РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. Видин, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тодор Г. Попиванов
при участието на секретаря Полина П. Каменова
като разгледа докладваното от Тодор Г. Попиванов Гражданско дело №
20221320100253 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен
път” № 260, с която против С. Г. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ул.
„Владикина“ № 48, е предявен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 от
ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 240 от ЗЗД, във връзка
с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че със заявление за издаване на кредитна карта
“EUROLINE” от 15.04.2005 г., „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД (като
правоприемник на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД по силата на
Договор за продажба на предприятие от 24.03.2005 г.) - в качеството му на
картоиздател и С. Г. А., в качеството й на картодържател – са сключили
договор за издаване на кредитна карта “EUROLINE“, в полза и на името на
ответника. Твърди се, че в заявлението - договор С. Г. А. изрично декларира,
че е запозната, приема и разбира Общите условия за издаване и използване на
кредитни карти “EUROLINE”, като по този начин те станали неразделна част
от сключения договор за издаване на кредитна карта. С този договор на
ответника била предоставена възможността да ползва, издадена от
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД кредитна карта „EUROLINE” от 15.04.2005 г.,
1
да тегли пари в брой с нея и да бъде кредитиран от дружеството при
извършването на сделки с нея (арг. от чл. 4 и чл. 5 и чл. 6 от Общите условия).
От своя страна картодържателят С. Г. А., се задължила да заплаща месечни
вноски във връзка с издадената й карта, както и да заплаща лихва за
отпуснатите й суми съобразно уговореното по чл. 10, чл. 11 и чл. 12 от
Общите условия.
Посочва се, че по силата на чл. 9 от Общите условия към процесния договор
страните са се уговорили банката - картоиздател да изпраща всеки месец на
картодържателя месечни извлечения, в които се отразяват всички операции и
сделки извършвани с картата, както и задълженията на картодържателя във
връзка с ползваната от него карта.
Излага се, че от 15.07.2016 г. ответникът преустановил редовното заплащане
на дължимите от него суми по изпращаните му месечни извлечения. Не били
заплатени дължимите суми, посочени в издадените месечни извлечения от
15.07.2016 г. и 15.08.2016 г. С оглед на това обстоятелство и на основание чл.
15.1, буква „а” и чл. 15.2 от Общите условия към процесния договор
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД упражнило своето потестативно право по
договора и обявило цялото задължение на С. Г. А., произтичащо от
подписаното от нея заявление - договор за издаване на кредитна карта
“EUROLINE” от 15.04.2005 г. за изцяло и предсрочно изискуемо. Това
волеизявление на банката достигнало до длъжника с писмено уведомление за
обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията по кредита, чрез
нотариус Богдан Тодоров, с район на действие - PC Видин, с peг. № 161 в
Регистъра на НК, връчено при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК по постоянен
и настоящ адрес на лицето, след извършена справка ГРАО, идентичен с адреса
по договора. При извършена справка от НОИ за регистриран трудов договор
се установило, че лицето не работи, поради което връчването по месторабота е
невъзможно и следователно връчването от нотариуса е редовно. С оглед на
тези обстоятелства, предсрочната изискуемост на вземането на банката за
пълния размер на кредита е настъпило на 29.07.2019 г. - датата на връчване на
кредитополучателя С. Г. А., на уведомлението за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, инкорпориращо волеизявлението на кредитора
Юробанк България" АД.
Поддържа се, че като резултат от обявяването на предсрочната изискуемост на
2
кредита, картодържателят дължи на банката непогасена главница в размер на
2699.68 лв., възнаградителна лихва в размер на 707.56 лв. за периода от
15.07.2016 г. до 29.07.2019 г. вкл.. мораторна лихва в размер на 190.38 лв. за
периода от 15.07.2016 г. до 12.03.2020 г. вкл. такси в размер на 87.99 лв. за
периода от 15.07.2016 г. до 26.07.2020 г. вкл. във връзка с обявяването на
предсрочната изискуемост „Юробанк България"АД заплатило нотариални
такси в общ размер на 78.00 лв. за периода от 15.07.2016 г. до 26.07.2020 г., от
които 18.00 лв. такса за заверка на подпис, 48.00 лв. такса за нотариална
покана и 12.00 лв. такса за справка за адрес на лицето, които следва да бъдат
възстановени от кредитополучателя на основание чл. 78 от ЗЗД. С оглед на
това, освен претендираните главница, договорни лихви, мораторни лихви и
такси по договора, кредитополучателят дължи на „Юробанк България"АД
платените от банката такси за връчване на нотариална покана в общ размер на
78.00 лв., от които такса за заверка на подпис в размер на 18.00 лв.
/чието плащане се доказва с преводно нареждане №
BORD09985927/29.05.2019 г./, такса в размер на 48.00 лв. за връчване на
нотариална покана /чието плащане се доказва с преводно нареждане №
BORD04365615/23.06.2020 г./ и такса в размер на 12.00 лв. за справка адрес
/чието плащане се доказва с преводно нареждане №
BORD04259204/25.04.2019 г./.
Твърди се от ищеца, че от него е подадено заявление по чл. 417 от ГПК и е
образувано ч. гр. д. № 1284/2020 г. по описа на Районен съд – Видин, по което
е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 417 от
ГПК.
Сочи се, че срещу С. Г. А. било образувано изпълнително дело при ЧСИ
Стефан Нинов, район за действие - ОС Видин за събиране на вземанията по
издадените изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение.
Иска от съда да се произнесе с решение, с което признае за установено, че по
заявление-договор за издаване на кредитна карта „EUROLINE“ от 15.04.2005
г. ответникът С. Г. А., дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, главница в
размер на 2699.68 лв., възнаградителна лихва в размер на 707.56 лв. за периода
от 15.07.2016 г. до 29.07.2019 г. вкл., мораторна лихва в размер на 190.38 лв. за
периода от 15.07.2016 г. до 12.03.2020 г. вкл., такси в размер на 87.99 лв. за
периода от 15.07.2016 г. до 26.07.2020 г.вкл., такси нот. покани в размер на
3
78.00 лв. за периода от 15.07.2016 г. до 26.07.2020 г.вкл., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
05.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се направените разноски по заповедното производство и в
исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника,
чрез назначения по делото особен представител, в който е изразено следното
становище:
Оспорва се, че ищецът е носител на процесното вземане и е активно
легитимиран да предяви иска срещу ответника. Сочи се, че ако изобщо е
сключен договор за кредит и е възниквало някакво вземане, то носител на
правата по него не е ищеца, а „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД, тъй
като правоотношението /ако има такова/ е възникнало на 15.04.2005г., т.е. след
датата на прехвърляне на кредитното предприятие от „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ“ АД на ищеца. В този смисъл предявените искове освен, че са
неоснователни, са и недопустими, на основание чл.26, ал.2 от ГПК, тъй като
никой, не може да предявява от свое име чужди права пред съд, както е
процедирано в случая.
Сочи се, че липсва сключен договор между ответника и „БЪЛЕЕРИЪН
РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД, наименован в исковата молба от ищеца като
заявление-договор за издаване на кредитна карта „EUROLINE“ от 15.04.2005
г. Сочи се, че представеното по делото писмено доказателство, което според
ищеца било договор, всъщност е само едно заявление за издаване на кредитна
карта, за намерение за снабдяване с такава, при това неподписано. Липсва
изразена обща воля на кредитоискател и на кредитор за сключването на такъв
договор. Няма изразени, на този хартиен носител, нито съвпадащи насрещни
волеизявления, от които да се направи извода, че такъв договор е сключен.
Самото заявление не е подписано от ответницата, при което положение не би
могло да се приеме, че има изразена от нея воля за сключване на договор за
кредит под формата на кредитна карта „EUROLINE“.
Излага се, че въпросното заявление представлява бланка за нанасяне на данни
за имуществено състояние, семейно положение и други лични данни. В него
няма графа „подпис“ на кредитоискател и ответницата не се е подписвала под
него. Налице е само неин подпис, но не под заявлението, а под декларация,
4
инкорпорирана в него, при това отделена в рамка. Няма и никакви данни в
самото заявление за съществените условия на кредита, като цена, кредитен
лимит, вноски и падежите им, приложими различни лихвени проценти и др. и
такива не са уговорени. При това положение не може да се приеме, че е
налице воля на ответницата за сключване на договор за кредит изобщо и в
частност за процесния такъв.
Поддържа се също, че липсва и насрещно волеизявление на „кредитор“ и
подпис на негов представител, при което положение също не може да се
приеме, че е сключен договор. Подписалото бланката лице Вергиния
Виденова не е такъв представител, тъй като нейният подпис фигурира в рамка
под „Сверил копията на представените документи с оригиналите (попълва се
от лицето, приело документите)“. Явно само това е било нейното качество, но
не и като представител на кредитора. За това лице не е ясно дали изобщо е
дори служител на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД и за което лице
няма данни да има представителна власт да сключи договор от името на това
дружество.
Поддържа се, че при всички случаи, лицето, подписало договор за кредит от
името на кредитора, следва да е овластено и упълномощено за това от лицата,
представляващи последния по закон и ако не разполага с такова пълномощно,
каквото не е и представено по делото, същото няма право да сключи такъв
договор и подписаният такъв без представителна власт е нищожен.
В този смисъл, ако се приеме, че заявлението е договор се прави при
условията на евентуалност възражение за нищожността му, поради липса на
представителна власт на лицето, подписалото го от името на кредитора.
Посочва се, че прикрепените към заявлението Общи условия за издаване и
използване на карта „EUROLINE“ не са подписани от никого. Сочи се, че
същите не са документ по смисъла на закона и поради това дори не е
необходимо да се оспорват. Не е ясно и дали са били част от процесното
заявление и дали са били действащи към 15.04.2005 г. Обстоятелството, че са
подписани под „Вярно с оригинала“ от процесуалния представител на ищеца
не ги прави писмено доказателство.
Поддържа се, че след като въпросните Общи условия не носят подпис на
ответницата, същите са й непротивопоставими и уговорките в тях, нечетливи,
поради дребния шрифт, не са част от никакъв договор за кредит или от
5
процесния, ако се приеме, че има такъв. Поради това липсва съгласие на
ответницата за приемане на Общите условия. Липсва приемане на въпросните
Общи условия от нея. Посоченото в декларацията, че е запозната с тях, не
значи че ги приема, ако изобщо са били същите.
При това положение се твърди, че липсва сключен договор за кредит и искът е
неоснователен на това основание.
Твърди се, че независимо дали има или няма договор за издаване на кредитна
карта „EUROLINE“, ответницата не дължи исковата сума. Сочи се, че
представените от ищцовата страна доказателства не установяват
съществуване, нито размер на задължение на ответницата. Не е доказано
предоставяне на кредитна карта „EUROLINE“ на ответницата. Дори номерът
на тази кредитна карта не е известен. Не е доказано голословното твърдение в
исковата молба, че ответникът бил активирал кредитната карта. Липсват
данни за активиране и за каквито и да било транзакции. В този смисъл липсват
доказателства да е изтеглена исковата сума за главница и кой я е изтеглил. Не
е доказано ответницата да е усвоила кредита, не се установява да е теглила
суми по кредита и в какъв размер, правила ли е вноски и дали кредита е
усвоен изцяло или частично, пък и изобщо. Липсват доказателства, които да
обосноват претендирания размер на главницата.
Оспорват се и исковете за мораторна и възнаградителна лихва върху
главницата. Твърди се, че липсват и не са ясни, нито установени лихвените
проценти на тази възнаградителна лихва, които са приложени, върху каква
част или части от суми за главница са начислени. Поради недължимост на
вземането за главница, няма и задължение за възнаградителна лихва върху
главницата от 15.07.2016 г. до 29.07.2019 г., вкл., пък и изобщо. Поради
недължимост на главницата, ответницата не дължи и мораторна лихва върху
нея от 15.07.2016 г. до 12.03.2020 г., вкл. По същите съображения ответницата
не дължи и законна лихва от 05.08.2020 г. датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение до изплащането.
Сочи се, че е налице дублиране на претенцията за възнаградителна и
мораторна лихва за периода от 15.07.2016 г. до 29.07.2019 г. и двете
претендирани от начална дата 15.07.2016 г., което е недопустимо.
Наведени са възражения за погасяване по давност на сумите за главницата и
лихвите.
6
Оспорва се като недоказан искът за „такси по договора“ за времето от
15.07.2016г. до 26.07.2020 г. в претендирания размер от 87,99 лева, тъй като
такива такси не са уговаряни между страните, ответницата не е поемала
изрично задължение за заплащане на такива такси, а и липсва изобщо договор,
в който такива да са уговорени.
Оспорва се като неоснователен е и искът за 78.00 лева - нотариални разходи по
уведомяване, тъй като не се касае за промяна на местоизпълнение на
задължението и в този смисъл ответницата не дължи разходи по чл. 78 от ЗЗД.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
процесуалния представител на ищеца, както в настоящето исково, така и в
заповедното производство.
Моли съда да отхвърли изцяло предявените срещу ответницата искове, като
неоснователни, недоказани и погасени по давност.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебно-
счетоводна експертиза, приложено е ч.гр.д. № 1284/2020 г. по описа на
Районен съд - Видин.
Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по предявен иск след указания, дадени с
Определение от 13.01.2022 г. по ч.гр.д. № 1284/2020 г. по описа на РС – Видин
по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК след връчване заповедта по чл. 417 ГПК по реда на
чл. 47 ГПК.
Предявеният иск е редовен и допустим поради което и съдът дължи
разглеждането му по същество.
По делото не е представен сключения между банката и ответника договор за
издаване за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE” от
15.04.2005 г., от който според твърденията в исковата молба произтичат
претендираните от ищеца вземания срещу ответника. Възникването на
облигационно правоотношение между „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и
ответника не може да се извлече и от представеното по делото заявление за
издаване на кредитна карта „EUROLINE“, подадено с дата 15.04.2005 г. /л. 11
7
от делото/. В същото не е посочен кредитния лимит, не е отразено
предаването на кредитната карта на ответника. В заключението на съдебно-
счетоводната експертиза с вещо лице С. П. също не е посочено наличието на
договор за издаване и използване на кредитна карта от 15.04.2005 г., а
единствено представеното по делото заявление, т.е. и вещото лице не е
констатирало наличието на твърдения от ищеца договор за издаване и
използване на кредитна карта „EUROLINE“ .
Дори да се приеме тезата на ищеца, че заявлението за издаване на кредитна
карта представлява договор между „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и
ответника, съдът намира, че сумата по кредита е съществен елемент на този
вид договори, по отношение на който страните следва да постигнат съгласие в
предписаната от закона форма. Липсата на уговорена сума по кредита е порок,
който се отразява на съставомерността на сделката, не може да бъде саниран и
води до нищожността й по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД – поради липса
на съгласие. Несъмнено е, че липсата на съгласие като елемент от фактическия
състав на сделката е основание, относимо само към двустранните сделки.
Освен това, за да се отрази на съставомерността на сделката, отсъствието на
съгласие трябва да е налице към момента на сключване на договора и да бъде
съзнателно. Поради това и волеизявленията на страните по договора за кредит
относно сумата, която кредитора се задължава да отпусне, трябва да бъдат
обективирани по начин, който не поражда съмнение за постигнатото помежду
им съгласие за настъпване на правните последици относно същата. От
представеното заявление за издаване на кредитна карта и общите условия към
него не се установява страните да са постигнали съгласие по този въпрос. Със
заявлението, имащо характер на оферта по смисъла на чл. 13 ЗЗД, заявителят е
отправил до праводателя на ищеца искане за издаване на кредитна карта, в
което е посочил данни за своята заетост, доходи, притежавано имущество и
финансови задължения. Отправената от страна на заявителя оферта не
включва сума по кредита, респ. определен кредитен лимит. Заявлението е
подписано под условие в случай че бъде прието да бъде обработена следната
транзакция: „Заверете сметката на фирма „Елнита“ ООД за сума от 449.00
лева; брой на вноските 18“, като същевременно се твърди в Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, че е отпуснат кредитен
лимит в размер на 2940.00 лева за които няма данни кредиторът въобще да е
приел или предложил на заявителя сума в такъв размер за кредит, респ.
8
кредитен лимит, с който заявителят да се е съгласил. Видно от установеното
от вещото лице в съдебно-счетоводната експертиза е, че конкретно усвоените
суми са в размер на 6839.00 лева.
Доколкото общите условия предвиждат тегленията в брой и плащанията в
търговски обекти да се извършват в рамките на кредитен лимит и доколкото
нарушаването на забраната за надвишаването му, както и неизплащането на
минималната месечна вноска, са въздигнати в съществено неизпълнение на
общите условия, което съставлява основание за прекратяване на отношенията
с картодържателя, то към момента на сключване на договора следва да е
налице съгласие между страните относно размера на кредитния лимит и на
минималната месечна вноска, каквото в случая не се доказва да е било
постигнато.
Размерът на кредита и на насрещната престация при изплащане на
задължението на вноски като част от същественото съдържание на сделката,
не могат да се определят едностранно от банката след сключване на договора,
както и впоследствие многократно да бъдат променяни едностранно от нея с
оглед действителните финансови възможности на картодържателя,
кредитоспособността му, спазването на общите условия и общо риска, който
се поема. В конкретния случай и не са налице повелителни правила на закона,
които да могат да заместят по право липсата на постигнато между страните
съгласие по обсъждания съществен признак на договора.
По изложените съображения съдът намира, че процесният договор за издаване
на кредитна карта „EUROLINE“ от 15.04.2005 г. е изцяло нищожен на
основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. Всяка нищожност по чл. 26 ЗЗД,
включително и тази по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, е абсолютна /не само
изначална/, и окончателно водеща до пълна невъзможност опорочената сделка
да породи правни последици, т. е. – непоправима е без възможност за
саниране. Нормата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД е императивна материалноправна
разпоредба, за чието приложение съдът следи служебно с оглед
задължителните разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013
от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Тъй като за
нищожността съдът следи служебно, при обективната й изводимост от
установените факти както е в случая, следва да я прогласи. След като
процесният договор за кредит страда от порок, обуславящ неговата
9
нищожност, то същият не може да послужи като основание, от което в полза
на банката валидно да възникне вземане срещу ответника за връщане на заета
сума на договорно основание, каквото в случая е заявено от страна на ищеца,
респ. задължение за ответника.
Предвид на гореизложеното предявения иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Ответникът не е сторил разноски по делото, същият е представляван в процеса
от особен представител, поради което такива не следва да му се присъждат с
оглед изхода на делото.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК,
във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 240 от ЗЗД, във връзка с чл.
79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен
път” № 260, против С. Г. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. Видин, ул.
„Владикина“ № 48, за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата, за която е била издадена заповед № 1235-РЗ/07.08.2020 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 1284/2020 г. по описа на РС– Видин както следва: 2699.68 лева -
главница, 707.56 лева – възнаградителна лихва за периода от 15.07.2016 г. до
29.07.2019 г. включително, 190.38 лева – мораторна лихва за периода от
15.07.2016 г. до 12.03.2020 г. включително, 87.99 лева – такси и 78.00 лева
нотариални такси, ведно законната лихва за забава върху главницата считано
от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.08.2020 г. до
окончателното й погасяване, като неоснователни и недоказани.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен
срок от връчването му на страните, като след влизането му в сила да се
приложи препис по ч.гр.д. № 1284/2020 г. по описа на Районен съд - Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
10