№ 15423
гр. София, 09.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110158447 по
описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове, както следва:
1 / с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 15 725,62 лв.,
представляваща неплатени нетни трудови възнаграждения за периода м. януари 2023 г. – м.
август 2023 г., от която: 933,04 лв. – за м. януари 2023 г., 926,21 лв. – за м. февруари 2023 г., 2
272,84 лв. – за м. март 2023 г., 2 306,98 лв. – за м. април 2023 г., 2 324,45 лв. – за м. май 2023
г., 2 360,54 лв. – за м. юни 2023 г., 2 283,70 лв. – за м. юли 2023 г. и 2 317,86 лв. – за м. август
2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.10.2023 г. до
окончателното плащане;
2 / с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 803,07 лв.,
представляваща лихва за забава върху претенциите за неплатени нетни трудови
възнаграждения, от която: 129,37 лв. – върху главницата за неплатено нетно трудово
възнаграждение за м. януари 2023 г., начислена за периода от 01.03.2023 г. до 15.08.2023 г.
(датата на частичното плащане), 24,14 лв. – върху главницата за неплатено нетно трудово
възнаграждение за м. януари 2023 г., начислена за периода от 16.08.2023 г. до 25.10.2023 г.,
136,88 лв. – върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. февруари
2023 г., начислена за периода от 01.04.2023 г. до 21.09.2023 г. (датата на частичното
плащане), 11,48 лв. – върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м.
февруари 2023 г., начислена за периода от 22.09.2023 г. до 25.10.2023 г., 140,89 лв. – върху
главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. март 2023 г., начислена за
периода от 01.05.2023 г. до 25.10.2023 г., 120,32 лв. – върху главницата за неплатено нетно
трудово възнаграждение за м. април 2023 г., начислена за периода от 01.06.2023 г. до
25.10.2023 г., 99,11 лв. – върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м.
май 2023 г., начислена за периода от 01.07.2023 г. до 25.10.2023 г., 73,98 лв. – върху
главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. юни 2023 г., начислена за
периода от 01.08.2023 г. до 25.10.2023 г., 45,78 лв. – върху главницата за неплатено нетно
трудово възнаграждение за м. юли 2023 г., начислена за периода от 01.09.2023 г. до
25.10.2023 г. и 21,12 лв. – върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м.
август 2023 г., начислена за периода от 01.10.2023 г. до 25.10.2023 г.
1
3/ с правно основание чл. 59 КТ, вр. чл. 7.7 и чл. 7.9 от КТД за заплащане на сума в
общ размер на 638,00 лв. за социални плащания за новогодишни подаръци на
ненавършилите пълнолетие деца на ищеца, дължими съгласно КТД от 2020 г., от 2021 г. и от
2022 г., от която: 366,00 лв. – за 2020 г., 130,00 лв. – за 2021 г. и 142,00 лв. – за 2022 г, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.10.2023 г. до
окончателното плащане;
4 / с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 151,22 лв.,
представляваща лихва за забава върху претенцията за неплатени суми за социални плащания
за закупуване на новогодишни подаръци на ненавършилите пълнолетие деца на ищеца, от
която: 110,84 лв. – върху главницата за неплатена сума за социални плащания за закупуване
на новогодишни подаръци на ненавършилите пълнолетие деца на ищеца за 2020 г.,
начислена за периода от 01.01.2021 г. до 25.10.2023 г., 26,18 лв. – върху главницата за
неплатена сума за социални плащания за закупуване на новогодишни подаръци на
ненавършилите пълнолетие деца на ищеца за 2021 г., начислена за периода от 01.01.2022 г.
до 25.10.2023 г. и 14,20 лв. – върху главницата за неплатена сума за социални плащания за
закупуване на новогодишни подаръци на ненавършилите пълнолетие деца на ищеца за 2022
г., начислена за периода от 01.01.2023 г. до 25.10.2023 г.
5/ с правно основание чл. 269, ал. 2 КТ, вр. чл. 7.4.1 от КТД за предаване на ваучери за
добавка за храна към работната заплата, а при условията на евентуалност за заплащане на
паричната им равностойност в размер на 330,00 лв. за периода м. март 2022 г. – м. април
2022 г. съгласно КТД от 2022 г., от която: 200,00 лв. – за м. март 2022 г. и 130,00 лв. – за м.
април 2022 г.
Ищецът Г. Г. Р. твърди, че по силата на трудов договор № 6/ 01.06.2012 г. се намира в
трудово правоотношение с ответника „..., в рамките на което изпълнява длъжността
„инженер-минен проектант 2-ра степен“, при уговорено основно трудово възнаграждение в
размер на 680,00 лв., което с допълнително споразумение № 47/13.08.2021 г. е било
увеличено на 2 500,00 лв. Поддържа, че заема поста на председател на синдикалната
организация на ....в предприятието, поради което се ползва с правата по колективния трудов
договор. Излага, че без основание от началото на 2023 г. ответникът е започнал системно да
забавя изплащането на трудовите възнаграждения, дължимите добавки и социални
плащания съгласно подписания колективен трудов договор, поради което отправя искане за
тяхното заплащане, подробно индивидуализирайки същите по размер и период, за който се
отнасят, посочвайки, че трудовите възнаграждения за периода м. януари 2023 г. – м. август
2023 г. в общ размер на 15 725,62 лв. се формират от сумите, както следва: 933,04 лв. – за м.
януари 2023 г., 926,21 лв. – за м. февруари 2023 г., 2 272,84 лв. – за м. март 2023 г., 2 306,98
лв. – за м. април 2023 г., 2 324,45 лв. – за м. май 2023 г., 2 360,54 лв. – за м. юни 2023 г., 2
283,70 лв. – за м. юли 2023 г. и 2 317,86 лв. – за м. август 2023 г., социалните плащания за
новогодишни подаръци на ненавършилите му пълнолетие деца, дължими съгласно КТД от
2020 г., 2021 г. и 2022 г. са в общ размер на 638,00 лв. и се формират от сумите, както следва:
366,00 лв. – за 2020 г., 130,00 лв. – за 2021 г. и 142,00 лв. – за 2022 г, а неплатените суми за
добавка за храна към работната заплата за периода м. март 2022 г. – м. април 2022 г. съгласно
КТД от 2022 г. са в общ размер на 330,00 лв. и се формират от сумите, както следва: 200,00
лв. – за м. март 2022 г. и 130,00 лв. – за м. април 2022 г. Подробно индивидуализира по
размер и период претенциите за мораторна лихва върху вземанията за неплатени нетни
трудови възнаграждения и неплатени суми за социални плащания. Уточнява основанията, от
които произтичат претенциите му за суми за социални плащания в общ размер на 638,00 лв.,
както и за суми за парична равностойност за добавка за храна в общ размер на 330,00 лв., а
именно: чл. 7.4, чл. 7.7 и чл. чл. 7.4.1 от действащия при ответника колективен трудов
договор за съответната година. С тези съображения отправя искане за заплащане на
процесните суми. Претендира и разноски.
2
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „... е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете по основание и размер. Излага твърдения, че дружеството се е
намирало във влошено финансово положение, поради което е било в невъзможност да
заплати на ищеца претендираните от него суми за трудови възнаграждения за посочения
период. Оспорва претенциите за суми за социални плащания за непълнолетни деца на
служителите в общ размер на 638,00 лв., както и за суми за парична равностойност на
добавка за храна в общ размер на 330,00 лв. В тази връзка посочва, че храната се изплаща
само във вид на купони, но не и под формата на паричната й равностойност. Оспорва
представените от ищеца протоколи с вх. № 1427/09.12.2021 г. и с вх. № 1209/09.12.2022 г.,
обективиращи взети решения на синдикалните организации, тъй като решенията са взети в
отсъствие на изпълнителния директор на дружеството, без да оспорва депозирането им в
деловодството на дружеството.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
С определение от 05.01.2024 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата относно съществуването между страните на трудово
правоотношение по силата на трудов договор № 6/01.06.2012 г., в рамките на което ищецът
заема длъжността „инженер-минен проектант 2-ра степен“ при ответника, както и, че в
рамките на исковия период е полагал труда си при него.
Нещо повече, за установяване на посочените обстоятелства свидетелстват и данните,
отразени в писмените доказателства по делото – трудов договор № 6/01.06.2012 г.,
допълнително споразумение № 47/31.08.2021 г. към него, по силата на което е увеличен
размерът на получаваното от ищеца основно трудово възнаграждение от 680 лв. на 2 500 лв.,
фишове за работна заплата, отнасящи се за периода м. януари 2023 г. – м. август 2023 г. и др.
По делото са представени 2 броя колективни трудови договори, действащи съответно
в периода м. септември 2020 г. – м. септември 2021 г., както и м. септември 2021 г. – м.
септември 2022 г., сключени между работодателя .... и СО на ... и СС на ...., приложим по
отношение на работниците и служителите, членове на синдикатите и работодателя, които са
страни по него, като в чл. 7.7 и чл. 7.9 от същите се предвижда, че за новогодишни подаръци
на децата на работници и служители, ненавършили 18 години, се отпуска сума не по-малка
от 30 % от минималната работна заплата за дружеството (съгласно КТД от 2020 г.), респ.
сума не по-малка от 10 % от минималната работна заплата за дружеството (съгласно КТД от
2021 г.), като съгласно чл. 4.7 от същите минималната работна заплата на дружеството
съответства на минималната работна заплата за страната. В чл. 7.4 на двата КТД е уредена
идентична клауза, според която работодателят осигурява средства за поевтиняване на
храната, която се определя чрез договаряне между страните по КТД и е вразмер на 10 лв. на
ден (съгласно КТД от 2020 г.) респ. в размер на 11 лв. на ден (съгласно КТД от 2021 г.), като
сумата се изплаща за действително отработени дни в месеца, чрез ваучери за храна на
стойност до размера на максималната необлагаема сума, определена в ЗКПО и чрез добавка
към работната заплата за съответния месец.
От протокол с вх. № 1427/09.12.2021 г. от заседание на синдикалните организации в
.... се установява взето решение на ръководствата на синдикалните организации, с което на
основание т. 7.9 от КТД е направено предложение на служителите, чийто деца са под 18-
годишна възраст, да бъде изплатена еднократна социална сума. Протоколът е адресиран до
изпълнителния директор на дружеството, като видно от ръкописната резолюция в горния
лвя ъгъл, той е достигнал до своя адресат. В представения списък към протокола е
отбелязано името на ищеца Г. Г. Р., за който е отразено, че има две деца – ....., като видно е от
датите им на раждане съответно 24.01.2008 г. и 21.03.2014 г., че те са непълнолетни.
Представен е още протокол с вх. № 1209/09.12.2022 г. от заседание на синдикалните
3
организации в ...., от който се установява взето решение на ръководствата на синдикалните
организации, с което на основание т. 7.9 от КТД е направено предложение на служителите,
чийто деца са под 18-годишна възраст, да бъде изплатена еднократна социална сума.
Протоколът е адресиран до изпълнителния директор на дружеството, като видно от
ръкописната резолюция в горния ляв ъгъл, той също е достигнал до своя адресат. В
представения списък към протокола отново е отбелязано името на ищеца Г. Г. Р., за който е
отразено, че има две деца – ....., като видно е от датите им на раждане съответно 24.01.2008
г. и 21.03.2014 г., че те са непълнолетни.
В становище с изх. № 23070393/26.07.2023 г. на ....., адресирано до ищеца Г. Р., се
посочва, че въз основа на подаден сигнал с вх. № 23074270/19.06.2023 г. е извършена
проверка при работодателя „..., в рамките на която е установено, че същият не е представил
платежни документи, доказващи изплащането на трудовите възнаграждения на работещите
за периода м. януари 2023 г. – м. май 2023 г. вкл, както и, че на същия е дадено предписание
за това.
По делото са представени 5 броя удостоверения за представителност към ФНСМ-
....съответно с изх. № 3/12.02.2024 г., с изх. № 21/21.08.2023 г., с изх. № 23/30.08.2022 г., с
изх. № 3/28.02.2022 г. и № 51/27.08.2021 г., удостоверяващи, че в периода от 01.09.2021 г. до
29.02.2024 г. Г. Г. Р. е бил председател на синдикалната организация при „..., основен член на
.... – ....
По делото е изслушано и прието без оспорване от страните заключение на вещото
лице по съдебносчетоводната експертиза, което след запознаване с материалите по делото и
извършена проверка при ответника е установило, че начислените на ищеца трудови
възнаграждения за периода м. януари 2023 г. – м.август 2023 г. възлизат в брутен размер от
23 859,50 лв. или в нетен размер от 18 514,49 лв., а именно: 2 332,60 лв. - за м. януари 2023
г., 2 315,52 лв. – за м. февруари 2023 г., 2 272,84 лв. – за м. март 2023 г., 2 306,98 лв. – за м
април 2023 г., 2 324,45 лв. – за м. май 2023 г., 2 360,54 лв. – за м. юни 2023 г., 2283,70 лв. – за
м. юли 2023 г. и 2 317,86 лв. – за м. август 2023 г., като след приспадане на извършените от
ответника плащания в общ размер на 2 788,87 лв. непогасена е останала нетната сума от 15
725,62 лв., от която: 933,04 лв. – за м. ануари 2023 г., 926,21 лв. – за м. февруари 2023 г., 2
272,84 лв. – за м. март 2023 г., 2 306,98 лв. – за м. април 2023 г., 2 324,45 лв. – за м. май 2023
г., 2 360,54 лв. – за юни 2023 г., 2 283,70 лв. – за м. юли 2023 г. и 2 317,86 лв. – за м. август
2023 г. При извършена проверка в системата на НАП експертът е констатирал, че всички
декларирани задължения с декларация – Образец 6 са изцяло заплатени от ответника. В
експертизата е изследван и въпросът за неплатените социални плащания към ищеца по чл.
7.9 от колективните трудови договори, достигайки до извод, че съгласно КТД от 2020 г.
размерът на социланото плащане по чл. 7.7 се равнява на 366,00 лв., а съгласно КТД за 2021
г. размерът на социалното плащане по чл. 7.7 се равнява на 130,00 лв., като предвид липсата
на представен КТД от 2022 г. вещото лице е приело, че размерът на социланото плащане за
2022 г. е аналогичен като този от предходната година, поради което същият се равнява на
142,00 лв., обобщавайки, че всяка една от посочените суми е изчислена въз основа на
минималната работна заплата за съответната година и на база 2 деца на ищеца. Установява
се още, че размерът на незаплатените суми за храна по чл. 7.4 от КТД за м. март 2022 г. и м.
април 2022 г. възлиза съответно в размер на 200,00 лв. и в размер на 130,00 лв., или общо в
размер на 330,00 лв., като вещото лице е съобразило извършените от страна на работодателя
плащания от общо 22,00 лв. за посочения период. Експертът обобщава, че няма данни за
извършени от страна на работодателя плащания, освен тези в размер на 2 788,87 лв.,
послужили за частично погасяване на част от вземанията за трудови възнаграждения за м.
януари 2023 г. и м. февруари 2023 г. Експертизата е изчислила и размера на вземанията за
лихва върху всяка една от отделните главници, приемайки, че същите се равняват на сумите,
както следва: 803,08 лв. - върху главницата за неплатени трудови възнаграждения, начислена
от 1-во число на месеца, следващ този за който се отнася, до 25.10.2023 г., 151,24 лв. - върху
4
главницата за социални плащания, за периода от 1-во число на следващата година до
24.10.2023 г., 54,36 лв. – върху главницата за неплатени суми за добавка за храна, до
25.10.2023 г. По време на изслушването си в открито съдебно заседание, проведено на
30.05.2024 г., вещото лице е коригирало сумата от 130,00 лв., представляваща дължимо
социално плащане за м. 2021 г., поради направено в последствие плащане от ответника в
размер на 65,00 лв., начислено с фиша за м. декември 2021 г., поради което общата сума от
638,00 лв. следва да бъде намалена с размера на платената сума.
Съдът приема заключението по съдебносчетоводната експертиза за компетентно и
обективно изготвено от специалист в съответната област и отговарящо на поставените
задачи, поради което съдът го кредитира.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира
следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищцата наличието на
следните предпоставки: трудово правоотношение с ответника, по което е полагал труд за
периода, за който претендира да му се заплати трудово възнаграждение, размер на
дължимото трудово възнаграждение за процесния период и падежа на вземанията. При
установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи плащане на
претендираната сума в случай, че твърди това.
Както вече се изясни, въз основа на обсъдените по-горе писмени доказателства -
трудов договор № 6/01.06.2012 г., допълнително споразумение № 47/31.08.2021 г. към него и
фишове за начислени работни заплати, отнасящи се периода м. януари 2023 г. м. август 2023
г., съдът приема за установено, че в рамките на исковия период страните са били обвързани
от валидно възникнало трудово правоотношение между тях, в рамките на което Г. Г. Р.
изпълнява длъжността „инженер, минен проектант II степен“ в отдел „... при ответника .....
На следващо място с оглед установената с чл. 8, ал. 2 КТ презумция относно
добросъвестността при изпълнение на трудовите права и задължения съобразно
изискванията на закона – ал. 1, следва да се приеме, че в рамките на исковия период ищецът
е престирал работната си сила, още повече, че това обстоятелство не се оспорва от
ответника, поради което също е отделено за безспорно, с оглед на което за последния е
възникнало и насрещното задължение за заплащане на уговореното за това трудово
възнаграждение. В случая, размерът на следващите му се трудови възнаграждения се
установява въз основа на заключението по съдебносчетоводната експертиза, достигнало до
извод, че след приспадане на платената от работодателя сума от 2 788,87 лв., непогасена е
останала такава в общ нетен размер от 15 725,62 лв., от която: 933,04 лв. – за м. януари 2023
г., 926,21 лв. – за м. февруари 2023 г., 2 272,84 лв. – за м. март 2023 г., 2 306,98 лв. – за м.
април 2023 г., 2 324,45 лв. – за м. май 2023 г., 2 360,54 лв. – за юни 2023 г., 2 283,70 лв. – за м.
юли 2023 г. и 2 317,86 лв. – за м. август 2023 г., на колкото се равняват и претендираните от
ищеца такива за неплатено трудово възнаграждение. Ответникът не твърди и не доказва
тяхното заплащане, поради което предявеният главен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ
за заплащане на сумата от общо 15 725,62 лв., представляваща неплатени нетни трудови
възнаграждения за периода м. януари 2023 г. – м. август 2023 г., от която: 933,04 лв. – за м.
януари 2023 г., 926,21 лв. – за м. февруари 2023 г., 2 272,84 лв. – за м. март 2023 г., 2 306,98
лв. – за м. април 2023 г., 2 324,45 лв. – за м. май 2023 г., 2 360,54 лв. – за м. юни 2023 г., 2
283,70 лв. – за м. юли 2023 г. и 2 317,86 лв. – за м. август 2023 г., е основателен и следва да
се уважи изцяло.
По искове с правно основание чл. 59 КТ, вр. чл. 7.7 и чл. 7.9 от КТД и чл. 269, ал. 2
КТ, вр. чл. 7.4.1 от КТД
Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищцата наличието на
5
следните предпоставки: качеството си на член на синдикална организация - страна по
цитирания колективен трудов договор за посочения период, за който претендира изплащане
на социални плащания и парична добавки за храна под формата на ваучери, респ. парична
равностойност на такава, основанието за получаване на претендираните суми (ненавършили
пълнолетие деца, респ. стойността на непредоставените му купони за храна), както и техния
размер.
В случая, по делото не спори, че ищецът Г. Р. е член на синдикална организация на ...,
с която ответникът „... е сключил процесните колективни трудови договори съответно КТД
от 2020 г., в сила от 18.09.2020 г. и КТД от 2021 г., в сила от 18.09.2021 г., като в подкрепа на
извода относно това негово качество са и представените 5 броя удостоверения съответно с
изх. № 3/12.02.2024 г., № 21/21.08.2023 г., № 23/30.08.2022 г., № 3/28.02.2022 г. и №
51/27.08.2021 г., удостоверяващи представителната му власт в синдикалната организация и
безспорната му принадлежност към нея. Видно е, че клаузите съответно на чл. 7.7 и чл. 7.9
от колективните трудови договори имат идентично съдържание и предвиждат, че за
новогодишни подаръци на децата на служители и работници – до 18-годишна възраст се
отпуска сума не по-малка от 30 % от минималната работна заплата за дружеството (съгласно
КТД от 2020 г. ), респ. сума не по-малка от 10 % от минималната работна заплата за
дружеството (съгласно КТД от 2021 г.). От фактическа страна по делото се установи, че въз
основа на представените 2 броя протоколи съответно с вх. № 1427/09.12.2021 г. и с вх. №
1209/09.12.2022 г. синдикалната организация, в която членува ищецът, е взела решение за
изплащане на еднократна социална сума по смисъла на посочените клаузи на чл. 7.7 и чл.
7.9 от колективните трудови договори на служителите на „..., чийто деца са на възраст до 18
години и имат право на добавки за периода 2020 г. – 2022 г., като по делото не се спори, а и
от представените списъци към тях става ясно, че като баща на две ненавършили пълнолетие
деца на Г. Р. се полагат коледни добавки под формата на социални плащания. В случая, не се
доказаха възраженията на ответника, че решенията са взети в отсъствието на изпълнитения
директор „..., тъй като не бяха ангажирани никакви доказателства в тази насока. Нещо
повече, всяко едно от решенията е адресирано до него, като видно от ръкописните
резолюции в горния лвяв ъгъл на двата протокола е, че те са достигнали до своя адресат, без
да има данни изпълнителният директор на дружеството да е изразил несъгласието си с тях,
мотивирайки се, че обективираните в тях решенията са взети без негово участие. Ето защо,
съдът приема, че на ищеца се полагат претендираните суми под формата на социални
плащания за новогодишни подаръци на ненавършилите му пълнолетие деца за 2020 г. и 2021
г., чийто размери съгласно заключението по съдебносчетоводната експертиза се равняват на
претендираните от него суми, а именно: 366,00 лв. – за 2020 г. и 130,00 лв. – за 2021 г.,
изчислени съгласно действащата минимална работна заплата в страната за съответната
година, или общо 496,00 лв. Следва да се отбележи, че по делото са представени двата
колективни трудови договора, действащи в периода от м. септември 2020 г. до м. септември
2022 г., в които изрично е предвидена възможността за заплащане на такъв вид социални
плащания в рамките на посочения период от време – съответно чл. 7.7 и чл. 7.9 от тях,
поради което съдът прие същите за дължими, без обаче такъв извод да може да се направи по
отношение на вземането за социални плащания за 2022 г. Това е така, тъй като ищецът не е
представил по делото цитираният в обстоятелствената част на исковата молба, както и в
протокол с вх. № 1209/09.12.2022 г. колективен трудов договор от 2022 г., действащ в
периода след м. септември 2022 г., за да се приеме, че цитираната клауза на чл. 7.10 от същия
е с аналогично съдържание като тези на чл. 7.7 и чл. 7.9 от действащите в рамките на
предходните две години такива. В случая, при липсата на ангажирани доказателства, въз
основа на които да се направи извод съществува ли изобщо основание, въз основа на което за
ответния работодател да е възникнало задължение да заплати на ищеца парично задължение
от такъв вид и ако да – каква би била основата за изчисляване на неговия размер, следва да
се приеме, че за 2022 г. ищецът не е доказал тази част от исковата си претенция пълно и
6
главно, а прави впечатление, че ответникът я е оспорил изрично с отговора на исковата
молба. Тук следва да се отбележи, че по време на изслушването си в открито съдебно
заседание на 30.05.2024 г. вещото лице по съдебносчетоводната експертиза е заявило, че с
възнаграждението за м. декември 2021 г. на ищеца е заплатена сумата от 65,00 лв., отнесена
за погасяване на задължението за социално плащане в размер на 130,00 лв., отнасящо се за
2021 г., т. е. непогасена е останала сумата от 65,00 лв., при което общият размер на
останалото непогасено задължение от този вид се равнява на 431,00 лв. (496,00 лв. – 65,00
лв.), от която: 366,00 лв. – за 2020 г. и 65,00 лв. – 2021 г.
Изложеното обосновава извод, че предявеният иск с правно основание чл. 59 КТ , вр.
чл. 7.7 и чл. 7.9 КТД е доказан за сумата от 431,00 лв., представляваща социални плащания
за новогодишни подаръци на ненавършилите пълнолетие деца на ищеца, дължими съгласно
КТД от 2020 г. и от 2021 г., от която: 366,00 лв. – за 2020 г. и 65,00 лв. – за 2021 г., като
следва да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер на 638,00 лв., или за размера
от 207,00 лв., от която: 65,00 лв. – социални плащания за новогодишни подаръци на
ненавършилите пълнолетие деца на ищеца за 2021 г. и 142,00 лв. - социални плащания за
новогодишни подаръци на ненавършилите пълнолетие деца на ищеца за 2022 г.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.10.2023 г. до окончателното плащане.
На следващо място, за да обоснове основанието на исковата си претенция за
предаване на ваучери за добавка за храна към работната заплата, а при условията на
евентуалност за заплащане на паричната им равностойност в размер на 330,00 лв. за периода
м. март 2022 г. – м. април 2022 г. ищецът се позовава на клаузата на чл. 7.4 от представения
колективен трудов договор, действащ в периода м. септември 2021 г. – м. септември 2022 г.
Действително в нея се предвижда, че работодателят осигурява средства за поевтиняване на
храната, които се определят чрез договаряне между страните по КТД и са в размер на 11 лв.
на ден, считано от 01.10.2021 г., а съгласно чл. 7.4.1 сумата се изплаща за действително
отработените дни в месеца чрез ваучери за храна на стойност до размера на максималната
необлагаема сума, определена в ЗКПО и чрез добавка към работната заплата за съответния
месец. Анализът на посочените клаузи показва, че по своето естество средствата за
поевтиняване на храна представляват допълнително трудово възнаграждение, уговорено да
се заплаща в натура под формата на ваучери за храна към работната заплата, което обуславя
подвеждане на тази претенция под правната норма на чл. 269, ал. 2 КТ, а не на чл. 285 КТ,
както е прието с доклада по делото от 05.01.2024 г., като промяната на правната
квалификация едва с крайния съдебен акт не води до ограничаване правото на защита на
страните или до нарушаване на принципа на диспозитивното начало, тъй като не се отразява
на разпределената им във връзка с нея доказателствена тежест относно подлежащите на
доказване релевантни факти, а единствено допринася за подвеждане на същата под
коректната приложима материалноправна норма. Трудовото възнаграждение представлява
доход, което е и различието от безплатната предпазна храна по смисъла на чл. 285 КТ.
Неполучените своевременно ваучери за храна, съставляващи добавка към трудовото
възнаграждение, представляват имуществена вреда и могат да се претендират само в тяхната
парична равностойност, а не чрез фактическото им предаване, както се претендира от ищеца.
В случая, твърдяния от него брой на отработените от него дни за м. март 2022 г. (20 дни) и
м. април 2022 г. (12 дни) се потвърждава и от заключението по съдебносчетоводната
експертиза, изчислявайки, че след приспадане на платените суми в общ размер на 22,00 лв.,
непогасени са останали тези в размер на 200,00 лв. – за м. март 2022 г. и 130,00 лв. – за м.
април 2022 г., или общо 330,00 лв., на колкото се равнява и претендираната от ищеца такава,
поради което предявеният иск за заплащане на паричната равностойност на добавка за храна
е основателен и следва да се уважи изцяло, като в диспозитива на решението се отрази
коректната правна квалификация. Оспорването на ответника, че парична равностойност на
ваучери за храна не се дължи е несъвместимо със собственото му извънсъдебно поведение,
7
тъй като по делото се установява, че ваучерите за храна са заплащани от него именно в
паричната им равностойност, доколкото са начислявани суми с такова предназначение във
фишовете на ищеца. Тук за процесуална яснота следва да се отбележи още, че с протоколно
определение от 21.03.2024 г. е допълнен проектът за доклад по делото от 05.01.2024 г., но е
допусната техническа грешка при посочване на иска, чието основание се допълва, а именно:
чл. 59 КТ, вместо чл. 269, ал. 2 КТ, която съдът счете за коректната правна квалификация,
като видно е от петитума на исковата молба, че искането за фактическо предаване на ваучери
за храна няма отношение към претенцията с правно основание чл. 59 КТ, за да се приеме, че
волята на страната е била именно към нея да се добави допълнително включеното
основание.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието на
следните предпоставки: главен дълг, изпадане на ответника в забава, размера на
обезщетението.
В случая, с оглед формираните по-горе правни изводи относно наличието на главния
дълг за неплатени трудови възнаграждения в общ нетен размер от 15 725,62 лв. за периода м.
януари 2023 г. – м. август 2023 г., от която: 933,04 лв. – за м. януари 2023 г., 926,21 лв. – за м.
февруари 2023 г., 2 272,84 лв. – за м. март 2023 г., 2 306,98 лв. – за м. април 2023 г., 2 324,45
лв. – за м. май 2023 г., 2 360,54 лв. – за м. юни 2023 г., 2 283,70 лв. – за м. юли 2023 г. и 2
317,86 лв. – за м. август 2023 г., в правната сфера на ищеца Г. Р. е възникнало и акцесорното
вземане за заплащане на обезщетение за забава върху всяка една от посочените суми.
Характерно за претенцията за заплащане на трудово възнаграждение е нейният срочен
характер, като изискуемостта се обуславя единствено от настъпване на уговорения от
страните в трудовия договор ежемесечен падеж. В случая, от съдържанието на представения
трудов договор № 6/01.06.2012 г. не може да бъде извлечен уговореният от страните падеж
на вземането на ищеца за трудово възнаграждение за съответния месец, но въпреки това
съдът приема, че същото се дължи до края на месеца, следващ този, за който се отнася, както
се поддържа от него с исковата молба, още повече, че от страна на ответника липсва
оспорване в тази насока. Нещо повече, съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 2 КТ
заплащането на трудовото възнаграждение е скрепено със срок, поради което и на основание
чл. 84, ал. 1 ЗЗД работодателят изпада в забава и дължи обезщетение и без покана от страна
на работника или служителя. Ето защо, считано от 1-во число на месеца, следващ този за
който се отнася, ответникът изпада в забава в плащането на съответното месечно трудово
възнаграждение, като именно това е и изследваният от съдебносчетоводната експертиза
падеж на отделните месечните задължения за неплатени трудови възнаграждения,
съобразявайки, че от страна на ответника са извършени плащания, отнесени за погасяване
на част от тях – тези за м. януари 2023 г. и м. февруари 2023 г. Що се отнася до размера на
акцесорната претенция за мораторна лихва, съдът отново възприема изводите на вещото
лице по съдебносчетоводната експертиза, според които същата се равнява на сумата от
803,08 лв., от която: 129,38 лв. – върху главницата за неплатено нетно трудово
възнаграждение за м. януари 2023 г., начислена за периода от 01.03.2023 г. до 15.08.2023 г.
(датата на частичното плащане), 24,14 лв. – върху остатъка от главницата за неплатено нетно
трудово възнаграждение за м. януари 2023 г., начислена за периода от 16.08.2023 г. до
25.10.2023 г., 136,88 лв. – върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м.
февруари 2023 г., начислена за периода от 01.04.2023 г. до 21.09.2023 г. (датата на частичното
плащане), 11,48 лв. – върху остатъка от главницата за неплатено нетно трудово
възнаграждение за м. февруари 2023 г., начислена за периода от 22.09.2023 г. до 25.10.2023 г.,
140,89 лв. – върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. март 2023 г.,
начислена за периода от 01.05.2023 г. до 25.10.2023 г., 120,32 лв. – върху главницата за
неплатено нетно трудово възнаграждение за м. април 2023 г., начислена за периода от
01.06.2023 г. до 25.10.2023 г., 99,11 лв. – върху главницата за неплатено нетно трудово
8
възнаграждение за м. май 2023 г., начислена за периода от 01.07.2023 г. до 25.10.2023 г., 73,98
лв. – върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. юни 2023 г.,
начислена за периода от 01.08.2023 г. до 25.10.2023 г., 45,78 лв. – върху главницата за
неплатено нетно трудово възнаграждение за м. юли 2023 г., начислена за периода от
01.09.2023 г. до 25.10.2023 г. и 21,12 лв. – върху главницата за неплатено нетно трудово
възнаграждение за м. август 2023 г., начислена за периода от 01.10.2023 г. до 25.10.2023 г., на
колкото се равняват и претендираните от ищеца суми (с изключение на претенцията за лихва
върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. януари 2023 г., която се
претендира в по-малък размер от 129,37 лв.), поради което предявеният акцесорен иск е
основателен и следва да се уважи изцяло.
С оглед извода на съда относно наличието на главен дълг за неплатени социални
плащания за новогодишни подаръци на ненавършилите пълнолетие деца на ищеца в общ
размер на 431,00 лв., от които: 366,00 лв. – за 2020 г. и 65,00 лв. – за 2021 г., в правната
сфера на ищеца Г. Р. е възникнало и акцесорното вземане за заплащане на обезщетение за
забава върху всяка една от посочените суми за главница. Касае се годишно задължение,
което с оглед целевото си предназначение – за новогодишни подаръци, съдът приема, че
ответникът е следвало до заплаща до края на съответната календарна година, т. е. считано от
1-ви януари на следващата такава той изпада в забава. Съгласно заключението на вещото
лице по съдебносчетоводната експертиза размерът на акцесорните претенции за лихва се
равнява на сумите, както следва: 110,84 лв. – върху главницата за социални плащания в
размер на 366,00 лв. за 2020 г., начислена за периода от 01.01.2021 г. до 25.10.2023 г., а
изчислявайки я по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор, размерът на
лихвата за забава върху главницата за социални плащания в размер на 65,00 лв. за 2021 г.,
начислена за периода от 01.01.2022 г. до 25.10.2023 г., се равнява на 13,09 лв., при което
общият размер на акцесорната претенция за лихва възлиза на 123,93 лв., до който размер
предявеният акцесорен иск е основателен и следва да се уважи, като се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 151,22 лв., или за размера от 27,29 лв., от която:
13,09 лв. – върху главницата за неплатена сума за социални плащания за закупуване на
новогодишни подаръци на ненавършилите пълнолетие деца на ищеца за 2021 г., начислена
за периода от 01.01.2022 г. до 25.10.2023 г. и 14,20 лв. – върху главницата за неплатена сума
за социални плащания за закупуване на новогодишни подаръци на ненавършилите
пълнолетие деца на ищеца за 2022 г., начислена за периода от 01.01.2023 г. до 25.10.2023 г.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от
исковете. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата от
2 368,14 лв. – адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за доказано с
оглед представените договор за правна защита и съдействие от 15.10.2023 г., фактура №
108/06.11.2023 г. и платежно нареждане от 19.03.2024 г. (л. 93-95 от делото). На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди сумата от 31,22 лв. – адвокатско
възнаграждение, чието реално заплащане съдът също прие за доказано с оглед
представените фактура № 2805/12.03.2024 г. и преводно нареждане от 14.03.2024 г. (л. 96-97
от делото). Релевираното възражение за неговата прекомерност съдът счете за
неоснователно с оглед значителния материален интерес по делото, броя на предявените
искове, както и обема на извършената дейност, изразяваща се в участие в две открити
съдебни заседания. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Софийски районен съд сумата от 992,57 лв. – дължима държавна такса по
предявените искове и депозит за ССчЕ, съразмерно с уважената част от исковете. На
основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК останалата част от дължимата държавна
такса, съразмерно с отхвърлената част от исковете, следва да остане за сметка на бюджета на
съда.
9
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ..... да заплати на Г. Г. Р.,
ЕГН **********, с адрес: ....., на основание чл. 128, т. 2 КТ, сумата от 15 725,62 лв.,
представляваща неплатени нетни трудови възнаграждения за периода м. януари 2023 г. – м.
август 2023 г., от която: 933,04 лв. – за м. януари 2023 г., 926,21 лв. – за м. февруари 2023 г., 2
272,84 лв. – за м. март 2023 г., 2 306,98 лв. – за м. април 2023 г., 2 324,45 лв. – за м. май 2023
г., 2 360,54 лв. – за м. юни 2023 г., 2 283,70 лв. – за м. юли 2023 г. и 2 317,86 лв. – за м. август
2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.10.2023 г. до
окончателното плащане; на основание чл. 59 КТ, вр. чл. 7.7 и чл. 7.9 от КТД, сумата от
431,00 лв., представляваща социални плащания за новогодишни подаръци на
ненавършилите пълнолетие деца на ищеца, дължими съгласно КТД от 2020 г. и от 2021 г., от
която: 366,00 лв. – за 2020 г. и 65,00 лв. – за 2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците от датата на подаване на исковата молба – 25.10.2023 г. до окончателното им
заплащане; на основание чл. 269, ал. 2 КТ, вр. чл. 7.4.1 от КТД, сумата от 330,00 лв.,
представляваща паричната равностойност на ваучери за добавка за храна към работната
заплата за периода м. март 2022 г. – м. април 2022 г. съгласно КТД от 2022 г., от която: 200,00
лв. – за м. март 2022 г. и 130,00 лв. – за м. април 2022 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 803,07 лв., представляваща лихва за забава върху претенциите за неплатени нетни
трудови възнаграждения, от която: 129,37 лв. – върху главницата за неплатено нетно трудово
възнаграждение за м. януари 2023 г., начислена за периода от 01.03.2023 г. до 15.08.2023 г.
(датата на частичното плащане), 24,14 лв. – върху главницата за неплатено нетно трудово
възнаграждение за м. януари 2023 г., начислена за периода от 16.08.2023 г. до 25.10.2023 г.,
136,88 лв. – върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. февруари
2023 г., начислена за периода от 01.04.2023 г. до 21.09.2023 г. (датата на частичното
плащане), 11,48 лв. – върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м.
февруари 2023 г., начислена за периода от 22.09.2023 г. до 25.10.2023 г., 140,89 лв. – върху
главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. март 2023 г., начислена за
периода от 01.05.2023 г. до 25.10.2023 г., 120,32 лв. – върху главницата за неплатено нетно
трудово възнаграждение за м. април 2023 г., начислена за периода от 01.06.2023 г. до
25.10.2023 г., 99,11 лв. – върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м.
май 2023 г., начислена за периода от 01.07.2023 г. до 25.10.2023 г., 73,98 лв. – върху
главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. юни 2023 г., начислена за
периода от 01.08.2023 г. до 25.10.2023 г., 45,78 лв. – върху главницата за неплатено нетно
трудово възнаграждение за м. юли 2023 г., начислена за периода от 01.09.2023 г. до
25.10.2023 г. и 21,12 лв. – върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м.
август 2023 г., начислена за периода от 01.10.2023 г. до 25.10.2023 г., както и сумата от 123,93
лв., представляваща лихва за забава върху претенцията за неплатени суми за социални
плащания за закупуване на новогодишни подаръци на ненавършилите пълнолетие деца на
ищеца, от която: 110,84 лв. – върху главницата в размер на 366,00 лв. за неплатена сума за
социални плащания за закупуване на новогодишни подаръци на ненавършилите пълнолетие
деца на ищеца за 2020 г., начислена за периода от 01.01.2021 г. до 25.10.2023 г. и 13,09 лв. –
върху главницата в размер на 65,00 лв. за неплатена сума за социални плащания за
закупуване на новогодишни подаръци на ненавършилите пълнолетие деца на ищеца за 2021
г., начислена за периода от 01.01.2022 г. до 25.10.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница
за социални плащания за новогодишни подаръци на ненавършилите пълнолетие деца на
ищеца за разликата над уважения размер от 431,00 лв. до пълния предявен размер от 638,00
10
лв., или за размера от 207,00 лв., от която: 65,00 лв. – социални плащания за новогодишни
подаръци на ненавършилите пълнолетие деца на ищеца за 2021 г. и 142,00 лв. - социални
плащания за новогодишни подаръци на ненавършилите пълнолетие деца на ищеца за 2022 г.,
както и иска за лихва за збаава върху главницата за социални плащания за новогодишни
подаръци на ненавършилите пълнолетие деца на ищеца за разликата над уважения размер от
123,93 лв. до пълния предявен размер от 151,22 лв., или за размера от 27,29 лв., от която:
13,09 лв. – върху главницата за неплатена сума за социални плащания за закупуване на
новогодишни подаръци на ненавършилите пълнолетие деца на ищеца за 2021 г., начислена
за периода от 01.01.2022 г. до 25.10.2023 г. и 14,20 лв. – върху главницата за неплатена сума
за социални плащания за закупуване на новогодишни подаръци на ненавършилите
пълнолетие деца на ищеца за 2022 г., начислена за периода от 01.01.2023 г. до 25.10.2023 г.
ОСЪЖДА „..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ..... да заплати на Г. Г. Р.,
ЕГН **********, с адрес: ....., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2 368,14 лв.,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, както и в полза на
Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 992,57 лв.,
представляваща дължима държавна такса по предявените искове и депозит за ССчЕ.
ОСЪЖДА Г. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: ..... да заплати на „..., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ..... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 31,22 лв.,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11