№ 1277
гр. София, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110216342 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. от гр. София, ул.“***, ет.3, ап.9 чрез
пълномощника му- мл.адв. В. Д.- АК- Враца срещу Eлектронен фиш, Серия
К, № 7442171, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 във
връзка с чл. 182, ал. 4, вр. ал.1, т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/
е санкциониран с налагане на "глоба" в размер на 200 (двеста) лева за
извършено нарушение по чл. 21, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че обжалваният електронен фиш е
незаконосъобразен, издаден в нарушение на административно-
производствените правила и материалния закон, поради което се иска
неговата отмяна. Претендира се присъждане на направените от
жалбоподателя разноски в производството пред настоящата съдебна
инстанция.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява. Същият се представлява от адв. Д., който в дадения ход
по същество на делото пледира съдът да се произнесе с решение, с което да
отмени атакувания ЕФ. Сочи, че макар в ЕФ да било посочено, че процесното
нарушение е извършено в условията на повторност, като била посочена дата
1
на влизане в сила на предходен ЕФ, с който жалбоподателят е санкциониран,
не било описано какво е било извършеното предходно нарушение и каква
санкция е била наложена на нарушителя, което да обоснове налагането на
санкция в завишен размер за повторно извършено нарушение. По този начин
съществено се ограничавало правото на защита на нарушителя. В тази връзка
следвало да се вземе предвид и обстоятелството, че с обжалвания ЕФ била
наложена санкция за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, а с предходния такъв
– за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Прави се искане за присъждане на направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, за които представя договор за правно съдействие
и защита.
Административно –наказващият орган – СДВР, редовно призован, не
изпраща представител. В съда е получено писмено становище, в което се
развиват аргументи, че атакуваният ЕФ е правилен и законосъобразен, поради
което и се отправя молба към съда да се произнесе с решение, с което да го
потвърди. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от страна
на жалбоподателя разноски, ако същите надвишават нормативно установения
минимум.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 22.04.2023 г. в 20:18 ч. в гр. София, по “Околовръстен път“ до №
161, с посока от бул. “Симеоновско шосе“ към бул. “Черни връх“ с
автоматизирано техническо средство № MD 1197 била засечена скорост на
движение на МПС – лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № *** от 106
км./ч. (след приспаднат толеранс от 3%), при разрешена такава – 80 км./ч. за
населено място, въведена с пътен знак „В 26“, т.е. превишение на скоростта
от 26 км./ч.
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш Серия К,
№ 7772171, срещу жалбоподателя П., с който същият е санкциониран с
налагане на глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 21, ал.2 вр. ал. 1
от ЗДвП. В ЕФ е посочено, че нарушението е извършено в условията на
повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ, серия К, №
6775524 на 16.02.2023 г.
2
Електронният фиш бил връчен срещу подпис на жалбоподателя на
06.11.2023 г.
От приложения към делото снимков материал заснет с мобилната
система за видеоконтрол CORDON M2, с идентификационен номер MD1197,
който е веществено доказателствено средство, изготвено по реда на чл. 189,
ал. 15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 22.04.2023 г., в 20:18:19 ч.
е измерена скорост на движение от 110 км/ч., която след приспаднат толеранс
от 3 % е 106 км/ч., като са записани датата, часа, посоката на движение,
фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила,
който съвпада напълно с този, собственост на жалбоподателя Бозов.
Към материалите на делото е приложен и протокол от 22.04.2023 г. за
използване на АТСС по смисъла на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата.
Техническото средство - мобилна система за видеоконтрол „CORDON
M2“, с иден. № MD1197 е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване. Периодичността на последващите
проверки на тези системи е една година, като мобилната система за
видеоконтрол „CORDON M2“, с иден. № MD1197 е преминала проверка на
14.03.2023 г. От приложения по делото протокол № 022-СГ-
ИСИС/14.03.2023 г. на БИМ, Главна дирекция „Мерки и измервателни
уреди“, Отдел „Изпитване на средствата за измерване и софтуер“ е видно, че
мобилната система за видеоконтрол отговаря на изискванията и дава
допустима грешка при полеви условия при измерване на скоростта от 3 км/ч.
до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената скорост попада в обхвата
на уреда.
Изложеното, съдът приема за безспорно установено от писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК във връзка с чл. 84 от
ЗАНН - свален на хартиен носител снимков материал за описаното
нарушение; снимка на разположението на АТСС, протокол за използване на
АТСС от 22.04.2023 г., ежедневна форма на отчет, протокол № 022-СГ-
ИСИС/14.03.2023 г. на БИМ, копие на Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. на
министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на
3
електронен фиш, и копие на образец на електронен фиш; преглед на вписан
тип средство за измерване, Решение за одобрение на типа на уреда за
измерване, справка от КАТ за собственик на превозно средство, справка за
нарушител/водач, Справка-разпечатка от АИС АНД на ЕФ серия К, №
6775524/08.12.2022 г.
Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй
като същата е непротиворечива и в своята съвкупност напълно изяснява
възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол,
поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалвания електронен
фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият
формално отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и
съответства на утвърдения със Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. от
Министъра на вътрешните работи, образец, поради което съдът намира
възраженията в жалбата в тази насока за неоснователни.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити
се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на
нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и
4
установената такава на движение на процесното МПС.
Нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, действала към момента на извършване
на нарушението, сочи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.
Съобразно т. 65 от ДР на ЗДвП "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП е издадена Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, с която
се уреждат условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата
за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата е направено разграничение
между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 предвижда, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. От анализа на посочените правни норми може да се
направи извод, че към датата на извършване на нарушението, а именно
22.04.2023 г., нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се
установяват и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез
използване на стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и
оповестени по законово определения за което начин, а и посредством
мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. В
Наредбата изчерпателно са посочени и изискванията относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания режим на
5
работа, който не изисква обслужване от контролния орган- освен
включването и изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол
CORDON M2, с идентификационен номер MD1197, представляваща одобрен
тип средство за измерване, при която измерването, регистрирането и записът
на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като
единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото
средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да
въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът счита, че
процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП,
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Видно от представения снимков материал измерената скорост на
движение на автомобила, управляван от жалбоподателя е била 110 км/ч., в
който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 %, поради което
правилно във фиша е отразена скорост от 106 км/ч. Именно тази скорост е
била съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената
такава. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на електронния фиш
е съобразен т. нар. „толеранс”, като инкриминираната скорост е намалена на
106 км./ч., т.е. отчетено е превишение от 26 км./ч., което обстоятелство е в
полза на нарушителя.
В настоящия казус от доказателствата по делото се установява, че
контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата във вр.
с чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията - контролът да се осъществява със
АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали
първоначална или последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с изисканите от
съда и приобщени към материалите на делото протокол протокол № 022-СГ-
ИСИС/14.03.2023 г. на БИМ и Решение за одобрение на уреда за измерване.
Към материалите на делото е приложен и протокол за използване на
АТСС, от който е видно, че същото се е намирало на „Околовръстен път“ до
6
№ 161, че се е извършвал контрол на посоченото място, като посоката на
движение на контролираните МПС е била от бул. “Симеоновско шосе“ към
бул.“Черни връх“, че режимът на измерване е бил стационарен, а посоката на
задействане-приближаващи автомобили, и че контролът се е извършил за
времето от 19:30 ч. до 21:30 ч., като е приложена и снимка за разположението
на уреда.
По горните аргументи и предвид събраните по делото доказателства,
съдът намира, че АТСС, заснело процесното нарушение е правилно
експлоатирано, поради което и производството по ангажиране на
административно-наказателна отговорност на нарушителя чрез издаването на
електронен фиш, се е развило при спазване на установените процесуални
правила.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП,
административно-наказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с
информация за участъка от пътя, на който се е извършвал контрол на
скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и
действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от ЗДвП, посоката на
движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо
средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка.
На следващо място, въпреки безспорно установеното извършване на
нарушението съдът намира, че обжалваният електронен фиш не съдържа
задължителните реквизити, а именно не е описано ясно защо се приема, че
нарушението е извършено повторно, за да може да се определи глобата в
двоен размер на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.4, вр.ал.1, т.3 от ЗДвП.
Казано по друг начин, разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е квалифициран
състав, който обаче трябва да бъде обвързан с основния състав на
нарушението, за да се установи какъв именно трябва да е размерът на
наказанието, в зависимост дали основният състав е по алинея 1, 2 или 3 и по
коя от съответните точки на тези алинеи. В конкретния случай е посочена
връзка с ал.1, т.3 на чл.182 от ЗДвП. От приложения към материалите на
делото ЕФ серия К, № 6775524 (определящ повторността, за който се твърди,
че е влязъл в сила на 16.02.2023 г.), се установява, че жалбоподателят П. е
санкциониран на основание чл.189, ал.4 вр.чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП за
извършено на 08.12.2022 г. в населено място нарушение по чл.21, ал.1 от
7
ЗДвП (за превишаване на скоростта с 23 км/ч.). В случая, макар словесно да
е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност, не е
описано от какво се обуславя същата –на коя дата, какво нарушение е било
извършено и каква санкция е била наложена на нарушителя, за да доведе до
налагане на санкция за повторно извършено нарушение със завишен размер
на глобата. Това е абсолютно недопустимо и води до неяснота относно волята
на наказващия орган дали се касае за повторно нарушение или не, а от своя
страна това съществено накърнява правото на защита на наказаното лице да
разбере за какво точно нарушение е било санкционирано, поради което
възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя в тази насока
са основателни и се споделят от настоящия състав на съда.
Изложеното до тук мотивира извода за незаконосъобразност на
обжалвания ЕФ, поради което същият следва да бъде отменен.
С оглед изхода на правния спор, основателно се явява искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените в
производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. От представените писмени
доказателства – договор за правна защита и съдействие (л.5 от делото се
установява, че жалбоподателят е заплатил на адвокат В. Д. уговорената сума
в договора за правна защита и съдействие в размер на 500 лева, което е
станало в брой при подписване на същия на 07.11.2023 г., като с оглед
направено възражение за прекомерност от страна на АНО, на основание чл.
18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
разноски в размер на 400 лева, а искането за присъждане до пълния размер на
претендираните разноски от 500 лева, следва да се остави без уважение, като
неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш, серия К, № 7442171, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 4, вр. ал.1, т.3 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на Петър –Марин Маринов Бозов е
наложена "глоба" в размер на 200 (двеста) лева за извършено нарушение по
чл. 21, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) да заплати
на Петър –Марин Маринов Бозов, ЕГН ********** сумата от 400
(четиристотин) лева, представляваща сторените разноски в производството за
адвокатско възнаграждение, като ОСТАВЯ без уважение искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане до пълния
размер на претендираните разноски от 500 (петстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9