Определение по дело №57/2022 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 180
Дата: 9 февруари 2022 г. (в сила от 9 февруари 2022 г.)
Съдия: Даниела Каролова Телбизова Янчева
Дело: 20225500500057
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 180
гр. Стара Загора, 09.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно
частно гражданско дело № 20225500500057 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК № *****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., чрез адв.В.Г. против разпореждане от
13.12.2021 г. по ч.гр.д.№ 840/2021 г. по описа на Радневския районен съд, в
частта, в която е отхвърлено заявление за издаване на Заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №840/2021 г. по описа на PC- Р. със заявител
„Т.Б.” ЕАД, гр. С., срещу длъжника Ж. Б. В., за сумата от 296.94 лева,
представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство HUAWEI
P30 Lite Dual Peacock Blue с отстъпка от стандартната цена, съгласно раздел
II, т. 1 от допълнително споразумение от 02.01.2020 г.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното разпореждане е
неправилно и преграждащо по-нататъшното развитие на производството в
тази част. Излага подробни съображения. Моли да бъде отменено
обжалваното разпореждане и постановявано ново, с което се разпореди
издаването на заповед за изпълнение за това вземане.
Препис от частната жалба не се връчва на насрещната страна.
След преценка на становището на жалбоподателя и като взе предвид
доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Ч.гр.д.№ 840/2021 г. по описа на РРС е било образувано по заявление на
„Т.Б.“ ЕАД – гр.С. срещу Ж. Б. В. за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 323,46 лв. (триста
двадесет и три лева и 46 ст.) - представляваща незаплатени месечни
абонаментни такси и услуги за периода от 01.02.2020 г. до 31.05.2020 г. по
договор за мобилни услуги за мобилен номер +359********* от 11.11.2015 г. и
допълнително споразумение към него от 02.01.2020 г., договор за мобилни
услуги за мобилен номер +359********* от 01.07.2017 г. и допълнително
споразумение към него от 25.09.2019 г., за сумата от 114,83 лв. (сто и
1
четиринадесет лева и 83 ст. ) - представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги от 11.11.2015 г. за мобилен номер
+359*********, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси,
за сумата от 296,94 лв., представляваща неустойка за предоставено за
ползване устройство HUAWEI P30 Lite Dual Peacock Blue с отстъпка от
стандартната цена, съгласно раздел II, т. 1 от допълнително споразумение от
02.01.2020 г., за сумата от 284,81 лв. (двеста осемдесет и четири лева и 81 ст.)
- представляваща неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
02.01.2020 г. за ползване устройство HUAWEI P30 Lite Dual Peacock Blue, за
периода от месец юли 2020 г. до месец декември 2021 г., за законната лихва
върху главниците, считано от 10.12.2021 г. до пълното й погасяване; както и
разноските за производството в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева)
платена държавна такса и 180,00 лв. (сто и осемдесет лева) адвокатско
възнаграждение.
С обжалваното разпореждане съдът е приел, че претенцията за
неустойка за предоставени за ползване устройство с отстъпка от стандартната
цена, която неустойка е уговорена като част от разликата между стандартната
цена на устройството /без абонамент/ и заплатената от потребителя цена при
предоставянето му, съответна на оставащия срок на договора, в случаите,
когато на абоната е предоставено мобилно устройство за ползване на услуги,
за нищожни като неравноправни клаузи, за които съдът дири служебно /чл.
411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори/. Посочил е, че
тези клаузи имат характер на неустойки, независимо дали са наименовани
така, защото обезпечават изпълнението на паричните задължения на
длъжника по договорите за мобилни услуги до края на уговорения в тях срок
на действието им и служат като обезщетение за вредите от неизпълнението
им, при предсрочното им разваляне, без да е нужно те да се доказват (чл. 92
ЗЗД). Според тези клаузи, при предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги по вина на длъжника, същият дължи, освен уговорените
неустойки за предсрочното им прекратяване, и неустойки, представляващи
разликата в цената на предоставеното лизингово устройство без абонамент и
заплатената от него цена на същото устройство. Тази разлика не се дължи при
разваляне на договорите за мобилни услуги, защото то има действие само
занапред и уговорката за плащането й в посочените клаузи, имаща характер
на неустойка за вредите от развалянето им излиза извън посочените функции
на неустойката. От изложеното по – горе РРС е приел, че следва да се направи
извод за неравноправност на тези клаузи по смисъла на чл. 143, т. 5 и 19 ЗЗП.
С оглед на това е постановил и частично отхвърляне на заявлението в частта
за претендираната сума от 296,94 лв., представляваща неустойка за
предоставено за ползване устройство HUAWEI P30 Lite Dual Peacock Blue с
отстъпка от стандартната цена, съгласно раздел II, т. 1 от допълнително
споразумение от 02.01.2020 г.
При така установените факти въззивният съд намира следното:
Частната жалба е редовна, т.к. отговаря на изискванията на чл.275, ал.2
от ГПК и разпоредбите на закона, към които той препраща, допустима е, т.к. е
2
подадена от процесуално легитимирано лице, в предвидения по закон срок за
обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.1 т.2 от ГПК съдът може да откаже
да издаде заповед за изпълнение, ако искането противоречи на закона или на
добрите нрави, а т.3 на същата разпоредба посочва, че съдът може да откаже
да издаде заповед за изпълнение, ако искането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител или е налице вероятна основателност
за това.
В производството по издаване на заповед за изпълнение съдът не
проверява основателността на претенцията, а уважава същата, когато са
налице формалните изисквания на чл. 410 и чл. 411 от ГПК. По силата на чл.
411, ал. 3 от ГПК, за да уважи заявлението, съдът е длъжен служебно да
извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, а
в контекста на потребителската защита, доколкото длъжникът е с очевидно
качество на потребител, и дали договорът съответства на императивни
разпоредби на ЗЗП, дали не се основава на неравноправна клауза в договора и
дали е налице обоснована вероятност за това.
По отношение на претенцията за Неустойки при предсрочно
прекратяване на договори за мобилни услуги в размер на отстъпката от
стандартната цена на предоставено устройство, в общ размер за две
предоставени устройства на 296.94 лева, въззивният съд намира следното:
Едностранното прекратяване на действието на договора за мобилни
услуги, поради виновното им неизпълнение от длъжника, преди изтичане на
срока на действие, представлява разваляне на същия. С оглед характера на
уговорените насрещни престации - за продължително изпълнение на
заявителя (по предоставяне на мобилни услуги) и за периодично изпълнение
на длъжника (за ежемесечно плащане на абонаментите такси и мобилни
услуги), развалянето има действие занапред - чл. 88, ал. 1 ЗЗД.
Неустойката е договорна клауза, с която се уговаря, че в случай на
виновно неизпълнение на договорно задължение, длъжникът се задължава да
престира на кредитора имуществено благо. Тя е специфична форма на
договорната отговорност и се дължи независимо от наличие на вреди и
независимо от техния размер. Допустимо е страните да уговарят свободно
вида и размера на неустойката, стига обаче тази клауза да не противоречи на
императивни норми на закона, а в равна степен - и на добрите нрави.
Ограничението се отнася както за гражданските, така и за търговските сделки
по арг. от чл. 288 ТЗ. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата
за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Ако
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщата й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, неустойката следва да
се приеме за нищожна.
Уговорката в договора, която предвижда, че при предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина или по инициатива на
3
потребител, последният дължи част от стойността на отстъпките за
предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок
до края на договора за мобилни услуги, има характер на неустойка. Тя
обезпечава изпълнението на паричните задължения на длъжника по договора
за мобилни услуги до края на уговорения в него срок на действието му и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, при предсрочното му
разваляне, без да е нужно те да се доказват (чл. 92 ЗЗД). Тази сума не следва
да се дължи при разваляне на договора за мобилни услуги, защото то има
действие само занапред и уговорката за плащането й в посочената клауза,
имаща характер на неустойка за вредите от развалянето, излиза извън
посочените функции на неустойката. От това следва, че тази уговорка е
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 и 19 ЗЗП.
Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира, че
разпореждането в обжалваната му част е правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено.
По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК вр. чл.271,
ал.1 пр.І-во от ГПК Старозагорски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 13.12.2021 г. по ч.гр.д.№ 840/2021 г.
по описа на Радневския районен съд, в частта, в която е отхвърлено заявление
за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №840/2021
г. по описа на PC- Р. със заявител „Т.Б.” ЕАД, гр. С., срещу длъжника Ж. Б.
В., за сумата от 296.94 лева, представляваща неустойка за предоставено за
ползване устройство HUAWEI P30 Lite Dual Peacock Blue с отстъпка от
стандартната цена, съгласно раздел II, т. 1 от допълнително споразумение от
02.01.2020 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4