РЕШЕНИЕ
№ 1190
гр. Велико Търново, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20234110101572 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на*, в която се излагат твърдения, че на
28.10.2017г. в *, ответникът е нарушил правилата за движение като при спускане по наклон
и движение с несъобразена с пътните условия скорост, е загубил контрол над превозното
средство като се е ударил в еластична преграда – мантинела, собственост на*, при което е
нанесъл имуществени щети. Ищецът твърди, че ответникът е управлявал моторното
превозно средство без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” като
на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ е заплатил на собственика на пътното
съоръжение застрахователно обезщетение в размер на 1525,12 лв. Навеждат се доводи, че
след изплащане на обезщетението ищецът е встъпил в правата на увреденото лице и е
поканил причинителя на вредите да му заплати горепосочената сума заедно с разходите за
определянето й от общо 1608,12 лв. като е последвало неизпълнение от негова страна. С
оглед гореизложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1608,12 лв., ведно със законната лихва от
предявяването на иска до окончателното изплащане на задължението както и направените
по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба. В
съдебно заседание признава участието си в процесното пътнотранспортно произшествие
като не изразява становище по предявения иск.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
1
Предмет на делото е иск по чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 28.10.2017г. около 11:15 часа ответникът с концентрация на алкохол в кръвта********
управлявал лек автомобил *****. При спускане по наклон в зоната на дясна крива и при
движение с несъобразена с пътните условия скорост при мокра пътна настилка, той загубил
контрол над превозното средство като се ударил в предпазна ограда, *, и повредил пет звена
от нея. За произшествието е съставен протокол за ПТП от органите на полицията, които
констатирали щети по автомобила и по предпазната ограда както и извършени нарушения
от ответника на правилата за движение по пътищата. Последвало образуване на
административнонаказателна преписка, която приключила с издаване на наказателно
постановление спрямо ответника, влязло в сила на 06.06.2018г. На 25.06.2018г.
собственикът на увредените пътни принадлежности заявил претенция към ищеца за
заплащане на причинените вреди от виновния водач. Вредите са оценени на 1525,12 лв. като
са извършени разходи за определянето им от 83 лв. Застрахователното обезщетение е
платено на 13.07.2018г. на * като е последвало изпращане на покана за доброволно
изпълнение от * до ответника, която не е връчена поради ненамиране на адреса.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
В разглеждания случай са налице всички предпоставки по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ,
съгласно които за *е възникнало задължение да изплати обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Процесното пътнотранспортно
произшествие, от което са причинени вреди на чуждо имущество, е настъпило на
територията на страната, виновният водач е управлявал регистрирано в Република България
моторно превозно средство и не е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. Механизмът на произшествието не е оспорен като вината
на ответника се доказва от съдържанието на протокола за ПТП и от съставеното наказателно
постановление. От данните в протокола за ПТП се установява и характерът на причинените
щети, разходите за отстраняването на които са определени от експертиза. Определеното от
ищеца застрахователно обезщетение е платено на увреденото лице, което по смисъла на чл.
30, ал. 1 от Закона за пътищата е собственик на пътните принадлежности на републиканския
път, в резултат което съгласно чл. 558, ал. 7 от КЗ той е встъпил в правата му и в негова
полза е възникнало право да предяви регресна претенция срещу ответника до размера на
платеното обезщетение, както и на разходите за определянето и изплащането му. С оглед
гореизложеното, исковата претенция за заплащане на сумата от 1608,12 лв. е основателна и
следва да бъде уважена. От забавата за изпълнение на главницата е възникнало правото на
кредитора да търси обезщетение в размер на законната лихва за периода от подаване на
исковата молба - 26.05.2023г., до окончателното изплащане на задължението.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца сумата от 164,32 лв., представляващи направени разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
2
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда А. И. Ц. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 1608,12 лв. /хиляда
шестстотин и осем лева и дванадесет стотинки/ - главница, представляваща регресна
претенция във връзка с изплатено застрахователно обезщетение за причинени щети от
увреждане на 5 броя звена на предпазна ограда, настъпило от пътнотранспортно
произшествие на 28.10.2017г. *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.05.2023г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 164,32 лв. /сто
шестдесет и четири лева и тридесет и две стотинки/, представляваща направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3