№ 222
гр. Монтана, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Р*******ОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесе******* април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при учас*******ето на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело №
20231630102311 по описа за 2023 година
Предявените искове са с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с
чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ищецът „А ЗА С НА В” ЕАД – град София твърди в исковата
молба, че на 31.08.2021 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на В (цесия) от 31.08.2018 г.,
сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „************* ХХХХ, и
„******* ***** ******* ********” ЕАД, ЕИК **** по силата на който
вземането, произ*******чащо от договор за потре*****телски кредит №
******, сключен между „Т” ЕАД и С. Б. Б. е прехвърлено изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежнос*******, включително и всички
лихви на дружеството - кредитор, в собственост на „******" ЕАД. Твърди,
че с цел спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския
парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите
лица във връзка с обработването на лични данни относно свободното
движение на такива данни и за отмяна на Дирек*******ва 95/46/ЕО
(Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД) приложение № 1 се
предоставя със заличени лични данни на физическите лица, които не участват
в настоящия съдебен процес. Поддържа, че съгласно чл.3.6. от рамковия
договора за цесия, ******, в качеството на цесионер се е задължила от името
1
на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за
което ****** има изрично пълномощно от "Т" ЕАД. В изпълнение на
договорните задължения и изискванията на закона на ответника е изпратено
по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на
********ата с изх.№ УПЦ-С-Т*****/****** от 31.08.2021 г., което се върна в
цялост като непотърсено. Твърди, че с оглед на това, че Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен иск не е подадено от
него и не е страна по частното гражданско дело, се позовава на т.10 б от ТР
4/2013 г. на ОСГТК, съгласно която ВКС е приел, че настоящият иск *****
могъл да се предяви и от цесионера ако е спазил срока по чл.415 ал.1 ГПК, от
датата на връчване на указанията на съда на цедента. Ищецът твърди, че
процесното вземане произ*******ча от сключен на 15.09.2017 г. Договор за
потре*****телски кредит с № ****** между „******* ***** *******
********" ЕАД и С. Б. Б., съгласно който кредиторът е предоставил
кредит в размер на ХХХХ лв., за общо ползване, която сума ответникът
се е задължил да върне на Кредитора ведно с уговорените лихви до 15.12.2018
г. /чл.6 от Договора/ на равни месечни вноски, всяка в размер на ХХХХ лв.,
без последната вноска, която е изравнителна и е в размер на ХХХХ лв. Така
към датата на подписване на Договора, страните са уговорили
Кредитополучателят/ответник да пла******* на ********ата общата сума от
ХХХХХ лв. Поддържа, че съгласно чл.9 от Договора за отпусната сума
се дължи възнаградителна лихва е годишен лихвен процент от 24.04 %, а в
случ******* на просрочие, съгласно чл.9.4 от Договора, се дължи и лихва
за просрочие в размер на законната лихва, начислена върху просрочената
главница за периода на просрочието. Твърди и това, че в чл.11.2 от Договора
е инкорпориран и погасителния план към него, съгласно който първата
дължима месечна погасителна вноска е с падежна дата 15.11.2017 г., а
последната е 15.12.2018 г. Видно от извлечението от счетоводните книги на
„Т“ ЕАД, приложено по ч.гр.д. № ****/2019 г. по описа на Р*******онен
съд – Монтана, към датата на подаване на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК и от
Молбата за образуване на 2изпълнително дело до ЧСИ рег.№ 748 Мая И. с
р*******он на действие ОС Монтана, ответникът не е възстановил на
дружеството следните суми: сума в размер ХХХХ лв. - представляваща
главница; сума в размер на 0.00 лв. - такса от 15.06.2018 г. до
2
15.12.2018 г.; сума в размер на ХХХХ лв. –
представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 15.06.2018
г. до 15.12.2018 г. и обезщетение за забава в размер на ХХХ лв., дължимо за
периода от 15.06.2018 г. до 18.11.2019 г.. ведно със законната лихва от
26.11.2019 г. до изплащане на вземането, като до датата на подаване на
настоящата исковата молба в съда, дължимите суми остават незаплатени.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, по силата на което
да признае за установено, че С. Б. Б., в качеството на Кредитополучател по
Договор за потре*****телски кредит с № ХХХХ г., дължи на „А за С на
В“ ЕАД, с ЕИК ХХХХ, следните суми, присъдени в издадената срещу
него Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ ****/2019 г. по описа на Р*******онен съд – Монтана, а именно: ХХХХ
лева - главница; 0,00 лева - такса от 15.06.2018 г. до 15.12.2018 г.; ХХХХ
лева – договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 15.06.2018
г. до 15.12.2018 г.; ХХХХ лева – лихва /обезщетение/ за забава, дължима
за периода от 15.06.2018 г. до 15.12.2018 г.; законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение до окончателно погасяване на дълга, както и да осъди
ответника да му запла******* и разноските в заповедното и настоящото
производства.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата С. Б. Б. от
град Монтана не е депозирала отговор на исковата молба и не изразява
становище по исковите претенции.
Доказателствата по делото са писмени. Прието е и заключение на вещо
лице.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение – чл.239 ал.2 ГПК, поради което следва да бъде
постановено такова, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая
са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови
неприсъствено решение в съответствие със заявения пе*******тум,
3
формалните предпоставки по чл.238 ал.1 ГПК не са достатъчни. Освен тях
чл.239 ал.1 т.2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е
вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените писмени доказателства.
В случая съвкупността от фак*******те, наведени в исковата молба и
събраните по делото доказателства, в частност писмени такива, както и
приетото по делото заключение на вещото лице К. И. И., са достатъчни да
обосноват основателността на заявената искова претенция. Тъй като
ис*******нността на приложените към исковата молба писмени
доказателства не е оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна
страна. Прие*******те по делото писмени доказателства не будят съмнение
за формална нередовност. От същите, както и от заключението на вещото
лице се установява по един безспорен и категоричен начин, че ответникът
продължава да дължи сумите, присъдени по ч.гр.д.№ ****/2019 година по
описа на МРС.
Ето защо исковите претенции като основателни следва да бъдат
уважени като се признае за установено, че ответникът дължи претендираните
парични суми.
Съобразно този изход на делото ответната страна следва да
запла******* на ищеца и направените в заповедното производство разноски в
размер на ХХХ лева – държавна такса и ХХХХ лева – юрисконсултско
възнаграждение, или общо сумата от ХХХ лева. Ответната страна следва да
бъде осъдена да запла******* на ищеца по делото и сумата от ХХХ лева -
реализирани в настоящото производство разноски /ХХХ лева – държавна
такса, ХХХХ лева – юрисконсултско възнаграждение и ХХХ лева –
възнаграждение за вещо
лице/.
По горните съображения и на основание чл.238 ГПК, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от
„************* ХХХХ със седалище и адрес на управление
***************, представлявано от ЮХЮ – изпълнителен директор към С.
Б. Б. от *******, ЕГН **********, възлизащо на сумата от ХХХХ лева -
главница; ХХХХ лева – договорна лихва, дължима за периода от 15.06.2018
г. до 15.12.2018 г.; ************ лева – лихва /обезщетение/ за забава,
дължима за периода от 15.06.2018 г. до 15.12.2018 г.; законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение – 26.11.2019 година до окончателното изплащане на
сумите, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д.№ ****/2019 година по описа на Р*******онен съд – Монтана.
ОСЪЖДА С. Б. Б. от *******, ЕГН ********** да запла******* на
„************* ХХХХ със седалище и адрес на управление
***************, представлявано от ЮХЮ – изпълнителен директор сумата
от ХХХ лева – разноски в заповедното производство, както и сумата от ХХХ
лева – реализирани в настоящото производство разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
Съдия при Р*******онен съд – Монтана: _______________________
5