Решение по дело №646/2020 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 февруари 2021 г. (в сила от 11 февруари 2021 г.)
Съдия: Йълдъз Сабриева Агуш
Дело: 20207200700646
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 2

 

гр. Русе, 11.02.2021 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд - Русе, 7 състав, в публично заседание на единадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                        Съдия: ЙЪЛДЪЗ АГУШ

 

при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа докладваното  от съдия АГУШ адм. дело № 646  по описа за  2020 год., за да се произнесе, съобрази:

       Производството е по чл. 197, ал.2 вр.с чл.199, ал.5 от ДОПК.

 Образувано е по жалба на К.Й.Л. ***,  срещу решение № 222/23.10.2020 г., издадено от директор на ТД на НАП – Варна, с което е оставена без уважение жалба, с вх. № 25144/15.10.2020г., подадена от К.Й.Л., срещу отказ за замяна на наложени обезпечителни мерки, на основание чл.199, ал.5 от ДОПК, с изх.№ С 200018-011-0000001/15.01.2020г., постановен от В.В. – старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна, ИРМ – Русе.

В жалбата се съдържат подробни доводи, че както решението, така и потвърдения с него отказ за замяна на наложените обезпечителни мерки, на основание чл. 199, ал. 5 от ДОПК, са незаконосъобразни.

Релевира се възражението, че разпоредбата на чл. 199, ал. 5 от ДОПК, поставя едно единствено условие за допускане на замяна на обезпечението – равностойност на предлаганото обезпечение, с това, което вече е наложено, като законодателят не е предвидил възможност за преценка, от страна на публичния изпълнител, дали при замяната изпълнението върху предложеното обезпечение ще бъде затруднено или не.

Жалбоподателката, редовно и своевременно призована, се представлява от адв. М., която поддържа жалбата.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на директора на ТД на НАП – Варна, както и потвърдения с него отказ за замяна на наложени обезпечителни мерки, както и да допусне замяна на обезпечителните мерки.

Ответникът – директор на ТД на НАП - Варна, чрез процесуален представител юрк. С.С., изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото и направи проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт,  приема за установени следните обстоятелства по делото:

По делото не се спори, че в ТД на НАП Варна, ИРМ – Русе, има образувано изпълнително дело № *********/2018г. срещу оспорващата К.Л., за принудително събиране на публични задължения, установени с РА № Р-030018170064-091-001/19.04.2018г., в размер към 15.01.2020г. на 36053.55лв.

С Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки, на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК, за обезпечаване на публично вземане, изх. № С180018-023-0001076/22.03.18г., и постановление за продължаване действието на наложени предварителни обезпечителни мерки, на основание чл. 121. ал. 6 от ДОПК, изх. № С180018-139-0000838/23.04.18г., е наложена възбрана върху 1/2 СИО недвижим имот - апартамент № 2, находящ се в гр.Русе, ул. „Сан Стефано" № 8, вх. 2, ет. 1.

По ИД е постъпило искане от К.Й.Л., с вх. № С190018- 000-0365901/18.07.19г., за замяна на наложената обезпечителна мярка, на основание чл. 199, ал.1 от ДОПК, като К.Л. предлага за замяна 1/2 ид.ч. от недвижим имот - апартамент № 1, находящ се в гр.Русе, ул. „Сан Стефано" № 8, вх. 2, ет. 1.

С нот. Акт № 5, т. I, рег.28, дело № 5/05.02.18г., съсобственикът на предложения за замяна имот дарява своята 1/2 СИО, като учредява в своя полза и пожизнено вещно право на ползване и обитаване върху дарената част.

При направена справка към 15.01.2020г. в АВ - Русе по партидите на О.Л.и Х.Л.е установено, че няма информация за вписан отказ от учреденото вещно право на ползване и обитаване.

Видно от удостоверения за данъчна оценка, към дата 09.10.2020г., данъчната оценка на предложената за замяна 1/2 ид.ч. от недвижим имот - апартамент № 1, находящ се в гр.Русе, ул. „Сан Стефано" № 8, вх. 2, ет. 1, е на стойност 29765.10лв., а данъчната оценка на възбранената ½ ид.ч. СИО недвижим имот - апартамент № 2, находящ се в гр.Русе, ул. „Сан Стефано" № 8, вх. 2, ет. 1, е 27953.10лв.

С обжалваното в настоящото производство Решение № 222/23.10.2020г., директорът на ТД на НАП Варна е приел, че подадената от К.Л. жалба против отказа за замяна на наложената обезпечителна мярка е неоснователна. Решаващият орган е посочил, че при постановяване на акта по искане за замяна на обезпечението публичният изпълнител действа в условията на оперативна самостоятелност и има право на преценка дали предложеното обезпечение съответства на установените задължения, събирането на които следва да обезпечи, т. е. приел е, че се касае до преценка по целесъобразност, като условието за исканата замяна е преди всичко равностойност на наложеното и предлаганото обезпечение. В рамките на своята компетентност публичният изпълнител определял кое имущество на длъжника във всеки конкретен случай би гарантирало по най-добрия начин удовлетворяването на публичния взискател.

Директорът на ТД на НАП Варна е достигнал до извода, че в случая преценката не е въпрос само на съпоставка на стойности на двата недвижими имота, а включва и направената от публичния изпълнител преценка за реалната възможност за удовлетворяване от тях при последваща тръжна процедура.

Публичният изпълнител е преценил, че на последващ публичен търг, имотът, предложен за замяна на наложеното обезпечение, би бил „трудно реализируем при наличието на вещна тежест върху останалата ½ ид.ч. от имота“.

По изложените съображения, Директорът на ТД на НАП - Варна е потвърдил отказа за замяна на наложените обезпечителни мерки.

Съдът, при така установените релевантни факти, прави следните правни изводи:

Жалба е подадена, в срока по чл. 197, ал. 2 ДОПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

 Разгледана по същество, жалбата е основателна.

       Съгласно чл. 199, ал. 1 от ДОПК, /действаща към датата на подаване на искането/ /Обн. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г.)  Публичният изпълнител или съдът, след като обсъди възраженията на публичния  взискател, може по искане на длъжника да допусне заменянето на един вид обезпечение с друго равностойно обезпечение.

 Съгласно чл. 199, ал. 1 от ДОПК, / в сила от 01.01.2021г./ публичният изпълнител или съдът може по искане на длъжника да допусне заменянето на обезпечение с друго равностойно обезпечение.

Съдът приема, че обстоятелството, че решаващият орган и публичният изпълнител действат при условията на оперативна самостоятелност в никакъв случай не означава, че правото им на преценка не следва да бъде подчинено на основните принципи на административния и данъчен процес.

 По своята правна същност обезпечителната мярка представлява защитата и санкцията, в които се състои обезпечението на конкретно вземане и като такава тя трябва да отговаря на обезпечителната нужда.

Тези характеристики на обезпечителните мерки са намерили нормативна уредба в чл. 195, ал. 7 ДОПК.

Съгласно тази разпоредба, обезпечението следва да съответства на вземанията на държавата и общините. Това означава предприетата обезпечителна мярка да държи сметка както за обезпечителната нужда на публичния взискател, така и за интересите на длъжника, без да го обременява прекомерно. Това изискване е израз на един от основните принципи в административното производство - принципа на съразмерност, залегнал в разпоредбата на чл. 6 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), приложим в настоящото производство по силата на § 2 от ДР на ДОПК.

Принципът на съразмерност изисква упражняване от страна на административния орган на възложените му правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо (чл. 6, ал. 1 АПК), като административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава (чл. 6, ал. 2 АПК). Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона (чл. 6, ал. 3 АПК).

 Според чл. 6, ал. 4 от АПК, от две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото, а разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от АПК задължава административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, несъизмерими с преследваната цел.

 В настоящия случай без никакъв анализ и преценка публичният изпълнител е отказал исканата замяна. Като все в тази насока следва да се добави, че обезпечението на задължението цели преодоляване на несигурното му погасяване, а не улесненото удовлетворяване, в какъвто смисъл са съображенията на административния орган, изложени в оспореното решение.

В конкретната хипотеза е установено безспорно, че е предложено от длъжника заменянето на обезпечение с друго равностойно обезпечение, тъй като е предложен за обезпечение имот, който е с по-висока данъчна стойност, поради което е изпълнено изискването на чл.199, ал.1 от ДОПК, поради което са налице предпоставките да се допусне замяна на поисканата обезпечителна мярка.

Ирелевантна е преценката на административния орган, че на последващ публичен търг имотът, предложен за замяна на наложеното обезпечение, би бил „трудно реализируем при наличието на вещна тежест върху останалата ½ ид.ч. от имота“, тъй като установеният от закона критерий за допускане на замяната е равностойност на предложеното обезпечение, което е установено безспорно по делото.

Ирелевантни за преценката по чл.199, ал.1 от ДОПК са вещните тежести върху останалата ½ ид.ч. от имота, тъй като тя не е предмет на обезпечението, като съгласно чл.500, ал.1 от ГПК когато изпълнението бъде насочено върху съсобствен имот за дълг на някой от съсобствениците, имотът се описва изцяло, но се продава само идеалната част на длъжника.

От изложеното следва правният извод, че искането на К.Й.Л., с вх. № С190018- 000-0365901/18.07.19г., за замяна на наложената обезпечителна мярка, на основание чл. 199, ал.1 от ДОПК, е основателно, поради което следва да се допусне исканата замяна на наложена обезпечителна мярка.

Като не е съобразил изложеното, Директорът на ТД на НАП Варна е издал незаконосъобразно решение. Подадената жалба е основателна. Това налага оспореният административен акт да бъде отменен изцяло, ведно с потвърдения с него отказ за замяна на наложени обезпечителни мерки, на основание чл.199, ал.5 от ДОПК, с изх.№ С 200018-011-0000001/15.01.2020г., постановен от Венелин Великов – старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна, ИРМ – Русе.

Съдът намира, че делото следва да бъде изпратено като преписка на публичния изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Русе, за ново произнасяне, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че при новото произнасяне, публичният изпълнител при ТД на НАП Варна, следва да съобрази, че нормата на чл.199 от ДОПК е процесуална, поради което е приложима редакцията на чл.199 от ДОПК в сила от 01.01.2021г.

Съдът счита, че в случая не е компетентен да се произнесе по същество по искането на К.Й.Л., с вх. № С190018- 000-0365901/18.07.19г., за замяна на наложената обезпечителна мярка, на основание чл. 199, ал.1 от ДОПК, тъй като съгласно цитираната норма публичният изпълнител или съдът може по искане на длъжника да допусне заменянето на обезпечение с друго равностойно обезпечение, като видно от заявлението и данните по делото искането е отправено до публичния изпълнител.

С определение № 3232/27.12.2019г. по адм.д. № 2286/18г. на АС Варна искането е изпратено на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, по компетентност, за произнасяне по същество.

Предмет на настоящото производство е преценката на законосъобразността  на решение № 222/23.10.2020 г., издадено от директор на ТД на НАП – Варна, съгласно чл.199, ал.5 от ДОПК вр.с чл.197, ал.2 от ДОПК, а не искане на длъжника да допусне заменянето на обезпечение с друго равностойно обезпечение, с правно основание чл.199, ал.1 ДОПК.

По изложените съображения и на основание чл. 197, ал. 2 ДОПК вр.с чл.199, ал.5 от ДОПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 222/23.10.2020 г., издадено от директора на ТД на НАП – Варна, както и потвърдения с него отказ за замяна на наложени обезпечителни мерки, на основание чл.199, ал.5 от ДОПК, с изх.№ С 200018-011-0000001/15.01.2020г., постановен от Венелин Великов – старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна, ИРМ – Русе.

ВРЪЩА преписката на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна, ИРМ – Русе, за ново произнасяне по искането на К.Й.Л., с вх. № С190018- 000-0365901/18.07.19г., за замяна на наложена обезпечителна мярка, на основание чл. 199, ал.1 от ДОПК, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                                 

                                                           

                                                              СЪДИЯ: