РЕШЕНИЕ
№ 489
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Р Н.
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от РН. К Административно наказателно дело №
20211110216568 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. С. В. срещу Наказателно постановление (НП) № 18-4332-
006586/30.04.2018 г., издадено от заместник-началника на отдел Пътна полиция при СДВР, с
което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
2 месеца по чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП и
„глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП
В жалбата, подадена чрез адв. Ш. се претендира отмяна на наложените на В. наказания,
като се позовава на изтекла тригодишна давност за ангажиране отговорността на
жалбоподателя. Отделно от това намира, че жалбоподателят не е узнал за падането на
пешеходка до управлявания от него тролейбус, поради което и той не е сигнализирал за
ПТП. Сочи и допуснато съществено процесуално нарушение, свързано със съставяне на акта
в присъствие само на един свидетел, който не е очевидец.
В съдебното заседание по делото жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично,
а се представлява от упълномощен процесуален представител – адв. Ш., която поддържа
жалбата. Моли НП да бъде отменено поради изтекла давност, както и поради допуснати
съществени процесуални нарушения. Моли за присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган – заместник-началникът на отдел „Пътна
полиция”, СДВР, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 27.03.2018 г. около 19:00 ч. в гр. жалбоподателят В. В. управлявал тролейбус с
1
инвентарен номер собственост на Столичен електротранспорт ЕАД. Той се движел по ул. , с
посока на движение от към бул. , като в района на спирка на Столичния градски транспорт
с № 2012 на ул. с предната част на тролейбуса той леко блъснал пешеходката А. Й., която
чакала да се качи на преден тролейбус. Тя била на 13 години и в следствие на удара паднала
напред, при което пострадали предните й зъби. Водачът В. слязъл от тролейбуса и започнал
да вика на св. Й., която се притеснила и си тръгнала, без да сигнализира за случая на тел.
112. Водачът също не подал сигнал за случилото се, а след края на смяната си се прибрал
вкъщи.
Малко по-късно св. Й. посетила лечебно заведение, където обяснила как е получила
нараняването си. Било образувано ДП за престъпление по чл. 343 НК, което обаче било
прекратено с постановление на прокурор, когато от медицинската експертиза било
установено, че на св. Й. е причинена единствено лека телесна повреда.
Междувременно от лечебното заведение подали сигнал до Столичен електротранспорт
и още същата вечер жалбоподателят бил извикан в 09 РУ СДВР за снемане на показанията
му.
С оглед образуваното ДП, на следващия ден, 28.03.2018 г., жалбоподателят бил
извикан в ОПП СДВР за съставяне на АУАН за напускането на мястото на ПТП от св. М. В.
на длъжност „младши автоконтрольор“ в ОПП СДВР. При проверката на документите на
водача, св. В. установил, че той не представя КТ към СУМПС.
При така установеното, св. М. В. съставил АУАН № 492567/28.03.2018 г. на
жалбоподателя В. за нарушения на чл. 123, ал. 1, т. 2 и на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът
бил съставен в присъствието на жалбоподателя и на свидетел при съставяне на акта, което
се установява от техните подписи. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя, който не
изложил възражения срещу констатациите. Такива възражения не са постъпили в срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт, при пълна идентичност на описанията на
нарушенията и дадената им правна квалификация, от заместник-началника на ОПП СДВР
било издадено НП № 18-4332-006586/30.04.2018 г. Това НП било връчено на жалбоподателя
едва на 15.11.2021 г. видно от отбелязването върху самото него, като на 18.11.2021 г. до
ОПП СДВР била подадена и жалбата срещу него.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св. В.,
Й. и С, като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК /включително и постановление за
прекратяване на ДП/, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в
своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът
кредитира показанията на свидетелката Й., която е пострадалата от ПТП и която макар и
лаконично и с известни непълноти описва случилото се. Но съдът отдава това както на
възрастта й към момента на ПТП, така и на изживения стрес и изминалия значителен период
до разпита й пред съда. Съдът се довери и на св. С в частта, в която тя пресъздава
съобщеното й от сина й – жалбоподателя В., а именно, че той неволно е ударил едно
момиче, което е стояло на спирката. Съдът кредитира и показанията на св. В. относно
съставянето на акта и присъстващите лица, като актосъставителят признава, че нито той,
нито свидетелката по акта са били очевидци на нарушението, а единствено са го установили
в последствие.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 7-дневен срок /актуален към датата на подаването й/, от надлежна страна, срещу акт,
подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
2
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи (съгласно приложените заповеди за компетентност), в
предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при допуснати процесуални нарушения, като
освен това към момента на постановяване на решението е изтекла и абсолютната
погасителна давност.
Но във връзка с доводите на защитата, изложени в жалбата, следва да се има предвид,
че към момента на приключване на съдебното следствие не е бил изтекъл давностния срок
за ангажиране на отговорността на жалбоподателя. Неоснователни са твърденията в
жалбата, че отговорността на В. не е ангажирана в тригодишния срок от датата на
нарушението, тъй като видно от датата на АУАН и НП, те са съставени съвсем скоро след
деянието. А ЗАНН не предвижда специален срок за връчване на НП, като в случая
максималния срок за това е определен от рамките на абсолютната погасителна давност.
Съдът намира, че поради допуснато съществено процесуално нарушение при
съставяне на АУАН следва изцяло да бъде отменено НП.
Съдът намира, че в случая актосъставителят неправилно е съставил акта в присъствие
само на един свидетел, който не е очевидец на деянието и не е присъствал при установяване
на нарушенията. Видно от самия документ и показанията на св. В., актът е съставен в
присъствието само на един свидетел, което е допустимо единствено в случаите по чл. 40, ал.
3 ЗАНН, когато единственият свидетел е очевидец или е присъствал при установяване на
нарушението. Не е налице и хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, доколкото не се установи,
че актът е съставен въз основа на официални документи. Предвиденото в закона
ограничение на правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, не следва да се тълкува разширително.
Именно поради отсъствието на предпоставките на чл. 40, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН, съдът прие,
че съставянето на акта в отсъствие на двама свидетели представлява съществено
процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй като е
опорочило цялото производство.
На следващо място, следва да се посочи, че при издаване на НП е допуснато и друго
съществено нарушение, доколкото е посочена грешна дата на първото нарушение, която се
разминава с тази по акта. От доказателствата по делото се установява, че ПТП е реализирано
на 27.03.2018 г., следователно и нарушението по чл. 123 ЗДвП е от същата дата. Но в НП
като дата и на двете нарушения е вписана 28.03.2018 г., когато е установено, че
жалбоподателят не представя КТ към СУМПС и е съставен акта, но без да се отчете, че
първото вменено му нарушение е извършено предния ден. Следователно, НП в тази му част
се явява и необосновано, тъй като липсват доказателства за извършено от В. нарушение по
чл. 123 ЗДвП на посочената в него дата.
Освен всичко изложено, съдът намира, че са налице основания прекратяване на
производството поради изтичане на абсолютната давност за административно-
наказателно преследване, поради което не се налага и по-подробно анализиране на
вменените на жалбоподателя нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 от ЗАНН липсата на особени правила относно
производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления
обуславя приложението на разпоредбите на НПК. В ЗАНН липсва изрична уредба на
института на погасителната давност за административно-наказателно преследване, поради
3
което приложение следва да намери разпоредбата на чл. 24, ал.1 т.3 от НПК изискваща
прекратяване на производството при изтичане на абсолютната погасителна давност.
Предвид предвидената за нарушението санкция – „глоба” при определяне на абсолютната
давност следва да се съобразят сроковете, предвидени в чл. 81, ал.3, вр. чл. 80, ал.1, т.5 НК
към момента на извършване на деянието.
Съобразно НП нарушенията, за които е ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя В., са извършени на 28.03.2018 г. Срокът, съгласно чл. 80,
ал.1, т.5 от НК е три години, а видно от чл. 81, ал. 3 от НК изтичането на срок, надхвърлящ с
½ посочения в чл. 80, ал.1, т.5 от НК срок изключва административно-наказателното
преследване, т.е. абсолютната давност за наказателно преследване за вмененото на
жалбоподателя нарушение е четири години и половина и е изтекла на 28.09.2022 г.
Не е обективирана от страна на жалбоподателя воля съдът да се произнесе по
съществото на делото, каквато възможност му е предоставена от разпоредбата на чл. 24, ал.
2 НПК, а изрично в жалбата е отправено искане за отмяна на обжалваното НП, поради което
производството по делото следва да бъде прекратено, а обжалваното наказателно
постановление – отменено в цялост.
С оглед изхода на делото и отмяна на НП, съдът следва да разгледа и претенцията на
адв. Ш. за присъждане на разноските за адвокатска защита. С оглед разпоредбата на чл. 63д
ЗАНН /идентична с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН след изм. с ДВ бр. 94/2019 г./ законът допуска
присъждането на разноски на жалбоподателя, като по делото в проведеното съдебно
заседание е участвала лично упълномощената адв. Ш., която е изготвила и подала и
жалбата. Тя е представила пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е
уговорено възнаграждение в размер на 500 лева за адвокатска защита по делото. Размерът
на възнаграждението е изплатен изцяло на адв. Ш., видно от отбелязването върху договора,
който служи и за разписка. Уговореното възнаграждение не е прекомерно с оглед размера на
наложените с НП наказания - глоба и лишаване от права. Следователно претенцията е
изцяло основателна и възнаграждението в размер на 500 лева следва да бъде присъдено на
жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 24, ал.1, т.3 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН
и чл. 63, ал. 6 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-4332-006586/30.04.2018 г., издадено от
заместник-началника на отдел Пътна полиция при СДВР, с което на жалбоподателя В. С. В.
на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца по чл. 175, ал. 1, т. 5
ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП и „глоба“ в размер на 10 лева за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на жалбоподателя В. С. В. с ЕГН ********** сумата
от 500.00 лева, представляваща възнаграждение за адвокатска защита.
ПРЕКРАТЯВА производство по НАХД № 16568/2021 г. по описа на СРС, НО,
17 състав.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5