Решение по дело №737/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. с чл.40, ал.5, т.1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/.

Образувано е по жалба на С.Г.П., ЕГН ********** с постоянен адрес:***, против Акт за установяване на задължения по декларация №ПО-04001523075237-180-001/16.06.2023 г. на старши инспектор по приходите, потвърден с Решение по жалба срещу акт за установяване на задължения по декларация №127/17.08.2023 г. на директора на ТД на НАП Велико Търново.

Сочи, че никой не й е оказвал медицинска помощ, твърди, че без средства за оцеляване, и не може да заплати сумите. Излага и подробни твърдения за извършени престъпления. Прилага доказателства – прокурорско искане за задължително настаняване и лечение, и две удостоверения, че е психично здрава.

Съдът е оставил жалбата без движение с определение №1706/15.09.2023 г. /л.37/, като е дал указания за отстраняване на нередовност – да се внесе държавна такса и да се представи вносна бележка в деловодството на съда. В указания срок е внесена държавна такса и е представен документ в съда /л.45/

В съдебно заседание жалбоподателката - С.Г.П., редовно призована, не се явява и не се представлява. В придружителното писмо, с което е изпратен документът за внесена държавна такса, моли да се разгледа делото в нейно отсъствие, като се моли да се уважи искането й за отмяна на акта.

Ответникът – Директор на ТД на НАП В.Търново – редовно призован, не се явява, представлява се от гл. юрк. Н.М.с пълномощно по делото. Моли да се остави така подадената жалба без уважение. Намира, че издаденото решение № 127/17.08.2023 г. е правилно и законосъобразно. Същото е постановено в съответствие с материалноправните и процесуалноправните разпоредби на закона, както и в съответствие с целта на закона. Съгласно разпоредбите на чл. 107, ал.3 от ДОПК, АУЗД може да бъде издаден служебно от НАП, когато е налице определена предпоставка, а именно задължението на задълженото лице не е платено в срок. Същият акт е издаден във връзка с подадените от жалбоподателката декларации образец №7, с които са определени задълженията за здравно осигурителни вноски, с оглед на което решението е издадено правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено и респективно с него да бъде потвърдено като правилен и законосъобразен АУЗД от 16.06.2023 г. Преди о.с.з. от процесуалния представител на ответника в съда е постъпил списък с разноските /л.61/, в който е налице изрично искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева.

Административен съд - Плевен, шести състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от справка за общите задължения /л.л.33-35/, С.Г.П., ЕГН ********** не е заплащала здравни осигуровки за по-голямата част от периода 01.12.2017 г. - 30.04.2023 г., като видно от данни за здравно осигуряване /л.29/, е с прекъснати здравноосигурителни права, и само по отношение на малка част от месеците в периода е била социално подпомагана. Това са месеците 4-12.2019 г., 1-2,4-10.2020 г. Подпомагането за част от тези месеци е видно и от удостоверението на л.21.

Издаден е акт за установяване на задължения по декларация №ПО-04001523075237-180-001/16.06.2023 г. на старши инспектор по приходите, на основание чл.107, ал.3 от ДОПК /л.л.23-26/. Извършена е проверка за установяване на данни по декларация, възложена по реда на чл.107, ал. 3 от ДОПК във връзка с подадено възражение по чл. 171 от ДОПК от задълженото лице и налични задължения по Декларация 7 за период след 01.12.2017 г. С подадени по чл. 40, ал.5, т.2 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ декларации Обр.№7 "Данни за възникване на задължение за внасяне на здравно осигурителни вноски и за избрания осигурителен доход на основание чл.40, ал.5, т.1 от ЗЗО" с вх.№ 244812102462141/21.07.2021 г., вх.№ 244812102462202/21.07.2021 г. и вх.№ 244812102462248/21.07.2021 г. са определени задълженията на лицето за здравно осигуряване за периоди от 01.12.2017 г. до 31.03.2019 г., от 01.03.2020 г. до 31.03.2020 г. и от 01.11.2020 г. до 30.04.2023 г. В тази връзка на основание чл. 107, ал. 3 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ е възложена проверка за установяване на данни по декларация.

В АУЗД се посочва, че съгласно чл.107, ал. 3 от ДОПК акт за установяване на задължение освен по искане на лицето може да се издаде и служебно когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия, като задълженията за здравно осигуряване на лицето за периоди от 01.12.2017 г. до 31.03.2019 г., от 01.03.2020 г. до 31.03.2020 г. и от 01.11.2020 г. до 30.04.2023 г. по подадените декларации Обр.№7 не са заплатени в предвидения от чл.40, ал.5, т.1 от ЗЗО срок - до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, като е установено, че не са подавани годишни данъчни декларации по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/.

Посочва се, че лицата внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. За 2017 г. година минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица е в размер на 460.00 лв., за 2018 г. е 510 лв., за 2019 г. е 560 лв., за 2020 г. е 610.00 лв., за 2021 г. е 650.00 лв., за 2022 г.: от 01.01.2022 г. до 31.03.2022 г. - 650.00 лв., от 01.04.2022 г. до 31.12.2022 г. - 710.00 лв. и за 2023 г. е 710.00 лв. Със Закона за бюджета на НЗОК се определя размерът на задължителната здравноосигурителна вноска, който е 8 на сто. За периода на извършване на проверката, за лицето не са извършвани ревизии.

Определят се задълженията на лицето за здравно осигурителни вноски за периоди от 01.12.2017 г. до 31.03.2019 г., от 01.03.2020 г. до 31.03.2020 г. и от 01.11.2020 г. до 30.04.2023 г. включително, като сумата е 1437,99 лева - 1162,80 лева главници и 275,19 лева лихви.

АУЗД е връчен на 27.06.2023 г., видно от обратната разписка на л.28.

П. е подала жалба срещу същия по административен ред, приета с вх.№ от 10.07.2023 г. /л.л.19-20/.

По подадената жалба е налице изрично произнасяне от директора на ТД на НАП Велико Търново с Решение по жалба срещу акт за установяване на задължения по декларация №127/17.08.2023 г. /л.л.17-18/. Прието е, че жалбата е допустима като подадена в срок и от активно легитимирана страна. Посочено е, че С.П. е подала декларации обр. №7 „Данни за възникване на задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски и за избрания осигурителен доход на основание чл. 40, ал. 5. т. 1 от ЗЗО“ с вх. №244812102462141/21.07.2021 г., вх. №244812102462202/21.07.2021 г. и вх. №244812102462248/21.07.2021 г., като са определени задължения на лицето за здравно осигуряване за периода от 01.12.2017 г. до 31.03.2019 г., от 01.03.2020 г. до 31.03.2020 г. и от 01.11.2020 г. до 30.04.2023 г. По инициатива на НАП е извършена проверка за установяване на данни по декларация по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК. За периода на извършване на проверката е установено, че задълженията за здравноосигурителните вноски по горецитираните декларации обр. №7 не са заплатени в предвидения по чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО срок - до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. От направената справка в информационната система на НАП за периода на извършване на проверката е установено, че за С.П. не са подавани годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Посочва се, че съгласно чл. 107, ал. 3 от ДОПК акт за установяване на задължение освен по искане на лицето може да се издаде и служебно когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия, като задълженията за здравно осигуряване на лицето за периода от 01.12.2017 г. до 31.03.2019 г., от 01.03.2020 г. до 31.03.2020 г. и от 01.11.2020 г. до 30.04.2023 г. по подадените декларации обр. №7 не са заплатени в предвидения по чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО срок - до 25-о число на месеца, следваш месеца, за който се отнасят и поради това е издаден АУЗД.

Съшият е издаден във връзка с подадени от жалбоподателката декларации обр. №7 с вх. №244812102462141/21.07.2021 г., вх. №244812102462202/21.07.2021 г. и вх. №244812102462248/21.07.2021 г., в които са определени задължения на лицето за здравно осигуряване за периодите от 01.12.2017 г. до 31.03.2019 г., от 01.03.2020 г. до 31.03.2020 г. и от 01.11.2020 г. до 30.04.2023 г. АУЗД е връчен лично на С.П. на 27.06.2023 г.

В мотивите се посочва, че в Закона за здравното осигуряване - чл. 40, ал. 3 са посочени лица, които се осигуряват за сметка на държавния бюджет. В цитирания член в т. 5 е записано, че гражданите, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи и целеви помощи за отопление по реда на Закона за социалното подпомагане, ако не са осигурени на друго основание, както и ползващите социални или интегрирани здравно-социални услуги за осигуряване на подслон, финансирани от държавния бюджет и тъй като П. попада в това изключение за определен период от време, видно от приложеното по преписката удостоверение от дирекция „Социално подпомагане“ Стара Загора с изх. №ЗСПД/Д-СТ/5058/03.07.2023 г., издадено на С.П., в уверение на това, че през периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2023 г. са и изплатени помощи/добавки на основание чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане за месец май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2019 г. и януари 2020 г. , то П. не дължи здравноосигурителни вноски за горепосочените месеци на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО и същите не са включени в издадения Акт за установяване на задължение по декларация №ПО-04001523075237-180-001/16.06.2023 г.

Посочва се в решението, че по искане за опрощаване на здравноосигурителните вноски съгласно чл. 98, т. 12 от Конституцията на Република България единствено президентът опрощава несъбираеми държавни вземания, след подаване на молба и към президента съществува комисия - Комисия по опрощаване на несъбираеми държавни вземания, която събира информация за всеки отделен случай и му предлага решение. На опрощаване подлежат само публичните вземания по чл. 162 от ДОПК във връзка с чл. 168, т. 4 от ДОПК, които са ликвидни и изискуеми.

Жалбата е оставена без уважение, а АУЗД е потвърден като правилен и законосъобразен.

Решението е получено на 28.08.2023 г. /обратна разписка на л.16/, а на 01.09.2023 г., видно от вх.№ на органа /л.3/, е подадена жалбата до съда.

От другите събрани доказателства се установява следното:

От удостоверения, издадени от лекар психиатър /л.л.11,12/ се установява, че С.П. е клинично психично здрава. Първото е от 06.12.2011 г., а второто – от 28.09.2022 г. От прокурор е направено искане за задължително настаняване и лечение по отношение на П. от 03.05.2022 г. Няма данни какво е произнасянето на РС по така направеното искане.

От справка от НБД „Население“ на л.42 е видно, че С.Г.П., ЕГН ********** е с постоянен адрес:***, и настоящ адрес *** /л.л.42-43/.

Приложена е епикриза от 2007 г. за пролежаване в болница на П. /л.55/, както и разпореждане от ръководител на „ПО“ при ТП на НОИ Плевен /л.56/, съгласно което на П. се отпуска пожизнено социална пенсия за старост от 23.05.2023 г., първоначално в размер на 247,00 лева, като размерът от 01.07.2023 г. е увеличен на 276,64 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Същата е подадена от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

АУЗД е издаден от компетентен орган. Съгласно чл.7, ал.1 от ДОПК, актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, , а съгласно чл. 107, ал. 1 от ДОПК орган по приходите установяване размер на дължимата осигурителна вноска , то АУЗД е издаден от старши инспектор по приходите в съответната ТД на НАП.

Актът е издадена в установената писмена форма, като са изложени мотиви, включително относно неплащане на дължимите осигурителни вноски по ЗЗО. Това неплащане е доказано от представените справки, като не е и спорно между страните. Точно са посочени както доход за всяка календарна година или част от същата, върху който се изчисляват осигурителните вноски, така и размерът от 8 на сто на вноската. Направени са изчисления за всеки от месеците, като правилно не са определени вноски за месеците, през които на П. са и изплатени помощи/добавки на основание чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане.

По отношение на твърденията на жалбоподателката, че същата не разполага със средства, с които да заплати определените задължения, следва да се посочи, че с АУЗД не е променено нейното правно положение. Както преди издаването на АУЗД, така и след издаването му, същата дължи съответните осигурителни вноски за здравно осигуряване. В АУЗД същите са посочени по размер, и е уведомена за размера им. Тези осигурителни вноски са дължими независимо от това, дали ползва здравни услуги, или не, независимо дали има личен лекар или неи е без значение , дали е ползвала здравни услуги в посочените месеци на съответните години. Опрощаването на несъбираеми държавни вземания може да се извърши само с указ на президента, но дори такъв указ да не бъде издаден, дължимите суми ще могат да се погасят по давност след изтичане на посочения в закона срок. Видно от приложената справка за общите задължения на П., приета като доказателство по делото, редица нейни задължения в периоди, предхождащи месеците, посочени в АУЗД, са погасени по давност.

По отношение на твърденията за извършени от трети лица престъпления, жалбоподателката има право да уведоми прокуратурата, има право и да представи доказателства за твърденията си.

Представените документи за здравословното състояние на П., включително тези, касаещи психическото й здраве, нямат отношение към делото.

Предмет на делото е АУЗД, а не потвърдителното решение на директора на ТД на НАП, с оглед разпоредбите на чл.107, ал.4, вр. чл.144, ал.1 и чл.156, ал.1 от ДОПК. С оглед на този факт не следва да бъдат обсъждани твърденията на процесуалния представител на ответника по отношение законосъобразността на потвърдителното решение.

Съдът намира, че АУЗД съответства и на материалния закон.

В чл. 33, ал. 1 от Закон за здравното осигуряване (ЗЗО) е регламентирано задължителното осигуряване в НЗОК на всички български граждани. Разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО регламентира задължение за лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3 на същия член, да внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване - до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване. Това задължение за самоосигуряващото се лице е обвързано с изискване по чл. 40, ал. 6 от ЗЗО, касаещо приходната администрация, според което размерът на дължимата здравноосигурителна вноска се съобщава на лицата по ал. 5, т. 1 чрез средствата за масово осведомяване или от длъжностно лице при подаване на декларацията. Когато не е подадена декларация или вноските не са внесени в срок, може да бъде издаден акт за установяване на задължението от органите по приходите без извършване на ревизия. Актът може да се обжалва по реда на чл. 107, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Съгласно събраните доказателства, П. не е между лицата, подлежащи на осигуряване по чл.40, ал.1-3 от ЗЗО за месеците, посочени в АУЗД. Видно от представеното разпореждане за отпускане на пенсия, П. е пенсионер от 23.05.2023 г., която дата е след периода, посочен в АУЗД – същият е до 30.04.2023 г. С оглед на този факт върху нея за процесния период тежи задължението по чл.40, ал.5 от ЗЗО да внася съответните здравноосигурителни вноски в посочения в разпоредбата срок, като не е спорно по делото и между страните, че такива вноски не са внесени.

Видно от разпоредбата на чл. 107, ал. 3, изр. 3 ДОПК, акт за установяване на задължения може да се издаде и служебно от органа по приходите и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. В случая не е спорно, че задължението не е платено в срок, с оглед на което органите по приходите имат право да издадат АУЗД.

С оглед на изложеното, АУЗД е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като са изложени мотиви, съобразен е с административно производствените правила и материалния закон, и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

Ответникът своевременно е направил искане за присъждане на разноски, като с оглед изхода на спора му се дължат такива в размер съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно посочената разпоредба, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: т.2 при интерес от 1000 до 10 000 лв. – 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. В случая материалният интерес е 1437,99 лева, с оглед на което следва да се присъдят на ответника 443,80 лева, като искането в частта му над тази сума до цялата поискана сума от 500 лева следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд - Плевен, шести състав,

РЕШИ:

Отхвърля жалбата на С.Г.П., ЕГН ********** с постоянен адрес:***, против Акт за установяване на задължения по декларация №ПО-04001523075237-180-001/16.06.2023 г. на старши инспектор по приходите, потвърден с Решение по жалба срещу акт за установяване на задължения по декларация №127/17.08.2023 г. на директора на ТД на НАП Велико Търново, с което са установени задължения за здравноосигурителни вноски за периоди от 01.12.2017 г. до 31.03.2019 г., от 01.03.2020 г. до 31.03.2020 г. и от 01.11.2020 г. до 30.04.2023 г. включително в размер на 1437,99 лева - 1162,80 лева главници и 275,19 лева лихви.

Осъжда С.Г.П., ЕГН ********** с постоянен адрес:***, да заплати на ТД на НАП Велико Търново сумата 443,80 лв.

Оставя без уважение искането директора на ТД на НАП В.Търново за присъждане на разноски над присъдения размер от 443,80 лева до поискания размер от 500 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок в 14 –дневен срок от съобщаването му.

	Съдия:	/П/