№ 14722
гр. София, 28.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110158749 по
описа за 2023 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено съществуването на парично задължение в размер на сумата
от 211,74 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.05.2020 г. до 04.06.2021 г.
върху главницата от 1 974,80 лв., представляваща част от платено възнаграждение по
неформален договор за доставка на стоки съгласно фактура № 51176/14.05.2020 г.
Ищецът .... твърди, че се намира в търговски отношения с ответника „.... по силата на
неформален договор за доставка на стоки, обективиран във фактура № 57176/14.05.2020 г., а
именно: табло ЕТ-2, Табло ЕТ-1, Табло ТО-ТД кухня и ГРТ, като надлежно му е доставил
същите, както и, че продажната им цена се равнява на 7 039,07 лв. Поддържа, че сумата по
фактурата е платена частично, като е останал неплатен остатък от 1 974,80 лв., върху която
сума претендира мораторна лихва в размер на 211,74 лв., начислена за периода от 15.05.2020
г. до 04.06.2021 г. Допълва, че остатъкът от сумата по фактурата в размер на 1 974,80 лв. е
заплатен след образуване на заповедното дело, но непогасена е останала претенцията за
мораторна лихва в размер на 211,74 лв., която претендира. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „.... е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва иска по основание и размер. Сочи, че в срока по чл. 414а ГПК е заплатил
остатъка от сумата по фактура № 51176/14.05.2020 г. в размер на 1 974,80 лв., оспорвайки да
е дал повод за завеждане на делото срещу него, тъй като не му е отправяна покана, поради
което не е изпаднал в забава. Оспорва размера на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна, считайки, че същото следва да се равнява на 184,12 лв., а не на 600 лв.
Изразява готовност да заплати в полза на ищеца сумата от 64,50 лв. - платена държавна
такса и 184,12 лв. – адвокатско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните
1
материални предпоставки: главен дълг, изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава. При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на
ответника е да установи погасяване на дълга на падежа.
В случая, с оглед извършеното от ответника „.... плащане на остатъка от сумата по
фактура № 51176/14.05.2020 г. в размер на 1 974,80 лв., в подкрепа на което е представеното
платежно нареждане от 03.11.2021 г. (л. 13 от заповедното дело), което по естеството си
представлява конклудентно признание относно дължимостта на главницата по нея, както и
предвид липсата на оспорване в тази насока, съдът приема за безспорно установено
наличието на първата измежду посочените по-горе материални предпоставки, а именно:
съществуването на главно задължение в размер на 1 974,80 лв., представляващо остатък от
неплатено възнаграждение по неформален договор за доставка на стоки съгласно процесната
фактура. Последната е представена и приета в заверен препис (л. 3 от делото), като видно е,
че в нея е вписан краен срок за плащане на сумата – 29.05.2020 г., т. е. касае се за срочно
задължение, поради което за изпадане на ответника в забава не е необходимо отправянето
покана по смисъла на чл. 84 ЗЗД. Следователно, считано от деня, следващ крайния срок за
плащане на сумата по фактурата – 30.05.2020 г. ответникът „.... е изпаднал в забава, т. е.
преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.06.2021 г., а това означава, че с
поведението си той е дал повод за завеждане на делото срещу него. Това е така, тъй като
въпреки настъпване на падежа на задължението по фактура № 51176/14.05.2020 г., той не е
платил своевременно сумата по нея, а едва на 03.11.2021 г., т. е. в хода на процеса, поради
което дължи да заплати на ищеца както мораторната лихва, така и разноските по
заповедното дело, съразмерно с уважената част от иска. Що се отнася обаче до началната
дата на периода на претенцията за лихва, съдът намира, че следва да бъде съобразен
уговореният от страните във фактурата от 14.05.2020 г. падеж на задължението – 29.05.2020
г., с оглед на което акцесорната претенция за лихва се дължи считано от 30.05.2020 г., а не
считано от деня, следващ датата на издаване на фактурата – 15.05.2020 г., както се
претендира от ищеца. Действително според чл. 309а ТЗ, когато кредиторът е изпълнил
задължението си, а длъжникът е в забава за плащане, кредиторът има право на обезщетение
в размер на законната лихва от деня на забавата, без да е необходима покана, но в случая
между страните е постигната изрична уговорка относно падежа на задължението по фактура
№ 51176/14.05.2020 г., а именно: кР. дата на плащане - 29.05.2020 г., което означава, че
ответникът е изпаднал в забава считано от 30.05.2020 г.
Изчислен по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен онлайн калкулатор,
размерът на лихвата за забава върху сумата от 1 974,80 лв., начислена за периода от
30.05.2020 г. до 04.06.2021 г., се равнява на сумата от 203,51 лв., до който размер
предявеният иск за мораторна лихва е основателен и следва да се уважи, като се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 211,74 лв., или за размера от 8,23 лв., и за периода
от 15.05.2020 г. до 29.05.2020 г.
По отговорността за разноски
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. Доколкото плащането на
сумата от 1 974,80 лв. е извършено от ответника в хода на процеса – едва на 03.11.2021 г.,
той е признал платената част от главницата, поради което с поведението си е дал повод за
завеждане на делото срещу него включително и по отношение на претендираната върху нея
мораторна лихва. Ето защо, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя - ищец
следва да се присъдят претендираните от него разноски в хода на заповедното и исковото
производство, съразмерно с уважената част от исковете, а именно: 369,34 лв. – платена
държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството по ч. гр. дело № 32564/2021
г. по описа на СРС, 79 състав, както и 408,48 лв. – платена държавна такса и адвокатско
2
възнаграждение в настоящото исково производство. При определяне на размера на
следващото се в полза на заявителя адвокатско възнаграждение в заповедното производство
съдът съобрази, че от страна на ответника е направено изрично възражение по реда на чл.
78, ал. 5 ГПК, което счете за основателно до размера от 306,24 лв., на колкото съгласно чл. 7,
ал. 7, пр. 3, вр. ал. 2, т. 2 от Наредба № 01/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (в редакцията към момента на сключване на договора за
правна защита и съдействие от 26.05.2021 г.) се равнява минималното такова, като съобрази,
че извършеното процесуално действие се изчерпва в подаването на заявление по чл. 410
ГПК по образец, поради което определянето на адвокатско възнаграждение в пълния
претендиран размер от 600 лв. не би било съответно. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза
на ответника следва да се присъдят претендираните от него разноски в хода на исковото
производство, съразмерно с отхвърлената част от иска, а именно: 15,54 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „....., със седалище и адрес на
управление: .... срещу „...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ..., установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „.... дължи на .... сумата от
203,51 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30.05.2020 г. до 04.06.2021 г.
върху главницата от 1 974,80 лв., представляваща част от платено възнаграждение по
неформален договор за доставка на стоки съгласно фактура № 51176/14.05.2020 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 203,51 лв. до пълния предявен
размер от 211,74 лв., или за размера от 8,23 лв., и за периода от 15.05.2020 г. до 29.05.2020 г.
ОСЪЖДА „...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ... да заплати на „....., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 369,34 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 32564/2021 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 408,48 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „....., със седалище и адрес на управление: .... да заплати на „...., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 15,54 лв.,
представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3