№ 12480
гр. София, 03.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110149820 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Л. И. А. срещу „П.Ф.Б.“ АД.
На основание чл. 146, ал. 1 ГПК, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК и като съобрази фактическите
твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 10, чл. 10а, чл. 11,
ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11, т. 12 и чл. 12, ал. 1, т. 9 ЗПК и чл. 19, ал. 1 ЗПК за прогласяване на
нищожността на Договор за паричен заем № 8307/21718/10.11.2017 г. поради противоречие
със закона и поради заобикаляне на закона, иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – за прогласяване
нищожността на договора поради противоречие с добрите нрави, а в условията на
евентуалност – иск по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК - за прогласяване на
нищожността на клаузите на чл. 2, ал. 1, б. „ж“ и б. „и“ и чл. 6 от договора поради
противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищцата сумата от 696 лв. – платена при
начална липса на основание – нищожен договор за паричен заем от 10.11.2017 г.,
представляваща разликата между платената от ищцата на ответното дружество сума (1696
лв.) и получената от ищцата сума (1000 лв.).
Ищцата твърди, че на 10.11.2017 г. между страните е подписан Договор за паричен заем
№ 8307/21718 за сума в размер на 1000 лв., срок на кредита – 32 седмици, общ размер на
месечната вноска – 53 лв. и размер на задължението – 1696 лв. Твърди, че е заплатила
сумата от 1696 лв. Счита, че процесният договор за паричен заем е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК, поради което дължи връщане единствено на чистата стойност на
кредита, с доводи, че неустойката по чл. 6, ал. 4 (за непредставяне на обезпечение, описано в
чл. 6, ал. 1, 2 и 3) в размер на 560,63 лв. не е включена в ГПР, а при включването й ГПР не
би бил 47,41 %, а по-висок. По този начин се заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 5 ЗПК,
постига се допълнително обезщетение за забава в противоречие с чл. 33 ЗПК, нарушават се
чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11, т. 12 и чл. 19, ал. 1 ЗПК. Според ищцата, договорената
неустойка представлява възнаграждение, дължимо под условие (ако не се предостави
1
обезпечение) и за това размерът й следва да бъде включен в ГПР. На следващо място счита,
че неустойката оскъпява допълнително кредита в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради
което уговорената неустойка противоречи на закона. Излага и съображения, че уговарянето
на неустойката противоречи на добрите нрави, тъй като липсва еквивалентност на
престациите, срещу заплащане на неустойката ищцата не е получила насрещна услуга,
клаузата не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В случая
клаузата за неустойка не е индивидуално уговорена, поради което е нищожна на основание
чл. 146, ал. 1 ЗЗП, като неравноправна. Счита и че клаузата за възнаградителна лихва е
нищожна, тъй като ГЛП е уговорен в размер на 41 %, т. е. над трикратния размер на
законната лихва. Поради изложеното счита, че на основание чл. 23 ЗПК дължи връщане
само на реално получената сума за главница, но не дължи лихви и други разходи по кредита.
Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „П.Ф.Б.“ АД, с който оспорва
предявените искове. Твърди, че въз основа на Искане за сключване на индивидуален договор
за паричен заем № 8307/10.11.2017 г. е подписан процесният договор за паричен заем от
10.11.2017 г., като ищцата е високо рисков клиент. Именно с оглед обезпечаване на високия
риск е договорена процесната клауза на чл. 6 за осигуряване на обезпечение. Твърди, че
ищцата е заплатила 24 вноски по 53 лв. на обща стойност 1272 лв., получила е и 1000 лв. –
рефинансиране по друг заем, получен от ответника въз основа на договор за паричен заем №
8696/22039 от 04.05.2018 г., като с част от тази сума, а именно с 424 лв. ответникът е покрил
задълженията по процесния договор за паричен заем, т. е. реално ищцата е заплатила само
1272 лв. със собствени средства, от които 1000 лв. – главница, 135,37 лв. – възнаградителна
лихва и 136,63 лв. – неустойка по чл. 6 от процесния договор. По същество излага и
твърдения, че договорът отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК – посочен е
фиксиран годишен лихвен процент от 41 % и доколкото същият е фиксиран за целия срок на
договора, то не е необходимо да се посочват условията за прилагането му. Ясен е общият
размер на дължимата възнаградителна лихва – 135,36 лв., посочен е ГПР в размер на 47,41
%, с което е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а изискването на чл. 11, ал. 1, т.
11 ЗПК е неприложимо. Оспорват се доводите за нищожност на клаузата за възнаградителна
лихва, с твърдения, че размерът е съответен на насрещната престация на кредитора и риска,
който поема като небанкова институция. Относно клаузата за неустойка по чл. 6 от договора
сочи, че същата е уговорена индивидуално и не е нищожна, а е съобразена с това, че се
отпуска кредит на високо рисков клиент с лоша кредитна история. В случай, че се приеме,
че клаузата е нищожна, се моли съдът да съобрази, че ищцата е заплатила само част от
неустойката чрез собствени средства – 136,63 лв. Моли се за отхвърляне на исковете.
Претендират се разноски.
Съдът намира, че следва да остави исковата молба без движение, като на ишцата следва да
се укаже в едноседмичен срок от съобщението да формулира петитум, съответен на
предявените искове и основания за нищожност на договора и на отделните клаузи от същия,
2
като при неизпълнение на указанията съдът ще приеме, че е сезиран с искове само по чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на процесния договор за паричен заем като
противоречащ на закона и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и ще върне
исковата молба по останалите предявени искове.
Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
ГПК обстоятелствата, че: между страните е сключен договор за паричен заем с №
8307/21718/10.11.2017 г. за сума в размер на 1000 лв., със срок на кредита - 32 седмици, при
ГПР – 47,41 % и ГЛП – 41 %, общ размер на месечна вноска 53 лв., размер на задължението
– 1696 лв., включващо и неустойка за неосигуряване на обезпечение в размер на 560,63 лв. и
135,37 лв. – възнаградителна лихва, както и че ищцата е заплатила със собствени средства
сумата от 1272 лв.
Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:
УКАЗВА на ищцата по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и 3 ЗЗД, че в
нейна доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, от
които произтича, че договорът за паричен заем, евентуално клаузи от същия са
недействителни на заявените в исковата молба правни основания.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че при сключване
на договора са спазени изискванията на ЗПК, включително, че клаузите в договора са
индивидуално уговорени.
УКАЗВА на ищцата по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, че следва да
докаже заплащането в полза на ответника на процесната сума.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да установи основание да получи заплатената
от ищцата сума в размер на 696 лв.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, в каквато насока е и практиката на
ВКС, обективирана в Решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г., IV г.
о., ГК и Решение № 204 от 5.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3342/2017 г., IV г. о., ГК,
съгласно която решаващият съд следи служебно за недействителността на сделките, когато
последиците на сделката са явно несъвместими с обществения ред, каквито например са
последиците на неравноправна клауза в договор с потребител.
По доказателствата:
Представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени доказателства
следва да се приемат като допустими, относими и необходими за правилното решаване на
спора.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 03.05.2023 г. от 11:30
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба, като УКАЗВА на ищцата в едноседмичен
срок от съобщението да формулира петитум, съответен на предявените искове и основания
за нищожност на договора и на отделни клаузи от същия, като при неизпълнение на
указанията съдът ще приеме, че е сезиран с искове само по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
прогласяване на нищожността на процесния договор за паричен заем като противоречащ на
закона и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и ще върне исковата молба по
останалите предявени искове.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства.
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца - и препис
от отговора на исковата молба и приложенията към нея.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4