Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 27.07.2018г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на двадесет и шести юни две хиляди и осемнадесета
година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
КАРАДЖОВА
секретар
Йорданка Алексиева
като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 1203 по описа за 2018г. и като обсъди:
Иск с правно основание чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 55,
ал.1, предл. трето от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че през месец февруари
2016г. между страните е сключен договор за наем на обект за обществено хранене
„При Уили“, намиращ се на морски плаж „Нестинарка“ за летния сезон на 2016г. На
15,02,2016г. съгласно постигнатите уговорки заплатил на наемодателя авансово
наемна цена в размер на 10 000 лева. Впоследствие обаче ответникът не спечелил
търга за отдаване на концесия на плаща, поради което не изпълнил задължението
си да му предаде наетата вещ. Поради това сумата е получена от него на
отпаднало основание, поради което следва да бъде върната, ведно с обезщетение
за забава в размер на 996,43 лева за периода от 16,02,2016г. до 08,02,2017г.
Тъй като ответникът не направил това, ищецът подал заявление за събиране на
вземането, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение, но длъжникът е
подал възражение срещу нея в предвидения в закона срок. Ето защо моли да бъде
постановено решение, с което да бъде признато за установено, че му дължи горните
суми, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението до окончателното й заплащане. Претендира направените по делото
разноски и тези в заповедното производство.
Ответникът оспорва изцяло предявения
иск, като твърди, че ищецът е бил наемател на същият търговски обект през
2015г. по силата на договор за наем, сключен с „Голдън холидей груп“ ЕООД, като
всички отношения между него и ищеца се отнасят до този договор. По отношение на
исковата сума твърди, че С.С. я е превел по негова сметка като му е възложил да
я предаде на наемодателя „Голдън холидей груп“ ЕООД, което той и направил на
02,03,2016г. Ето защо претенцията на ищеца следва да бъде насочена към това
трето лице. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по
делото разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. №234/2017г. се установява, че
производството по него е образувано по заявление, подадено от ЕТ „С. и син – С.С.“.
Същото е уважено и е издадена заповед за изпълнение №167 от 22,02,2017г. на
парично вземане в размер на 10 000 лева, представляващо авансово заплатена наемна
цена за търговски обект за обществено хранене „При Уили“,
находящ се на морски плащ „Нестинарка“, ведно с обезщетение за забава в размер на 996,43 лева и в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането, както и 519,93 лева,
направени по производството разноски. Срещу същата е подадено възражения, а
искът за установяване на вземането е подаден в предвидения в закона едномесечен
срок от съобщението за това до заявителя.
Възражението, че не е налице идентичност между обстоятелствата, на които се
основава заявлението и предявения установителен иск за съществуване на
вземането, е неоснователно. Действително в заявлението се твърди, че е налице
уговорка за сключване на договор за наем, а исковата молба – че такъв е
сключен. Всички останали факти, обаче са идентични, и не дават основание да се
приеме, че става дума за две различни правоотношения. Поради това и с оглед
изричната конкретизация на предявения иск, направена пред въззивната инстанция,
съдът приема, че се касае до непрецизно излагане на обстоятелствата в
заявлението. В този смисъл е и решението, постановено от Окръжен съд Пловдив,
който е приел предявения иск за допустим.
В тежест на ищеца е да установи чрез пълно и пряко
доказване фактите, от които твърди, че е възникнало правото му. Или същият
следва да установи на първо място, че между страните е сключен договор за наем,
по силата на който е заплатил на ответника авансово наемна цена или сумата от
10000 лева. Безпредметно е да се обсъжда дали посочените за установяването му
свидетелски показания са допустими предвид стойността на договора, тъй като
такива не са събрани. Не са събрани и други доказателства, от които да се
направи извод за сключване на описания в исковата молба договор. Действително
ищецът е заплатил сумата от 10000 лева на ответника на 15,02,2016г., видно от
приетото преводно нареждане. Като основание в същото е посочено „наем 2016г.“.
По никакъв начин, обаче, не става ясно за кой договор се отнася този наем, като
същият не е индивидуализиран нито чрез посочване на дата, нито на наета вещ. Ето
защо ищецът следва да понесе неблагоприятните последици от недоказване на
твърденията си.
Подобна конкретизация липсва и в квитанция към приходен
касов ордер от 02,03,2016г., с който Б.Т. е предал сумата от 10000 лева на
„Голдън Холидей Груп“ ЕООД, в който е вписано „наем плаж Нестинарка от С.С.“.
Поради това същият е неотносим към спора, макар и да е приет с оглед
направеното в отговора възражение. Освен това същото не следва да се обсъжда,
тъй като предявеният иск следва да се отхвърли като недоказан.
Като акцесорна следва да се отхвърли и претенцията за
заплащане на обезщетение за забава в размер на 996,43 лева за периода от
16,02,2016г. до 07,02,2017г. и в размер на законната лихва от датата на
подаване на заявлението 08,02,2017г. до окончателното изплащане на главницата.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати
на ответника направените по делото разноски в размер на 800 лева, заплатено
адвокатско възнаграждение, и 1000 лева разноски пред въззивната инстанция.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ЕТ
„С. и син – С.С.“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Свищов,
ул.“Иван Панков“ №16, представляван от С.Н.С., за признаване на установено, че Б.К.Т.,
ЕГН ********** ***, му дължи сумата от 10 000 (десет хиляди) лева,
представляваща авансово заплатена на 15,02,2016г. наемна цена по договор за наем на търговски обект за обществено хранене „При
Уили“, намиращ се на морски плаж „Нестинарка“, сключен през месец февруари
2016г., дължима поради отпадане на основанието за заплащането й - разваляне на
същия, ведно с обезщетение за забава в размер на 996,43 лева за периода от
16,02,2016г. до 07,02,2017г. и в размер на законната лихва от датата на
подаване на заявлението 08,02,2017г. до окончателното изплащане на вземането,
за което е издадена заповед за изпълнение №167 от 22,02,2017г. по
ч.гр.д.№234/2017г. по описа на АРС.
ОСЪЖДА ЕТ „С. и син – С.С.“,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Свищов, ул.“Иван Панков“
№16, представляван от С.Н.С., да заплати на Б.К.Т., ЕГН ********** *** сумата от
800 лева (осемстотин лева), направени по производството разноски и сумата от
1000 лева (хиляда лева), направени разноски във въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: