№214
гр.
Велико Търново, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори
касационен състав в публично заседание на двадесет и девети септември две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 256/2023 г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от
Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по подадена
касационна жалба на АПИ национално тол управление специализирано звено към АПИ
–София, бул. Н. Петков № 86 против Решение 367/7.7.2023г. постановено по НАХД 480/23г. по описа на ВТРС, с което е отменен
като незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено от електронна сисстема за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал.1 от Закон за питищата № **********, издаден от АПИ гр.
София, с който на Б.–СИЕ ООД гр. Сандански , за извършено нарушение на чл. 102,
ал 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал.2, т. 3 вр. с чл. 179, ал.3б от ЗДвП е
наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.
В касационната жалба се релевират
оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния
закон, съществени процесуални нарушения - касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1,
т., т. 1 и 2 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата
разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Като основно възражение е посочено, че ВТРС
неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че е изтекъл давностния
срок по чл. 34 от ЗАНН, доколкото не се е съобразил с Тълкувателно решение №
1/26.2.2014г.по т.д.1/2013г. на ВАС. След като се касае за електронен фиш, то
съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП не е посочен като реквизит дата на неговото
съставяне, поради което не е налице и начало на давностния срок. Освен това в
тези производства не се съставя АУАН, поради което чл. 34 от ЗАНН е неприложим.
Освен това излага подрони доводи, че нарушението е доказано и правилно описано
в ЕФ, същият съдържа нормативно установените реквизити, посочена е вярната
правна квалификация: не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал.1,т.2 от ЗП,
която съгласно чл. 10, ал. 3 ЗП се определя от МС и това се явява нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП. След като не е закупена маршрутна карта, нито
е подадена тол декларация за сегмента на рамката, където е отчетено
нарушението, то не са изпълнени от дружеството
задълженията по установяване на изминатото разстояние и от там на
дължимата такса.Правилно от АНО е приложен чл. 187а, ал.2 от ЗДвП ,като е
ангажирана отговорността на собственика на ППС. От съда се иска отмяна на
решението на ВТРС и постановяване на такова по съществото на спора, с което се
потвърди НП. Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност на разноските
на другата страна.
Ответник жалба БОЖИНОВИ И СИЕ
ООД редовно призован не изпраща представите, не заема становище по спора.
Представителят на Окръжна прокуратура -
В. Търново заема становище за неоснователност на жалбата. Споделя аргументите
на съда за изтекъл срок по чл. 34 от ЗАНН, поради което ЕФ се явява
незаконосъобразен. Предлага решението да бъде оставено в сила.
Административният съд - В.
Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни
основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба
на чл. 63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Предмет на настоящото
производство е Решение 367/7.7.2023г. постановено
по НАХД 480/23г. по описа на ВТРС, с
което е отменен като незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на налагане
на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна сисстема за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закон за питищата № **********,
издаден от АПИ гр. София, с който на Б.–СИЕ ООД гр. Сандански , за извършено
нарушение на чл. 102, ал 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал.2, т. 3 вр. с
чл. 179, ал.3б от ЗДвП е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на
2500 лева.
За да постанови този правен
резултат, ВТРС е приел за установено от фактическа страна следното: На 29.1.2021г.
в 16:40 на републиканската пътна мрежа I 4 в района на км. 133+194 посока
намаляващ километър , включен в обхвата на платена пътна мрежа е установено
нарушение с ППС товарен автомобил ВОЛВО ФХ16 с рег.№ Е 91 12 МС с технически
допустима маса от 25,7 т. 3 оси, екологична категория ЕВРО 5 в състав с ремарке
с общ брой оси 5 с обща техническа допустима максимална маса от 40 т. , като за
посоченото ППС изцяло не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал.1, т-.2 от ЗП,
тъй като за него няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването. Нарушението е заснето с устройство № 40292 , представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от
ЗП. Въз основа но посоченото заснемане е издаден и процесния пред ВТРС
електронен фиш. В срок срещу него е подадена въззивна жалба пред съда. Съдът е
установил, че видно от снимковия материал, приложен към ЕФ и доказателствения
запис от електронната система заснемането е станало на 29.1.2021г. в 16:40 часа
. От представената по делото справка от история на обработка на
нарушението, ВТРС е намерил , че ЕФ е
подписан с квалифициран електронен подпис на 3.2.2023г.
При така установените факти, ВТРС
е направил извод, че ЕФ има законо-установеното съдържание по чл. 189, ал.4 от ЗДвП и се обосновава с извършен преглед на видео клип, като не е
спорно, че в горепосочената норма като реквизит не е посочена дата на издаване
на ЕФ. Въпреки това същият като издаден
след изтичане на давностния срок по чл. 34 ,ал.3 от ЗАНН се явява незаконосъобразен. Съгласно ТР №
4/29.1.2021г. на ВАС по т.д.3/2019г. съдът приема, че отриването на нарушителя
е налице, когато компетентния орган разполага с данните въз основа на които да
установи нарушението и да идентифицира нарушителя или с други дум откриването
на нарушителя е моментът, в който необходимите за това материали и/ или
информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува
възможност на АНО да определи субекта на нарушението, мястото и времето на
извършването му, ведно със съществените признаци от обективна и субективна
страна. Следователно в настоящия казус посочено, че нарушението е открито на
29.1.2021г. датата на неговото извършване и заснемане, поради което 6м. срок по
чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е изтекъл на 29.7.2021г. ,а ЕФ съгласно КЕП е съставен на
3.2.2023г. или след изтеклия давностен срок.
Така постановеното решение е
правилно.
Установената по делото фактическа
обстановка изцяло съответства на събраните в хода на производството
доказателства. Изводите са съда за авторството на нарушението са изцяло
подкрепени е от събраните по делото писмени доказателства, ценени от въззивния
съд в тяхната съвкупност, поради което настоящата инстанция я приема за
отговаряща на обективната действителност.
При подробно изяснена фактическа
обстановка, въззивният съд, е постановил правилни изводи по съществото на
спора, които изцяло се споделят от настоящата инстанция по силата на чл. 221, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН..
Няма спор, че с изменението на ЗДвП
/обн. ДВ бр. 105 от 2018 г. съгласно разпоредби на чл. 189ж от ЗДвП,
за установяване на някои видове административни нарушения по този закон
и ангажиране на административно-наказателна отговорност за тях по опростена
процедура, която се основава на установяване и заснемане от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
ЗП– чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител. Правилно касаторът е посочил, че легалната дефиниция за
ЕФ се съдържа в §6, т. 63 от ДР на ЗДвП, като в чл. 189ж, ал.1 от ЗДвП са
посочени изчерпателно нормативно установените реквизити на ЕФ, сред които обаче
не е дата на неговото съставяне. Правилото на чл. 189, ал.11 от ЗДвП посочва,
че по своите последици ЕФ се приравнява на НП, като в тази облекчена процедура
не се съставя АУАН, тази негова функция по установяване на нарушението се
изпълнява от извършеното заснемане на същото чрез техническо средство.
Съгласно разпоредбата на чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН, образуваното административно-наказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на АУАН, какъвто в тази
опростена процедура не се
съставя. Съдът обаче не споделя становището му, че след като не се съставя
АУАН, то няма как да се приложи горната разпоредба за издаване на ЕФ, приравнен
по последиците на НП. Не намира законова опора и становището на касатора, че в
тази случай следва да важи общият давностен срок по чл. 81, ал. 3 от НК във вр.
с чл. 80, ал.1, т. 5 от НК, който в настоящия казус не е изтекъл.
Според т. 1 от Тълкувателно постановление № 1
от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на Общото събрание
на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание
на съдиите от Втора колегия на Върховния административен съд обаче сроковете по чл. 34 ЗАНН
са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани
правомощията на административно-наказващия орган, при което за спазването на
тези срокове съдът следи служебно. След като
липсва специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за
приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя чрез ЕФ,
то следва да бъде приложено общото правило, че административно- наказателното
производство следва да се прекрати при изтичане на 6 месечния срок от откриване
на нарушителя, което в общия случай става с издаване на АУАН, а в настоящия по
ЕФ чрез заснемане на нарушението респ. неговото извършване. Правилно ВТРС е
посочил, че ако този институт не се приложи и по отношение на ЕФ, то би
съществувало неравностойно третиране на нарушителите, в зависимост от акта,
съгласно който се реализира тяхната административно- наказателна отговорност,
което се явява недопустимо с оглед правилата на процеса – неговата
справедливост, законност и еднакво приложение спрямо извършителите.
Изложеното до тук налага да се приеме, че
касационната жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното
пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и
законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на
материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно,
допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.
Съдът изцяло препраща към мотивите на ВТРС в постановеното решение съгласно чл.
221,ал.1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Доколкото липсва искане за
присъждане на разноски, съдът не следва да установява такива.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1,
изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2,
пр. І от АПК, Административния съд - В. Търново
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 367/7.7.2023г. постановено по НАХД 480/23г. по описа на ВТРС
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.