№ 4551
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20241100106564 по описа за 2024 година
С исковата молба, както и след замяна на първоначалния ответник по реда на чл.228,
ал.3 ГПК, са предявени искове от И. Г. Г., с ЕГН:********** и с адрес: гр.София,
ул."*********, чрез адв.Й. Т., срещу Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес:
гр.София. ул. „*********, с правно основание чл.234, ал.1 ЗМВР, вр. чл. 86 ЗЗД, с които се
иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 42 919,20лв., представляваща
неплатено обезщетение по чл.234, ал.1 ЗМВР, сумата от 1828,55лв., представляваща
законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2024г. до датата на подаване на исковата
молба-05.09.2024г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в деловодството на съда- 05.09.2024г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че със заповед № 513з- 4597/30.04.2024г. на Директора на СДВР на
основание чл.226. ал. 1, т. 1 от ЗМВР са прекратени служебните му правоотношения с
ответника, поради навършване на пределна възраст за служба в МВР - 60 години, считано от
деня. следващ датата на навършване на пределна възраст - 17.05.2024г. Със същата заповед е
записано да му се изплатят полагащите се обезщетения по ЗМВР.
Ищецът твърди, че предвид нарочната разпоредба на чл.234, ал.1 от ЗМВР му се
дължи обезщетение в размер на 20 брутни месечни възнаграждения, тъй като има повече от
20 години стаж в системата на МВР. Въпреки това му е изплатено обезщетение в размер на
само две брутни възнаграждения.
Предвид изложеното иска присъждане и на разликата до пълния размер на
обезщетението по чл.234 ЗМВР.
1
В законоустановения срок ответникът СДВР е подал отговор на исковата молба, с
който е оспорил изцяло исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето
им като неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 1. т. 4 от ЗМВР при определяне размера на
обезщетението по чл. 234 се вземат предвид прослужените години на военна служба, с
изключение на служилите редовна военна служба като срочнослужещи. Видно от
представената справка с per. № 513р-49857/14.05.2024 г. за изплащане на еднократно
парично обезщетение, на основание чл. 234. ал. 1 от ЗМВР при прекратяване на служебно
правоотношение ищецът И. Г. Г. има прослужени години по първа категория в
Министерство на отбраната - 18г. 1 м. 4 дни.
Видно от справка с per. № 513р- 49857/14.05.2024 г. за изплащане на еднократно
парично обезщетение, на основание чл. 234. ал. 1 от ЗМВР. платежна бележка от 01.05.2024
г. до 31.05.2024 г.. платежно нареждане от 28.05.2024 г. безспорно се установява, че на ищеца
е изплатено обезщетение по чл. 234. ал. 1 от ЗМВР в размер на 4768.80 лв. равняващо се на
две месечни възнаграждения, тъй като съгласно заповед на началника на Столично военно
окръжие с № 341/02.10.2000г. на ищеца са заплатени 18 брутни работни заплати,
представляващи обезщетение по чл. 237. ал. 1 от ЗОВС.
Ответникът е съобразил изплатеното обезщетение от 18 брутни работни
възнаграждения на ищеца, изплатени при освобождаването му от военна служба и при
прекратяване на служебното му правоотношение е определил обезщетение по чл. 234. ал. 1
от ЗМВР в размер на две брутни месечни възнаграждения, поради което и искът за главница
е неоснователен.
Доколкото главния иск е неоснователен, то такъв е и акцесорния иск за мораторна
лихва.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани.
Съгласно т. 6 от Тълкувателно постановление № 2/15г. на ОСГК и Първа и Втора
колегия на ВАС имуществени спорове, извън глава шеста от Закона за държавния служител,
които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административен орган или длъжностни лица, се предявяват по общия исков ред пред
гражданските съдилища. Споровете, свързани с претенции за заплащане на възнаграждения
и обезщетения, които се дължат при законосъобразно развитие на служебното
правоотношение, остават за разглеждане от гражданския съд.
Няма спор, че ищецът е бил в служебно правоотношение със СДВР, което е
прекратено със Заповед № 513з- 4597/30.04.2024г. на Директора на СДВР. Няма спор
2
относно прекратяване на служебното правоотношение. Спорен е размерът на дължимото се
обезщетение по чл.234, ал.1 от ЗМВР, по което компетентен да се произнесе е гражданския
съд.
Съгласно чл.37, ал.2 ЗМВР областните дирекции на МВР са юридически лица. Поради
това и съдът намира, че ответникът притежава пасивна процесуална легитимация да
отговаря по процесните искове.
По основателността:
Няма спор, че със заповед № 513з- 4597/30.04.2024г. на Директора на СДВР на
основание чл.226. ал. 1, т. 1 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение с
ответника, поради навършване на пределна възраст за служба в МВР - 60 години, считано от
деня. следващ датата на навършване на пределна възраст - 17.05.2024г. Със същата заповед е
записано да му се изплатят полагащите се обезщетения по ЗМВР.
Видно от справка с per. № 513р- 49857/14.05.2024 г. за изплащане на еднократно
парично обезщетение, на основание чл. 234. ал. 1 от ЗМВР, и платежно нареждане от
28.05.2024 г. безспорно се установява, че на ищеца е изплатено обезщетение по чл. 234. ал. 1
от ЗМВР в размер на 4768.80 лв. равняващо се на две месечни възнаграждения, тъй като
съгласно заповед на началника на Столично военно окръжие с № 341/02.10.2000г. на ищеца
са заплатени 18 брутни работни заплати, представляващи обезщетение по чл. 237. ал. 1 от
ЗОВС.
Няма спор относно това, че брутното месечно възнаграждение на ищеца към момента
на освобождаването му от длъжност на 17.05.2024г. е в размер на 2384,40лв.
Видно от същата справка ищецът има прослужени в системата на МВР 21 години, 6
месеца и 16 дни.
Ответникът е съобразил изплатеното обезщетение от 18 брутни работни
възнаграждения на ищеца, изплатени при освобождаването му от военна служба и при
прекратяване на служебното му правоотношение е определил обезщетение по чл. 234. ал. 1
от ЗМВР в размер на две брутни месечни възнаграждения.
В настоящето производство са приети следните писмени доказателства:
- писмо Рег.№283-926/01.04.2025г. на Началника на Оперативен архив на Българската
армия - гр.София, бул.”*********, /лист 87 от делото/, видно от което при тях не
съществуват и не се пазят никакви разплащателни ведомости, от които да се види има ли
изплатено обезщетение и в какъв размер. С писмото се препраща към Държавен
военноисторически архив - гр.Велико Търново;
- писмо №02-1435/11.04.2025г. на Директора на Дирекция “ДВИА" при Държавна
агенция „Архиви” - Дирекция „Държавен военноисторически архив”, /лист 91 и 92 от
делото/, с което се представя Заповед №341/2.10.2000г. на Началника на Столично военно
окръжие, с която се разпорежда да се изплати парично обезщетение, но се заявява
категорично, че при тях няма и не се съхраняват никакви данни нито разплащателни
3
ведомости за изплатено обезщетение. С писмото се препраща към Централно военно
окръжие - гр.София, ул“*********;
- писмо рег.№25-02-14/7.05.2025г. на Началника на Централно военно окръжие -
гр.София, ул.“Т********* /лист 93 от делото/, с което се заявява, че в архива на Централно
военно окръжие няма и не се съхраняват документи за посочения период и се препраща към
Държавен военноисторически архив - гр.Велико Търново.
Предвид горепосочените три писма съдът намира, че безспорно има издадена Заповед
№341/2.10.2000г. на Началника на Столично военно окръжие, с която се разпорежда да се
изплати парично обезщетение в размер на 18 брутни заплати за прослужени 18 години по
чл.237, ал.1 ЗОВС. По делото обаче няма доказателства- ведомост, разписка или друг писмен
документ, от който да е видно изплащането на посоченото обезщетение в полза на ищеца.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че за да възникне
правото на обезщетение по чл.234, ал.1 ЗМВР ищецът следва да установи следните факти: 1/
прекратяване на служебно правоотношение в СДВР, след прослужени повече от 20 години 2/
размер на обезщетението, който се равнява на толкова месечни възнаграждения, колкото
прослужени години има съответния държавен служител, но не повече от 20.
Ответникът е длъжен да докаже наличие на предпоставките на разпоредбата по чл.234,
ал.4 ЗМВР, съгласно която при повторно и при всяко следващо прекратяване на служебно
правоотношение от полагащото се обезщетение се приспадат толкова месечни
възнаграждения, колкото са получени от служителя при предходното прекратяване.
В процесния случай не се спори, че ищецът има прослужени повече от 20 години в
системата на МВР като държавен служител към датата на прекратяване на служебното му
правоотношение- 17.05.2024г., поради което на ищеца му се дължи обезщетение по чл.234,
ал.1 ЗМВР в размер на 20 брутни месечни възнаграждения.
Спорно е дали правомерно ответникът е приложил разпоредбата на чл.234, ал.4 ЗМВР,
съгласно която при повторно и при всяко следващо прекратяване на служебно
правоотношение от полагащото се обезщетение се приспадат толкова месечни
възнаграждения, колкото са получени от служителя при предходното прекратяване. Съдът е
указал на ответника, че същият носи доказателствената тежест да докаже, че ищецът е
получил 18 брутни възнаграждения от МНО при прекратяване на правоотношението му по
ЗОВС.
Съдът намира, че разпоредбата по чл.234, ал.4 ЗМВР е ясна, като същата има предвид
приспадане на получени месечни възнаграждения, а не на такива за които има издадена
заповед за плащане, но няма доказателства за извършено такова плащане.
В настоящето производство са приети следните писмени доказателства:
- писмо Рег.№283-926/01.04.2025г. на Началника на Оперативен архив на Българската
армия - гр.София, бул.”*********, /лист 87 от делото/, видно от което при тях не
съществуват и не се пазят никакви разплащателни ведомости, от които да се види има ли
изплатено обезщетение и в какъв размер. С писмото се препраща към Държавен
4
военноисторически архив - гр.Велико Търново;
- писмо №02-1435/11.04.2025г. на Директора на Дирекция “ДВИА" при Държавна
агенция „Архиви” - Дирекция „Държавен военноисторически архив”, /лист 91 и 92 от
делото/, с което се представя Заповед №341/2.10.2000г. на Началника на Столично военно
окръжие, с която се разпорежда да се изплати парично обезщетение, но се заявява
категорично, че при тях няма и не се съхраняват никакви данни нито разплащателни
ведомости за изплатено обезщетение. С писмото се препраща към Централно военно
окръжие - гр.София, ул“*********;
- писмо рег.№25-02-14/7.05.2025г. на Началника на Централно военно окръжие -
гр.София, ул.“Т********* /лист 93 от делото/, с което се заявява, че в архива на Централно
военно окръжие няма и не се съхраняват документи за посочения период и се препраща към
Държавен военноисторически архив - гр.Велико Търново.
Предвид горепосочените три писма съдът намира, че безспорно има издадена Заповед
№341/2.10.2000г. на Началника на Столично военно окръжие, с която се разпорежда да се
изплати парично обезщетение в размер на 18 брутни заплати за прослужени 18 години по
чл.237, ал.1 ЗОВС. По делото обаче няма доказателства- ведомост, разписка или друг писмен
документ, от който да е видно изплащането на посоченото обезщетение в полза на ищеца.
Предвид гореизложеното съдът намира, че искът за главница е доказан по своето
основание и на ищеца следва да бъде изплатено обезщетение в размер на 18 месечни брутни
трудови възнаграждения.
Няма спор относно това, че брутното месечно възнаграждение на ищеца към момента
на освобождаването му от длъжност на 17.05.2024г. е в размер на 2384,40лв.
Поради това и искът за главница в размер на 42 919,20лв. следва да бъде уважен в
пълния му претендиран размер.
Ищецът претендира и сумата от 1828,55лв., представляваща законната лихва върху
главницата, считано от 17.05.2024г. до датата на подаване на исковата молба-05.09.2024г.
Съгласно разпоредбата на чл.234, ал.10 ЗМВР обезщетенията по този член се
изплащат в тримесечен срок от датата на прекратяване на служебното правоотношение.
Поради това и доколкото в процесния случай служебното правоотношение е прекратено на
17.05.2024г., то тримесечният срок е изтекъл на 17.08.2024г., поради което и ответникът е
изпаднал в забава за изплащане процесното обезщетение, считано от 18.08.2024г. В
съответствие с диспозитивното начало съдът намира, че искът е основателен за сумата от
308,74лв., представляваща законна лихва върху главницата за периода от 18.08.2024г.-
05.09.2024г.
За разликата до пълния претендиран размер от 1828,55лв., както и за периода
17.05.2024г.- 17.08.2024г. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.86 ЗЗД следва да бъде присъдена и законната лихва върху
главницата считано от 05.09.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
5
По разноските:
И двете страни претендират присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът е доказал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5000лв., което е
видно от договор за правна защита и съдействие /л.9 от делото/.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал.5 ГПК.
Минималното адвокатско възнаграждение по НВАР в процесния случай е в размер на
4 083,54лв.
Междувременно е постановено решение С-438/22 г. на СЕС, съгласно което НВАР
(преди изменението – НМРАВ) е нищожна, като нарушаваща забраната по чл. 101, § 1
ДФЕС. Съгласно приетото от СЕС – В тази хипотеза "националният съд е длъжен да откаже
да приложи тази национална права уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение", включително и в случаите, когато
"предвиденото в тази наредба за минималните размери отразява реалните пазарни цени на
адвокатските услуги". В мотивите си СЕС посочва, че "цената на услуга, която е определена
в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за
реална пазарна цена. Напротив, съгласуването на цените на услугите от всички участници на
пазара, което представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1
ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени" /вж. § 60/. Затова подходът
следва да е конкретен, като съдът следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение
въз основа на цялостна преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства.
Възражението за прекомерност е неприложимо, защото редът на чл. 78, ал. 5 ГПК е
приложим само при реално заплатено от страната възнаграждение, а настоящият случай не е
такъв. В този смисъл е и Определение № 1221 от 15.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №
838/2024 г., III г. о., ГК.
В процесния случай предвид фактическата и правната сложност на делото съдът
намира, че справедливото адвокатско възнаграждение е в размер на 3000лв. , от които в
съответствие с уважената част от иска съдът следва да присъди на ищеца сумата от
2898,11лв.
Делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
Ответникът е представляван от юрисконсулт, като на основание чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ, следва да се определи възнаграждение в размер
на 300 лв., от които в съответствие с отхвърлената част от исковете следва да му бъде
присъдена сумата от 10,19лв.
С оглед изхода на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса от 1729,12 лева, съразмерно с уважената
част от иска.
Предвид гореизложеното съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр.София. ул.
„*********, да заплати на И. Г. Г., с ЕГН:********** и с адрес: гр.София, ул."*********,
чрез адв.Й. Т., на основание чл.234, ал.1 ЗМВР, вр. чл. 86 ЗЗД, сумата от 42 919,20лв.,
представляваща неплатено обезщетение по чл.234, ал.1 ЗМВР, сумата от 308,74лв.,
представляваща законна лихва върху главницата за периода от 18.08.2024г.- 05.09.2024г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба
в деловодството на съда- 05.09.2024г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за мораторна лихва за разликата до
пълния претендиран размер от 1828,55лв., както и за периода 17.05.2024г.- 17.08.2024г.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр.София. ул.
„*********, да заплати на И. Г. Г., с ЕГН:********** и с адрес: гр.София, ул."*********,
чрез адв.Й. Т., сумата от 2898,11лв., представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в съответствие с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА И. Г. Г., с ЕГН:********** и с адрес: гр.София, ул."*********, чрез адв.Й.
Т., да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр.София. ул.
„*********, сумата от 10,19лв., представляваща направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение, в съответствие с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр.София. ул.
„*********, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 1729,12лв.,
представляваща държавна такса за настоящето производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7