РЕШЕНИЕ №
Гр. Плевен, 28.12.2015 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Плевенски
окръжен съд ,гражданско отделение, в публично съдебно заседание на десети декември, през
две хиляди и петнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
При секретаря П.П. и в присъствието на
Прокурора................., като разгледа докладваното от Съдията Данчев
в.гр.д.№840/2015г. по описа на ПлОС и за да се произнесе взе предвид:
Въззивно обжалване.
С решение
№ 1053/ 15.07.2015 г. ,постановено по гр.д.№ 1957/ 2015г. ПлРС ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника РЕГИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ „СЕВЕРЕН
ЦЕНТРАЛЕН РЕГИОН” гр. Плевен при „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ” ЕАД гр. София, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „******” № *, представлявано
от директора П. Т. К., че същият дължи на ищцата Г.М.М. ***, ЕГН **********,
сумата от 4 162, 24 лв.,
представляваща дължимо, но неизплатено обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ и чл.
49 ал. 1 т. 4 от Колективния трудов договор на „Български пощи” ЕАД /в
сила от месец април 2014 год. до месец април 2016 год./ в размер на 8 брутни
работни заплати, ведно със законната лихва, считано от 31. 03. 2015 год. до
окончателното изплащане на сумата. ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ „СЕВЕРЕН
ЦЕНТРАЛЕН РЕГИОН” гр. Плевен при „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ” ЕАД гр. София, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „******” № *, представлявано
от директора П. Т. К., да заплати на Г.М.М. ***, ЕГН **********, сумата от 400, 00 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство, и сумата от 530, 00 лв., представляваща
направени деловодни разноски в исковото производство. ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНО
УПРАВЛЕНИЕ „СЕВЕРЕН ЦЕНТРАЛЕН РЕГИОН” гр. Плевен при „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ” ЕАД гр.
София, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр. Плевен, ул. „******”
№ *, представлявано от директора П. Т. К.,
да заплати по сметка на Плевенския районен съд сумата от 166, 49 лв., представляваща
държавна такса върху цената на иска, и сумата от 100, 00 лв., представляваща
направени разноски за вещо лице.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК срещу
това решение на ПлРС е постъпила въззивна жалба от РЕГИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ
„СЕВЕРЕН ЦЕНТРАЛЕН РЕГИОН” гр. Плевен на „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ” ЕАД гр. София, ЕИК *******, представлявано от директора П. Т.
К., чрез процесуалния представител ст. юрк.Е.Д..
Жалбата сочи кое
е обжалваното съдебно решение , има указания в какво според жалбоподателя
се изразява порочността на решението и какво е искането. Подписана е от
пълномощника на жалбоподателя.
Заявени са оплаквания за
неправилност и необоснованост на
постановеното от РС-Плевен решение. В т.см. ПлОС приема ,че въззивната жалба
отговоря на изискванията на чл. 260 т.1 – 4 и т. 7 от ГПК,като в случая с въззивната жалба не се
представят нови писмени
доказателства,нито се прави искане за събиране на други доказателства
пред въззивната инстанция,въпреки оплакването в жалбата за непълнота на
доказателствата,която била предизвикана от процесуалното поведение на ищцата. Развито
е оплакване за това ,че ПлРС е игнорирал периода от 04.12.2008 г. до 07.05.2009
г. през който ищцата не е била на работа в“Български пощи „ АД ,т.е че е налице
прекъсване на стажа и при този работодател през периода ,както и че след това
прекъсване и от започването и на работа отново в „Български
пощи „ АД на 08.05.2009 г. до 02.02.2015
г. ,когато е прекратен трудовият и договор поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст ,не са налице десет години през които тя непрекъснато да е работила при
същия работодател.Оттук се прави извода ,че обжалваното решение е постановено в
противоречие с нормата на чл. 222, ал. 3 от КТ във вр. с чл. 49,ал.1 т. 4 от Колективния трудов договор,който акцентира
върху непрекъснатостта на трудовия стаж като условие за придобиване правото на
обезщетението в увеличения размер.
Развити са съображения ,че
доказателствената тежест била върху ищцата да установи ,че през посочения
период от 04.12.2008 г. до 07.05.2009 г.не е работила
при друг работодател , а такива доказателства от нейна страна не били
ангажирани пред ПлРС.
В срока за отговор
е постъпил писмен отговор от противната страна по делото- Г.М.М.,чрез
пълномощника и адв. И.Х. , според който отговор
въззивната жалба е неоснователна. С отговора също така не се правят нови
доказателствени искания.
Тъй като в жалбата е било направено и
оплакване за допусната очевидна
фактическа грешка по отношение
посочването на ищцата по делото ,като един път същата е посочена като Г.
И. М. , а на друго място –като Г.М.М. ,т.е. говори се за два различни субекта
,което според жалбоподателя правело решението на РС-Плевен неясно , неправилно и необосновано,то
Плевенски окръжен съд ,като е преценил ,че това оплакване не може да се
разгледа във въззивното производство
е прекратил производството по в. гр.д.№ 691/ 2015г. на
Окръжен съд-Плевен и върнал делото на РС
- Плевен за произнасяне по реда на чл. 247 от ГПК по съдържащата се
във въззивната жалба от „РЕГИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ „СЕВЕРЕН ЦЕНТРАЛЕН РЕГИОН” гр.
Плевен на „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ” ЕАД гр. София,
ЕИК ******* молба за поправка на
очевидна фактическа грешка в първоинстанционното решение,касаеща имената на
ищцата, след което и на осн. чл. 76,ал.9 от Правилника за администрацията в
съдилищата делото да се изпрати отново на ПлОС за разглеждане
по реда на чл. 268 от ГПК на другите оплаквания, развити във въззивната жалба.
В изпълнение на тези указания ПлРС е постановил решение №
1230/ 10.09.2015г. по реда на чл. 247 от ГПК ,като е оставил без разглеждане
молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1053/ 15.07.2015 г. ,постановено по гр.д.№
1957/ 2015г. ПлРС.Това решение не е било обжалвано от страните по делото и е влязло в сила.
Плевенски окръжен съд , като разгледа въззивната жалба при
условията на чл. 268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение на ПлРС
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК и според наведените във въззивната жалба оплаквания , намира ,че обжалваното
решение на ПлРС е валидно и допустимо ,но по съществото на правния спор е неправилно,тъй като страда от някои от посочените във въззивната жалба пороци,
поради което следва да бъде отменено.
Спорът по делото е свързан с правилното
прилагане на чл. 222,ал.3 от КТ във вр. с чл. 49, ал.1 т. 4 от КТД на които норми се позовава ищцата за да
претендира,че и се дължи обезщетение в размер
на БТВ за 10 месеца, вместо изплатеното и обезщетение в размер на БТВ само за
два месеца.
Фактическата обстановка от която следва да се
правят правните изводи е правилно
установена от ПлРС и тя е следната :
През 1990 год. между
ищцата и „Териториално управление на съобщенията” РСС- Габрово, чийто
правоприемник няма спор ,че е „Български пощи” ЕАД, е бил сключен трудов
договор № 45/ 23. 07. 1990 год. за длъжността „пощальон”. Впоследствие ищцата е
била преназначавана на други длъжности при същия работодател, а трудовият и договор
е бил прекратен със заповед № 23/ 01.
07. 2008 год. на основание чл. 325 т. 1 от КТ/ т.е. по взаимно съгласие /,
считано от 02. 07. 2008 год. През
периода след прекратяване на трудовия и договор - от 02. 07. 2008 год. до 02. 10. 2008 год. ищцата е била регистрирана
като безработна и е получавала обезщетение за безработица от НОИ чрез ТП на НОИ
РУ „СО” гр. Габрово.
На 02. 10. 2008 год. между ищцата и „Български
пощи” ЕАД е възникнало ново трудово правоотношение за заместване на отсъстващ
работник в РПС- Габрово на длъжността „служител гише в ПС” като това
правоотношение е било прекратено, считано от 04. 11. 2008 год. на основание чл.
325 т. 5 от КТ.През периода от 04. 11. 2008 год. до 04. 12. 2008 год. ищцата е
била регистрирана като безработна и е получавала обезщетение за безработица от
НОИ чрез ТП на НОИ РУ „СО” гр. Габрово.
На 07. 05. 2009 год.
между ищцата и РУ „Северен централен регион”
гр. Плевен при „Български пощи”
ЕАД гр. София отново е бил сключен трудов договор за длъжността „служител гише
ПС”, в изпълнение на който работника е
постъпил на работа на 08. 05. 2009 год. На 09. 01. 2015 год. ищцата е отправила
предизвестие до работодателя, заведено с вх. № 59/ 09. 01. 2015 год. за
прекратяване на трудовия договор поради придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, считано от 02. 02. 2015 год. Въз основа на това и със заповед № 4/ 28. 01. 2015год. на директора
на регионалното управление трудово
правоотношение с Г.М. е било прекратено на основание чл. 325 т. 1
от КТ, считано от 02. 02. 2015 год. , като със същата заповед е разпоредено на ищцата да се изплати
обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ и чл. 49 ал. 1 , т. 1 от КТД на „Български пощи” ЕАД в размер
на 2 брутни работни заплати.
Както се вижда при проследяването на изложената по –горе
фактическа обстановка около възникването и развитието на трудовото
правоотношение на Г.М. с Териториално
управление на съобщенията” РСС- Габрово и с неговия правоприемник „Български пощи„ ЕАД ,налице са следните
прекратявания на трудовото правоотношение :
1.
от
02. 07. 2008 год. на
основание чл. 325 т. 1 от КТ,
2.
от
04. 11. 2008 год. на основание чл. 325 т. 5 от КТ и последното
3.
от
02. 02. 2015 год.,на основание чл. 325 т. 1 от КТ.
Тъй като , обаче за периода от 02.07.2008 г. до 02.10.2008 г.
ищцата е била регистрирана като безработна и е получавала обезщетение за безработица от НОИ
чрез ТП на НОИ РУ „СО” гр. Габрово,то
съгласно чл. 354,ал. 1,т. 7 от КТ това време се признава за трудов стаж ,без да
е съществувало трудово правоотношение.
Също така на това основание и периода от 04.11.2008 г. до
04.12.2008 г. когато ищцата е била
регистрирана като безработна и е получавала обезщетение за безработица от НОИ
чрез ТП на НОИ РУ „СО” гр. Габрово се
признава за трудов стаж ,без да е съществувало трудово правоотношение.
В т.см. има основание да се приеме ,че Г.М. има непрекъснат
трудов стаж от сключването на трудов договор № 45/23. 07. 1990 год. за
длъжността „пощальон” до 04.12.2008г.,когато е преустановена
регистрацията и като безработна след второто прекъсване на трудовото и
правоотношение с ответника от 04.11.2008 г.
Неслучайно и в
трудовата книжка на Г.М. , заверени копия от
страници от която са вложени в
делото на ПлРС е отразено на стр. 11 от нея ,че времето от 02.07.2008 г. до
02.10.2008 г. се зачита за трудов стаж по чл. 354 от КТ , както и че времето от
04.11.2008 г. до 04.12.2008 г. също така се зачита за трудов стаж по чл. 354 от КТ.
От прекратяването на регистрацията и като безработна на 04.12.2008г. , до 07. 05. 2009 год., когато между ищцата и РУ „Северен централен
регион” гр. Плевен при „Български
пощи” ЕАД гр. София отново е бил сключен трудов договор за длъжността „служител
гише ПС”, в изпълнение на който работника
е постъпил на работа на 08. 05.
2009 год., не е било налице нито трудово правоотношение между Г.М. и ответника
по иска / въззивен жалбоподател / ,нито пък са налице основанията на чл. 352 от КТ за признаване на определено време за трудов стаж без работникът да е
работил , нито пък основанията по чл. 354 от КТ за признаване за трудов стаж на определено
време през което не е съществувало трудово правоотношение.Заедно с това е вярно
,че Г.М. през този период не се установи да е имала трудово правоотношение с друг работодател , въпреки че е с непрекъснати здравноосигурителни
права,тъй като се е самоосигурявала през този период .Това обаче не променя факта
не прекъсване на трудовия и стаж при един и същи работодател –въззивника ,което
прекъсване трае от 04.12.2008 г. до 07.05.2009г.
Този период на
прекъсване на трудовия стаж на Г.М. през който тя нито е имала трудово правоотношение
с ответника по иска ,нито пък има основание да бъде зачетен за трудов стаж
,действително не е бил обсъждан в
мотивите на ПлРС,каквото оплакване се прави във въззивната жалба. Вярно е ,че
има съждение на ПлРС при обосноваване дължимостта на обезщетението в увеличен размер , че „не е
необходимо трудовият стаж да е бил непрекъснат ,както и че е необходимо той е
да е бил при един и същ работодател
,независимо от извършените структурни и
други преобразувания „ ,като във вр. с това ПлРС се е позовал на решение №
720-2010 –ІV г.о. на ВКС постановено по реда на чл. 290 от ГПК,от което
съждение косвено може да се направи извод ,че РС-Плевен е счел ,че въпросното
прекъсване не е от значение.
Въззивната
инстанция обаче ,намира ,че както
съждението ,че не е необходимо трудовият стаж да е непрекъснат ,така и
позоваването на цитираното решение на ВКС в случая не са правилни.
Преди всичко чл.
49,ал. т.4 от КТД на който се позовава ищцата Г.М. при обосноваване на
претенцията си изрично сочи ,че е необходим „ непрекъснат трудов стаж в системата на структурите ,чиито
правоприемник е „Български пощи „ЕАД „ ,т.е. изрично се акцентира върху изискването за
непрекъснатост на трудовия стаж за да
може работника да се ползва от обезщетение в увеличен размер ,какъвто е
предвиден в конкретния колективен трудов договор. В чл. 49, ал.2 т.1 и 2 от КТД пък изрично са посочени
хипотезите ,които се приравняват на непрекъснат трудов стаж ,но сред тях не е
случая на установеното по –горе прекъсване на трудовия стаж на Г.М. за периода от 04.12.2008 г. до
08.05.2009 г.
Отделно от това ,никъде в цитираното решение № 720-2010 –ІV г.о. на ВКС, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК не е изведено изрично правилото ,възприето от
РС-Плевен ,че не е необходимо трудовият
стаж да е бил непрекъснат, а не може и непряко , чрез тълкуване на мотивите
на това решение да се направи такъв извод . Дори ,напротив ,след като ВКС се
концентрира върху значимостта на трудовия стаж / без значение дали работникът е
работил или не, т.е. тук влизат и хипотезите на чл. 352 и чл. 354 от КТ/ , като
предпоставка за изплащане на обезщетението по чл. 222,ал.3 от КТ ,то по
аргумент за противното се налага извод ,че време през което работникът не е
имал трудово правоотношение с конкретния работодател и което заедно с това
няма основание да бъде зачетено за трудов стаж при хипотезите на чл. 352
или чл. 354 от КТ ,представлява прекъсване на трудовия стаж при този
работодател –т.е. такъв период на
прекъсване не може да се счита за трудов
стаж и оттам не може и да се
съобразява при решаване на въпроса има ли основание за изплащане на обезщетение в по-голям размер по чл. 222, ал.3 от КТ.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че за
времето от 04.12.2008 г. до 08.05.2009
г. / около шест месеца / е налице такова прекъсване на трудовия стаж на Г.М.
,което е пречка за получаване на обезщетение по чл. 49,ал.1 т. 4 от КТД във вр.
с чл. 222, ал.3 от КТ ,тъй като е налице прекъсване на трудовия и стаж при
същия работодател ,респ. в негови поделения .Обстоятелството ,че през този
период няма доказателства Г.М. да е работила при друг работодател според
въззивната инстанция е ирелевантно за спора,тъй като прекъсването на трудовия и
стаж при същия работодател е обективно осъществено и не се влияе от това обстоятелство.Заедно с
това пък ,след въпросното прекъсване и от 08.05.2009 г. до 02. 02. 2015 год.,когато е прекратено
трудовото и правоотношение на основание чл. 325 т. 1 от КТ поради придобиване
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО ,са изминали
по-малко от шест години ,който период не покрива изискванията по чл. 49,ал.1 т.
4 от КТД.
Поради изложените съображения , ПлОС намира ,че обжалваното
решение на ПлРС е неправилно –страда от посочените във въззивната жалба пороци ,свързани
с неправилно прилагане на нормите на чл.
222,ал.3 и на чл. 49 ,ал.1 т. 4 от КТД ,поради което следва да бъде отменено и
вместо това да се постанови друго решение с което предявеният от Г.М. иск да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Поради изложеното и на осн. чл. 271 от ГПК , ПлОС
РЕШИ :
ОТМЕНЯ изцяло
обжалваното решение № 1053/ 15.07.2015г., постановено по гр.д.№
1957/ 2015г. с което ПлРС ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответника РЕГИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ „СЕВЕРЕН ЦЕНТРАЛЕН
РЕГИОН” гр. Плевен при „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ” ЕАД гр. София, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „******” № *, представлявано от
директора П. Т. К., че същият дължи на ищцата Г.М.М. ***, ЕГН **********, сумата от 4 162, 24 лв.,
представляваща дължимо, но неизплатено обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ и чл.
49 ал. 1 т. 4 от Колективния трудов договор на „Български пощи” ЕАД /в сила от
месец април 2014 год. до месец април 2016 год./ в размер на 8 брутни работни
заплати, ведно със законната лихва, считано от 31. 03. 2015 год. до
окончателното изплащане на сумата и ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ „СЕВЕРЕН
ЦЕНТРАЛЕН РЕГИОН” гр. Плевен при „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ” ЕАД гр. София, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „******” № *, представлявано
от директора П. Т. К., да заплати на Г.М.М. ***, ЕГН **********,
сумата от 400, 00 лв., представляваща направени деловодни разноски в
заповедното производство, и сумата от 530, 00 лв., представляваща направени
деловодни разноски в исковото производство,както и ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ „СЕВЕРЕН
ЦЕНТРАЛЕН РЕГИОН” гр. Плевен при „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ” ЕАД гр. София, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, ул. „******” № *,
представлявано от директора П. Т. К., да
заплати по сметка на Плевенския районен съд
сумата от 166, 49 лв., представляваща държавна такса върху цената на
иска, и сумата от 100, 00 лв., представляваща направени разноски за вещо лице, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Г.М.М. ***,
с ЕГН ********** против РЕГИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ „СЕВЕРЕН ЦЕНТРАЛЕН РЕГИОН” гр.
Плевен при „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ” ЕАД гр. София, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, ул. „******” № *, представлявано от директора П. Т. К.,
иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ответника РЕГИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ „СЕВЕРЕН ЦЕНТРАЛЕН РЕГИОН” гр.
Плевен при „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ” ЕАД гр. София, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, ул. „******” № *, представлявано от директора П. Т. К.,
че същият дължи на ищцата Г.М.М. ***, ЕГН **********, сумата от 4 162, 24 лв.,
представляваща неизплатено обезщетение по чл. 222 ал. 3 от КТ във вр. с чл. 49
ал. 1 т. 4 от Колективния трудов договор на „Български пощи” ЕАД /в сила от
месец април 2014 год. до месец април 2016 год./ в размер на още 8 брутни работни заплати, ведно със законната
лихва, считано от 31. 03. 2015 год. до
окончателното изплащане на сумата ,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г.М.М. ***, ЕГН
********** да заплати на РЕГИОНАЛНО УПРАВЛЕНИЕ „СЕВЕРЕН ЦЕНТРАЛЕН РЕГИОН” гр.
Плевен при „БЪЛГАРСКИ ПОЩИ” ЕАД гр. София, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, ул. „******” № *, представлявано от директора П. Т. К. направените от въззивника деловодни разноски в
размер на 360лв.- юрисконсултско възнаграждание и 84 лв. платена д.т.
Решението не подлежи на касационно обжалване
на осн. чл. 280, ал.2 т.3 от ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :