Определение по дело №10228/2019 на Районен съд - Бургас

  П Р О Т О К О Л

25.11.2020 год.                                                                                    гр.БУРГАС

Бургаският районен съд                                                      ХL граждански състав

На двадесет и пети ноември                          две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН КУНЧЕВ

Секретар: Зинаида Монева

сложи за разглеждане докладваното от съдията гражданско дело № 10228 по описа за 2019 година.

След изпълнение на процедурата по чл.142, ал.1 от ГПК,

на именното повикване в 14.02 часа се явиха:

 

Ищците К.Я.К., К.Я.Т. и М.Я.В. са уведомени по реда на чл.56, ал.2 от ГПК. Лично се явява само първата от тях. За всички – адв. Т., с пълномощно по делото.

Ответницата Ц.В.Т., редовно призована – по реда на чл.41, ал.2 от ГПК, не се явява и не се представлява.

Другите двама ответника – А.Д.Т. и Т.А.Т., са уведомени по реда на чл.56, ал.2 от ГПК и не се явяват днес. За тях – адв. И., с пълномощно по делото.

Постъпило е становище от адв. И., в което сочи, че счита исковете за процесуално недопустими, поради липсата на правен интерес за ищците от воденето им.

 

Адв. И.: Поддържам становището си за недопустимостта на така предявените искове и моля производството по делото да се прекрати, като на доверителите ми се присъдят разноските за адвокатски възнаграждения.

Адв. Т.: Моля да се даде ход на делото. Оспорвам молбата на ответниците. Ние не твърдим, че сделките са нищожни, но за ищците е налице правен интерес от водене на исковете, тъй като за тях има значение кой е собственик на другата ½ ид. част от процесния имот. Доверителите ми са в кръга на лицата, които могат да предявят този самостоятелен иск – по чл.76 от ЗН, съобразно ТР № 1/19.05.2004г. по тълк. дело № 1/2004г. на ОСГК на ВКС, като обръщам изрично внимание на Съда, че доброволната делба не е придобивен способ за първия ответник, тъй като с извършването й не е ликвидирана съсобствеността, възникнала от наследяването, а само е била концентрирана. В дял на наследодателя на ищците Яни Т. и на А.Т. е бил предоставен имот, за който придобитата от последния ½ ид. част съдържа в себе си и наследствения му дял.

 

Съдът намира възраженията на ответната страна – за недопустимост на предявените по делото искове, за основателни, по следните съображения:

Производството по делото е образувано по искове по чл.76 от ЗН и по чл.124, ал.1 от ГПК – с оглед всички уточнения, предявени от М.Я.В., К.Я.К. и К.Я.Т. – тримата, като наследници на Яни Костадинов Т., починал на 27.09.2005г. против А.Д.Т., Т.А.Т. и Ц.В.Т.. От Съда се иска да постанови решение, с което да обяви за относително недействителни по отношение на ищците отчуждителните сделки, сключени за ид. част от съсобствения им с първия ответник ПИ с идентификатор 67800.1.111 по КККР на гр.Созопол, както следва: за дарение на 10/3499 ид. части от 21.09.2016г. на втория ответник и за покупко-продажба на 1739.5/3499 ид. части от 28.09.2016г. на същия по време на брака му с Ц.Т.. Иска се и да се признае за установено по отношение на тримата ответника, че ищците са собственици на ½ ид. част от процесния недвижим имот.

Съдът констатира, че в исковата молба липсват твърдения ответниците да оспорват по какъвто и да било начин правото на собственост на ищците върху общо ½ ид. част от процесния имот, като по делото няма и данни за наличието на спор между страните, досежно същата.

Напротив, както в писмения си отговор, така и в становището от 19.11. 2020г. ответниците А. и Т. Трендафилови признават правата на ищците в съсобствеността, а процесните две сделки, сключени между тях, касаят другата ½ ид. част от имота.

Липсата на спор по отношение на правото на собственост на ищците в случая обуславя и липсата на правен интерес за тях от воденето на иска по чл.124, ал.1 от ГПК срещу ответниците.

За наличие на правен интерес, който се явява абсолютна и положителна предпоставка за съществуването на правото на иск, Съдът следи служебно, като липсата на такъв прави производството недопустимо.

На следващо място, представен е договор за доброволна делба от 11.04. 2002г., с който наследниците на Панайот Костадинов Т.,***, починал на 10.01.1979г., са разделили възстановените по реда на ЗСПЗЗ земеделски земи, след обособяването от тях на нови имоти, като Яни Т. и А.Т. са получили в общ дял при равни /различни от наследствените им/ квоти процесния и друг, с който по-късно заедно са се разпоредили. Т. е., в случая, съсобствеността между страните произтича именно от така извършената между наследниците многостранна сделка, а не пряко от наследственото правоприемство, поради което двата договора между ответниците не могат да бъдат атакувани по реда на чл.76 от ЗН. Съгласно ТР № 1/19.05.2004г. по тълк. дело № 1/2004г. на ОСГК на ВКС, тази претенция може да се направи в първа фаза на съдебна делба на наследството или да се предяви като самостоятелен иск, съединен с такъв – за право на собственост. Както беше казано, обаче, делба на останалите от Панайот Т. земеделски земи вече е била извършена доброволно между наследниците, от една страна, а от друга – предявеният иск за право на собственост /по чл.124, ал.1 от ГПК/ е недопустим, което води до извод за недопустимост и на този – по чл.76 от ЗН. В тази връзка – настоящият съдебен състав изцяло споделя изложените в становището на ответниците доводи.

Най-накрая – следва да се посочи и че към момента на извършването на двете сделки процесният недвижим имот е бил единствен такъв в режим на съсобственост между страните /другият вече е бил продаден/, поради което и всеки от съсобствениците е могъл да се разпорежда с идеалните си части от него, респективно – да заяви претенция по чл.33, ал.2 от ЗС, вр. с чл.26, ал.1 от ЗЗД, за изкупуването им.

Предвид горното, Съдът намира, че ход на делото в днешното съдебно заседание не следва да бъде даван, а същото следва да се прекрати, поради недопустимост на предявените искове.

На ответниците следва да бъдат присъдени направените разноски.

Ето защо,

О П Р Е Д Е Л И:

 

НА ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРЕКРАТЯВА производството по същото, като недопустимо.

ОСЪЖДА К.Я.К., М.Я.В. и К.Я.Т. да заплатят на А.Д.Т. сумата 400 лева – разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение, а на Тедосий А.Т. – такива в размер на 200 лева.

Определението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в едноседмичен срок – от днес за ищците и за ответниците А.Д.Т. и Тедосий А.Т., и от съобщаването му –  за ответницата Ц.В.Т..

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 14.10 часа.

 

 

СЕКРЕТАР:                                                          СЪДИЯ: