Р
Е Ш Е
Н И Е № ……
Гр. София, 27.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. Съдия : Биляна Коева
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в.
гр. д. № 2202 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение № 340574/26.01.2018
г. СРС 45 с - в, по гр. д. № 46916/2014 г. е отхвърлен иска предявен от М.А.С. ЕГН ********** срещу Министерство
на Правосъдието за заплащане на сумата от 2
512, 61 лв., претърпени от ищеца имуществени вреди по изп.
дело № 45/2007 г. по описа на ДСИ А.А. *** в резултат
на публична продан на недвижим имот, както следва : 1 750, 75 лв. цена за
недвижим имот, 35, 38 лв. местна такса за възлагане на имота, 35, 38 лв.
държавна такса за възлагане на имота, 41, 10 нотариална такса за възлагане на
имота, 350 лв. платени разноски на И.Л.И.по гр. дело № 318/2014 г. на Районен
съд - Белоградчик, 300 лв. платени
разноски по гр. дело № 318/2014 г. на Районен съд - Белоградчик, ведно със
законната лихва върху главниците, с изключение на главницата от 350 лв., от
датата на увреждането - влизане в сила на решение № 35 от 15.04.2014 г. по гр.
дело № 318/2014 г. на PC - Белоградчик, а по отношение на
главницата от 350 лв. - от 18.06.2014 г. - до окончателното изплащане на
задължението. Ищецът е осъден за заплащане на разноски.
Решението се оспорва от ищеца М.А.С., чрез
представителя му. В жалбата се твърди, че неправилно СРС е приел, че не е
допуснато процесуално нарушение от ДСИ при извършване на публичната продан по
чл. 483 ГПК, защото ДСИ нямал задължение да изисква справка за собствеността на
имота към момента на публичната продан. Възразява се и срещу изводите, че
претърпените от ищеца вреди от последващото му
отстраняване от имота, придобит от публичната продан, не са в резултат от противоправното поведение на ДСИ, не са налице условията за
ангажиране отговорността на МП. Излагат се твърдения, че имотът, който е
възложен на ищеца като купувач по публичната продан, с Постановление за
възлагане от 03.06.2013 г. е бил собствен на длъжника до 2000 г., след което е
продаден на трето лице с НА № 70/2000 г., съгласно справка от СВп гр. Белоградчик. При налагане на възбраната върху имота
на 17.07.2012 г. и извършване на проданта ДСИ не е спазил законовото изискване
да направи необходимата справка за собственост на имота в полза на длъжника по
изпълнението при спазване изискването на чл. 483 ГПК. Според ищеца МП и ДСИ са
длъжни да знаят, че преди създаването на ЕИС на имотния регистър през 2004 г.
вписванията по партидите на имотите се проверяват в СВп
към съдилищата. ДСИ е бил длъжен да поиска удостоверение от СВп,
тъй като длъжникът се легитимира с решение на ПК по чл. 27 ППЗСПЗЗ от 2001 г.,
а за периода до 2004 г. няма данни за вписване в ЕИС на имотния регистър.
Отстраняването на ищеца от имота е пряк резултат от допуснатото от ЧСИ
процесуално нарушение и от противоправното му
поведение. Моли да се отмени оспорения акт, като се уважат изцяло исковете. Претендира
разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна - ответника Министерство на
правосъдието, чрез представителя си, оспорва жалбата в отговор по реда на чл.
263 ГПК. Поддържа, че решението е обосновано и съобразено с установените по
делото обстоятелства. В случая не е налице твърдяното в исковата молба
бездействие или незаконосъобразно действие на ДСИ по осъществяване на
публичната продан и възлагането на имота, тъй като липсва противоправност
на поведението му. Към момента на
извършване на описа на имота съдебният изпълнител е направил проверка за
собствеността му по смисъла на чл. 483 ГПК и е установил, че той е собствен на
длъжника. Излага съображения, че извършването на предварителна проверка на
собствеността на длъжника не е задължение на органа по принудителното
изпълнение, а съгласно чл. 426, ал. 4 от ГПК, за да се осъществи трябва да бъде
възложена от взискателя. Поддържа се, че ДСИ е
изискал към справка от ОСЗГ, където се съхранява информацията за земеделските
имоти, какъвто е процесния имот. Преди налагане на
възбраната от 17.07.2012 г. ДСИ е направил и справка в СВп
– гр. Белоградчик. Излага доводи, че ДСИ е спазил разпоредбата на чл. 483 ГПК,
като е пристъпил към продажба на имота след като се е уверил, че той е собствен
на длъжника към посочения в ГПК момент. Липсва противоправност
на действията на ДСИ при публичната продан на имота. Съгласно чл. 49 от ПВп отговорност за вреди от допуснати неточности при
издаването на удостоверения и преписи от
книгите по вписвания следва да се носи Агенцията по вписванията. При
постановяване на решението не са допуснати и нарушения на съдопроизвоствените
правила. По делото са събрани всички относими към
спора доказателства. Според ответника, реда за защита на ищеца срещу съдебното
отстраняване от имота е по чл. 499 ГПК, а не чрез иск по чл. 449 ГПК. Моли да
се потвърди решението. В случай, се че се прецени, че решението е неправилно и
се уважи иска, моли да се разгледа обратния иск, предявени срещу ДСИ А.А. и да се осъди да заплати на МП същата сума, заедно с
лихва за забава от 27.05.2014 г. Претендира разноски.
Третото лице помагач на ответника - А.Д.А. (ДСИ),
редовно уведомено, не е взело становище по жалбата.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото
по реда на въззивната проверка, приема следното :
Между страните не се е спорило и от приложеното изп. дело № 45/2007 г. по описа на ДСИ при PC - Белоградчик се установява, че К.Д.П.е бил длъжник
във връзка с вземане на „ОББ“ АД, като за събиране на вземането изпълнението е
насочено върху имот, собствен на длъжника, съставляващ нива с площ от 6, 079
дка, трета категория, местност „Китката“ в землището на с. Ружинци. На 03.07.2012 г. съдия изпълнителят е
извърши опис на недвижимия имот, видно от протокол от същата дата.
С постановление на ДС, вписано под № 46, т. 1, вх.
рег. № 1452 от 17.07.2012 г., върху
имота е била вписана възбрана от Служба вписвания при PC - гр. Белоградчик.
На 31.05.2013 г. е проведена втора публична продан на
имота, въз основа на която, с Постановление за възлагане от 03.06.2013 г., процесната нива е възложена на ищеца М.А.С.. Този факт,
както и факта, че купувачът е заплатил 2 225 лв., включваща дължимата цена и
местни такси, както и 350 лв. разноски по гр. д. № 318/2014 г., е приет за
безспорен с доклада по делото.
За безспорен е приет и факта, че с решение №
35/15.04.2014 г. по гр. дело № 318/2014 г. на PC - Белоградчик, по реда на чл. 124 ГПК е признато за
установено по отношение на купувача от публичната продан М.А.С., че третото
лице - И.Л.И.е собственик на процесната нива. От
данните по приложеното дело е видно, че И.Л.И.се е легитимирал с нотариален акт
№ 70, том I, дело № 124/2000 г. на и. д. нотариус при PC - Белоградчик, съгласно който на 11.07.2000 г. К.П.му
е продал нива от 8 578, 8 дка, трета категория в местността „Китката“ в
землището на с. Ружинци, при граници имоти: 047002, 047003, 047004, 047081,
047079, 047068 и 047001, която е възстановена на К.П.(длъжника по
изпълнителното дело) с решение № 0110/24.09.1999 г. на ПК с. Ружинци. Решението
на РС гр. Белоградчик е влязло в сила на 27.05.2014 г.
Не е спорно и от трудов договор от 14.10.1996 г. и
допълнително споразумение от 01.03.2017 г. се установява, че А.А. се намира в трудови правоотношения с Министерство на
правосъдието, като е назначен на длъжност държавен съдебен изпълнител в РС - Белоградчик.
С оглед установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира
следното :
СРС се е произнесъл по иск с правно
основание чл. 441 ГПК, вр. с чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД - за причинени имуществени
вреди от действия на ДСИ.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото
решение, а по допустимостта - в обжалваната част. Относно проверката на
правилността на решението въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Разпоредбата на чл. 441 ГПК предвижда, че за вреди,
причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение на държавния
съдебен изпълнител (ДСИ), отговорността е по чл. 49 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите
причинени от него при или по повод изпълнението й. Специалната отговорност за
вреди е предвидена в закона като възможност да се търсят такива от юридическото
лице, което е възложило на другиго извършването на определена работа, когато
при или по повод изпълнението й са причинени вреди. Става въпрос за гаранционно
- обезпечителна отговорност за вреди, която е обективна.
Ангажирането на отговорността на
ответника МП по посочения ред изисква доказване на противоправно
поведение действие (бездействие) на ДСИ, при или по повод извършване на
възложена от ответника работа, от което са причинени вреди на ищеца и причинна връзка между тези вреди
и действието или бездействието. Действието на съдебния изпълнител
ще бъде неправомерно
в случай, когато то е предприето въпреки нормативната забрана за извършването
му или въпреки
това, че не са се
налице необходимите за извършването му предпоставки. Същевременно бездействието му ще бъде
противоправно, когато не се предприема
действие, което следва да бъде
извършено по силата на правна
норма или въпреки направеното от съответната страна искане за
това, макар и да са налице
предвидените в закона предпоставки за извършване на действието.
Освен това се изисква и вина
на съдебния изпълнител по отношение
на противоправното действие или бездействие, като вината, според чл. 45 ЗЗД, се
предполага до доказване на противното.
Тъй като държавният съдебен изпълнител безспорно е в
трудови правоотношения с Министерството на правосъдието (МП), ответникът е материалноправно легитимиран да отговоря за вреди от
незаконосъобразните му действия - като възложител на работата.
За да
отхвърли исковете СРС е приел, че ДСИ не е проявил небрежност,
като не е поискал справки относно собствеността на имота, към който е насочено изпълнението, към момента на извършване
на публичната продан, като последвалото съдебно отстранение на ищеца, респ.
претърпените вреди, не са в резултат от противоправно
поведение на ДСИ.
В случая ищецът е основал иска си на твърдения, че при
осъществяване на публичната продан на процесния имот,
държавният съдебен изпълнител не е направил надлежна проверка на собствеността
на имота, който е бил предмет на проданта, като в резултат от съдебно му
отстраняване като купувач, за него са произтекли имуществени вреди, включващи
заплатената продажна цена, държавни и нотариални такси, както и разноски във
връзка с воденето срещу него дело за евикция.
Ответникът и третото лице са противопоставили възражения, че ДСИ не е допуснал
нарушения на процесуалния закон при извършване на публичната продан на имота и
е направил необходимите проверки на собствеността, според изискванията на чл.
483 ГПК.
Във връзка с доводите на страните, поддържани и във въззивното производство, настоящият състав намира за
необходимо да отбележи следното :
За извършване
преценка за възникване на отговорността
на ответника по чл. 441 ГПК, вр. с
чл. 49 ЗЗД следва да бъде установено дали действията (бездействията) на ДСИ, на който ответникът е възложил работата, са били процесуално незаконосъобразни, като отговорността на съдебния изпълнител не се основава на материална незаконосъобразност на предприетото принудително изпълнение (така в Решение № 372 от 29.03.2013 г. по гр. д. № 127/2012 г., Г. К.,
ІІІ Г. О. на ВКС).
Принудителното съдебно
изпълнение, при публична продан включително, е регламентирано като подчинена на процесуални правила дейност. Като орган на изпълнителното производство, дейността на на ДСИ е подчинена на процесуалните правила на ГПК. Задължение за частния съдебен
изпълнител да извърши едно или
друго действие възниква ако то
е предвидено в процесуална правна норма. Съдебният изпълнител няма задължение да извършва действия, които не са предвидени изрично
в ГПК или в друг закон.
За да е налице противоправност
в поведението на ДСИ следва да се установи – пълно и главно, че той е имал установено
в процесуалния закон задължение да провери собствеността на недвижимия имот, срещу който е насочено изпълнението и не е изпълнил това свое
задължение, респ. въпреки че е знаел,
че имотът не е собствен на
длъжника, е насочил принудително изпълнение срещу него.
Както приема и СРС, съгласно чл. 483 ГПК, на която се
позовават и двете страни, съдебният изпълнител описва посочения от взискателя имот, след като се увери, че той е бил
собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната при пристъпване към опис на
възбранения имот - (Решение № 128 от 02.06.2016 г. по гр. д. № 335/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на
ВКС). Вписването на възбраната върху имота има оповестително действие
и създава презумпция за знание. (в този смисъл
Решение № 424 от 24.01.2012
г. по гр. д. № 1872/2010
г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС). Проверката на собствеността се
извършва чрез справка в данъчните или нотариалните книги или по друг начин,
включително чрез разпит на съседи. Сведения за
тежестите съдебният изпълнител изисква от териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите и от службата по вписванията
едновременно с искането за вписване на
възбраната - чл. 484, ал. 2 ГПК. Даден акт придобива публичност
и се създава презумпция за знание
за него от
заинтересованите лица, с вписването му в Служба вписвания. Когато няма сигурни данни за
собствеността, се взема предвид владението към деня на възбраната.
Съдебният изпълнител няма нарочно задължение да
изисква удостоверение - справка по чл. 45, б. „б“ от Правилника за вписванията
относно имота, който е бил описан. След налагане на възбраната съдебният
изпълнител няма задължение да извършва допълнителни проверки относно
собствеността на подлежащия на публична продан имот. В процесуалният закон не е
предвидено такова задължение на съдебния изпълнител нито към момента на
провеждане на публичната продан, нито в по - късен етап - при изготвяне на постановлението
за възлагане.
Съгласно чл. 426, ал.
4 ГПК (респ. чл. 18 ЗЧСИ), по възлагане от взискателя съдебният изпълнител
може да проучва
имущественото състояние на длъжника, да
прави справки, да набавя документи,
книжа и други, да определя начина
на изпълнението, както и да бъде
пазач на описаното имущество. В ГПК не е предвиден ред, по който купувач на имота по публична продан да може да възложи на
съдебния изпълнител извършване действия по проверка на собствеността, нито са налице задължения на органа по
изпълнението да се грижи за интересите на
купувача в тази насока, извън хипотезата
на чл. 483 ГПК.
В заключение от изложеното следва, че ДСИ е имал задължение да извърши проверка
на собствеността единствено към момента
на налагане на възбраната, при извършване описа на имота - чрез справка в данъчните или нотариалните
книги или по друг начин, указан в чл. 483 ГПК.
Видно от Удостоверение от Агенцията по вписванията – СВп в гр. Белоградчик, изх. № 40/17.03.2014 г., представено
от ищеца, относно третото лице И.Л.И.исковата
молба срещу ищеца М.С., въз основа на която И.Л.И.е признат по иск с правно
основание чл. 124 ГПК за собственик на процесния имот,
е вписана в вх. рег. № 3636/11.11.2013 г., том 5 №
164/11.11.2013
г.
Съгласно Удостоверение изх. № 41/17.03.2014 г. от АВ, СВп - гр. Белоградчик за длъжника по изп.
дело № 46/2012 г. К.П., възбраната върху имота е вписана на 17.07.2012 г.
От извлечение от регистъра на земеделските земи и гори
в ГФ, издадено от началник ОСЗ - гр. Белоградчик, процесният
имот е вписан като собствен на длъжника по изпълнителното дело К.Д.П.от 25.10.2001
г. до 01.07.213 г., а от 01.07.2013 г. като собственик на имота е вписан ищеца М.С..
Следователно, според направените от ДСИ справки, към
момента на извършване на описа и налагане на възбраната по и. д. № 46/2012 г., процесният имот се е водил като собствен на длъжника по
изпълнението - К.П.. ДСИ не е извършил процесуално нарушение като е предприел принудително изпълнение върху него.
Въззивният съд споделя решаващия извод на СРС, че от събраните по делото
доказателства не се установяват противоправни действия на ДСИ, касаещи проверката на собствеността на имота, към
който е насочено изпълнението по публичната продан, довели до
причиняване на твърдените вреди на ищеца, нито се установява вредите да са в
пряка причинна връзка с поведението на ДСИ. Последвалото
съдебно отстранение на ищеца и претърпените от него имуществени вреди, не са в
резултат от противоправно поведение на ДСИ.
Освен това, извършването на проверка на собствеността на даден имот
съставлява
полагане на дължима грижа и от страна на купувача. Ищецът, като заинтересована страна, е имал възможност да прегледа книжата
по проданта и да направи справки за собствеността на имота преди участието си в нея. Обстоятелството, че имотът е придобит в резултат от публична продан по изпълнително дело не води
до извод за по - ниска степен на полагане на дължимата грижа от страна на купувача.
Отделно от изложеното,
независимо от поведението и действията на съдебния изпълнител, процесуалният
закон предвижда (в чл. 499, ал. 1 ГПК), че при последващо
съдебно отстраняване на
купувача от имота (евикция) по причина,
че длъжникът по изпълнителното дело не е бил
собственик на продадения имот, купувачът има право да получи внесената
от него цена, а ако тя
вече е изплатена
- има право да получи от
лицата, получили сумата, и съразмерната
част на законната
лихва от деня на внасяне
на сумата по сметката на
съдебния изпълнител и направените разноски за участие в публичната
продан.
Поради неоснователност
на иска срещу ответника, съдът не дължи произнасяне по обратния иск на
ответника срещу третото лице помагач - ДСИ.
Доколкото изводите на настоящият
състав съвпадат с тези на СРС, не са налице основания за промяна на крайният
резултат от решението. Същото е постановено при правилно приложение на
материалния и процесуален закон и следва да се потвърди. Този извод се отнася и
до частта по разноските, които са съобразени с изхода на спора по чл. 78, ал. 3 ГПК.
По разноските пред СГС : С оглед изхода на спора и направеното искане, въззивваемата страна - ответник има право на разноски за
настоящото производство. Въззивният съд приема, че в нейна полза следва да се
присъди 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. със чл. 37 от ЗПП и НБПП.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 340574/26.01.2018 г.
СРС 45 с - в, по гр. д. № 46916/2014 г., включително в частта по присъдените в
полза на ответника разноски.
ОСЪЖДА М.А.С. ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на М. на п., с адрес : гр. София, ул. „*****, на
основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение за производството пред СГС.
РЕШЕНЕТО е
постановено при участието на третото лице помагач на ответника - А.Д.А. (ДСИ),
с адрес ***.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на
обжалване пред ВКС, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.