Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ...............2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-5 състав, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при секретаря К. Георгиева, като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 10790 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.).
Ищцата
Л.Т.П. твърди, че на 13.09.2011 г. в гр. Нови Искър, около 06.15ч., вървяла по
левия тротоар на ул. „А. Стамболийски“, когато пред телената ограда на една от къщите
по улицата била ударена с предната дясна част от л.а. „Хонда
Сивик“, рег. № ********управляван от Б.В.. От
произшествието пострадалата получила разкъсно-контузни
рани на лявото бедро и трайни белези, които загрозили левия й крак. От 28.09.2011г.
до 04.10.2011г. била лекувана в болнично заведение. През периода на
възстановяване трудно се придвижвала, изпитвала болки, притеснения и страх. С
ЕР на ТЕЛК й била призната намалена трудоспособност от 67.6 %. Тъй като
отговорността на водача била застрахована по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ от ответното дружество, ищцата моли съда да осъди ответника да й
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., ведно
със законна лихва от 13.09.2011 г. до окончателното плащане. Претендира
разноски.
Ответникът
„З.К.„Л.И.“ АД оспорва исковете, като прави следните възражения: оспорва
механизма на настъпване на произшествието; оспорва твърденията, че поведението
на водача е било виновно и противопровно; оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между поведението на сочения от ищцата деликвент и вредите; поддържа възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата, която в нарушение
на чл.108 от ЗДвП се движела по пътното платно; оспорва ищцата да е претърпяла
вредите, описани в ИМ; поддържа становището, че признатата от ТЕЛК на пострадалата
намалена нетрудоспособност от 67.6% не се намирала в причинно-следствена връзка
с травмите от катастрофата; оспорва размера на претендираното
обезщетение.
Третото
лице – помагач Б.М.В. не изразява становище по иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/:
За
да бъде уважен този иск ищцата трябва да ангажира доказателства за следните
обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние, вина на дееца и
причинно-следствена връзка между противоправното деяние
и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение.
Страните
не спорят, че отговорността на водача на л.а. „Хонда Сивик“ с рег. № ** *****е била застрахована по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ от ответното дружество към датата на настъпване на пътно-транспортното
произшествие.
Видно
от влязла в сила присъда от 06.11.2015г. по НОХД № 5008/2012г. на СРС, НО, 102
състав, Б.М.В. е признат за виновен в това, че на 13.09.2011г., около 06.15 ч.,
в гр.Нови искър, при управление на л.а ”Хонда Сивик” с рег. № СА *****по
ул.”А. Стамболийски” с посока на движение от ул.”Кипарис” към ул.”Чавдар войвода”,
на ул.„А. Стамболийски” № 2 е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20,
ал.1 и 2 от ЗДвП, в резултат на което е загубил контрол над автомобила, като е
навлязъл от пътното платно на левия по посока на движение тротоар, и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на пешеходката Л.Т.П., която
се е изразила в контузия с много голямо разкъсно- контузна рана и травматично размачкване в дълбочина под
раната на мускулни фасции, късите и дълги мускули привеждачи на бедрото и на голямата вена сафена/подкожна, повърхностна вена по вътрешно-страничната
повърхност на бедрото/, довело до трайно/за срок по-дълъг от 30 дни/ затруднение
на движенията на левия долен крайник, като деецът е избягъл
от местопрестъплението – престъпление по чл.343, ал.3, предл.3,
б.”а”, предл.2, вр.ал.1,
б.”б”, предл.2, вр. чл.342,
ал.1, предл.3 от НК, поради което и на основание
чл.343, ал.3, предл.3, б.”а”, предл.2,
вр ал.1, б.”б”, предл.2, вр. чл.342, ал.1, предл.3, вр. чл.78а, ал.1 от НК, го е освободил от наказателна
отговорност и му е наложил „глоба” в размер на 3 000 лв. и на основание чл.78а,
ал.4, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК му е наложил
наказание ”лишаване от право да управлява МПС” за срок от 15 месеца, считано от
влизане на присъдата в сила.
Съгласно
чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от престъплението,
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца.
С
оглед на горецитираната влязла в сила присъда на Софийски
районен съд, настоящият състав приема, че е установено противоправното
поведение на водача Б.М.В., неговата вина, съставомерните
последици, които са част от състава на престъплението/причинената средна
телесна повреда на Л.Т.П./, и причинно-следствената връзка между противоправното поведение на водача и вредоносния резултат.
За
установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото са събрани
гласни доказателствени средства и е назначена
медицинска експертиза.
От
заключението на медицинската експертиза, което съдът приема, се установява, че П.
е получила голяма 30-40 см. разкъсно контузна рана по вътрешно-страничната повърхност в горната
трета на ляво бедро с разкъсване на вена сафена магна и на два от мускулите аддуктури
– привеждачи на бедрото, което е довело до трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник/за повече от 30 дни/. Предприето
е двукратно оперативно лечение, изразяващо се в изрязване на нежизненоспособните тъкани и на втори етап покриване на
раната с кожа, чрез свободна и несвободна кожна пластика. Периодът на
възстановяване при ищцата е продължил около два месеца и половина. По време на
лечението П. е търпяла болки и страдания, като през първите два месеца болките
са били с по-интензивен характер. Вещото лице е извършило преглед на ищцата на 29.11.2017г.,
при който е установило голям деформиращ формата на бедрото в горната част белег
с размери 15/20 см. под нивонто на кожата. Под белега
липсва тъкан, поради което той е прираснал към
подлежащата тъкан. По външната страна на лявото бедро в средната му част се
вижда друг белег от взета кожна присадка с размери 10/20 см. Не са възстановени
увредените при инцидента мускули – привеждачи на
бедрото, поради липса на тъкан. При прегледа ищцата е съобщила за болки с нисък
интензитет. Възстановяването й е продължило 2.5 месеца, през които е била с
намалена физическа активност. При първата хоспитализация на П. във ВМА не са
констатирани сетивни и циркулаторни смущения на
крайника. Тя се е въстановила от травмата, получена
при ПТП, но са останали останали трайни последици – не са възстановени увредените
при инцидента мускули привеждачи на бедрото, поради
липса на тъкан, и са останали белези по левия й крак. През периода на
възстановяване пострадалата е имала нужда от чужда помощ при хигиенно битовото
си обслужване и се е придвижвала с патерици, щадейки увредения крайник. При
прегледа, извършен на 29.11.2017 г., експертът е установил, че П. се придвижва
и обслужва самостоятелно.
В
своите показанията св.П., който живее на семейни начала с внучката на ищцата,
заявява, че е видял пострадалата непосредствено след катастрофата. Тя цялата
била в кръв, обувката й била пълна с кръв, казала му, че я е ударил автомобил
на около 50-60 метра и едва се добрала до дома си. Свидетелят взел чаршаф и
стегнал раната, за да не тече кръв от нея. После се обадил на 112. Дошла лиинейка, която откарала пострадалата във ВМА. Свидетелят
дал кръв за нея. Направили й операция, на следващия ден също я оперирали. Около
два месеца продължило лечението. След изписването й от болницата за нея полагали
грижи дъщеря й и нейната внучка. След катастрофата П. била трудно подвижна,
постоянно се оплаквала от болки в кръста, краката й изтръпвали, взимала болкоуспокояващи.
Свидетелят живеел заедно с нейната внучка в същата къща, в която живеела и
самата ищца. Къщата била с отделни входове, П. живеела на първия етаж, а
свидетелят и нейната внучка – на втория етаж, поради което имал непосредствени
впечатления от състоянието на пострадалата. Към настоящия момент Л. се
обслужвала сама.
В
своите показания св.П./внучка на ищцата/ заявява, че е видяла баба си
непосредствено след катастрофата - била в „окаяно състояние”, изпитвала силни
болки, цялата била в кръв. Превързали я с чаршаф и се обадили на 112, дошла
линейка, която я откарала във ВМА. В болницата пострадалата била оперирана, около
2 месеца раната й била отворена, след това й направили пластика и лежала около половин месец. В болницата през
цялото време била с придружител. След изписването от болницата отново била на
легло, два месеца не можела да става, постоянно изпитвала болки. Свидетелката и
нейната майка я обслужвали за храна, за тоалет. Това продължило, докато й
направили пластиката – около три месеца от инцидента. През септември месец настъпило ПТП, а декември
месец й направили пластиката. Ищцата постоянно се оплаквала от болки в крака и
кръста. Вече не можела да работи в градината, трудно се качвала по стълби. На
свидетелката не е известно преди произшествието баба й да е имала сериозни
проблеми със здравето, грижела се за четири градини, сега не била така активна,
както преди катастрофата. Движела се с бастун, защото кракът я болял и куцала.
Била стресирана и уплашена от катастрофата.
С
оглед показанията на свидетелите и заключението на медицинската експертиза,
съдът приема, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които са в
причинно-следствена връзка с произшествието.
Осъществен
е фактическият състав на чл.226, ал.1 от КЗ, поради което искът е доказан по основание.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът отчете
следните обстоятелства: възрастта на ищцата към датата на ПТП – 67 г., преживеният
от нея силен стрес и типичните за механизма на настъпване на вредите негативни
емоционални преживявания; вида и характера на претърпяната телесна повреда –
средна телесна повреда, която се е изразила в причиняване на голяма 30 - 40 см.
разкъсно контузна рана по
вътрешно-страничната повърхност в горната трета на ляво бедро с разкъсване на
вена сафена магна и на два
от мускулите аддуктури – привеждачи
на бедрото; вида на проведеното лечение – двукратно оперативно лечение,
изразяващо се в изрязване на нежизненоспособните
тъкани и на втори етап покриване на раната с кожа, чрез свободна и несвободна
кожна пластика; продължителността на възстановителния период – около два месеца
и половина, през които ищцата е била изцяло зависима от грижите на близките си;
обстоятелството, че пострадалата е
изпитвала силни болки в началото на
лечебния процес, приемала е болкоупоспокоителни
лекарства; дори и след проведеното
лечение продължава да изпитва болки, макар и с по-нисък интензитет /заключение
на медицинската експертиза, показания на св.П./; през възстановителния период е
била принудена да ползва патерици. Наред с това съдът съобрази обстоятелството,
че ищцата е възстановена от травмата, при прегледа, извъшен
на 29.11.2017г., експертът е установил, че тя се придвижва самостоятелно, но са
останали трайни последици – не са възстановени увредените при инцидента мускули
– привеждачи на бедрото, поради липса на тъкан, и са останали
белези по левия й крак.
Като отчете горепосочените обстоятелства, социално-икономическите
условия и стандарта на живот в страната през 2011г., съдът определи
обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по
справедливост на 60 000 лв., колкото претендира ищцата. По възражението за съпричиняване
на вредите: Ответникът
поддържа възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата,
която нарушила чл.108 от ЗДвП, тъй като се движела по пътното платно, макар на мястото на произшествието
да имало тротоар.Възражението е неоснователно.
От влязлата в сила присъда от 06.11.2015 г. по НОХД № 5008/2012г. на СРС, НО,
102 състав, се установява конкретното противоправно
деяние с неговите признаци от обективна и субективна страна, извършено на Б.М.В.,
за което съдът е приел, че осъществява състава на престъпление по чл.343, ал.3,
предл.3,б.”а”, предл.2, вр.ал.1, б.”б”, предл.2, вр. чл.342, ал.1, предл.3 от НК.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от престъплението, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца.
В този смисъл, съдът е обвързан от присъдата
относно описанието на конкретното деяние, извършено от Б.М.В.. В присъдата е
посочено, че на на 13.09.2011г. водачът на л.а” Хонда Сивик” с рег. № СА *****е загубил контрол над автомобила,
като е навлязъл от пътното платно на левия тротоар, където е ударил
пешеходката Л.Т.П..
При така описаното от
наказателния съд деяние, в настоящото производство съдът приема, че пътно-транспортното
произшествие е настъпило върху тротоара, където се е намирала ищцата, а не на на пътното платно. Назначените по делото автотехнически експертизи, изготвени от в.л. М. и Й.,
потвърждават установения и с присъдата факт, че катастрофата е настъпила върху
тротоара, където се е намирала пешеходката П.. Поради наличието на присъда по
делото, в диспозитива
на която е посочено мястото на настъпване на произшествието, съдът не обсъжда
подробно автотехническите експертизи. Показанията на
св. И., макар и по косвен път, също потвърждават факта, че ищцата се е намирала
върху тротоара по време на произшествието. Свидетелят заявява, че излязъл навън
около 06.10 часа сутринта, след като чул силен трясък от настъпилото
пътно-транспортно произшествие – на място установил, че оградата пред дома му била
бутната, а автомобилът се намирал върху тротоара. Когато огледал оградата по-късно
видял върху нея кожа и месо.
Така събраните
доказателства установяват по несъмнен начин, че пътно-транспортното
произшествие е настъпило върху тротоара, поради което съдът прие, че
възражението за съпричиняване на вредите е
неоснователно.
По разноските:
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адвокат В.В.О. ***,
на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в
размер на 2330 лв.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС, ДТ върху
уважения иск в размер 2 400 лв., а на СГС разноски за вещи лица в размер
на 350 лв.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „З.К.„Л.И.“
АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „********,
да заплати на Л.Т.П., ЕГН **********,***, на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 60 000 лв./обезщетение за неимуществени
вреди, изразили се в болки и страдания от следната средна телесна повреда: голяма
30 - 40 см. разкъсно контузна
рана по вътрешно-страничната повърхност в горната трета на ляво бедро с
разкъсване на вена сафена магна
и на два от мускулите аддуктури – привеждачи
на бедрото, която телесна повреда е причинена на 13.09.2011г., по вина на
водача на л.а. „Хонда Сивик“,
рег. № СА *****– Б.М.В., по време на действие на застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 13.09.2011г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „З.К.„Л.И.“
АД да заплати на адвокат В.В.О.,***, адрес за призоваване: гр.София, ж.к. „********, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в
размер на 2330 лв.
ОСЪЖДА „З.К.„Л.И.“
АД да заплати на държавата, по сметка на СГС, държавна такса върху уважения иск
в размер на 2 400 лв., а на СГС разноски за вещи лица в размер на 350 лв.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника – Б.М.В.,
ЕГН **********,*** А.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
СЪДИЯ: