РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Ихтиман, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СВЕТОЗАР ЛЮБ. Г.
при участието на секретаря А. И.. Б.
като разгледа докладваното от СВЕТОЗАР ЛЮБ. Г. Административно
наказателно дело № 20251840200108 по описа за 2025 година
Производство по чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба срещу Наказателно постановление № */**.0*.2025г.,
издадено от директора на РДГ София, с което на И. Д. Г., ЕГН **********, за
нарушение на чл. 108, ал. 3 от ЗГ във вр с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба
№1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии на основание
чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв.
С жалбата се твърди, че наказателното постановление е съставено неправилно
и в нарушение на материалния закон.
В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и
с адвокат, като поддържат, че производството следва да бъде прекратено
поради воденето на наказателно производство, както и че са допуснати
процесуални нарушение в производството по издаване на наказателното
постановление.
Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание, представя
писмени бележки, в които жалбата се оспорва.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
1
доказателства, намери за установено следното:
Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на
съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.
В основа на АУАН от **.**.****г. е издадено обжалваното НП срещу
жалбоподателя за нарушение на чл. 108, ал. 3 от ЗГ във вр с чл. 12б, ал. 1, т. 5
от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии и
на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е наложено наказание „глоба“ в размер на
300 лв.
По делото е приложен сигнал с рег. № ***/**.**.2024г., изпратен от РДГ *до
РП-Самоков, ТО-Ихтиман (л. 19-22 от делото), като в т. 2 на писмото е
възпроизведена обстоятелствената част на НП и е цитирано името на
жалбоподателя. В края на писмото се съдържа молба до прокуратурата да
извърши съответните действия в кръга на своята компетентност с цел
преценка за наличие на достатъчно данни за извършено престъпление от общ
характер. както и да уведоми РДГ ** при образуване на досъдебно
производство.
Впоследствие с писмо с изх. № **/**.**.2024г. (л. 23-24 от делото) прокурор
при РП-Самоков, ТО-Ихтиман уведомява директора на РДГ *, че на
**.**.2024г. е образувано досъдебно производство №*/2024г. по описа на
ОСлО – СОП и същото е водено за това, че от неустановена дата до **.**.2024
г. в землището на с. К., Община К., С. о., в различни отдели, сред които и
отдел *, подотдели "*" (посочено в обжалваното НП) без редовни
позволителни за сеч или макар с редовни такива, но извън указаните в тях
количества и дървета са били отсечени от горския фонд дървета от различни
видове, като част от деянията са извършени чрез използване на документи с
невярно съдържание – престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 3, вр. ал. 1 от НК.
Горните обстоятелства са посочени и в постъпило по настоящото дело писмо с
вх. № */**.**.2025г. от РП – Самоков, ТО – Ихтиман.
И двете писма на РП-Самоков, ТО- Ихтиман е посочено също така и че срещу
И. Д. Г. (жалбоподател по настоящото дело) е издаден АУАН, като в хода на
разследването по вече образуваното досъдебно производство ще бъде
проверено дали жалбоподателят И. Д. Г. сам или в съизвършителство с други
лица е извършил престъпление от общ характер.
Следователно административно-наказателното производство е започнало и
2
РДГ * е сигнализирала прокуратурата, която е образувала досъдебно
производство и е посочила, че в хода на разследването предстои проверка
дали жалбоподателят по настоящото дело е съпричастен към извършване
на престъпление от общ характер. Прокуратурата също така е уведомила
административнонаказващия орган за образуваното досъдебно производство,
видно от съдържанието на обжалваното НП. Въпреки образуваното досъдебно
производство, административнонаказващият орган е преценил да издаде
обжалваното НП.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗАНН когато за дадено деяние е възбудено
наказателно преследване от органите на прокуратурата,
административнонаказателно производство не се образува. В чл. 33, ал. 2 от
ЗАНН е посочено, че при констатиране на признак/признаци на извършено
престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а
материалите се изпращат на съответния прокурор, като веществените
доказателства и вещите по чл. 41 се пазят от административнонаказващия
орган до произнасянето на прокурора.
Изводът, който може да се направи от чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН е, че
наказателното производство по НПК е с приоритет пред производството по
ЗАНН и трябва да се даде възможност прокуратурата да прецени дали
деянието е престъпление или не. В този смисъл са и част от мотивите към
Решение № ** от **.**.2025 г. на АдмС - * по адм. д. № **/2024 г., където е
посочено следното: "Основанието по чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗАНН не позволява
да се избегне налагане на съответното на степента на обществена
опасност на деянието наказание, предвидено в закон или указ. Така се
постига превес на наказателната пред административнонаказателната
отговорност, заложен в нормите на чл. 33, ал. 2 и чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и
същевременно се спазва принципът на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ
за забрана за повторно осъждане или наказание за едно и също деяние".
Макар в чл. 33 от ЗАНН да не е уредена хипотеза, при която наказателното
производство е образувано след административното такова, то правилата на
ал. 1 и ал. 2 от посочения член водят до извод, че всъщност приоритет следва
да се даде винаги на процедурата по НПК, където се преценява от прокурора, а
впоследствие и от съда, дали деянието е престъпление.
Следователно законът не допуска успоредно провеждане на
3
административнонаказателно производство и на наказателно такова. След
като чл. 33, ал. 1 от ЗАНН забранява при наказателно преследване изобщо да
се образува административнонаказателно производство, то се налага извод, че
законът не допуска след образуване на наказателното производство да бъде
издадено НП. Когато е образувано досъдебно производство, по което се
извършват действия по разследването, това означава, че прокурорът вече е
преценил, че са налице признаци за евентуално престъпление, макар и все още
да не е привлечен обвиняем. При това положение на още по силно основание
административнонаказателното производство трябва да се прекрати и
материалите да се изпратят на прокуратурата по реда на чл. 33, ал. 2 от НК,
понеже компетентен орган вече е образувал досъдебно производство,
приемайки, че са налице законен повод и достатъчно данни за извършено
престъпление по смисъла на чл. 207-212 от НПК.
Следователно административнонаказателно производство, образувано срещу
жалбоподателя е следвало да бъде прекратено на основание чл. 33, ал. 2 от
ЗАНН, а материалите по него да бъдат изпратени на прокуратурата, която
преди издаване на наказателното постановление е уведомила наказващия
орган, че е образувано досъдебно производство. В този смисъл са и част от
мотивите към Решение № * от **.**.2025 г. на АдмС - * по адм. д. № */2024
г., където изрично е посочено, че "Изпълнението на административни
наказания, наложени в нарушение на изискванията на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, е
непротивопоставимо на приоритета на наказателната отговорност при
наличните данни за започнато и неприключено наказателно производство за
същото деяние спрямо същото лице към момента на издаване на НП".
Действително, нарушението, във връзка с което е издадено процесното
наказателно постановление и съставът на престъплението, във връзка с което е
образувано производството по НПК, не са напълно идентични, но и двете са
пряко и непосредствено свързани с добив на дървен материал от един и същи
отдел и подотдел, за които се твърди да отговаря жалбоподателят. В случай, че
прокурорът, на когото е трябвало да се изпратят материалите, приеме, че
наказателното производство подлежи на прекратяване, поради липсва на
престъпление, тогава той следва да изпрати преписката на наказващия орган,
който от своя страна да реши дали е налице административно нарушение.
В чл. 63, ал. 2, т. 3 от ЗАНН изрично е предвидено, че едно от правомощията
на районния съд е да отмени акта по чл. 58д и да прекрати
4
административнонаказателното производство. Съгласно чл. 63, ал. 6 от ЗАНН
съдът отменя акта по чл. 58д и прекратява административнонаказателното
производство, когато това е предвидено в закон. Тъй като
административнонаказателното производство не е било прекратено на
основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, а е продължило с издаване на наказателно
постановление, настоящият съдебен състав намира, че следва да отмени
наказателното постановление, да прекрати административнонаказателното
производство и да укаже на наказващия орган, че след влизане в сила на
съдебното решение материалите по преписката трябва да се изпратят на
прокуратурата.
Само в случай, че прокурорът впоследствие прецени, че деянието не
съставлява извършено престъпление от конкретно лице, то той може да върне
преписката на наказващия орган, който ще разполага, на основание чл. 36, ал.
2 от ЗАНН, с възможност да извърши нова преценка дали е извършено
административно нарушение и ако приеме, че е извършено такова – да издаде
евентуално ново наказателно постановление, което би подлежало на
обжалване на отделно основание.
Предвид изхода на делото, жалбоподателят има право на сторените от него
съдебни разноски. Същият се е представлявал от адвокат, като договорът за
правна защита и съдействие е сключен при условията на чл. 5, ал. 1, т. 3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. При това
положение и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. чл. 18, ал. 2, във вр. чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
наказващият орган следва да заплати на адвоката възнаграждение в размер на
400 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 63, ал. 2, т. 3, във вр. чл. 63, ал. 6 от ЗАНН, във вр.
чл. 33, ал. 2 от ЗАНН Наказателно постановление №*/**.**.2025г., издадено
от директора на РДГ **, с което на И. Д. Г., ЕГН **********, за нарушение на
чл. 108, ал. 3 от ЗГ във вр с чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба №1/30.01.2012г. за
контрола и опазването на горските територии на основание чл. 257, ал. 1, т. 1
от ЗГ е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв. и ПРЕКРАТЯВА
5
административнонаказателното производство, започнало със съставянето на
АУАН № */**.**.2024г.
УКАЗВА на наказващия орган, че след влизане в сила на решението
материалите по административнонаказателното производство следва да се
изпратят она РП – Самоков, ТО – Ихтиман във връзка с ДП № */2024г. по
описа на ОСлО – СОП.
ОСЪЖДА директора на Регионална дирекция по горите – * да заплати на
адвокат С. Й. М. от Адвокатска колегия – П., личен № **********, сумата от
400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.
2 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – * област
в 14-дневен срок от съобщението до страните за неговото изготвяне.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
6