О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
1445 05.06.2020 година град Бургас
Бургаски
Окръжен съд
Трети състав
На
пети юни година
2020
В
закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова
2.
Йорданка Майска-Иванова
Съдебни
заседатели:
Секретар
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова
частно гражданско дело номер 1129 по описа за 2020 година, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по
частна жалба вх.№ 11980/11.03.2020г. на БРС от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК: 30697606 със седалище и адрес на управление
в гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 14, представлявано от Д.Димитров
и Ж.Салоио поотделно, чрез ю.к.П.Палазов, против разпореждане № 4676/25.02.20г.
по ч.гр.д.№ 1315/20г. по описа на БРС, с което съдът е отхвърлил заявлението на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, против длъжника М.В.Щ., ЕГН: ********** от гр.Б., ул.“К.“ № **, за
следните суми: 988.30лв. главница,
184.95лв. възнаградителна лихва за периода 01.03.2019г. – 12.08.2019г., 48.79лв. мораторна лихва за периода
01.04.2019г. – 11.02.2020г. и законната
лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда и до
окончателното изплащане на сумата, както и разноските по заповедното
производство. Твърди, че вземанията са по договор за револвиращ потребителски
кредит CARD-15976393, сключен на 28.06.2018г.
– дата на активиране на кредитната карта, по който длъжникът е спрял да
изпълнява задължението си за погасяване на месечните вноски. Твърди, че
разпореждането не е правилно и моли да бъде отменено. Излага подробни
аргументи. Обосновава доводи за уважаване на заявлението изцяло. Моли за
присъждане на разноски.
Препис от жалбата не е връчван на М.В.Щ.
по правилото на чл.413, ал.2 ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл.275 ГПК, вр. с чл.413, ал.2 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.
Производството по ч.гр.д.№ 1315/20г. по
описа на БРС е образувано по заявление от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД,
представлявано от пълномощника ю.к.Цв.Седянкова, за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК против М.В.Щ.,
ЕГН: ********** от гр.Б., ул.“К.“ № **, за следните суми: 988.30лв. главница,
184.95лв. възнаградителна лихва за периода 01.03.2019г. – 12.08.2019г.,
48.79лв. мораторна лихва за периода 01.04.2019г. – 11.02.2020г. и законната
лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда и до
окончателното изплащане на сумата, както и разноските по заповедното
производство. Прилага договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта СREX-15740682 от
10.02.2018г., CARD-15976393, сключен на
28.06.2018г. – дата на активиране на кредитната карта. Твърди се неизпълнение
по договора и дължимост на описаните по-горе суми. Ангажира доказателства.
С атакуваното разпореждане № 4676/25.02.20г.
по ч.гр.д.№ 1315/20г. по описа на БРС районният съд е приел, че е налице
договор за кредит, който се подчинява на разпоредбите на ЗПК. Ето защо следва
да е съобразен по реквизити и съдържание с цитирания нормативен акт. Съдът е
приел, също така, че въпреки предвиденото по договора за потребителски кредит
за уреждане на същественото съдържание за сключване на договор за револвиращ
потребителски кредит в приложение към договора за потребителски кредит, това не
е сторено. Приложението към договора – стр.18 – 19 по делото, не е подписано от
длъжника, а представлява неразделна част от договора. Освен това липсват доказателства за датата на
активиране на кредитната карта и усвоената сума. При изложените мотиви районният
съд е приел, че не е спазена формата на договора и не е ясно каква сума е
усвоена от длъжника. Затова е постановил обжалваното разпореждане.
Настоящият съд споделя изводите на
районния съд по изложените мотиви: Както бе описано, между кредитора и М.Щ. е
сключен договор за потребителски кредит, СREX-15740682 от 10.02.2018г. В същия
договор се съдържат клаузи, уреждащи правна възможност на потребителя да сключи,
наред с първия договор, втори такъв – за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта. Условията на втория договор е
следвало да бъдат уговорени с отделно приложение (понеже договорът за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта не е задължителна част от
договора за потребителски кредит), което
приложение става неделима част от договора за потребителски кредит – чл. 12 –
чл.21 от договора за потребителски кредит.
По делото е налице приложението,
съдържащо условия на договора за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта, но то не е подписано от длъжника. На
практика е налице договор, който не носи подписа на другата страна, без значение,
че приложението е станало неделима част от договора за потребителски кредит.
Липсват данни длъжникът да е изрично запознат с този договор, а той е
основанието, на което се претендират сумите в настоящото заповедно
производство.
Ето защо настоящият състав приема извод,
аналогичен на този на районния съд, а именно, че липсват доказателства за
завършен фактически състав на втория договор и форма. Затова обжалваното
разпореждане се явява правилно и съобразено с разпоредбата на чл.411, ал.2,
т.2, предл.I ГПК, вр. с чл.10, ал.1 ЗПК.
Водим от изложеното БОС
О П Р Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4676/25.02.20г. по ч.гр.д.№ 1315/20г.
по описа на БРС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: