Р Е Ш
Е Н И Е
№ 221
гр. Русе, 24.08.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Русе, VІІІ състав, в публично заседание на 22 август през 2023 година, в състав:
Съдия:
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при секретаря Цветелина Димитрова като разгледа
докладваното от съдията Басарболиева адм. дело №423
по описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 38 от Закона за държавната
собственост (ЗДС) вр. чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба и молба-уточнение към нея вх.№3276 от
01.08.2023 г. по описа на АС-Русе относно предмета на
оспорване, подадени от
Б.Д.С. ***, представляван от адв.Н.Б. ***. Обжалва се Решение на Министерски съвет на Република
България № 434 /15.06.2023
г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост за държавна
нужда за изграждане на обект "Автомагистрала "Русе-Велико Търново“, в
частта му,
с която е определен размерът
на паричното обезщетение на отчуждените поземлени
имоти с идентификатори по КККР, съответно: 78361.25.772 и 78361.25.773 /т.209 и т.210 от Приложение към т.1 по
оспореното решение/, и двата с местонахождение в
землището на с. Ценово, обл. Русе,
собственост на жалбоподателя, като е определено обезщетение за
това в размер на съответно 20 955 лева за първия имот
и 59 653 лева за втория. Оспорващият развива доводи, че определените размери на паричните обезщетения
са занижени и несъобразени с нормативните изисквания за определянето им, а
освен това не са оценени и намиращите се в имотите овощни насаждения – сливи.
Претенцията е за отмяна на решението на МС в оспорената част, а в условията на
евентуалност изменение на размера на обезщетенията. Претендират се разноски, за
които е представен списък /л.106 от делото/.
Ответната страна – Министерският съвет на Република България, в
придружителното до съда писмо вх.№3117 от 19.07.2023 г., с което е представена
административната преписка по издаване на оспореното частично решение, оспорва
жалбата като неоснователна с доводи за законосъобразност на решението на МС в
оспорената част. Излага допълнителни съображения в представено становище
вх.№3516 от 21.08.2023 г. по описа на АС-Русе. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна - Министърът на регионалното
развитие и благоустройството, чрез процесуален представител - гл.юрисконсулт П.Пенев, в писмена молба вх.№
3397/10.08.2023 по описа на АС-Русе,
оспорва жалбата, като излага доводи по съществото на спора. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна - Министърът на финансите, в
представено писмено становище от пълномощник ст. Юрисконсулт Р. Славчева, с вх.№3388
от 09.08.2023 г. по описа на съда, оспорва жалбата и моли същата да бъде
отхвърлена изцяло като неоснователна.
Заинтересованата страна - Агенция "Пътна
инфраструктура" гр. София, чрез своя пълномощник – юрисконсулт Р.П., в
съдебно заседание излага доводи за
неоснователност на жалбата и за законосъобразност на решението на МС в оспорената
част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения 14 дневен срок от
съобщаването – съобщаването е извършено на оспорващия от Агенция "Пътна
инфраструктура" гр. София на 06.07.2023 г., видно от представените два
броя обратни разписки, а жалбата е входирана на 10.07.2023 г. Оспорването е от
лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и
пред местно компетентния административен съд по местонахождение на отчуждаваните
имоти, поради което е процесуално допустима.
По съществото на спора:
Предмет
на съдебен контрол е Решение на Министерски съвет на Република България № 434
/15.06.2023
г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна
нужда за изграждане на обект "Автомагистрала "Русе-Велико Търново“, участъци от „Русе-Бяла“ и обход на гр.Бяла от км 0+500 до км 76 +040“ в участък „Обход на гр.Бяла“ от км 49+497 до км 58+122, от км 59+253 до км 65+435 и от км 65+435 до км 69+696, на
територията на Община Ценово, обл.Русе, в частта, с която е определен размерът
на паричното обезщетение за отчуждените за държавна нужда за изграждане на
обекта поземлени имоти с идентификатори съответно 78361.25.772 и 78361.25.773 /т.209 и т.210 от Приложение към т.1 по
оспореното решение/, и двата с местонахождение землището на с. Ценово,
обл.
Русе, собственост на Б.Д.С. ***, като е
определено обезщетение за това в размер на съответно 20 955
лева за първия имот и 59 653 лева за втория.
Посочените
два земеделски имота са
собственост на жалбоподателя, видно от приложения по
преписката Договор за замяна на земеделска земя от ДПФ със земя на граждани и
юридически лица, вписан под №225, том II, рег.№ 1044 от
24.04.2003 г. на СВ при БРС и скици на
ПИ от СГКК-гр.Русе /л.201—л.216 от преписката/.
Съгласно
разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС
отчуждаването на имоти и части от имоти – частна собственост, предназначени за
изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет
по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и
министъра на финансите.
Според § 1 от ДР на ЗДС,
национален обект е обект, определен като такъв със закон, както и подробно
посочени инфраструктурни обекти, определени като национални обекти с решение на
Министерския съвет.
С решение № 660 на Министерския съвет от 15 септември 2022 г. Обект „Автомагистрала „Русе – Велико Търново“ е обявен за национален обект по смисъла на § 1
от ДР на ЗДС и за обект с национално значение по
смисъла на § 5, т. 62 от ДР на Закона за устройство на територията /л.75 от преписката/. След като
обектът, за който се извършва отчуждаването е национален обект, то компетентен
да издаде процесното решение е именно Министерският съвет. Оспореният
административен акт е издаден от оправомощен за това орган,
в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито
режим за издаване е регламентиран със ЗДС.
Решението
е издадено в изискуемата от закона форма, като издателят му е посочил наличието
на държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и
размерът им, стойността на дължимото обезщетение и собствениците на имотите, с
което е изпълнил изискването за съдържание, регламентирано в чл. 34б от ЗДС.
Съдът не
констатира при издаване на обжалваното решение да е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, като са спазени
процедурните изисквания за вземане му,
регламентирани в чл. 34, чл. 34а и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС.
В съответствие на чл.33, ал.1 от закона за обекта, за
чиито нужди е извършено процесното отчуждаване, е налице влязъл в сила ПУП - парцеларен план /ПП/,
одобрен със Заповед №РД-02-15-110 от
10.10.2022 г., изменена със Заповед №РД-02-15-72 от 30.05.2023 г., двете на Министъра на регионалното
развитие и благоустройството /л.76-л.85 от преписката/.
По приложението на материалния закон.
Отчуждаването
на имотите, собственост на жалбоподателя, е предприето
в съответствие с изискванията на чл. 33, ал. 2 ЗДС –
за държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, с оглед
влязъл в сила подробен устройствен план за изграждане на национален обект – одобрен парцеларен план /ПУП-ПП/.
Възражението
на жалбоподателя за незаконосъобразност на решението в оспорената част, тъй
като не е обезщетен с равностойни имоти частна държавна собственост от
държавния поземлен фонд, е неоснователно. Действително, разпоредбата на чл. 42а, ал. 1 ЗДС
предвижда, че когато за държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по
друг начин, се отчуждават принудително имоти - частна собственост,
представляващи земеделски земи или горски територии, като равностойно
обезщетение може да се предостави имот - частна държавна собственост, от
държавния поземлен фонд и от горските територии - държавна собственост. Този
начин на обезщетение е една от възможностите, предвидени от законодателя, за
определяне на равностойно обезщетение за отчуждения имот или имоти.
Предвиденият алтернативен вариант е за отчуждените имоти или части от
имоти да се определи равностойно парично обезщетение по реда на чл. 32, ал. 2 ЗДС.
В случая, в съответствие с предоставената от
законодателя оперативна самостоятелност, органът е предпочел втория
вариант за обезщетение и е разпоредил за
отчуждените имоти жалбоподателят да получи равностойно парично обезщетение.
Изборът е направен в границите на компетентност на органа, проведен е при
спазване на съответната процедура и е законосъобразен.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДС,
имоти и части от имоти – собственост на физически или юридически лица, могат да
се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да
бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. Равностойното
парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, се определя в
съответствие с предназначението, което са имали преди влизането в сила на
подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за
който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително
изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики,
намиращи се в близост до отчуждавания – чл. 32, ал. 2 от ЗДС.
В § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС
е дадена легална дефиниция на понятието "равностойно парично
обезщетение" – това е цената на отчуждавания имот или част от имот,
определена по реда на този закон. Тоест,
парично обезщетение е дължимо само за имота или частта от него, която се
отчуждава и то се формира от оценката на този имот. Едновременно с това,
съгласно § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС,
"пазарни цени" са "осреднените цени от всички сделки с имоти за
покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на
собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба
на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители,
държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение
на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е
търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката
и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в
рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по
вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при
определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки.
Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки.
Целта на
посоченото изброяване е да бъде определено справедливо парично обезщетяване за
имота и бъдат защитени интересите на засегнатите собственици като същите бъдат
възмездени парично с цена близка до цената, която биха получили при свободно
договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да било принуда. Съгласно § 1а, т. 4, б. "в"
от ДР на ЗДС, приложим с оглед изискването на чл. 32, ал. 2 от ЗДС
и съотнесен към настоящия случай, "имоти, намиращи се в близост до
отчуждавания" са имотите, които са разположени в едно и също землище в
земеделските територии.
В хода на административното производство по възлагане от
Агенция "Пътна инфраструктура" за имотите – предмет на отчуждаване,
е изготвен Оценителски доклад от независим оценител за определяне на
равностойно парично обезщетение на поземлени имоти в земеделска територия,
засегнати от одобрен ПУП-Парцеларен план. Оценката
на отчуждаваните имоти е възложена от АПИ на "Бачовски консулт" ООД с
писмо, изведено от агенцията с изх. № 53-00-14574
от 02.12.2022 г. /л.61 от
преписката/. От изготвената в хода на административното
производство експертна оценка, въз основа на чието заключение е определено
обезщетението с оспореното решение,
е видно, че оценителят на база вписани сделки за
имоти за периода от 02.12.2021 г. до 02.12.2022
г., със сходни характеристики,
в същото землище, определя размера на обезщетението по посочения в § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС
ред като цената на декар за землището на село Ценово е от
2 036.63 лева. На тази база,
за отчуждените собствени на оспорващия земеделски имоти – нива с идентификатор: 78361.25.772 и площ 10,289 дка и нива с идентификатор: 78361.25.773 с площ 29,290 дка /т.209 и т.210 от Приложение към т.1 по
оспореното решение/, двата с местонахождение в землището
на с. Ценово, обл. Русе,
е определено обезщетение в размер
на 20 955 лева за първия имот и 59 653
лева за втория.
В
хода на съдебното призводство и за изясняване на обстоятелствата по
делото, съдът е допуснал
съдебно-оценителна експертиза със задача да даде заключение за пазарната
стойност на отчуждените поземлени имоти, възложена на вещо лице, което отговаря на изискванията, предвидени в
§ 1а, т. 3 от допълнителните
разпоредби на Закона за държавната собственост.
Според
заключението на оценителната експертиза /с направеното уточнение
от експерта в откритото съдебно заседание относно допусната техническа и
аритметична грешка в заключението/, стойността на земята възлиза на 20 955
лева за първия имот и 59 653 лева за втория. Заключението съдът възприема като компетентно изготвено и съобразено с
изискванията на закона. Вещото лице, по предоставените
данни от СВ-гр. Бяла, е изследвало сделките със земеделски земи – ниви в
землището на с.Ценово за относимия период 02.12.2021 г. до 02.12.2022 г. Ползвало е пазарни аналози по два
нот.акта, тъй като други не са открити /същите сделки са ползваните като пазарни аналози и при оценяването в хода
на административното производство – нотариални актове на л. 139- л.146 от преписката/. По повод наведени доводи от оспорващият, вещото лице
изрично е констатирало, че в рамките на 12 месеца преди възлагането на
оценката в хода на административното производство, няма извършени
сделки със земи от държавния поземлен фонд чрез търг, както и продажби от
общината чрез търг на земеделски имоти
от вида на процесните в землището на с.Ценово, които да бъдат съобразени като
пазарни аналози. Изготвеното от вещото лице заключение потвърждава оценката на
административния орган относно стойността на земеделска земя, съответно 20 955
лева за първия имот с идентификатор 78361.25.772 и 59 653 лева за
втория имот с идентификатор 78361.25.773.
В допълнение вещото лице, при извършения оглед на имотите, е констатирало
наличието на трайни насаждения в ПИ с идентификатор 78361.25.773 – сливи, каквото твърдение е наведено в жалбата. Стойността
им по заключението е определена съгласно чл. 2 и чл. 5 от Наредбата за
базисните цени на трайните насаждения /Наредбата/, приложение № 1 към чл. 5
– на 6 889 лева. В
заключението са отбелязани броя,
състоянието на овошките, видима възраст и др. Неправилно от
административния орган не е съобразено, че в
имота са налични трайни насаждения. Неоснователен е
доводът на ответника в писменото му становище, че с оглед начина на трайно
ползване на ПИ с идентификатор 78361.25.773 - нива, овощните дървета в него не подлежат на оценка по реда на ЗДС. Съгласно чл.1, т.1 от
Наредбата по
тази наредба се определят базисните цени на трайните насаждения при отчуждаване
на недвижимите имоти, собственост на физически и юридически лица по Закона за собствеността, Закона за териториално и
селищно устройство, Закона за държавната
собственост и Закона за общинската собственост. Безспорно подзаконовия нормативен акт намира приложение за разглеждания
случай, касаещ отчуждаване по реда на ЗДС. Според чл.2 от Наредбата трайните насаждения - овощни култури, лозя,
плодоволечебни растения, южни култури, черници, хмел, розови градини,
лавандула, многогодишни треви, декоративна растителност, маточни насаждения и
др., се оценяват отделно от земята. Анализът на
разпоредбите налага изводът, че при отчуждаване на недвижим имот по ЗДС, собственост
на физическо лице, без значение от вида и начина на трайно ползване на
недвижимия имот, обезщетение за намиращите се в него трайни насаждения се дължи,
като оценката за тях се изготвя отделно от тази на земята.
Съгласно заключението, прието по
делото с направените уточнения в съд.заседание относно допуснатата ОФГ, крайната пазарна стойност на отчуждения ПИ с идентификатор 78361.25.773 е в размер на общо на 66 542 лв., в т. ч. 59 653 лв. – стойност на земята и 6 889 лева – стойност на трайни насаждения. Съдът счита, че
равностойното парично обезщетение за отчуждения имот следва да се определи именно
в посочения от вещото лице размер. В тази връзка решението
на МС, в оспорената му част досежно отчуждения ПИ с идентификатор 78361.25.773, е незаконосъобразно и следва
да се измени като паричното обезщетение се увеличи от
59 653 лв. на 66 542 лв. Определеното парично обезщетение за първия имот с идентификатор
78361.25.772 в размер на 20 955
лева е в пълно съответствие с определената от вещото лице
пазарна оценка и е равностойно по смисъла на ЗДС. Оспореното решение на МС в
тази част е законосъобразно, а жалбата – неоснователна.
За разноските.
Жалбоподателят е сторил разноски в общ размер на 710 лв., от които: 10 лв.
– внесена държавна такса и 700 лева – внесен депозит за вещо лице. Предвид
частичното уважаване на жалбата му се следват разноски в размер на ½ или
355 лв.
Съобразно
изхода на делото – частичното отхвърляне на оспорването и на основание чл.143,
ал.3 и ал.4 от АПК се дължат разноски на ответника - Министерски съвет и на заинтересованите лица, за
които актът е благоприятен - Министър на регионалното развитие и
благоустройството и АПИ-София. Разноските са
своевременно поискани. Претендираното юрисконсултско възнаграждение се определя от съда в размер
на по 200 лева за всяка от страните, съобразно нормата
на чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП
и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Съответно на отхвърлената
част от жалбата разноските се присъждат в размер на ½ или по 100 лева, в
полза на ЮЛ, към което е органът, явяващ се страна по
делото /аргумент от разпоредбата на §. 1, т. 6 от ДР на АПК/.
Предвид изложеното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение на
Министерски съвет на Република България № 434 /15.06.2023
г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна
нужда за изграждане на обект "Автомагистрала "Русе- Велико Търново“, участъци от „Русе-Бяла“ и обход на гр.Бяла от км 0+500 до км 76 +040“ в участък „Обход на гр.Бяла“ от км 49+497 до км 58+122, от км 59+253 до км 65+435 и от км 65+435 до км 69+696, на
територията на Община Ценово, обл.Русе, в частта, в
която е определен размерът на паричното обезщетение за отчуждения за държавна нужда за изграждане на обекта поземлен
имот: земеделска земя - нива, с идентификатор 78361.25.773, с местонахождение землището на с. Ценово,
обл. Русе,
собственост на Б.Д.С. ***,
за който е определено парично обезщетение
в размер на 59 653 лева като УВЕЛИЧАВА размера на паричното обезщетение за имота на
66 542
лв /шестдесет и шест хиляди петстотин четиридесет и два
лева/.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Д.С. ***, срещу Решение
на Министерски съвет на Република България №434 /15.06.2023
г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна
нужда за изграждане на обект "Автомагистрала "Русе- Велико Търново“, участъци от „Русе-Бяла“ и обход на гр.Бяла от км 0+500 до км 76 +040“ в участък „Обход на гр.Бяла“ от км 49+497 до км 58+122, от км 59+253 до км 65+435 и от км 65+435 до км 69+696, на
територията на Община Ценово, обл.Русе, в частта, в
която е определен размерът на паричното обезщетение за отчуждения за
държавна нужда за изграждане на обекта поземлен
имот: земеделска земя - нива, с идентификатор 78361.25.772, с местонахождение землището на с. Ценово,
обл. Русе,
собственост на Б.Д.С. ***, за
който имот е
определено парично обезщетение в размер на 20 955
лева.
ОСЪЖДА Министерски съвет на
Република България да заплати на Б.Д.С. ***, с ЕГН **********, сумата 355 лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА Б.Д.С. ***, с ЕГН **********, да заплати на Министерски съвет
на Република България, сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
ОСЪЖДА Б.Д.С. ***, с ЕГН **********,
да заплати на Министерството на регионалното развитие
и благоустройството на Република България, сума в размер на 100 /сто/ лева,
представляваща възнаграждение за
юрисконсулт.
ОСЪЖДА Б.Д.С. ***, с ЕГН **********,
да заплати на Агенция "Пътна
инфраструктура"- гр. София, сума в размер на 100 /сто/ лева,
представляваща възнаграждение за
юрисконсулт.
Решението
е окончателно съгласно чл.38, ал.8 от ЗДС.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ: