№ 163
гр. Пещера, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милуш Р. Цветанов
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело №
20255240100053 по описа за 2025 година
Производството е образувано по иск за развод от Я. Х. Ч. с правно основание чл. 49,
ал. 1 от Семейния кодекс /СК/ срещу П. Й. Н..
В съдебно заседание, проведено на 03.04.2025г., ищцата се явява и изрично заявява
желанието си за прекратяване на брака поради постигнато между нея и ответника сериозно и
непоколебимо взаимно съгласие за това, като с изрично упълномощения процесуален
представител на ответника излагат споразумение по чл.51 от СК. Ответникът не се явява, но
е упълномощил представител с изрично пълномощно, по смисъла на чл. 34, ал. 2 от ГПК,
съгласно което последният може да сключва от негово име споразумение във връзка с
брачния иск при конкретно разписани клаузи. В същото време в отговора на исковата молба
ответникът е посочил, като уважителна причина за неявяването си - че от години не живее в
страната, и изложил съгласието си относно всички клаузи на представеното споразумение
по чл. 51 от СК. В този смисъл не се установиха пречки за разглеждане да делото (така -
Определение № 534 от 27.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 453/2010 г., IV г. о., ГК, Определение
№ 703 от 18.12.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 711/2009 г., III г. о., Определение № 21 от
21.01.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6242/2015 г., I г. о., ГК.)
Предвид наличието на постигнато споразумение по чл. 51 от СК, с протоколно
определение от 03.04.2025г. производството по делото е преобразувано в охранително - по
чл. 50 от СК, на основание чл. 321, ал. 5 от ГПК.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа следното:
От представеното удостоверение за сключен граждански брак с № 082378 от
26.09.2014г. /оригинал/ издадено от Община Брацигово въз основа на акт за граждански
1
брак № 14/26.09.2014г., се установява, че молителите са сключили граждански брак на
26.09.2014г., като след брака съпругата запазила фамилното си име Ч..
От Удостоверение за раждане № **********, издадено на 02.02.2015г. от Община
Пазарджик, въз основа на акт за раждане № 0127/02.02.2015г., се установява, че молителите
са родители на малолетното дете П.а П.ова Й.а, родено на 28.01.2015г.
В проведеното на 03.04.2025г. съдебно заседание е изложено споразумение между
страните, с което молителите са уредили въпросите относно упражняването на родителските
права, местоживеенето на малолетното дете, личните отношения и издръжката на детето,
ползването на семейното жилище, издръжката между тях, фамилното име.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Подадена е молба по чл. 50 от СК по реда на чл. 321, ал. 5 от ГПК. Молбата,
депозирана устно в съдебно заседание, е процесуално допустима, доколкото е подадена от
надлежно легитимирани лица, с правен интерес, пред компетентния да разгледа делото съд
съобразно правилата за определяне на родовата и местната подсъдност. Представено е и
споразумение по чл. 51, ал. 1 СК. Разгледана по същество молбата се явява основателна.
Основанието, на което съдът допуска развода е взаимното съгласие на съпрузите-
молители. Същото трябва да е взаимно, непоколебимо и сериозно - да е изразено от двамата
съпрузи, да е тяхната окончателна воля и да е обмислено решение при съзнаване на
последиците му. Гаранция за наличието на тези качества на съгласието е изискването волята
на молителите-съпрузи за прекратяване на брака им чрез взаимното им съгласие да е
двукратно заявена – веднъж писмено чрез молбата по чл. 50 от СК и втори път устно пред
съда в съдебно заседание. В настоящия случай са налице горепосочените условия.
Молителите-съпрузи, пълнолетни и дееспособни лица, са изразили сериозно и
непоколебимо взаимно съгласие да прекратят брака си с развод, което е заявено чрез
представеното споразумение и е потвърдено в открито съдебно заседание пред съда.
Съгласно чл. 50 от СК мотивите на молителите за прекратяването на брака им са
ирелевантни - не са предмет на издирване от съда. Същевременно не са налице недостатъци
на съгласието, дължащи се на пороци на волята, заобикаляне на закона чрез прекратяването
на брака, симулация, нито пък съгласието е дадено под някакво условие.
Наред с изразеното съгласие молителите са представили споразумение за
последиците на развода, което е необходима предпоставка за допускането на развод
въз основа на взаимно съгласие. Допълнено от тях в съдебно заседание - то урежда
всички визирани в чл. 51, ал. 1 СК отношения, по които страните следва да постигнат
съгласие, не противоречи на закона и морала и е в интерес на детето им, последното -
видно и от представения по делото социален доклад. По изложените съображения -
следва да бъде утвърдено изцяло.
С оглед изложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК настоящият съдебен състав
намира, че молбата на Я. Х. Ч. с ЕГН ********** и П. Й. Н. с ЕГН **********, се явява
2
основателна и следва бъде уважена, като съдът допусне бракът между двамата да бъде
прекратен въз основа на взаимното им съгласие за това, а представеното от тях
споразумение – утвърдено, на основание чл. 51, ал. 2 СК.
На основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за допускане на развод по взаимно
съгласие в размер на 40,00 лв. Така общо дължимите по делото държавни такси – по чл. 6,
т.1 и т.3 от ТДТКССГПК възлизат на 65 лв. Доколкото по делото е представена разписка за
внесена като държавна такса сума от 50 лв., то съгласно заявеното от молителите в съдебно
заседание – остатъка от 15 лв. следва да се възложи в тежест на Я. Х. Ч..
На основание чл. чл. 7, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, по одобреното споразумение в частта за издръжката молителят П.
Й. Н. следва да заплати държавна такса в размер 252 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 50, ал. 1 от СК, сключения на 26.09.2014г. в с.
Исперихово граждански брак между Я. Х. Ч. с ЕГН ********** и П. Й. Н. с ЕГН
**********, поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на двамата.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение, както следва:
Съпрузите са съгласни бракът им, сключен на 26.09.2014г. в с. Исперихово, за
което е съставен акт за сключен граждански брак № 14/26.09.2014г., да бъде
прекратен с развод, без съдът да издирва мотивите за прекратяването му и без да
се произнася по въпроса за вината.
1. Упражняването на родителските права по отношение на детето П.а П.ова
Й.а с ЕГН ********** се предоставя на майката Я. Х. Ч., като местоживеенето на
детето се определя на адреса на майката – с.Исперихово, ул. „Четиринадесета“ №5.
2. Определя се следния режим за осъществяване на лични отношения между бащата
П. Й. Н. с ЕГН ********** и детето П.а П.ова Й.а с ЕГН ********** – бащата има право
да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа в събота
до 17,00 часа в неделя с преспиване, както и 20 /двадесет/ дни през лятото, когато
майката не ползва платен годишен отпуск.
3. Бащата П. Й. Н. с ЕГН ********** се задължава от 1. до 15. число на
съответния месец да заплаща на детето си П.а П.ова Й.а с ЕГН **********, ежемесечна
издръжка в размер на 350 /триста и петдесет/ лева, считано от датата на подаване на
исковата молба /23.01.2025г./ до настъпване на законна причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска.
4. Семейното жилище в с. Исперихово, ул. „Четиринадесета“ № 5, собственост на
3
родителите на Я. Х. Ч., се предоставя за ползване на Я. Х. Ч..
5. След прекратяване на брака Я. Х. Ч. ще продължи да носи предбрачното си
фамилно име – Ч..
6. По време на брака им страните нямат придобити недвижими имоти, а
движимите вещи са поделили помежду си и за в бъдеще няма да имат претенции един към
друг.
7. След прекратяване на брака Я. Х. Ч. и П. Й. Н. няма да си дължат издръжка
един на друг.
8. Страните твърдя, че нямат общи дружества, фирми на еднолични търговци
и общи банкови сметки.
9. Разноските, сторени в настоящото производство, остават в тежест на
всяка страна – така, както ги е направила.
ОСЪЖДА Я. Х. Ч. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд -
Пещера сума в размер на 15 лева, представляваща държавна такса за допускане на
развода в съответната част.
ОСЪЖДА П. Й. Н. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд -
Пещера сумата от 252 /двеста петдесет и два/ лева – държавна такса по
споразумението в частта относно издръжката.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 330, ал. 5
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
4