Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VІ-22 състав, в съдебно заседание при закрити
врата, проведено на десети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Таня Димчева, като разгледа докладваното от съдията т. дело N 7029 по описа за 2016 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.
Подадена е молба от Национална агенция за приходите по
чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на „М. 0.“ ООД /л/. Молителят твърди, че държавата
има изискуемо вземане срещу длъжника „М.0.“ ООД /л/, произтичащо от договор №
256/30.10.2002 г. за предоставяне на безвъзмездна помощ при условията на
специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на
земеделието и селските райони в Република България /САПАРД/, сключен с ДФ
„Земеделие“ за финансиране на проект № 19020420027 с наименование
„Реконструкция и преоборудване на кланична линия за дребен рогат добитък“. Във
връзка с констатирано от ДФ „Земеделие“
неизпълнение от страна на длъжника на поети с договора задължения е
заведено т.д. № 3481/2013 г. на СГС, ТО /неправилно посочено в молбата като
т.д. № 909/2010/, въз основа на постановеното по което решение в полза на ДФ
„Земеделие“ е издаден изпълнителен лист
от 18.12.2014 г., с който длъжникът е осъден да заплати сумата от 759 644 лева
главница, ведно със законната лихва от 17.06.2013 г. до окончателното плащане;
235069 лева лихва за забава за периода от 23.09.2003 г. до 14.06.2013 г.;
69789.лева разноски за исковото производство. Поддържа, че длъжникът не е
изпълнил това свое задължение, като дължимата законна лихва върху главницата от
17.06.2013 г. до 17.09.2016 г. възлиза на 247 310.97 лева. Предвид изложеното
поддържа, че длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по
частно държавно вземане, поради което на основание чл. 608, ал. 1 от ТЗ се намира
в състояние на неплатежоспособност. При условията на евентуалност твърди, че
дружеството е и свръхзадължено. Моли
Съда да открие производство по несъстоятелност на „М.0.“ ООД /л/ и обяви
дружеството в несъстоятелност с решение по реда на чл. 630, ал. 2 от ТЗ.
Претендира направените по делото разноски.
Препис от молбата на Национална агенция за приходите е
връчен на длъжника „М.0.“ ООД /л/ по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК вр. чл. 619, ал.
1 от ТЗ, като в указания от съда срок длъжникът
не подава отговор и не взема становище по молбата. Длъжникът не взема становище по
молбата и събраните по делото доказателства и в хода на производството.
С определение от 24.04.2017 г., на основание чл. 629, ал.
4 от ТЗ като кредитор по делото е присъединена „Б.П.Б.“ АД. В молбата на
кредитора за присъединяване се твърди, че длъжникът има непогасени задължения
по шест договора за банков кредит, съответно № 18/15.03.2006 г.; №
066/31.01.2008 г.; № 067/31.01.2008 г.; № 068/15.02.2008 г.; № 069/15.02.2008 г.
и № 265/09.11.2009 г. Длъжникът е в просрочие по договор № 18/15.03.2006
г. от 30.07.2012 г. В резултата на
предприетите от банката действия по принудително събиране на дължимите по този
договор вземания е образувано изпълнително дело, по което е осъществена
публична продан на ипотекирано в полза на банката имущество, с което е погасена
част от дължимата главница по този договор. По договор № 068/15.02.2008 г.
длъжникът е поръчител на кредитополучателя С.П.С., като срокът за погасяване на
кредита по този договор е 30.07.2012 г. За принудителното събиране на
задълженията по този договор е образувано изпълнително дело. По договор №
066/31.01.2008 г. длъжникът е поръчител на кредитополучателя „К.“ АД, като
срокът за погасяване на кредита по този договор е 30.07.2012 г. За
принудителното събиране на задълженията по този договор е образувано
изпълнително дело. По договор № 067/31.01.2008 г. длъжникът е поръчител на
кредитополучателя „К.“ АД, като срокът за погасяване на кредита по този договор
е 28.02.2013 г. За принудителното събиране на задълженията по този договор е
образувано изпълнително дело. По
договор № 069/15.02.2008 г. длъжникът е поръчител на кредитополучателя С.П.С.,
като срокът за погасяване на кредита по този договор е 28.02.2013 г. За
принудителното събиране на задълженията по този договор е образувано
изпълнително дело. По договор №
265/09.11.2009 г. длъжникът е поръчител на кредитополучателя „М.“ ЕООД, като
срокът за погасяване на кредита по този договор е 30.07.2012 г. За
принудителното събиране на задълженията по този договор е образувано
изпълнително дело. Поддържа, липсата на
плащане по тези договори е обстоятелство,
което доказва, че длъжникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност от
датата, след която е изпаднал в просрочие по отношение заплащането на
задълженията си по договорите и съгласно приетото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза за такава дата следва да се приеме 31.12.2012
г. В хода на производството излага
твърдение и за наличие на презупцията за неплатежоспособност, установена в чл.
608, ал. 2 от ТЗ, тъй като последният публикуван в ТР ГФО на длъжника е за 2011
г. При условията на евентуалност поддържа, че длъжникът е свръхзадължен. Моли съда да постанови решение по чл. 630,
ал. 1 от ТЗ. Претендира направените по делото разноски.
Препис от молбата на „Б.П.Б.“ АД е връчен на „М.0.“ ООД
/л/ по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК вр. чл. 619, ал. 1 от ТЗ, като в указания от
съда срок длъжникът не подава отговор и
не взема становище по молбата. Длъжникът не взема становище по молбата и събраните по делото доказателства
и в хода на производството.
Съдът, след като взе предвид доводите на молителя и
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Дружеството длъжник е пререгистрирано в ТР-АВ на
25.03.2008 г., като му е предоставен ЕИК ********. На 02.09.2008 г. е вписана
промяна в наименованието на дружеството от „ М.“ в „М. 08“.
Представен е договор № 256/30.10.2002 г. за предоставяне
на безвъзмездна помощ при условията на специалната предприсъединителна програма
на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република
България /САПАРД/, сключен между ДФ „Земеделие“ и длъжника, за финансиране на проект № 19020420027 с
наименование „Реконструкция и преоборудване на кланична линия за дребен рогат
добитък“. Във връзка с констатирано от ДФ „Земеделие“ неизпълнение от страна на длъжника на поети с
договора задължения, е подадена искова искова молба, с която са предявени
осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По тази искова молба е
образувано т. д. № 3481/2013 г. по описа
на СГС, ТО, което е прриключило с влязло в сила на 12.10.2012 г. осъдително
решение в полза на Фонда. Въз основа на това решение в полза на ДФ „Земеделие“
е издаден изпълнителен лист от 18.12.2014 г., с който длъжникът е осъден
да заплати сумата от 759 644 лева главница, ведно със законната лихва от
17.06.2013 г. до окончателното плащане; 235069 лева лихва за забава за периода
от 23.09.2003 г. до 14.06.2013 г. и 69789 лева разноски за исковото
производство.
За дължимите суми по гореописания изпълнителен лист е
образувано производство по принудително изпълнение – изп. дело № 22120002051,
по което са наложени обезпечителни мярки - запор на
банкови сметки и запор на движими вещи. Това изпълнително производсво не е
спряно и по него няма постановление за разсрочване или отсрочване на
задължението.
Представен е договор за кредит № 18/15.03.2006 г.,
сключен между банката присъединен
кредитор и длъжникът, с който е предоставен кредит в
размер на един милион лева на длъжика, с краен срок на усвояване на кредита 20.03.20007
г. Страните уговарят и дължимите по договора административни такси, лихви и неустойки,
като определят и обезпеченията, които
следва да направи длъжника. Към този договор са подписани 21 анекса, с които се
променят различни клаузи от основния договор, включително крайния срок на
погасяване, като с последният анекс от 29.06.2012 г. е прието, че срокът за ползване
и погасяване на кредита се удължава до 30.07.2012 г., като към 29.06.2012 г.
кредитополучателян има просрочени задължения по договора в размер на 57233.87
лева просрочени лихви, част от които се считат дължими от 30.06.2012 г.
Във връзка с неизпълнението на длъжника по този договор е
издаден изпълнителен лист от 11.04.2013 г. на СРС, 119 състав, по гр. д. №
3019/2013 г., въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК от 13.02.2013 г., с който длъжникът и останалите солидарни длъжници по
договора са осъдени да платят солидарно на „Б.П.Б.“ АД сумата от 999999.72 лева главница, ведно със
законната лихва от 24.01.2013 г. до изплащане на вземането, възнаградителна
лихва в размер на 71077.16 лева, наказателна лихва в размер на 62249.98 лева и
административни такси и застраховки от 5115.02 лева, както и разноски за
производството.
„М.0.“ ООД /л/ е
поръчител за задълженията на кредитиполучателя по следните сключени с банката
договори: №
066/31.01.2008 г. /кредитополучател
е „К.“ АД/, с краен срок на издължаване на кредита, съгласно анекс №
20/29.06.2012 г. - 30.07.2012 г.; №
067/31.01.2008 г. /кредитополучател е „К.“ АД/, с краен срок на издължаване на
кредита 28.02.2013 г.; № 068/15.02.2008 г.
/кредитополучател е земеделски производител С.П.С./, с
краен срок на издължаване на кредита, съгласно анекс № 18/29.06.2012 г. -30.07.2012 г.; № 069/15.02.2008 г. /кредитополучател е земеделски
производител С.П.С./, с краен срок на издължаване на кредита - 01.03.2013 г. и
№ 265/09.11.2009 г. /кредитополучател е „М.“ ООД/, с краен срок на издължаване на кредита, съгласно анекс № 13/29.06.2012
г. – 30.07.2012 г.
Във връзка с неизпълнението на кредитополучателите по горепосочените
договори, длъжникът, в качеството му на поръчител е осъден да заплати солидарно
с останалите длъжници на банката
дължимите по договорите суми, съответно с изпълнителен лист от 07.02.2013 г. на СРС, 58 състав, по гр. д. № 3308/2013 г.,
въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от същата
дата; с изпълнителен лист
от 09.04.2013 г. на СРС, 37 състав, по
гр. д. № 13166/2013 г., въз основа на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК от същата дата;
с изпълнителен лист от 20.03.2013 г. на районен съд - Силистра, по гр. д. № 184/2013 г., въз основа на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 19.03.2013 г.; с изпълнителен лист от
18.04.2013 г. на районен съд -
Силистра, по гр. д. № 512/2013 г., въз
основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от същата
дата; с изпълнителен лист
от 07.02.2013 г. на СРС, 58 състав, по
гр. д. № 3817/2013 г., въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 ГПК от същата дата.
От полученото писмо от Служба по вписванията при Агенция
по вписванията се установява, че за периода от 01.01.2001 г. до 08.08.2017 г.
няма вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на длъжника.
От писмото на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция” се
установява, че в централна база на АИС-КАТ към 09.08.2017 г. няма данни за
регистрирани на името на длъжника ППС.
По делото са постъпили подадените от длъжника в НАП ГДД
по чл. 92 ЗКПО за 2012 г. и счетоводен баланс към 31.12.2012 г. и отчет за приходите и разходите за 2012 г. Тези
документи са използвани от вещото лице по приетата съдебно-икономическа
експертиза В.П., чието заключение съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно дадено.
Ответникът не е оказал съдействие на вещото лице при
изготвяне на експертизата и не е представил документите, които съдът го е
задължил. От писмото на НАП е видно, че длъжникът не е подавал ГДД до ЗКПО за
периода след 2013 г., както и счетоводни баланси и отчети за приходите и
разходите след 2013 г. От справка в ТР-АВ е видно, че последният обявен ГФО на
дружеството е този за 2011 г., след което дружеството не е заявявало за
обявяване ГФО. Открито е производство по ликвидация на длъжника, но назначеният
от АВ ликвидатор не е встъпил във функциите си, съответно не разполага със
счетоводна документация, която да предостави на вещото лице.
От заключението на
вещото лице П. се установява следното:
При извършването на анализ въз основа на счетоводния баланс
към 31.12.2012 г., вещото лице заключава, че към тази дата преобладаваща част
от активите на длъжника са текущите /краткотрайни/
активи - 73.48 %, които се състоят
предимно от вземания и съвсем малък размер парични средства и стоки.
Собственият капитал на дружеството е отрицателна величина за периода на 2012 г.
Предвид липсата на предоставен достъп на
вещото лице до счетоводството на длъжника, не може да бъде даден отговор на
въпроса имало ли е дружеството задължения с настъпил падеж към кредитори с
източник търговска сделка /извън процесните вземания на банката, за
които са представени доказателства по делото/. Затова не е ясно и дали задълженията към
банката и към ДФ „Земеделие“ са намерили счетоводно отражение в счетовдоството
на длъжника. Вещото лице проследява показателите за ликвидност на дружеството
за периода 2012 г., като изчисленият коефициент на обща ликвидност към
31.12.2012 г. е 0.3976, като и
останалите изчислени коефициенти на ликвидност към този момент са под
препоръчителните стойности за тези показатели. За периода на 2012 г. е видно,
че съществуващите задължения на длъжника не са обезпечени с достатъчно
имущество и коефициентът на финансова автономност е отрицателна величана, която
се намира значително под референтната граница и дружеството длъжник е поставено
в крайно голяма зависимост от кредиторите си. Финансовият резултат към
31.12.2012 г. е загуба в размер на 4873 хил. лв.
При така установената фактическа обстановка, Съдът
достигна до следните правни изводи:
Производство по несъстоятелност
поради неплатежоспособност се открива при наличието на установените в чл. 608,
ал. 1 от ТЗ материалноправни предпоставки: длъжникът да има има качеството на
търговец; да не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, като
това задължение следва да е породено от или отнасящо се до търговска сделка или
представлява публичноправно задължение към държавата и общината, свързано с
търговската дейност, или частно държавно вземане. Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за
разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на
неплатежоспособност на търговеца, поради което под "спиране на
плащанията" по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ на база на легалното определение на понятието
неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на
задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от
изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ. В случая от ангажираните от кредиторите доказателства се установи
наличието на техни изискуеми вземания спрямо длъжника, а именно частно държавно
вземане срещу длъжника, което задължение е установено с влязъл в сила акт, както и вземания спрямо длъжника, породени от абсолютна търговска сделка
– договор за банков кредит. Предвид обстоятелството, че във фазата на
разглеждане на молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на производството по
несъстоятелност, вземанията на присъединения кредитор, не се установяват със
сила на пресъдено нещо с решенията по чл. 630 ТЗ и чл. 632, ал. 1 от ТЗ, тъй
като не са предмет на спора, който обхваща наличието или липсата на
неплатежоспособност, то и установяването на точният размер на вземанията по
договорите за кредит не е предмет на настоящето производство. Достатъчно е
установяването на валидно възникнало в полза на банката изискуемо вземане по
търговска сделка срещу длъжника. Затова следва да се
приеме, че в настоящия случай, длъжникът е спрял плащанията на
изискуеми парични вземания по чл. 608, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ТЗ, поради което на основание чл. 608, ал. 3 от ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на
неплатежоспособност по отношение на длъжника. В тежест на длъжника е да обори презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на
имуществено - финансовото състояние на предприятието на длъжника, от който да
се изведе способността му да погасява задълженията си. По делото такова доказване не е проведено, поради което съдът приема, че
презумпцията не е оборена и е налице установено състояние на
неплатежоспособност.
Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира,
че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията
му, без опасност за интересите на кредиторите.
Следва да се отбележи още, че с измененията на ТЗ, обн. В
ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 г., е въведена нова презумпция за
неплатежоспособност, а именно чл. 608, ал. 2 от ТЗ, съгласно която се
предполага, че търговецът не е в
състояние да изпълни изискуемо задължение по ал. 1, ако преди подаване на
молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за
обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три
години. Доколкото презумпцията има характер на процесуална норма, то тази
разпоредба следва да намери приложение и по заварените дела, по които е висящ
спора относно състоянието на неплатежоспособност. В случая длъжникът не е
изпълнил административното си задължение да заяви за обявяване в ТР-АВ ГФО за
последните три години преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ. След
пререгистрацията му в ТР през 2008 г., последният заявен от длъжника за
обявяване годишен финансов очет е този за 2011 г. Затова следва да се приеме, че е налице и
установената в чл. 608, ал. 2 презумция за наличие на неплатежоспособност,
която не е оборена от събраните по делото доказателства.
Предвид гореизложеното молбите на кредиторите по чл. 625 от ТЗ за откриване на производство
по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъдат уважени.
По отношение на
началната дата на неплатежоспособността съдът не е обвързан от посочената
такава в молбата, а следва да прецени същата съобразно данните по делото.
Практиката на ВКС е константна, че неплатежоспособността на търговец по смисъла
на чл. 608 от ТЗ е обективно финансово състояние на длъжника и възможността му
да изпълни паричните си задължения, което трябва да се прецени с оглед
цялостното му финансово състояниекъм момента на постановяване на съдебното
решение /така решение № 64/09.02.2005 г. на ВКС, по д. № 466/2004 г.; решение №
549/27.10.2008 г. на ВКС, по т.д. № 239/2008 г./. Съгласно постановеното по
реда на чл. 290 от ГПК решение № 115/25.06.2010 г. на ВКС, по т.д. № 169/2010
г., за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът
да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го
изпълни. Началната дата на неплатежоспособността е именно изпадането в такова
състояние, а не падежът на конкретното неизпълнено задължение. Началната дата е
най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички елементи от
фактическия състав на неплатежоспособността. Тя се определя според най-ранния
падеж на изискуемо непогасено парично задължение, при условие, че към този
момент са налице и останалите предпоставки на чл. 608, ал. 1 ТЗ с оглед общото
икономическо състояние на длъжника така решение № 787/15.12.2011 г. по т.д. №
1119/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г.
на ВКС, І т.о. и др. Видно от представените от банката
доказателства – част от задълженията на длъжника по сключените с банката
договори за кредит са станали изискуеми през втората половина на 2012 г., като
съгласно заключените на съдебно-счетоводната експертиза към 31.12.2012 г. са
налице всички елементи от фактическия състав на неплатежоспособността. При това положение началната дата на неплатежоспособността
следва да се определи на 31.12.2012 г.
Предвид установеното състояние на неплатежоспособност,
съдът не дължи произнасяне относно заявеното от кредиторите при условията на
евентуалност друго основание за откриване на производство по несъстоятелност, а
именно свръхзадълженост.
При този изход на производството, длъжникът следва да
бъде осъден да плати по сметка на съда сумата от 250 лева, представляваща
дължимата държавна такса, от заплащане
на която молителят кредитор НАП е освободен.
Длъжникът следва да бъде осъден да възстанови и
направените и поискани от кредиторите разноски, съответно от кредитора НАП в
размер на 380 лева лева /300 лева хонорар на вещо лице и 80 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП/ и от
кредитора „Б.П.Б.“ АД в размер на 1230
лева /250 лева държавна такса; 900 лева хонорар на вещо лице и 80 лева
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37 ЗПрП/.
Не се установява да е налице реално бързоликвидно налично
имущество на длъжника, като кредиторите не са привнесли началните разноски за
развитие на производството по несъстоятелност в дадения от съда срок, поради
което по отношение на длъжника следва да бъде постановено решение по чл. 632,
ал. 1 от ТЗ със законоустановеното му съдържание.
Мотивиран от горното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ,
Съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „М.0.“ ООД /л/, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА
на неплатежоспособността – 31.12.2012 г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на длъжника „М.0.“
ООД /л/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.
НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „М.0.“ ООД /л/, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА „М.0.“ ООД /л/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, в
несъстоятелност.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „М.0.“ ООД /л/, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***.
ОСЪЖДА „М.0.“ ООД /л/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на бюджета на Съда дължимата държавна такса по производството
в размер на 250 лева.
ОСЪЖДА „М.0.“ ООД /л/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на Национална агенция за приходите, гр. София, бул. „********, разноски
и юрисконсултско възнаграждение в настоящето производство в размер на 380 лева.
ОСЪЖДА „М.0.“ ООД /л/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на „Б.П.Б.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***,
разноски и юрисконсултско възнаграждение в настоящето производство в размер на 1230
лева.
СПИРА производството по несъстоятелност по т.д. № 7029/2016 г. по описа на СГС,
ТО, 22 състав.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписването на
решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако те удостоверят, че е
налице достатъчно имущество или се предплатят началните разноски.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в срока по чл. 632, ал. 2 от ТЗ
не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати
производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от
търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по
вписванията за вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 от ТЗ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд, в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
Съдия: