РЕШЕНИЕ
№ 1324
гр. София, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110209110 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. ИВ. М. от гр. Кнежа, ул. „*********,
против Наказателно постановление № 18-4332-020649/25.10.2018 г., издадено
от Началник сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на
жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 20 (двадесет) лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП, както и административно наказание „глоба“ в размер на 150
(сто и петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за два месеца на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„в“ от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че атакуваното НП е издадено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Моли за отмяна на НП като
незаконосъобразно.
В съдебното заседание, проведено по делото жалбоподателката, редовно
уведомена, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна – ОПП-СДВР, редовно призована, не изпраща
представител и не взема отношение по основателността на жалбата.
1
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 28.08.2018 г., на основание чл. 40, ал. 4 от ЗАНН и в присъствието на
един свидетел, св. АНТ.-на длъжност младши автоконтрольор при ОПП-
СДВР, съставил срещу жалбоподателката М. АУАН бл. №*****, като приел,
че на 20.06.2018 г., около 12:30 часа, неизвестен водач е управлявал лек
автомобил „Хюндай“, с рег. №******* и поради неподсигурена маневра и
недостатъчен контрол реализирал ПТП с лек автомобил „Тойота“, с рег.
№******5 ВР, след което не изпълнил задължението си като участник в
ПТП. Актът бил съставен срещу жалбоподателката В.М., като собственик на
лек автомобил „Хюндай“, с рег. №***** и на основание чл. 188, ал. 1, изр.
второ от ЗДвП – тъй като последната не е посочила на кого е предоставила
автомобила си на инкриминираната дата, на която е настъпило процесното
ПТП.
След като се запознала със съдържанието на съставения АУАН М.
отказала да го подпише, което обстоятелство било удостоверено с подписа на
един свидетел. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са били подадени
възражения срещу така съставения акт.
Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП № 18-4332-
020649/25.10.2018 г. от Началник сектор към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
с което при идентичност на описанието на нарушенията и правната им
квалификация жалбоподателката М. била санкционирана с налагане на
„глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева на основание чл. 185 от ЗДвП за
нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, както и „глоба“ в размер на 150 (сто и
петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3,
б. „в“ от ЗДвП.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателката М.
срещу подпис на 18.05.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена от
писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от
ЗАНН, а именно: АУАН бл. № 761515/28.08.2018 г., декларация от Ивайла
Рельовска, протокол за ПТП № 1691638/20.06.2018 г. и скица към него, 2 броя
2
докладни записки, справка от Централната база на КАТ за собственост на лек
автомобил, справка – картон на водача, удостоверение рег. № 513р-97531 от
22.11.2018 г., Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министър на вътрешните
работи; както и от гласните доказателствени средства – показанията на
свидетеля–актосъставител АНТ..
В показанията си пред настоящия съдебен състав св.Станилов заяви, че е
изготвил АУАН по сведение на свидетеля-очевидец Рельовска и докладна
записка и посочи, че тъй като не е посетил лично мястото на ПТП, не може да
свидетелства за други обстоятелства. Показанията му следва да бъдат
кредитирани като обективни и логични. Писмените доказателства, събрани по
делото спомагат за цялостното и пълно изясняване на обстоятелствата по
разглеждания казус и са приобщени по надлежния процесуален ред, поради
което следва да бъдат кредитирани в цялост.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално
допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от
процесуално легитимирано лице и срещу административно – наказателен акт,
който подлежи на въззивен съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният
АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи по смисъла на чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП и
приложените към материалите на делото удостоверение рег. № 513р-97531 от
22.11.2018 г. и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи.
Спазена е предвидената от закона писмена форма при съставяне на
АУАН и издаване на обжалваното НП, спазени са и сроковете, визирани в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
3
Според настоящия съдебен състав в хода на административно –
наказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН,
като съображенията за това са следните:
В съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП не са посочени
точно и ясно обстоятелствата по извършване на нарушенията, а именно: по
какъв начин е станало съприкосновението между двата автомобила, както и в
кои техни части е настъпило същото, налице ли са някакви щети по
автомобилите, участвали в ПТП, като по този начин несъмнено се ограничава
правото на защита на нарушителя. Без да се посочи най-малкото къде са се
намирали двете МПС едно спрямо друго, по каква причина е настъпил удара
помежду им и евентуално какви щети са им причинени, не би могло да се
прецени действителната причина за ПТП, а оттам и кои правила за движение
са били нарушени. Вписването в АУАН, че от деянието се претърпени
имуществени вреди, описани в протокол за ПТП, не санира допуснатото
нарушение, тъй като тези обстоятелства следва да са надлежно изложени в
описателната част и на акта, и на наказателното постановление, а не да се
извличат от приложени по делото писмени доказателства.
Вземайки предвид гореизложеното, съдът е препятстван да се произнесе
по същество относно нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, доколкото
изключително непрецизното, непълно и неточно описание на това нарушение
е ограничило правото на защита на жалбоподателя в значителна степен.
Цитираната за нарушена разпоредба на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП е обща и има
следното съдържание: „водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“. Под контрол се разбира
внимателното и всеобхватно наблюдение на пътната обстановка, респективно
на нейното изменение.
Констатираната неяснота в административното обвинение нарушава
изцяло правото на защита на наказаното лице, респ. създава невъзможност да
се определи предмета на доказване, което е в правомощията единствено на
административнонаказващия орган, който е длъжен да даде ясно, точно и
непротиворечиво описание на нарушението - изискване, произтичащо от
императивната разпоредба на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Необходимо е да се
уточни, че съдът не може да замести наказващия орган, като допълни
4
липсващото му изявление по горните въпроси със свои фактически изводи.
Във връзка с нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, съдът
намира следното:
Посочената разпоредба визира задължения на водачите на пътно
превозно средство, които са участници в пътнотранспортно произшествие,
при което са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те,
без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за
контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е
настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания.
В текста на съставения АУАН е посочено, че жалбоподателката „не
изпълнява задълженията си като участник в ПТП“, а в наказателното
постановление е посочено, че „при наличие на разногласия относно
обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява службата за контрол, както
и не изпълнява указанията ѝ“.
В случая е налице явно несъответствие между описаното деяние и
приложения материален закон, което се явява съществено процесуално
нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на жалбоподателката,
тъй като тя не може да разбере за извършване на какво точно нарушение е
обвинена, за да организира адекватно защитата си. В тази връзка следва да се
вземе предвид, че в обстоятелствената част на атакуваното наказателно
постановление изобщо не е описано дали при настъпване на ПТП на
автомобилите са причинени само имуществени вреди, както и липсва
фактическо описание на спор между водачите на МПС, относно
обстоятелствата, свързани с него, което е от съществено значение за наличие
на съставомерност на деянието, като административно нарушение по чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че неправилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката
М. за извършване на нарушения по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 123, ал. 1,
т. 3, б. „в“ от ЗДвП, поради което обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
С оглед факта, че до приключване на съдебните прения
жалбоподателката не направи искане за присъждане на разноски по делото,
5
съдът не дължи произнасяне по този възпрос.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. ІІІ от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-4332-020649/ 25.10.2018 г.,
издадено от Началник сектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция“, с което на
В. ИВ. М., с ЕГН **********, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева на основание чл. 185 от ЗДвП за
нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, както и административно наказание
„глоба“ в размер на 150 (сто и петдесет) лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от два месеца на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП
за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6