Р Е
Ш Е Н И Е
№
…….……./……………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, девети състав, в
открито съдебно заседание, проведено на 24.01.2019 г., в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
при участието на
секретар Атанаска Иванова
като разгледа докладваното от съдия Даниела Христова
гражданско дело №
896 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът Х.Н.М. с ЕГН **********
*** е предявил против В.Ж.Ж. с ЕГН ********** *** осъдителни искове, за
заплащане на - сумата от 100 000
сто хиляди лева, част от общо задължение в размер на 251 448.81 лева,
представляващи размера на погасените задължения дължими от ответника при
разпределение на получените пари от публичната продан на ипотекиран в полза на
взискателя на ответника - ДСК, собствен на ищеца поземлен имот с идентификатор
10135.4027.50; - законната лихва върху сумата от 100 000 лева, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението;
и направените по делото разноски, на основание чл. 155 и чл. 86 от ЗЗД и чл.
78, ал.1 от ГПК.
В обстоятелствената част на исковата молба се излагат
следните фактически твърдения:
На 30.03.2005 г. ищецът продал на ответника имот с
идентификатор 10135.4027.31, към датата на сделката идентичен с имот № 027031.
При покупката на имота, ответникът заплатил със средства получени от банков
кредит, който бил обезпечен с ипотека върху същия имот. Сделката била оформена
в нот. акт № 67, т. 1, per. №
621, д. № 39 от 30.03.2005 г., на нотариус Юлия Каменова - Костадинова, peг. №
434. Две години по-късно, през 2007 г. ответникът продал на ищеца същия имот с
идентификатор 10135.4027.31. Сделката била оформена в нот. акт № 164, т. 3, peг. №
7040, д. № 495 от 14.09.2007 г. на нотариус П.Д.а, peг. №
332. След като придобил собствеността ищецът отново се разпоредил с имота чрез
продажба на „ЕСКЕЙП ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********. Сделката била обективирана в
нот. акт № 77, т. 3, per. №
10638, д. № 425 от 14.09.2011 г. на нотариус Ваня Георгиева, per. № 549. Новият собственик на същия имот , а именно „ЕСКЕЙП
ИНВЕСТ ЕООД, ЕИК ********* продал имота на ищеца през 2012 г. Сделката била
оформена в нот. акт № 177, т. 4, per. № 17449, д. № 686 от 07.12.2012
г. на нотариус Ваня Георгиева, per. № 549.
Твърди, че ответникът не е изпълнявал задължението си по
договора за банков кредит, поради което кредиторът „Банка ДСК" ЕАД се
снабдила с изпълнителен лист, възоснова на който на 07.11.2012 г. било
образувано изпълнително № 20128080403878 от ЧСИ З.Д., per. № 808, район на действие ВОС. С цел удовлетворяване
вземанията на кредитора ЧСИ З.Д.извършил публична продан по изп. д. №
20128080403878 на собствения на ищеца ПИ с идентификатор № 10135.4027.50. Твърди се, че в имот с този номер
са включени три имота имот с 10135.4027.31, 10135.4027.32 и
10135.4027.33. С протокол съставен
от ЧСИ З.Д.за разпределение от 21.11.2013 г. били погасени задължения на
ответника в общ размер на 251,448.81 лв. (двеста петдесет и една хиляди
четиристотин четиридесет и осем лева и осемдесет и една стотинки). Тази сума
съставлявала част от цялата цена, получена от проданта на собствения на ищеца
ПИ с идентификатор № 10135.4027.50. Твърди се, че ЧСИ З.Д.допуснал очевидна фактическа грешка, като при
съставянето на протокола за разпределение на сумите от 21.11.2013 г. и при издаването на удостоверение с изх. №
17025 от 01.07.2014 г. вместо да впише ищеца като собственик на имота е вписал
като такъв предходния собственик „ЕСКЕЙП ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********.
От правна страна ищецът твърди, че имот който е негова
собственост е послужил за погасяване вземания на ответника и претендира връщане
на сумата с която неоснователно се е обогатил при разпределение на сумите от
публичната продан върху чужд имот. В уточняваща молба от 28.09.2018 г. пр.
представител на ищеца, пояснява, че не е съгласен с дадената от съда
първоначална правна квалификация на иска и не предявява иск с правно основание
чл. 55, ал.1 от ЗЗД, а иск с правно основание чл. 155, ал.1 вр. ал.1 от ЗЗД.
Твърди, че в изпълнителното производство ищецът е приет като ипотекарен длъжник,
че е претърпял принудително изпълнение, чрез което е удовлетворен кредитора
ответника – Банка ДСК за сумата от 252 448.81 лева, поради което ищецът е
встъпил в правата на кредитора до размера на погасения дълг. Твърди, че в протокол за разпределение и
удостоверение, съставени и подписани от ЧСИ е допусната фактическа грешка и
като ипотекарен длъжник е вписан „ЕСКЕЙП ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, а не
ищеца.
Ответникът в ПО оспорва основателността на предявения иск. Счита,
че не е задължен по договорна или извън договорна облигационна връзка с ищеца.
Твърди, че по договора за покупко–продажба ищеца е получил от ответника цялата
уговорена продажна цена. Отделно от това
твърди, че приходите от продажбата на същия този имот и възлагането му
на купувач с протокол от 21.11.2013 год. на ЧСИ З.Д.по и.д. 20128080403878, са
послужили за погасяване на личните задължения на длъжниците към взискателя
БАНКА ДСК ЕАД, а длъжници на банката са Х.М., В.Ж., Виктор Петров и Мария Малешкова.
Според
ответника не е и налице хипотезата за встъпване в чужд дълг, поради което не е
основателно и искане за регресия. В писмения отговор е направено и
правопогасяващо възражение, като се твърди, че сумата е погасена при покриване
на задължение по договор за банков кредит от 2005 г. Представя извлечение от
банкова сметка ***етенцията му по настоящия иск и задължението на да върне
полученото без основание. Отделно от горното, ответникът счита, че ищецът му
дължи предаване на продажната цена от 250 000 лева, които той е получил на 14.09.2007
год. в качеството на пълномощник при сключване на договор за покупко-продажба
на имот с идентификатор ПИ 10135.4027.31 /нот. акт №164, том 3, рег.№7040, дело
495 от 2007 год. на нотариус П.Д.а с район на действие PC Варна вписан под №332 в НК. По това
твърдение, ответникът с писмения отговор е поканил ищеца да му изплати
получената продажна цена в размер на 250 000 лв., но не е предявил насрещен
иск. Твърди, че след 2007 г. от сметка на ответника в ПИБ са извършвани преводи
в полза на ищеца в размер на над 530 000 лева, които е следвало да послужат за
заплащане на банковия кредит. Възразява
срещу твърдението на ищеца, че той-ищецът му е кредитор, встъпил в удовлетвореното
право на ДСК, но претърпял загуба. Това възражение обосновава с факта, че към
датата на извършване на публичната продан, имот с идентификатор 10135.4027.31
не е съществувал. Твърди, че е обединяването на три имота в нов имот с отделен
кадастрален номер е възникнало заместващо право, което не е идентично с правото
да получи цената от публичната продан на имот с идентификатор 10135.4027.50.
Според защитата на ответника, позовавайки се на чл. 167, ал.3 от ЗЗД след
обособяване на нов имот чрез приращение, ипотеката върху реална част не се
трансформира върху идеална от този имот. Счита, че с публичната продан, валидно
не е платен дълг на ответника, а око това е така, то претенцията за връщане
парична сума, не може да се основава чл. 155 от ЗЗД, а по правилата на
неоснователното обогатяване. В допълнителен писмен отговор се акцентира на
възражението, че пред 2007 г. ответникът е превел по сметка на ищеца сумата от
500 000 лева, с което е следвало да се погаси задължението по договора за
ипотека и имот с идентификатор 10135.4027.31 да се освободи от тежести. Посочва
се, че след 14.09.2007 г. когато ищецът получава обратно имота, ответникът му е
превел сумата от 250 000 лева, която е била достатъчна да покрие
задълженията по договора за банков кредит.
Съдът след като се
запозна със становищата на страните, фактическите твърдения, събраните
доказателства, правните им доводи изложени в писмените бележки и материално правните норми регламентиращи
процесните отношения, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Следните факти са установени с писмени
доказателства:
Видно от нот. акт №
67/2005 г., на 30.03.2005 г. ищецът Х.Н.М. е продал на ответника В.Ж.Ж. ,
земеделска земя от 3 дка, представляваща
имот № 027031 за продажна цена в размер
на 250 000 лева, които са били платими при условията на поет от Банка ДСК,
банков ангажимент за кредит със срок от 3 месеца, считано от 29.03.2005 г.
В нот. акт ищецът е
декларирал, че е продал имота свободен от тежести.
На същата дата
Банка ДСК е направила искане за вписване на законна ипотека върху придобития
имот, тъй като придобиването е станало чрез банков кредит в размер на
250 000 лева.
На 14.09.2007 г.
чрез покупко-продажба обективирана в нот. акт № 164/2007 г. същият имот е
върнат в патримониума на продавача по предходната сделка. Цената е отново в
размер на 250 000 лева, която според текста на договора е била заплатена в
деня на подписването му. В същия договор
е отбелязано, че на купувача е известен факта, че върху имота има вписана
законна ипотека по договор за кредит от 29.03.2005 г. Купувачът е действал като пълномощник на
продавача и сделката е подписана от едно и също лице – Х.Н.М..
На 14.09.2011 г. Х.Н.М.
лично и като пълномощник на съпругата си Нели Красимирова Малешкова са продали
на „Ескейпинвест“ ЕООД, представлявано от управителя Х.Н.М. три имота един от които имот №
027031 , който вече е имал идентификатор
10135.4027.31. Със съставения нот.
акт №77/2011 са продадени още два имота с идентификатори 10135.4027.32 и 10135.4027.33, всички общо за 1500 лева.
На 07.12.2002 г. с
нот. акт № 177/2012 г. „Ескейпинвест“ ЕООД, представлявано от управителя Х.Н.М. е продало на физическото лице Х.Н.М.
имот с идентификатор 10135.4027.50, новообразуван имот, чрез обединяване
на имоти с идентификатори 10135.4027.31, 10135.4027.32 и 10135.4027.33. за
сумата от 2000 лева.
За горните факти,
установени с писмени доказателства, страните не спорят. Не се спори между
страните още, че ответникът се е задължил по банков кредит от 29.03.2005
г. за сумата от 250 000.00 лева към
Банка ДСК, като сумата е отпусната за заплащане на продажната цена при
покупката на имот с идентификатор 10135.4027.31.
Видно от
Удостоверение № 17025 от 01.07.2014 г. издадено от ЧСИ З.Д., възоснова на
изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. № 1510 от 2012 г. е образувано
изпълнително дело № 20128080403878.
От съдържанието още се установява, че длъжник е В.Ж.Ж., кредитор е Банка
ДСК и че принудителното изпълнение е
насочено към имот с идентификатор 10135.4027.50
собственост на „ЕСКЕЙП ИНВЕСТМАН“ ЕООД, който е бил ипотекиран в полза на
взискателя. Представен е протокол за разпределение от 21.11.2013 г. от същия
ЧСИ, по три изпълнителни дела, едното от
които горното. От този протокол се установява, че за всеки от имотите, включени
в новообразувания имот 101 35.4027.50 са издадени поотделно три изпълнителни
листа в полза на Банка ДСК. За кредита обезпечен с ипотека върху имот с
идентификатор 10135.4027.31 с ипотекарен длъжник е В.Ж.Ж., в полза на банката е
разпределена сумата от 251 448.81 лева, от които законна лихва за периода
от 07.02.2012 г. – 21.11.2013 г. – 44 534.43 лева, неолихвяеми вземания по
изпълнителни лихви – 21 133.86 лева, разноски по гр.дело, включващи
държавна такса и адв. Възнаграждение 8 371.88 лева и главница в размер на
177 191.44 лева.
Спорно между
страните е дали ЧСИ, вписвайки „ЕСКЕЙП ИНВЕСТМАН“ ЕООД като ипотекарен длъжник
е допуснал фактическа грешка и дали ако е допуснал такава, ипотекарен гарант е
ищеца.
Видно от
представените с писмен отговор документи, в периода от 30.07.2007 г. до
3.09.2007 г. ответникът е превел в полза
на ищеца общо 525 690
лева, с основание на плащането по „по договор“.
От справка
представена от Банка ДСК се установява,
че по договор за банков кредит от 29.03.2005 г. в размер на 250 000
лева, в периода от 31.03.2005 г. до
03.05.2017 г. е платена сума в общ размер на
355 133.06 лева, от които – главница в размер на 189 494.89
лева, лихва в размер на 138 782.27 лева, санкционираща лихва в размер на
31 71 лева, наказателна лихва 21 063.74 лева, такса управление 180 лева,
съдебни разноски 5498.45 лева.
Вземанията по договора за кредит са прехвърлени на ОТП „Факторинг България с
договор за цесия.
Не е спорно
твърдението на ответника, че ищеца Х. Николов М. е изпълнявал длъжността
„кредитен инспектор“ към Банка ДСК, а към 19.09.2007 г. е замел длъжността
„регионален помощник мениджър – продажби и банкиране на дребно в същата банка.
От договор за
посредничество от 01.03.2011 г. се
установява, че ищецът, в качеството си
на продавач е приел посредничеството на Михаил Т. Кобаков при продажбата на
имот с идентификатор 10135.4027.31. От
разпита на Михаил Т. Кобаков в качеството на свидетел, се установява, че
познава спорещите страни – ищецът от 2010 г. , а ответника от преди 20 години.
Свидетелства, че са му известни договорките помежду им, според които е трябвало
да намери купувач, да се продадат имотите, да се покрие дълга към Банка ДСК и
да се регулират други техни отношения свързани с фондова борса. Според
показанията покупката на имота с банков кредит извършена от ответника не е била
неговата действителна воля, а е извършено с цел да се получи финансиране за М.,
който не е могъл да го получи от Банка ДСК, тъй като е бил неин служител.
На всяка от
страните е указано, че носи доказателствената тежест да установи, че внесената
от ответника по сметка на ищеца сума от 500 000 лева през 2007 г.
представлява плащане за погасяване на договорната ипотека /твърдението на
ответника/ или представлява плащане по друга облигационна връзка свързана с
инвестиции на Фондовата борса /твърдението на ищеца/ . Страните не са ангажирали
писмени доказателства към тези твърдението и възражението.
От договора за
банков кредит, се установява, че на 29.05.2005 г. ответникът е получил сумата
от 250 000 лева, което е бил задължен да връща чрез заплащане на 216
анюентни вноски, в срок от 240 месеца от които пълните 24 гратисни.
При тази фактическа
установеност, съдът извежда следните правни
изводи:
Избраната от ищеца
правна норма, като основание за защита изисква осъществяване на факти от
следната хипотеза – длъжникът да е прехвърлил ипотекираната вещ на трето лице,
това трето лице да е претърпяло принудително
изпълнение за да встъпи в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника. От представените по делото доказателства, се установява, че фактите не покриват
хипотезата на правната норма.
Ответникът е
сключил договор за кредит, обезпечен с договорна ипотека върху придобит от него
недвижим имот. Разпоредил се е с имота в полза на трето лице, в случая на
същото лице, от което е купил имота. Под трето лице нормата има предвид трето спрямо
договора за кредит лице. Последвали са няколко разпоредителни сделки, като при
извършване на публичната продан, третото лице претърпяло принудителното
изпълнение е юридическото лице „ЕСКЕЙП ИНВЕСТ“ ЕООД с ЕИК *********,
представлявано от едноличния собственик на капитала Х.Н.М..
Публичната продан
на имот 10135.4027.50, който включва имоти с идентификатори 31,32 и 33 е
проведена от 24.09.2013 г. до 24.10.2013 г. Към датата на публичната продан,
като собственик на имота се легитимира физическото
лице Х.Н.М., който е купувач по договора за покупко-продажба с продавача
„Ескейп Инвест“ ЕООД с ЕИК *********, представлявано от едноличния собственик
на капитала Х.Н.М..
Последната
прехвърлителна сделка е от 07.12.2012 г.,т.е. преди извършване на публичната
продан.
Пред съда на е
представен вписан в службата по вписвания протокол за извършена публична продан,
от който да се установи кое е било третото
лице претърпяло принудителното изпълнение. Лицето претърпяло принудително
изпълнение е активно легитимираното да претендира встъпване в правата на
удовлетворения кредитор, т.е. да има качеството на кредитор спрямо ответника.
Лицето претърпяло принудителното изпълнение, не винаги е собственика на имота
към датата на извършване на публичната продан. Това е така, защото върху имота
освен тежестта, която е основанието за
извършване на проданта, тежат и възбраните наложени от съдебния изпълнител.
Затова в тежест на
ищеца е да докаже, че е третото лице претърпяло публичната продан и това
доказване не става само и единствено с нотариален акт за собственост върху
ипотекирания имот, а с факта, че е приет като ипотекарен длъжник в
изпълнителното производство.
От представените в
настоящото дело писмени доказателства, се установява, че ипотекарен длъжник е
ЕСКЕЙП ИНВЕСТ ЕООД. В случай, че последният е продал имота на ищеца в
настоящото производство, преди образуване на изпълнителното дело, но ищецът не
е конституиран като ипотекарен длъжник, ще е налице конкуренция в първата на
собственост върху имота между купувача по публичната продан и лицето на
което „ЕСКЕЙП ИНВЕСТ“ ЕООД е продало
имота на 07.12.2012 г. Предвид всичко изложено по-горе, съдът не приема
твърдението на ищеца, че ЧСИ е допуснал фактическа грешка, като вместо ищеца, в
протокола за разпределение и в удостоверението е вписал „ЕСКЕЙП ИНВЕСТ“ ЕООД
като ипотекарен длъжник.
Ако ищецът твърди, че той, а не
представляваното от него дружество има това качество в изпълнителния процес, следва да го докаже
главно и пряко с писмени доказателства. Ищецът е представил само титул за
собственост, но това е недостатъчно, за да приеме съда, че той е ипотекарния
длъжник, а не този посочен протокола за разпределение. При наличие на няколко такива титули за
собственост, установяващи права на собственост придобити след образуване на
изпълнителното дело, съдът не може да прави избор, кой от тях е ипотекарния
длъжник. Ипокетарният длъжник е този, който е приет като такъв в изпълнителното
дело. На него принадлежи правото да претендира встъпване в правата на
удовлетворения кредитор срещу длъжника по договора, обезпечен с ипотека.
Следователно ищецът, физическото лице Х.Н.М. не притежава материално правна
легитимация да иска връщане на сумата до размера на договора за банков кредит
от лицето, което е сключило договора за кредит. В качеството си на преобретател
на правото на собственост върху недвижим имот, принадлежал на ипотекарния
длъжник „ЕСКЕЙП ИНВЕСТ ЕООД“, има право да насочи своите претенции към „ЕСКЕЙП ИНВЕСТ“ ЕООД.
Възоснова на
гореизложеното, съдът приема, че искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Относно
правопогасяващите възражения на ответника, по които първоинстанционният съд
дължи произнасяне, независимо от неоснователността на претенцията, настоящият
съд намира следното:
По възражението, че
с извършените през 2007 г. преводи в размер от около 500 000 лева в
сметката на ищеца, ответникът е погасявал, дълг към Банка ДСК. Възражението е неоснователно. Посоченото в
преводните документи основание за плащане е „по договор“. Видно от
представените пред съда договори, страните не са уговаряли, че задължението към
Банка ДСК, ще се изпълнява по начина по който твърди ответника. Недоказано е и
твърдението на ищеца, че тези преводи
касаят отношения свързани в ФБ, но установяването на този факт е безпредметно.
Относно
възражението на ответника направено в първото по делото съдебно заседание за
нищожност на сделката покупко-продажба
осъществена през 2005 г. с цел, заобикаляне на закон, забраняващ на банковите
служители да сключват договори за кредит с банките, в които работят, в тежест
на ответника е да докаже, не само факта, че ищецът е служител в Банка ДСК, а и
че е налице такава нормативна забрана. Свидетелските показания, допуснати за
установяване на действителните отношения между страните, не установяват, че е
била налице уговорката сумата от 250 000 лева, набавена чрез договора за
кредит, да не е представлявала цена по-договора.
С оглед изхода от
спора, в тежест на ищеца е да заплати в полза на ответника, направените по
делото разноски в размерна 4320 лева, съобразно представен списък на
разноските, не оспорен от процесуалния представител на ищеца.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х.Н.М. с ЕГН **********
*** против В.Ж.Ж. с ЕГН ********** *** осъдителени искове, за заплащане на - сумата от 100 000 сто хиляди лева,
част от общо задължение в размер на 251 448.81 лева, представляващи
размера на погасените задължения дължими от ответника при разпределение на
получените пари от публичната продан на ипотекиран в полза на взискателя на
ответника - ДСК, собствен на ищеца поземлен имот с идентификатор 10135.4027.50;
- законната лихва върху сумата от 100 000 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задължението; и
направените по делото разноски, на
основание чл. 155 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Х.Н.М. с ЕГН **********
*** ДА
ЗАПЛАТИ на В.Ж.Ж. с ЕГН ********** ***,
сумата от 432 /четири хиляди триста и
двадесет/ лева, представляващи направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Съдия
в Окръжен съд: