Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София
15.04.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на десети март през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при участието на секретаря Вяра
Баева, като разгледа гр.д. №9538 по
описа на СГС за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е образувано по искова молба на Л.Н.Ц.
ЕГН **********, представлявана от своя законен представител – К.К.П. - майка с адрес *** чрез пълномощника си адв.С.С. ***, с която е предявен
иск за осъждане на ответника З.к. „У.“ АД
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление ***, р-н Възраждане, бул.“*******,
представлявано от Изпълнителния Директор, да
заплати на ищцата на основание чл.226 КЗ /отм./ във вр.§
22 от КЗ сума в размер на 200 000лв. – представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди от застраховател по „ГО“ за болки и
страдания от смъртта на баща й Н. Д.Ц.при ПТП на 22.06.2016г. на магистрала Егнатия-Александруполис на км.121 от КПП Орменио по вина на Д.Д.,
управлявал л.а.“Шкода“ модел „Фелиция“ с рег.№******,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на извършване на
деянието – 22.06.2016г. до окончателното заплащане на сумата. Претендират се
разноски.
Идентичен иск е бил предявен и от
ищцата Н.Н.Ц. ЕГН **********, действаща лично и със
своя законен представител К.К.П. - майка с адрес ***
чрез пълномощника си адв.С.С.
*** за осъждане на ответника З.к. „У.“ АД ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление ***, р-н Възраждане, бул.“*******, представлявано от Изпълнителния
Директор, да заплати на ищцата на
основание чл.226 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от КЗ сума в
размер на 200 000лв. – представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди от застраховател по „ГО“ за болки и страдания от смъртта на
баща й Н. Д.Ц.при ПТП на 22.06.2016г. на магистрала Егнатия-Александруполис
на км.121 от КПП Орменио по вина на Д.Д., управлявал л.а.“Шкода“ модел „Фелиция“
с рег.№******, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
извършване на деянието – 22.06.2016г. до окончателното заплащане на сумата.
С Определение от 13.11.2018г. съдът
е съединил производството по гр.дело №9538/2018г. по описа на СГС на осн. чл.213 ГПК и производството по гр.д.№9539/18г. на
същия съд, като е продължило да се разглежда като гр.д.№9538/2018г.
В исковата молба се твърди, че през
м.юни 2016г. бащата на ищците бил командирован заедно със свои колеги в Северна
Гърция. На 22.06.2016г. пътувал с тях в л.а. „Шкода Фелиция“
с рег.№******, когато в района на 121-вия км. От националната гръцка магистрала
Егнатия-Александруполис до КПП Орменио,
водачът на лекия автомобил нарушил правилата за движение, навлязъл в насрещната
лента и последвал челен удар с лек автомобил марка Фолксваген, модел Голф с
рег.№Х******. В резултат на сблъсъка всички пътници в л.аШкода
Фелиция, сред които и бащата на ищците Н. Ц.загиват
на място.
Твърди се, че след проведено от
гръцките власти разследване по случая било установено, че вина за процесното ПТП има водачът на л.а.“Шкода“ Фелиция, какъвто извод е направен и в постановлението за
прекратяване на наказателното производство – ДП №246/2017г. по описа на СГП.
Твърди се, че отговорността на
водача на л.а.“Шкода Фелиция“ с рег.№******за вреди,
причинени на трети лица е застрахована със застрахователна полица Гражданска
отговорност, сключена със ЗК „У.“ АД №BG/05/115003125462, валидна от 24.12.2015г.
до 23.12.2016г. Т.е. застраховката е била валидна към датата на процесното ПТП.
Ищците твърдят, че тежко преживяват загубата на
баща си. Усещали липсата му всеки миг, особено у дома, където получавали
неговата грижа и любов. Към датата на смъртта му първата ищца Л.Ц. се
подготвяла, че наесен ще бъде ученичка в първи клас, а нейната сестра ищцата Н.Ц.
очаквала да излязат резултатите за класирането в гимназията, за която
кандидатствала и чакала с нетърпение баща й да се върне от командировка, за да
споделят радостта си заедно. Бащата бил изключителен авторитет за дъщерите си,
участвал активно в тяхното ежедневие, чувствали неговата стабилна опора от
интелектуално, морално и материално естество. След внезапната му смърт всичко
това било отнето. Ищците много се променили, страданието не стихвало. Усещали и
материални затруднения, поради факта, че вече всички нужди ще се поемат
единствено от тяхната майка.
Ответникът оспорва иска като неоснователен.
Не оспорва, че на 22.06.2016г. на територията на РГърция
е настъпило тежко ПТП между българските автомобили л.а.“Фолксваген Голф“ с ДК№******
с водач Д. И.А. и л.а.“Шкода“ Фелиция с рг.№****** с водач Д.Д.. Според
ответника виновен за настъпилото ПТП е водачът на л.а.“Фолксваген Голф“ Д. А..
Оспорва противоправното поведение и вината на водача
на Шкодата. Оспорва механизма на настъпилото ПТП.
Оспорва се размера на претендираното
обезщетение като завишен.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното.
По делото е приложено ДП №246/2017г. по описа
на СлО на СГП, пр.пр.№7895/2017г.
по описа на СГП.
Според Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 12.03.2018г. водачът на л.а. „Шкода Фелиция“ с рег.№****** Д.Д.е
нарушил правилата, визирани в закона за движение по пътищата, в резултат на
което е загубил контрол на управляваното то него МПС, навлязъл в лентата за
насрещно движение, при което е допуснал
ПТП с л.а. Фолксваген голф с рег.№****** с водач Д. А. и по непредпазливост е причинил смъртта на
бащата на ищците Н. Д.Ц.и на още три лица. Производството е прекратено на осн.чл.24 ал.1 т.4 от НПК – поради това, че деецът е
починал.
Не се оспорва активната легитимация на
ищците, това че са наследници на Н. Д.Ц.– негови дъщери, за което е представено
удостоверение за наследници от 04.07.2016г.
Не се оспорва от ответника наличието на
застрахователен договор за застраховка ГО на автомобилистите – застрахователна
полица № BG/05/115003125462, валидна от 24.12.2015г. до
23.12.2016г, сключена за лек автомобил марка „Шкода Фелиция“
с рег.№******, между ЗК „У.“ АД и собственика на автомобила Д.Д..
За изясняване на делото от фактическа страна
съдът е допуснал и назначил съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р Е.И.. Според заключението причина за смъртта на Н. Ц.е тежка съчетана
травма на лицевия череп, гръдния кош, корема и опорно-двигателния апарат с
нараняване и разкъсване на жизненоважни органи с развитие на остра анемия на
вътрешните органи. Заключено е, че травматичните увреждания са в резултат от
действието на твърди тъпи предмети по механизма на удар и притискане. Всички са
получени приживе и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на
смъртта на Ц.. Вещото лице подробно е изяснило механизма на действие на
предпазния колан в различни хипотези. В случая водачът на л.а.Шкода Фелиция и пътниците в автомобила са били без предпазен
колан. Но с оглед наличните деформации на купето коланът няма предпазващо
действие. Тялото на пострадалия не е изпаднало от автомобила, независимо от
неупотребата на предпазен колан, от където е направен извод, че тялото е
пострадало и е фиксирано от значителните деформации в предната част на автомобила
– травми, за предпазване от които употребата на предпазен колан не е от
значение. В съдебно заседание вещото лице е поддържало експертизата и е
пояснило, че предпазните колани имат защитно действие при челен удар до
60-70км/ч, след което те самите имат ефект на твърд предмет и е възможно да се
получат сериозни травматични увреждания по тялото на употребяващите предпазни
колани – разкъсване на аортата, контузии и разкъсвания на хилусите
на белите дробове, слезка, черен дроб, както и
двустранно счупване на ребрата с образуване на гръден капак и същите могат да
бъдат причина за настъпване на смърт дори при правилна употреба на предпазен
колан при чист челен удар. В случая обаче, тялото на пострадалия е било
подложено на странични въздействия и на сериозни травматични увреждания от
деформациите на автомобила.
Съдът е допуснал съдебно-автотехническа,
изготвена от в.л.В.М.. Вещото лице е дало заключение, че ПТП, регистрирано то
гръцките власти на Пътна полиция на 22.06.2016г. в района на 121км. На автомагистрала
№51 „Александруполис-Орменио“ Гърция, е в резултат на
висока скорост на движение и навлизане в платното за насрещно движение на
водача на л.а.“Фолксваген Голф“.
Поради оспорване на експертизата и на осн.чл.201 ГПК съдът е назначил повторна съдебно-автотехническа експретиза.
Според повторната съдебно-автотехническата
експретиза, изготвена от в.л.инж. И.Т., мястото на
удара между л.а.“Фолксваген Голф“ и л.а.Шкода Фелиция
по широчина на платното за движение е на около 3-3,6м. вляво от десния край на
платното за движение по посока на движението на л.а.Шкода и по дължина на
платното за движение е в района на 121км. Ударът е настъпил върху двойната
непрекъсната линия, разделяща двете пътни ленти. Непосредствено преди
настъпването на удара и двата автомобила са се намирали върху дясната пътна
лента за посоката на движение на л.а.Фолксваген и са се движили един срещу
друг. Разположението на двата автомобила в момента на удара им л.а Фолксваген
Голф е под малък ъгъл наляво спрямо платото за движение. Л.а. Шкода е под малък
ъгъл на дясно спрямо посоката му на движение, като се е намирал върху пътната
лента за насрещното му движение. В момента на удара скоростта на движение на
л.а.Фолксваген е била около 86км/м., а на Шкодата
около 40км/ч. Максимално разрешената скорост за движение в района на ПТП е била
100км/ч, въведена с пътен знак. След направени изчисления вещото лице е
определило, че разликата в масите на двата автомобила е от около 250кг, като
Фолксвагена е по-тежкият. Тази разлика в съвкупност със скоростите им на
движение и отчитане на ъглите на траекториите на движение на автомобилите преди
настъпването на удара и ъглите след настъпване на удара, определят поведението
на автомобилите след настъпилия удар. Отразено е, че в предвид механизма на
настъпилия удар Шкодата не може да се отдели от
повърхността на платното за движение и да реализира летежна
фаза. Задната част на Фолксвагена е възможно в момента на удара да се повдигне
във въздуха и завъртайки се около точката на съприкосновение между двата
автомобила да прелети известно разстояние, без да оставя следи върху платното
за движение. В съдебно заседание вещото лице подробно аргументира експертизата.
Допълва, че Шкодата след като навлязла в платното за
движение на Фолксвагена, движейки се един срещу друг между една и две секунди е
времето, за което те ще достигнат един до друг, през това време те са имали
възможност да се виждат. Според вещото лице за тази секунда-две водачът на един
автомобил не може да прецени коя маневра и какво действие би трябвало да
предприеме, за да бъде най-благоприятно за конкретния случай. Тогава заработва
инстинкта за самосъхранение и се отклонява в лявата част на пътното платно,
какъвто е и случая. В момента, в който водачът на Шкодата
е забелязал, че се движи в насрещната пътна лента, желанието му е да се върне в
своята и се премества натам. Инстинктивно водачът на Голфа също завива наляво,
за да избегне удара. И двата автомобила са навлезли в пътната лента,
предназначена за движение на автомобила Шкода, но и двата автомобила в момента
на удара са били под ъгъл спрямо пътя. Шкодата е била
надясно спрямо пътя под ъгъл, а Фолксвагена наляво и удара е настъпил малко
след осовата линия на пътя в лентата за движение на
автомобил Шкода. Вещото лице заявява, че ъгълът е определил по деформациите на
автомобилите. Ударът не е чисто челен, а под ъгъл като левите им части са
деформирани повече. Разяснява, че ако л.а.Шкода си е бил в неговата пътна лента
за движение л.а.Фолксваген следва да извърши голям ъгъл наляво, за да се удари
в него, при което след удара Шкодата нямало е да бъде
върната назад. Щяла е да продължи движението си напред и по друг начин са щели
да се разположат след удара. Счита, че ако скоростта на движение на
л.а.Фолксваген е била над 100км./ч и
90км/ч.за Шкодата, Фолксвагена нямало да спре за два
метра при процесния удар и деформациите му са щели да
бъдат много по-големи. Сочи, че няма данни за спирачни следи, оставени от
Фолксвагена преди удара. Отблъскването назад на другия автомобил се е
реализирало вследствие на удар с автомобил Фолксваген и разстоянието от 11
метра означава, че количеството на движение на Фолксвагена е било значително
по-голямо от количеството на движение на автомобил Шкода, т.е. бил е с
по-висока скорост. Но отблъскването зависи от техните маси и под какъв удар са
се ударили. Направен е извод, че по-лекия автомобил може да отблъсне по-тежкия,
ако неговата скорост е по-голяма. Според вещото лице, ако л.а. Фолксваген не се
е бил отклонил наляво, в случая, удар пак би настъпил, но е щял да бъде в
задната част на л.а.Шкода. тогава е щяло да има по-голям шанс за пътниците да
останат живи. Тогава е нямало да бъдат върнати назад. При връщането назад те
получават много голямо отрицателно ускорение.
По делото са събрани гласни доказателства по
искане ищците.
Според показанията на Х.М., той е бил
свидетел на катастрофата, станала на 22.06.2016г. Твърди, че се движил в посока
Орестиада и в момента на инцидента избегнал
автомобила, който се движил от Орестиада в неговото
платно, защото се движел срещу него, в огледалото за обратно виждане видял, че
този автомобил се блъснал с автомобила, който пътувал зад свидетеля. Твърди, че
се принудил да мине в крайно дясно платно, защото белият автомобил /Шкодата/ се движил в неговото платно и не се върнал в
платното му за движение. Сблъсъкът между двата автомобила станал в платното за
движение на свидетеля. Той спрял в края на платното и извикал полиция. Твърди,
че се движел с около 80км/ч. На мястото преди инцидента имало много малък
завой, но пътя е широк и с неограничена видимост. Видял насрещния бял автомобил
на разстояние приблизително от 300м. и наближавайки бил на средата на линията и
вече на разстояние от около 50м. вече бил в неговото платно, поради което минал
в крайно дясно платно. Разминали се за малко, но разминаването било в платното
за движение на свидетеля. Чул силен шум и погледнал в огледалото за обратно
виждане. Автомобилите вече се били ударили, той спрял, бил на около 100-150м.
от тях. Отишъл до тях с намерение да помогне, не било невъзможно.
Според показанията на св.Т.Н. – същата
участвала в пътния инцидент на 22.06.2016г. като пътник в л.а. Фолксваген Голф,
управляван от Д. А., тя седяла до шофьорското място – на редна дясна седалка.
Пътували за Орестиада Гърция. Имало нормално
движение. В един момент видяла бял автомобил, който криволичел срещу тях и в
следващия момент последвал удар. Когато се свестила била в другото платно за
движение. Откопчала колана си и усетила, че не може да стане от болка. Предполага,
че са се завъртяли. Според свидетелката шофьорът на
Фолксвагена не е имал време за реакция, защото бялата кола се движела директно
в тяхното платно срещу тях.
От показанията на св.Гергана П. – леля на
ищците, които съдът цени при условията на чл.172 от ГПК като взема в предвид
възможната й заинтересованост от изхода на спора, се установява с каква
изключителна тежест е била понесена вестта, че е починал баща им Н. Ц.. Тогава
те били Л. на пет години, а Н. на четиринадесет. Н. била издържала тогава
изпитите за кандидатстване в гимназия след седми клас и чакала резултатите.
Шокът бил неописуем. Л. не спирала да плаче, нощем се събуждала, викала, крещяла,
страхувала се да остане сама. Разстройвала се от всичко. Н. се затворила в себе
си и не разговаряла с никого, дори с майка си, изолирала се, плачела насаме. Не
показвала пред сестра си мъката си, за да не я натъжава още повече. Били много
сплотено семейство. Н. Ц.се грижел за тях, осигурявал семейния уют и хармония.
Имали специални ритуали с малката си дъщеря при общуването им помежду им. Водел
я в работата му, показвал й какво работи. С Н. обсъждали къде и какво ще учи,
давал й съвети кое е най-доброто за нея. Ходели заедно на екскурзии и почивки.
Свидетелката твърди, че още по-мъчителни били дните, когато децата тръгнали на
училище. Усещали липсата на родителя си във всички форми и навсякъде. На Н. й
се наложило изведнъж да порасне и да поеме част от грижите за сестра си. Лили
ходела в школа по английски, а Н. учела в испанска гимназия с втори език
португалски. Уроците, които те посещават са платени. Майката работела усърдно,
за да може да издържат финансово. След смъртта на баща си Н. спряла да излиза,
след училище ходела да взима сестра си и започвала да й помага с домашните,
вършела и къщна работа. Нямала желание да се събира с нейни съученици и
приятели. И към момента мъката не е преодоляна от децата. Свидетелката твърди,
че тя също се включва в помощта и грижите, но е твърде различно от грижата на
родител.
Свидетелката М.С.в показанията си твърди
колко силна е била връзката в семейството на Н. Ц.. Той прекарвал много време с
децата си, водел ги на работа с него, разказвал им с какво се занимава,
подкрепял ги във всичко. След смъртта загубата му им се отразила много тежко.
При така събраните доказателства съдът приема
от правна страна следното.
Предявен е пряк иск по чл.226 КЗ /отм./ във вр. § 22 от ПЗР на КЗ
за обезщетение, от пострадало /увредено/ лице при ПТП срещу
застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач .
Претендираното
обезщетение произтича от следните обстоятелства: причинна връзка от виновно и противоправно деяние на лице-виновен водач при ПТП, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при
ответника.
Установено е, че ответникът е застраховател
по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач Д.Д..
Приложим е КЗ /отм./ и законната лихва се дължи от датата на ПТП, каквато е
уредбата и съдебната практика по КЗ /отм./.
По
делото е установено от повторната съдебно автотехническа
експертиза, която съдът кредитира като обективна, подкрепена от останалите
доказателства по делото и компетентно изготвена, че Д.Д.виновно
е нарушил правилата за движение по пътищата по ЗДвП – чл.5 ал.1 – с поведението
си като участник в движението по пътищата е създал опасности и пречки и е
поставил в опасност живота и здравето на хората, чл.16 ал.1 на пътно платно с
двупосочно движение е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение;
чл.20 ал.1 – не е контролирал непрекъснато МПС, което е управлявал, в резултат
на което по непредпазливост е причинил смъртта на Н. Ц.и още три лица.
При доказан ФС на деликта
съдът следва да определи справедлив размер на обезщетението. При преценка по
чл.52 ЗЗД съдът взема предвид характера и тежестта на уврежданията, интензитета
и продължителността на болките, психическите и физически последици настъпили в
резултат на телесните увреди. Относимо обстоятелство
е и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането с цел
формиране на обществено-оправдана мяра за
справедливост / решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС,
ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК,
ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на вредите. Релевантните
обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г., следва да бъдат преценени
и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№
566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011
г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде размерът на обезщетението надлежно
обоснован респ.справедлив.
Вследствие на настъпилата смърт на Н. Ц., баща
на ищците, те са преживели скръб, която не е преодоляна и до момента. От
показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира изцяло
като основани на непосредствени впечатления, се установява, че ищците са били
изключително близки с баща си, разчитали са на него във всеки един аспек от живота им, той бил тяхна осезаема подкрепа. Внезапната загуба за тях е била
съпроводена със значителни болки и страдания.
При преценката на обективния размер следва да
се отчитат действителните и налични към момента на увредата
вреди. Обективният критерий е, че на обезщетение подлежат преките и
непосредствени вреди от увреждането. Специфичното при неимуществените вреди,
особено тези от причиняване на смърт, е че те имат много по-дълго проявление, а
в повечето случаи и неотменимо във времето присъствие. Затова при определяне на
дължимия размер е нужно да се отчитат не само наличните, вече осъществили се
вреди, а и това трайно проявление във времето, обременяващо в голяма част от
случаите целия живот на пострадалите /в т.см. Реш.№958/29.09.2009г.
пост. по т.д.№355/2009г.на І ТО на ВКС, Опр.№708/08.12.2009г.на
ВКС, пост.по т.д.№622/2009г./. Преценката трябва да се прави и при съобразяване
на историята на живота на починалия и на пострадалите. Следва да се отчете, че
претърпените болки и страдания от загубата на близък са изключително интензивни
както на емоционално ниво, така и от
гледна точка на очакванията за духовна, материална подкрепа, грижи и внимание.
При определяне на размера на обезщетението
съдът отчита, че със смъртта на своя родител ищците са загубили внезапно човек
със значимо присъствие в живота им. Подкрепата, съветите и възможността да
споделят важни моменти от живота си, е осуетена и вече невъзможна. Установи се,
че трудно превъзмогват мъката си. Ищците губят баща си в една изключително
млада възраст за всяка от тях, когато навлизат в живота с очаквания за
реализиране на техните мечти, които да бъдат споделяни с него, когато нелепия
инцидент им го отнема. Целият свят за тях в един миг се срива, всичко загубва
своя смисъл. Ищците са в период на израстване, в който потребността от
присъствие на техния баща като доказан авторитет е безусловно.
При това положение следва да се приеме, че
претърпените от ищците неимуществени вреди следва да се репарират в пълния претендиран размер на сумата от по 200 000лева, който
размер съответства на критерия за справедливо обезщетение, съгласно чл.52 от ЗЗД. Безспорно емоционалната свързаност с починалия родител не е прекъсната и
страданията им продължават.
При този изход следва да се присъди и лихва
за забава. В случая, на основание §22 от КЗ(нов), приложими към казуса са
нормите на КЗ(отм.), където застрахователното обезщетение се дължеше съгласно
общия принцип на непозволеното увреждане - чл.84 ал.3 от ЗЗД от деня на деликта – 22.06.2016г.
Относно направеното възражение от ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат от Ц.,
поради това, че бил без поставен предпазен колан, съдът намира, че не следва да
бъде разглеждано, тъй като не е направено в законов срок, а именно с отговора
на исковата молба, а едва в първото по делото съдебно заседание. Но за пълнота
– същото е неоснователно и в тази насока е категорична съдебно-медицинската
експертиза, която съдът кредитира като компетентна и обективна.
По разноските.
При този изход на спора и обстоятелството, че
ищците са били освободени от заплащане на държавна такса и разноски, на
основание чл.78,ал.6 от ГПК таксата върху уважения размер на претенцията следва
да се заплати от осъдения ответник, която такса съгласно чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които съдилищата събират по ГПК, е в размер на 16 000лв.,
платима по сметка на СГС, както и разноски за в.л., св. и преводач в размер на 1000лв.
На осн. чл.78 ал.1 вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА вр. чл.7
ал.2 т.5 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на адв.С.С. ***
ответника следва да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 9530лв./девет
хиляди петстотин и тридесет/.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.к.
„У.“ АД ЕИК ******* със седалище и адрес на управление ***, р-н Възраждане,
бул.“*******, представлявано от Изпълнителния Директор, да заплати на Л.Н.Ц. ЕГН **********, представлявана от своя законен представител
– К.К.П. - майка с адрес *** и на Н.Н.Ц. ЕГН **********,
действаща лично и със своя законен представител К.К.П.
- майка с адрес *** на основание чл.226 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от КЗ сума в размер на по 200 000лв./двеста хиляди/ за всяка
от ищците – представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
от застраховател по „ГО“ за болки и страдания от смъртта на баща им Н. Д.Ц.при
ПТП на 22.06.2016г. на магистрала Егнатия-Александруполис
на км.121 от КПП Орменио по вина на Д.Д., управлявал л.а.“Шкода“ модел „Фелиция“
с рег.№******, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
извършване на деянието – 22.06.2016г. до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА на осн.
чл.78 ал.6 от ГПК З.к. „У.“ АД ЕИК *******
със седалище и адрес на управление ***, р-н Възраждане, бул.“*******,
представлявано от Изпълнителния Директор, да
заплати държавна такса по сметка на Софийски градски съд в размер на 16 000лв./шестнадесет хиляди/, платима
по сметка на СГС, както и разноски за в.л., св.и преводач сума в общ размер на 1000лв./хиляда/.
ОСЪЖДА З.к.
„У.“ АД ЕИК ******* със седалище и адрес на управление ***, р-н
Възраждане, бул.“*******, представлявано от Изпълнителния Директор, да заплати да заплати на осн.чл.78
ал.1 вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА вр.
чл.7 ал.2 т.5 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на адв.С.В.С. *** адвокатско
възнаграждение в размер на 9530лв./девет
хиляди петстотин и тридесет/.
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчване
на страните.
СЪДИЯ: