Определение по дело №116/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.313 сл. от НПК и е образувано по протест на РП. в гр. Р. против Присъда № 1469 / 02.04.2012г., постановена от РСР. по НОХД № 139/2011 год., с която подсъдимият И. Н. А., роден на 31.07.1990 година в гр.Б., жител и живущ в гр.Б., ул” Вл. П. № 33, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, безработен, с ЕГН – *, бил признат за невиновен в това, че при условията на идеална съвкупност по смисъла на чл.23, ал.1, пр.І от НК на 26.04.2010 година около 05,00 часа в гр.Б. в съучастие с И. П. А. и М. С. Л., двамата от гр.Б., в района на ул” Г. А.” и ул” Ил.” като съизвършители чрез използване на неустановено техническо средство, послужило за прерязване на кабел и чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил марка” МАЗ 21213” с рег.№ Е 51 29 ВХ, собственост на И. П. А., отнели чужда движима вещ – 260 /двеста и шестдесет/ метра действащ телефонен кабел, тип”ТПП – 200/2/0,5” на обща стойност 1560,00/ хиляда петстотин и шестдесет/ лева, собственост на ” БТК”, С., от владението на И. И. В., представител и материално отговорно лице на дружеството – собственост , без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвоят, като по отношение на обвиняемият И. П. А. деянието е извършено при условията на повторност, след като е бил осъден с влязла в сила на 14.03.2006 година присъда по нохд№ 857/2002 година по описа на РС- Р. за друго такова престъпление по чл.195, ал.1 от НК и по същото време и на същото място на 26.04.2010 година около 05,00 часа в гр.Б., оБ.Б., в района на ул” Г. А.” и ул” Ил.” в съучастие като съизвършители с И. П. А. и М. С. Л., със същото деяние умишлено повредили телефонна линия и с това прекъснали съобщенията за времето от 05,00 часа на 26.04.2010 година до 13,00 часа на 30.04.2010 година, с което причинили вреди на собственика ” БТК” на стойност 318,24 лева/ триста и осемнадесет лева, 0,24 стотинки/, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по внесеното обвинение за извършено престъпление по чл. 195,ал.1,т.4 пр.І и ІІ НК, във връзка с чл.194, ал.1 от НК, във връзка с чл.20, ал.2 от НК и по чл.347, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2, вр. чл.23, ал.1 предложение първо от НК, подсъдимият И. П. А., роден на 02.05.1979 година в гр.Б., жител и живущ в гр.Б., ул.”Ш.” № 12, българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, безработен, с ЕГН – *, бил признат за невиновен в това, че при условията на идеална съвкупност по смисъла на чл.23, ал.1, пр.І от НК на 26.04.2010 година около 05,00 часа в гр.Б. в съучастие с И. Н. А. и М. С. Л., двамата от гр.Б., в района на ул. ”Г.А.” и ул.”Ил.” като съизвършители чрез използване на неустановено техническо средство, послужило за прерязване на кабел и чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил марка” МАЗ 21213” с рег.№ Е 51 29 ВХ, собственост на И. П. А., отнели чужда движима вещ – 260 /двеста и шестдесет/ метра действащ телефонен кабел, тип”ТПП – 200/2/0,5” на обща стойност 1560,00/ хиляда петстотин и шестдесет/ лева, собственост на ” БТК”, С., от владението на И. И. В., представител и материално отговорно лице на дружеството – собственост , без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвоят, като по отношение на обвиняемият И. П. А. деянието е извършено при условията на повторност, след като е бил осъден с влязла в сила на 14.03.2006 година присъда по нохд№ 857/2002 година по описа на РС - Р. за друго такова престъпление по чл.195, ал.1 от НК и по същото време и на същото място на 26.04.2010 година около 05,00 часа в гр.Б., оБ.Б., в района на ул.”Г. А.” и ул. ”Ил.” в съучастие като съизвършители с И. Н. А. и М. С. Л., със същото деяние умишлено повредили телефонна линия и с това прекъснали съобщенията за времето от 05,00 часа на 26.04.2010 година до 13,00 часа на 30.04.2010 година, с което причинили вреди на собственика ” БТК” на стойност 318,24 лева/ триста и осемнадесет лева, 0,24 стотинки/, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по внесеното обвинение за престъпление по чл.195, ал.1,т.4, пр.І и ІІ и т.7 НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл. 28, ал.1 от НК и по чл. 347, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, във вр.чл.23 ал.1 пр.І-во от НК и подсъдимият М. С. Л., роден на 04.08.1983 година в гр.Р., жител и живущ в гр.Б., ул. “. № 1, българин, български гражданин, женен, осъждан, със средно образование, безработен, с ЕГН – *, бил признат за невиновен в това, че при условията на идеална съвкупност по смисъла на чл.23, ал.1, пр.І от НК на 26.04.2010 година около 05,00 часа в гр.Б. в съучастие с И. Н. А. и И. П. А., двамата от гр.Б. в района на ул. ”Г. А.” и ул. ”Ил.” в съучастие като съизвършители чрез използване на неустановено техническо средство, послужило за прерязване на кабел и чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил марка” ...” с рег.№ ..., собственост на И. П. А., отнел чужда движима вещ – 260 /двеста и шестдесет/ метра действащ телефонен кабел, тип”ТПП – 200/2/0,5” на обща стойност 1560,00/ хиляда петстотин и шестдесет/ лева, собственост на ” БТК”, София, от владението на И. И. В., представител и материално отговорно лице на дружеството – собственост , без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвоят, като по отношение на обвиняемият И. П. А. деянието е извършено при условията на повторност, след като е бил осъден с влязла в сила на 14.03.2006 година присъда по нохд№ 857/2002 година по описа на РС - Р. за друго такова престъпление по чл.195, ал.1 от НК и по същото време и на същото място на 26.04.2010 година около 05,00 часа в гр.Б., оБ.Б., в района на ул. ”Г. А.” и ул. ”Ил.” в съучастие като съизвършител с И. Н. А. и И. П. А., със същото деяние умишлено повредил телефонна линия и с това прекъснал съобщенията за времето от 05,00 часа на 26.04.2010 година до 13,00 часа на 30.04.2010 година, с което причинил вреди на собственика ” БТК” на стойност 318,24 лева/ триста и осемнадесет лева, 0,24 стотинки/, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по внесеното обвинение за престъпление по чл. 195,ал.1,т.4 пр.І и ІІ НК, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 и по чл.347, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2, във вр. чл.23, ал.1 предложение първо от НК.

С протеста се иска отменяване на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатото обвинение, за което да им бъде наложено наказание в съответствие с предвиденото в Закона. Претендира се, че присъдата била неправилна, тъй като съдът неправилно бил интерпретирал доказателствата по делото, които безусловно навеждали за виновността на подсъдимите, защото по отношение на предмета на престъплението били събрани достатъчно доказателства, както и такива по отношение на времето, през което са извършени деянията.

В съдебно заседание пред въззивния състав представителят на ОП Б. поддържа протеста по изложението в него съображения.

Подсъдимите чрез защитниците си оспорват протеста и поддържат първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Сочат съображения за правилността, законността и обосноваността на първоинстанционната присъда, като настояват да се потвърди.

Пред въззивната инстанция са събрани нови писмени и гласни доказателства.

Производството се разглежда от въззивния съд повторно след като преди това с Решение №119/12.04.2013г. по н.д.№ 285/2013г. ВКС на РБ е отменил изцяло въззивната присъда № 463/07.11.2012г. по ВНОХД № 439/2012г. по описа на БлОС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни указания за събиране на нови доказателства и извършване на процесуално следствени действия. С посочената присъда БлОС е признал подсъдимите И. Н. А., роден на 31.07.1990 година в гр.Б., жител и живущ в гр.Б., ул. “. П. № 33, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, безработен, с ЕГН *, И. П. А., роден на 02.05.1979 година в гр.Б., жител и живущ в гр.Б., ул. ”Ш.” № .., българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, безработен, с ЕГН – * и М. С. Л., роден на 04.08.1983 година в гр.Р., жител и живущ в гр.Б., ул. “. № 1, българин, български гражданин, женен, осъждан, със средно образование, безработен, с ЕГН – * ЗА ВИНОВНИ в това, че на 26.04.2010 година около 05,00 часа в гр.Б. в съучастие, като съизвършители, чрез използване на неустановено техническо средство, послужило за прерязване на кабел и чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил марка” МАЗ 21213” с рег.№ Е 51 29 ВХ, собственост на И. П. А., отнели чужда движима вещ – 260 /двеста и шестдесет/ метра действащ телефонен кабел, тип”ТПП – 200/2/0,5” на обща стойност 1560,00/ хиляда петстотин и шестдесет/ лева, собственост на ” БТК”, С., от владението на И. И. В., представител и материално отговорно лице на дружеството – собственост, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвоят, като по отношение на И. П. А. деянието е извършено при условията на повторност, след като е бил осъден с влязла в сила на 14.03.2006 година присъда по нохд№ 857/2002 година по описа на РС Р. за друго такова престъпление по чл.195, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 195, ал.1, т.4, пр.І и ІІ НК, във връзка с чл.194, ал.1 от НК, във връзка с чл.20, ал.2 от НК за И. Н. А. и М. С. Л. и по чл.195, ал.1, т.4, пр.І и ІІ и т.7 от НК във вр. с чл.194, ал.1 от НК, чл.20, ал.2 от НК и чл.28, ал.1 от НК за И. П. А. и чл.54 от НК ги е осъдил да изтърпят наказания “Лишаване от свобода” за срок от по 1/една/ година за подсъдимите И. Н. А. и М. С. Л. и за срок от 1 г и 6 м./една година и шест месеца/ за подсъдимия И. П. А., както и за виновни в това, че по същото време и на същото място, на 26.04.2010 година около 05,00 часа в съучастие, като съизвършители със същото деяние умишлено са повредили телефонна линия и с това прекъснали съобщенията за времето от 05.00 ч. на 26.04.2010г. до 13.00 ч. на 30.04.2010г., поради което и на основание чл.347, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.2 от НК и чл.54 от НК ги е осъдил да изтърпят наказания “Лишаване от свобода” за срок от по 6/шест/ месеца. С присъдата БлОС на основание чл.23, ал.1 от НК е наложил на подсъдимите И. Н. А., И. П. А. и М. С. Л. да изтърпят по едно общо наказание измежду наложените по-горе такива, а именно “Лишаване от свобода” от по 1/една/ година за подсъдимите И. Н. А. и Мехмед С. Л. и 1 г. и 6 м./една година и шест месеца/ за подсъдимия И. П. А. и на осн. чл.66, ал.1 от НК е отложил изтърпяването на така наложените на подсъдимите И. Н. А., И. П. А. и М. С. Л. наказания “Лишаване от свобода” за срок от по 3/три/ години. В тежест на подсъдимия били присъдени разноските по делото.

Пред въззивната инстанция са ангажирани нови доказателства, във връзка с мотивите към решението на ВКС, а именно да се съберат допълнително доказателства свързани с количеството отнет кабел и се изясни предмета на престъплението по чл. 195 НК, както и се изясни времето на извършване на престъпленията, доколкото липсвали доказателства за инкриминирания в обвинителния акт час и дата.

Окръжният съд разгледа жалбата в качеството си на въззивна инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, при спазване на изискванията на чл.313 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивният протест е подаден в срока по чл.319, ал.1 от НПК и е процесуално допустим, а разгледан по същество е неоснователен:

Въз основа на събраните в необходимия обем и в пълнота доказателства, и при анализа им, в съвкупност и взаимна връзка, се извежда следната фактология:

Подсъдимият И. П. А. е роден на 31.07.1990 година в гр.Р., живее в гр.Б., ул. „Вл.П. № .., с ЕГН *, българин, български гражданин. Същият е млад човек със средно образование, неженен, трудово ангажиран – работи в „Н.” гр.Б., неосъждан, с чисто съдебно минало, с добри характеристични данни, без данни за други противообществени прояви, И. Н. А. е роден на 02.05.1979 година в гр.Б., живее в гр.Б., ул. „Ш.” № .., с ЕГН *, българин, български гражданин. Същият е млад човек, със средно образование, безработен. Осъждан за престъпление против собствеността – нохд № 857/2002г., като на основание чл.88а ал.1 вр. чл.82 ал.1 т.5 от НК на 14.03.2009г. е настъпила реабилитация и М. С. Л. е роден на 04.08.1983 г. в гр.Б., живее в гр.Б., ул.”. 0 1, с ЕГН *, българи, български гражданин. Същият е млад човек, със средно образование, живее на семейни начала с Е. Юр., има едно дете, безработен, с добри характеристични данни. Осъждан за престъпление против собствеността и личността през 2005г., като не е настъпила реабитилитация по право, доколкото е образувано изпълнително производство, за събиране на наложеното наказание глоба в размер на 100лв.

Свидетелят В. работил като ръководител група „Кабелна мрежа” в БТК , в последствие към днешна дата „А.Л. Б.” ЕАД и отговарял за кабелната мрежа на територията на гр.Б., Р., Як. и Б. На 26.04.2010г. служители на БТК го информирали за повреда на телефонната мрежа в гр.Б. и в 15.58ч. била регистрирана повреда на кабел тип ТПП 200х2х0.5 с действащи абонати 33 броя, като кабела е срязан и има липса, и повредата е отстранена на 03.05.2010г., както и в 15.59ч. е регистрирана повреда на кабел тип ТПП 300х2х0.5 с действащи абонати 178 броя, като кабела е срязан и повредата е отстранена на 28.04.2010г. Свидетелят В. подал жалба на 28.04.2010г. в РУ”П”-Р. за това, че на 26.04.2010г. около 05.00ч. е бил прекъснат кабел, собственост на БТК в гр.Б. по ул.”Г.А.” и „Ил.” и липсват 260м.кабел тип ТПП 200х2х0.5м., като на същата дата при извършена проверка от него на място установил, че има отрязан кабел в пет междушахтия, като след отстраняване на повредата бил положен кабел тип ТПП100х2х0.5 в размер на 260м.

Междувременно на неустановена дата преди 28.04.2010г. и по неустановено време подсъдимият Л., И..Н.А. и И. П.А. около 01.00ч. се срещнали до реката, до сградата на РПК-Б., като подсъдимият Л. влязъл в шахта, където се намирал и подсъдимият И..Н.А., вързали вече отрязан кабел за автомобила на подсъдимия И.Н.А. и подсъдимия И. П.А. го издърпал с автомобила, като разстоянието между двете шахти било не-повече от 20м.

В края на месец април подсъдимият Л. се срещнал със свидетеля М., информирал се от него къде да продаде кабела, за което свидетелят обещал да му съдейства. Така подсъдимият след като установил контакт с прекупвачи на метал, предал на същите чували с метални отпадъци. На срещата присъствал и подсъдимият И. Н . А., като подсъдимият Л. получил сумата от 90лева. За сочената фактология първоинстанционният съд се е позовал на събраните доказателства по делото чрез разпит на свидетелите и обяснения на подсъдимия Л., като въззивната инстанция изтъква съгласие с обсъждането на доказателствената им стойност в мотивите.

От заключението на изготвената в досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза се установява, че кабел тип ТПП200х2х0.5, като употребяван, годен кабел струва 1560лева, а като меден срап в 260м.кабел е на стойност 1423.30лева. Вещото лице е посочило също, че кабела по счетоводни данни е изхабен изцяло и няма счетоводна стойност, като е поставен през 1990г. Според на допълнително изслушано заключение по съдебно икономическа експертиза, между пет шахти на инкриминираното място имало количество кабел в линейни метри от 250.90метра. От разпита на свидетеля В. / включително и повторен пред настоящия състав/се установява, че освен процесния кабел от там е липсвал и бракуван кабел, бил връзка на съобщения с м. С.

Анализирайки събраните по далото гласни и писмени доказателства въззивният съд намира, че обосновано и законосъобразно районният съд е тълкувал фактологията в аспект за липсата на достатъчно доказателства за предмета на престъплението по чл. 195 ал. 1 т. 4 вр. с чл. 194 ал.1 вр. с чл. 20 ал. 2 от НК и липсата на доказателства, че на инкриминираната дата и време са извършили престъплението по чл. 347 ал. 1 от НПК. Правилно е счетено, че събраните не водят до единствения възможен извод, че тримата в условията на общност на умисъл са автори на престъпленията на сочените дати и време, за което са били предадени на съд. Правилно са интерпретирани събраните доказателства, включително и тези от експертните заключение в аспект, че не доказват идентичност в предмета на обвинението, а именно, според данните на свидетеля В. отнетото количество кабел било 256 метра, кабел, а според заключението на експерта то не би могло да е повече от 250.90 метра. Освен изложеното показанията на този свидетел, съответстват на становището на пострадалото ЮЛ, по отношение какво количество кабел са възстановили, но последното не установява количеството отнет кабел. В повече от това в съответното удостоверение, се установява количество от 260 линейни метри. Събраните допълнителни доказателства чрез разпита на свидетеля В. и експертно заключение не съдържат каквато и да е конкретна информация по обвинението, която да изясни точния предмет на обвинението. По делото се съдържа информация, че от трасето липсвал и бракуван кабел на недействаща съобщителна мрежа към м. Семково, което от своя страна при тълкуването му в интерес на подсъдимите с оглед липсата на каквито и да е други доказателства създава съмнение, че отнетият от тях кабел е бил именно този, за който са предадени на съд. Друг неизяснен момент е, че според показанията на свидетеля В. при поставянето на кабела бил оставен аванс от 50-60м. са аванс, който да бъде използван след това при евентуална повреда, а от друга страна заявява, че не е измервал разстоянието, а само приблизително го е определил, което подлага на съмнение изобщо факта на измерване на кабела, който е липсвал. В този аспект настоящата инстанция не събра относими нови доказателства, които да обърнат доказателственото значение на доказателствената общност събрана пред първоинстанционния съд. Напълно правилни и съответни на доказателствата са мотивите на районния съд по отношение интерпретирането на доказателствата, като не се констатираха каквито и да е пороци при претегляне на доказателствената им стойност.

По отношение на второто повдигнато обвинение съдът не събра доказателства по отношение на времето на извършването му. Според повдигнатото обвинение подсъдимите са прекъснали съобщенията в 05:00 часа на 26.04.2010г. , но според справките от БТК, регистрирането на прекъсването е станало на 28.04.2010г., което е дата различна от посочената. Дори да се приеме, че информацията е непълна, съдът не събра каквито и да е други доказателства включително и от показанията на свидетелите, че престъплението е било извършено по времето посочено в обвинителния акт. Горното обстоятелство правилно е разтълкувано от районния съд в аспект за оправдаване на подсъдимите , тъй като времето е съществен елемент от обвинението и осъждане на подсъдимите за деяние за време различно от инкриминираното с обвинителния акт е недопустимо разширяване на предмета на доказване, съществено нарушаващо правото на защита на подсъдимите. Прокуратурата не е изменила обвинението за сочената дата, поради това и за съда липсват основания за произнасяне за време различно от посоченото в обвинителния акт. Правилно първоинстанционния съд е приел, че събраната информация е в такава степен противоречива, че налага недоказаност на времето на извършване на престъплението. Така например св.В. заявява, че е бил осведомен за повредата на 26.04.2010г., а в друга справка от пострадалото дружество се установява, че на 26.04.2010г. в 15.58 и 15.59ч. са били регистрирани повреди, т.е 10ч. по-късно от поддържаното от обвинение време на извършване на деянията.

В аспект на изложеното дотук настоящата инстанция се солидаризира с виждането в мотивите на районния съд, че при тези доказателства дори да се приеме, за доказано обстоятелството, че е налице отнемане на кабел от страна на подсъдимите обвинението остава недоказано по отношение на други съставомерни признаци, като предмета на кражбата, и времето на извършването й, както и времето на извършване на деянието свързано с прекъсване на съобщенията, чрез повреждането на телефонната мрежа.

Ето защо настоящата инстанция е напълно солидарна, че в развилото се наказателно производство не са събрани достатъчно дори и косвени доказателства, които да обосновават осъждане на подсъдимите, още повече в протестът се набляга единствено върху показанията на свидетеля В., които остават недостатъчни по отношение на информацията, която предоставя и е свързана с недоказаните обстоятелства в обвинителната теза.

С оглед изложените съображения и на основание чл. 338 НПК, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 1469 / 02.04.2012г., постановена от РСР. по НОХД № 139/2011 год.,

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: