всяко пътуване, той си приготвял един сак с дрехи, тъй като очаквал всеки един
момент да бъде задържан под стража и да не се върне вкъщи. Оставал с часове в
стаята на децата и се сбогувал с тях. Изпаднал в „дупка“ – по природа ищецът
бил отговорен и праволинеен човек и за него било недопустимо и немислимо това,
че е обвинен в престъпление. Бил убеден, че е невинен и уверявал цялото си
семейство в невинността си. Положението на цялото семейство на ищеца било
утежнено с това, че поради отстраняването от работа нямал доходи, а не можел да
започне да работи другаде. Известно време ищецът и съпругата му се опитвали да
скрият факта на обвинението от децата им, но било трудно да се обясни – защо
баща им не ходи на работа. Като изграден професионалист, положил много усилия
за израстването си, С. получил тежък професионален удар. Преди това ищецът имал
авторитет между колегите, които непрестанно го търсели за съвет и помощ. След
привличането му като обвиняем, обажданията спрели изведнъж. В същото време, медиите активно отразявали
движението на наказателното производство и ищецът изпитвал чувство на срам от разгласяваните
обстоятелства. Спрял да излиза, тъй като не желаел да дава обяснения за
случващото се, не можел да погледне хората в очите, ограничил контактите си до
най-близките хора. В това време синът на ищеца бил първа година ученик във
Френската гимназия в Пловдив и след като научил за повдигнатото срещу баща му
обвинение, отказал да се прибира у дома в град С., останал сам в Пловдив.
Ищецът, който имал много силна връзка с децата, много тежко приел това, „бил в
шок“, опитвал се да му обясни случващото се и да убеди момчето, че той няма от
какво да се срамува. В същата година, в която ищецът е бил привлечен като
обвиняем, било планувано тържество по случай рождения ден на дъщеря му П.. Но
след началото на наказателното преследване, ищецът го отказал. На него и
съпругата му било много трудно да обяснят на деветгодишната П. защо нямат пари
и не могат да си позволят привичните неща, защо след като нямат пари баща
ѝ не ходи на работа, как така някой му казва че не може да ходи на
работа. В резултат на всичко това ищецът окончателно се затворил в себе си и
„сякаш потънал в някаква пропаст“. Положението било мъчително и за родителите
на ищеца, с които те живеели заедно. Здравословното състояние на бащата на
ищеца се влошило, а П.С. нямал средства да посрещне разходите за пътуване до
болници в София и лечение. Налагало се сестра му да поеме всички разноски и
това допълнително измъчвало ищеца. Той изпаднал в депресия, с часове гледал в
една точка, излизал само до входната врата на двора им, отказвал да контактува
с хора. Било го срам, всички го одумвали, че е корумпиран. Било му отнето
разрешителното за лов, а след това иззети и пушките. Така ищецът бил лишен от
любимото си занимание и разтоварване. Дори и на ловните срещи не можел да
присъства – финансовите ресурси на семейството били силно ограничени и ищецът
не можел да си позволи тези разходи. Св. С. твърди, че след обявяването на
оправдателната присъда ищецът се успокоил малко, но не се възстановил напълно. От един весел и
дружелюбен човек той си останал много по-затворен, останали му тикове и косата
побеляла, нощем насън се стряскал, ставал и тръгвал да ходи из къщи.
Приятелствата му не се възстановили, нито предишната професионална реализация –
преди наказателното производство ищецът изпълнявал длъжността началник смяна, а
сега вече бил редови митничар.
Изнесеното от св. С. изцяло
се подкрепя от показанията на св. К. Хр. М.. Свидетелят твърди, че ищецът
понесъл много тежко самия факт на обвиняването му. Не знаеше как да обясни на
децата си че е подсъдим и че е останал без работа и без пари. Св. М. и ищецът
били приятели от детството и се виждали или чували всеки ден. Но след началото
на наказателното производство П.С. започнал да избягва срещите им. Когато
станало ясно, че ищецът вече не може да плаща сметките си, св. М. му предложил
помощта си, но ищецът отказал. Тогава св. М. му предложил работа в неговата
фирма, но ищецът не могъл да приеме, тъй като
бил отстранен и не можел да работи другаде. Единствено св. М. успял по
някакъв начин да подкрепи ищеца, тъй като той отхвърлил предложената помощ от
всички други от приятелския им кръг. През това време бащата на ищеца се
разболял и се налагало да му направят сърдечна операция в София. Ищецът не
можел да помогне на баща си, тъй като в резултат на притесненията не искал да кара колата си. Ищецът бил много
притеснен и от публикациите във вестниците, които обявявали него и колегите му
за корумпирани митничари. Това мотивирало ищеца да отказва да излиза, да се
вижда с хората. Св. М. характеризира ищеца като тих човек, добър и готов да се
притече на помощ. За разлика от св. С., св. М. твърди, че след оправдаването
ищецът възвърнал авторитета си, колегите отново започнали да го търсят за съвет
и да му се доверяват, станал по-контактен.
След
като обсъди събраните по делото гласни доказателства в съвкупност и ги
съпостави с писмените такива, съдът кредитира показанията и на двамата
свидетели. Те са последователни, пълни, житейски логични, кореспондират помежду
си и не се опровергават от останалия доказателствен материал. Действително,
показанията на св. З. С., която е съпруга на ищеца, следва да се преценяват по
правилата на чл. 172 ГПК, предвид нейната възможна заинтересованост. Но
доколкото нейните показания са в унисон с показанията на свидетеля К. М. - външно за спора лице, съдът счита, че
и свидетелят С. по достоверен начин съобщава известните ѝ факти и
обстоятелства и няма основания показанията ѝ да бъдат игнорирани.
Единствена разлика между показанията на двамата свидетели съществува относно
степента, в която ищецът е възвърнал душевното си равновесие след обявяването
на оправдателната присъда. Тя не е драстична, а и всеки от двамата свидетели
преценява състоянието на ищеца от своята
гледна точка.
При така установената фактическа
обстановка и събран доказателствен материал, съдът достига до следните правни
изводи.
Предявени са два обективно
кумулативно съединени иска с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ – за обща сумата 24 868,02
лева (24494 лева – неполучено възнаграждение и 374,02 лева – заплатени здравни
осигуровки) – имуществени вреди и за сумата 30 000 лева – неимуществени вреди,
като и в двата случая се претендира отговорността на държавата за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, в хипотезата - обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано. И двата иска са съединени с претенциите за законни лихви върху
главниците от 05.02.2017 година –
три години преди датата на подаването на исковата молба.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника на
заявеното основание - чл. 2 ал. 1 т. 3 предл. 1-во ЗОДОВ, в процеса следва да
се установят елементите от фактическия състав на цитираната правна норма, а
именно: незаконно обвинение в извършване на престъпление, претърпени от ищеца
вреди и причинна връзка между незаконното обвинение и вредите. Съдът счита, че
при условията на пълно и главно доказване ищецът е установил кумулативното
осъществяване на посочените елементи от фактическия състав на горецитираната
правна норма.
Разпоредбата
на чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в
случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на
престъпление. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за
незаконни ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето, че извършеното
деяние не е престъпление или че наказателното производство е образувано след
като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато
наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението,
поради идентичност на хипотезите "недоказаност на обвинението" и
"деянието не е извършено от лицето". В този смисъл е т. 7 от ТР №
3/2004 г. Субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи,
оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер,
какъвто орган се явява Прокуратурата на Република България.
В случая, по отношение на ищеца е било предявено и
поддържано обвинение за извършено тежко умишлено престъпление по чл. 301 ал. 1
пр. 2-ро ал. 1-ва, вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Наказателното преследване
е продължило от 28.02.2013 година до 13.02.2015 година (датата на влизане
оправдателната присъда в законна сила) – две години. Предвид приключване на
наказателното производство с постановяване на изцяло оправдателна присъда, с
която е прието, че ищецът не е осъществил от обективна и субективна страна фактическия
състав на вмененото му във вина
престъпление, действията по повдигане и поддържане на обвинението се явяват
незаконни.
Събраните по делото доказателства по
несъмнен начин доказват, че незаконно повдигнатото и поддържано обвинение е
причинило на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в търпени негативни
психични изживявания през периода, през който е бил обвиняем, а след това и
подсъдим. Съгласно т.11 на Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ОС на ГК на ВКС,
обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка
между незаконното обвинение за извършено престъпление и причинените вреди. В
случая тази причинна връзка произлиза от самите факти по делото, установени с обсъдените
по-горе доказателства. И двамата свидетели са единодушни, че негативните
изживявания и от там и физическото неразположение на П.С. са били единствено и
само във връзка с повдигнатото срещу него обвинение, като преди началото на
наказателното производство
професионалното и семейното положение на ищеца, както и здравословното
му състояние и душевното равновесие са били отлични.
С оглед
позицията на ответника по делото, заета с отговора на исковата молба и
поддържана от представителя на ХОП в пледоариите по същество, основният спор по
делото е за размера на полагащото се на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди. В тази насока съдът съобрази следните обстоятелства: продължителността
на периода, през който срещу ищеца е било повдигнато и поддържано обвинението –
две години; тежестта на престъплението, в което е бил обвинен и впоследствие
оправдан – тежко умишлено престъпление от общ характер, наказуемо с „лишаване
от свобода” до шест години, глоба до 5 000 лева и лишаване от права по чл.
37 ал. 1 т. 6 и 7 НК; възрастта и разкритите по делото характерови особености на
ищеца – касае се за мъж в разцвета на силите си, изграден и авторитетен
професионалист, положил усилия за развитието си и достигане на това ниво,
обичащ работата си. Съдът взема предвид и обсъдените по-горе доказателства за
конкретно изживените от ищеца чувство на притеснение, неудобство, загуба на
самочувствието, нежелание и затруднения в контактите с близки и приятели, социална
изолация; специфичните негативни изживявания по повод злепоставяне в обществото
и в професионалните среди, уронване на авторитета и доброто име на личността,
свързани със служебното положение на ищеца, а именно "главен митнически
инспектор“ в Митница С. и началник на
смяна, които са пряка последица от широкия медиен отзвук на воденото
наказателно производство против него. От свидетелските показания се установява,
че завишени по интензитет негативни емоции ищецът е изживял и поради лишаването
му от възможността да упражнява любимото
занимание – лов, което несъмнено е свързано с привличането на ищеца в
качеството на обвиняем и това е посочено в заповедта за отнемане на
разрешителното за лов и съхранение на ловното оръжие; чувство за вина и
тревога, които е изживявал заради отражението, което обвинението е дало върху
психическото спокойствие на децата и
семейството му, заради невъзможността да осигури финансово семейството си и да подпомогне
болния си баща, неудобство поради факта, че натоварва близките си със своите
проблеми; изпитаното чувство на безсилие – ищецът е знаел, че обвинението е
очевидно несъстоятелно, бил е убеден, че не е извършил инкриминирания подкуп,
но въпреки това две години му се е налагало да търпи негативите и процедурите
на наказателното производство. Съдът приема, че поддържаното срещу ищеца
незаконно обвинение в значителна степен е рефлектирало и продължава да
рефлектира върху душевното му равновесие – от весел, дружелюбен и отзивчив
човек той е станал значително по-затворен, мнителен, все още не успява да
възвърне спокойния си сън, част от приятелския му кръг все още стои на
дистанция. Отношенията на ищеца с децата също вече не са така близки и
доверителни както преди.
Принципно, разумността на срока на провеждането на
наказателното производство, респективно надвишаването му, не е елемент от
фактическия състав на чл. 2 ал. 1 т. 3 предл. 1-во ЗОДВ и само по себе си
спазването на принципа за приключването на наказателното производство в разумни
срокове не освобождава Прокуратурата от отговорност за повдигане и поддържане
на незаконно обвинение. Това обстоятелство, обаче, е правнорлевантно при
определяне на размера на обезщетението. Действително,
срокът от две години не е най-дългият, срещан в практиката на съдилищата, но с
довода за разумен срок, в който се е развило наказателното производство, не
може да се неглижира интензитетът на душевните страдания, които е понесъл
ищецът в този период.
Съдът приема за доказани твърденията на ищеца за това,
че наказателното преследване срещу него е създало съществени затруднения в трудовата
и професионалната му реализация. В тази насока са както писмените доказателства
– заповедите за отстраняване от работа и за допускане до работа, така и показанията
на свидетелите С. и М.. Преди началото на наказателното преследване ищецът е
заемал позицията „началник на смяна“ в митническото учреждение. След
приключване на наказателното производство той е допуснат на работа, но като
редови служител на митницата, т.е. продължава да търпи негативи в
професионалната си реализация. Освен това, през целия период от наказателното
производство – две години, ищецът е бил отстранен от работа. С това, на
практика, е бил поставен в положение да не може да работи другаде и така да
реализира доходи за издръжка на четиричленното му семейство. Показанията на
свидетелите разкриват, че това е довело до невъзможността семейството да
покрива сметките си, налагало се е да разчитат само на скромните доходи на св. С.
– 170 лева месечно, а след това – на евентуалните ѝ доходите като
управител на новорегистрираното дружество, занимаващо се със счетоводна дейност
(доказателства за размера на доходите и дали въобще са били реализирани
липсват).
За настъпилия вредоносен резултат е допринесла и
упоритостта, с която Прокуратурата е поддържала обвинението. Вместо да съобрази
установените още в началния етап на досъдебното производство обстоятелства и да
прекрати наказателното производство, Прокуратурата е продължила да го поддържа
в практически непроменения му вид (като факти), което предвидимо е довело до
постановяване на оправдателната присъда
От друга страна, при определяне размера на
обезщетението следва да се има предвид това, че спрямо ищеца не са били
приложени мерки за неотклонение или каквато и да било друга мярка на
процесуална принуда. А настъпилите за ищеца вредни последици нямат необратим
характер.
Като
взе предвид изложените обстоятелства и разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът счита,
че сумата 15 000 лв. би обезщетила ищеца за търпените от него неимуществени
вреди от незаконно повдигнато и поддържано в периода от 28.02.2013 година – 13.02.2015
година обвинение за извършено тежко умишлено престъпление от общ характер. В
останалата част, за разликата над сумата 15000 лева до пълния предявен размер
от 30 000 лева, искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По предявения иск за имуществени вреди: Те се претендират по две пера:
за сумата 24 494 лева - пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения за
периода от 29.04.2013 година – 27.02.2015 година, ако ищецът не е бил временно
отстранен от длъжност поради обвинението, ведно със законната лихва, и за
сумата 374, 02 лева – заплатените от
него вместо работодателя му, здравни осигуровки за същия период, ведно със
законната лихва. Както вече е посочено по-горе, със заповед № 3262/29.04.2013
година на директора на Агенция „Митници“, на основание чл. 100, ал. 2 от ЗДС (обявена за противоконституционна от Конституционния съд на
Република България - ДВ, бр. 38/2016 година) ищецът С. е бил временно отстранен
от работа и е било наредено за времето, през което е отстранен, да не му се
изплаща заплата. С последваща заповед № 364/24.02.2015 година заповедта за отстраняването е била отменена,
поради отпадане на предпоставките за отстраняването на ищеца предвид влязлата в
законна сила оправдателна присъда и е било наредено – П.С. да бъде допуснат на
работа. Така, от доказателствената съвкупност се установява, че за периода на
отстраняване от работа до датата на възстановяването му ищецът е пропуснал да реализира доходи и тази
имуществена вреда, изразяваща се в пропуснати
ползи, е в пряка причинна връзка с
повдигнатото и поддържанотно от Прокуратурата незаконно обвинение. Това важи и
за заплатените от него здравни осигуровки за този период, доколкото ако
работеше същите се заплащат от държавния бюджет /чл. 38 ЗДСл.
/. Размерът на тези вреди е установен от заключението на съдебно счетоводна
експертиза и възлиза на 24 494 лева – неполучените възнаграждения и 374,
02 лева – заплатени здравни осигуровки. Поради това, предявеният иск за
имуществени вреди за сумата в общ размер 24868,02 лева се явява установен по
основание и доказан по размер и следва
да бъде уважен изцяло.
При този изход
на делото Прокуратурата на РБ дължи на ищеца, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК,
сумата 2630 лева – разноските за тази инстанция (адвокатски хонорар, депозит за
експертиза, държавна такса).
Водим от горното, съдът
Р е ш и:
ОСЪЖДА на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 предл. 1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди, вр. чл. 52 ЗЗД, Прокуратурата на РБ да заплати
на ищеца П.Д.С. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, адв. В.О., обезщетение
за претърпените неимуществени вреди от повдигнато обвинение в извършване на
престъпление по чл. 301 ал. 1 пр. 2 ал. 1 НК, за което е оправдан по НОХд № 831/2013
година на Окръжен съд - Хасково, в размер на 15 000 лева, ведно със законната
лихва върху тази главница, считано от 05.02.2017 година до окончателното изплащане
на сумата, като за разликата до пълния предявен размер 30 000 лв. и за
законната лихва върху тази разлика, -
отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 предл. 1 ЗОДОВ Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца П.Д.С. с ЕГН **********
***, със съдебен адрес:***, адв. В.О., обезщетение за претърпените имуществени
вреди от повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 301 ал. 1 пр.
2 ал. 1 НК, за което е оправдан по НОХд № 831/2013 година на Окръжен съд –
Хасково, в размер на сумата от 24 868, 02 лева, представляващи пропуснати ползи
от неполучени трудови възнаграждения и заплатени здравни осигурителни вноски за
периода от 29.04.2013 година – 27.02.2015 година, ако ищецът не е бил временно
отстранен от длъжност поради обвинението, ведно със законната лихва, считано от
05.02.2017 година до окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 10 ал. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на РБ
да заплати на ищеца П.Д.С. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, адв. В.О.
разноски по делото в размер на 2 630 лева – адвокатско възнаграждение, депозит
за експертиза и държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд - гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: