Председател: КРИСТИНА ТОДОРОВА
при секретаря Паулина Велкова и в присъствието на прокурор…………… като разгледа докладваното от съдия Тодорова
н.а.х.д. № 248 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от А.С.С., с ЕГН**********,***, срещу наказателно постановление № 19-1204-004007 от 04.02.2020 г., издадено от началника на група при сектор ПП-КАТ към ОДМВР гр.София, с което на жалбоподателя са му наложени на основание чл.175 ал.З, пр.1 от ЗДвП административни наказания - глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 /шест/ месеца, както и е приложена принудителна административна мярка - "отнемане на контролни точки на водач" в размер на десет точки, за извършено от него административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се поддържа, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, неправилно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва да бъде отменено. Излагат се доводи, че актът за установяване на административно нарушение е съставен в нарушение на разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, тъй като в същия липсва квалификация на нарушението и посочване на данните на свидетеля, присъствал при съставянето му. Поддържа се още, че фактическите констатации, отразени в акта и наказателното постановление не отговарят на действително случилото се. В частност се сочи, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, тъй като същия като водач на процесното МПС е притежавал всички необходими документи, за да влезе на територията на страната - документ за закупуването му /договор за покупко-продажба/, застраховка, свидетелство за регистрацията му, издадено в Република Франция. Изтъква се, че дори и да се приеме наличието на формално нарушение, то в случая приложение следва да намери разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото от нарушението не са настъпили никакви вреди - жалбоподателят не е навлязъл на територията на РБ и не е се е движил по републиканските пътища. По изложените съображения, жалбоподателят моли да се постанови съдебно решение, с което да бъде отменено атакуваното наказателно постановление.
Ответната по жалбата страна - ОД на МВР - гр.София, е депозирала писмено становище по делото, с което се заявява искане оспореното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
На 16.12.2019 г., около 09,47 ч., на ГКПП Калотина, трасе "Входящи леки автомобили", се явил жалбоподателят А.С.С.,***, управлявайки лек автомобил марка „Пежо", модел 307, с френски per. № 788CLV78. При извършената му проверка от свидетелката Й.К. ***/, същият представил свидетелство за регистрация на управляваното от него МПС № *********, за което полицейския служител установил, че е анулирано на 09.03.2019 г. /с прекратена регистрация от френските власти/. Автомобилът не бил регистриран и в Република България, съгласно Наредба № 1-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях.
За така установеното нарушение по чл.140 ал.1, пр.1 от ЗДвП /управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред от ЗДвП/, свидетелят Б.П. - на длъжност „мл.автоконтрольор" при ОДМВР София, сектор „Пътна полиция", в присъствието на свидетеля Й.К., съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение № 143261 от 16.12.2019 г., подписан от последния с без възражения.
Въз основа на така съставеният акт за установяване на административно нарушение било издадено и атакуваното по съдебен ред наказателно постановление № 19-1204-004007 от 04.02.2020 г. с което на жалбоподателя А.С. са му наложени на основание чл.175 ал.З, пр.1 от ЗДвП административни наказания - глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 /шест/ месеца, както и е приложена принудителна административна мярка - "отнемане на контролни точки на водач" в размер на десет точки, за извършено от него административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
По делото е приобщен в превод на български език - сертификат за прехвърляне на употребяван автомобил № 1577601, изготвен на 07.11.2019 г. в гр.Рамбуйе, РФранция /л.51-53 от делото/, от който се установява, че на същата дата, дружеството „Ара Ауто", с адрес „Але Дьо Рю Жуан", гр.Рамбуйе, РФранция, е продало на Сергей Сергеев, от гр.Тетевен, РБългария /други данни за купувача не са посочени/, лек автомобил марка „Пежо", модел 307, с френски per. № CLV78, с идентификационен № VF33HRHSB82719209.
Видно от приложеното копие на свидетелство за регистрация на МПС в РБ - част 1 с № *********, процесния автомобил марка „Пежо", модел 307, без регистрационен номер, с идентификационен № VF33HRHSB82719209, е регистриран в ОД на МВР гр.Ловеч на датата 18.12.2019 г.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели Б.П. и Й.К., както и от приетите по делото писмени доказателства, а именно: акт за установяване на административно нарушение № 143261 от
16.12.2019 г., наказателно постановление № 19-1204-004007 от
04.02.2020 г., сертификат за прехвърляне на употребяван автомобил № 1577601, изготвен на 07.11.2019 г. в гр.Рамбуйе, РФранция, копие на свидетелство за регистрация на МПС в РБ - част 1 с № *********, копие на френски регистрационен талон на МПС.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Б.П. и Й.К., доколкото същите добросъвестно и обективно са възпроизвели известните им по делото обстоятелства, относно датата и мястото на извършената полицейска проверка на жалбоподателя, управляваното от последния МПС и представените от него документи за идентификацията му, констатираната липса на регистрация на това МПС в страната и същевременно факта на прекратената такава във френската държава. Относно така очертаните факти, съдът се довери изцяло на показанията на тези свидетели, тъй като същите са непротиворечиви, взаимно кореспондиращи си и намират пълна подкрепа от събраните по делото писмени доказателства.
С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
При издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните изисквания на ЗАНН и същото се явява законосъобразно от формална страна - издадено е от компетентен орган, спазени са формата и редът при издаването му и съдържа изискуемите се от разпоредбата на чл.57 от ЗАНН реквизити.
По същество, съдът намира жалбата за неоснователна. Правилно е била реализирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП установените в акта за административно нарушение фактически констатации, в рамките на производството по налагане на административно наказание, се считат за верни до доказване на противното. По силата обаче на чл.14 ал.2 от НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила /в този смисъл т.7 на ППВС № 10/1973 г./. В случая обстоятелствата по съставения акт за административно нарушение се оспорват от наказаното лице, но се потвърдиха по делото. В хода на съдебното производство се установи по безспорен начин от събраните по делото доказателства, че с действията си жалбоподателя А.С. е нарушил виновно разпоредбата на чл.140 ал.1, пр.1 от ЗДвП и правилно му е наложено наказание съобразно санкционната разпоредба на чл.175 ал.З от ЗДвП, тъй като в качеството му на водач на МПС - лек автомобил марка „Пежо", модел 307, с френски per. № 788CLV78, е управлявал същото по пътищата, отворени за обществено ползване - явил се е с посочения автомобил за влизане в страната, на ГКПП Калотина, трасе „Входящи леки автомобили", без обаче същия този автомобил да е регистриран по надлежния ред, съгласно изискванията на Наредба № 1-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях.
От събраните по делото доказателства, несъмнено се установи от обективна страна, че извършените от жалбоподателя действия по придвижване с лекия автомобил представляват управление на такъв, доколкото същия е бил спрян за проверка, докато е шофирал автомобила при влизане в страната - на входящо трасе на ГКПП Калотина.
Също от обективна страна, съдът приема за доказано, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил „Пежо", с френски per. № 788CLV78, не е бил регистриран по надлежния ред.
Съгласно чл.140 ал.1 от ЗДвП, „по пътищата отворени за обществено ползване се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места". В ал.2 на същата разпоредба е предвиден редът и условията за регистриране на МПС - регламентирани в Наредба № 1-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях. Съгласно чл.З ал.1 от тази Наредба, „моторните превозни средства и ремаркета се регистрират в срок до 1 месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса от съответния митнически орган". Този срок за регистрация е приложим и при придобиване на собственост на превозно средство извън РБ /аргумент от ал.2 на чл.З от Наредбата/.
Неоспорим по делото факт е, че собствеността върху процесното МПС /употребяван автомобил с френска регистрация/ е придобита извън страната - в Република Франция, на датата 07.11.2019 г., когато по силата на сертификат за прехвърляне на употребяван автомобил № 1577601, изготвен на същата дата в гр.Рамбуйе, РФранция, е прехвърлена в полза на българския гражданин Сергей Сергеев. Безспорно се установи и, че същият този автомобил, управляван от жалбоподателя А.С., се явил на датата 16.12.2019 г., на ГКПП Калотина, за влизане в страната. Несъмнено е и, че процесното МПС не е било регистрирано, съгласно чл.З ал.2, вр. ал.1 от цитираната по-горе Наредба № 1- 45/24.03.2000 г., тъй като в 1-месечен срок от придобиване на собствеността върху него /07.11.2019 г./ не е било представено за регистрация в страната. Същевременно по делото се установи, че документът удостоверяващ, че процесното превозно средство е регистрирано в Република Франция е бил анулиран /с прекратена регистрация от френските власти/. Доказателство за това е направеното отбелязване в свидетелството за регистрация № ********* на процесния автомобил. В тази насока са и показанията на свидетелите Б.П. и Й.К.. Въпреки, че заяви липса на спомен за случая, свидетелят П. потвърди, че акта за установяване на административно нарушение е съставен от него, в качеството му на контролен орган по транспорта. Показанията на свидетелката К. не опровергават констатациите на контролния орган, а са в подкрепа на фактите, изложени в акта за нарушение. Същата дава категорични сведения за възприетото от нея при извършената проверка на документите на управлявания от жалбоподателя автомобил - представено й от последния свидетелство за регистрация, което е било анулирано от френските власти на датата 09.03.2019 г. Доколкото по делото не са представени доказателства, опровергаващи така установените в акта обстоятелства, а напротив същите бяха потвърдени в хода на съдебното производство, то съдът намира, че съобразно разпоредбата на чл.175 ал.З от ЗДвП правилно е наложено наказание за извършеното от жалбоподателя нарушение по чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП.
Несъстоятелни са оплакванията в жалбата, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН и съответно е налагал освобождаване от наказание на жалбоподателя, доколкото последният „дори не е изминал с МПС и един метър от пътищата за обществено ползване на територията на РБ". Нормата на чл.140 ал.1 от ЗДвП е ясна и предвижда задължение да се допускат по пътищата, отворени за обществено ползване само регистрирани моторни превозни средства. Следователно, след качването в автомобила и привеждането му в движение, водачът е длъжен да спази предвиденото в закона изискване, независимо от дължината на участъка, който реално е изминал.
Наложените наказания на жалбоподателя са в минималния размер, предвиден за конкретното нарушение в разпоредбата на чл.175 ал.З от ЗДвП, като при определянето им наказващият орган се е съобразил с разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН. Съдът счита, че същите са справедливи, съотвестват на тежестта на извършеното нарушение и ще постигнат целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН.
След извършената служебна проверка съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Издадено е от компетентен орган, в съответствие с административно-наказателнопроцесуалните правила и с материалния закон. Изложените фактически констатации в него са обосновани и се подкрепят от доказателствата по делото.
С оглед изхода на делото и на основание чл.143 ал.З от АПК, във вр. с чл.63д ал.1 и ал.4 от ЗАНН, в полза на административно наказващият орган следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на 100 лева, определен по реда на чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, приложима във вр. с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ.
Воден от горното
и на основание чл.63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-1204- 004007 от 04.02.2020 г., издадено от началника на група при сектор ПП-КАТ към ОДМВР гр.София, с което на А.С.С., с ЕГН**********,***, са му наложени на основание чл.175 ал.З, пр.1 от ЗДвП административни наказания - глоба в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 /шест/ месеца, както и е приложена принудителна административна мярка - "отнемане на контролни точки на водач" в размер на десет точки, за извършено от него административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл.143 ал.З от АПК, във вр. с чл.бЗд ал.1 и ал.4 от ЗАНН, А.С.С., с ЕГН**********,***, да заплати на ОД на МВР София, със седалище гр.София, ул."Гео Милев" № 71, сумата от 100 лева, представляваща направени разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на 100 лева, определен по реда на чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, приложима във вр. с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - София област, в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
Председател: