Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ … …

 

град Кърджали, 19.02.2024 год.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

Кърджалийският административен съд, ...…..… в публично заседание …

на двадесет и първи ноември ……..............................................................................

през 2023/две хиляди двадесета и трета/ година, в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВИКТОР  АТАНАСОВ

                                                                      

при секретар …………….……...….… Павлина Петрова, ……..................….……….

като разгледа докладваното от ................................... съдията Виктор Атанасов ...... 

административно дело №186 по описа за ................ 2023 година .............................

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба от „Олчай Дурмушев” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, подадена чрез Адвокатско дружество „***”, ЕИК ***, с адрес на кантората: ***, представлявано заедно и поотделно от адв.Н.Ш. и адв.М.Я., като в жалбата е посочено, че е против Решение №479 от 03.09.2021 год. по жалба срещу ревизионен акт, издадено от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП, с което е потвърден изцяло Ревизионен акт/РА/ №Р-16000920006570-091-001 от 23.06.2021 год., издаден от Г. Н. Ч. на длъжност „***”, възложил ревизията и Р. Б. М. на длъжност „***”, с който РА, на жалбоподателя  „Олчай Дурмушев” ЕООД *** ЕИК ***, е установено допълнително задължение за ДДС, в общ размер от *** лева, ведно с начислени лихви за забава, в размер на *** лева, както и за корпоративен данък за 2017 год., в размер на *** лева и прилежащи лихви – *** лева.

Жалбоподателят заявява в жалбата, че актът се обжалва като незаконосъобразен, немотивиран и постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърдят се най-напред нарушения на материалния закон на етап производство по издаване на ревизионния акт, като се сочи, че нарушението се състои в бездействието на проверяващият орган, който не е обсъдил доводите и доказателствата, въведени с подадената жалба срещу ревизионния доклад и че в самият ревизионен акт възражението на жалбоподателя не било разгледано, а този съществен процедурен пропуск не бил обсъден и в постановеното по повод подадената жалба решение. Твърди се, че на стр.2-ра от РА невярно било отразено, че в срока за подаване на възражение, такова не било представено. Посочва се, че в законоустановения срок е подадено възражение срещу съставения РД, което не било разгледано в РАи по този начин бил нарушен основния принцип в ДОПК – обективността, което означавало, че чрез активни действия органът по приходите е длъжен да установи обстоятелствата от значение за данъчно облагане и да ги обезпечи със съответните доказателства. Не бил спазен и принципа на служебното начало, предвиден в чл.5 от ДОПК, като била нарушена и разпоредбата на чл.37 от същия закон. Посочва се, че представените с възражението срещу РД доказателства не били обсъдени, нито разгледани от директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив в постановеното решение. Твърди се, че изложеното представлява процедурно нарушение и е достатъчно основание за отмяна па порочния акт.

Следващо основание за незаконосъобразност на РА е твърдението в жалбата за неправилни изводи на решаващия орган относно продажби на „Олчай Дурмушев“ ЕООД към „***“ ЕООД, с ЕИК ***. Твърди се, че „Олчай Дурмушев“ ЕООД, за данъчен период 03.2016 год., е включило в дневника за продажбите си със знак минус, следните кредитни известия, издадени към „***“ ЕООД, с ЕИК ***: №********** от 01.02.2016 год., №********** от 01.02.2016 год. и №********** от 01.02.2016 год. Сочи се, че в хода на ревизионното производство са представени фактури, към които са издадени горепосочените кредити известия, както следва: №********** от 14.04.2014 год., с ДО - *** лева и ДДС - *** лева; №********** от 29.04.2014 год., с ДО - *** лева и ДДС - *** лева; №********** от 28.11.2014 год., с ДО - *** лева и ДДС - *** лева. Твърди се в жалбата, че органите по приходите необосновано са приели, че кредитните известия/КИ/ неоснователно са включени със знак минус в дневника за продажби и че неправомерно е декларирано намаление на данъчната основа за м.02.2016 год. със стойност от *** лева и ДДС - *** лева, както и че незаконосъобразно е извършена  корекция на данъка, в размер на *** лева през данъчен период м.02.2016 год. Оспорва се и мотивът на проверяващите, че приходът е отчетен от „***“ ЕООД в годината на издаване на фактурите и няма осчетоводявани операции със сметка 412 – „Клиенти по аванси“ за 2014 год., както и че при извършената насрещна проверка, не са представени никакви документи и не са включени в дневник продажби за месец 02.2016 год. Твърди се също, че неправилно органите по приходите са решили, че след като нямало връщане на суми, нямало основание за кредитни известия и че това голословно твърдение обаче, не било подкрепено от законова норма, а оставало просто съждение на решаващия орган.

В жалбата се сочи, че „Олчай Дурмушев“ ЕООД е изпълнил своето задължение по чл.115 от ЗДДС, а самото връщане на сумите не е от значение за отчетността на извършената счетоводна операция и в случай, че сумата не бъде върната дружеството, то разполага със съответните законови възможности за предявяване на вземането си по съдебен ред.

 На следващо място, в жалбата се оспорват и констатациите на решаващия орган за извършените продажби към „***“ ООД, като се сочи, че „Олчай Дурмушев“ ЕООД, за данъчен период 03.2016 год., е включило в дневника за продажбите си, със знак минус, с обща данъчна основа *** лева и ДДС - *** лева, следните фактури, издадени към „***“ ООД: №********** от 13.08.2012 год., с ДО - *** лева и ДДС - *** лева и №********** от 21.09.2012 год., с ДО - *** лева и ДДС - *** лева. Сочи се, че в хода на ревизионното производство дружеството е представило фактури №***/*** год. и №***/*** год., към които са издадени горепосочените кредитни известия, с вписан предмет на доставка „авансово плащане по Договор за извършване на услуги с ръчен труд“, както и протокол №**********/02.03.2016 год. за анулиране на фактури с номера 229 и 243 от 2012 год., с основание „неосъществена сделка и не извършено плащане.“. сочи се също, че посочените фактури са включени съответно в дневниците за продажби за периоди 08.2012 год. и 09.2012 год. Оспорват се изводите в РД и в решението на директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив, че е безспорно доказана липса на основания за издаване на документи по чл.115 от ЗДДС и корекции по чл.116 от ЗДДС. Изразява се несъгласие с приетото от органите по приходите, че кредитните известия са неоснователно включени със знак минус в дневника за продажби и неправомерно е декларирано намаление на данъчната основа за м.03.2016 год. със стойност от *** лева и ДДС - *** лева, както и че е извършена корекция на данъка, в размер на *** лева през данъчен период м.03.2016 год. В жалбата се твърди, че извършеното анулиране на получените от „***“ ООД фактури не е в противоречие с условията, посочени в §30 от Допълнителните разпоредби на ЗСч относно предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период, във връзка с което, за 2016 год. е подадена ГДД  образец 1010а. В жалбата се сочи, че „Олчай Дурмушев“ ЕООД е представило фактурите, кредитните известия, протокола за анулиране на фактурите, обяснение, както и други счетоводни документи. Твърди се, че получения превод по разплащателната сметка на дружеството-жалбоподател, с наредител „***“ ООД, получен на 25.01.2013 год., в размер на *** лева, следва да се приеме като плащане по фактура №***/*** год. и по фактура №**********/ 21.09.2012 год., в които, като основание за издаване е посочено – авансово плащане. Сочи се, че сборът от стойностите на въпросните фактури възлиза на *** лева, както и че нито една от тях поотделно не отговаря на получената от „***“ ООД сума на 25.01.2013 год. Поради изложеното се оспорва, като неправилен, изводът на органите на приходите относно това, че получената сума представлява плащане по тези две фактури. Твърди се, че полученото плащане по банковата сметка на „Олчай Дурмушев“ ЕООД на 25.01.2013 год., в размер на *** лева, представлява връщане на заемна сума и лихва, предоставена от Дружеството, съгласно Договор за предоставяне на паричен заем, сключен между „Олчай Дормушев“ ЕООД като заемодател и „***“ ООД, като заемател.

На следващо място, относно констатациите на проверяващите органи и директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив, касаещи контрагента „***“ ЕООД, в жалбата е посочено, че са издадени кредитни известия, като се твърди, че е налице процедурно нарушение на ревизиращия екип, защото не е извършена проверка, дали въпросните известия са включени и осчетоводени от контрагента на „Олчай Дурмушев“ ЕООД и поради товна, решението на директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив в тази си част е немотивирано.

На следващо място, относно констатациите, касаещи контрагента „***“ ЕООД в жалбата се посочва, че липсват каквито и да е мотиви в издаденото решение на директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив. Сочи се, че ревизиращият екип е установил дублиране на фактура, но независимо от това е счел това дублиране за неправилно, поради което начислил съответните лихви, без да е налице правно основание за това.

На следващо място, по отношение на контрагента „***“ ЕООД, в жалбата  също се сочи, че без мотиви и дори законова обосновка, решаващият орган е приел за правилни констатациите, че неправомерно е ползван данъчен кредит по дублираната фактура, без да са налице доказателства за това и съответно е начислил лихви за ползването.

В жалбата, относно начисления корпоративен данък се сочи, че решаващият орган е потвърдил обжалвания РА, като посочвал, че с оглед приетите мотиви в него следва да бъде начислен и съответния корпоративен данък. Твърди се, че решаващият орган отново обвързва липсата на плащания с неоснователност на извършените счетоводни операции, като не взема предвид обстоятелството, че водещата е отчетността, а не събираемостта на задълженията и че осчетоводяването на предстоящи операции не е свързано с тяхното последващо плащане и че в последния случай, при липса на плащане, дружествата разполагат със съответните законови способи да съберат своето задължение. Твърди се също, че решаващият орган неправилно е начислил и корпоративен данък за 2017 година.

В жалбата се посочва, че следва да се припомнят и някои принципни положения, установени в практиката на Съда на Европейския съюз, на Върховния административен съд, както и тази на Националната агенция за приходите и че като такъв принцип е заявено, че в тежест на органите по приходите е да докажат своите твърдения по безспорен начин – по реда и със средствата на ДОПК. Жалбоподателят моли с жалбата с оглед изложеното, съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло Решение по жалба срещу ревизионен акт №479 от 03.09.2021 год., издадено от директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - град Пловдив при ЦУ на НАП, като незаконосъобразно, немотивирано и поставено в противоречие на материалния и процесуалния закон, както и да отмени изцяло Ревизионен акт №Р-16000920006570-091-001 от 23.06.2021 год., издададен от Г. Н. Ч., на длъжност „***“, възложил ревизията и Р. Б. М., на длъжност „***“ при ТД на НАП - град Пловдив.

Редовно призован за съдебното заседание, жалбоподателят „Олчай Дурмушев” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, не се представлява. В депозираната преди последното съдебно заседание молба от редовно упълномощения процесуален представител на жалбоподателя – адв.Н.И.Ш. от ***, отново се иска съдът да отмени Ревизионен акт/РА/ №Р-16000920006570-091-001 от 23.06.2021 год., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №479 от 03.09.2021 год. на директора на дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП. Моли да бъдат присъдени на жалбоподателя направените разноски по делото, представляващи държавни такси и депозити за съдебно-счетоводни експертизи, за които разноски представя общ списък на разноските. Моли също така, да бъде предоставен подходящ срок за представяне на писмена защита.

В предоставения от съда срок депозира писмена защита, в която излага подробни доводи и съображения в подкрепа на жалбата. В писмената защита отново моли съда да отмени изцяло обжалвания Ревизионен акт №Р-16000920006570-091-001 от 23.06.2021 год., издададен от органи по приходите при ТД на НАП - град Пловдив, потвърден с Решение №479 от 03.09.2021 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - град Пловдив при ЦУ на НАП, като незаконосъобразен, немотивиран и поставен в противоречие на материалния и процесуалния закон.

Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител - главен юрисконсулт в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП – И. В. П., преди първото съдебно заседание е постъпила молба, в която заявява, че ако се счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалвания РА като правилен и законосъобразен, предвид подробно изложените съображения в решението на директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив. Моли също така, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на Наредба №1 от 09.07.2004 год. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а в случай, че бъде отменен РА и бъдат възложени разноските по делото, моли съдът да има предвид, че ако се претендира възнаграждение за един адвокат над минимума по Наредба №1/2014 год. на ВАдвС, то на основание чл.78, ал.5 от ГПК и чл.161, ал.2 от ДОПК, същото да бъде намалено до минимално определения размер по Наредбата, като заявява, че това следва да се счита за възражение за прекомерност на възнаграждението. От същия процесуален представител на ответника по жалбата, по делото преди съдебните заседание са депозирани още две молби с почти идентично съдържание, като на първата такава молба. В последното по делото съдебно заседание, ответникът по жалбата се представвява от друг редовно упълномощен процесуален представител - гл. юрк. Красимира Колева С., която моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди обжалвания ревизионен акт, като правилен и законосъобразен. Моли също така, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив за всички инстанции, тъй като настоящото производство е повторно. Моли да й бъде дадена възможност да представи подробни съображения в писмена защита, в определен от съда срок.

В предоставения от съда срок депозира писмена защита, в която излага подробни доводи и съборажения в подкрепа на обжалвания ревизионен акт, като в същата отново моли жалбата на „Олчай Дурмушев“ ЕООД, с ЕИК ***, против Ревизионен акт /РА/ №Р-16000920006570-091-001 от 23.06.2021 год., издаден от органи по плриходите при ТД на НАП – ПХловдив, да бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна и недоказана. Моли също така, в полза на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгваспо Наредба №1 от 09.07.2004 год. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.152, ал.1 от ДОПК, ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му, като съгласно ал.2 на същия текст, решаващ орган е съответният директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централното управление на Националната агенция за приходите, който решаващ орган, съгласно чл.155, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл.146, съответно от отстраняване на нередовностите по чл.145 или от одобряване на споразумението по чл.154. Съгласно разпоредбата на чл.156, ал.1, предл.І/първо/ от ДОПК, ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл.155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14/четиринадесет/-дневен срок от получаването на решението.

В случая, Решение №479 от 03.09.2021 год. на директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, с което е потвърден Ревизионен акт №Р-16000920006570-091-001 от 23.06.2021 год. на ТД на НАП - Пловдив, е получено от жалбоподателя на датата 20.09.2021 год., по електронен път, видно от приложеното по преписката удостоверение за извършено връчване по електронен път/л.22/. От същото е видно, че решението е изтеглено през портала за електронни услуги на НАП на посочената дата - 20.09.2021 год., от лице със сертификат, издаден на О. Х. Д., от IP адрес ***. Жалбата против ревизионния акт е подадена чрез административния орган, до АдмС – Кърджали, с пощенска пратка чрез куриерска фирма „Спийди“, на датата 04.10.2021 год., видно от приложената по преписката товарителница с баркод ***/л.21/, като е постъпила в Дирекция „ОДОП“ – Пловдив на следващия ден – 05.10.2021 год., регистрирана с Вх.№96-00-245/05.10.2021 год./л.17/. От изложеното следва, че жалбата е подадена точно на 14-ия /четиринадесетия/ ден след получаването по електронен път на Решение №479 от 03.09.2021 год. на директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП, т.е. спазен е 14-дневният преклузивен срок за обжалване на ревизионния акт, регламентиран в чл.156, ал.1 от ДОПК. Жалбата, освен това, е подадена от ревизираното лице, т.е. от лице с правен интерес, по установения в закона ред, в писмена форма и с изискуемото се съдържание. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, след като съобрази становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания ревизионен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Ревизионното производство е започнало със Заповед №Р-16000920006570-020-001 от 02.11.2020 год. за възлагане на ревизия, издадена от Г. Н. Ч. - *** в ТД на НАП – Пловдив, по отношение на жалбоподателя „Олчай Дурмушев” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя му О. Х. Д., с обхват на ревизията по видове задължения и по периоди, както следва: за корпоративен данък и за ДДС, за периода: 01.01.2015 год. - 31.12.2017 год./л.432/, като е определено ревизията да бъде извършена от екип в състав: 1. Р. Б. М. - *** (ръководител на ревизията) и 2. И. С. Ч. - ***, с краен срок за приключване на ревизията до три месеца, считано от датата на връчване на посочената заповед. Видно от оформената към тази ЗВР разписка/л.433/, същата е връчена срещу подпис на упълномощено лице, на датата 11.11.2020 год. Тази ЗВР е изменена със Заповед за изменение на ЗВР №Р-16000920006570-020-002 от 20.01.2021 год./л.430/, връчена по електронен път на 21.01.2021 год./л.431/; със Заповед за изменение на ЗВР №Р-16000920006570-020-003 от 10.02.2021 год./л.428/, връчена по електронен път на 12.02.2021 год./л.429/ и със Заповед за изменение на ЗВР №Р-16000920006570-020-004 от 08.03.2021 год./л.426/, връчена по електронен път на 08.03.2021 год./л.427/. И трите заповеди за изменение на ЗВР са издадени от същия *** в ТД на НАП – Пловдив и с тях е изменян срокът за завършване на ревизията, проверка на задълженията по ЗДДС, като с посездната от тях срокът за завършване на ревизията е определен до 09.04.2021 година.

В хода на производството, на основание чл.117 от ДОПК, от ревизиращия екип е издаден Ревизионен доклад (РД) №Р-16000920006570-092-001 от 23.04.2021 год./л.105-л.129/, връчен на ревизираното лице по електронен път на 05.05.2021 година. Според приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол”/л.131-л.133/, ревизионният доклад, ведно с описаните в удостоверението допълнителни документи, доказателства и приложения, е бил връчен електронно на 05.05.2021 год., като електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи, изпратено на 23.04.2021 год., е била активирана на 05.05.2021 год., от IP адрес *** и документите са били изтеглени от имейл – ***.

Ревизираното дружество е подало молба с Вх.№70-00-5338 от 18.05.2021 год. до ТД на НАП – Пловдив/л.104/, с която, на основание 117, ал.5 от ДОПК, е поискало удължаване на срока за представяне на писмено възражение по Ревизионния доклад (РД) №Р-16000920006570-092-001 от 23.04.2021 год., с 1/един/ месец. По повод тази молба е издадено Уведомление №Р-16000920006570-РУС-001 от 19.05.2021 год. от Р. Б. М. - *** при ТД на НАП – Пловдив/л.101/, с което, срокът за подаване на възражението е продължен до 19.06.2021 год./която дата всъщност е била неприсъствен ден – събота/, като уведомлението е връчено по електронен път на ревизираното лице на датата 21.05.2021 год./л.102/. На датата 21.06.2021 год., т.е. в първия присъствен ден/понеделник/ след датата 19.06.2021 год., с пощенска експресна пратка е било подадено възражение от ревизираното лице, ведно с писмени доказателства към него, до Р. М. - *** при ТД на НАП – Пловдив, срещу констатациите, изложени от ревизионния екип в Ревизионния доклад №Р-16000920006570-092-001 от 23.04.2021 год., видно от приложената по преписката товарителница №*** на куриерска фирма „ОК експрес“/л.69/. Това възражение е регистрирано с Вх.№70-00-6605 на 23.06.2021 год. в ТД на НАП – Пловдив/л.61-л.68, същото на л.70-л.77/, като на същата дата – 23.06.2021 год., възражението е било изпратено по електронен път, от деловодството на ТД на НАП – Пловдив, на адресата му - Р. Б. М. - *** при ТД на НАП – Пловдив, видно от приложената разпечатка от кореспонденция по електорен път/л.83/.

Независимо от горното, на същата дата – 23.06.2021 год., на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от ревизиращия екип е издаден и оспореният в настоящото производство Ревизионен акт (РА) №Р-16000920006570-091-001 от 23.06.2021 год. на ТД на НАП – Пловдив/л.84-л.99/. Видно от приложеното по преписката удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“/л.100/, този ревизионен акт е бил връчен електронно на датата 06.07.2021 год., като електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документа, изпратена на 23.06.2021 год., е активирана на 06.07.2021 год. от IP адрес ***.

С този Ревизионен акт №Р-16000920006570-091-001 от 23.06.2021 год. на ТД на НАП – Пловдив, на жалбоподателя „Олчай Дурмушев” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя му О. Х. Д., са били определени следните задължения за:

1. Корпоративен данък по ЗКПО за 2017 год. – главница, в размер на *** лева, като към датата на издаване на ревизионния акт е начислена лихва за просрочие, съгласно чл.175 от ДОПК, в размер на *** лева и

2. Данък върху добавената стойност/ДДС/ - главница, в размер на *** лева, като към датата на издаване на ревизионния акт е начислена лихва за просрочие, съгласно чл.175 от ДОПК, в размер на *** лева.

Против този РА №Р-16000920006570-091-001 от 23.06.2021 год. на ТД на НАП – Пловдив, е била подадена в срок – на датата 20.06.2021 год. с препоръчана пощенска пратка чрез куриерска фирма „Спийди“/видно от приложената товарителница – на л.54/, жалба от ревизираното лице, до директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, регистрирана с Вх.№70-00-7508 от 21.07.2021 год. на ТД на НАП - Пловдив и с Вх.№20-28-239 от 29.07.2021 год. на Дирекция „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП/л.40-л.47/, с приложени писмени доказателства към нея/л.48-л.52/. По повод тази жалба е издадено и Решение №479 от 03.09.2021 год. на директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП/л.26-л.36/, с което, решаващият орган е потвърдил PA №Р-16000920006570-091-001 от 23.06.2021 год., издаден на „Олчай Дурмушев ” ЕООД, с ЕИК ***, в обжалваната част, за установено данъчно задължение по ЗДДС, в размер на *** лева, ведно с начислените лихви, в размер на *** лева и за допълнително установен корпоративен данък за 2017 год., в размер на *** лева, с прилежащи лихви в размер на *** лева.

Ревизиращият екип, а впоследствие и директорът на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, са приели, че за период м.02.2016 год., в Дневника на продажбите на ревизираното лице „Олчай Дурмушев“ ЕООД неправомерно са отразени кредитни известия със знак минус (–), с №№**********; ********** и **********, с данъчна основа *** лева и ДДС, в размер на *** лева, по издадени на „***“ ЕООД фактури с №№***/*** год., ***/*** год. и ***/ *** год. Направен е извод, че не е съществувало основание по чл.115 и чл.116 от ЗДДС, посочените кредитни известия към „***“ ЕООД да бъдат включени в дневника за продажби на ревизираното лице за м. 02.2016 год. със знак минус. Поради тези констатации, за периода: 01.02.2016 год. - 29.02.2016 год., е установен ДДС за внасяне, в размер на ***лева, ведно с начислена, от 14.03.2016 год. до 23.04.2021 год.,  лихва в размер на *** лева.

Следващата констатация е, че за период м.03.2016 год., в Дневника за продажби на ревизираното лице, неправомерно са включени със знак минус (–), с обща данъчна основа/ДО/ - *** лева и ДДС - ***лева, следните фактури: №***/*** год. и №***/*** год., издадени към „***“ ООД ***, с ЕИК ***. Прието е от ревизиращия екип, а впоследствие и от директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, че Протокол №**********/02.03.2016 год. за анулиране на фактурите с номера ********** и ********** от 2012 год., с основание „неосъществена сделка и неизвършено плащане“, е неправомерно издаден. Вследствие на тези установявания е прието, че за данъчен период: 01.03.2016 год. - 31.03.2016 год. е дължим ДДС, в размер на *** лева и лихва, в размер на *** лева.

Направени са и констатации, че ревизираното лице е издало през м.03.2017 год. три броя фактури към получателя „***“ ЕООД, с ЕИК ***, с начислен ДДС в общ размер *** лева и че през м.06.2017 год., от страна на „Олчай Дурмушев“ ЕООД са издадени три броя кредитни известия/КИ/, с които е сторниран начисления от дружеството ДДС в горния общ размер от *** лева, както следва: КИ №**********/30.06.2017 год. към фактура №**********/15.03.2017 год., с предмет: авансово плащане, с данъчна основа – *** лева и начислен ДДС, в размер на *** лева; КИ №**********/30.06.2017 год. към фактура №**********/31.03.2017 год., с предмет: авансово плащане, с данъчна основа – *** лева и начислен ДДС, в размер на *** лева и КИ №**********/30.06.2017 към фактура №**********/01.03.2017 год., с предмет: авансово плащане, с данъчна основа - *** лева и начислен ДДС, в размер на ***лева. Органите по приходите са установили, че тези три кредитни известия не са включени в дневника за продажби на задълженото лице през периода на тяхното издаване, а именно - м.06.2017 год., а през данъчния период м.12.2020 год. Предвид тези констатации, за несвоевременното отразяване на тези три кредитни известия в регистрите по ЗДДС и по-късното разчитане с бюджета на сторнирания косвен данък, в общ размер на *** лева, на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ са начислени лихви, възлизащи на сумата в  размер на *** лева, като лихвите са изчислени върху горната главница за времето от 17.07.2017 год. до 14.01.2021 год. и са определени за дължими от дружеството за периода м.06.2017 година.

Направена е и констатация за ползван два пъти – през м.08.2016 год. и през м.03.2017 год. данъчен кредит по издадена от „***“ ЕООД, с ЕИК ***, фактура №**********/22.08.2016 год., по която ревизираното лице е получател, на стойност *** лева и начислен ДДС, в размер на *** лева. Начислена е лихва за неправомерно ползван данъчен кредит през период м.03.2017 год., в размер на *** лева, за периода от 18.04.2017 год. до 14.01.2021 година.

Направена е и констатация за отразена два пъти, през данъчен период м.03.2017 год., фактура №**********/30.03.2017 год., издадена от доставчика „***“ ЕООД, с ЕИК ***, с данъчна основа *** лева и начислен ДДС, в размер на *** лева и съответно, за ползван неправомерно данъчен кредит през м.04.2017 год., без правно основание, в размер на *** лева. Констатирано е, че през м.12.2020 год., от страна на ревизираното дружество са предприети действия по сторниране на приспаднатия данъчен кредит в размер на *** лева (*** лева + *** лева), тъй като е установено, че посочената фактура не съществува в архива и счетоводството на задълженото лице. С оглед на това, на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ, за неправомерно ползвания данъчен кредит, в размер на *** лева, са начислени лихви, възлизащи на сумата в размер на *** лева, изчислени за периода от 18.04.2017 год. до 14.01.2021 год., в размер на *** лева и определени за дължими от дружеството за периода м.03.2017 година.

По отношение определените задължения за корпоративен данък за 2017 год., за същата 2017 год. дружеството е декларирало извършени сделки в общ размер на *** лева по контрагенти, описани на стр.15 от ревизионния доклад/РД/; декларираните извършени доставки/продажби/ по СД по ЗДДС за 2017 год. съвпадат с декларираните приходи в ГДД по чл.92 от ЗКПО и ОПР; По ОПР са отчетени приходи, както следва: нетни приходи от продажби *** лева (стоки *** лева и услуги *** лева). Не са били представени счетоводни регистри за отчитане приходите от продажби. От регистрите по ЗДДС е констатирано, че част от декларираните услуги, на стойност *** лева, са с получател „***“ ЕООД, по описани в РД фактури. От ревизиращите органи е установено, че през м.12.2020 год., „Олчай Дурмушев“ ЕООД издава кредитни известия към „***“ ЕООД, на обща стойност *** лева, за които ревизиранрото лице е дало обяснения, че „фактурите, издадени към фирма „***“ ЕООД са с основание - авансово плащане. При извършена годишна инвентаризация на вземания и задължения към 2020 год., не са били открити плащания по същите фактури, съответно няма данъчно основание за издаване на фактурите“. С оглед на това, ревизиращият екип е направил извод, че за 2017 год., декларираните приходи от продажби, в размер на *** лева към „***“ ЕООД „следва да не бъдат признаят за данъчни цели“ и така са били установени общо приходи - *** лева (в т.ч. от продажби на стоки – *** лева и от услуги – *** лева). На стр.16 - 17 от РД е извършен анализ на декларираните разходи по ОПР за 2017 год. и в подадената ГДД по чл.92 от ЗКПО, направена е проверка в дневниците за покупки по ЗДДС, като е прието, че „балансовата стойност на продадените стоки *** лева и съвпада с размера на закупената стока, тъй като същата не е налична по счетоводен баланса за 2017 год.“ Относно услугите, в размер на *** лева е изготвена таблица на стр.18 от РД. Констатирано е, че през м.12.2020 год. „Олчай Дурмушев“ ЕООД отразява в дневника за покупки кредитни известия, както следва: на стойност *** лева, издадени от „***“ ЕООД през 2017 год. и №**********/30.03.2017 год., на стойност *** лева, които не са били взети предвид при определяне на разходите за ревизираната година. Ревизиращият екип е определил общо разходи, в размер на *** лева, както следва: разходи за външни услуги, в размер на *** лева (*** лева – *** лева – *** лева); разходи за заплати – *** лева (от справка „данни за осигуряване по Булстат за периода е взет начисленият фонд работна заплата на работници и служители, в това число и по ДУК на управителя); разходи за осигурителни вноски – *** лева (осигурителните вноски за сметка на работодателя (*** лева х 10.36% за ДОО; 2.8% за ДЗПО и 4.8% за ЗО); други разходи - балансова стойност на продадените активи – *** лева. Предвид горното, данъчната основа за облагане с корпоративен данък за 2017 год., в размер на *** лева е определена като са установени нови размери на приходите и разходите и по този начин е формирана данъчната основа, установен е дължимия корпоративен данък за тази година и са изчислени следващите се лихви, на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ.

В решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, постановено по повод жалбата срещу ревизонния акт, е посочено, че в производството по обжалването на РА, издаден по реда на чл.122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Решаващият орган е посочил, че в случая, жалбоподателят не е представил доказателства, от които да се изведе друг извод, различен от направения от ревизиращите органи по повод наличието на обстоятелства по чл.122 от ДОПК, като еприел, че ревизиращите органи обективно, в условията на максимално пълно доказване, са изложили своите мотиви, с оглед на които са преминали към извършване на ревизия по реда на чл.122 от ДОПК, като основанието по т.4 от ал.1 е доказано с допустими от ДОПК доказателствени средства. В мотивите към решението е посочено, че разпоредбата на чл.122, ал.1 от ДОПК изрично предвижда и урежда правната възможност, ревизиращият орган да приложи установения от съответния данъчен закон размер на данъка към определена от него основа, когато е налице едно от изброените в 8 точки обстоятелства, като решаващият орган е приел, че  конкретния случай, ревизиращите органи са установили, че е изпълнен съставът на т.4 от ал.1 на чл.122 от ДОПК.

В мотивите към решението директорът на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив е посочил, че в случая, при определяне на обрагаемата данъчна основа, ревизиращият орган се позовава на относимите към ревизираното дружество критерии, визирани в чл.122, ал.2 от ДОПК, като е приел, че приложеният от органите по приходите подход за определяне на основата за облагане с пряк данък за ревизираните отчетни периоди е по принцип законосъобразен, предвид установените в хода на ревизията факти и обстоятелства и събраните доказателства, които са обосновали прилагането на особения ред за облагане по чл.122 - 124 от ДОПК. Посочил е също, че е безспорно, с оглед императивния характер на данъчните норми, че ревизиращите органи не могат да определят по преценка конкретния размер на дължимия данък, но че в разпоредбата на чл.122, ал.1 от ДОПК/при наличие на посочените обстоятелства/ законодателят несъмнено е имал предвид по преценка, ревизиращият орган да определи размера на облагаемата основа, върху която, с оглед вида на данъка, съответният материален данъчен закон дава възможност да се изчисли дължимия данък и че тъй като тези обстоятелства са плод на действия, респективно бездействия, на субекта на данъчното задължение, законодателят, с оглед на общия принцип, че никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение, е приел, че определянето на облагаемата основа в тези случаи ще се извърши от органа по приходите. Приел е, че именно това е извършено при настоящата ревизия, като в мотивната част на РД са посочени онези критерии от чл.122, ал.2 от ДОПК, които са използвани от ревизиращия орган при определяне на облагаемата основа по възможно най-достоверния начин.

В мотивите към решението си директорът на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив е посочил също така, че съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК, в производството по обжалването на РА при извършена ревизия по реда на чл.122 от същия кодекс, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 от него е подкрепено със събраните доказателства и че с тази презумпция се ползва и процесният РА в тази му част, предвид събраните в хода на ревизията доказателства. В мотивите изрично е отбелядано, че в хода на ревизията и в производство по обжалване на РА пред директора на Дирекция „ОДОП“ - Пловдив, от страна на жалбоподателя не са представени доказателства, които да обосноват друг правен извод, различен от този на органа по приходите. Предвид горното, решаващият орган е направил окончателния си извод, че при така изложената фактическа обстановка и събраните доказателства, подложени на обективна преценка и анализ от ревизиращите органи, споделя напълно изводите в РД, съответно и в РА, като е отбелязъл, че съгласно чл.175 от ДОПК, чл.9 от ЗКПО и чл.1 от ЗЛВДТДПДВ, върху допълнително установените задължения за корпоративен данък са дължими и прилежащи лихви.

Предвид тези мотиви и на основание чл.155, ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, с решението си директорът на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив е потвърдил Ревизионен акт №Р-16000920006570-091-001 от 23.06.2021 год., издаден на „Олчай Дурмушев“ ЕООД, в обжалваната част за установеното данъчно задължение по ЗДДС, в размер на *** лева, ведно с начислените лихви, в размер на *** лева и допълнително установения корпоративен данък за 2017 год., в размер на *** лева, с прилежащи лихви в размер на *** лева.

В хода на настоящото съдебно производство, за изясняване на спорните обстоятелства по делото и по направено доказателствено искане от процесуалния представител на жалбоподателя, е допусната съдебно-счетоводна експертиза, с вещо лице – икономист, която да даде заключение по поставените му с протоколно определение от 15.08.2023 год. въпроси.

Вещото лице-икономист - И.К.Н., след запознаване с материалите по делото и след запознаване с представените счетоводни справки от „Олчай Дурмушев” ЕООД *** както и след направена справка в Агенция по вписванията - Търговски регистър, относно публикувания Годишен финансов отчет на „Олчай Дурмушев“ ЕООД за 2017 год., е представило заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза/л.73-л.88/, поддържано и в съдебно заседание, което не е оспорено от страните по делото и което заключение, като безпристрастно, всестранно, пълно и  обективно изготвено, е прието от съда като неразделна част от протокола от съдебно заседание, проведено на 21.11.2023 година.

По първия поставен му въпрос, относно сделките с „***“ ЕООД:

а. Осчетоводяван ли е заем от „Олчай Дурмушев“ ЕООД в счетоводните регистри на „Олчай Дурмушев“ ЕООД, с каква начална дата, за каква сума, намира ли в счетоводството отражение връщане на този заем и кога?, в заключението си вещото лице е описало, че:

При справка в счетоводните регистри на дружеството - счетоводна справка за сметка 4983 „Други дебитори“ „***“ ООД, за периода от 01.01.2011 год. до 31.03.2013 год., се установява, че на 10.01.2011 год., в счетоводството на „Олчай Дурмушев“ ЕООД е осчетоводено вземане на „Олчай Дурмушев“ ЕООД от „***“ ООД, по договор за паричен заем, в размер на *** лева. На 25.01.2013 год. е отразено връщане на заемна сума и лихва, в размер на *** лева. На 31.01.2013 год. е начислена платената лихва, в размер на *** лева.

б. Намират ли отражение в счетоводството на „Олчай Дурмушев“ ЕООД процесните фактури, как са осчетоводени, осъществени ли са сделките, по които са издадени, върнати ли са сумите на платеца, издавани ли са кредитни известия към фактурите и кога са отразени в СД по ЗДДС?, в заключението си вещото лице е описало, че:

При справка в счетоводните регистри - Счетоводна справка по сметка 411 „Клиенти“, за клиент „***“ ООД, за периода от 01.08.2012 год. до 31.03.2016 год., се установява, че дружеството е осчетоводило в счетоводството си следните фактури, издадени към клиент „***“ ООД: Фактура №***/*** год. и Фактура №***/*** год. Вещото лице е посочило, че по посочените фактури не е отразено получено плащане и сумите от фактурите не са отчетени като приход, както и че към тези фактури не са издавани кредитни известия.

В заключението е посочено, че през месец 03.2016 год. е съставен протокол за анулиране на фактури №**********/02.03.2016 год./т.2, л.362/, с който фактури №***/*** год. и №***/*** год. са анулирани, с основание - неосъществена сделка и неизвършено плащане. Посочено е също, че протоколът за анулиране е отразен в счетоводството на дружеството и е намерил отражение в дневник продажби и Справки-деклараци/СД/ по ЗДДС за месец 03.2016 год. и че във връзка с Протокол за анулиране на фактури, не е отразено възстановяване на плащане.

По втория поставен му въпрос, относно сделките с „***“ ЕООД:

а. Как са осчетоводени в счетоводството на „Олчай Дурмушев“ ЕООД процесните фактури, получено ли е плащане по тези фактури, има ли сключени договори с получателя, отбелязан в тях, извършена ли е доставката, има ли издадени кредитни известия към фактурите, как са осчетоводени, включени ли са в СД по ЗДДС и правилно ли са отразени?, в заключението си вещото лице е описало, че:

При справка в счетоводните регистри - Счетоводна справка по сметка 411 „Клиенти“: „***“ ЕООД, за периода от 01.04.2014 год. до 29.02.2016 год., се установява, че дружеството е отразило в счетоводството си през м. април 2014 год. следните фактури, издадени към клиент „***“ ООД: №********** от 14.04.2014 год., с данъчна основа/ДО/ - *** лева и ДДС – *** лева; №********** от 29.04.2014 год., с данъ„на основа/ДО/ - *** лева и ДДС – *** лева и №********** от 28.11.2014 год., с данъчна основа/ДО/ - *** лева и ДДС – *** лева. Вещото лице е посочило, че по фактурите не е отразено получено плащане и че сумите от фактурите, отразени по сметка 412 „Клиенти“ по аванси, не са отчетени на приход.

В отговор на въпросите вещото лице е посочило също, че между „Олчай Дурмушев“ ЕООД и „***“ ЕООД е сключен Договор от 14.04.2014 год. за извършване на услуга с ръчен труд.

По-нататък в заключението си вещото лице е дало отговор, че през месец февруари 2016 год., към описаните по-горе фактури са издадени кредитни известия, както следва:

-        №********** от 01.02.2016 год. към фактура №***/*** год.;

-        №00000003 60 от 01.02.2016 год. към фактура №***/*** год.;

-        №********** от 01.02.2016 год. към фактура №***/*** год.

Посочило е също, че кредитните известия са отразени в Дневник продажби и СД по ЗДДС за месец 02.2016 година.

По третия поставен му въпрос, относно сделките с „***“ ЕООД:

Да се провери счетоводството и на третото лице, при осигурено съдействие, и на „Олчай Дурмушев“ ЕООД, процесните фактури и кредитни известия как са осчетоводени, кога са осчетоводени и включени ли са в СД по ЗДДС, правилно ли е изчислена в ревизионния акт начислената лихва и има ли дружеството някакво парично задължение към фиска, за да се начислява лихва?, в заключението си вещото лице е описало, че:

Във връзка със сделките с „***“ ЕООД - доставчик на „Олчай Дурмушев“ ЕООД, през месец март 2017 год., са били издадени следните фактури: Фактура №*********/01.03.2017 год., Фактура №***/*** год. и Фактура №*********/31.03.2017 год. и че по описаните фактури, през месец март с.г. е ползван данъчен кредит, в размер на *** лева. Вещото лице е дало отговор, че по описаните по-горе фактури не са отразени плащания.

По-нататък вещото лице е посочило, че през месец юни 2017 год., от доставчика „***“ ЕООД, към описаните фактури са издадени следните кредитни известия:

-        №**********/30.06.2017 год. към фактура №***/*** год.;

-        №**********/30.06.2017 год. към фактура №***/*** год.;

-        №**********/30.06.2017 год. към фактура №***/*** год.,

с които се сторнира ДДС, в общ размер *** лева. Вещото лице е посочило, че това обстоятелство води до задължение за „Олчай Дурмушев“ ЕООД да възстанови ползвания през месец март 2017 год. данъчен кредит.

В заключението си вещото лице е отразило, че кредитните известия не са включени в дневник покупки и СД по ЗДДС през месец юни 2017 год. и тези кредитни известия са намерили отражение в дневник покупки и СД по ЗДДС за месец 12.2020 година.

Вещото лице е посочило, че за допуснатата забава при деклариране на данъчен кредит със знак минус (-), т.е. допусната забава за внасяне на данък, в размер на *** лева, е изчислена лихва, в размер на *** лева и че в периода от 17.07.2017 год. до 14.01.2021 год. дружеството е имало задължение за деклариране и възстановяване на данъчен кредит/ДК/, в размер на *** лева.

Вещото лице е дало и заключение, че лихвата върху дължимия данък, определена с ревизионния акт, е изчислена правилно.

По четвъртия поставен му въпрос, относно сделките с „***“ ЕООД:

Счетоводните операции по доставка от това дружество правилно ли са извършени - коригиране на грешки, съответно, ползвало ли е дружеството „Олчай Дурмушев“ ЕООД данъчен кредит за период м.03.2017 год.?, в заключението си вещото лице е описало, че:

„Олчай Дурмушев“ ЕООД е клиент по фактура №********** от 22.08.2016 год., на стойност *** лева и ДДС, в размер на *** лева и че „Олчай Дурмушев“ ЕООД е упражнило правото си на данъчен кредит по тази фактура два пъти – веднъж през м. 08.2016 год. и впоследствие през м.03.2017 год. Вещото лице е посочило, че през м.12.2020 год. фактурата е отразена със знак минус (-) в дневника за покупките за м.12.2020 год. и в съответните счетоводни сметки. Вещото лице е дало отговор, че за периода от 18.04.2017 год. до 14.01.2021 год. дружеството е ползвало данъчен кредит, в размер на *** лева, без да има право на това, за което са начислени лихви, в размер на *** лева.

По петия поставен му въпрос, относно сделките със „***“ ЕООД:

Получавани ли са от „Олчай Дурмушев“ ЕООД фактури от „***“ ЕООД в ревизирания период 2014 год. – 2021 год., да се опишат фактурите и как се осчетоводени, има ли грешки и как са коригирани?, в заключението си вещото лице е описало, че:

През м.03.2017 год., в счетоводните регистри на дружеството е отразена два пъти фактура от доставчик „***“ ЕООД, с №**********/30.03.2017 год. и че през м.12.2020 год. е извършена корекция, като са взети счетоводни операции, които са намерили отражение със знак минус (-) в съответните сметки на двете счетоводни операции, с които е осчетоводена фактурата, тъй като е установено, че фактурата не съществува в счетоводството на дружеството. Вещото лице е посочило, че в дневника за покупки и СД по ЗДДС за м.12.2020 год. е отразено сторниране на приспаднатия данъчен кредит, в размер на *** лева, какъвто е размерът на данъчния кредит, който е ползван през м.03.2017 год., при двойното отразяване на фактурата. Вещото лице е дало отговор, че за периода от 18.04.2017 год. до 14.01.2021 год. дружеството е ползвало данъчен кредит, в размер на *** лева, без да има право на това, за което са начислени лихви, в размер на *** лева.

По шестия поставен му въпрос, относно установените задължения за корпоративен данък:

Правилно ли е изчислен дължимия корпоративен данък, като се има предвид принципа, че е водеща отчетността на стопанските операции, а не събираемостта на задълженията на данъчно задължените лица?, в заключението си вещото лице е описало, че:

С Ревизионен акт №Р-16000920006570-091-001/23.06.2021 год. е установено задължение за корпоративен данък за 2017 год., в размер на *** лева и лихва към 23.06.2021 год., в размер на *** лева. Посочило е, че с ГДД по чл.92 за 2017 год., с Вх.№***/*** год., от „Олчай Дурмушев“ ЕООД са декларирани:

Общо приходи – *** лева;

Общо разходи – *** лева;

Печалба – *** лева;

Корпоративен данък – *** лева.

В заключението е отразено, че от Годишния финансов отчет/ГФО/ на „Олчай Дурмушев“ ЕООД за 2017 год., при справка в Търговския регистър, се установява, че са декларирани:

Нетни приходи от продажби, в размер на *** лева.

Разходи за оперативна дейност, в размер на *** лева,

В т.ч. разходи за външни услуги, в размер на *** лева.

Вещото лице е описало, че в хода на ревизията е направена проверка в дневници за покупките по ЗДДС на „Олчай Дурмушев“ ЕООД, за периодите от м.01.2017 год. до м. 12.2017 год., при която е установено, че са декларирани покупки на услуги, в размер на *** лева, включително по фактури от доставчици „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, за които са издадени Кредитни известия и че закръглена в хил.лева сумата, в размер на *** лева, се равнява на *** лева, както е отчетена в ГФО за 2017 година.

Вещото лице посочило, че в хода на ревизията е направена корекция на приходите и разходите, както следва:

Общо приходи – *** лева и че не са признати за данъчни цели приходи, в размер на *** лева, от контрагент „***“ ЕООД, за които са издадени Кредитни известия.

Общо разходи - *** лева.

Посочило е, че не са признати за данъчни цели разходи, в размер на *** лева, за които са издадени Кредитни известия, както следва:

-        от доставчик „ *** “ ЕООД, в размер на *** лева;

-        от доставчик „ *** “ ЕООД, в размер на *** лева.

Печалба - *** лева;

Корпоративен данък – *** лева;

Начислена лихва – *** лева/в т.ч. върху авансова вноска *** лева/.

По седмия поставен му въпрос - Получено ли е плащане по фактура №***/*** год., на стойност *** лева и начислен ли е ДДС, в размер на *** лева, с посочен предмет - „Авансово плащане по договор за извършване на услуги с ръчен труд от 13.08.2012 год.“ и по фактура №***/*** год., на стойност *** лева и начислен ДДС, в размер на *** лева, с посочен предмет - „Авансово плащане по договор за извършване на услуги с ръчен труд от 13.08.2012 год.“ и двете с издател „Олчай Дурмушев“ ЕООД и получател „***“ ООД? Ако се установи плащане по горепосочените фактури, извършено ли е връщане на получените суми?, в заключението си вещото лице е отговорило, че:

От представена справка по счетоводна сметка 411 „Клиенти“, по партида на клиент „***“ ООД, за периода от 01.08.2012 год. до 31.03.2016 год., се установява осчетоводяването на двете фактури и осчетоводяването на тяхното анулиране, както и че не се установява получено плащане по фактура №***/*** год. и по фактура №***/*** година.

Вещото лице е посочило, че от представената справка по счетоводна сметка 411 „Клиенти“, по партидата на клиент „***“ ООД, се установява, че ДДС, в размер на *** лева по фактура №***/*** год. и ДДС, в размер на *** лева по Фактура №***/*** год., са били начислени.

По осмия поставен му въпрос - Получено ли е плащане по фактура №***/*** год., на стойност *** лева и начислен ли е ДДС, в размер на *** лева; по фактура №***/*** год., на стойност *** лева и начислен ли е ДДС, в размер на *** лева и по фактура №***/*** год., на стойност *** лева и начислен ли е ДДС, в размер на *** лева, и трите с издател „Олчай Дурмушев“ ЕООД и получател „***“ ЕООД? Ако се установи плащане по горепосочените фактури, извършено ли е връщане на получените суми или установява ли се издаване на кредитни известия по посочените фактури?, в заключението си вещото лице е отговорило, че:

От представената справка по счетоводна сметка 411 „Клиенти“, по партидата на клиент „***“ ЕООД, за периода от 01.04.2014 год. до 29.02.2016 год., се установява осчетоводяването на трите фактури и осчетоводяването на кредитните известия към тези фактури и че не се установява получено плащане по фактура №***/*** год., по фактура №***/*** год. и по фактура №***/*** година.

Вещото лице е посочило в заключението, че от представената справка по счетоводна сметка 411 „Клиенти“, по партидата на клиент „***“ ЕООД, се установява, че ДДС, в размер на *** лева по фактура №***/*** год.; ДДС, в размер на *** лева по фактура №***/*** год. и ДДС, в размер на *** лева, по фактура №***/*** год., са начислени.

В съдебно заседание вещото лице И. К. Н. заявява, че поддържа заключението си. На поставен в съдебно заседание въпрос от процесуалния представител на ответника - дали при отговорите на въпрос №7 и въпрос №8 е разгледало Приложение №17 от Ревизионния доклад и документите към него, конкретно, дали е взело предвид платежно нареждане за сумата от *** лева, за плащане на фактура по договор?,  вещото лице отговаря, че тази сума, по това платежно нареждане, е взета предвид при отговора на въпрос №1, б.„а“, като сума, която е във връзка със заема между двете фирми, а не по отношение по плащане на фактури и че сумата е осчетоводена като върнат заем, което е посочено на лист 4 от заключението. Уточнява, че сумата и датата на платежното нареждане отговарят на сумата, която е осчетоводена като върнат заем и че мисли, че сборът на сумите по двете фактури, посочени във въпрос №7, не е *** лева.

На поставени въпроси в писмена молба от процесуалния представител на жалбоподателя, вещото лице Н. отговаря, както следва:

На въпрос: По въпрос 1.2 (1.б) вещото лице е установило, че фактурите, издадени от „Олчай Дурмушев“ ЕООД на „***“ ЕООД, не са осчетоводени като приход и по тях не са отразени плащания - Фактура №229/13.08.2012 год. и Фактура №243/21.09.2012 год. По коя счетоводна сметка са отразени нетните стойности на тези две издадени фактури?, вещото лице Н. отговаря, че нетните стойности са отразени по счетоводна сметка 4122 – Клиенти по аванс, като получено авансово плащане от клиент, което е отразено на лист 5 от заключението, като и двете фактури са осчетоводени по този начин.

На Въпрос: Възникнало ли е данъчно събитие по Фактура №229/13.08.2012 год. и Фактура №243/21.09.2012 год. или реално няма такова, така както са посочени като основание?, вещото лице Н. отговаря, че мнението й е, че данъчно събитие не е възникнало, тъй като данъчното събитие би следвало да е получено авансово плащане и тъй като не е установила такова, не е имало основание за издаване на фактури. Счита, че фактурите от 2012 год., според нея, не е следвало да бъдат издавани, тъй като не е налице данъчно събитие.

На Въпрос: Ако не е възникнало данъчно събитие и съответно, не е получено авансово плащане по Фактура №229/13.08.2012 год. и Фактура №243/21.09.2012 год., правилно ли е издаден протокола за анулирането им?, вещото лице Н. отговаря, че съобразно чл.115 от ЗДДС, ако се установи, че е допусната грешка при издаване на фактура или липса на данъчно събитие, следва да бъде издадено кредитно известие или протокол за анулиране на фактурата, т.е. че чисто формално, издаденият документ е правилен.

На Въпрос: На стр.26 от Ревизионния доклад, ревизиращият екип твърди, че след като тези фактури са включени в справка за реализиран оборот, то същите са приход. В тази връзка, вещото лице да обясни каква е разликата между оборот и приход?, вещото лице Н. отговаря, че има представа за кои справки става въпрос и че това са справките, с които са доказвани обороти, във връзка с декларациите А1, за износ на работници в Европа. Според нея, фактурите, за които се посочило, че не е налице данъчно събитие и не е следвало да бъдат издадени, то не е следвало да бъдат включени в тези справки, защото ако не е налице авансово плащане, няма за какво да бъде издадена фактура и тя няма място в самата справка. В тази връзка счита, че разликата между оборота и прихода в момента няма отношение, като пояснява, че приход ще бъде, ако е извършена дейност и се признае приход от тази дейност, а в случая няма приход, дори няма авансово плащане.

На Въпрос: По въпрос №2/лист 6 от заключението/ вещото лице е установило, че фактурите, издадени от „Олчай Дурмушев“ ЕООД на „***“ ЕООД, не са осчетоводени като приход и по тях не са отразени плащания. По коя счетоводна сметка са отразени нетните стойности на тези две издадени фактури?, вещото лице Н. отговаря, че че на лист 7 от заключението е описала счетоводните операции, във връзка с тези три фактури, които са осчетоводени по дебита на счетоводна сметка 4122 - Клиенти по аванси и че при първите и при вторите, е осчетоводено и ДДС по тях.

На Въпрос: Възникнало ли е данъчно събитие по фактурите, издадени от „Олчай Дурмушев“ ЕООД на „***“ ЕООД или реално няма такова, така, както са посочени като основание?, вещото лице Н. отговаря, че тъй като основанието по фактурите е получаване на аванс, не е установено получаване на парични средства и не е имало основание за издаване на фактурит, не е отразено получено плащане, не е установено и от ревизиращия екип, че такова е получено.

На Въпрос: Ако не е възникнало данъчно събитие и съответно, не е получено авансово плащане по фактурите, правилно ли са издадени кредитни известия?, вещото лице Н. отговаря, че при предходната фирма анулират фактурите с протокол, а тук издават кредитно известие, което също е допустимо.

Други доказателствени от страна на жалбоподателя, респ. от процесуалния му представител, както и от ответника по жалбата, респ. от процесуалния му представител, не са направени.

При така установената по делото фактическа обстановка и след проверката за допустимост на жалбата, при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че по същество, жалбата е частично основателна, по следните съображения:

Следва да се посочи, че настоящото производство по разгвеждане и п роизнасяне по подадената жалба от „Олчай Дурмушев” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, срещу РА №Р-16000920006570-091-001 от 23.06.2021 год. на ТД на НАП – Пловдив, е повторно, след като постановеното при първвоначалното й раглеждане Решение №169 от 08.06.2022 год. по адм.дело №300/2021 год. по описа на АдмС – Кърджали, е било отменено с Решение №4547 от 28.04.2023 год., постановено по адм.дело №7411/2022 год. по описа на ВАС – Първо отделение и делото е върнато за ново разглеждане, от друг състав на Административен съд – Кърджали, с дадени указания в мотивите към отменителното решение.

Така, по отношение отменителните основания по чл.146, т.1, т.2 и т.3 от АПК, съдът в настоящия състав намира следното:

Заповед №Р-16000920006570-020-001 от 02.11.2020 год. за възлагане на ревизия, с която е сложено началото на ревизията, е издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е издадена от Г. Н. Ч. - *** в ТД на НАП – Пловдив, по отношение на жалбоподателя „Олчай Дурмушев” ЕООД *** с ЕИК ***, като в заповедта е посочен точния обхват на ревизията по видове задължения и за конкретни периоди, посочен по-горе, както и е определен поименно и ревизиращия екип. Последвало е издаването на три заповеди за изменение на ЗВР (ЗИЗВР), с посочените по-горе номера и дати, които са издадени от същия „***” при ТД на НАП – Пловдив – Г. Н. Ч. и с които, на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК, срокът на ревизията е бил удължаван, съответно с последната от тях - ЗИЗВР №Р-16000920006570-020-004 от 08.03.2021 год., срокът за завършване на ревизията е определен до 09.04.2021 год., а преди това, със ЗИЗВР №Р-16000920006570-020-002 от 20.01.2021 год, е бил допълнен и обхватът на ревизията, като е бил включен и допълнителен ревизиран период за задължения за данък върху добавената стойност/ДДС/, а именно – от 01.12.2020 год. до 31.12.2020 год. Всички цитирани по-горе заповеди са надлежно връчени на ревизираното лице, първата, на пълномощник на същото, а останалите - по електронен път, на посочения адрес на електронната му поща.

В хода на ревизията, на основание чл.117 от ДОПК, от ревизиращия екип, в състав: 1. Р. Б. М. - *** (ръководител на ревизията) и 2. И. С. Ч. - *** в ТД на НАП  - Пловдив, е съставен Ревизионен доклад (РД) №Р-16000920006570-092-001 от 23.04.2021 год., връчен на ревизираното лице по електронен път, като срещу констатациите, изложени от ревизионния екип в ревизионния доклад, в удължения от ревизиращия орган срок по чл.117, ал.5 от ДОПК, е било подадено възражение от ревизираното лице.

На основание чл.119, ал.2 от ДОПК, е издаден и оспореният в настоящото производство Ревизионен акт (РА) №Р-16000920006570-091-001 от 23.06.2021 год. на ТД на НАП – Пловдив, от Г. Н. Ч., на длъжност „***” при ТД на НАП – Пловдив, възложил ревизията и Р. Б. М. - *** в ТД на НАП – Пловдив, ръководител на ревизията, като този РА отговаря на изискванията за форма и съдържание, регламентирани в чл.120, ал.1 от ДОПК и е надлежно връчен на ревизираното лице по електронен път. От страна на „Олчай Дурмушев” ЕООД *** както бе посочено и по-горе, е предприето в срок обжалване по административен ред на този ревизионен акт, с жалба с Вх.№70-00-7508 от 21.07.2021 год. на ТД на НАП Пловдив и с Вх.№20-28-239 от 29.07.2021 год. на Дирекция „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП. По повод тази жалба е последвало и издаването на Решение №479 от 03.09.2021 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - град Пловдив при ЦУ на НАП, с което, ревизионният акт е потвърден за установените с сего задължения, също надлежно връчено, по електронен път, на ревизираното лице.

Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно от приложените по делото Заповед №РД-09-2433 от 16.12.2019 год., издадена от директора на ТД на НАП - град Пловдив, на основание чл.7, ал.3 и чл.11, ал.3 от ЗНАП, във вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК и Приложения №1 и №2 към нея/л.3-л.6/, относно определянето на органи по приходите, които да издават заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.112 от ДОПК/включително и в случаите на връщане на преписките за издаване на нови ревизионни актове, на основание чл.155, ал.4 от ДОПК/, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, да издават резолюции за възлагане извършването на проверки, като изпълняват и правомощията по чл.7, ал.3, чл.63, чл.114, ал.2 и чл.119, ал.2 от ДОПК и като такива органи, с т.I.2. от заповедта, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“ с месторабота в град Пловдив и тези, с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали. Посочените актове са издадени в съотвествие и с приложената Заповед №РД-09-1602 от 08.10.2020 год., издадена от „за директор“ на ТД на НАП - град Пловдив, на основание чл.11, ал.1, т.1 от ЗНАП/л.11-л.12/, за изменение на утвърденото разпределение по сектори и екипи на органите по приходите от отдел „Ревизии”, дирекция „Контрол“ и определяне на съставите на секторите с място на работа - град Пловдив, като в същата заповед, като ръководител на екип 1, сектор 1 – град Пловдив, е посочен Г. Н. Ч. – на длъжност „***”. Посочените по-горе актове са издадени и в съответствие и със Заповед №РД-09-1530 от 30.09.2020 год., издадена от директора на ТД на НАП - град Пловдив, на основание чл.11, ал.1, т.1 от ЗНАП/л.7-л.8/, с която са определени длъжностни лица, които да изпълняват функциите на ръководители на екипи в Дирекция „Контрол”, отдел „Ревизии” при ТД на НАП – Пловдив, за срок от 01.10.2020 год. до провеждане на конкурентен подбор, като на позиция 2 в заповедта е посочена Р. Б. М. – ***, с място на работа – ***.

Извършените процесуални действия от органите по приходите и събраните доказателства са допустими по ДОПК и са осъществени по реда, предвиден в същия кодекс, спазени са и основните принципи на ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентните органи по смисъла на чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП, в кръга на определените им правомощия по чл.119, ал.2 от ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия), което изискване в случая е спазено. Освен това, всички цитирани по-горе актове са надлежно връчени, на ревизираното лица, по електронен път, на посочения адрес на електронната му поща. Изложеното налага извод, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание, а по наведените в жалбата доводи за допуснати процесуални нарушения, съдът намира следното:

По отношение изложения довод в жалбата, че е допуснато съществено нарушение в хода на производството по издаване на обжалвания РА, което се състои в бездействието на проверяващият орган, който не обсъдил доводите и доказателствата, въведени с подадената жалба/всъщност възражение/ срещу ревизионния доклад и че в самият ревизионен акт възражението на жалбоподателя не било разгледано, а този съществен процедурен пропуск не бил обсъден и в постановеното по повод подадената жалба решение, както и че в РА било посочено, че не е подадено възражение в деловодството на ТД на НАП – Пловдив до издаване на ревизионния акт, следва да се посочи, че в мотивите към РА е описано, че от управителя на дружеството О. Д. е подадена молба с Вх.№70-00-5338/18.05.2021 год. за удължаване на срока за подаване на възражение с един месец, в която е посочено, че на основание чл.117, ал.5 от ДОПК, желае срокът за представяне на възражение и доказателства по ревизионния доклад да бъде удължен с един месец, както и че е издадено Уведомление №Р-16000920006570-РУС-001/19.05.2021 год. за продължаване на срока за подаване на възражение и представяне на доказателства по ревизионен доклад, до 19.06.2021 год. и че същото е връчено на 21.05.2021 год. на декларирания електронен адрес, но че от ревизираното лице не е подадено възражение в деловодството на ТД на НАП - Пловдив до издаване на настоящия ревизионен акт. В така изложеното в мотивите не е отразено, че на датата 21.06.2021 год., т.е. в първия присъствен ден/понеделник/ след датата 19.06.2021 год./неприсъствен ден - събота/, до която е бил продължен срокът на подаване на възражение или иначе казано, в последния възможен момент, с пощенска експресна пратка е било подадено възражение от ревизираното лице, ведно с писмени доказателства към него, до Р. М. - *** при ТД на НАП – Пловдив, срещу констатациите, изложени от ревизионния екип в Ревизионния доклад №Р-16000920006570-092-001 от 23.04.2021 год., видно от приложената по преписката товарителница №*** на куриерска фирма „ОК експрес“/л.69/, като това възражение е постъпило и регистрирано в ТД на НАП – Пловдив с Вх.№70-00-6605 на 23.06.2021 год., т.е. на датата, на която е бил издаден и процесния ревизионен акт. На същата дата – 23.06.2021 год., възражението е било изпратено по електронен път, от деловодството на ТД на НАП – Пловдив, на адресата му - Р. Б. М. - *** при ТД на НАП – Пловдив, видно от приложената разпечатка от кореспонденция по електронен път/л.83/, но така или иначе, на тази дата ревизионният акт вече е бил издаден, а от това следва, че вече обективно е било невъзможно да се обсъждат доводите и доказателствата, въведени с подаденото възражение против ревизионния доклад. Дори и да се приеме, че това съставлява нарушение на административнопроизводствените правила по издаването на оспорения ревизионен акт, съдът в настоящия състав намира, че същото не може да бъде квалифицирано като такова от категорията на съществените, което да обуслови незаконосъобразност, а оттам да съставлява самостоятелно и достатъчно основание за цялостна отмяна на ревизионния акт. Съдът счита че това е така, тъй като същите доводи и аргументи, които са били изложени във възражението против РД, са изложени и в жалбата против самия РА, подадена до директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, като са били приложени и абсолютно същите писмени доказателства, каквито са били приложени и към възражението. Всички тези доводи и аргументи решаващият орган е разгледал и обсъдил в мотивите към решението си и съответно се е обосновал, защо не ги възприема.

По отношение материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт, съдът намира следното:

Следва най-напред да се посочи, че дружеството-жалбоподател е регистрирано лице по ЗДДС, считано от 16.03.2011 год., както и отново да се отбележи, че извършената на „Олчай Дурмушев“ ЕООД *** ревизия, относно правилното прилагане на ЗДДС, обхваща данъчните периоди от 01.01.2015 год. до 31.12.2017 год. и от 01.12.2020 год. до 31.12.2020 год., съгласно посочените по-горе ЗВР и заповеди за изменение на ЗВР.

Ревизиращият екип е установил, че „Олчай Дурмушев“ ЕООД неправилно е отразило в дневника за покупки, касаещ м.02.2015 год. две издадени фактури, с №**********/13.12.2013 год. и с №**********/09.01.2014 год., с начислен ДДС по тях в общ размер от *** лева. Органите по приходите са направили констатация, че за дружеството не възниква правото на приспадане на данъчен кредит в горния размер, по тези две фактури, тъй като в конкретния случай не е спазен срокът по чл.72, ал.1 от ЗДДС за упражняване на това право. Цитираната разпоредба гласи, че регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право или в един от следващите 12 данъчни периода. По отношение тези две фактури, задълженото лице е имало възможност да ги отрази в отчетния регистър „дневник за покупки“ през периода, в който същите са получени или в някой от следващите данъчни периода, включително до м.12.2014 год. (по първата фактура с №**********/13.12.2013 год.), респ. до м.01.2015 год. (по втората фактура с №**********/09.01.2014 год.). Констатирано е, че това не е било сторпено от ревизираното лице, а след като това не е било сторено от негова страна, то с оглед императивната норма на чл.72, ал.1 от ЗДДС, за дружеството не е налице условието за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, в размер на *** лева, по двете фактури: с №**********/13.12.2013 год. и с №**********/09.01.2014 год., чрез отразяването им в дневника за покупки едва през м.02.2015 год. С оглед гореизложеното, съдът счита, както правилно е приел и директорът на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, че констатациите на ревизиращия екип са правилни и обосновани и за „Олчай Дурмушев“ ЕООД не е било налице условието за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, в размер на *** лева през м.02.2015 год., поради неспазване разпоредбата на чл.72, ал.1 от ЗДДС. Така, сумата в размер на *** лева правилно е определена като дължима от дружеството за м.02.2015 год., ведно с начислените върху нея лихви, възлизащи в размер на *** лева.

В хода на ревизията, от органите по приходите е констатирано също, че в дневника за продажби, касаещ м.02.2015 год., дружеството е включило издадени от него 3 броя протоколи по чл.117 от ЗДДС, във връзка с осъществени през м.12.2013 год. и м.01.2014 год. вътреобщностни придобивания/ВОП/ на стоки от чуждестранни контрагенти. Ревизираното лице е следвало да издаде протоколите по чл.117, ал.1 от ЗДДС най-късно до 27.12.2013 год., до 24.01.2014 год. и до 15.02.2014 год., за начисляване на дължимия към бюджета данък и да отрази тези протоколи в отчетните регистри по ЗДДС, касаещи съответно периодите - м.12.2013 год., м.01.2014 год. и м.02.2014 год. Предвид така установените факти, за несвоевременното отразяване на протоколите по чл.117 от ЗДДС и разчитане с бюджета на дължимия косвен данък по повод осъществените от дружеството 3 броя ВОП, органите по приходите правилно са начислили, на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ, лихви, възлизащи на сумата в размер на 49.02 лева, установена за дължима през м.02.2015 година.

Ревизиращите органи са установили, че жалбоподателят „Олчай Дурмушев“ ЕООД е отразило в дневника за продажби за съответните данъчни периоди следните три фактури, издадени от него към получателя „***“ ЕООД, а имено:

□ фактура №***/*** год., на стойност *** лева и начислен ДДС, в размер на *** лева, с посочен предмет - „Авансово плащане по договор за изпълнение на услуги от 14.04.2014 год.“;

□ фактура №***/*** год., на стойност *** лева и начислен ДДС, в размер на *** лева, с посочен предмет - „Авансово плащане по договор за изпълнение на услуги от 14.04.2014 год.“;

□ фактура №***/*** год., на стойност ***лева и начислен ДДС, в размер на *** лева, с посочен предмет - „Авансово плащане по договор за изпълнение на услуги от 14.04.2014 год.“.

Установили са, че през данъчния период - м.02.2016 год., ревизираното дружество е издало кредитни известия/КИ/, с които е извършено анулиране на горепосочените три данъчни фактури, както следва:

□ КИ №**********/01.02.2016 год., на стойност (-) *** лева и ДДС (-) *** лева, с посочено основание - „Авансово плащане по договор за изпълнение на услуги от 14.04.2014 год.“;

□ КИ №**********/01.02.2016 год., на стойност (-) *** лева и ДДС (-) *** лева, с посочено основание - „Авансово плащане по договор за изпълнение на услуги от 14.04.2014 год.“;

□ КИ №**********/01.02.2016 год., на стойност (-) *** лева и ДДС (-) *** лева, с посочено основание - „Авансово плащане по договор за изпълнение на услуги от 14.04.2014 год.“.

Извършена е била насрещна проверка на „***“ ЕООД, при която е установено, че дружеството-клиент е със служебно прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 22.05.2018 год. поради наличие на обстоятелствата по чл.176 от същия закон, а управителят на „***“ ЕООД или упълномощено от него лице не са били открити на декларирания от дружеството адрес за кореспонденция. За периода, обхващащ времето от 01.04.2014 год. до 31.12.2015 год., на „***“ ЕООД е била извършена ревизия по ЗДДС, при която е било установено, че не е била извършена корекция на фактурите, издадени от доставчика „Олчай Дурмушев“ ЕООД. При проверка на данните, съдържащи се в информационните масиви на НАП, е било установено, че ревизираното дружество е отразило в дневника за продажби издадените от него през м.04.2014 год. и м.11.2014 год. 3 броя фактури, както и съставените през м.02.2016 год. 3 броя кредитни известия, но от страна на „***“ ЕООД обаче е извършено включване в отчетните регистри по ЗДДС само на посочените спорни 3 броя фактури, но не и на кредитните известия, издадени от „Олчай Дурмушев“ ЕООД. Дадено е било писмено обяснение, в което е посочено, че кредитните известия са издадени на база неизпълнение на чл.2 от сключения с „***“ ЕООД договор за изпълнение на услуги с ръчен труд от 14.04.2014 год. В посочения текст от договора е отразено, че общата стойност по договора възлиза на приблизителната стойност от *** лева с включен ДДС и същата ще бъде заплатена по следния начин:

• в срок до 5 дни от подписване на договора, възложителят ще заплати на  изпълнителя авансово сума в размер на *** лева с включен ДДС;

• в срок до 15 дни от подписване на договора, възложителят ще заплати на изпълнителя авансово сума в размер на *** лева с включен ДДС;

• в срок до 01.12. на текущата година, възложителят ще заплати на изпълнителя авансово сума в размер на *** лева с включен ДДС;

• окончателно плащане в приблизителен размер на *** лева с включен ДДС - в срок до 14.04.2015 год.;

• при промяна на стойността на настоящия договор ще се изготви допълнително споразумение между двете страни.

Органите по приходите са установили, че общата стойност от *** лева по първа точка от чл.2 на договора съответства на стойността по фактура №***/*** год., съответно, че общата стойност от *** лева по втората точка отговаря на стойността по фактура №***/*** год., а общата стойност от *** лева по третата точка отговаря на стойността по фактура №***/*** година.

Ревизиращият екип е направил определени констатации, въз основа на които е обосновал извод за действително осъществени авансови парични плащания от страна на „***“ ЕООД, което от своя страна, било основание за издаване на съответните данъчни фактури от „Олчай Дурмушев“ ЕООД. Установено било също така, че съгласно представената от ревизираното дружество разпечатка на счетоводна сметка 412 – „Клиенти по аванси“ нямало отразено връщане на авансово преведените суми, които да обосноват извършеното от страна на „Олчай Дурмушев“ ЕООД издаване на 3 броя кредитни известия. С оглед на това е формирано заключение, че в конкретния случай, за ревизираното дружество не са били  налице посочените в чл.115 от ЗДДС предпоставки за извършване на корекция на начисления косвен данък по издадените от него фактури с №***/*** год., с №***/*** год. и с №***/ *** год. С оглед на тези съображения, ревизиращият екип не е признал издадените през м.02.2016 год. от „Олчай Дурмушев“ ЕООД 3 броя кредитни известия, с които е извършено сторниране на начислен ДДС, в общ размер на *** лева, поради липсата на предпоставките, визирани от законодателя в нормата чл.115 от ЗДДС.

Издадените от дружеството кредитни известия с №**********/01.02.2016 год., с №**********/01.02.2016 год. и с №**********/01.02.2016 год., са отразени от „Олчай Дурмушев“ ЕООД в подадените от него отчетни регистри по ЗДДС - дневник за продажби и справка-декларация по ЗДДС и участвали във формиране на резултата за данъчния период, обхващащ времето от 01.02.2016 год. до 28.02.2016 год., а не през м.03.2016 год.

От директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив е прието, че при един по-внимателен и задълбочен прочит на разпоредбата на чл.115 от ЗДДС (в редакция й към датата на издаване на спорните 3 броя кредитни известия, а именно 01.02.2016 год.) ставало ясно, че законодателят е поставил изискването за издаване на кредитно известие само и единствено когато е налице изменение на данъчната основа на доставката или разваляне на доставката и че в конкретния случай, с издадените от „Олчай Дурмушев“ ЕООД 3 броя фактури не се документира извършено прехвърляне на собственост върху стока по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗДДС, респ. не е налице реално извършване на услуга по реда на чл.9, ал.1 от ЗДДС, защото като основание на стопанската операция в съставените от дружеството първични счетоводни документи бил отразен текста - „Авансово плащане по договор за изпълнение на услуги от 14.04.2014 год.“ и следователно, в конкретния случай била налице авансово преведена сума, която е била основание за възникване на данъчно събитие по чл.25, ал.7 от ЗДДС и възникнало задължение за „Олчай  Дурмушев“ ЕООД да издаде данъчен документ в срока по чл.113, ал.4 от същия закон. Предвид изложеното е прието, че единственото основание, което в конкретно разглеждания случай може да породи задължение за съставяне на кредитни известия към коментираните 3 броя фактури, е да е налице извършено от „Олчай Дурмушев“ ЕООД връщане на всички авансово преведени от „***“ ЕООД парични суми. Така е изведен извод, че посоченото е достатъчно основание да бъде прието, че обследваните 3 броя кредитни известия са неправилно издадени от „Олчай Дурмушев“ ЕООД, поради което извършеното от него сторниране на косвен данък/ДДС/, в размер на *** лева през м.02.2016 год. се явява незаконосъобразно. В допълнение и независимо от посоченото е отразен и фактът, че в конкретния случай не било изпълнено и изискването на чл.115, ал.4, т.2 от ЗДДС, тъй като в коментираните кредитни известия не било отбелязано основанието за тяхното издаване, а единственото основание в случая можел да бъде фактът на връщане на авансово получените парични суми - обстоятелство, което не било доказано от дружеството - жалбоподател.

Така, от решаващия орган – директорът на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, е възприета изцяло установената от ревизиращия екип фактическа обстановка по конкретния случай, касаещ тези издадени три кредитни известия и е съответно е прието, че не се опровергава направената от него констатация за наличие на неправомерно извършено през м.02.2016 год. от „Олчай Дурмушев“ ЕООД сторниране на косвен данък в размер на *** лева и че същият правилно и законосъобразно е вменен като дължима сума, ведно с начислените, на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ, лихви в размер на *** лева.

Съдът в настоящия състав намира, че неправилно ревизиращият екип, а впоследствие и решаващият орган са приели, че след като няма връщане на авансово преведени суми, то няма основание за кредитни известия. Тези изводи на органите по приходите не са подкрепени от законова норма, а остават просто тяхно съждение. Жалбоподателят „Олчай Дурмушев“ ЕООД е изпълнил своето задължжение по чл.115 от ЗДДС, в хипотезата, в която, при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата, като самото връщане на сумите не е от значение за отчетността на извършената счетоводна операция. В случай, че сумата не бъде върната, дружеството - контрахент разполага със съответните законови възможности за предявяване на вземането си по съдебен ред и т.н. Издаването на кредитни известия към фактури не означава автоматично връщане на сумите по тези фактури, било то авансово получени или други, при положение, че липсва воля за това в насрещната страна – обстоятелство, което ясно личи в случая от бездействието на контрахента „***“ ООД. Извършването на доставка по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС е абсолютна предпоставка за възникването и упражняването на правото на данъчен кредит, поради което само при наличието на доставка данъкът се явява начислен от доставчика правомерно, като по аргумент на противното, в случая липсва доставка, т.к. е налице неизпълнение на сключения договор от 14.04.2014 год. за изпълнение на услуги с ръчен труд, от страна на „***“ ЕООД и поради тази причина, „Олчай Дурмушев“ ЕООД е издало цитираните по-горе кредитни известия за неосъществени сделки по посочените три фактури.

Горният извод се подкрепя и от вещото лице, което в своето заключение е посочило, че по тези фактури не е получено авансовото плащане и съответно, сумите по фактурите, отразени в счетоводството на ревизираното дружество по сметка 412 „Клиенти по аванси“, не са отчетени на приход, то кредитните известия правилно са отразени в Дневник за продажби и СД по ЗДДС за месец 02.2016 год. Според заключението на вещото лице, основанието по фактурите, издадени към клиент „***“ ЕООД, е получаване на авансово плащане, а след като е доказано, че получаване на такива авансови плащания по тези три фактури не е имало, то не е имало и основание за издаването на фактурите. След като тези фактури обаче са били издадени, те следва да бъдат анулирани или да се издаде кредитно известие, което е и направено в случая от ревизираното лице. Аргумент за горното може да се изведе и от нормата на чл.116, ал.1, предл.2, във вр. с ал.3 от ЗДДС, съгласно които, погрешно съставени или поправени документи се анулират и се издават нови, като за погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен. В т.8 от заключението си вещото лице е категорично, че се установява осчетоводяването трите фактури, както и осчетоводяването на кредитните известия към тези фактури, но не се установява получено плащане по тези фактури фактура №***/*** год., фактура №***/*** год. и фактура №***/*** година.

От изложеното по-горе се налага изводът, че след като в конкретния случай не е налице авансово преведена сума, съответно, не е било получено авансово плащане по посочения договор, сключен от ревизираното лице с „***“ ЕООД, то няма как да е налице връщане от страна на „Олчай Дурмушев“ ЕООД на всички авансово преведени от „***“ ЕООД парични суми, тъй като, при липса на каквото и да е авансово плащане по която и да е от трите описани фактури, просто няма какво да бъде връщано.

Предвид горното съдът намира за незаконосъобразни и неправилни изводите на ревизиращия екип, съответно и на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, касаещи тази част на оспорения ревизионен акт. Това обуславя извод за материална незаконосъобразност на ревизионния акт в тази му част, т.е. по отношение на същата е налице основанието за отмяната й по чл.146, т.4 от АПК, като с решението по настоящото дело, РА №Р-16000920006570-091-001 от 23.06.2021 год. на ТД на НАП - Пловдив следва да бъде отменен в частта му, с която на жалбоподателя „О.Д.“ ЕООД *** е установено задължение по ЗДДС, в размер на *** лева, за данъчен период м.02.2016 год., ведно с начислените лихви върху това задължение, до датата на издаване на ревизионния акт, възлизащи в размер на *** лева.

На следващо млясто, органите по приходите са установили, че ревизираното дружество е издало на контрахента „***“ ООД ***, съответно отразило в дневника за продажби, касаещ м.08.2012 год. и м.09.2012 год., следните две  фактури:

□ №***/*** год., на стойност *** лева и начислен ДДС, в размер на *** лева, с посочен предмет - „Авансово плащане по договор за извършване на услуги с ръчен труд от 13.08.2012 год.“;

□ №***/*** год., на стойност *** лева и начислен ДДС, в размер на *** лева, с посочен предмет - „Авансово плащане по договор за извършване на услуги с ръчен труд от 13.08.2012 год.“.

Констатирано е, че „Олчай Дурмушев“ ЕООД е включила посочените две фактури (със същите номера и дати на издаване) със знак минус (-) в дневника за продажби, касаещ данъчния период м.03.2016 год., с което е извършил сторниране на начисления косвен данък, в общ размер на *** лева (*** лева + *** лева). Извършена е била насрещна проверка на „***“ ООД, като е установено, че дружеството е с прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 18.08.2016 год., поради наличие на обстоятелствата по чл.176 от същия закон. От страна на проверяваното лице не са били представени изисканите документи и информация относно издадените от „Олчай Дурмушев“ ЕООД две данъчни фактури и тяхното последващо сторниране, като е било установено, че през 2016 год. „***“ ООД не е осъществявало стопанска дейност и поради тази причина е била подадена неактивна ГДД по чл.92 от ЗКПО (обр. 1010а), както и че последната, подадена от дружеството в НАП справка-декларация по ЗДДС, касае м.01.2016 год. От страна на жалбоподателя са били представени екземпляри на посочените две фактури с №***/*** год. и с №***/*** год., издадени към „***“ ООД, както и Протокол №**********/02.03.2016 год. по чл.116 от ЗДДС, с посочено в него основание за корекцията - „Неосъществена сделка и неизвършено плащане“. С оглед така приложения протокол ревизиращият екип е приел, че същият се явява неправомерно издаден, тъй като в конкретния случай не били налице погрешно съставени или поправени документи, както изисква нормата на чл.116, ал.1 от ЗДДС и освен това, този протокол за анулиране не бил подписан от лице, представляващо „***“ ООД, поради което било налице нарушение на чл.116, ал.4, т.4 от ЗДДС. Ревизиращият екип е оспорил извършеното от ревизираното дружество анулиране на издадените фактури и сторниране на косвения данък, в размер на *** лева с аргумента, че в конкретния случай е налице извършено плащане по въпросните фактури, като нямало данни за връщане на суми от страна на „Олчай Дурмушев“ ЕООД, както и поради липсата на приложени доказателства, удостоверяващи наличие на неосъществена или развалена доставка. С оглед тези съображения, ревизиращият екип не е признал извършеното от „Олчай Дурмушев“ ЕООД през м.03.2016 год., сторниране на начислен ДДС, в общ размер от *** лева, поради липсата на законово основание за това.

От директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив впоследствие е посочено, че в конкретния случай, от страна на „Олчай Дурмушев“ ЕООД не са налице издадени кредитни известия по реда на чл.115 от ЗДДС и че в дневника за продажби, касаещ м.03.2016 год., дружеството е отразило със знак минус (-) номерата и датите на фактурите, по които „***“ ООД се явява получател, т.е. нямало съставен и отразен в съответния отчетен регистър данъчен документ по реда на чл.112, ал.1, т.2 от ЗДДС - известие към фактура, съдържащо реквизитите на чл.115, ал.4 от ЗДДС. На решаващият орган е посочил, че от страна на „Олчай Дурмушев“ ЕООД не било представено нито едно годно доказателство и/или доказателствено средство, обосноваващо настъпило изменение на данъчната основа на доставката или възникнало обстоятелство, удостоверяващо разваляне на доставката, като е прието, че следователно, за жалбоподателя не са били налице законовите условия и предпоставки за издаване на кредитно известие и за сторниране на начисления косвен данък, отразен в издадените от него фактури с №********** от 13.08.2012 год. и с №********** от 21.09.2012 год. На следващо място решаващият орган е посочил факта, че издаденият от ревизираното дружество и приложен по административната преписка „Протокол за анулиране на фактура“ не може да бъде кредитиран като годно доказателство, тъй като не били налице правните основания за издаването му, съобразно изискванията на чл.116 от ЗДДС, т.к. в този протокол нямало отразени никакви суми - както на данъчната основа, така и на размера на ДДС, липсвали данни за дружеството-получател и подпис на лицето, което го представлява. Посочено е, че този протокол не бил включен от „Олчай Дурмушев“ ЕООД в подаден от него в НАП отчетен регистър „дневник за продажби“, както в данъчния периода на неговото издаване - м.03.2016 год., така и в следващи данъчни периоди. Относно приложеното към жалбата „уведомително писмо“ от И. З. - управител на „***“ ООД решаващият орган е намерил за нужно да посочи, че същото представлява едно негово волеизявление, което по никакъв начин не опровергавало установената от ревизиращия екип фактическа обстановка и не променяло направената констатация за неправомерно извършено сторниране на косвен данък по издадените от „Олчай Дурмушев “ ЕООД 2 броя фактури. Посочил е също, че дори хипотетично да бъде прието, че въпросният протокол №********** от 02.03.2016 год. е получен от „***“ ООД, то нямало доказателства да е бил отразен от това дружество в подадени от него в НАП отчетни регистри по ЗДДС - дневник за покупки и справка-декларация по ЗДДС, както в периода на неговото издаване - м.03.2016 год., така и в следващи данъчни периоди и в потвърждение на горното обстоятелство се явява и безспорният факт, че „***“ ООД било с прекратена регистрация по ЗДДС от 18.08.2016 год., като по повод извършената насрещна проверка на дружеството било установено, че последната, подадена от него декларация по ЗДДС, касаела м.01.2016 год. Предвид изложеното, директорът на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив е приел, че органите по приходите при ТД на НАП - Пловдив мотивирано, обосновано и законосъобразно не са признали извършеното от „Олчай Дурмушев“ ЕООД сторниране на косвен данък/ДДС/, в размер на *** лева, както и че тази сума правилно е определена за дължима към бюджета през м.03.2016 год., ведно с начислените прилежащи лихви, възлизащи в размер на *** лева.

Съдът в настоящия състав намира, че изводите на ревизиращия екип, а впоследствие и изводите на решаващият орган са неправилни. Ревизираното лице „Олчай Дурмушев“ ЕООД е изпълнило изискванията на чл.115 от ЗДДС и правилно, след като сделката/Договор от 13.08.2012 год. за извършване на услуги с ръчен труд, сключен с „***“ ООД/ е развалена, е анулирало посочените две фактури с №********** от 13.08.2012 год. и с №********** от 21.09.2012 год., по реда на чл.116, ал.3, вр. с ал.4 от ЗДДС. В съставения от ревизираното лице Протокол №********** от 02.03.2016 год. по чл.116 от ЗДДС, е с ясно посочено в него основание за корекцията - „Неосъществена сделка и неизвършено плащане“. Неправилно ревизиращият екип, а впоследствие и решаващият орган, се се позовали на бездействието на дружеството-контрагент „***“ ООД, като в решението решаващият орган се позовава основно на твърдението, че представеният като доказателство Протокол №********** от 02.03.2016 год. по чл.116 от ЗДДС не бил отразен в дневника за покупки и справка декларация по ЗДДС от това дружество, нито в периода на неговото издаване, нито в следващи данъчни периоди. Според настоящия съдебен състав, какви действия е предприело въпросното дружество „***“ ООД не се отнася до настоящата проверка с оглед обстоятелството, че не това дружество е ревизираното с настоящата данъчна ревизия лице и съответно, начинът на водене на счетоводството му, не би следвало да е каквато и да е отговорност на настоящия жалбоподател. Също така, правно иревелевантно е обстоятелството, дали това дружество е с прекратена регистрация по ЗДДС и то особено след датата на извършване на горните операции – протоколът по чр.116 от ЗДДС за анулиране на тези две фактури е съставен през м.март 2016 год., а регистрацията на „***“ ООД по ЗДДС е прекратена на 18.08.2016 год. Същевременно, вещото лице в своето заключение е посочило, че при справка в счетоводните регистри - Счетоводна справка по сметка 411 „Клиенти“, за клиент „***“ ООД, за периода от 01.08.2012 год. до 31.03.2016 год., се установява, че дружеството е осчетоводило в счетоводството си тези две фактури, издадени към клиент „***“ ООД, а именно фактура №***/*** год. и фактура №***/*** год., но и че по посочените две фактури не е отразено получено плащане и сумите по фактурите не са отчетени като приход. В заключението е посочено също, че през месец 03.2016 год. е съставен протокол за анулиране на фактури №********** от 02.03.2016 год., с който тези две фактури: с №********** от 13.08.2012 год. и с №********** от 21.09.2012 год., са анулирани, с основание „неосъществена сделка и неизвършено плащане“ и че протоколът за анулиране е отразен в счетоводството на дружеството и е намерил отражение в дневник продажби и СД по ЗДДС за месец 03.2016 год., както и че във връзка с този протокол за анулиране на фактури, не е отразено възстановяване на плащане. В т.7 от заключението си вещото лице е категорично, че не се установява получено плащане по фактура №********** от 13.08.2012 год. и по фактура №********** от 21.09.2012 год. и че от представена справка по счетоводна сметка 411 „Клиенти“, по партида на клиент „***“ ООД, се установява, че ДДС, в размер на *** лева, по фактура №********** от 13.08.2012 год. и ДДС, в размер на *** лева, по фактура №********** от 21.09.2012 год., е бил начислен. Следва да се добави, че в съдебно заседание вещото лице дава становище, че данъчно събитие във връзка с тези две фактури не е възникнало, тъй като данъчното събитие би следвало да е получено авансово плащане и тъй като не е установено такова плащане, не е имало и основание за издаване на фактури, както и дава становище, че тези две фактури от 2012 год. не е следвало да бъдат издавани, тъй като не е налице данъчно събитие. Според обясненията на вещото лице в съдебно заседание, съобразно чл.115 от ЗДДС, ако се установи, че е допусната грешка при издаването на фактура или при липса на данъчно събитие, следва да бъде издадено кредитно известие или протокол за анулиране на фактурата, като според вещото лице, чисто формално издаденият документ - протокол за анулиране на фактурите, е правилен. Отново следва да се посочи, че този протокол за анулиране на посомените две фактури не е бил кредитиран от ревизиращия екип и не взет предвид от органите по приходите, но според настоящия състав, неправилно не е съобразен при издаването на обжалвания ревизионен акт, тъй като, в крайна сметка, реално плащане по посочените две фактури няма, съответно няма и резултат, който да води до данъчно събитие.

Предвид горното съдът намира за незаконосъобразни и неправилни изводите на ревизиращия екип, съответно и на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, касаещи и тази част на оспорения ревизионен акт. Следва да се добави, че ако се следва логиката на органите по приходите/а това се отнася и за фактурите с клиент „***“ ЕООД, коментирани по-горе/, то следва данъчнозадълженото лице, регистрирано по ЗДДС, да начислява и съответно - да внася ДДС, в съответните законоустановени срокове върху суми, т.е. върху плащания, които реално въобще не е получило – нито към момента на издаване на съответния документ, в случая данъчни фактури, нито впоследствие, с която логика настоящият състав на съда не може да се съгласи.

Така, съдът намира, че горното обуславя извод за материална незаконосъобразност на ревизионния акт и в тази му част, т.е. по отношение на същата е налице основанието за отмяната й по чл.146, т.4 от АПК, като с решението по настоящото дело, РА №Р-16000920006570-091-001 от 23.06.2021 год. на ТД на НАП - Пловдив следва да бъде отменен в частта му, с която на жалбоподателя „Олчай Дурмушев“ ЕООД *** е установено задължение по ЗДДС, в размер на *** лева, за данъчен период м.03.2016 год., ведно с начислените лихви върху това задължение до датата на издаване на ревизионния акт, възлизащи в размер на *** лева.

В хода на ревизията, от ревизиращият екип е констатирано, че жалбоподателят „Олчай Дурмушев“ ЕООД е издал през м.03.2017 год. три броя фактури, както следва: фактура №*********/01.03.2017 год., фактура №***/*** год. и фактура №*********/31.03.2017 год., към получателя „***“ ЕООД, с начислен ДДС, в общ размер на *** лева. По описаните три фактури през месец март 2017 год. е ползван данъчен кредит, в размер на *** лева. През м.06.2017 год., от страна на „Олчай Дурмушев“ ЕООД са издадени три броя кредитни известия, с №30000000206 от 30.06.2017 год., с №********** от 30.06.2017 год. и с №********** от 30.06.2017 год., с които е сторниран начисления от дружеството ДДС, в посочения размер. Органите по приходите са установили, че въпросните кредитни известия не са включени в дневника за продажби на задълженото лице през периода на тяхното издаване, а именно – през м.06.2017 год., а през данъчния период м.12.2020 год. Съгласно текста на чл.124, ал.2 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл.119 от ЗДДС в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.

В конкретния случай, съставените от страна на „Олчай Дурмушев“ ЕООД три кредитни известия, с №30000000206/30.06.2017 год., с №**********/30.06.2017 год. и с №**********/30.06.2017 год., представляват данъчни документи по силата на чл.112, ал.1, т.2 от ЗДДС и с оглед нормата на чл.124, ал.2 от същия закон, жалбоподателят, в качеството му на техен издател, е бил длъжен да ги отрази в дневника за продажби, касаещ м.06.2017 год. Така, предвид факта, че това отразяване е осъществено през м. 12.2020 год., органите по приходите са вменили като задължение за м.06.2017 год. само лихва, в размер на *** лева, изчислена върху главницата от *** лева, за времето от 17.07.2017 год. до 14.01.2021 година.

Във връзка с горното следва да се посочи, че жалбоподателят не е изложил никакви доводи и аргументи срещу така направените констатации както в жалбата до директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, така и в жалбата до съда, задвижила настоящото съдебно производство.

Настоящият съдебен състав намира за правилни и законосъобразни тези констатации, направени от ревизиращия екип в оспорения РА, съответно възприети и в решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив.  Текстът на чл.124, ал.2, изр.1/първо/ от ЗДДС ясно регламентира, че регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл.119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. В конкретния случай, съставените от страна на ревизираното лице „Олчай Дурмушев“ ЕООД три кредитни известия, съответно с №30000000206 от 30.06.2017 год., с №********** от 30.06.2017 год. и с №********** от 30.06.2017 год., безспорно представляват данъчни документи по смисъла на чл.112, ал.1, т.2 от ЗДДС и с оглед нормата на чл.124, ал. 2 от същия закон, ревизираното дружество, в качеството му на техен издател безспорно е било длъжно да ги отрази в дневника за продажби, касаещ м.06.2017 год., Това обстоятелство води до задължение за „Олчай Дурмушев“ ЕООД да възстанови, ползвания през месец март 2017 год. данъчен кредит. Предвид факта, че това отразяване е осъществено едва през м. 12.2020 год., то законосъобразно и правилно органите по приходите са вменили като задължение за м.06.2017 год. само лихва, в размер на *** лева, изчислена върху главницата от *** лева, за времето от 17.07.2017 год. да 14.01.2021 год., т.е. за допуснатата забава при деклариране на данъчен кредит със знак минус (-) или казано по друг начин, в периода от 17.07.2017 год. до 14.01.2021 год., дружеството „Олчай Дурмушев“ ЕООД е имало задължение за деклариране и възстановяване на данъчен кредит, в размер на *** лева и за така допуснатата забава е изчислена лихвата, в размер на *** лева. В т.3 от заключението на вещото лице е посочено категорично, че лихвата върху дължимия за възстановяване данъчен кредит, определена с процесния РА, е изчислена правилно.

Така, съдът намира, че горното обуславя извод за материална законосъобразност на ревизионния акт в тази му част, т.е. по отношение на същата не е налице отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК, като с решението по настоящото дело, жалбата на „Олчай Дурмушев“ ЕООД против РА №Р-16000920006570-091-001 от 23.06.2021 год. на ТД на НАП – Пловдив, в тази му част, с която на жалбоподателя е установено задължение за лихва, в размер на *** лева, изчислена върху главницата от *** лева, за времето от 17.07.2017 год. до 14.01.2021 год., следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

В хода на ревизията, от ревизиращия екип е установено, че „Олчай Дурмушев“ ЕООД се явява получател по фактура №**********/22.08.2016 год., на стойност *** лева, с начислен ДДС, в размер на *** лева, издадена от доставчика „***“ ЕООД, с ЕИК ***, като предмет на доставката по тази фактура са 20000 кг. захар. Органите по приходите са установили, че ревизираното лице е упражнило два пъти правото си на приспадане на данъчен кредит по горепосочения първичен счетоводен документ чрез отразяването му в дневника за покупки, както през м.08.2016 год., така и през м.03.2017 год. Констатирано е също така, че „Олчай Дурмушев“ ЕООД е направил корекция на дублираната през м.03.2017 год. фактура, като е отразил същата със знак „минус“ (-) в дневника за покупки, касаещ м.12.2020 год.

Предвид така установените обстоятелства, на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ, за неправомерно ползвания данъчен кредит, в размер на *** лева по дублираната фактура №**********/22.08.2016 год., са начислени лихви за периода от 18.04.2017 год. до 14.01.2021 год., които възлизат на сумата от *** лева и са определени за дължими за данъчния период м.03.2017 година.

Във връзка с горното, и тук следва да се посочи, че жалбоподателят не е изложил никакви доводи и аргументи срещу така направените констатации, както в жалбата против ревизионния акт, до директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, така и в жалбата до съда, задвижила настоящото съдебно производство.

Следва да се отбележи, че съгласно т.4 от заключението на вещото лице, „Олчай Дурмушев“ ЕООД е упражнило правото си на данъчен кредит по тази фактура два пъти – веднъж през м.08.2016 год. и впоследствие, през м.03.2017 год., като през м.12.2020 год., фактурата е отразена със знак минус (-) в дневника за покупките за м.12.2020 год. и съответните счетоводни сметки. В заключението ясно е посочено, че за периода от 18.04.2017 год. до 14.01.2021 год., дружеството е ползвало данъчен кредит, в размер на *** лева, без да има право на това, за което са начислени лихви, в размер на *** лева.

Така, съдът намира, че горното обуславя извод за материална законосъобразност на ревизионния акт и в тази му част, т.е. по отношение на същата не е налице отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК, като с решението по настоящото дело, жалбата на „Олчай Дурмушев“ ЕООД против РА №Р-16000920006570-091-001 от 23.06.2021 год. на ТД на НАП – Пловдив, в тази му част, с която на жалбоподателя е установено задължение за лихва, в размер на *** лева, изчислена върху главницата/неправомерно ползвания данъчен кредит/ от *** лева, за периода от 18.04.2017 год. до 14.01.2021 год., следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Видно от констативната част на съставения ревизионен доклад, ревизираното лице ,,Олчай Дурмушев“ ЕООД е отразило в дневника за покупки, касаещ м.03.2017 год,. два пъти фактура №********** от 30.03.2017 год., с данъчна основа *** лева и с начислен ДДС, в размер на *** лева, издадена от доставчика „***“ ЕООД, с ЕИК ***. Установено е в хода на ревизията, че през м.12.2020 год,. от страна на ревизираното дружество са предприети действия по сторниране на приспаднатия данъчен кредит, в размер на *** лева (*** лева + *** лева), тъй като е установено, че посочената фактура не съществува в архива и счетоводството на задълженото лице. С оглед на това, на основание чл.1 от ЗЛВДТДПДВ, за неправомерно ползвания данъчен кредит, в размер на *** лева, са определени лихви, възлизащи на сумата в размер на *** лева, изчислени за периода от 18.04.2017 год. до 14.01.2021 год., като същите са определени като дължими към бюджета за м.03.2017 година.

Във връзка с горното, и тук следва да се посочи, че жалбоподателят не е изложил никакви доводи и аргументи срещу така направените констатации, както в жалбата против РА до директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, така и в жалбата до съда, задвижила настоящото съдебно производство.

Съдът намира за правилни и законосъобразни и тези констатации на ревизиращия екип, съответно и на решаващия орган, като следва да се добави, че в т.5 от заключението на назначеното по делото вещо лице също ясно е посочено, че през м.03.2017 год. в счетоводните регистри на ревизираното дружество е отразена два пъти фактура с №********** от 30.03.2017 год., издадена от доставчика „***“ ЕООД и че през м.12.2020 год. е извършена корекция, като са взети счетоводни операции, които са намерили отражение със знак минус (-) в съответните сметки на двете счетоводни операции, с които е осчетоводена фактурата, тъй като е установено, че фактурата не съществува в счетоводството на дружеството. Вещото лице е посочило, че в дневника за покупки и СД по ЗДДС за м.12.2020 год. е отразено сторниране на приспаднатия данъчен кредит, в размер на *** лева, какъвто е размерът на данъчния кредит, който е бил ползван през м.03.2017 год., при двойното отразяване на фактурата. Вещото лице е заключило, че за периода от 18.04.2017 год. до 14.01.2021 год., дружеството е ползвало данъчен кредит, в размер на *** лева, без да има право на това, за което са начислени лихви, в размер на *** лева.

Настоящият съдебен състав счита, че и това данъчно задължение е правилно и законосъобразно определено и това обуславя извод за материална законосъобразност на ревизионния акт и в тази му част, т.е. по отношение и на тази част не е налице отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК, като с решението по настоящото дело, жалбата на „Олчай Дурмушев“ ЕООД против РА №Р-16000920006570-091-001 от 23.06.2021 год. на ТД на НАП – Пловдив, в тази му част, с която на жалбоподателя е установено задължение за лихва, в размер на *** лева, изчислена върху главницата/неправомерно ползвания данъчен кредит/ от *** лева, за периода от 18.04.2017 год. до 14.01.2021 год., следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

По отношение установените задължения за корпоративен данък за 2017 год., следва най-напред да се посочи, че ревизията за установаяване на задължения за корпоративен данък обхваща периода 01.01.2015 год. - 31.12.2017 год. и че същата  е извършена по реда на чл.122 от ДОПК, тъй като органите по приходите са установили обстоятелство по т.4 от ал.1 на същия текст. В общата част на РД е записано, че дейността на фирмата през ревизирания период е предоставяне на услуги със собствени работници в Република България за подготовка на заготовки в кухни на обекти за обществено хранене, почистване на различни терени и обекти, сортиране, товарене и разтоварване и други услуги с ръчен труд. Установено е, че през ревизирания период дружеството е командировало работници в РГермания за дейности по транжиране и пакетиране на свинско месо и опаковане и разтоварване наи разтоварване на въглища. въглища. На основание чл.37, ал.2 и 3 от ДОПК, чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК, на ревизираното лице са били връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, с които са изискани всички първични счетоводни документи и счетоводни регистри, оборотни ведомости и главни книги, аналитични регистри, банкови и касови документи и други документи, касаещи дейността на дружеството за ревизирания период; на основание чл.45 от ДОПК са били извършени насрещни проверки на други задължени лица; с протокол са приобщени доказателства от досието на ревизираното лице. Със счетоводната кантора, обслужваща дружеството е бил проведен разговор, при който е заявено, че в най-кратки срокове ще бъдат представени исканите документи. На 22.01.2021 год. са били представени частично документи. Поради непредставяне на изисканите документи, във връзка със счетоводната отчетност, до дружеството е било изпратено уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК, за това, че определянето на данъчните основи за облагане с корпоративен данък за 2015 год., 2016 год. и 2017 год., ще се извърши по реда на чл.122 от ДОПК. Жалбоподателят е представил писмено обяснения, в които е посочил, че във връзка с технически проблем, свързан с възстановяване на архива на дружеството, не може да предостави изисканите счетоводни регистри към този момент, но ще ги представи в рамките на производството. В хода на ревизията не са били предоставени счетоводни регистри, оборотни ведомости, главни книги, хронология на счетоводни записвания, аналитичност на счетоводните сметки, съгласно Закона за счетоводството, за периода от 01.01.2015 год. до 31.12.2017 год., което е прието за обстоятелство по т.4 на чл.122, ал.1 от ДОПК - липсва или не е представена счетоводна отчетност, съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред.

Във връзка с горните констатации, на задълженото лице са били връчени уведомления по реда на чл.17, ал.1, т.2 и по чл.124, ал.1 от ДОПК и на това основание ревизията е определила данъчната основа за облагане с корпоративен данък след анализ на относимите обстоятелства, посочени в ал.2 на чл.122 от ДОПК. Обсъдени са събраните доказателства и представените документи от РЛ, съставени са таблици, онагледяващи направените констатации. В резултат на направения анализ на относимите обстоятелства на чл.122, ал.2 от ДОПК, за 2015 год. и 2016 год. е формирана данъчна основа за облагане с корпоративен данък, равна на декларираната данъчна печалба, в резултат на което не са били установени допълнителни задължения за корпоративен данък.

По различни са констатациите на ревизиращия екип за ревизираната 2017 год. От събраните доказателства е установено, че за 2017 год. дружеството е декларирало извършени сделки в общ размер на *** лева; декларираните извършени доставки /продажби/ по СД по ЗДДС за 2017 год. съвпадат с декларираните приходи в ГДД по чл.92 от ЗКПО и ОПР; По ОПР са отчетени приходи, както следва: нетни приходи от продажби *** лева (стоки *** лева и услуги *** лева). Не са били представени счетоводни регистри за отчитане приходите от продажби. От регистрите по ЗДДС е констатирано, че част от декларираните услуги, на стойност ***лева, са с получател - „***“ ЕООД, по описани в РД фактури. Установено е, че през м. 12.2020 год. „Олчай Дурмушев“ ЕООД издава кредитни известия към „***“ ЕООД, на обща стойност *** лева, за които жалбоподателят е дал обяснения, че „фактурите, издадени към фирма „***“ ЕООД, са с основание – „авансово плащане“. При извършена годишна инвентаризация на вземания и задължения към 2020 год., не са били открити плащания по същите фактури, съответно нямало е данъчно основание за издаване на фактури“. С оглед на това ревизиращият екип е направил извод, че за 2017 год., декларираните приходи от продажби в размер на ***лева към ***“ ЕООД „следва да не бъдат признат за данъчни цели“ и са установени общо приходи в размер на *** лева (в т.ч. от продажби на стоки – *** лева и от услуги – *** лева). На стр.16-17 от РД е извършен анализ на декларираните разходи по ОПР за 2017 год. и в подадената ГДД по чл.92 от ЗКПО, направена е проверка в дневниците за покупки по ЗДДС, като е прието, че „балансовата стойност на продадените стоки *** лева съвпада с размера на закупената стока, тъй като същата не е налична по счетоводен баланса за 2017 год.“. Относно услугите, в размер на *** лева, е изготвена таблица на стр.18 от РД. Констатирано е, че през м.12.2020 год. „Олчай Дурмушев“ ЕООД отразява в дневника за покупки кредитни известия, както следва: на стойност *** лева, издадени от „***“ ЕООД през 2017 год. и №**********/30.03.2017 год., на стойност *** лева, които не са били взети предвид при определяне на разходите за ревизираната година. Ревизиращият екип е определил общо разходи, в размер на *** лева, както следва: разходи за външни услуги в размер на *** лева (*** лева – *** лева – *** лева); разходи за заплати – *** лева (от справка „данни за осигуряване по Булстат за периода е взет начисленият фонд работна заплата на работници и служители, в това число и по ДУК на управителя); разходи за осигурителни вноски – *** лева (осигурителните вноски за сметка на работодателя (*** лева й 10.36% за ДОО; 2.8% за ДЗПО и 4.8% за ЗО); други разходи - балансова стойност на продадените активи – *** лева. Предвид изложеното, данъчната основа за облагане с корпоративен данък за 2017 год., в размер на *** лева, е определена като са установени нови размери на приходите и разходите и по този начин е формирана данъчната основа, установен е дължим корпоративен данък и са изчислени лихви, на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ.

На основание чл.122, ал.1 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 основа, когато е налице едно от изброените в него обстоятелства, а именно в случая по: т.4 - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. На ревизиращия екип са били представени първични счетоводни документи и банкови извлечения, но не са били представени счетоводни регистри, оборотни ведомости и главни книги. В производството по обжалването на РА, издаден по реда на чл.122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. В случая, жалбоподателят не е представил доказателства, от които да се изведе друг извод, различен от направения от ревизиращите органи по повод наличието на обстоятелства по чл.122 от ДОПК. Ревизиращите органи обективно, в условията на максимално пълно доказване, са изложили своите мотиви, с оглед на които са преминали към извършване на ревизия по реда на чл.122 от ДОПК, като основанието по т.4 от ал.1 на същия текст, е доказано с допустими от ДОПК доказателствени средства. Разпоредбата на чл.122, ал.1 от ДОПК изрично предвижда и урежда правната възможност ревизиращият орган да приложи установения от съответния данъчен закон размер на данъка към определена от него основа, когато е налице едно от изброените в 8 точки обстоятелства, като в конкретния случай, ревизиращият орган е установил, че е изпълнен съставът на т.4 от чл.122, ал.1 от ДОПК.

За да създаде възможност определената облагаема основа да е най-близко до обективната истина, законодателят в ДОПК е посочил различни критерии, по които това може да се извърши. В текста няма изискване при всеки случай на определяне на данъка по реда на чл.122 от ДОПК, органът по приходите да установи конкретно съдържание на всички визирани в ал.2 критерии, с оглед на тяхната разностранност, като е достатъчно да приложи онези от тях, които биха му дали възможност да определи облагаемата основа по възможно най-достоверния начин. В случая, ревизиращият орган се е позовал на относимите към ревизираното дружество критерии, визирани в чл.122, ал.2 от ДОПК. Приложеният от органа по приходите подход за определяне на основата за облагане с пряк данък за ревизираните отчетни периоди е по принцип законосъобразен, предвид установените в хода на ревизията факти и обстоятелства и събраните доказателства, които са обосновали прилагането на особения ред за облагане по чл.122 - 124 от ДОПК. Безспорно е, с оглед императивния характер на данъчните норми, че ревизиращите органи не могат да определят по преценка конкретния размер на дължимия данък, но в разпоредбата на чл.122, ал.1 от ДОПК/при наличие на посочените обстоятелства/ законодателят несъмнено е имал предвид по преценка, ревизиращият орган да определи размера на облагаемата основа, върху която, с оглед вида на данъка, съответният материален данъчен закон дава възможност да се изчисли дължимия данък. Тъй като тези обстоятелства са плод на действия, респективно бездействия, на субекта на данъчното задължение, законодателят, с оглед на общия принцип, че никой не може да черпи права от собственото си виновно поведение, е приел, че определянето на облагаемата основа в тези случаи ще се извърши от органа по приходите.

Съгласно чл.124, ал.2 от ДОПК, в производството по обжалването на РА при извършена ревизия по реда на чл.122 от същия кодекс, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 от него е подкрепено със събраните доказателства. С тази презумпция се ползва и процесният РА в тази му част – досежно установените допълнително задължения за корпоративен данък за 2017 год., предвид събраните доказателства.

В хода ревизионното производство, а и в хода на съдебното такова, от страна на жалбоподателя не са представени доказателства, които да обосноват друг правен извод, различен от този, който са направили органите по приходите. По искане на жалбоподателя в хода на производствното е допусната съдемно-скчетоводна експертиза, но в заключението на същата, в частта му по т.6, касаеща установените допълнително задължения за корпоративен данък за 2017 год., не са установени нови факти и обстоятелства. Не са обследвани спорните факти, които са установени от органите по приходите, а такова не и поискано от жалбоподателя при формулирането на задачите на експертизата, като в същата са проследени счетоводните операции при счетоводството на жалбоподателя, което е сторено от ревизиращите органи и в хода на ревизията. При изготвяне на заключението вещото лице е работило въз основа на писмените доказателства, приобщени към административната преписка, като е коментирало справки и регистри, които са му представени от „счетоводството“ на жалбоподателя, т.е. нови писмени доказателства, които не са налични в преписката, но така или иначе, по отношение на констатациите по ЗКПО не са установени нови факти и обстоятелства, които да водят до различни изводи от тези, които са направили ревизиращите органи или респ., които да водят до промяна на размера на така установеното задължение за корпоративен данък за 2017 година.

Предвид изложеното по-горе, настоящият съдебен състав споделя изводите на ревизиращите органи, изложени в РД, съответно и в РА и възрприети и от решаващия орган – директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив в постановеното от него Решение №479 от 03.09.2021 год., като намира че тези изводи са правилни и законосъобразни, съобразени със събраните в хода на ревизията доказателства, както и са съобразени с приложимите материалноправни разпоредби. Правилно, в съотвествие с изложеното по-горе, е определена данъчната основа по чл.122 от ДОПК и правилно, въз основа на тази данъчна основа, на ревизираното лице е определено и допълнително задължение за корпоративен данък за 2017 год., в размер на *** лева и съгласно чл.175 от ДОПК, чл.9 от ЗКПО и чл.1 от ЗЛВДТДПДВ, върху това допълнително установено задължение за корпоративен данък са определени и дължимите лихви, в размер на *** лева.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че и това данъчно задължение е правилно и законосъобразно определено и това обуславя извод за материална законосъобразност на ревизионния акт и в тази му част, т.е. по отношение и на тази част не е налице отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК, като с решението по настоящото дело, жалбата на „Олчай Дурмушев“ ЕООД против РА №Р-16000920006570-091-001 от 23.06.2021 год. на ТД на НАП – Пловдив, в тази му част, с която на жалбоподателя е установено задължение за корпоративен данък за 2017 год., в размер на *** лева и дължими лихви върху това задължение, в размер на *** лева, следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.

Всичко изложеното до тук, според настоящия съдебен състав, налага крайния извод, че оспореният в настоящото производство Ревизионен акт №Р-16000920006570-091-001 от 23.06.2021 год. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №479 от 03.09.2021 год. по жалба срещу ревизионен акт, издадено от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП, като материално незаконосъобразен, следва да бъде отменен с решението по настоящото дело в частите му, с които на жалбоподателя „Олчай Дурмушев” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя му О. Х. Д., са установени задължения за: - допълнително задължение по ЗДДС, в размер на *** лева, за данъчен период м.02.2016 год., ведно с начислените лихви върху това задължение, до датата на издаване на ревизионния акт – 23.06.2021 год., възлизащи в размер на *** лева и  допълнително задължение по ЗДДС, в размер на *** лева, за данъчен период м.03.2016 год., ведно с начислените лихви върху това задължение до датата на издаване на ревизионния акт – 23.06.2021 год., възлизащи в размер на *** лева. В останалата му част съдът намира обжалвания ревизионен акт за правилен и материално законосъобразен, поради което и жалбата„Олчай Дурмушев” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, в тази й част се явява неоснователна и недоказана и като такава, в тази й част същата следва да бъде отхвърлена с решението по делото.

При този изход на спора, с решението по делото съдът следва да присъди своевременно поисканите деловодни разноски в полза на жалбоподателя „Олчай Дурмушев” ЕООД *** ЕИК ***, съобразно представения преди последното съдебно заседание списък на разноските/л.69/, посочени в него в общ размер от 1679.76/хиляда шестстотин седемдесет и девет лв. и 76 ст./ лева, в т.ч.: 50.00 /петдесет/ лева - заплатена държавна такса по адм.дело №300/2021 год. по описа на АдмС – Кърджали; 450.00/четиристотин и петдесет/ лева - заплатен депозит за съдебно-счетоводна експертиза по адм.дело №300/2021 год. по описа на АдмС – Кърджали; 529.76/петстотин двадесет и девет лв. и 76 ст./ лева - заплатена държавна такса по адм. дело №7411/2022 год. по описа на Върховен административен съд и 650.00/шестстотин и петдесет/ лева - заплатен депозит за съдебно-счетоводна експертиза по адм.дело №186/2023 год. по описа на АдмС – Кърджали. Деловодни разноски следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя съразмерно на уважената част от жалбата. Предвид това, при общ размер на установените с обжалвания ревизионен акт задължения, възлизащи на *** лева/в т.ч. данъчно задължение по ЗДДС, в размер на *** лева, ведно с начислени лихви, в размер на *** лева и допълнително установен корпоративен данък за 2017 год., в размер на *** лева, с прилежащи лихви в размер на *** лева/ и при положение, както бе обосновано и по-горе, че жалбата се явява основателна относно установени задължения в общ размер от *** лева/в т.ч. за данъчни задължения по ЗДДС, в размер на *** лева и за начислени лихви върху това задължение, в размер на *** лева/, то в полза на жалбоподателя „Олчай Дурмушев” ЕООД *** ЕИК ***, следва да бъдат присъдени деловодни разноски, в размер на 850.05/осемстотин и петдесет лв. и 05 ст./ лева.

При този изход на делото, и в полза на ответника по жалбата се следват деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение, т.к. искане за присъждането им е своевременно направено в изпратените и получени по електронна поща, преди съдебните заседания, молби от упълномощения процесуален представител на ответника по жалбата – главен юрисконсулт в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП – К. С. и на основание разпоредбите на чл.161, ал.1, предл.ІІ/второ/ и ІІІ/трето/ от ДОПК, които регламентират, че на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата и че на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение, в размер на минималното възнаграждение за един адвокат.

Предвид това съдът намира, че на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която наредба е приета с решение на Висшия адвокатски съвет от 9.VII.2004 год., на основание чл.121, ал.1, във връзка с чл.36 и 38 от Закона за адвокатурата. Общият размер на задълженията на „Олчай Дурмушев” ЕООД *** ЕИК ***, които са установени с оспорения ревизионен акт, потвърден с Решение №479 от 03.09.2021 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, по отношение на които жалбата следва да бъде отхвърлена, възлиза общо в размер ***/*** лв. и *** ст./ лева. С оглед горното, приложима е нормата на чл.7, ал.2, т.4, във вр. с чл.8, ал.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Чл.8, ал.1 от Наредбата регламентира, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес/каквото е и настоящото/, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2, а съгласно чл.7, ал.2, т.4 от същата Наредба/при отхвърлена част от жалбата - 32708.91 лева/, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 25 000 лева до 100000 лева, възнаграждението се определя по сведния начин: 2650 лева плюс 8% за горницата над 25000 лева. Изчислено съобразно тази разпоредба и съгласно чл.161, ал.1, изр. ІІІ/трето/ от ДОПК, в полза на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съобразно цитираните по-горе разпоредби, възлизащо в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, а именно - в размер на 3266.71/три хиляди двеста шестдесет и шест лв. и 71 ст./ лева.

Ето защо, по изложените по-горе съображения и на основание чл.160, ал.1, предл.ІI/второ/ и чл.161, ал.1, предл.ІІ/второ/ и ІІІ/трето/ от ДОПК, Административният съд

Р       Е       Ш       И :

 

ОТМЕНЯ  Ревизионен акт №Р-16000920006570-091-001 от 23.06.2021 год. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №479 от 03.09.2021 год. по жалба срещу ревизионен акт, издадено от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП, В ЧАСТИТЕ МУ, с които, на „Олчай Дурмушев” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя му О. Х. Д., са установени задължения за:

- допълнително задължение по ЗДДС, в размер на 11580.00 лева, за данъчен период м.02.2016 год., ведно с начислените лихви върху това задължение, до датата на издаване на ревизионния акт – 23.06.2021 год., възлизащи в размер на 6202.61 лева;

- допълнително задължение по ЗДДС, в размер на 10300.00 лева, за данъчен период м.03.2016 год., ведно с начислените лихви върху това задължение до датата на издаване на ревизионния акт – 23.06.2021 год., възлизащи в размер на 5428.20 лева.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Олчай Дурмушев” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя му О. Х. Д., против Ревизионен акт №Р-16000920006570-091-001 от 23.06.2021 год. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №479 от 03.09.2021 год. по жалба срещу ревизионен акт, издадено от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП, в останалата й част, касаеща установените задължения за:

- допълнително задължение по ЗДДС, в размер на 309.26 лева, дължимо за м.02.2015 год., ведно с начислени лихви към датата на издаване на ревизионния акт - 23.06.2021 год., в размер на 196.07 лева;

- допълнително задължение за лихви, в размер на 49.02 лева, установени за дължими през периода м.02.2015 год.;

- допълнително задължение за лихви, в размер на 17431.89 лева, установени за дължими през периода м.06.2017 год., изчислени за времето от 17.07.2017 год. до 14.01.2021 год.;

- допълнително задължение за лихви, в размер на 1991.36 лева, установени за дължими през периода м.03.2017 год., изчислени за времето от 18.04.2017 год. до 14.01.2021 год.;

- допълнително задължение за лихви, в размер на 6840.54 лева, установени за дължими през периода м.03.2017 год., изчислени за времето от 18.04.2017 год. до 14.01.2021 год.;

- допълнително установен корпоративен данък за 2017 год., в размер на 4418.27 лева, ведно с начислени лихви към датата на издаване на ревизионния акт - 23.06.2021 год., в размер на 1471.49 лева.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП, с адрес – ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Олчай Дурмушев” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя му О. Х. Д., направени деловодни разноки в настоящото производство, в размер на 850.05/осемстотин и петдесет лв. и 05 ст./ лева.

ОСЪЖДА „Олчай Дурмушев” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя му О. Х. Д., ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП, сумата в размер на 3266.71/три хиляди двеста шестдесет и шест лв. и 71 ст./ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБ, чрез Административен съд – Кърджали, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

 Препис от настоящото решение, на основание чл.138, ал.3, във връзка с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.

 

 

 

 

 

                                                    С Ъ Д И Я: