Р E Ш Е Н И Е
№ 271
гр.Плевен, 20.05.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Плевен, четвърти състав, в
открито съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Председател:
Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова,
като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело № 1077 по
описа за 2020 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл.172 ал.5 във връзка с чл.171, т.4 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
Производството по делото е образувано по жалба от Д.В.Д.
*** против Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №20-0938-001665/23.11.2020г.
на Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Плевен, с която спрямо
оспорващия е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.4 от ЗДвП-изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство.
В жалбата се изразява общо недоволство и несъгласие с
обжалвания административен акт, като се счита същият за незаконосъобразен и
необоснован. Счита се, че при издаване на заповедта е допуснато съществено
нарушение на административно-производствените правила, както и противоречие с
материалния закон и несъответствие с целта на закон. Твърди се, че заповедта е
издадена без да има акт за установяване на административно нарушение. Твърди
се, че всъщност правното основание за издаване на заповедта е не чл.171 т.4 от ЗДвП, а чл.171 т.1 от ЗДвП. Твърди се също, че при връчване на акта е посочено,
че СУМПС е отнето на 28.09.2020г. изписано на ръка, но това не отговаря на
истината. Счита се, че административният орган няма необходимата компетентност.
По същество се сочи, че в заповедта е отразено, че се отнема временно СУМПС, но
не е посочен срока, както и са изброени седем наказателни постановления, но
никъде не е ясно от кога са влезли в законна сила. В заключение се моли за
отмяна на заповедта, алтернативно ако се установи липса на компетентност на
административния орган – актът да бъде обявен за нищожен. Претендират се
разноски.
От ответника не е представен писмен отговор по
жалбата.
В съдебно заседание оспорващият се
явява лично и с адв.С. от САК с надлежно пълномощно,
който счита заповедта за незаконосъобразна и моли да бъде отменена. Излага
подробни съображения, че не се доказва колко контролни точки са отнети и по кои
наказателни постановления, както и че няма доказателства за представителната власт
на административния орган. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение и
платена държавна такса. Д.Д. навежда подробни доводи
за нищожност, респ. незаконосъобразност на заповедта за прилагане на
принудителна административна мярка. Счита, че са допуснати редица нарушения при
издаване на заповедта, както и че същата е материално незаконосъобразна. От Д.
са представени и писмени бележки с доводи за нищожност, алтернативно
незаконосъобразност на заповедта, аналогични на изложените в съдебно заседание
и в жалбата.
Ответникът, в съдебно заседание не се явява,
представлява се от юрисконсулт А. с надлежно пълномощно, която счита жалбата за
неоснователна. Сочи, че от доказателствата по делото се установява, че с
оспорената заповед са отнети 40 контролни точки. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Административен съд-Плевен, четвърти
състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност
и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Оспорената заповед е връчена лично
на Д. на 04.12.2020г., видно от отбелязването върху самия акт (л.11), като
жалбата до съда срещу Заповед за прилагане на принудителни административни
мерки №20-0938-001665/23.11.2020г. е подадена на 11.12.2020г. и е заведена с
вх.№6446 от същата дата. Предвид изложеното и с оглед факта, че не е налице
задължителност на административното обжалване, жалбата депозирана пред съда се явява в срок. Ето защо и като подадена от активно
легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от
търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд е
процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Със Заповед за прилагане на принудителни
административни мерки №20-0938-001665/23.11.2020г. на Началник сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР-Плевен, издадена на основание чл.171 т.4 от ЗДвП, е разпоредено временното
отнемане на свидетелството за управление на МПС на оспорващия Д. Д., поради
влезли в сила наказателни постановления, както следва: НП №17-0938-003005/16.06.2017г.
– 6 КТ; НП №17-0374-000554/26.06.2017г. – 6КТ; НП №17-0451-000481/11.09.2017г.
– 5КТ; НП №17-0297-000332/16.10.2017г. – 6КТ; НП №18-0938-001621/11.04.2018г. –
6КТ; НП №18-0285-000428/26.06.2018г. – 6КТ и НП №18-0309-000366/17.09.2018г. –
5КТ. В заповедта е посочено още, че съгласно чл.157 ал.4 от ЗДвП водач, на
който са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е
длъжен да върне свидетелството си в съответната служба на МВР. Именно тази
заповед е предмет на настоящето съдебно производство.
При проверка за законосъобразност на оспорения
административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган
съобразно изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП. Съгласно последната разпоредба, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2,
2а,
4,
т. 5, б.
"а", т. 6 и 7 от ЗДвП
се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. Към датата на издаване на административният акт със Заповед №
81213-1524 от 09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи са определени на
основание чл.165 от ЗДвП и чл. 33, т. 9
от Закона за Министерството на вътрешните работи структурите на МВР,
които следва да осъществяват контрола по ЗДвП, една от които е съответната
Областна дирекция на МВР. В случая компетентният орган е Началник сектор „Пътна
полиция” при Областна дирекция на МВР - Плевен, на когото са делегирани
правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки по чл.171 т.4 от ЗДвП със Заповед
№316з-27/03.01.2018г. на Директора на ОД на МВР-Плевен /л.60-61/. Ето защо възраженията
за нищожност на заповедта са неоснователни, доколкото оправомощаването
със заповедта от 2018г. е за съответната длъжност „Началник сектор ПП при ОД на
МВР-Плевен“, а не за конкретен държавен служител, изпълнявал тази длъжност.
Оспорената заповед е издадена и в предвидената от
закона писмена форма и съдържа съществените реквизити, визирани в чл.59 от АПК,
включително фактически и правни основания за издаването й. Като фактическо
основание в акта са изброени влезлите в сила наказателни постановления и
контролните точки, отнемането на които е станало основание за издаване на процесната принудителна административна мярка и изземването
на свидетелството за управление на МПС. Вярно е, че не е изрично посочено в
заповедта общия брой на отнетите контролни точки, но с отразяването на всяко
едно наказателно постановление и отнетите с него контролни точки, и след
извършване на аритметична сметка е възможно да се установи общо отнетите
контролни точки по изброените наказателни постановления, а именно 40 контролни
точки. Предвид последното не е нарушено правото на защита на жалбоподателя и
последният е бил във възможност да разбере колко контролни точки са му отнети
по посочените наказателни постановления и защо спрямо него е приложена
принудителната административна мярка по чл.171 т.4 от ЗДвП. В тази връзка
следва да се посочи също, че не представлява съществено нарушение изписаното
след посочване на правно основание по чл.171 т.4 от ЗДвП словесно „временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на
водач“. Това е така, тъй като от подробно изброените влезли в сила наказателни
постановления и отнетите с тях контролни точки и от посоченото правно основание
по чл.171 т.4 от ЗДвП, което съответства на фактическите обстоятелства, по
безспорен начин се установява че основанието за издаване на заповедта е по
чл.171 т.4 от ЗДвП, т.е. това, което е посочено в самата заповед, като
принудителната административна мярка е изземване на свидетелството за
управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4. Именно и този текст е
изписан в диспозитива на заповедта. Налага се извода,
че процесната ПАМ е издадена на основание чл.171 т.4
от ЗДвП, както и правилно е посочено в акта, а не по чл.171 т.1 от ЗДвП, поради
което не е необходимо да бъде посочен и срок за отнемане на СУМПС, като
възражението в жалбата в този смисъл е неоснователно, а правото на защита на Д.
не е нарушено.
По отношение спазването на административнопроизводствените
правила за издаване на заповедта, съдът съобрази следното:
Заповедта за
прилагане на ПАМ е издадена на 23.11.2020г., когато е в сила Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение, действаща от 04.02.2013г. и
към момента на издаване на НП, посочени като фактически основания в заповедта.
Според чл.2 ал.1 от Наредбата, максималният размер на контролните точки за отчет
на извършваните нарушения на ЗДвП е 39, като съгласно чл.3 ал.1 от Наредбата
контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно
постановление. В чл.3 ал.2 от Наредбата е прието, че в наказателното
постановление се отбелязват броя на отнетите и броя на оставащите контролни
точки. В тази връзка следва да се посочи, че в действителност във всички
приложени по делото, изброени в оспорената заповед НП, е отразено като оставащи
39 контролни точки, но според съда това е предвид факта, че контролните точки
се отнемат само въз основа на влязло в сила НП, каквото не е налице при
неговото издаване, респ. връчване на лицето. Предвид горните разпоредби и
обстоятелството, че за службите за контрол е отпаднало изискването по чл.5 ал.3
от Наредба №І – 139/16.09.2002г. /отм./ за служебно съобщаване при отнети
повече от 2/3 от контролните точки, съдът счита, че всеки водач е длъжен във
всеки един момент да има съзнание за броя на отнетите му точки, с оглед
изпълнение на вменените му със ЗДвП задължения. Необходимо е да се отбележи още, че издаването
на ЗППАМ и изземването на СУМПС по чл.171 т.4 от ЗДвП не следва да е
предшествано от съставяне на АУАН, каквито са хипотезите на чл. 171, т.
1, букви "б", "д", "е" и "ж"
и чл. 171, т.
2, букви "в", "к",
"л", "м" и т. 2а,
а е необходимо да са отнети всички контролни точки въз основа на влезли в сила НП. Ето защо възражението в
този смисъл е неоснователно. Неоснователно е и възражението за изтекла давност
на наказанията. Изпълнението на наложените с влезли в сила НП административни
наказания няма отношение спрямо оспорената заповед за прилагане на ПАМ по
чл.171 т.4 от ЗДвП. Отнемането на СУМПС на посоченото основание не е наказание
по смисъла на ЗАНН, а мярка за административна принуда. В тази насока, в
противоречие с правната природа на обжалвания акт и наложената с него мярка, са
твърденията относно приложението на института на погасителната давност. ПАМ не
е вид административно наказание, а вид държавна /административна/ принуда без
санкционни последици. По своето правно естество заповедта за прилагане на ПАМ е
утежняващ индивидуален административен акт, регулира се от нормите на АПК и има
специфични цели – превантивна, възстановителна или преустановителна,
които са различни от целите на наказанието, свързани с реализиране на определен
вид административно-наказателна отговорност спрямо дееца. Предвид изложеното,
при издаване на заповедта са спазени административно-производствените правила,
като следва да се отбележи, че спецификата на мерките по чл. 171 от ЗДвП
изключват задължението на органа по чл.26 от АПК за предварително уведомяване
на адресата за започване на административното производство.
Относно спазване на материалноправните
разпоредби на Закона за движение по пътищата-чл.171 т.4 решаващият съд съобрази
следното:
Цитираната разпоредба предвижда, че се изземва
свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Съгласно последната
норма, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата
правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната
служба на МВР.
По делото е приложена Справка за нарушител по ЗДвП на Д.Д., в която подробно са описани издадените на лицето НП по
ЗДвП, само част от които са станали фактическо основание и са описани в
обжалваната заповед. От справката се установява, че на 22.12.2011г. на Д. е
издадено СУМПС №********* с валидност до 08.12.2021г. за категория С В АМ ТКТ.
От справката се установява още, че СУМПС на Д. е със статус в БДС –
отнет/иззет, а отнетите общо контролни точки са 54, като отнетите контролни
точки от влезли в сила НП са 39. По делото няма данни лицето да е
възстановявало контролни точки.
От данните по делото се установява, че СУМПС е отнето
фактически на 18.09.2018г., а от приложените на л.78-87 от делото доказателства
е видно, че отнемането на СУМПС на Д. е осъществено
с АУАН №АА164007/18.09.2018г. и въз основа на ЗППАМ
№18-0285-000279/18.09.2018г. на полицейски инспектор към ОД на МВР-Плевен,
РУ-Кнежа, влязла в законна сила . Установява се от писмо на л.137 от делото, че
към 01.04.2020г. СУМПС на Д. не е върнат на лицето, поради факта, че същото
търпи административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от общо 26месеца по три броя влезли в
сила НП /до 20.11.2020г./, като изрично е отразено, че след изтичане на
лишаването от право да управлява МПС и заплащане на дължимите глоби СУМПС ще
бъде върнато. На 23.11.2020г. е издадена процесната
заповед, с която на основание чл.171 т.4 от ЗДвП е иззето свидетелството на Д.,
поради отнети всички контролни точки.
По делото са приложени като доказателство и всички
издадени на жалбоподателя НП, посочени в заповедта – основание за прилагане на
ПАМ. С Наказателно постановление №17-0938-003005/16.06.2017г., с което са
отнети 6 контролни точки е връчено на Д. на 04.10.2017г.; обжалвано е пред
РС-Плевен и е потвърдено по отношение на четири от нарушенията и наложените по
тях наказания и е изменено за едно от нарушението, като наложеното наказание е
намалено; решението, респ. наказателното постановление е влязло в законна сила
на 18.01.2018г. С Наказателно постановление №17-0374-000554/26.06.2017г., с
което са отнети 6 контролни точки е връчено на Д. на 04.10.2017г.; обжалвано е
пред РС Червен бряг и е потвърдено изцяло; при касационен контрол решението на
РС Червен бряг е отменено за нарушението по чл.150А ал.1 от ЗДвП и оставено в
сила по отношение на другите две нарушения с решение на Административен съд
Плевен; наказателното постановление е влязло в законна сила на 11.12.2018г. С Наказателно постановление
№17-0451-000481/11.09.2017г., с което са отнети 5 контролни точки е връчено на Д.
на 06.10.2017г.; обжалвано е пред РС Тетевен и е потвърдено изцяло, като при инстанционен контрол решението на РС Тетевен е оставено в
сила с решение на Административен съд Ловеч; наказателното постановление е
влязло в законна сила на 27.06.2018г. С Наказателно постановление
№17-0297-000332/16.10.2017г., с което са отнети 6 контролни точки е връчено на Д.
на 13.11.2017г.; обжалвано е пред РС Луковит и е потвърдено изцяло; решението
на РС Луковит е оставено в сила с решение на Административен съд Ловеч;
наказателното постановление е влязло в законна сила на 25.04.2018г. С
Наказателно постановление №18-0938-001621/11.04.2018г., с което са отнети 6
контролни точки е връчено на Д. на 30.06.2018г.; обжалвано е пред РС Плевен и е
потвърдено изцяло; при инстанционен контрол е
оставено в сила с решение на Административен съд Плевен; наказателното
постановление е влязло в законна сила на 28.02.2019г. С Наказателно
постановление №18-0285-000428/26.06.2018г., с което са отнети 6 контролни точки
е връчено на Д. на 26.07.2018г.; обжалвано е пред РС Кнежа и е отменено изцяло;
при инстанционен контрол с решение на Административен
съд Плевен решението на РС е отменено и е потвърдено изцяло НП; наказателното
постановление е влязло в законна сила на 19.03.2019г. С Наказателно
постановление №18-0309-000366/17.09.2018г., с което са отнети 5 контролни точки
е връчено на Д. на 22.11.2018г.; обжалвано е пред РС Оряхово и с решение е
потвърдено по отношение едно от нарушенията и отменено по отношение второто нарушение;
решението на РС, респ. наказателното постановление е влязло в законна сила на 01.05.2019г. Видно от всичките влезли в
сила НП и съдебни решения е, че с тях на жалбоподателя са отнети общо 40
контролни точки, т.е. са отнети всичките 39 контролни точки.
В контекста на горното от фактическа и правна страна
съдът счита, че процесната заповед е издадена при
съобразяване с материалния закон. Релевантният за приложението на чл.171 т.4 от ЗДвП юридически факт е фактът на отнемане на
всички контролни точки на водача, който в случая е проявен към датата на
издаване на акта и надлежно доказан, поради което спрямо водача е настъпил и законоустановеният резултат - загуба на правоспособност, до
изпълнение на нормативните предпоставки за възстановяването й. От данните по
делото се установява, че към датата на издаване на процесната
заповед - 23.11.2020г., описаните в нея
наказателни постановления са били влезли в сила и с тях са отнети общо 40
контролни точки, т.е. към тази дата на жалбоподателя са били отнети всичките 39
контролни точки. От данните по делото се установява също, че към тази дата
СУМПС на Д. не е било в него, а се е намирало в контролните органи, отнето за
извършени нарушения по ЗДвП. Връщане на свидетелството не е осъществено, което
е в правомощията на службите за контрол съобразно чл.165 ал.2 т.2 от ЗДвП,
поради отнемането на всички контролни точки на лицето и настъпването на друго
фактическо основание по ЗДвП за изземване му, а именно по чл.171 т.4 от ЗДвП с процесната заповед.
Наложената ПАМ кореспондира и с формулираните в чл.171
от ЗДвП цели на мерките по глава VІ от ЗДвП – да бъде приложена за осигуряване
безопасността на движението по пътищата чрез отстраняване от участие в него на
неизправен водач с множество нарушения по ЗДвП, както и за преустановяване на
бъдещото им извършване.
Предвид гореизложеното, жалбата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото и своевременно направено
искане за присъждане на разноски, следва в полза на ОД на МВР-Плевен
/юридическото лице, към което е ответника/ да бъдат присъдени разноски в размер
на 100лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, съгласно чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ вр. чл.37 от
Закона за правната помощ вр.чл.143, ал.3 от АПК.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 1 предл. последно от АПК,
Административен съд Плевен, IV- ти състав
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.Д. *** против Заповед за
прилагане на принудителни административни мерки №20-0938-001665/23.11.2020г. на
Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Плевен, с която спрямо него е
приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.4 от ЗДвП-изземване на
свидетелството за управление на моторно превозно средство.
ОСЪЖДА Д.В.Д. ***, ЕГН:**********, да заплати в полза
на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Плевен разноски в
размер на 100.00лева /сто лева/.
Решението е окончателно на основание чл.172 ал.5 изр.
второ от ЗДвП.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: