Определение по дело №576/2020 на Окръжен съд - Пловдив

                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е № 577

 

                                        02.04.2020г, гр.Пловдив

 

                                 

Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и двадесета година, в състав:

                                       Председател: Виолета Шипоклиева

                                                     Членове: Фаня Рабчева

                                                                       Св.Узунов

като разгледа докладваното от съдията Рабчева в.ч.гр.д.№ 576/ 2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

                        Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.

                        Постъпила е частна жалба от Г.Б.П., Н.Д.П. и Н.Д.П.,*** , чрез пълномощника си адв.Л. Н.М.,*** против Определение № 1938/11.02.2020г. постановено по гр.д.№ 805/ 2020г. по описа на ПРС – ІV гр.с., с което е върната исковата молба на жалбоподателите и прекратено производството по делото. По изложени оплаквания в жалбата се иска отмяна на обжалваното определение и разпореждане продължаване на съдопроизводствените действия.        

                        Пловдивски окръжен съд, като взе предвид представените доказателства, намери следното:

                        Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

                        Ищците са предявили иск по чл.134, ал.1 ЗЗД, във вр.с чл.341 и сл. ГПК, вр. с чл.34 ЗС против ответниците Ж.П. К., А. П.В. и Г. П. К., всичките от гр.Пловдив, въз основа на изложените фактически обстоятелства, че се явяват кредитори на първата ответница Ж.П. К., за което същите се снабдили с изпълнителен лист и образували изпълнително дело, в хода на което установили, че бащата на ответницата П.Г. К. починал и оставил в наследство недвижим имот, върху който тази ответница заедно с останалите  две ответници притежавали по 1/3 ид.част.  Въз основа на тези обстоятелства е заявено наличието на правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който на основание чл.34 ЗС във вр.с.чл.134 ЗЗД за постановяване на решение, по силата на което да се допусне делба на имуществото, оставено след смъртта на П. Г. К..

                        За да прекрати производството по делото, районният съд е установил недопустимост на така предявения иск по съображенията, изхождайки от характера на иска по чл.134 ЗЗД като такъв, чрез който се предявяват чужди права, мотивирайки възможността по този ред да бъдат упражнение притежателни права, но не и лични неимуществени права, каквото е правото да се прекрати съществуващата съсобственост, което подлежи единствено на личната преценка на длъжника; относно правния интерес от предявяване на иска по чл.341 е мотивиран да произтича единствено от регламентирания способ в Закона за избор на начин на прекратяване на съсобственост и единствено и само в бъдеща вероятност да се преобразува бездяловата съсобственост в индивидуална, дялова такава; наличието на специална нормативна уредба за упражняването на имуществени права в производството по чл.341 ГПК и възможността за противопоставяне на лични преюдициални въпроси по см. на чл.343 ГПК, общата уредба на чл.134 ЗЗД в случая се явява неприложима, като от данните по делото мотивирано още, че уважаването на иска по чл.341 ГПК за извършване на делбата по никакъв начин не обезпечава претенцията на ищеца, тъй като по своему решението по делбеното производство не внася различно имуществено изменение в правната сфера на участниците, които да  оформят основание за удовлетворяване на кредитора, различно от съществуващото към настоящия момент.

                        Така предявеният  косвен иск по чл.134, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.34 ЗС се намира да се явява без правен интерес и от въззивния съд по главното  съображение за това, че с неупражняване правото на делба от длъжника не се заплашва удовлетворяването на кредитора. Това е така, тъй като е налице правно уредена възможност за кредитора за удовлетворяване на вземането си да може да насочи  принудителното изпълнение върху съсобствена вещ, съответно вещ, притежавана от длъжника в съсобственост с трети лица, съобразно изричната разпоредба на чл.500 ГПК. Следователно не се намира да е необходимо да се води иск за делба с цел превръщане на съсобствената в реална изключителна собственост, след което да се предприеме удовлетворяване правота на кредитора. 

                        По така изложените съображения  така предявения иск по 134, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.34 ЗС се явява недопустим поради липса на правен интерес, поради което частната жалба против определението за прекратяване на производството по делото на това основание, е неоснователна.

                        Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.1 във връзка с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд

 

 

                                                   О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

                        ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1938/11.02.2020г. постановено по гр.д.№ 805/ 2020г. по описа на ПРС – ІV гр.с., с което е върната исковата молба на Г.Б.П., Н.Д.П. и Н.Д.П.,*** , чрез пълномощника си адв.Л. Н.М.,*** и прекратено производството по делото.

                        Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред ВКС на РБ.

 

 

            Председател:                                 Членове: