№ 480
гр. София, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20231000502203 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 30.05.2023г. по гр. д. № 283 /2022 г. на Монтански окръжен съд, ЗАД
„ОЗК –Застраховане“АД е осъден на осн. чл.432 ал.1 КЗ да заплати на ищците Л. Х. Ц. и И.
Т. Я. сумите, представляващи обезщетения: 65 000лв за неимуществени вреди на първия
ищец, 60 000лв- за неимуществени вреди на втория и 1053лв- имуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 12.05.2022г., като исковете за разликата над присъдените до
претендираните размери съответно от 200 000лв, 150 000лв и 1755лв са отхвърлени. Със
същото решение е отхвърлен изцяло предявеният от И. Т. Я. иск за обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 50 000лв, в резултат смъртта на неговия брат С. Ц..
Против решението в отхвърлителната му част е постъпила въззивна жалба от ищците
Л. Х. Ц. и И. Т. Я. за разликата над присъдените размери от 65 000лв за неимуществени
вреди на първия ищец, 60 000лв- за неимуществени вреди на втория и 1053лв- имуществени
вреди, до претендираните размери съответно от 200 000лв, 150 000лв и 1755лв. Поддържат
се оплаквания за нарушение на материалния /чл.52 и чл.51 ал.2 ЗЗД/ и процесуален закон.
Твърди се, че съдът при определяне на обезщетение за неимуществени вреди на ищцата Л.
Ц. се е отклонил от обичайната практика на съдилищата и обществено-икономическата
конюктура като обективен израз на принципа за справедливост. Поддържа се, че съдът не е
съобразил действително търпените вреди от нея като майка загубила сина си в активна
възраст на 40год., с когото е имала силна емоционална връзка. Твърди се също, че е
допуснато нарушение и при определяне справедлив размер на обезщетение по отношение на
ищеца И. Я. на лично основание за търпените от болки и страдания в резултат на физически
увреждания при ПТП. Изтъква се, че не са съобразени получените тежки увреди,
продължителният период на възстановяване и остатъчните последици с необратим характер
върху неговата физика и психика, като събраните в тази връзка доказателства били само
най-общо посочени без анализ на установените факти. Поддържа се, че определените
1
размери не били съобразени и с инфлационните процеси в страната. На следващо място се
правят оплаквания против възприетият от съда в стойностно изражение принос по чл.51,
ал.2 ЗЗД, с който са намалени обезщетенията на ищците. Поради изложеното се иска отмяна
на решението в обжалваните му отхвърлителни части и вместо това постановяване на ново
по същество, с което се уважат исковете в претендираните размери.
В срок е постъпил отговор на насрещната страна ЗАД „ОЗК –Застраховане“АД, с
който оспорва по основание жалбата и иска потвърждаване на решението в обжалваните
отхвърлителни части. Излагат се подробно съобраЖ.я, че съдът правилно е съобразил
всички от значение факти при определяне на обезщетенията, и че възприетият в стойностно
изражение принос е обоснован с оглед поведението на пострадалите лица.
Постъпила е частна въззивна жалба от ищците Л. Х. Ц. и И. Т. Я. против
определение по чл.248 ГПК, с което е оставена без разглеждане молба по чл.248 ГПК за
изменение на решението в частта му за разноските, против която е подаден отговор от
насрещната страна ЗАД „ОЗК – Застраховане“АД.
Софийският апелативен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, приема следното:
При служебна проверка по чл.269, изр.първо ГПК, въззивната инстанция констатира,
че съдебното решение в обжалваните му отхвърлителни части е валидно и допустимо. В
осъдителните си части за сумите 65 000лв обезщетения за неимуществени вреди на ищцата
Л. Ц. и 60 000лв- обезщетения за неимуществени вреди на лично основание и 1053лв за
имуществени вреди за ищеца И. Я., решението не е обжалвано и е влязло в сила. Решението
е влязло в сила и в отхвърлителната си част, в която изцяло е отхвърлен искът на И. Я. за
неимуществени вреди в размер на 50 000лв.
Предмет на разглеждане пред първата инстанция са били искове по чл. 432 ал.1 КЗ за
репариране на неимуществени и имуществени вреди пряко от застрахователя, търпени
вследствие на пътно произшествие, настъпило по вина на водач на МПС, застраховано по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва.
В срока за отговор ответникът е оспорил исковете по основание и размер, като
релевантни за въззивното производство са поддържаните възраЖ.я за принос от страна на
пострадалия И. Я., управлявал неидентифицирано превозно средство, обозначено като
„автокултиватор“ без да се съобрази с пътната обстановка, на забранено за движение на
подобни превозни средства място, в тъмната част на денонощието, без светлинна индикация
и с несъобразена скорост. Поддържат се възраЖ.я за принос на загиналия в ПТП С. Ц.,
който се е качил на ППС, което не е предназначено за движение по обществени пътища и
без да е конструктивно предназначено за превозване на пътници, и че е пътувал при водач,
който е управлявал ППС след употреба на алкохол, съзнавайки този факт.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за безспорно
наличието на предпоставките за ангажиране пряката отговорност на застрахователя по
чл.431 ал.1 КЗ/ - материалната легитимация на дружеството, основана на валидно
застрахователно правоотношение, противоправно и виновно поведение на водача на
застрахования автомобил и пряката причинна връзка между него и настъпилите за двамата
ищци вреди, изразяващи се в морални болки и страдания за първата ищца в резултат
смъртта на сина й, а по отношение на втория ищец – на лично основание за болки и
страдания вследствие на получените при същото ПТП травми и компенсиране на разходи по
лечението им.
По отношение на правопораждащите факти /наличие на валидно застрахователно
правоотношение и противоправно поведение на водача в причинна връзка с вредите/, които
2
са включени във фактическия състав на чл.432 ал. КЗ, е формирана сила на пресъдено нещо
с влизане в сила на решението в посочените осъдителни части. Поради това, спорни пред
настоящата инстанция и предмет на въззивен контрол /очертан с оплакванията и възраЖ.ята
на страните/ са единствено въпросите относно обема на вредите, съответно правилното
приложение на чл.52 ЗЗД, както наличието или не на принос за настъпване на вредите по см.
на чл.51 ал.2 ЗЗД и евентуалното му стойностно изражение.
От фактическа страна пред първата инстанция е изяснено, че пътното произшествие е
настъпило на 08.02.2022 г. около 20:25 часа в с. Благово, обл. Монтана между лек
автомобил марка БМВ модел Х5, рег. ********, управляван от Д. П. Д. и мотокултиватор -
мотофреза с прикачено ремарке, управляван от ищеца И. Т. Я..
Пред първата инстанция е приета автотехническа експертиза, от която се установява,
че пътното произшествие е реализирано при удар на лекия автомобил с движещата се пред
него мотофреза с прикачено към нея ремарке. Произшествието е настъпило в тъмната част
на денонощието, на двулентов асфалтов път с хоризонтална маркировка. И двете превозни
средства са се движели на фарове, като към мотофрезата, управлявана от ищеца И. Я., е
било прикачено самоделно ремарке с червени светлоотразители на задната си част, в което е
пътувал загиналият в същия инцидент С. Ц.. Вещото лице е категоричен в изводите си /с
оглед на доказателствата и предвид липсата на спирачни следи /, че лекият автомобил се е
движел със скорост преди удара 91,99 км/час, а след него с 84,59 км/час, и че при тази
превишена скорост и видимост на къси светлини, ударът е бил непредотвратим, за разлика
от хипотезата, в която скоростта би била в рамките на допустимата от 50км/ч, когато
водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да избегне удара.
Изяснени от заключението са и други факти относно механизма на пътното
произшествие – мотофрезата с прикачено ремарке е ударена в задната част на ремаркето,
като при него се е получило „заклещване” на ремаркето, за което се съди от протокола за
оглед, отразяващ намерени „находки” от мотофрезата и ремаркето. При удара от лекия
автомобил, водачът на мотофрезата изпаднал от него, както и пътникът от ремаркето.
Управляваната от пострадалия ищец И. Я. мотофреза е посочена с двигател и две скорости
на движение напред и една назад - първата скорост е варирала от около 3,73 км/час до около
4,08 км/час, а втората скорост от 8,71 км/час до около 9.95 км/час.
Автотехническата експертиза не е могла да установи марка и модел на мотофрезата,
конкретни технически данни, наличие на регистрация, технически преглед и други, поради
липсата на такива в протокола за оглед, но са установени данни, че прикаченото ремарке е
било самоделно с монтирани отпред 2 броя светлоотразители и отзад 2 броя червени
светлоотразители, присъединен посредством адаптор. Мотофрезата е разполагала със
седалка и място само за водача. В констативната част на експертизата е отразена липсата на
данни водачът на мотофрезата и пътникът в ремаркето да са били със светлоотразителни
жилетки, единствено установени са двата броя червени светлоотразители на ремаркето.
Първоинстанционният съд е приел наличието на принос от страна на пострадалия
водач и загиналия пътник по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, които с поведението си са се
поставили в осъзнат риск и допринесли за настъпване на увреждането си. Тези изводи
напълно се споделят от въззивната инстанция.
Пострадалият ищец Я. е управлявал в тъмната част на денонощието по път,
предназначен за обществено ползване мотокултиватор /мотофреза/, представляващ
самоходна малогабаритна селскостопанска машина със специфична предназначение – за
обработка на земя, която съгласно чл. 140,ал.7 ЗДвП може да се движи по обществен път
само по изключение. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на чл. 10г, ал.3 от
Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника, предвиждаща, че
самоходнaта техника с мощност на двигателя до 10 кW /както е в случая/ може да се движи
по местните пътища, отворени за обществено ползване само за извършване на
3
селскостопански и горскостопански дейности и при липса на селскостопански и/или горски
пътища при придвижване, което изключение очевидно не е било налице в тъмната част на
денонощието /20.25 часа месец февруари/. Освен посоченото, по делото от медицинската
експертиза става ясно, че ищецът Я. е употребил алкохол /със съдържание 1.77 промила в
кръвта/, с което допуснал и друго нарушение на правилата за движение по ЗДвП, които се
отнасят и към управлявания от него мотокултиватор с прикачено ремарке, представляващо
пътно превозно средство по смисъла на §6,т. 10 от ЗДвП.
Правилно първоинстанционният съд е приел принос по см. на чл.51 ал.2 ЗЗД за
настъпване на вредите и от страна на загиналия пътник в ремаркето С. Ц., който е пътувал в
самоделно ремарке, непригодено за превозване на хора и при алкохолно повлиян водач
/ищецът Я. с концентрация на алкохол в кръвта от 1,7 промила/. Този факт му е бил известен
/според разясненията в ТР1/23.12.2015г по тълк.дело № 1/2014г./, за което свидетелства
приобщеният от първата инстанция протокол от 11.02.2022г. в досъдебното производство,
видно от който и загиналият е бил с концентрация на алкохол в кръвта 3.69 промила. От
тези факти следва, че в един и същи период от време и двамата братя са алкохолно
повлияни, което логично ще значи, че преди процесния инцидент заедно са употребили
алкохол.
Основателни, обаче са оплакванията във въззивната жалба против приноса както на
пострадалия водач, така и на загиналия пътник. При определяне приноса по см. на чл.51,
ал.2 ЗЗД следва да се съобрази последователното разбиране в съдебната практика, че от
значение е съотношението между броя и тежестта на извършените от всеки от двамата
/деликвент и пострадал/ нарушения на правилата на движение, в причинност с ПТП,
съобразно конкретните условия, при които е реализирано и спрямо същите - кой от
съпричинилите на вредоносния резултат е имал по-голяма възможност да предотврати
същия /пр.решения по т. д. № 1846/2021 г. на ІІ т. о., т. д. № 3540/2013 г. на І т. о. на ВКС и
др./. От значение е поведението на кой от тях е първопричина и обуславящо, респ. на кой от
тях - обусловено, поради което и само по себе си не би било вредоносно. Приетата
автотехническа експертиза е категорична, че ако скоростта на лекия автомобил е била в
рамките на допустимата скорост от 50км/ч, водачът е имал техническа възможност да
избегне удара. В конкретният случай водачът се е движел с почти два пъти по-висока от
разрешената скорост в тъмната част на денонощието, което не само представлява грубо
нарушение на правилата за движение, но и винаги е източник на повишена опасност за
останалите участници. Виновният водач е имал възможност да избегне въобще настъпването
на инцидента и следователно неговото противоправно поведение е първопричината за
настъпване на произшествието, независимо от тежестта на допуснатите от пострадалите
лица нарушения- те се явяват обуславящи за него, поради това приносът ще следва да се
определи в размер на 30% и за двамата /водач и пътник/, с които се намалят съответно
дължимите обезщетения.
Вторият от спорните въпроси въведен с жалбата на ищците е за неправилно
приложение на чл.52 ЗЗД по отношение на всеки от ищците.
От доказателствата пред първата инстанция е изяснено и че първата ищца Л. Ц. и
починалият й син С. Ц. са живели в едно населено място в с.***, но в различни
домакинства. Ищцата освен С., който е най-големият й син, има още три деца, сред които и
пострадалият в същия инцидент И. Я. 8водач на мотофрезата/. Разпитани пред първата
инстанция са свидетелите Х. ЛИ. Х. /син на ищцата Л. Ц. и брат на ищеца И. Я./, Г. К. Г.
/фактически съжител на ищеца Я./ и П. В. П. / без родство със страните/. От показанията на
св. Х. става ясно, че братята са живели в село *** в различни домакинства, всеки от тях има
семейство и деца, но се виждали често и прекарвали празниците заедно, включително и с
майка си. Майката Л. Ц. тежко приела вестта за смъртта на С., изпаднала в шок, била на
антидепресанти и успокоителни, мислела, че и тя ще си отиде. Не се чувствала добре
4
физически и психически, много отслабнала, затворила се, спряла да общува с други хора.
Брат му И. /има се предвид ищецът Я./ от мъж 130- 140 килограма, след всичките болници и
лечения станал 60 кг, кракът му бил трайно увреден, придвижвал се предимно с патерици,
вече не бил същият човек. В момента работел на същата длъжност като помпиер, като преди
инцидента.
В показанията си св. Г. /фактическа партньорка на ищеца Я./ описва тежкото му
състояние след катастрофата – осем дни бил в кома и в реанимация. Имал травми на крака,
главата, спукан череп, охлузвания. Много отслабнал, не помнел какво се е случило и защо е
в болница. В болницата бил около 2 месеца, на легло и тя постоянно била с него, за да го
храни и обслужва. След изписването му вкъщи бил отново неподвижен в продълЖ.е на три
месеца, впоследствие започнал да се изправя и да ходи с помощни средства - с проходилка,
после и с патерици. Психически се сринал, изпаднал в депресия, не можел да спи, постоянно
бил на медикаменти. Изпитвал чувство за вина за станалото, чувствал се негоден да се
грижи за семейството си и да помага на близките си. Върнал се на по-лека работа, тъй като
бил негоден да изпълнява задълЖ.ята си като помпиер. В показанията на св. П. П. се
съдържат сходни обстоятелства относно състоянието на ищеца Я., който продължавал да
накуцва и ползва патерица и за промененото му физическо и психическо състояние, което
нямало общо с човека, когото познавал.
От неоспорената пред първата инстанция медицинска експертиза се изяснява, че след
инцидента Я. е настанен в интензивно отделение с клинична диагноза „травматичен шок“.
При постъпването е бил в изключително тежко, коматозно състояние, неконтактен и под
постянно наблюдение. В медицинската документация са посочени като описани: счупване
на дясна бедрена кост; субдурален кръвоизлив; счупване на слепоочната кост в дясно;
изпълване с кръв на клетките на решетъчната кост и горночелюстен синус; счупване на
главичката на лява малкопищялна кост и вътрешен кондил. По повод на счупването на
дясно бедро на пациента са поставени обтяжки (екстензии, система от тежести) с цел
изпъване. При проследяващите прегледи освен коматозното състояние, е установено
наличие на кръв в десен ушен проход и изтичане на ликвор. При контролните апаратни
изследвания на глава е отбелязан позитивно намаляване обема на кръвоизлива,
просветляване на синусите (резорбция на наличната течност) и липса на влошаване на
състоянието. След стабилизирането му е настанен в ортопедично отделение за оперативно
лечение на фрактурата на бедрото, изразяващо се в открито наместване с вътрешна
фиксация без данни за настъпили усложнения на следоперативнив период. След болничния
престой, според вещото лице- медик, вероятно е ползвал помощни средства за придвижване
и е имал нужда от чужда помощ в ежедневните дейности, което становище се потвърждава и
от свидетелските показания.
При личния преглед, извършен от вещото лице на 20.03.2023г. се установяват белези
по глава, крайниците и в областта на корема, но без видими патологични усложнения.
Уточнено е, че нито един от наличните белези не води до промяна на анатомията,
физиологията и функционирането на орган/и и системи, не променя симетрията на главата
(лицето), също така не е причина за видима асиметрия и деформиране на лицето, нарушение
на мимиката и не води до решително (грубо) изменение на образа на пострадалия. Към
момента на прегледа Я. не ползвал помощни средства, но самият процес на ходене бил
затруднен, с ограничени движения на дясна колянна става във фазата на пълно сгъване и
разгъване и напълно нарушен процес на клякане. Тези ограничения са посочени за
възникнали в резултат на счупването на дясна бедрена кост и последвалата контрактура на
мускулите на бедрото. Металният остеосинтезен материал бил наличен в организма на Я. и
премахването му било възможно само и единствено по оперативен път, а преодоляването на
контрактурата на дясна колянна става можело да стане с поетапно раздвижване и
рехабилитационни процедури.
5
Вещото лице е обобщил, че в резултат на ПТП ищецът Я. е получил следните
увреждания: закрита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на черепна кост-
дясна слепоочна; кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка (СДХ); изпълване на клетки на
решетъчната кост и на горночелюстен синус. Слепоочната кост влиза в състава на костите,
оформящи както странична част на лицевия череп, така и основата (базата) на черепа и
нейното счупване е причина за описаното кървене и изтичане на ликвор от ушния канал
(ликворея). Кръвоизливът под твърдата мозъчна обвивка е описан в ляво челно-
теменнотилно е причина за мозъчния оток, успешно преминал без остатъчни проявления от
страна на нервната система за период по-малък от два месеца. Счупване на долната част на
дясна бедрена кост е описано като „коса“, закрита фрактура в средна и долна трета, на която
е проведено оперативно лечение. Тази фрактура сама по себе си е причинила трайно
затруднение движението на долен десен крайник за срок не по- малък от три-четири месеца,
последвано от постепенно и поетапно раздвижване, през който период е имало болкови
усещания с различна интензивност. От проведения преглед на И. Я. е видно, че не е
настъпило пълно възстановяване на увредения крайник – констатирана е деформация на
колянната става, несигурност в стъпването, ходенето и клякането. Прогнозата за пълно
възстановяване на ставата с пълен обем на движения и функциониране на крайника е
несигурна от една страна, а от друга ще включва оперативни и последващи
рехабилитационни процедури, каквито нямало данни да са проведени, въпреки дадените
направления от личен лекар.
Във връзка с психическото състояние на ищците пред първата инстанция са приети
експертизи. От становищата на експертите се установява, че ищцата Л. Ц. е изпаднала в
остра реакция на стрес при новината за смъртта на сина й, но няма данни за прием на
медикаменти, предписани от психиатър, както и надлежна документация за характеристики
на посттравматично разстройство. Според експертизата преживяната от нея загуба е
изключително стресогенно събитие с негативен емоционален резонанс, водещо до
колебания в настроение, потиснатост, изолиране от околните, но не се установява психично
състояние, налагащо медикаментозно лечение.
По отношение ищеца Я. е прието, че има качествено нарушение в съзнанието,
установено при престоя в болницата. След информация за загубата на брат е показал
признаци на рекурентна депресия, каквато е установена през 2013 година от психиатър, без
данни за провеждано лечение. Състоянието му е оценено като лек депресивен епизод при
второто изследване, а при първото тревожно депресивен, което сочело способност за
компенсация и преодоляване. Разяснено е, че депресията е хронично заболяване, при ищеца
Я. установено още през 2013 година, лекувано и вероятно с настъпила спонтанна ремисия
при липса на данни за по-старо лечение. Не се изключва неговото обострянето да е
провокирано от пътния инцидент, при който е изживял шок от смъртта на брат си и от
собственото си увредено състояние, както и чувството за вина за случилото се. Според е
установен лек тревожно- депресивен синдром, свързан с обостряне на психичното
заболяване депресия, диагностицирана в минал момент, както и възстановяване на
самооценката и опитите да преработи събитията като защитен механизъм. Обобщено е, че
поведението е последица от последователността от стеклите се събития – пътният инцидент,
смъртта на брат му, последващите хоспитализации.
С оглед на установените по делото обстоятелства за частично основателни следва да се
приемат оплакванията в жалбата на ищците и конкретно на Л.Ц., че първоинстанционният
съд не е съобразил всички релевантните факти и отчел критериите в тяхната цялост, имащи
значение за определяне размера на обезщетението, включително съществуващата в страната
икономическа конюнктура към релевантния момент /настъпване на застрахователното
събитие през 2022г/, както и присъжданите от съдилищата обезщетения в сходни случаи.
Преценени в съвкупност конкретните обстоятелства, като възрастта на загиналия /на 48г./ и
установените по делото душевни страдания на родител загубил син в разцвета на силите си,
6
с който са били в близки отношения и на чиято подкрепа е разчитала, обосновават извод за
значителни по обем вреди. Тези изводи се подкрепят от гласните доказателствени средства,
както и от становището на психологическата експертиза във връзка с установената остра
стресова реакция на майката. Вярно е, че съдебният експерт /маг. психолог/ не е констатирал
наличието на постравматично стресово разстройство поради липсата на документация, респ.
данни за прием на медикаменти. Посоченото, обаче не омаловажава душевните страдания на
майката, загубила дете, нито интензитета и тежестта на преживяната емоционална травма.
Спазването на принципа за справедливо обезщетение по чл.52 ЗЗД изисква обстойната
преценка на всички обективни обстоятелства в конкретния случай, които имат отношение
към емоционалното и психическо състояние на пострадалото лице, като за база при
определяне на паричния еквивалент ще следва да служи икономическия растеж, стандарта
на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в
страната към датата на увреждането. От значение за размера на обезщетението е също и
създаденият в съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в
сферата на нематериалните ценности равенството в обществото би следвало да намери най-
явен израз. Първоинстанционният съд правилно е установил релевантните факти, но не е
отчел в достатъчна степен тежестта на моралните страдания на родителя, които са
несъизмерими при какъвто и да било паричен еквивалент, но също не е съобразил
икономическата конюктура в страната към релевантния момент на настъпване на вредите
/2022г./, както и практиката на съдилищата по аналогични случаи, затова и определеният
размер от 130 000лв се явява занижен. Справедлив паричен еквивалент по см. на чл.52 ЗЗД
според настоящата инстанция би била сумата от 150 000лв, над която до претендираната от
200 000лв искът се явява неоснователен.
Основателни в тази връзка са доводите в отговора на ответника, че инфлационните
процеси в страната /изтъкнати във въззивната жалба/ са извън критериите по чл.52 ЗЗД с
оглед морално-етичния характер на компенсиращото обезщетение. При възприет в
стойностно изражение принос от 30% следващото се обезщетение за неимуществени вреди
на ищцата Л.Ц. ще възлиза в размер на 105 000лв /след приспадане на определения в
стойностно изражение принос от 45 000лв/, при който извод решението в тази обжалваната
отхвърлителна част ще подлежи на отмяна за сумата от 40 000лв, която ще следва да бъде
допълнително присъдена, ведно със законната лихва от 12.05.2022г.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба против размера на
обезщетението за неимуществени вреди, определени като компенсация на ищеца Я. за
търпените от него болки и страдания вследствие на получените травми. Обсъдените
доказателства във връзка с установените по вид и характер травми и всички съпътстващи ги
обективни и субективни последици, налагат извод, че първоинстанционният съд е съобразил
в достатъчна степен конкретните обстоятелства от значение за приложението на чл.52 ЗЗД.
Получени в следствие на инцидента увреждания освен тежки по характер, са били и
животозастрашаващи - закрита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване на
черепната кост със субдурален кръвоизлив и слепоочната кост в дясно, а фрактурата на
дясната бедрена кост макар и да няма такъв характер, е причинила неудобства и страдания
за продължителен период от 3-4 месеца, през който ищецът е бил неподвижен и разчитал е
на чужди грижи за елементарни битови дейности. Претърпял е хирургични интервенции,
които усилват интензитета на вредите и престоят нови във връзка с отстраняване на
остеосинтезните тела. Съобразени също са утежняващите обстоятелства, отнасящи се до
остатъчните последици за увредения крайник - деформация на колянната става, несигурност
в стъпването, ходенето и клякането, констатирани от вещото лице при извършения преглед.
Съдебният експерт от една страна не се ангажира със сигурна прогноза за пълно
възстановяване на обема движения, а от друга е посочил, че ще се наложат оперативни и
рехабилитационни процедури, които също са източник на болки и страдания. Тези
обстоятелства сочат за влошено качество на живот с трайни последици за физическото и
7
психическо състояние на пострадалия мъж, които са били обсъдени и съобразени при
определяне размер на обезщетението от 100 000лв.
Неоснователни в контекста на посоченото са оплакванията, че определеният размер е
занижен, тъй като освен утежняващите обстоятелства, са преценени и другите данни по
делото, а именно, че лечебният процес, отнасящ се до черепно-мозъчната травма е
приключил в рамките на 2мес. без неврологични или видими патологични усложнения,
отнасящи се до физиология и функциониране, а установеното състояние на рекурентна
депресия е с давност от 2013г., което макар и обострено вследствие на инцидента, е с
възможност за компенсация /т.е. с благоприятна прогноза/, а от друга се дължи както на
стреса от пътния инцидент и хоспитализациите, така и на развитото чувство за вина за
смъртта на брат му, но то е извън обсега на компенсация.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции по отношение размера на
обезщетението от 100 000лв, същото ще следва да се намали с възприетия в стойностно
изражение принос от 30% съответно на 70 000лв. При този извод решението в тази
обжалваната отхвърлителна част ще подлежи на отмяна за сумата от 10 000лв, която ще
следва да бъде допълнително присъдена заедно със законната лихва от 12.05.2022г.
Във въззивната жалба се поддържат бланкетни оплаквания против размера на
обезщетението за имуществени вреди, което е определено въз основа на представените
доказателства за реално извършени разходи и становището на медицинската експертиза за
тяхната относимост, поради което в тази част е правилно и подлежи на потвърждаване.
По подадената частна въззивна жалба от ищците против определение по чл.248
ГПК от 06.07.2023г по същото дело.
В срок е постъпила частна жалба от ищците чрез пълномощници адвокати Д. и Т.
против определение от 06.07.2023г, с което е оставена без разглеждане подадената от тях
молба по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта му за разноските чрез
допълнително присъждане на данък добавена стойност към определените за дължими
възнаграждения на процесуалните представители по чл.38 ал.2 ЗАдв. Сочат се за
неправилни изводите на съда за недопустимост на молбата, поради липсата на приложен
списък по чл.80 ГПК. Изтъква се, че молбата е била подписана с КЕП, който при съмнение е
следвало да бъде проверен от съда, при положение, че молбата изхожда от официален
електронен адрес на кантората на пълномощнците.
В срок е постъпил отговор от насрещната страна, която оспорва твърденията, че
молбата е подписана с КЕП, и че видно от същата представлява сканирано копие, което е
било ръчно подписано и изпратено на съда по електронна поща, а не чрез ССЕВ.
Въззивният съд приема молбата за допустима, а разгледана по същество за
основателна.
Видно от данните по делото е, че по електронна поща на 11.05.2023г преди последното
по делото съдебно заседание, е постъпила молба, представляваща сканирано и ръкописно
подписано копие в pdf файл от пълномощниците адвокати Д. и Т., с която освен че
поддържат доказателствени искания и излагат съобраЖ.я по същество, обективират и искане
за разноски, което да се счита за списък по чл.80 ГПК. Молбата е изпратена от електронна
поща на адв.Д., който е заявил, че същата е подписана чрез КЕП. В проведеното на
11.05.2023г съдебно заседание съдът е докладвал молбата и отхвърлил направените с нея
доказателствени искания, като е дал ход по същество.
С обжалваното определение по повод подадена молба от пълномощниците адвокати Д.
и Т. по чл.248 ГПК съдът е оставил същата без разглеждане, приемайки, че по делото няма
представен списък по за разноски по чл.80 ГПК, което прави недопустимо искането за
тяхното изменение.
8
Тези изводи са неправилни: Действително молбата представлява сканирано и
ръкописно подписано копие в pdf файл от пълномощниците адвокати Д. и Т. и е депозирана
от друг адвокат, който няма участие в процеса. Тази молба, обаче е била приета от съда в
последното по делото заседание и въпрос относно редовността на електронното изявление
въобще не е повдиган. Напротив, съдът е разгледал молбата и отхвърлил направеното с нея
искане за допълнителни доказателства. Необосновано е тази молба в една част да се приеме
за редовен документ /относно доказателствените искания/, а в друга част, обективираща
списък по чл.80 ГПК, да се изключи. И да се приеме, че електронното съобщение не съдържа
квалифициран електронен подпис, то не е тъждествено на пълна липса на волеизявление и
не следва да бъде игнорирано, след като с него се представя молба от пълномощниците по
делото в сканирано копие. В случай, че е имал съмнение относно редовността или
авторството електронното изявление, то е следвало да извърши проверка или укаже
възможността на издателя да го потвърди. Като не е сторил това, съдът е допуснал
процесуално нарушение, което ще има за последица отмяна на обжалваното определение и
връщане на молбата по чл.248 ГПК за разглеждането й по същество.
По отговорността за разноски.
При този различен изход на спора присъдените пред първата инстанция разноски ще
подлежат на изменение. Първата инстанция е приела, че ищците са направили общо
разноски за експертизи в размер на 2650лв, които при този изход на спора ще са дължими в
размер на 1318,72 вместо 821,50лв или допълнително ще се присъдят 497,22лв. По въпроса
относно възнаграждението на пълномощниците по чл.38 ал.2 ЗАдв въззивният съд ще дължи
произнасяне след стабилизиране на определението по чл.248 ГПК. Първата инстанция е
приела, че ответникът е направил разноски за депозити в размер от 860лв, които при този
резултат ще се дължат в размер на 429,55лв вместо в размер от 583,05лв.
В тежест на ответника ще следва да се присъди допълнителна държавна такса по чл.78
ал.6 ГПК в размер на 2000лв.
Право на разноски пред въззивната инстанция ще имат и двете страни с оглед на
обжалвания материален интерес /225 702лв/ и уважената, респ. отхвърлена част на жалбата.
Ищците са представлявани от пълномощник по реда на чл.38 ал.2 ЗАдв., на който ще се
следва възнаграждение в съответствие с Наредба №1/2004г, към което ще се начисли и ДДС
предвид на представените доказателства за регистрация. С оглед на посоченото размерът на
възнаграждението по чл.38 ал.2 ЗАдв с добавен ДДС възлиза на 788лв.
Ответникът е бил представляван по пълномощие и представил доказателства за
договорен и платен адвокатски хонорар в размер на 22 050,60лв с вкл. ДДС, който се явява
прекомерен с оглед на направеното в тази връзка възраЖ.е по чл.78 ал.5 ГПК и ще следва да
се намали до предвидените в Наредба №1/2004г размери, тъй като делото не отличава с
особена правна или фактическа сложност, нито продължителността на производството и
реално извършените действия по правна защита обосновават в пъти превишаване на
обичайно приетите адвокатски възнаграждения. От дължимите разноски за този материален
интерес /3557,02лв с вкл.ДДС/ ще се присъдят такива в размер на 2769лв с оглед
отхвърлената част на жалбата, от които 785лв дължими от ищцата Л. Ц. и 1984лв от ищеца
И. Я..
Предвид, че жалбоподателите – ищци са освободени лица по чл.83 ал.2 ГПК,
дължимата за въззивното производство държавна такса от 1000лв на осн. чл.78 ал.6 ГПК ще
се възложи в тежест на ответника.
Водим от гореизложеното, Софийският апелативен съд
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 30.05.2023г. по гр. д. № 283/2022 г. на Монтански окръжен съд, ЗАД
„ОЗК –Застраховане“АД в обжалваните отхвърлителни части, в които са отхвърлени
предявените от Л. Х. Ц. и И. Т. Я. искове с пр. осн. чл.432 ал.1 КЗ против ЗАД „ОЗК –
Застраховане“АД ЕИК ********* за сумите от 40 0000лв за първия и 10 000лв за втория
ищец, представляващи разликата между присъдените обезщетения за неимуществени вреди
от първата инстанция в размери от 65 000лв и 60 000лв и приетите за дължими от
въззивната инстанция от 105 000лв и 70 000лв, както и в частта за разноските на ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД присъдени в тежест на ищците над размер от 429,55лв до присъдения от
583,05лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК –Застраховане“АД ЕИК ********* да заплати на Л. Х. Ц. ЕГН
********** и И. Т. Я. ЕГН **********, двамата на адрес:с.***, общ.***, ул.Л. К., № *
допълнително сумите от 40 000лв на първата ищца и 10 000лв на втория ищец,
представляващи разликата между присъдените размери от 65 000лв и 60 000лв от първата
инстанция и приетите за дължими от въззивната инстанция от 105 000лв и 70 000лв за
неимуществени вреди, търпени в следствие на ПТП на 08.02.2022г., ведно със законната
лихва върху допълнително присъдените главници от 12.05.2022г до окончателното
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 30.05.2023г. по гр. д. № 283/2022 г. на Монтански
окръжен съд в останалите обжалвани /отхвърлителни / части.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК –Застраховане“АД ЕИК ********* да заплати на адвокат Н. Д.
САК сумата от 788лв., представляваща възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА от Л. Х. Ц. и И. Т. Я. да заплатят на „ОЗК –Застраховане“АД ЕИК
********* сумите: 785лв дължими от първата ищца и 1984лв от втория ищец,
представляващи разноски пред въззивната инстанция.
Отменя определение от 06.07.2023г по р. д. № 283/2022 г. на Монтански окръжен съд,
с което е оставена без разглеждане подадената от адвокати Д. и Т. от САК, в качеството на
пълномощници на ищците молба по чл.248 ГПК за изменение на първоинстанционното
решение в частта за разноските и връща с указание за разглеждане и произнасяне по
същество.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване препис на страните при наличие на предпоставки по чл.280
ГПК, а в частта относно определението по чл.248 ГПК – с частна жалба в 1-седмичен срок.
Председател:
Членове:
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11