Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
София, 15.05.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав
в открито съдебно заседание на десети март две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Диляна
Цветкова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1961 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по
искова молба, вх. № 117328/27.09.2019 г. на МБАЛ „С.П.” АД, ЕИК *******,
предявена срещу „М.ц. „К.К.” ООД, ЕИК *******, със седалище ***, с предмет
обективно, кумулативно съединени искове за връщане на сумата 115545,20 лева
като дадена на неосъществено основание, заедно със сумата 33790,88 лева –
обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.09.2016 г. до
25.09.2019 г., след допуснато изменение на акцесорния иск.
Ищецът твърди, че
на 30.03.2016 г. сключил с ответника договор № 40 с предмет предоставяне на
медицински услуги по специалности „кардиология“ и „инвазивна кардиология“,
изразяващи се в осигуряване на квалифицирани медицински специалисти за осъществяване лечението на постъпилите при възложителя пациенти,
съобразно изискванията на националния рамков договор и
заложените изисквания по клинични пътеки. Срещу предоставените услуги, 35 % от
приходите от дейността следвало да се разпределят и контролират от изпълнителя,
като с анекс № 1 към договора страните се съгласили 35 % от приходите от дейността
да се превеждат на изпълнителя, след приспадане на щатното трудово
възнаграждение на персонала, назначен в сектор инвазивна кардиология. Така за периода 30.09.2016 г. – 20.12.2016 г. възложителят заплатил на
изпълнителя за предоставени медицински услуги по 4
издадени фактури възнаграждение в размер на общо 115545,20
лева.
Договорът между
страните бил сключен по реда на чл. 95 ЗЛЗ, затова страните по същия следвало
да бъдат лечебни заведения, а ответното дружество нямало такова качество, съответно не предприело и стъпки за придобиването му. Договорът бил сключен под отлагателното условие двете страни да се регистрират като лечебни заведения. Това
условие не настъпило и договорът изобщо не произвел действие, което означавало, че заплатеното по договора възнаграждение било
дадено на неосъществено основание и следвало да се върне, заедно със
съответното обезщетение за забава.
В отговор на
исковата молба ответникът оспорва предявените искове, като твърди, че предметът
на договора бил осигуряване на медицински специалисти, които да встъпят в
трудово правоотношение с ищеца и този предмет бил изпълнен. Договорът не
предвиждал отлагателно условие, а влизал в действие от датата на сключването му
– 30.03.2016 г., включително за изпълнение на възложеното му не се налагало ответникът да е регистриран като
лечебно заведение. За изпълнението на задълженията в месечен план страните подписвали протокол, въз основа на който
била издавана и фактура. С подписването на
всеки от протоколите възложителят приемал
изпълнението на възложеното, като никъде
не възразил за липсата на регистрация на ответника като лечебно заведение. В
този смисъл сумите по процесните фактури били получени на правно основание – изпълнение на възложено с търговски договор и не подлежали на
връщане.
В допълнителната
искова молба ищецът твърди, че предметът на договора бил предоставянето на
медицинските услуги чрез квалифицирани специалисти, а не осигуряването на
последните. Поддържа доводите, че действието на договора било отложено до
регистрацията на ответника като лечебно заведение, каквато не била извършена
през 2016 г.. С допълнителната искова молба ищецът е изменил петитума на
предявения акцесорен иск чрез неговото увеличаване до
сума в размер на 33790,88 лева, което изменение е допуснато с определение от
27.12.2019 г..
В отговора на
допълнителната искова молба ответникът поддържа, че изпълнение
по договора било престирано и за същото било получено възнаграждение, което не подлежало на връщане.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Страните не спорят и с определение от 10.02.2020 г. за безспорни
и ненуждаещи се от доказване в отношенията помежду им, са отделени
фактите, че на 30.03.2016 г. сключили договор, изменен с анекс № 1, по който
ищецът заплатил на ответника въз основа на 4
издадени фактури суми в общ размер от 115545,20 лева, като към
получаване на сумите ответникът не бил регистриран като лечебно заведение.
Видно от представения договор,
страните постигнали съгласие изпълнителят „М.ц. „К.К.” ООД срещу възнаграждение да
предоставя медицински услуги на възложителя МБАЛ „С.П.” АД по определени специалности (клинични пътеки), консултантски услуги и
извънболнична специализирана медицинска помощ в областта на кардиологията и
кардиохирургията. В чл. 17 страните се уговорили договорът да е със срок на
действие 12 месеца, считано от датата на подписване на договор с НЗОК от страна
на МБАЛ „С.П.” АД за съответната дейност, която обща воля страните
изрично изразили и в § 1 от договора (договорът влиза в сила от датата на
подписване на договор с НЗОК от страна на МБАЛ „С.П.” АД, гр. Видин за съответната дейност), която разпоредба няма основание да се
счете за недействителна, тъй като не страна от порок, който да влече нейната
нищожност – страните в приложение на принципа на свобода на договарянето могат
да обвързват пораждане на последиците по сключена сделка от настъпването на
бъдещи несъгурни събития. В § 2 страните предвидили изпълнението на
задълженията и реализирането на правата на страните да започва от датата, на
която двете страни и всяка поотделно са получили необходимите разрешения и
регистрации по ЗЛЗ за изпълнението на дейностите, посочени в договора, в
съответствие с действащите нормативни актове.
Представени са двустранно
подписани протоколи за определяне на дължимото на изпълнителя възнаграждение за
м. август 2016, м. септември 2016 г., м. октомври 2016 г. и м. ноември 2016 г.,
въз основа на които са издадени и процесните фактури, по които е безспорно, че
са извършени плащания. В протоколите част от дължимото на изпълнителя възнаграждение
е определено на база плащания от НЗОК по клинични пътеки в полза на МБАЛ „С.П.”
АД, поради което следва да се приеме, че за периода м.
08.2016 г. – м.11.2016 г. болницата е имала сключен договор с НЗОК за извършване
на дейностите, предмет на договора, което не е спорно в производството.
В производството са
представени и невлезли в сила първоинстанционно и въззивно съдебни решения,
постановени по иск на ответника в настоящото производство, предявен срещу МБАЛ „С.П.”
АД за заплащане на извършени по договора дейности за
периода м. април 2018 г. – м. юни 2018 г., които решения не следва да бъдат
съобразявани от настоящия състав, тъй като касаят иск за реално изпълнение на
произтичащите от договора задължения за различен период от време.
Други
доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
Относно главния иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.
Основателността на предявения осъдителен иск
се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: извършване на пряка престация
от страна на ищеца, която представлява парична сума в размер на общо 115545,20
лева, дадена в изпълнение на условно задължение и получаването й от ответника,
съответно ненастъпване на уговореното отлагателно условие, което поражда
задължението на получилата престацията страна да я върне.
Искът е неоснователен.
В настоящото
производство спорът между страните е концентриран върху въпроса какво е
правното значение на клаузата, уговорена в § 2 от сключения между тях договор –
дали се касае за отлагателно условие, което обуславя пораждане на правните
последици на договора или по волята на страните на тази клауза е придадено значение,
различно от това на отлагателно условие.
В съдебната практика,
изразена в решение № 67 от 30.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1843/2013 г., II т.
о., ТК, е прието, че на тълкуване според критериите на чл. 20 ЗЗД подлежат
неясните, непълни и неточни уговорки в договора, които поради недостатъците си
пораждат съмнение и спор между страните относно действителното съдържание на
постигнатото при сключване на договора общо съгласие и целените с договора
правни последици. Тълкуването се извършва съобразно критериите на чл. 20 ЗЗД,
за да се изясни действителната, а не предполагаемата воля на договарящите.
Прилагането на критериите на чл. 20 ЗЗД предполага отделните договорни уговорки
да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от
договора, като се изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността, но без да се подменя формираната при сключване на договора и
обективирана в съдържанието му воля на договарящите. При тълкуването на неясни
клаузи следва да се има предвид и се изследват обстоятелствата, при които е
сключен договора, породените към този момент отношения между страните и
произтичащото от това поведение на последните, както и това след сключването
му, които обстоятелства водят до цялостно изясняване на действителната воля на
страните. Към така формираната практика решение № 46 от 07.03.2018 г. на ВКС по
гр. д. № 2489/2017 г., IV г. о., ГК следва да се добавя, че тълкуването цели
запазване на цялото действие на договора така, както в действителност е желано
от страните, независимо от съдържащите се в него непрецизни, неточни и дори
неправилни формулировки при посочването на неговия предмет.
В договора страните
двукратно и по идентичен начин уреждат влизането му в сила, т. е. моментът от
който започва да поражда правни последици – в чл. 17 и в § 1, като между
клаузите не е налице никакво противоречие – договорът е срочен и ще обвързва
страните за 12 месеца, но считано от подписването на договор между възложителя МБАЛ „С.П.”
АД и НЗОК. В същия смисъл е и § 1. Следователно не е налице
противоречиво изразяване на волята на страните относно момента, от който
договорът да породи правните си последици и този момент е еднозначно определен
- от момента на сключване на договор между ищеца и трето за спора лице – НЗОК.
Действително това означава, че договорът е сключен под отлагателно условие, но
това условие е само и единствено уговореното в чл. 17 и § 1 – сключването на
договор между МБАЛ „С.П.” АД и НЗОК. Това условие не
се спори, че се е сбъднало, макар в рамките на производството фактът на сбъдването
му да е установен с косвено доказателство – признание на ищеца МБАЛ „С.П.”
АД за получени от НЗОК плащания, обективирано в подписаните
протоколи, което обуславя извод за наличието на сключен с НЗОК договор.
Сбъдването на условието е настъпило най-късно към м. август 2016 г., което
означава, че периодът, за който са извършени престациите от страна на ищеца е в
рамките на уговорения 12-месечен период на неговото действие, който най-рано би
изтекъл на 30.03.2017 г..
От изложеното се налага
извод, че престациите от страна на ищеца са извършени в рамките на валидно
възникнало договорно правоотношение, тъй като сключеният между страните договор
е породил правното си действие. Извод за обратното не следва от клаузата на §
2, тъй като тя не обуславя условие за влизане в сила на договора, а урежда настъпването
на изискуемостта на задълженията на страните – изпълнението на задълженията е
дължимо от получване на разрешения и регистрации по ЗЛЗ. Че страните ясно
разграничават приложното поле на § 1 и § 2 личи и от уговореното в § 3, която
клауза третира задълженията на страните в периода от влизане в сила на договора
(§ 1) до започване изпълнението на задълженията (§ 2) и предвижда всяка от тях
да е длъжна да предприеме активно поведение за снабдяване с необходимите
разрешения и регистрации, включително като страните взаимно си дължат
съдействие и уведомяване за изпълнението на § 3. Ето защо няма как § 2 от
договора да се разглежда като отлагателно условие, обуславящо пораждане на
действието му. Подобно тълкуване противоречи на недвусмислено изразената от
съдоговорителите воля при уреждане на облигационната им връзка. Клаузата на § 2
не е условие за пораждане действието на договора, а единствено определя момента
на настъпване изискуемостта на породените за страните задължения.
Няма спор, че
ответникът като изпълнител по сключения договор не е имал необходимите
разрешения и не е бил регистриран като лечебно заведение за процесния период –
м. август 2016 г. – м. ноември 2016 г.,
но въпреки това е изпълнил възложеното и изпълнението му е било прието от МБАЛ „С.П.”
АД без възражения, съответно последното е заплатило
дължимото възнаграждение, връщането на което претендира в настоящото
производство. В този смисъл преклудирани са възраженията за неточно изпълнение
(не се касае за скрити недостатъци), след като МБАЛ „С.П.” АД е приело изпълнената от „М.ц. „К.К.” ООД работа и е заплатило дължимото за нея възнаграждение.
Приемането на извършена
работа, възложена с договор за изработка, обхваща два момента: 1) фактическото
получаване на изработеното от поръчващия и 2) признанието, че изработеното
съответства на поръчаното. Следователно, приемане има само когато реалното
получаване на изработеното се придружава от изрично или мълчаливо изразено
волеизявление на поръчващия, че счита работата за съответна на договора.
Според задължителната
практика на ВКС (решение № 65/16.07.2012 г. по т. д. № 333/2011 г. на ВКС, ІІ
т. о. и решение № 76/10.08.2015 г. по т. д. № 729/2014 г. на ВКС, ІІ ТО) двустранно
подписаният между страните протокол за изпълнени работи по договор за изработка
е от категорията на частните свидетелстващи документи, които за отразените в
съдържанието им факти не се ползват с обвързваща съда материална
доказателствена сила, но когато протоколът е подписан от възложителя (както в
случая), същият обективира извънсъдебно
признание за изпълнение на описаните в протокола дейности и съответствието им с
възложеното. Признание за приемане на възложената работа, което поражда
задължението за заплащане на възнараждение съставляват и извършените плащания
по издадените процесни фактури.
Изпълнението на
неизискуемо задължение, което е прието от кредитора в никакъв случай не обуславя
хипотеза на престиране на неосъществено основание и не поражда задължение за
връщане на полученото. Престираното възнаграждение в размер на 115545,20
лева е насрещна престация за изпълнение на възложената със
сключения на 30.03.2016 г. договор работа, която е приета без възражения от
възложетеля и не подлежи на връщане.
Липсата на настъпила изискуемост
на задължението на изпълнителя не се отразява върху правото му да получи
плащане на възнаграждението, включително да го задържи, след като сам
кредиторът-възложител е приел предложеното му преди падежа изпълнение, счел го
е за съответно на възложеното и е изпълнил насрещното си задължение за
престиране на възнаграждение. Неизискуемите задължения, които бъдат изпълнени
преди падежа при съгласие на кредитора, не пораждат право на кондикция.
Основание за извършване на плащането е приетата работа. Това основание не е
неосъществено.
В обобщение липсата на
регистрация на изпълнителя „М.ц. „К.К.” ООД като лечебно заведение не се отразява на осъществената престация в рамките
на равнопоставеното правоотношение между страните, като може да има значение за
евентуално реализиране на негова административна отговорност по ЗЛЗ, но тези
последици са без значение за договорната му връзка с МБАЛ „С.П.” АД.
По отношение на
акцесорния иск, с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Вземането за законна лихва възниква от
фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила
негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е
обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо
главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение –
липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
В случая поради отхвърлянето на
главния иск, в правната сфера на ищеца не е налице
претендираното изискуемо вземане, върху което да е
дължимо обезщетение за забавеното му изпълнение, поради което и
акцесорният иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, право на присъждане
на разноските за производството, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, се поражда за „М.ц. „К.К.” ООД, което релевира претенция за реализиране отговорността на ищеца за разноски,
без да представя списък по чл. 80 ГПК, но доказва извършени такива в размер на 2500
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за
правна защита и съдействие, сключен на 09.03.2020 г. с адв. Черешаров, които разноски
следва да се възложат в тежест на МБАЛ „С.П.” АД.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от МБАЛ „С.П.” АД, ЕИК *******, срещу „М.ц. „К.К.” ООД, ЕИК *******, със
седалище ***, обективно, кумулативно съединени искове, с
правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за връщане на сумата 115545,20 лева като дадена на
неосъществено основание – сключен под отлагателно условие договор от 30.03.2016
г., заедно със сумата 33790,88 лева – обезщетение за забава върху главницата за
периода от 30.09.2016 г. до 25.09.2019 г..
ОСЪЖДА МБАЛ „С.П.” АД, ЕИК *******, да заплати на „М.ц. „К.К.” ООД, ЕИК *******, със седалище ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 2500 (две хиляди и петстотин) лева –
разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: