№ 266
гр. София, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
в присъствието на прокурора Ив. К. К.
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221100600708 по описа за 2022 година
С Решение № 28/15.02.2022 г, постановено по наказателно дело № 10 по описа
за 2022 г. на Апелативен съд – София, НО, 5-ти състав, е било възобновено
производството по ВНОХД № 1330/2021 г. по описа на СГС, НО, III въззивен състав и
е било и отменено Решение от 27.10.2021 г., постановено по същото дело, като делото
е било върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на
съдебно заседание.
С присъда от 10.06.2020 г., постановена по НОХД № 2798/2018 г. по описа на
СРС, НО, 17-ти състав, съдът е признал подсъдимия ЮР. Д. Ч. за виновен в това, че на
неустановени дати в периода от 2015 г. до 2016 г. в гр. София, в хотел „Ш.“, находящ се
на бул.“****, управляван от последния в качеството му на управител на „Р.а Х.“
ЕООД, предоставял систематически /повече от три пъти/, помещения - стаи № 101 и №
102, на Ф.С.Б., М.К.М., В.М.К. и В.Л.А. и неустановени по делото лица от мъжки пол,
за извършване на полови сношения и блудствени действия помежду им, като деянието
е извършено по отношение на повече от две лица, поради което и на основание чл. 155,
ал. 5, т. 3, вр.ал. 2, пр. 1 от НК му наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
две години и „Глоба“ в размер на 5 000,00 лева.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изтърпяването на
наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от пет години.
1
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на СГП
отправя молба до въззивната инстанция да потвърди присъдата на СРС, с която
подсъдимият ЮР. Д. Ч. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 155,
ал. 5, т. 3, вр.ал. 2, пр. 1 от НК по изложени в същата мотиви и съображения.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитата на подсъдимия
пледира, че не са събрани годни доказателства в хода на процеса, установяващи
субективната страна на деянието, т.е. не е установено подсъдимият да е знаел за част
от лицата, които са разпитани като свидетели, че са се занимали с дейността, за която
се твърди в държавното обвинение. Счита, че наказанието следва да бъде редуцирано
по реда на чл. 55 НК, в случай, че съдът прецени това. В случая пледира, че няма
пречка да бъде приложена по-благоприятна правна норма, а именно – чл. 155, ал. 2 НК.
Моли въззивния съд да отмени обжалваната присъда и да оправдае изцяло подсъдимия,
алтернативно – наказанието да бъде редуцирано.
В последна дума подсъдимият ЮР. Д. Ч. изцяло поддържа доводите на
защитника си и моли първоинстанционната присъда да бъде отменена.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, IV -ти въззивен
състав, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло
правилността на присъдата, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е приел, че в случая се разкрива следната
фактология: в периода 2015 г.-2016 г. подсъдимият ЮР. Д. Ч. е бил управител и
едноличен собственик на капитала на дружеството „Р.а Х.“ ЕООД, което стопанисвало
хотел “Ш.“, находящ се на адрес гр.София, бул.****. Обектът бил регистриран в
Министерство на туризма, като стаи за гости, категория „една звезда“ и общо стаите,
стопанисвани от дружеството били пет с капацитет от единадесет легла.
Подсъдимият Ю.Ч., в качеството си на едноличен собственик на капитала и
управител на „Р.а Х.“ ЕООД, лично се занимавал с управлението на хотела. Същият
наемал лично служителите, стоял през целия ден, в това число и вечерта в самия хотел,
като понякога дори преспивал там, но в отделно помещение, което не се отдавало под
наем. През част от инкриминирания период подсъдимият стопанисвал и почивна база
Бистрица в природен парк „Витоша“, чрез друго свое дружество „М.“ ЕООД, където
също прекарвал част от времето си. В периода 2015 г.- 2016 г. в хотел „Ш.“ на
рецепцията работели свидетелите Т.К.-А., Ж.В.-Д., Д.Г. и М.М..
Свидетелката Ф.С.Б. започнала да проституира през 2015 г. Сексуалните
услуги, които предлагала били извършване на полово сношение, като цената за
стандартен секс била 30,00 лева и блудствени действия- орален секс /минет/, с цена на
услугата в размер на 15,00 лева. Свидетелката набирала клиентите си вечер в района на
бул.„Христо Ботев“ и бул.„Сливница“, като спирала минаващи покрай нея мъже и им
предлагала секс и/или орална любов срещу заплащане. На неустановена дата през 2015
г., свидетелката Ф.Б. започнала да стои само пред процесния хотел „Ш.“, като именно
там на неустановена дата същата година, се запознала с подсъдимия Ю.Ч..
Свидетелката М.К.М. започнала да проституира около 2009 г., а по-късно през
2015 г. се преместила да проституира на улицата пред хотел „Ш.“. Сексуалните услуги,
2
които същата предлагала били полови сношения с мъже /стандартен секс/ срещу
заплащане, като цената била 30,00 лева и блудствени действия - орален секс /минет/, с
цена на последното от 15,00 лева. Тя набирала клиентите си в района на хотела,
предлагайки на преминаващите мъже извършването на гореописаните услуги срещу
заплащане.
Свидетелката В.М.К. започнала да проституира в периода около 2008 г.- 2009 г.
През 2015 г. същата се преместила да предлага сексуални услуги на улицата пред хотел
„Ш.“, находящ се на адрес бул. **** и пред хотела. През 2015 г. и 2016 г. тя намирала
клиенти, на които предлагала услугите си срещу заплащане- полови сношения-
стандартен секс с цена 30,00 лева и блудствени действия - орален секс /минет/, като
цената била 15,00 лева.
Свидетелката В.Л.А. се занимавала с проституция и се издържала от тази
дейност. През 2015 г. се преместила да проституира също пред хотел „Ш.“, като
именно там в периода от 2015 г. до 2016 г. намирала клиентите си - преминаващи
мъже, на които предлагала сексуални услуги срещу заплащане. Предлаганите от
свидетелката В.А. полови сношения /стандартен секс/, стрували 30,00 лева, а
блудствени действия - орална любов /минет/, стрували съответно 15,00 лева.
Подсъдимият знаел, че свидетелите Ф.Б., В.К., М.М. и В.А. проституират в
района на управлявания от него хотел, като той постигнал договорка с тях да ползват с
клиентите си определени стаи в хотела /именно стая № 101 и стая № 102/ за т.нар.
„почасова почивка“, както и да ползват бара и тоалетната на хотела, където да се
събират, да чакат клиенти и прочие. За ползването на посочените съоръжения в хотела
свидетелите следвало да плащат такса в размер на 10,00 лева. Свидетелите обаче рядко
я заплащали на рецепционистите. За сметка на това, клиентите на проституиращите
жени, следвало да заплащат въпросната такса за ползване на стаята за един час в
размер точно на 10,00 лева на рецепцията. Когато идвали в хотела с клиент,
свидетелките вземали ключа за съответната стая /стая № 101 или стая № 102/ и я
ползвали почасово, а клиентът заплащал съответно.
Така на неустановена дата през 2015 г. подсъдимият Ю.Ч. и свидетелката Ф.Б.
се уговорили последната да има достъп до хотела, да ползва бара и тоалетната, когато й
се налага, като срещу това заплаща на рецепцията такса в размер на 10,00 лева на ден.
Двамата се договорили още Б. да обслужва своите клиентите в хотел „Ш.“, а за целта
подсъдимият Ю.Ч. отделил две стаи - прпоцесните стая № 101 и стая № 102.
Последните били обособени специално за целта - извършване в тях на полови
сношения и блудствени действия от проститутки, за т.нар. „почасови почивки“. Стаите
се ползвали не само от свидетелката Б., а още и от други, проституиращи лица. През
инкриминирания период /от 2015 г. до 2016 г./ свидетелката Б. ползвала въпросните
стаи със съгласието на подсъдимия и в тях обслужвала клиентите си.
Свидетелката М.М. се запознала с подсъдимия Ю.Ч. по сходен с описания вече
по отношение на другите свидетели начин – М. често започнала да стои пред хотела и
да набира клиентите си. На неустановена дата в периода 2015 г.- 2016 г. подсъдимият
Ч. лично й дал разрешението си да обслужва клиенти в хотел „Ш.“, като ползва
определените за това вече стаи № 101 и № 102, като клиентите й заплащали
допълнително таксата за ползване на стаята. През процесния период 2015 г. - 2016 г.
свидетелката М.М. ползвала стая № 102 със съгласието на подсъдимия и там
обслужвала клиентите си в зависимост от това каква е уговорката й с тях – тоест, в
стаята извършвала, както полови сношения с мъже срещу заплащане, така и
3
осъществявала блудствени действия.
По идентичен начин се запознали и свидетелката В.К. с подсъдимия Ю.Ч..
Същата знаела, че в хотела му се допускат проституиращи жени, които обслужват
клиентите и в разговор между двамата на неустановена дата в периода 2015 г. – 2016 г.,
той дал и на нея разрешението си да обслужва клиентите си в хотел „Ш.“ в някоя от
определените за целта две стаи- стая № 101 и стая № 102. Тези стаи се ползвали и от
други лица, които проституирали. Самите клиенти заплащали такса за стаята,
оставяйки парите /по 10 лева/ на рецепцията. През периода 2015 г. и 2016 г.
свидетелката В.К. ползвала стаи № 101 и № 102 със съгласието на подсъдимия и там
именно обслужвала клиентите си в зависимост от това каква е уговорката й с тях -
извършвала в стаите както полови сношения с мъже срещу заплащане, така и
осъществявала блудствени действия, а именно- правила орална любов /минети/ на
клиентите си срещу заплащане. Има данни, че обичайно през инкриминирания период
свидетелката К. излизала да проституира пред хотела всеки ден, без неделите, когато
почивала, като почти всеки ден си намирала клиенти, които обслужвала в хотела.
Свидетелката В.А., която работила пред хотела и знаела, че другите го ползват,
за да обслужват там клиентите си, също се запознала с подсъдимия Ю.Ч. именно по
повод осъществяваната от нея дейност. В периода 2015 г.- 2016 г. на неустановена дата
двамата разговаряли и подсъдимият й дал разрешението си същата да обслужва
клиентите си в хотел „Ш.“, съответно отново само в обособените за целта - стая № 101
и стая № 102. През периода 2015 г. и 2016 г. свидетелка А. ползвала и двете стаи със
съгласието и знанието на подсъдимия и там обслужвала клиентите си, извършвайки във
въпросните помещенияк, както полови сношения срещу заплащане, така и блудствени
действия /орална любов или т.нар. „минети“/ на клиентите си срещу заплащане.
Традиционно през периода 2015 г. и 2016 г. свидетелката В.А. проституирала всеки
ден, без сряда и неделя, когато почивала, като почти всеки ден си намирала клиенти,
които обслужвала в хотела.
В този период свидетелите А.М. и С.А. наели стая в едноименния хотел „Ш.“,
където живеели известно време заедно. През това време свидетелката А.М. също
предлагала сексуални услуги срещу заплащане, но не на територията на хотела.
Свидетелка С.З. живеела известно време с мъжа си в хотела, предлагайки сексуални
услуги срещу заплащане в района на хотел „Ш.“, но не и в определените в него за
същата цел стаи.
Рецепционистите, работещите в хотела на нощна смяна, знаели за уговорките
на подсъдимия с четирите свидетелки, като им били вменени задължения след
почасовото ползване на стая № 101 и/или стая № 102, да почистват същите. Същите
лица получавали от клиента и цената за ползване на стаята за един час в размер на
10,00 лева. Понякога подсъдимият Ч. разговарял с проституиращите жени, разпитани в
хода на процеса, като същият често нощувал в хотела и така имал възможност да
наблюдава случващото се чрез монтираните в общите части камери за наблюдение.
През 2016 година, на 05.10, около 23:00 часа била проведена специализирана
полицейска операция от служители на СДВР, при която четирите свидетелки били
задържани в близост до хотел „Ш.“ и отведени за разпити. В хода на разпитите,
свидетелките признали къде извършват сексуалните услуги срещу заплащане.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след
детайлен анализ на събраните по делото доказателства, а именно частично
обясненията на подсъдимия Ю. Ч., показанията на следните свидетели: М.М., В.К.,
4
Е.С., Ф.Б., С.З., В.А., А.М., С.А., Ж.В.-Д., Т.Т., М.М., Д.Г. и Т.А., протоколи за
доброволно предаване, протоколи за обиск на лице, справка за съдимост за
подсъдимия, както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК доказателства,
съдържащи се в кориците на делото.
На база приложената по делото справка за съдимост съдът е приел за
установено, че подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а НК. Наред с това той има и добри характеристични
данни.
Въз основа на възприетите фактически обстоятелства районният съд
обосновано е приел, че подсъдимият Ю. Ч. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъпление по чл. 155, ал. 5, т. 3, вр. ал. 2, пр. 1 от НК, като
на неустановени дати в периода от 2015 г. до 2016 г. в гр.София, в хотел „Ш.“, находящ
се в гр.София, бул. “****, управляван от него в качеството му на управител на „Р.а Х.“,
предоставял систематически /повече от три пъти/, помещения - стаи № 101 и № 102 на
Ф.С.Б., М.К.М., В.М.К. и В.Л.А. и неустановени по делото лица от мъжки пол, за
извършване на полови сношения и блудствени действия помежду им, като деянието е
извършено по отношение на повече от две лица. Законосъобразно съдът е кредитирал
показанията на свидетелите Ф.Б., В.К., М.М. и В.А., като е приел, че и четирите
свидетелки потвърждават, че в периода 2015 г.- 2016 г. са предоставяли сексуални
услуги срещу заплащане в района на бул.“****, като са намирали клиентите си около
хотел „Ш.“, познават подсъдимия и той е управител и собственик на хотела.
Действително съдът пълно и всестранно е обсъдил смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства. Правилно като смекчаващи вината обстоятелства
са преценени чистото съдебно минало, ниската степен на обществена опасност на
подсъдимия и продължителността на наказателното производство, а като отегчаващи –
извършването на деянието по отношение на четири лица.
Настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че в случая наистина се
касае за наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което
следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 55 от НК. Доколкото предвиденото в
санкционната част на диспозитива на правната норма /чл. 155, ал. 5, т. 3, вр. ал. 2, пр. 1
от НК/ наказание е с установен минимум на наказанието лишаване от свобода, а
именно такъв от две години лишаване от свобода, то по аргумент за обратното от
правилото на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, следва, че единствено може да бъде
приложена разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Следователно, тъй като в случая и
най-лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко, съдът
следва да определи наказанието под най-ниския предел или под 2 години лишаване от
свобода.
Предвид всичко гореизложено, настоящият състав на въззивната инстанция
счита, че наказанието лишаване от свобода следва да бъде редуцирано до размер от 1
година, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наложеното наказание
следва да бъде отложено за срок от законоустановения минимум от три години. Този
извод на съда почива на данните, че подсъдимият Ч. не е осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер и съдът намира, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи
наказанието.
В санкционната част на правната норма, под която се субсумира извършеното
5
от подсъдимия деяние, е предвидено наред с наказанието „лишаване от свобода“, още
и кумулативно приложение на наказанието „Глоба“ в размер от 5 000 лева до 15 000
лева. Съдът, макар да разполага с правомощието да не наложи по-лекото наказание,
което законът предвижда наред с наказанието „лишаване от свобода“, каквото в случая
се явява именно наказанието „глоба“, счита, че не следва да бонифицира твърде много
подсъдимия, отменяйки изцяло наказанието „глоба“, което без съмнение ще се отрази
единствено на имуществото на подсъдимия.
С оглед подсигуряване постигането целите на наказанието и по-специално
поправянето и превъзпитаването на осъдения към спазване на законите и добрите
нрави, и способността на наказателната репресия да въздейства принудително върху
него и да му отнеме възможността да върши други престъпления, а и най-вече да
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото,
съдът намира, че следва да бъде наложено наказанието „глоба“, като се съобрази
имотното състояние, доходите и семейните задължения на дееца. Водим от горното,
въззивната инстанция в настоящия състав счита, че „глоба“ в размер на 2 500 лева /1/2
от 5 000 лева/, след намаляването й по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и при
съобразяване с императива на чл. 55, ал. 2 НК /в случаите на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК,
когато наказанието е „глоба“, съдът може да слезе под най-ниския предел най-много с
една втора/, се явява справедливо определена.
При цялостната извършена служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК на
проверяваната присъда, въззивният съд не констатира нарушение на материалния
закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Основанията за
частичната отмяна на присъдата е единствено досежно приложението на чл. 54 от НК,
респективно изменение в частта относно наложеното на подсъдимия Ю.Ч. наказание с
приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
Воден от горното, и на основание чл. 334, т. 3 от НПК Софийски градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, присъда от 10.06.2020г., постановена по н.о.х.д. № 2798/2018 г. по
описа на СРС, НО, 17- ти състав, като:
ОТМЕНЯ приложението на чл. 54 от НК и определя наказанието при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
ИЗМЕНЯ наказанието от „Лишаване от свобода“ за срок от две години,
отложено по реда на чл. 66 НК за срок от пет години и наказанието „Глоба“ в размер на
5 000 лева и НАЛАГА на подсъдимия ЮР. Д. Ч. наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от една година, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК отлага за
срок от три години и наказание „Глоба“ в размер на 2 500 лева.
6
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7