№ 2498
гр. С., 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА
при участието на секретаря Ц.С.К.
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно
наказателно дело № 20231110207826 по описа за 2023 година
Производството е по реда на член 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. С. С. срещу наказателно постановление № 20-4332-007589 от
18.05.2020 година на Началника на група към СДВР—ОПП Г.В.Б., с което на Б. С. С. е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000,00 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на член 6, т.2 от ЗДвП. Жалбоподателят
чрез адвокат М. твърди, че не е спазен срокът по член 34, ал.1 от ЗАНН и не е дадена
правилната правна квалификация на деянието. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител.
Софийски районен съд, след като обсъди доводите в жалбата, с оглед на събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че не са
налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
С решение на Народното събрание на Република България от 13.03.2020 година е обявено
извънредно положение във връзка с епидемичната обстановка, свързана с разпространението
на COVID-19. С издадена на основание член 63, ал.1 от Закона за здравето Заповед № РД-
01-143 от 20.03.2020 година на Министъра на здравеопазването, точка 2 е възложено на
органите на Министерство на вътрешните работи да организират контролно-пропускателни
пунктове на входно-изходните пътища на областните центрове и да извършват проверка на
целта на пътуването на гражданите. С точка 3 от цитираната заповед се посочва, че през
контролно-проускателните пунктове се пропуска преминаването на граждани в случаи на
неотложност на пътуването, наложено от полагането на труд в населеното място,
1
здравословни причини на пътуващия или негови близки, завръщане на настоящия или
постоянния адрес. Посочените обстоятелства съгласно заповедта се удостоверяват със
служебна бележка от работодателя или служебен документ – карта, медицински документ,
документ за самоличност. Посочената заповед е изменена със Заповед № РД-01-153 от
25.03.2020 година на Министъра на здравеопазването, в чиято точка 1 е записано, че през
контролно-пропускателните пунктове се пропуска преминаването на лица само в случай на
неотложност на пътуването, наложено от:
а) полагане на труд в населеното място;
б) здравословни причини на пътуващия или негови близки;
в) завръщане на настоящ или постоянен адрес, или на адрес, на който пътуващият временно
пребивава, който е различен от неговия постоянен или настоящ адрес;
г) необходимост от полагане на грижи за роднини или близки, когато населеното място, в
което живеят е различно от това на постоянния или настоящ адрес на пътуващия;
д) необходимост от снабдяване на себе си или лица, за които пътуващият полага грижи, със
стоки от първа необходимост, когато в населеното място по техния постоянен или настоящ
адрес няма търговски обекти ли аптеки, от които да се снабдят с тези стоки.“
Посочените обстоятелства се удостоверяват със: „служебна бележка от работодателя или
служебен документ-карта; медицински документ; документ за самоличност; декларация от
лицето за вида и причината, поради която се налага пътуването.“
Със Заповед № 8121з-373 от 03.04.2020 година на Министъра на вътрешните работи на
Директорите на ОДМВР в страната и СДВР да обработват личните данни от декларациите
само за целите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 година, събраните декларации да
се съхраняват в районното управление или в ОДМВР, при което е организиран съответния
контролно-пропускателен пункт, като за достъп до тези декларации да се определят
длъжностни лица при спазване на принципа „необходимост да се знае4, които са длъжни да
опазват и да не разпространяват информацията, съдържаща се в декларациите.
На 27.04.2020 година около 18.20 часа жалбоподателят Б. С. С. управлявал лек автомобил
„Тойота Айго“, рег. № НОМЕР, регистриран на „ ФИРМА“ ЕАД, по път Първи клас № Е871
с посока на движение от град С. към град П. достигнал до обособен контролно-
пропускателен пункт на входно-изходната точка на град С. и област П.. С. бил сам в
автомобила. На същата дата за времето от 08.00 часа до 20.00 часа свидетелят Д. В.,
служител на ОДМВР-П., бил назначен заедно с колегите си М. З., В.Б. и Н.Н. на КПП-12
„Драгичево“ като осъществявал контрол върху контролно-пропускателния режим към град
П. съобразно издадените от Министъра на здравеопазването заповеди. В. спрял водача С.,
който представил декларация от 27.04.2020 година, че Б. С. С., с постоянен адрес град С.,
АДРЕС, полага труд в град С., АДРЕС“ блок 59и е с настоящ адрес град П., АДРЕС, както и
служебна бележка от работодател. Свидетелят В. изискал от С. удостоверение за настоящ
адрес от община П. и тъй като той не представил такова му разпоредил да обърне посоката
2
на движение на управлявания от него автомобил и да се върне в град С.. С. не се подчинил
на полицейското разпореждане и продължил движението си в посока град П., където бил
задържана от служители на 02 РУ, които го върнали на място. Свмидетелят Д. Я., младши
контрольор в ОПП-СДВР съставил АУАН, серия GA № 52629 от 27.04.2020 година за
нарушение на член 6, т.2 от ЗДвП, които свидетелите Д. В. и М. З. подписали като очевидци
по установяване на нарушението и съставяне и връчване на АУАН. За извършената
проверка и осъщественото от страна на С. неподчинение на устно полицейско разпореждане
свидетелят В. съставил докладна записка.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства: докладна записка от 27.04.2020 година, изготвена
от свидетеля Д. В., Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 година на Министъра на
здравеопазването, Заповед № РД-01-153 от 25.03.2020 година на Министъра на
здравеопазването, Заповед № 8121з-373 от 03.04.2020 година на Министъра на вътрешните
работи декларация от Б. С. от 27.04.2020 година и приложена към нея служебна бележка.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Я., В. и З. като логични, хронологично
структурирани, безпристрастни и съответни на останалите събрани писмени доказателства.
Наблюдават се липса на спомен относно някои детайли около установяване на нарушението
и датата на извършването, което обаче не компрометира доказателствената им стойност и е
житейски логично предвид изминалия продължителен период от време.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените от администрацията
АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се
отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен
документ, удостоверяващ компетентността им – Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 година
и Заповед № 8121К-13170 от 23.10.2019 година на Министъра на вътрешните работи и
Заповед № 513з-5514 от 04.08.2017 година на Директора на СДВР.
АУАН и НП са съставени в предвидените в член 34 от ЗАНН давностни срокове – АУАН е
съставен в деня на извършване на нарушението – 27.04.2020 година, а НП е издадено на
18.05.2020 година в рамките на предвидения в член 34, ал.3 от ЗАНН шестмесечен срок.
От обективна страна Б. С. е осъществил състава на нарушението по член 6, т.2 от ЗДвП – не
изпълнил разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката
на пътя и правилата за движение, а именно въпреки устното разпореждане на свидетеля В.
(униформен полицай) не се подчинил на същото и продължил движението с автомобила си
в посока град П.. Правомощията на служителите на МВР да осъществяват контрол върху
преминаването на образуваните контролно-пропускателни пунктове произтича от
издадените Заповед № РД-01-143 от 20.03.2020 година на Министъра на здравеопазването,
Заповед № РД-01-153 от 25.03.2020 година на Министъра на здравеопазването и Заповед №
3
8121з-373 от 03.04.2020 година на Министъра на вътрешните работи. Извършването на
административното нарушение се установява не само от АУАН, но и от показанията на
свидетелите В., З. и Я. и съставената от свидетеля В. докладна записка от 27.04.20202
година като АНО е изпълнил изискването да докаже извършването на твърдяното
нарушение с всички относими и допустими доказателства и доказателствени средства
съгласно точка 7 от Постановление № 10/1973 на Върховния съд.
От събраните по делото доказателства се установява, че постоянният адрес на
жалбоподателя към датата на нарушението е в град С.. Съгласно член 94, ал.1 от Закона за
гражданската регистрация настоящият адрес е адресът, на който лицето живее. Съгласно
член 96, ал.1 от ЗГР настоящият адрес се заявява чрез подаване на адресна карта от лицето
до органите по чл. 92, ал. 1 - кмета на общината, на района или на кметството или от
определени от тях длъжностни лица при заявяване от лицето. В конкретния случай, С. не е
представил доказателства, че има регистриран настоящ адрес извън територията на град С.,
където е постоянният му адрес и адресът по месторабота.
Нарушението е извършено умишлено като деецът е съзнавал общественоопасния му
характер и е могъл и е бил длъжен да предвиди общественоопасните му последици.
Правилно е приложена санкционната норма на член 175, ал.5 от ЗДвП, която предвижда за
това нарушение административни наказания глоба в размер на 1000,00 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
По изложените съображения НП следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-4332-007589 от 18.05.2020 година на
Началника на група към СДВР—ОПП Г.В.Б., с което на Б. С. С. е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000,00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на член 6, т.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. С. на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4