О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер І-2359 04.12.2018 година град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, първи
въззивен състав, на четвърти декември две хиляди и осемнадесета година в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:
1. Таня Русева - Маркова
2. мл.с. Марина Мавродиева
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от младши съдия Марина
Мавродиева въззивно частно гражданско дело
№ 1773 по описа за 2018 г. на Окръжен съд Бургас, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от А.С.Т. и Н.А.И.
чрез пълномощник адв. Цветомир Милатов против Определение № 707 от
03.10.2018г. по гр.д. № 780/2018г. по описа на Районен съд Несебър, с което е прекратено
производството по гр.д. № 780/2018г. по описа на РС Несебър и е върната
исковата молба на А.С.Т. и Н.А.И..
С обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е
прекратил производството по делото поради недопустимост на иска, предявен от А.С.Т.
и Н.А.И. за признаване за установено по отношение на „Емералд хоспиталити” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Равда, улица Македония
№ 61, комплекс „Емералд”, община Несебър, представлявано от управителя С. В. Т.,
че договор за поддръжка и управление на Курортен комплекс „Емералд резорт бийч
и спа” – село Равда, община Несебър, сключен на 31.07.2013г. между единия от
праводателите на ищците – Е. В. З., и ответника „Емералд хоспиталити” ООД,
вписан под № 291, том 3, вх.№ 5709/01.08.2013г. в Службата по вписванията при
РС-Несебър, Имотен регистър, е прекратен. Районен съд е приел, че правото да се
прекрати договора принадлежи на страните по него и се упражнява извънсъдебно,
по арг. чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Намерил е за недопустимо да се иска с установителен
иск съдът да потвърди прекратяването на договора. Счел е, че вписването на
договора в СВ не може да обоснове интерес от предявяването на установителен иск
за установяване прекратяването, тъй като вписването се извършва по реда на Правилника
за вписванията, а съдът не е компетентен да заличи вписано обстоятелство и
въпросът е в компетентност на съдия по вписванията, а в случай на постановен от
него отказ, той подлежи на обжалване. В този смисъл РС Несебър е намерил, че за
ищците е налице друг ред за защита и те нямат интерес от предявяване на
установителен иск за защита на същото право. Предвид посоченото е прекратил
производството по делото и е разпоредил връщане на исковата молба.
В частната жалба се излагат съображения, че обжалваното
определение е неправилно и необосновано. Обобщават се изводите на РС Несебър
като жалбоподателят счита, че същите са неправилни. Сочи, че с приемането на
ЗУЕС се урежда особен режим на управление на общите части на сграда в режим на
етажна собственост, построена в жилищен комплекс от затворен тип като се
предвижда, че уредбата се извършва въз основа на писмен договор с нотариална
заверка на подписите между инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти,
който се вписва в партидата на всеки самостоятелен обект, за да се гарантира
публичност и да се запази действието на договорните задължения на предишния
собственик към инвеститора. Твърди, че вписването на договорите като процесния
представлява особен вид „тежест“ за имота, за която се оповестява чрез
вписването им и по отношение на тези договори се дължи отбелязване – отново по
партидата на имота, от съдия по вписванията. Сочи, че за да извърши отбелязване
по силата на ПВ съдията по вписванията следва да бъде сезиран с документ,
удостоверяващ прекратяването – нотариално заверено съгласие на страните по
договора или при едностранно прекратяване, при което липсва воля от една от
страните, то да бъде обективирано под формата на нотариално заверено съгласие и
решение на съда по местонахождение на имота, установяващо факта на валидно
прекратяване. Счита, че по аналогия приложение следва да намери Тълкувателно
решение № 8/2012г. на ОСГТК. Намира, че за ищците е налице правен интерес от
предявяването на иска, тъй като се нуждаят от търсената правна защита правото
им да бъде установено по съдебен ред – едностранно прекратяване на вписан
договор за поддръжка и управление, касаещ собствения им недвижим имот, поради
което молят обжалваното определение да бъде изцяло отменено и делото да бъде
върнато на РС Несебър за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдът, след преценка на изложените в частната жалба
съображения и материалите по гр.д. № 780/2018г. по описа на РС Несебър, по
вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:
Производството по гр.д. № 780/2018г. по описа на РС Несебър
е образувано въз основа на искова молба от А.С.Т. и Н.А.И., с която е предявен
иск за признаване за установено по отношение на ответника „Емералд хоспиталити”
ООД, ЕИК *********, че договор за поддръжка и управление на Курортен комплекс
„Емералд резорт бийч и спа” – село Равда, община Несебър, сключен на
31.07.2013г. между единия от праводателите на ищците – Е. В. З., и ответника
„Емералд хоспиталити” ООД, вписан под № 291, том 3, вх.№ 5709/01.08.2013г. в
Службата по вписванията при РС-Несебър, Имотен регистър, е прекратен.
Ищците твърдят, че с договор за покупко-продажба от
03.05.2017г. са закупили от Е. В. З. и А. И. В., апартамент № Д4** с
идентификатор 61056.502.569.1.380, с адрес на апартамента: село Р., Курортен
апартаментен комплекс „ЕМЕРАЛД”, крило „ДАМАСК”, блок *, етаж *, ап.Д4**,
сграда № 1 – „ЕМЕРАЛД”. Вписването на договора за поддръжка и управление по
партидата на имота ищците установили още при закупуването му, като признават,
че като последващи приобретатели правата и задълженията по този договор са
поети от тях, т.е. обвързани са от действието на договора. Излагат съображения,
че изпълнителят по договора не изпълнявал задълженията си по него и затова предприели
действия по прекратяване действието на договора като изпратили нотариална
покана, с която го поканили в указан срок да се яви при нотариус за сключване
на споразумение с нотариална заверка на подписите за прекратяване на договора
по взаимно съгласие. Алтернативно било заявено, че поканата следва да се счита
за писмено предизвестие за прекратяване на договора, на следващо място – за
покана за доброволно изпълнение на задълженията по договора със срок
31.01.2018г., а ако не се изпълнят до тази дата - за развален на основание чл. 87,
ал. 1 ЗЗД, и че оттеглят възложената работа по поддръжка и управление. Твърдят,
че на определената дата при нотариус не се явил представител на ответното
дружество, както и че е налице пълно дезинтересиране от страна на ответника за
изпълнение на задълженията по договора. С писмо от месец април 2018г. ответното
дружество уведомило етажните собственици, че преустановява да поддържа и
управлява комплекса. Ищците намират, че към момента договорът бил валидно прекратен,
но предвид факта на вписването му в СВ прекратяването трябвало да бъде надлежно
удостоверено пред СВ, за да може да се заличи вписването, а ответникът отказвал
да подпише изявление пред нотариус. Твърдят, че предвид посоченото имат правен
интерес да се постанови решение, с което да се приеме за установено по
отношение на ответника, че договор за поддръжка и управление на Курортен
комплекс „Емералд резорт бийч и спа“ – с. Равда, общ. Несебър, сключен на
31.07.2013г. между единия от праводателите и ответника, вписан в СВ с вх. №
291, том 3, вх. № 5709/01.08.2013г., е прекратен и молят за постановяване на
решение в този смисъл.
С разпореждане от 31.07.2018г. исковата молба е
оставена без движение като първа инстанция е указала на ищците да посочат кога
считат, че договорът е прекратен и на какво основание, като ако се твърди, че
договорът е прекратен поради неговото разваляне да посочат дали е развален с
едностранно изявление, дали това изявление е от страна на ищците и дали е с
получаването от ответника или с изтичане на предоставен срок за изпълнение, или
с изявлението на ответника – изпълнител, както и да се посочи кои са страните по
договора към момента на отправяне на волеизявлението за разваляне и към момента
на прекратяване на неговото действие. Указано е да се приведе петитума на
исковата молба в съответствие с обстоятелствената част като посочат основанието
и момента на прекратяване на договора, да посочат дали е налице спор относно
прекратяването на договора, както и да посочат цена на иска.
С молба вх. № 7203/12.09.2018г. ищците са предприели процесуални
действия в изпълнение на дадените указания като са посочили, че считат договора
за прекратен на 23.06.2018г. с едностранно волеизявление от страна на ищците на
основание т. 3.2. от раздел V, според която клауза договорът можело да се
прекрати едностранно от страна на възложителя, изразено със шестмесечно писмено
предизвестие. Твърдят, че такова предизвестие било отправено с нотариална
покана от 15.12.2017г., връчена на ответното дружество на 22.12.2017г. Уточнили
са, че към момента на волеизявлението страни по договора са ищците и ответното
дружество, които били страни по договора и към момента на неговото
прекратяване. Молят да се постави
решение, с което договор за поддръжка и управление на Курортен комплекс
„Емералд резорт бийч и спа“ – с. Равда, общ. Несебър, сключен на 31.07.2013г.
между единия от праводателите им – Е. З. и ответника, вписан в СВ под № 291,
том 3, вх. № 5709/01.08.2013г., е прекратен на 23.06.2018г. на основание
клаузата на т. 3.2. от Раздел V от договора едностранно от възложителя със
шестмесечно писмено предизвестие, получено от ответника на 22.12.2017г. и
изтекло на 22.06.2018г. Сочат, че е налице спор относно прекратяването на
договора като ответното дружество считало, че същият продължава действието си и
отвързва ищците за заплащане на такси по поддръжка и управление. Цената на иска
е посочена в размер на 821,15 евро – размерът на едногодишната такса от раздел
IV на договора.
Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот,
вписан в СВ Несебър вх.рег. № 20**/0*.0*.20**г. ищците закупили от Е. В. З. и А.
И. В. недвижими имот – апартамент № Д402 с идентификатор 61056.502.569.1.380, с
адрес на апартамента: село Равда, Курортен апартаментен комплекс „ЕМЕРАЛД”,
крило „ДАМАСК”, блок *, етаж *, ап.Д4**, сграда № 1 – „ЕМЕРАЛД”.
Видно от Договор за поддръжка и управление на курортен
апартаментен комплекс „Емерал Резорт Бийч и СПА“ – с. Равда, общ. Несебър,
вписан в СВ Несебър, акт № 291, вх. рег. № 5709, същият е сключен на
31.07.2013г. между продавача по горепосочения нотариален акт за
покупко-продажба - Е. З. в качеството му на възложител, и „Емералд хоспиталити” ООД на основание чл.
2, ал. 1 от ЗУЕС като страните
постигнали съгласие и го сключили за поддръжка и управление на
Курортно-апартаментен комплекс Емерал Резорт Бийч и СПА – с. Равда, общ.
Несебър, комплекс от затворен тип съгласно пар. 1, т. 3 от Допълните разпоредби
на ЗУЕС. В договора са уговорени правата и задълженията на страните като в
раздел V е уговорен срок и са предвидени възможностите за прекратяването му.
Посочено е, че е сключен за срок до 31.12.2016г. като съгласно т. 4 след
изтичане на срока, договорът продължава автоматично освен ако страна по
договора не отправи тримесечно писмено предизвестие.
Съгласно нотариална покана, представена пред нотариус
Мария Бакърджиева на 15.12.2017г. ищците поканили ответното дружество да се яви
в кантората на нотариуса на 31.01.2018г. в 15,00 часа за подписване на
споразумение за прекратяване на посочения по-горе договор по взаимно съгласие.
Ответното дружество е поканено да изрази становище в тридневен срок от
получаване на поканата като е посочено поканата да се счита като предизвестие
за прекратяване на договора, предоставена е възможност за доброволно изпълнение
с указан срок, при неизпълнение се сочи, че се прилага чл. 87, ал. 1 ЗЗД, едновременно
с това е заявено оттегляне на възложената работа на основание чл. 287 ЗЗД.
Представена е електронна кореспонденция между страните
във връзка с предоставяните по договора услуги и тяхното заплащане.
Съдът намира, че други относими за спора доказателства
не са налице.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка,
от правна страна, съдът, намира следното:
Препис от обжалваното определение е връчен на
жалбоподателя на 15.10.2018 г. като частната жалба е с п.к. от 22.10.2018г.,
поради което е депозирана в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и затова същата е редовна и допустима, поради което съдът
пристъпи към проверка за нейната основателност.
Правото на иск възниква при наличие на правен спор,
който следва да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо. Защитата, която
ищецът получава с предявяване на установителен иск е, че възникналият между
страните спор ще бъде разрешен със сила на пресъдено нещо като в отношенията им
се създаде яснота, безспорност и определеност. Установителният иск е
субсидиарен, а задължителна процесуална предпоставка за неговата допустимост е
наличието на правен интерес, който е налице, когато ответникът оспорва
претендирано от ищеца право или претендира отричано от него право.
Съгласно чл. 2 от ЗУЕС управлението на общите части на
сгради в режим на етажна собственост, построени в жилищен комплекс от затворен
тип, се урежда с писмен договор с нотариална заверка на подписите между
инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти. Разпоредбата на чл. 2 от ЗУЕС е специална по отношение на
останалите норми на закона, касаещи управлението на етажната собственост, като
се отнася до комплекси от затворен тип и до управлението на общите части на
същия. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, договорът се вписва от инвеститора
в Агенцията по вписванията по партидата на всеки самостоятелен обект и е
противопоставим на неговите последващи приобретатели. В този смисъл Определение
№ 432 от 5.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 420/2010 г., II г. о., ГК предвижда,
че вписването на договора в СВ е предвидено с оглед възможността договорът за
управление да може да бъде противопоставен на последващите приобретатели на самостоятелни
обекти, като изискването за вписване съществува и при други договори,
ограничаващи договорения обем от права на собственика да се ползува от вещта и
да събира плодовете й (чл. 237, ал. 1 ЗЗД и чл. 3, ал. 1 ЗАЗ), което обуславя
еднаквост по отношение режима на вписване на подобни договори. Вписването на
договора обаче не му придава вещно действие като същият е съпоставен с договора
по чл. 237, ал. 1 ЗЗД и чл. 3, ал. 1 ЗАЗ.
Договорът за управление на общите части в жилищен комплекс от затворен
тип е тясно свързан с договора за продажба на отделните обекти, които
преминават в индивидуална собственост на купувачите. Двата договора се вписват
в имотния регистър с цел да се оповестят на трети лица, но докато договорът за
покупко-продажба има вещноправно действие, договорът за управление на общите
части в жилищен комплекс от затворен тип - облигационноправно. Последният е двустранен,
възмезден, по правило е с продължително изпълнение, формален – законът изисква
той да бъде сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на
страните като формата на договора определя формата на изявлението за неговото
разваляне. Правото да се развали/прекрати двустранен договор е потестативно
право и принадлежи на страните по него като по правило се упражнява
извънсъдебно. По съдебен ред се развалят само договори, с които се прехвърлят,
учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, какъвто
настоящият договор не е (чл. 87, ал.3 от ЗЗД). Иск за разваляне на договор е
недопустим, когато правото може да се упражни извънсъдебно или правната промяна
е вече настъпила, но може да се разгледа обективно съединен иск, с който се
претендират последиците от развалянето. Развалянето на договор по чл. 87, ал.1 ЗЗД поради виновно неизпълнение на
произтичащо от същия задължение, е правна последица от упражнено преобразуващо
право на насрещната страна по договора, като пораждането или непораждането на
тази последица не може да бъде предмет на съдебно установяване по исков ред (в
този смисъл Определение № 320 от 28.06.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1291/2016
г., II т. о., ТК).
По силата на чл. 124, ал. 1 ГПК може да се предяви установителен
иск за разрешаване граждански спор относно съществуването или отричането на
спорно право (правоотношения). Липсва правен интерес от предявяване на
установителен иск, когато може да се предяви осъдителен иск. В нито една от
хипотезите на чл. 124 ГПК не може да се иска установяване
съществуване на право по прекратен договор - на практика съдът санира един
прекратен договор /независимо дали е правилно или неправилно прекратен/, което
е недопустимо. Неизпълнението по един двустранен договор на една от страните е
основание за другата страна да търси обезщетение от неизпълнението (чл. 82 и сл. ЗЗД), при
преценката за наличие на което ще се преценява изправността на страните по
договора, но е недопустимо да се иска с установителен иск съдът на практика да
отмени прекратяването на договора от едната страна. Правото да се
развали/прекрати двустранен договор принадлежи само на страните по него и се
упражнява извънсъдебно, по съдебен ред се развалят само договори, с които се
прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими
имоти (чл. 87, ал. 3 ЗЗД) - така цитираното от РС Несебър
Решение № 127 от 29.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 20/2010 г., I т. о., ТК, както
и Определение № 458 от 11.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1270/2018 г., III г.
о., ГК.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 4 ГПК иск за
установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно
значение се допуска само в случаите, предвидени в закон. Фактът, че договорното
правоотношение е прекратено не е сред фактите, които законът предвижда да бъдат
установявани по съдебен ред. По изложените съображения съдебния състав намира,
че за ищците липсва правен интерес да установят, че договорът е прекратен.
Относно доводите на жалбоподателите да се обоснове
интерес с оглед на нуждата от вписване на прекратяването на договора в Служба
по вписванията. Жалбоподателят намира, че има интерес, тъй като за да извърши отбелязване на
прекратяването съдията по вписвания трябва да бъде сезиран с документ,
удостоверяващ прекратяването – нотариално заверено съгласие от страните по
договора, а при липсата на воля от една от страните за прекратяване,
едностранно, под форма на нотариално заверено съгласие и решение на съда по
местонахождение на имота, установяващо факта на прекратяването. По изложените
съображения съдът намери, че е недопустимо да се установи по съдебен ред факта
на прекратяване на договорното правоотношение между страните. От друга страна
следва да се посочи, че Правилника за вписванията изчерпателно изброява
актовете, които подлежат на вписване и вписването в Служба по вписванията не
може да замести фактическото осъществяване на предпоставките за упражняване
право на разваляне и настъпване на правните последици от развалянето като
настоящият състав намира, че не е от компетентност на съда в настоящото
производство да постанови исканото заличаване на вписания акт. Молбата за
вписване на акта, съответно неговото изменение или прекратяване се подава до
съдията по вписванията от заинтересованото лице като при наличие на съответните
предпоставки съдията по вписванията извършва/отказва вписване/отбелязване.
Отказът на съдията по вписванията подлежи на обжалване по друг
съдопроизводствен ред, поради което настоящия състав споделя изложеното от
първа инстанция, че за ищците е налице друг път за защита и в този смисъл
липсва интерес от предявяването на установителен иск.
С посоченото от жалбоподателите Тълкувателно решение №
8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК се предвиди възможност
страната да предяви установителен иск за правото си на собственост като се
направи разлика между предявяване на установителен и осъдителен иск и се
предвиди, че по смисъла на чл. 124, ал. 1 ГПК, разликата между осъдителния и
установителния иск не е в различието между субективните права, които са техен
предмет, а в интереса, който поражда нуждата на ищеца от защита. От
установителен иск за собственост или друго вещно право ще е налице правен
интерес, когато конкретното засягане на правната сфера на ищеца изисква защита
чрез установяване на правото със сила на пресъдено нещо. Съдебният състав
намира, че разрешението, дадено в посоченото Тълкувателно решение не намира
приложение в случая, тъй като спорът не касае право на собственост или други
вещни права.
Предвид изложеното въззивната инстанция счита, че за ищците
липсва правен интерес от установяване, че договорът е прекратен. Изводът на ОС Бургас съвпада с този на първа
инстанция, поради което обжалваното определение като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
Отчитайки, че се потвърждава определение на първа
инстанция, с което се прегражда развитието на производството и цената на иска е
определена на 821,15 евро, на основание чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 3 ГПК,
настоящото определение не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 707 от 03.10.2018г. по гр.д.
№ 780/2018г. по описа на Районен съд Несебър.
Определението не подлежи на обжалване и е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.